Доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Южен централен район

Във вътрешнорегионален план най-нисък е коефициентът в област Кърджали 12,6‰. Областите Хасково 17,0 ‰ и Пазарджик 15,4 ‰ са със стойности над средната за страната. Във всички области в района през 2015 г. се наблюдава влошаване на стойностите на този показател спрямо 2014 г.

Общата негативна тенденция, характеризираща се с намаляване броят на населението, застаряването му и отрицателен естествен прираст, продължава и през 2015 г. Показателите се доближават до средните стойности за страната. Тези тенденции са в резултат от продължително действие на множество фактори и влияния. Една част от тях са свързани с общите тенденции в демографското развитие на европейските райони, други – със специфичните особености на социално-икономическото развитие на ЮЦР, безработицата. Несъответствията между търсените и предлаганите умения показват, че продължават да съществуват значителни предизвикателства пред политиките за пазара на труда и образованието.

Населението е неравномерно разпределено върху територията на ЮЦР, като най-слабо населени са планинските и периферни области и общини по границата с Република Гърция.

В област Смолян продължава тенденцията на намаляване на населението. За периода 2001-2015 г. населението на областта е намаляло с 27 201 души или 19,6 %. Комбинацията от миграцията на населението, високите нива на смъртност и ниската раждаемост води до влошаване на цялостната демографска картина. Необходимо е прилагане на целенасочена политика за да бъдат намалени негативните демографски тенденции.

Неблагоприятните тенденции в демографското развитие са характерни и за област Хасково. Процесът на застаряване на населението продължава. Областта се характеризира и с изключително силно изразени негативни тенденции по отношение на естествения прираст на населението (-7,9 ‰) и смъртност (17 ‰). За периода 2001-2015 г. населението на областта е намаляло с 38 800 души или с 14,1 %.

В област Кърджали демографската ситуация е относително благоприятна в сравнение с останалите области от района. Възрастовата структура на населението е най-добрата и естественият прираст (-3,4 ‰) е най-близо до позитивните стойности. Макар и бавно, се наблюдава тенденция към преодоляване процеса на застаряване на населението. За периода 2001-2015 г. населението в областта е намаляло с 12 022 души или с 7,3 %.

Населението на областите Пловдив и Пазарджик за периода 2001-2015 г. е намаляло съответно с 41 496 души или 5,8 % и 45 089 или 14,6 %.

По отношение на мрежата от висши учебни заведения, районът е един от водещите, като се нарежда на второ място след ЮЗР. В него функционират девет университета и специализирани висши училища. Въпреки това образователната структура на населението е неблагоприятна на фона на тази в страната. ЮЦР се характеризира с относително нисък процент на населението с висше и средно образование и съответно – с висок процент на населението с основно, незавършено начално образование и никога не посещавало училище.

Южен централен район е добре интегриран в транспортната мрежа на Европа. На територията на областите Пловдив, Хасково и Пазарджик функционират участъци от автомагистралите „Тракия” и „Марица”. В по-голяма част от граничната територия на района главна роля за транспортното обслужване на населените места имат пътищата втори и трети клас, както и общинските пътища.

През територията на ЮЦР преминават три от европейските транспортни коридори:

№ 4 (Германия-Чехия-Словакия-Унгария-Румъния-София-Пловдив-Истанбул);

№ 8 (Италия-Албания-Македония-София-Пловдив-Бургас-Варна);

№ 9 (Финландия-Украйна-Румъния-Русе-Хасково-Александруполис) и коридорът ТРАСЕКА, осъществяващ връзка със страните от Кавказкия регион и Централна Азия.

Най-голямо значение за интегрирането на ЮЦР с националната и европейската пътна мрежа имат автомагистралите „Марица” и “Тракия”, път Е-80, като част от европейския транспортен коридор № 4, път Е 773, като част от коридор № 8 и път І - 5, който е част от пътната инфраструктура на коридор № 9.

Железопътната инфраструктура в ЮЦР е сравнително добре развита. Общата дължина на изградените и функциониращи ЖП линии на територията на района е 774 км., които съставляват 19,23 % от жп мрежата на страната. Основните жп линии, обслужващи територията на ЮЦР са участъците от главните жп линии „София-Пловдив - Бургас”, „Пловдив - Свиленград”, „Русе - Горна Оряховица - Стара Загора -Кърджали - Подкова”, които са елементи на европейските транспортни коридори, преминаващи през района. Единствено област Смолян няма изградена ЖП мрежа и е изцяло на автомобилен транспорт в планински условия.

На територията на ЮЦР е разположено летище Пловдив. Летището е специализирано в обслужването на чартърни туристически полети. Изпълнява и функции на резервно летище на летище София.

Районът има ясно изразени оси на урбанизационно развитие с национално значение по направлението на Европейския транспортен коридор № 4 (София - Пловдив - Хасково - Свиленград) и (Русе - Велико Търново - Стара Загора – Хасково – Кърджали) по направлението на ЕТК № 9.

Делът на водоснабденото население в ЮЦР по данни на НСИ през 2014 г. се запазва на същото ниво, както и през 2013 г. - 98,2 %. По този показател районът се нарежда на последно място сред районите в страната. На 100 % са задоволени нуждите на населението с вода в област Пловдив, в областите Пазарджик и Хасково, съответно - 99,6 % и 99,5 %. В област Смолян делът на водоснабденото население е 91,9 %, а в област Кърджали – 90,6 %, което е много под-средното ниво за страната.

По данни на НСИ за 2014 г. 72,1 % от населението на ЮЦР е свързано с обществена канализация. По този показател районът се нарежда на 3-то място сред районите от ниво 2 в страната, като изостава от средното за страната – 74,9 %. В сравнение с 2013 г. промяната е минимална.