Доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Южен централен район



страница5/15
Дата09.01.2018
Размер2.33 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

Източник: Национален статистически институт
Една от основните цели на Стратегията „Европа 2020“ е намаляване на броя на хората изложени на риск от бедност или социално изключване с 260 хил. души.

По данни на НСИ към м. юни 2016 г., населението в риск от бедност или социално икзлючване в ЮЦР за 2013 г. е 646,7 хил. души или 44,4 %, при среден за страната - 39,9 %. В сравнение с 2012 г. се наблюдава намаление със 7,9 % за района и 8,1 % за страната. В сравнение с другите райони от ниво 2, ЮЦР се нарежда на пето място като само в СИР този процент е по-висок – 45,1 %.



Във вътрешнорегионален план се наблюдават сериозни различия. Най-висок е процентът в областите Пазарджик – 59,4 % и Кърджали – 59 %. Област Кърджали е единствената, която регистрира ръст на населението в риск от бедност или социално изключване. След тях се нареждат областите Смолян – 41,2 %, Пловдив – 39,9 % и Хасково – 34,7 %.

Таблица 12. Население в риск от бедност или социално изключване

Статистически райони и области

Население в риск от бедност или социално изключване

2012 г.

2013 г.

бр. лица, в хил.

% от съвкупността

бр. лица в хиляди

% от съвкупността

България

3496,1

48

2889,8

39,9

Северозападен район

423,7

51,5

345,3

42,4

Северен централен район

398,2

47,2

352

42,1

Североизточен район

516,9

54,2

430,9

45,1

Югоизточен район

542,3

50,7

437,4

41,1

Югозападен район

852,1

40,1

677,5

31,8

Южен централен район

762,9

52,3

646,7

44,4

Кърджали

76,9

52

89,1

59

Пазарджик

174,9

64,2

160,3

59,4

Пловдив

334,2

49,2

271

39,9

Смолян

60,9

51,3

48,1

41,2

Хасково

116,7

48,3

83

34,7

Източник: Национален статистически институт
Политики за развитие на национално, регионално и местно ниво
На ниво ЕС

Стратегия „Европа 2020” е основополагащ рамков документ, чиято цел е създаването на условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. До края на 2020 г. ЕС трябва да изпълни пет основни цели в сферата на заетостта, научноизследователската и развойна дейност; климата / енергетиката; образованието; социалното приобщаване и намаляването на бедността.

Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020 е документ за политическо съгласие със Стратегия „Европа 2020”, надграждащ я с условията за реализация, като се отчитат териториалните измерения, различните възможности и потенциали на регионите.
На национално ниво

Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012 – 2022 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

НСРР играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите.



Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г. тя е основен инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие.

Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. е документът, който определя целите и приоритетите на Република България при използване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014-2020 г., като очертава основните инвестиционни сфери и дейностите за постигане на устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж. Дейностите, предвидени в него, са основата за ефективното и качествено използване  на Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Програмата на правителството за стабилно развитие на България за периода 2014-2018 г. обхваща 21 области с конкретни цели и мерки, които ще допринесат за тяхното развитие.

Стратегията за развитие на транспортната система на Република България за периода до 2020 г. е документ, който очертава основните насоки за развитие на националната транспортна система в периода 2010 – 2020 г. Основна цел на документа е да очертае най-важните задачи за този период, решаването на които ще направи възможно интегрирането на българската транспортна система в общоевропейската.

Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) е основен документ, който формулира приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика, насочени към забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост квалификация, способности и умения.

Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г. представлява интегриран документ разглеждащ въпросите на иновационната и научната политики, политиката в областта на цифровия растеж, ресурсоефективността и др. Стратегията е базирана на концепцията за изграждането на конкурентоспособност чрез дизайн и творчески индустрии, иновации в социалната област и услугите, нови бизнес модели и иновации, основани на практиката.

Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа, планинските, полупланинските и граничните слабо развити райони цели преодоляване на икономическата изостаналост на тези райони, привличане на инвестиции, повишаване заетостта на населението в трудоспособна възраст и допринасяща за намаляване на различията между българските райони.

Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013-2020) е разработена в съответствие с рамкови европейски и национални документи, определящи приоритети на развитие до 2020 г., и е съобразена с целите в сферата на средното образование.

Стратегия за развитие на професионалното образование и обучение в Република България за периода 2015-2020 г. цели да се осигурят висококвалифицирани кадри за бизнеса и да се преодолее ранното отпадане от системата на образованието на деца от социално слаби семейства, както и да се даде възможност на възрастни да получат квалификация по определена специалност в професионални гимназии и в центрове за професионално обучение, за да се реализират на пазара на труда.

Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2020 г. систематизира визията, стратегическите цели, приоритетите, дейностите, чиято реализация ще води до утвърждаване на устойчиви схеми за развитие и управление на туристическите дейности.

Национална стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия 2014-2020” е средносрочен документ, чрез който Правителството на Република България демонстрира своята визия относно държавната политика в подкрепа на малките и средните предприятия (МСП) в секторите на добивната промишленост, преработвателната промишленост и услугите.



Стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014-2023 г. цели да се подобри управлението на сектора водоснабдяване и канализация и да се повиши качеството на В и К услугите.

На регионално ниво

Регионалният план за развитие на Южен централен район 2014-2020 г. определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на района, отчитайки специфичните му характеристики и потенциал за развитие. РПР осъществява връзката и координацията между стратегическите документи за регионално развитие от другите териториални нива – Националната стратегия за регионално развитие, Областните стратегии за развитие и Общинските планове за развитие.

На областно и общинско ниво

Областна стратегия за развитие (ОСР) е средносрочен документ за стратегическо планиране на регионалното развитие на съответната област, който се разработва в съответствие с регионалния план за развитие на района от ниво 2. С този документ се определят целите и приоритетите за устойчиво интегрирано регионално развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциала на съответната област.

Общински план за развитие е документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано местно развитие, който се разработва в съответствие с предвижданията на областната стратегия за развитие. С плана се определят средносрочните цели и приоритети за развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциалът на общината и стратегическите насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие, съдържащи се в областната стратегия за развитие.

2. ПОСТИГНАТ НАПРЕДЪК ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИ НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН ВЪЗ ОСНОВА НА ИНДИКАТОРИТЕ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ

Постигнатият напредък по изпълнението на целите и приоритетите на РПР се проследява чрез отчитане на стойностите на определени индикатори, организацията и методите на изпълнение, прилагани от съответните административни структури; мерките за осигуряване на информация и публичност за резултатите от изпълнението.



Таблица 13. Ключови индикатори за оценка на постигнатия напредък по изпълнението на Регионалния план за развитие на Южен централен район 2014-2020 г.

Индикатори за въздействие

Изходни

(2010)

Междинни

(2015)

Целеви

(2020)

БВП/човек от населението в лв.

6525

6851

7301

Дял на БВП на човек от населението от средната стойност на ЕС 27 - %

31

(2009 г.)



34

39

Коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години - %

12,7

(2011 г.)



10

7

Общ доход на лице от домакинство в лв.

3507

(2010 г.)



4065

4650

Източник: РПР на ЮЦР 2014-2020 г.
 БВП на човек от населението в лв.

По данни на НСИ БВП на човек от населението на ЮЦР за 2014 г. е 7 872 лв. и е намалял с 68 лв. или 0,8 % в сравнение с 2013 г. Същевременно ръстът на същия показател за страната е 2,6 %. Целевата стойност за индикатора е достигната. Районът отстъпва едно място и се намира на 5-то сред другите райони от ниво 2 в страната, преди СЗР - 7 381 лв.

Дял на БВП на човек от населението от средната стойност на ЕС 28 - %

По данни на Евростат БВП на човек от населението в ЮЦР спрямо средната стойност за ЕС - 28 за 2014 г. запазва стойност от 32 %. По този показател районът отстъпва четвъртото място на СЦР, като изпреварва единствено СЗР.

Коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години - %

По данни на НСИ коефициентът на безработица на населението на 15 и повече навършени години в ЮЦР за 2015 г. е 9,2 %, който е близък до средния за страната - 9,1%. Отчетен е спад от 2,8 % спрямо предходната година. Районът изпреварва ЮИР и от трето преминава на второ място по този показател. Заложената междинната стойност на индикатора е достигната. По показателя коефициент на безработица са налице големи вътрешнорегионални различия. За 2015 г. най-нисък е коефициентът на безработица в област Кърджали - 2,3 %, а най-висок в област Смолян - 17,2 %.

Общ доход на лице от домакинство в лв.

Общият доход средно на домакинство в страната през 2015 г. е 12 349 лв., по-висок от предходната 2014 г. – 12 163. Доходът на лице през 2015 г. средно за страната е 5 147 лв., при 5018 лв. през 2014 г.

Общият доход на лице от домакинство в ЮЦР за 2014 г. - 4 211 лв. бележи незначително увеличение в сравнение с 2013 г. - 4 188 лв. Районът се нарежда на последното 6-то място в страната. Във вътрешнорегионален план за периода 2013-2014 г. в областите Смолян, Хасково и Кърджали се наблюдава увеличение на показателя, докато в областите Пловдив и Пазарджик общият доход на лице от домакинство намалява. Единствено в област Смолян - 5 315 лв. е отчетена стойност над средната за страната - 4 813 лв. за 2014 г.

Фигура 9. Общ доход на лице от домакинство в лв. по райони за 2013 и 2014 г.

Източник: Национален статистически институт


Фигура 10. Общ доход на лице от домакинство в лв. по области за 2013 и 2014 г.



Източник: Национален статистически институт
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1. ИКОНОМИЧЕСКО СБЛИЖАВАНЕ В НАЦИОНАЛЕН И ВЪТРЕШНОРЕГИОНАЛЕН ПЛАН БАЗИРАНО НА ЩАДЯЩО/ЕКОЛОСЪОБРАЗНО ПОЛЗВАНЕ НА СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ

Приоритет 1.1 Повишаване конкурентоспособността на малкия и средния бизнес като движеща сила на регионалната икономика включва следните специфични цели:

Специфична цел 1: Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура.

Специфична цел 2: Развитие на изследователската дейност, технологичното развитие и иновациите.

Специфична цел 3: Изграждане на бизнес мрежи и клъстер.

Малките и средни предприятия (МСП) са ключово звено в икономиката на ЮЦР, тъй като не само произвеждат значителна част от брутния вътрешен продукт в района, но и създават заетост за населението. Повишаването на регионалната конкурентоспособност е свързано с подкрепа на бизнеса за технологично обновяване на производствената сфера, цифровизацията на процесите и използването на ИКТ в предприятията, насърчаване внедряването на нови продукти и технологии и развитие на „зелени” икономически дейности в сектора на МСП.

За осигуряване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие със Стратегия „Европа 2020“ са необходими мерки в подкрепа на МСП. Фокусът на обявените през 2015 г. процедури за набиране на проектни предложения по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. е насочен към постигане на интелигентен растеж. Целта е повишаване на иновационната дейност на предприятията и повишаване на производителността и експортния потенциал на българските МСП.

МСП в ЮЦР през 2014 г. са 66 766, което представлява 17,4 % от броя им за страната - 383 153 бр. Наблюдава се нарастване на МСП в сравнение с 2013 г., когато броят им е бил 60 025. Спрямо предходната 2013 г. година през 2014 г. се наблюдава отрицателна тенденция в броя на малките предприятия (от 10 до 49 заети), като техният брой от 4 281 намалява на 4 244. За всички останали групи предприятия се наблюдава увеличаване на техния брой през 2014 г. спрямо 2013 г.


Таблица 14. Брой на нефинансовите предприятия по групи според броя на заетите в тях лица и статистически райони 2013-2014 г.

Район


2013 г.

2014 г.

Общо


Групи предприятия според броя на заетите лица

Общо


Групи предприятия според броя на заетите лица

До 9

10-49

50-249

250 +

До 9

10-49

50-249

250 +

Общо за страната

377 383

348 372

23 768

4 497

746

383 905

354 988

23 656

4 509

752

СЗР

28 194

25 968

1 821

357

48

28 352

26 146

1 809

353

44

СЦР

34 550

31 541

2 428

505

76

34 716

31 798

2 344

499

75

СИР

51 063

47 358

3 090

529

86

51 554

47 757

3 156

552

89

ЮИР

54 472

50 598

3 225

567

82

55 394

51 535

3 211

565

83

ЮЗР

142 955

131 969

8 923

1 733

330

146 996

136 044

8 892

1 726

334

ЮЦР

66 149

60 938

4 281

806

124

66 893

61 708

4 244

814

127

Източник: Национален статистически институт
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница