Доклад за качеството на повърхностните води предназначени за

Изготвили доклада:

БД ЗБР – Благоевград

РИОКОЗ – Благоевград

РИОКОЗ – Кюстендил

РИОКОЗ – Перник

Целта на доклада е да се определи състоянието на пресните повърхностни води на територията на Западнобеломорски район, които след прилагане на подходяща обработка се използват или са перспективни за получаване на вода за питейно-битово водоснабдяване.

Основните задачи, които стояха при изготвянето на този доклад са:

• 
  да се изготви категоризация на пресните повърхностни води за човешка консумация, в съответствие с показателите, заложени в Приложение №1 (А1, А2 и А3) на Наредба № 12 /2002 г.;
  

- да се предложат мерки за контрол, опазване и подобряване на качествата на използваните повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване.

Настоящият годишен доклад е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 16, ал.(2), на Наредба №12/18.06.2002г. – За качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

Докладът е резултат от целенасочената съвместна работа през 2004г. на БД ЗБР – Благоевград, РХЕИ – Благоевград, РХЕИ – Перник, РХЕИ – Кюстендил, РХЕИ – Смолян, ЦЛ на ИАОС – София и РЛ на ИАОС – Благоевград. Той включва всички дейности, проведени съгласно изискванията на с чл. 16, ал. (5), на Наредба № 12/ 2002 за периода 2002 – 2004 г. Годишният доклад за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, съгласно Заповед РД 724/22.07.2204 г. и Протокол от работна среща от 12.01.2005 г., е изработен от БД ЗБР – Благоевград и е съгласуван с Регионалните ХЕИ. Водоснабдителните организации на територията на БД ЗБР не заявиха желание, в съответствие с чл.33 на Наредба № 12 / 2002 г., за участие при изработването на доклада и поради тази причина не са включени при изготвянето му.

В Западнобеломорски район за басейново управление попадат водосборните басейни на реките Струма, Места и подбасейна на р. Доспат.

Река Струма е сред най големите реки в Република България. Тя води началото си от планината Витоша, непосредствено южно от Черни връх. Протича през Югозападна България и Северна Гърция и се влива в Орфанския залив на Бяло /Егейско/ море. Има дължина 415 км., от които 290 км. са в пределите на България. По своята дължина / 290 км. – от извора до границата с Гърция / тя е на четвърто място от реките в България, а по големина на водосборния басейн /10797 км./ е на второ място след р. Марица. Средната надморска височина на басейна е 899 м., който е преобладаващо планински и хълмист.

Средната дължина на водосбора е около 250 км., а средната ширина е едва 40 км. Гъстотата на речната мрежа се изменя в широки граници – от 0,5 до 2,2 км/км2. Главната река се отличава с голям коефициент на извивливост /К.2,20/, като той е по-висок в Краището, докато в средното си течение реката има по-добре изразен праволинеен характер. Повечето от десните си притоци р.Струма приема в Краището /Конска, Светля, Треклянска, Драговищица/, а по-големи притоци от Осогово-Беласишката планинска редица са Елешница, Логодашка, Лебница и Струмешница. Левите притоци на р.Струма се формират преди всичко в обхвата на Рило-Пиринската област /Джерман, Рилска, Благоевградска Бистрица, Санданска Бистрица и Пиринска Бистрица/ .Последните са значително по-многоводни, отколкото десните притоци. Наклонът на речното легло на р Струма в обсега на Витоша е значителен /60 %о/, докато в средното течение той рязко намалява /2,7 %о/.

Река Струма има дъждовно, снежно и подземно подхранване, а чрез Рилските и Пиринските си притоци – и езерно подхранване. Характеризира се с пролетно /вторично есенно-зимно/ пълноводие и лятно-есенно маловодие. Водите на река Струма се използват за напояване и водоснабдяване.

По-значими язовири, използвани за питейно-битово водоснабдяване в поречие Струма са:

№ по ред	Наиме-нование на обекта	водоеми
		обем		Вод-на площ	макс. дълб.	Собстве-ност	Ползвател	Зари-бен/ съст.
		полезен	общ
		м3	м3	дка	м			да /не
1	2	7	8	9	10	11	12	13
1.	“НС”ЕАД кл.Дупница
1.1	язовир “Дяково”	27 900 000	35 400 000	2000.0	57.34	МЗГ	“НС”ЕАД Дупница	да
2.	“ВиК”ЕООД Перник
2.1	яз.”Студена”	22 800 000	25 200 000	1 600.0	53.00	държавна	“ВиК”ЕООД Перник	да
3.	НЕК ЕАД София
3.1	яз. Калин	1 020 000	1 020 000	298	14,2	държавна	НЕК ЕАД София	не
3.2	яз. Карагъол	2 252 000	2 252 000	93	50,2	държавна	НЕК ЕАД София	не
4.	ВиК ЕООД Брезник
4.1	яз. Красава	2 195 000	2 970 000	352	30	Общ. собственост - Брезник	ВиК ЕООД Брезник	да

Водосборният басейн на река Места обхваща южните склонове на Рила, източните - на Пирин и западните - на Западните Родопи. Той е добре проучен. Заема 2,49 % от площта и формира 6,5 % от оттока на цялата страна. По тези показатели поречието на р. Места е едно от богатите на водни ресурси. Оттокът на главната река е стабилен и се характеризира с нисък коефициент на вариация. По-големи колебания се регистрират по притоците от Западните Родопи. Средната надморска височина на басейна на Места е 1318 м., което го определя като най-високото поречие в България.

В поречието на река Места са провеждани много проучвания и са изградени редица водоснабдителни и други хидротехнически съоръжения. Разработвани са различни варианти и схеми за използване водите в поречието Водосборната й площ до границата е 2767 км² и средна надморска височина на българската част на басейна на Места е 1318 м., което определя Места като най-високото поречие в България.

Дължината на реката до границата е 126 км. Река Места се образува от сливането на Бяла и Черна Места. над Якоруда. За условно начало е приет извор на 2240 м н.в. над езерото Грънчар от групата Грънчарски езера в Източна Рила. Река Места има около 25 притока: р.Доспатска – най големият приток, който се влива в Места на гръцка територия; Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Глазна, Златарица, Добринишка, Ретиже. И притоците водят началото си от най-високите планини в България – Рила, Пирин и Западните Родопи.

Голямата надморска височина дава отражение и върху гъстотата на речната мрежа., като 85% от реките имат гъстота над единица.Този хидрографски елемент се изменя от 0,73 км/км² (р.Туфча) до 2,53 км/км² (р.Софан).

Характерно за водосбора е и голямата стойност на коефициента на развитие на водоразделната линия вариращ между 1,27 за р.Вотрачка до 2,13 – за р.Доспатска.

Река Места с нейните 2767,1 km² покрива 20 % от площта на района. Върху тях се формират 1131 млн.м³ повърхностни води в средна по отток година. Това са 32,6 % от оттока в този район.

Спрямо показателите за цялата страна водосбора на р. Места заема 2,49 % от площта и формира 6,5 % от оттока. От тези цифри е видно, че поречието на Места е едно от богатите в страната на водни ресурси.

В хидроложко отношение като част от река Места, се смята и р. Доспатска - най-големия й ляв приток, който се влива под границата с Гърция.

Оттокът на Места поради регулиращата роля на езерата е стабилен с нисък коефициент на вариация, особено Рилските и Пиринските притоци. По големи колебания се отчитат по притоците от Западните Родопи. Изключение правят реките Беличка и Вотрачка, които освен голямата вариация имат и големи модули на оттока.

Минималният средномесечен отток се проявява през август и септември. Формирането на оттока на Места е основно дъждовно и/или дъждовно-снежно.

Поради климатичното влияние на планините, съставящи водосбора на Места се оформят и два минимума-зимен и летен, като водните количества на последния обикновено са по-ниски от тези на зимния, т.е. критични периоди са месеците август и септември. Общо маловодието продължава от юли до ноември, но не са редки случаите на сливане на зимното с лятното маловодие, което го прави по-продължително до 7 - 8 месеца, а в годините от последното десетилетие и по-дълго.

Максималният отток е през април, май и юни за горното и средно течение. В долното течение, поради влиянието на средиземноморския климат се наблюдава и зимно пълноводие.

2.3. Поречие Доспат

Река Доспат е основният приток на р.Места и се влива в нея на територията на Гърция. Извира под връх Розов връх /Гюлтепе / с н.в. от 1643 м. от Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. В горното си течение реката лъкатуши през продълговатата Доспатска котловина с височина 1150 - 1200 м., част от която сега е залята от водите на язовир Доспат. Пресича границата на почти същата надморска височина като Места. Водосборната зона на реката е разположена в Родопите. Дължината на реката е 92,2 км., а площта на водосбора е 633,5 км². Главният й ляв приток е Сърнена река /Караджа дере/, течаща през Виденишкия рид.

Водосборната област на р.Доспат се намира в Южнобългарската климатична подобласт от континенталния Средиземноморския климатичен пояс.

Средногодишният валеж на басейна е 850мм. Разпределението на сезонните валежи и температури са близки до тези на р.Места.

Август е месеца на маловодие. През някои години е наблюдаван общ зимно-летен период на маловодие.

В басейна на р. Доспат е изграден язовир Доспат, недалеч от град Доспат. Той е третият по големина в Р.България. Има пълен обем 446,4 млн.м³, Максималната площ на язовирното езеро е 22,06 км². Язовирът оказва съществено влияние върху режима на естествения отток. В язовира се ретензират водите от собствения басейн на едноименната река, а също и повърхностните и дренираните подземни води, довеждани със събирателните деривации от водосборите на реките Вищерица-Канина, Бистрица и Осина, притоци на р.Места.

●Общи сведения – брой, структура и обхват на действие на територията на района за басейново управление.

●Повърхностни води, използвани за питейно-битово водоснабдяване в района.

ВиК – Перник: Дружеството е с 51 % държавна и 49% общинска собственост. То осъществява своята дейност на територията на 5 общини в област Перник-Перник, Радомир, Брезник, Трън и Земен, чрез технически райони във всяка община, с изключение на община Перник, където са обособени 4 технически района /Машино, Могиличе, Варош, Батановци/.

Процентът на повърхностните водоизточници, използвани за питейно-битово водоснабдяване спрямо общият брой водоизточници е 0,2 %, а съотношението на подадена вода от повърхностни спрямо подземни водоизточници е 79 %.

Населените места, които се водоснабдяват от повърхтостните водоизточници са градовете Перник, Батановци и Брезник, както и селата Кладница, Рударци, Драгичево, Дивотино, Бучино, Люлин и Черна гора.

Дружеството поддържа и експлоатира два броя ПСПВ:

• 
  ПСПВ – Перник, която е едностъпална пречиствателна станция с бързи филтри и мощност 560 л/сек;
  
• 
  ПСПВ – Рударци, която е двустъпална, с напорни филтри и мощност 50 л/сек.
  

- район Кюстендил – Кюстендил, Рила и Невестино;

- район Коняво – Коняво, Кочериново, Бобошево и Сапарева баня;

- район Гърляно – Гърляно, Трекляно.

Не са предоставени данни за действащи ПСПВ на територията на ВиК – Дружеството.

ВиК – Дупница: Дружеството е 100 % общинска собственост. То водоснабдява гр. Дупница и прилежащите села: Яхиново, Самураново, Крайници, Баланово, Делян, Джерман, Грамаде, Тополница, Кременик, Червен брег и Палатово.

Водоснабдяването в района на дружеството е част от водоснабдителен комплекс “Рила”, който включва:

-Деривация “Джерман” – I и II етап, като уловените в повече води се подават в яз. Дяково;

- Водохващане на р. Бистрица /основен водоизточник/;

- яз. Дяково;

- яз. Карагъол /в сухи периоди/.

На територията на дружеството няма ПСПВ. Предстои актуализация на проект от 1985 г. за изграждане на ПСПВ. На този етап пречистването на водата е само чрез хлориране.

Процентът на повърхностните водоизточници, използвани за питейно-битово водоснабдяване спрямо общият брой такива е 90 %.

- Район Благоевград, включващ общините Благоевград и Симитли;

- Район Разлог, включващ общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда;

- Район Гоце Делчев, включващ общините Гоце Делчев, Хаджидимово, Гърмен и Сатовча.

Към настоящият момент за питейно-битово водоснабдяване се използват 22 повърхностни водоизточника и 102 подземни. Делът на повърхностните водоизточници спрямо общият брой, предназначени за питейно-битово водоснабдяване е 18 %.

На територията на ВиК ЕООД– Благоевград има 2 броя действащи ПСПВ:

- ПСПВ-Благоевград с мощност 1500 л/сек, която е с двустъпална схема на пречистване. Подава се вода за Благоевград, Рилци, Бело поле, Покровник.

- ПСПВ-Сатовча с мощност 60 л/сек и едностъпална схема на пречистване. Подава вода за селата Сатовча, Фъргово, Крибул, Жижево, вълкосел и Слащен.

Няма действаща ПСПВ.

В момента няма действаща ПСПВ, но по проект предстои пускането в експлоатация на такава с мощност 350 л/с, която ще подава вода за населените места гр. Сандански и селата Плоски, Лешница, Струмяни и Вълково.

Няма действаща ПСПВ.

Има една действаща ПСПВ, подаваща вода за селата Црънча и Бръщен.