Доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Южен централен район

ЮЦР се характеризира със стабилен и постоянен ръст на домакинствата с достъп до интернет, което предполага устойчивост на направените в тази област инвестиции.

Във вътрешнорегионален план по данни за 2014 г. с най-нисък дял на домакинствата с достъп до интернет е област Пазарджик - 49.6 %, което е значително под средното за страната - 56,7 %. Област Кърджали е с 66 % дял на домакинствата с достъп до интернет, но само 40 % от лицата на възраст 16-74 г. са използвали интернет през последните 12 месеца.

Изграждането на широколентова инфраструктура и увеличаване на достъпът до високоскоростен интернет имат ключова роля за икономическото развитие на районa и стимулиране на иновативността в различни икономически отрасли. В по-малките населени места и особено в пограничните и периферни територии степента на развитие на информационните и комуникационни технологии е по-ниска.

Напредъкът в развитието на информационното общество се счита за изключително важен за удовлетворяване на потребностите на обществото и на икономиката.
Приоритет 4.2. Подобряване на свързаността на района в национален и международен план

Преминаването на три от десетте Общо-европейски транспортни коридора през територията на Южен централен район дава голямо предимство на много от големите градове, центрове на развитие да се включат в Трансевропейската транспортна мрежа.

Най-голямо значение за интегрирането на Южен централен район с националната и европейската пътна мрежа имат автомагистралите „Марица“ и „Тракия“ , път E-80, като част от европейския транспортен коридор № 4, път E 773, като част от коридор № 8 и път I-5, като част от коридор № 9.

През 2015 г. приключи изпълнението на проект Път Е-85 (І-5) "Кърджали - Подкова" от км 342+639 до км 367+427 и пътна връзка Фотиново, като са усвоени средства в размер на 6 249 917 лв. С изпълнението на проекта се модернизира цялото направление от гр. Кърджали до границата с Република Гърция. Трасето на пътя преминава през общините Момчилград, Джебел, Кирково и с. Подкова. Реализацията му облагодетелства около 105 000 души. Подобрени са трансграничните връзки, улеснен е достъпът до пристанището в Алескандруполис и са създадени предпоставки за подобряване на културния и икономически обмен в трансграничния регион.

С откриването на ГКПП „Маказа“ и реконструкцията и модернизацията на коридор № 9 нараства и автомобилното движение по направление път I-5. Нужно е да се осъществи проект „Път I-5 Обходен път на град Кърджали” с цел пренасочване на движението на транзитния автомобилен поток от съществуващото трасе в градската част на Кърджали. С реализирането му ще се осигури безопасно и икономически ефективно движение, чрез повишаване на скоростта на транзитното движение и намаляването на времето за връзка с Общоевропейски транспортен коридор № 9.

По данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ и ОПУ Хасково през 2015 г. е завършено строителството на Лот 1 и Лот 2 на автомагистрала „Марица“. Лот 1 – участък „Оризово – Димитровград“ от км 5+000 до км 36+400 и Лот 2 – участък „Димитровград – Харманли“ от км 36+400 до км 70+620, с обща дължина 65,620 км са разположени по протежение на Транс-европейската транспортна мрежа и изпълнението на проекта води до намаляване на времето за пътуване и повишаване на комфорта и безопасността на движение.

Няма изградени автомагистрали и първокласни пътища в Родопската част на района. Област Смолян се обслужва от второкласни и третокласни пътища, които имат основна роля за осигуряване транспортния достъп до населените места и интегрирането на района с гранични райони в Република Гърция. Влошеният транспортен достъп до някои периферни планински и полупланински територии, отдалечени от функциониращата пътна мрежа от висок клас, определя изоставането им в социално-икономическото развитие.

Железопътната инфраструктура в Южен централен район е сравнително добре развита. Общата дължина на изградените и функциониращи ЖП линии на територията на района към 31.12.2015 г. е 772 км., които съставляват 19,2 % от жп мрежата на страната - 4019 км. Това нарежда ЮЦР на второ място сред районите от ниво 2 в страната. По данни на НСИ с най-добре развита ЖП мрежа като дължина е Югозападен район – 864 км, а с най-слаба Североизточен – 484 км.

Област Пловдив е с най-голяма дължина на мрежата – 324 км. Следват областите Хасково - 195 км, Пазарджик - 186 км и Кърджали - 67 км. Единствено област Смолян няма изградена ЖП мрежа и е изцяло на автомобилен транспорт в планински условия.

На територията на ЮЦР функционира летище Пловдив ЕАД, което е с международен статут. Летището има добра транспортна връзка със столицата, като в близост до него се намира и гара на жп линията Пловдив – Асеновград.

По отношение на транспортната осигуреност и свързаност се забелязват големи вътрешнорегионални различия. Област Пловдив е с една от най-високите гъстоти на жп мрежата в страната, докато област Кърджали е с една от най-ниските, а област Смолян няма достъп до жп транспорт изобщо. Област Пловдив е с невисока гъстота на пътната мрежа, но има по-висок процент на пътната настилка в добро състояние. Областите Пазарджик и Смолян също се характеризират с по-висок процент спрямо средния за страната на пътната настилка в добро състояние. Областите Кърджали и Хасково имат гъстота на пътната мрежа над средното за страната, но състоянието на пътната настилка е лошо.

Индикатори:

• Дължина на новоизградени и/или реконструирани автомагистрали и пътища от I клас – км

По данни на Областните пътни управления в Южен централен район общата дължина на новоизградените и/или реконструирани автомагистрали и пътища от I клас през 2015 г. е 80 км, при 30 км през 2014 г. По данни на НСИ новоизградените магистрали са 49 км, а рехабилитираните и/или реконструирани АМ и пътища I клас са 31 км.

По данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ и ОПУ Пловдив е извършен превантивен ремонт на АМ „Тракия“ на участъка от км 119+200 до км 134+600. Проектът за рехабилитация на АМ „Тракия“ включва всички съоръжения и връзки на пътните възли, но е замразен поради липса на средства.

По данни на ОПУ Пазарджик през 2015 г. с финансиране по ПМС № 95 от 17.04.2015 г. е извършен превантивен ремонт за възстановяване на технико-експлоатационните характеристики на участък от км 60+000 до км 90+200 от АМ „Тракия“. Извършени са аварийни ремонтно възстановителни работи на два виадукта и проучвателно-проектантски работи и строителство (инженеринг) на обект „Републикански път I-8 Пазарджик – Пловдив, мост над р. Луда Яна.

По данни на ОПУ Хасково през 2015 г. по Програма „Ново строителство“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ са завършени отсечките на АМ „Марица“ Свиленград-Капитан Андреево от км 111+980 до км 114+000 и Любимец-Капитан Андреево от км 99+720 до км 108+510.

По данни на Областните пътни управления в Южен централен район през 2015 г. са рехабилитирани/реконструирани 246 км пътища от II и III клас при 121,5 км през 2014 г. В област Пловдив се наблюдава увеличение на рехабилитираните/ реконструирани пътища от 17 км през 2014 г. на 109 км през 2015 г. В област Пазарджик също се наблюдава увеличение на стойностите на този индикатор от 9 км на 87 км. В област Смолян рехабилитираните/реконструирани пътища от II и III клас са 32 км, което е по-малко в сравнение с предходната година – 82 км, в област Хасково – 17 км. В област Кърджали през 2015 г. е рехабилитиран/реконструиран 1,143 км път при 13 км за 2014 г.

По данни на ОПУ Пловдив:

- по програма „Държавни инвестиционни заеми“, по проект „Транзитни пътища V” е в процес на строителство Лот 14 с бюджет 29 811 442 лв. Той включва път II-86 „Асеновград – Смолян“ от км 27+700 до км 76+306,70 и път III-864 „Чепеларе – Соколовци – Пампорово – Стойките“ от км 0+000 до км 4+008. Общата дължина на отсечките е 52,6 км. Дейностите са изпълнени на 80 %.

- Извършен е и превантивен ремонт на участък с дължина 17,8 км от път III-804 Поповица – Асеновград.

По данни предоставени от ОПУ Пазарджик през 2015 г. е извършена рехабилитация на следните участъци:

• 
  Път II-84 „Юндола – Разлог“, 4,1 км;
  
• 
  Път III-8402 „Ветрен дол – Велинград – Септември“, 4,4 км;
  
• 
  Път II-84 „Ветрен дол – Велинград – Юндола“, 54,3 км;
  
• 
  Път III-8402 „Септември – Карабунар – Виноградец – АМ „Тракия“, 21 км.
  

По данни на ОПУ Смолян, ОПУ Хасково и ИСУН към м. юни 2016 г. по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г., по процедура „Подкрепа за рехабилитация и реконструкция на второкласни и третокласни пътища“ е приключило изпълнението на проектите:

- „Лот 27 Рехабилитация на път III-866 Смолян-Михалково-Кричим, на път III-8641 Пампорово - /Смолян – Стойките/ и на път III-8681 Рудозем-Смилян, област Смолян“ с бюджет 24 078 812 лв. Дължината на рехабилитираните отсечки е 6,5 км от път III-866 и 11,3 км от път III-8641. Път III-866 е най-пряката връзка на гр. Пловдив с община Смолян. III-8641 свързва к. к. Пампорово с гр. Смолян, а път III-8681 е основна пътна артерия на област Смолян и свързва общините Рудозем и Смолян.

- „Лот 29 Рехабилитация на път III-806 Хасково – Минерални бани и на път II-59 Ивайловград – Славеево, област Хасково“ с бюджет 4 505 109 лв. Дължината на рехабилитираните отсечки е 11,65 км от път III-806 и 4,02 км от път II-59. Път III-806 е най-пряката пътна връзка на селищата от община Минерални бани с областния център гр. Хасково. Отсечката от път II-59 е единствената връзка до ГКПП Ивайловград – Кипринос и с. Славеево. Част от нея преминава през гр. Ивайловград и с обновяването й е подобрен облика на града, повишено е удобството и безопасността на движение.

По данни на ИСУН към м. юни 2016 г. по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г., по процедура „Подкрепа за интегриран градски транспорт в петте големи града“ е изпълнен проектът „Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт в град Пловдив“. Общият бюджет на проекта е 39 108 753 лв. С реализацията му се насърчава използването на устойчив обществен транспорт и предвижването с велосипеди.

По ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. е одобрен проект за рехабилитацията на път II-86 „Пловдив – Асеновград“ с обща дължина 10,3 км. Отсечката е сред най-натоварените в региона (натоварването на пътя е над допустимите норми - над 21 000 единици леки автомобили за 24 часа) и са констатирани много пътнотранспортни произшествия. Общият размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ възлиза на 24,8 млн. лв. По този републикански път се осъществява връзката Пловдив -Асеновград - Смолян - ГКПП "Елидже" на гръцката граница, както и връзките с летище Пловдив, курорта Пампорово, Бачковски манастир и др. Целта е да се подобрят технико-експлоатационните характеристики на пътната отсечка, повишаване на мобилността на населението, увеличаване на инвестициите в региона, подобряване на състоянието на околната среда чрез намаляване на отделянето на вредни емисии на парникови газове, както и стимулиране развитието на туризма.

По данни от УО на Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г. към м. май 2016 г., по приоритетна ос 1 „Развитие на железопътната инфраструктура по Трансевропейските и основните национални транспортни оси“ в ЮЦР се изпълняват следните проекти:

- „Реконструкция и електрификация на железопътна линия Пловдив – Свиленград по коридори IV и IX, Фаза 2: участък Първомай – Свиленград“, с БФП в размер на 281 279 749 лв. Общият физически напредък по проекта е 90 %, като прогнозата за завършване е м. декември 2016 г. Целта му е повишаване на скоростта на железопътната линия и привеждането й в съответствие с принципите на Европейската система за контрол на влаковете. На 15 май 2016 г. е открит новоизграденият участък Любимец – гръцка граница, общо 24 км. Открит след основен ремонт е и стоманеният мост над р. Марица в Симеоновград.

- „Рехабилитация на железопътната инфраструктура в участъци от железопътната линия Пловдив – Бургас“, с БФП в размер на 321 596 234 лв. Общият физически напредък е 95 %, като се очаква до края на 2016 г. проектът да завърши.

- „Модернизация на железопътен участък „Септември-Пловдив“ – част от Транс-европейската железопътна мрежа“, с БФП в размер на 200 000 000 лв. Осъществяването му ще доведе до оптимизиране на капацитета на линията и намаляване на времето за пътуване. Общият физически напредък по проекта е 76 %. Крайният срок за приключването му е предвиден за декември 2016 г.

По приоритетна ос 3 „Подобряване на интермодалността при превозите на пътници и товари“ се изпълнява проект „Изграждане на интермодален терминал в Южен централен район на планиране в България“ с БФП в размер на 4 195 300 лв. Общият физически напредък е 56 %. Изграждането на интермодален терминал е от голямо геостратегическо и икономическо значение не само в регионален и национален аспект, но и общоевропейски. Дава се възможност за подобряване на интермодалността в тази част на Европа, чрез създаването на условия за оптимално въздействие и интеграция на различните видове транспорт. Ще спомогне за оптимизация на съществуващата инфраструктура и ще доведе до подобряване на качеството на предоставяните транспортни услуги в региона на град Пловдив. Ще се подобри бизнесът и ще се открият работни места, което ще повиши стандарта на живот на местното население.

Чрез подобряване на транспортната инфраструктура се осигурява привлекателна жизнена и бизнес среда в ЮЦР. Добрата транспортна свързаност е едно от основните условия за развитие на бизнеса. Рехабилитирането на пътищата от по-нисък клас подобрява взаимосвързаността и сближаването в района, което намалява изолираността на малките населени места и тези в пограничните и периферни райони и насърчава социално-икономическия растеж. Добре развитата транспортна инфраструктура и качествените транспортни услуги в пограничните територии са предпоставка за повишаване на атрактивността по отношение на туризма и трансграничния културен обмен, което спомага за трансграничното и транснационалното териториално сближаване.
Приоритет 4.3. Подобряване качеството на живот в селските райони

Влошеното качество и ограниченият достъп до ин­фраструктура и услуги за населението и икономика­та оказват негативно влияние върху конкурентоспо­собността на селските райони. Достъпността се ограничава от лошото качество на об­щинските пътища, които са важни за връзките между населените места вътре в общините. Не­добре развитите социални услуги и ограничените въз­можности за достъп до култура и отдих влияят върху жизнения стандарт в селските райони и допринасят за намаляването на населението.