Доклад за конвергенцията -2012 г. (изготвен в съответствие с член 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз)

В член 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу ДФЕС) се изисква Комисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) да докладват на Съвета най-малко веднъж на всеки две години, или по искане на държава членка с дерогация¹, за напредъка на държавите членки относно изпълнението на техните задължения във връзка с постигането на Икономическия и паричен съюз. Последните доклади на Комисията и на ЕЦБ за конвергенцията бяха приети през май 2010 г.

Докладът за конвергенцията за 2012 г. обхваща следните осем държави членки с дерогация: България, Чешката република, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Швеция². По-подробна оценка за степента на конвергенция в тези държави членки е представена в техническото приложение към настоящия доклад (SWD(2012) 144). При последния доклад за конвергенцията от 2010 г. държавите членки показаха неравномерен напредък по отношение на конвергенцията, тъй като много от тях претърпяваха значителни корекции на вече натрупаните неравновесия на фона на икономическата и финансова криза. Настоящият преглед се извършва в условията на трудности във външната среда и на колебаещо се възстановяване в региона, наред с непрекъснати изпитания на финансовите пазари.

Съдържанието на докладите, подготвени от Комисията и ЕЦБ, се регламентира в член 140, параграф 1 от ДФЕС. Съгласно този член докладите трябва да включват преглед на съвместимостта на националното законодателство, включително устава на националната централна банка, с членове 130 и 131 от ДФЕС и Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (наричан по-долу Уставът на ЕСЦБ/ЕЦБ). Тези доклади също така трябва да разглеждат и въпроса дали съгласно изпълнението на критериите за конвергенция (ценова стабилност, състояние на публичните финанси, стабилност на обменния курс, равнище на дългосрочните лихвени проценти) е постигната висока степен на устойчива конвергенция в съответната държава членка, като се вземат предвид също и други фактори, посочени в член 140, параграф 1, последна алинея от ДФЕС. Четирите критерия за конвергенция са развити допълнително в Протокол, приложен към Договорите (Протокол № 13 относно критериите за конвергенция).

Икономическата и финансова криза разкри наличието на пропуски в сегашната система за управление на Икономическия и паричен съюз (ИПС) и показа, че съществуващите инструменти трябва да се използват по-пълноценно. Настоящият преглед се извършва в контекста на реформи в управлението на ИПС, която бе предприета през последните две години с цел осигуряване на устойчиво функциониране на Икономическия и паричен съюз. Оценката на конвергенцията е съобразена и с по-широкообхватната концепция на „европейския семестър“, при която към предизвикателствата в икономическата политика, пред които е изправен ИПС, се подхожда интегрирано и в перспектива, за да се осигури фискална устойчивост, конкурентоспособност, стабилност на финансовия пазар и икономически растеж. Основните иновации в областта на реформата в управлението, която способства за по-добра оценка на процеса на конвергенция, както и за неговата устойчивост за всяка държава членка, включват inter alia процедурата при прекомерен дефицит, която бе подсилена при реформата на Пакта за стабилност и растеж през 2011 г., както и нови инструменти в областта на надзора на макроикономическите дисбаланси. По-специално, при този подход се вземат под внимание оценката на Програмите за конвергенция за 2012 г.³ и констатациите от доклада за механизма за предупреждение в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси⁴.

Критерии за конвергенция

Прегледът на съвместимостта на националното законодателство, включително уставите на националните централни банки, с член 130 от ДФЕС, както и със задължението за гарантиране на съответствие, посочено в член 131 от ДФЕС, съдържа оценка на спазването на забраната за парично финансиране (член 123) и забраната за привилегирован достъп (член 124); на съгласуваността с целите (член 127, параграф 1) и задачите (член 127, параграф 2) на ЕСЦБ, както и на други аспекти, свързани с интеграцията на националните централни банки към ЕСЦБ към момента на приемане на еврото.

Критерият за ценова стабилност е определен в член 140, параграф 1, първо тире от ДФЕС: „постигане във висока степен на ценова стабилност; това става ясно, когато размерът на инфлацията се приближава в най-голяма степен до онзи в трите държавите-членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност“.

В член 1 от Протокола относно критериите за конвергенция допълнително се определя, че: „критерият за ценова стабилност […] означава, че в съответната държава членка е налице ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1,5 % този, който съществува най-много в три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Инфлацията се измерва посредством индекс на потребителските цени на съпоставима база, като се отчитат различията в националните дефиниции⁵“. Изискването за стабилност предполага, че задоволителното ниво на инфлацията трябва в основна степен да се дължи на движението на разходите за производствени ресурси и на други фактори, оказващи влияние върху ценовото развитие по структурен начин, а не на влиянието на временни фактори. Следователно прегледът на конвергенцията включва оценка на факторите, които оказват влияние върху инфлацията, и се допълва от позоваване на последната прогноза за инфлацията на службите на Комисията⁶. В тази връзка докладът съдържа и оценка на вероятността страната да достигне референтната стойност през следващите месеци.

Референтната стойност на инфлацията бе изчислена на 3,1 % през март 2012 г., като Швеция, Ирландия и Словения бяха трите държави членки с най-добри резултати.

Критерият за конвергенция, който се отнася до публичните финанси, е определен в член 140, параграф 1, второ тире от ДФЕС, като „устойчивост на държавната финансова позиция: това е видно от постигането на държавна бюджетна позиция без прекомерен дефицит, по смисъла на член 126, параграф 6“. В допълнение в член 2 от Протокола относно критериите за конвергенция се определя, че този критерий означава, че „по време на прегледа на резултатите Съветът не е приел решение по отношение на засегнатата държава членка в съответствие с член 126, параграф 6 от посочения договор, че е налице прекомерен бюджетен дефицит“. Като част от цялостното укрепване на икономическото управление на ИСП вторичното законодателство, свързано с публичните финанси, също бе обект на укрепване през 2011 г., включително чрез новите актове за изменение на Пакта за стабилност и растеж⁷.

В член 140, параграф 1, трето тире от ДФЕС критерият за обменния курс се обяснява като „спазване в нормални граници на отклонение, в съответствие с предвиденото от Механизма на обменните курсове на Европейската парична система, в продължение на най-малко две години, без да е осъществено девалвиране спрямо еврото“.

Член 3 от Протокола относно критериите за конвергенция гласи: „Критерият за участие в механизма на обменните курсове от Европейската парична система (…) означава, че държавата членка е спазвала нормалните прагове за отклонение, предвидени в механизма на обменните курсове от Европейската парична система, без да са били налице силни отклонения най-малко през последните две години преди прегледа на резултатите. В частност държавата членка не трябва да е осъществявала през същия период девалвация на централния курс на своята валута спрямо еврото, по своя собствена инициатива“⁸.

Въпросният двегодишен период за оценка на стабилността на обменния курс в настоящия доклад е от 1 май 2010 г. до 30 април 2012 г. В своята оценка на критерия за стабилност на обменния курс Комисията отчита поведението на допълнителни показатели, като например валутните резерви и краткосрочните лихвени проценти, както и ролята на мерките в областта на политиката, включително намеса на валутния пазар, с цел поддържане стабилността на обменния курс. При анализа се взима предвид също и въздействието на официалните договорености за външно финансиране, когато това е приложимо, включително техният мащаб, размерът им и видът на потоците на подпомагането, както и възможните условия, свързани с политиката.

В член 140, параграф 1, четвърто тире от ДФЕС се изисква „трайността на конвергенцията,, постигната от държавата членка с дерогация и от нейното участие в Механизма на обменните курсове, което намира отражение в размера на лихвените проценти в дългосрочен аспект“. В член 4 от Протокола относно критериите за конвергенция се посочва също, че „критерият за конвергенция на лихвените проценти (…) означава, че за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите държавата членка е имала среден размер на лихвения процент по дългосрочните кредити, който не превишава с повече от 2 % тези на най-много три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Лихвените проценти се определят въз основа на дългосрочните държавни облигации или други съвместими ценни книги, като се отчитат различията в националното им дефиниране“. При сегашното положение на пазарите на държавни облигации в някои държави членки се наблюдават много сериозни изкривявания, които превръщат дългосрочните им лихвени проценти в неподходящ показател за оценка на конвергенцията. В този смисъл не би било уместно дългосрочният лихвен процент на Ирландия, една от държавите членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност, да участва при изчисляването на референтната стойност на критерия за дългосрочен лихвен процент. Следователно референтната стойност се базира на дългосрочните лихвени проценти в Швеция и Словения⁹.

Референтната стойност на лихвения процент беше изчислена на 5,8 % за март 2012 г.

В член 140, параграф 1 от ДФЕС се изисква също да бъдат разгледани и други фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция. Тези допълнителни фактори включват интегрирането на финансовите пазари и на пазарите на продукти, изменението на платежния баланс по текущата сметка, изменението на разходите за труд за единица продукция и други ценови индекси. Последните се разглеждат в рамките на оценката на ценовата стабилност. Допълнителните фактори са важни показатели за това дали интеграцията на дадена държава членка към еврозоната би продължила без затруднения.

2. БЪЛГАРИЯ

Законодателството в България, по-конкретно Законът за Българската народна банка (БНБ) и Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси — не изпълнява изцяло задължението за гарантиране на съответствие, посочено в член 131 от ДФЕС. Налице са несъответствия и недостатъци, свързани с независимостта на БНБ, забраната за парично финансиране и интеграцията на централната банка към ЕСЦБ по отношение на задачите на ЕСЦБ, посочени в член 127, параграф 2 от ДФЕС и член 3 от Устава на ЕСЦБ/ЕЦБ.

При всяка от оценките на конвергенцията, провеждани от присъединяването към ЕС през 2007 г. насам, средната инфлация за 12 месеца в България е била по-висока от референтната стойност. Средният темп на инфлация в България през 12-месечния период преди март 2012 г. е бил 2,7 %, което е под референтната стойност от 3,1 %. Очаква се тя да остане под референтното равнище и през следващите месеци.

Годишната инфлация според ХИПЦ се понижи до близка до нула стойност към края на 2009 г. благодарение на спадащите цени на стоките и силната рецесия. Нарастването на цените на стоките, увеличаването на косвените данъци и значителният ръст на заплатите поставиха инфлацията обратно във възходяща тенденция през 2010 г. В началото на 2011 г. тя достигна своя връх от 4,6 %, преди до края на 2011 г. да спадне отново до 2 % поради намаленото въздействие на първите два фактора. През март 2012 г. равнището на годишната инфлация според ХИПЦ бе 1,7 %.

Очаква се инфлацията да нарасне леко през 2012 г., тъй като увеличението на цените на стоките в началото на годината ще окажат въздействие, а високият номинален ръст на заплатите ще повиши цените на услугите, въпреки слабото вътрешно търсене. Съответно прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г е за средна годишна инфлация от 2,6 % през 2012 г. и 2,7 % през 2013 г. Относително ниското равнище на цените в България (49 % от средното за еврозоната за 2010 г.) предполага значителен потенциал за допълнително сближаване на ценовите равнища в дългосрочен план.

България изпълнява критерия за ценова стабилност.

По отношение на България към момента е в сила решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит (Решение на Съвета от 13 юли 2010 г.)¹⁰. Съветът препоръча на България да предприеме действия за намаляване на дефицита под равнището от 3 % от БВП до 2011 г. по устойчив и надежден начин. Салдото на консолидирания държавен бюджет намаля от дефицит в размер на 4,3 % от БВП през 2009 г. до равнище от 3,1 % през 2010 г. благодарение на по-ниското съотношение на разходите към БВП. Съотношението на дефицита към БВП бе 2,1 % през 2011 г. и според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. се очаква то да продължи да се подобрява до 1,9 % от БВП през 2012 г. и 1,7 % през 2013 г. при допускането, че няма да има промяна в провежданата политика и при продължаващо замразяване на равнището на заплатите в публичния сектор и на пенсиите, както и за мерки, които да подобрят събираемостта на приходите. През 2011 г. съотношението на брутния държавен дълг се запази ниско на ниво от около 16,3 % от БВП, но се предвижда да се повиши до 17,6 % от БВП през 2012 г. и до 18,5 % от БВП през 2013 г.

Като има предвид това развитие и прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г., Комисията е на мнение, че прекомерният дефицит е бил коригиран чрез надеждно и устойчиво намаление на бюджетния дефицит до ниво по-ниско от 3 % от БВП. Ако Съветът реши да отмени процедурата при прекомерен дефицит за България, България ще изпълни критерия за публичните финанси.

Българският лев не участва във валутния механизъм II. БНБ се стреми към постигане на основната си цел за ценова стабилност чрез фиксиране на обменния курс в контекста на валутния борд (ВБ). България въведе ВБ на 1 юли 1997 г., като фиксира обменния курс на българския лев спрямо германската марка, а по-късно спрямо еврото. Допълнителните показатели, като движението на резервите в чуждестранна валута и краткосрочните лихвени проценти, показват като цяло по-положителни очаквания на инвеститорите по отношение на риска, свързан с България, от 2009 г. насам. В основата на устойчивото действие на ВБ продължават да бъдат значителните по размер официални резерви, които играят ролята на буфер. По време на двегодишния период на оценяването българският лев остана напълно стабилен спрямо еврото в съответствие с действието на ВБ.

Средният дългосрочен лихвен процент в България през едногодишния период преди март 2012 г. е бил 5,3 %, което е под референтната стойност от 5,8 %. Той постепенно намалява от над 7 % в началото на 2010 г. до малко над 5 % до края на 2011 г. Разликата в доходността спрямо служещите за сравнение дългосрочни облигации в еврозоната¹¹ беше променлива, но постепенно намаля в периода от есента на 2009 г. до началото на 2012 г., като доходността на българските облигации спадна в резултат на успокояването на напрежението на глобалните финансови пазари и намаляването на рисковите премии за страната. В средата на 2010 г. временният натиск върху доходността на българските дългосрочни ценни книжа бе продиктуван от кризата с държавния дълг в еврозоната и безпокойството относно качеството на българската статистика за публичните финанси.

Бяха разгледани и допълнителни фактори, включително промените в платежния баланс и интегрирането на финансовите пазари и на пазарите на продукти. Външното салдо на България претърпя корекция от много големи дефицити до 2008 г. в посока към ясно изразено уравновесяване през 2010 г. и излишък от около 2 % от БВП през 2011 г. Подобрението се дължи най-вече на търговския баланс, тъй като вносът спадна поради намалялото вътрешното търсене, докато износът нарасна динамично през 2010 г. и 2011 г. Намаленото нетно външно финансиране на банковия сектор доведе до значително увеличение на изходящите потоци по финансовата сметка, частично компенсирани от приток на ПЧИ, който се запази, макар и на по-ниско равнище, отколкото преди кризата. Българската икономика е интегрирана добре в икономиката на ЕС, по-конкретно в резултат на създадените силни връзки в областта на търговията и ПЧИ. Резултатите на България въз основа на подбрани показатели, свързани с бизнес средата, са под средното равнище за държавите членки от еврозоната. Постигнатата интеграция на вътрешния финансов сектор към финансовата система на ЕС е значителна, благодарение главно на големия дял на чуждестранната собственост в банковата система. В съответствие със заключението от доклада за механизма за предупреждение от февруари 2012 г. България бе предмет на задълбочен преглед в контекста на процедурата при макроикономически дисбаланси.

С оглед на оценката относно правната съвместимост и изпълнението на критериите за конвергенция и като отчита допълнителните фактори, Комисията счита, че България не изпълнява условията за приемане на еврото.

3. Чешка република

Законодателството на Чешката република — по-специално Законът за чешката народна банка (ЧНБ) — не изпълнява изцяло задължението за гарантиране на съответствие, посочено в член 131 от ДФЕС. Несъответствията засягат по-конкретно независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране и интеграцията на централната банка към ЕСЦБ към момента на приемане на еврото по отношение на задачите на ЕСЦБ, предвидени в член 127, параграф 2 от ДФЕС и член 3 от Устава на ЕСЦБ/ЕЦБ. Освен това в Закона за ЧНБ също са налице някои недостатъци, свързани с независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране и задачите на ЕСЦБ.

Средната инфлация за 12 месеца в Чешката република беше под референтната стойност към момента на последната оценка на конвергенцията през 2010 г. Средният темп на инфлация в Чешката република през 12-месечния период преди март 2012 г. е 2,7 %, което е под референтната стойност от 3,1 %. Очаква се през следващите месеци тя да се увеличи над референтното равнище.

През последните години равнището на инфлацията в Чешката република до голяма степен следваше тенденцията в еврозоната. Годишната инфлация рязко намаля и достигна за кратко отрицателни равнища в течение на 2009 г., когато Чешката икономика влезе в рецесия. Инфлацията остана ниска през 2010 г и 2011 г. на фона на затихналото вътрешно търсене, докато цените на вътрешния пазар до голяма степен следваха развитието в цените на вноса. Общата инфлация се покачи в първите месеци на 2012 г. основно поради увеличение на преференциалната ставка на ДДС.

Предвижда се в отговор на увеличената ставка на ДДС инфлацията да остане висока през 2012 г. в сравнение с последните години, въпреки че се очаква слабото вътрешно търсене и благоприятното движение на разходите за труд за единица продукция да противодействат на прекомерното нарастване на цените. Въз основа на това прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г е за годишна инфлация според ХИПЦ от 3,3 % през 2012 г. и 2,2% през 2013 г. Равнището на цените в Чешката република (около 72 % от средното равнище за еврозоната за 2010 г.) предполага наличието на потенциал за сближаване на ценовите равнища в дългосрочен план.

Чешката република не изпълнява критерия за ценова стабилност.

По отношение на Чешката република към момента е в сила решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит (Решение на Съвета от 2 декември 2009 г.)¹².Съветът отправи препоръка към Чешката република за коригиране на прекомерния дефицит до 2013 г. Дефицитът на консолидирания държавен бюджет в Чешката република достигна най-висока стойност в размер 5,8 % от БВП през 2009 г., но намаля до 4,8 % и 3,1 % от БВП съответно през 2010 г. и 2011 г. благодарение на усилията за фискална консолидация. Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2012 г., която се основава на допускането, че няма да има промяна в провежданата политика, съотношението на дефицита към БВП ще бъде 2,9 % през 2012 г. и 2,6 % през 2013 г., докато консолидираният държавен дълг се очаква да се повиши от 43,9 % от БВП през 2012 г. на 44,9 % през 2013 г.

Чешката крона не участва във валутния механизъм ІІ. Чешката република прилага режим на плаващ обменен курс. След силен тласък надолу на фона на разгръщащата се световна финансова криза в края на 2008 г., обменният курс на кроната спрямо еврото до голяма степен следваше тенденция на поскъпване през периода от 2009 г. до средата на 2011 г. Лихвеният спред по краткосрочните лихвени проценти спрямо еврото се понижи значително през 2009 — 2010 г. и стана отрицателен през 2011 г. на фона на напрежението на финансовите пазари в еврозоната. Кроната се обезцени през втората половина на 2011 г., но възстанови част от загубите в първите месеци на 2012 г. През двегодишния период преди настоящата оценка кроната поскъпна спрямо еврото с 2,8 %.

Средният дългосрочен лихвен процент в Чешката република през едногодишния период преди март 2012 г. е 3,5 %, което е значително под референтната стойност от 5,8 %. При всяка от оценките на конвергенцията, провеждани от присъединяването към ЕС през 2004 г. насам, средните дългосрочни лихвени проценти в Чешката република са под референтната стойност. Разликата в доходността спрямо служещите за сравнение дългосрочни облигации в еврозоната се увеличи рязко поради напрежението на световните финансови пазари в края на 2008 г. и в първата половина на 2009 г., но беше засегната в по-малка степен в сравнение с другите държави членки с дерогация. Доходността на дългосрочните чешки държавни облигации значително намаля между 2009 г. и началото на 2012 г., в резултат по-конкретно от намаляването на основните лихвени проценти от страна на централната банка, както и сравнително стабилните основни показатели на икономиката.

Бяха разгледани и допълнителни фактори, включително промените в платежния баланс и интегрирането на финансовите пазари и на пазарите на продукти. В периода 2008 — 2011 г. средното равнище на външния дефицит бе умерено — 2 % от БВП; увеличеният излишък при търговията със стоки бе компенсиран от по-високи изходящи потоци на нетен доход в резултат на солидните печалби от ПЧИ. Чешката икономика е интегрирана добре в икономиката на ЕС в резултат на създадените силни връзки в областта на търговията и ПЧИ. Резултатите на Чешката република въз основа на подбрани показатели, свързани с бизнес средата, са под средното равнище за държавите членки от еврозоната. Вътрешният финансов сектор е интегриран в значителна степен към финансовата система на ЕС, по-специално чрез стабилни връзки между банките.

С оглед на оценката относно правната съвместимост и изпълнението на критериите за конвергенция и като отчита допълнителните фактори, Комисията счита, че Чешката република не изпълнява условията за приемане на еврото.