Доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие в Югоизточен район

1. 
   Въведение..............................................................................................................................3
   
2. 
   Общите условия за изпълнение на регионалния план за развитие ................................4
   
3. 
   Постигнат напредък по изпълнението на целите и приоритетите на регионалния план за развитие въз основа на индикаторите за наблюдение................................................12
   
4. 
   Действията, предприети от регионалния съвет за развитие с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на регионалния план за развитие....... 28
   
5. 
   Заключения и предложения за подобряване на резултатите от наблюдението...........30
   

1. 
   Въведение
   

Настоящият доклад се разработва в съответствие с чл.31, ал.2 от Закона за регионално развитие и чл.21 от Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие за първи път и отчита изпълнението на плана през 2009 година. С това се цели постигане на ефективност и ефикасност на стратегическото планиране, програмиране, управление и ресурсното осигуряване на регионалното развитие. Органът за наблюдение на Регионалния план за развитие е Регионалният съвет за развитие в Югоизточен район, при спазване принципите за партньорство, публичност и прозрачност. Докладът се изготвя по време на председателствуването на Регионалния съвет за развитие от г-н Йордан Николов, областен управител на област Стара Загора / период на действие от 1 януари 2010 година до 30 юни 2010 година / и предстои да бъде приет под председателствуването на г-жа Таня Димитрова, областен управител на област Ямбол. Докладът се разработва от отдел „Стратегическо планиране и координация на регионалното развитие в Югоизточен район”-Бургас под методическото ръководство на Министерството на Регионалното развитие и благоустройството и членовете на Регионалния съвет за развитие.

Актуализираният социално – икономически профил на Югоизточен район описва общия профил на региона, състоянието на регионалната икономика, социалната сфера, инфраструктурното развитие и екологичното състояние. Наблюдението на изпълнението на плана показва промени през посочения период. Променен е териториалният обхват на Югоизточния район от 01.01.2007 г. в съответствие с Регламент /ЕО/ 1059/2003 за общата класификация на териториалните единици за статестически цели и Регламент на /ЕО/ 176 / 2008 за изменение и допълнение на Регламент на /ЕО/ 1059/2003 за установяване на обща класификация на териториалните единици за България и Румъния във връзка с членството им в ЕС. Съгласно промяната в териториалния обхват на ЮИР от ниво 2 се включват областите: Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол. Площта на територията на района в новия обхват е 19 799 кв. км, което представлява 17.8% от тази на страната. Земеделските територии са 57.48% от територията на района, а горските 34.08%. Гъстотата на населението в района е 56.8 човека на кв. км. по-ниска от средната за страната– 68.7 ч/кв.км. Броят на населените места в района е 683, от които 38 града и 645 села. Според Зелената книга на териториална кохезия моделът на заселване в Европа е необикновен, с около 5 000 града и почти 1 000 по-големи градове, разпръснати по Европа. На глобално ниво, градовете в ЕС са по-малки и това влияе върху производителността. ЕС се характеризира с по-слаба териториална концентрация на икономическата дейност от другите развити зони на света – отразяваща определен Европейски начин на живот, който цели устойчиво развитие, защитата на природните ресурси и културни традиции. Всичко това означава, че градския живот е широко мащабна характеристика. Градските жители живеят в близост до селски области и селските жители често са в близост, позволяваща достъп до услуги. Малките и средни градове са много по-важни, отколкото предполага техния размер, осигурявайки инфраструктура и услуги, които са ключ за предотвратяване на обезлюдяване на селските райони и придвижване към градовете. В територия, която се характеризира с голям брой малки и средни градове, как могат да се постигнат предимствата на концентрирана икономическа дейност - като се избягват негативните страни като замърсяване, пренаселеност, упадък на градовете и социално изключване. Отговорът се открива в насърчаване на сътрудничеството, взаимодействието, връзките между малките градове, големите градове и околните селски области. За да се възползва от повишаването на производителността, породено от концентрацията на икономическа дейност, Европа трябва да достигне критичната маса по-скоро чрез създаване на мрежи, отколкото на много по брой големи градове.

По отношение на инфраструктурното развитие на региона е необходимо да отбележим, че гъстотата на функциониращите пътища от РПМ в Югоизточния район е 0,159 км/ кв. км. и е по-ниска от средната за страната- 0,17 км/кв. км. Най-развита е пътната мрежа в област Ямбол, където тя има гъстота 0.177 малко над средната за страната. Най-слабо е развита пътната мрежа в района на планината Странджа. Необходима е цялостна реконструкция на пътната инфраструктура, както в населените места, така и извън тях. Това ще подобри мобилността на гражданите и бизнеса и ще допринесе като цяло до улесняване на придвижването им. В периода 2001 – 2008 г. състоянието на пътищата се е подобрило във всички страни членки на ЕС, а в България и Румъния, които влязоха в общността през 2007 г., то се е влошило. Въпреки, че е открита магистралата Бургас-Карнобат, проблемите с останалата пътна мрежа в региона си остават на дневен ред.

Икономическото развитие на Югоизточния район непосредствено преди кризата е сравнително добро, като се има предвид и статистическата промяна на териториалния обхват на района след 01.01.2007 г. включването на област Стара Загора. Промяната на стойностите на икономическите показатели в сравнение с предишното състояние нарежда района на трето място сред останалите райони на ниво NUTS 2 в страната по основните показатели за равнище на икономическо развитие. Югоизточният район разполага със значителен икономически потенциал, свързан с благоприятното географско местоположение, транспортна достъпност и комуникативност, подем в развитието на преработващите индустрии, търговията и услугите, силен инвестиционен интерес в туризма и строителството. Новата икономическа ситуация повлияна от глобалната финансово-икономическа криза води до задълбочаване на различията в цялостното развитие на отделните общини и динамика на движението на работната сила, ведно с темповете на нарастване на регистрираната безработица. Отново се наблюдава концентрация на ресурсите на територията на шестте морски общини, със силно изразен сезонен характер.

Разчетите на Националния осигурителен институт за следващите 30 години показват колко сериозна е кризата, част от причините за която са: обективния демографски спад, ниската бизнес активност и сивата икономика. Необходимо е да се засили способността на района за генериране на нови и качествени работни места, както и гъвкавостта на трудовия пазар. Районът като цяло се нуждае от повече структурни инвестиции за модернизиране на промишлените отрасли, диверсификация на аграрния сектор и ускорено развитие и разнообразяване на сектора на услугите в съответствие със съвременните стандарти. Изоставането в заетостта на населението е сериозно предизвикателство през следващите години с оглед догонване на средните показатели за регионите в ЕС приблизително 66% за 2007 г. За България през същата година равнището на заетост е 49.0%, за Югоизточен район е 47.2 %, / област Бургас - 47.9 %, област Сливен - 44.5%, област Ямбол – 50.5% и област Ст.Загора 46.5%/. Делът на заетите в селското стопанство е по-голям от средния за страната, докато в сектора на услугите заетостта е под равнището за страната.

Тези факти показват, че Югоизточния район независимо от общия значителен социално- икономически и природен потенциал следва да се преструктурира по икономически сектори, като се насочват повече и по-перспективни инвестиции в конкурентоспособни отрасли на услугите и индустрията за сметка на нискоефективни и немодернизирани аграрни дейности. Според Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове е необходимо да се инициират политически дебати . В контекста на нашето внимание попада и Регионалния съвет за развитие, който като своеобразен „управител” на региона може да инициира дебати по отношение повишаване на инвестиционните намерения към региона, развитие на икономиката, откриване на нови работни места, повишаване качеството на социалната инфраструктура, опазване на културното и икономическо наследство обслужено от подобрена техническа инфраструктурна среда. Според хартата градовете ни притежават уникални културни и архитектурни качества, силна способност за включване на обществото и изключителни възможности за икономическо развитие. Те са центрове на познанието и източници на растеж и новаторство. Но същевременно те страдат от демографски проблеми, социално неравенство, социално изключване на конкретни групи от населението, липсват евтини и подходящи жилища, има екологични проблеми. В дългосрочен план, градовете не биха могли да изпълняват своята роля на двигатели на социалния напредък и на икономическия растеж, както е посочено в Лисабонската стратегия ако не успеем да запазим социалното равновесие вътре в тях и помежду им, да гарантираме културното им многообразие и да създадем висококачествена градска среда, архитектура и дизайн. Европа, България и региона все повече се нуждаят от цялостни стратегии и координирани действия на всички хора и институции, участващи в процеса на градско развитие, който надхвърля границите на отделните градове. Всяко равнище на управление - местно, регионално, национално и общностно – носи своята отговорност за бъдещето на населените места. За да превърнем това управление на много равнища в наистина ефективно, трябва да подобрим координацията между секторните политики и да изградим ново чувство за отговорност по отношение на политиката за интегрирано развитие на градските райони. Във връзка с изпълнение целите на Лисабонската стратегия е необходимо по-задълбочено да се анализират възможностите на регионите за развитие на иновации и нови технологии, като особено внимание се обърне на потенциала на градовете, които са университетски центрове. В контекста на това Регионалния съвет за развитие, може да стане своеобразна „трибуна” за дискусия на гореизложените проблеми, както и проблемите свързани с развитието на другите отрасли като селско стопанство и туризъм.
3.Постигнат напредък по изпълнението на целите и приоритетите на регионалния план за развитие въз основа на индикаторите за наблюдение

Може ли Регионалният план за развитие да отговори на очакванията на бизнеса и населението от района? Това е основополагащ въпрос при разглеждане проблемите свързани с неговото изпълнение. В общия смисъл той може да осигури добра плановост и съгласуваност на регионалната политика с националните и европейски политики за развитие, а в частност отриване на нови възможности за финансиране на действия и операции с изпълнението на Оперативните програми и планове за развитие пречупени през призмата на стратегическите цели заложени в Актуализирания документ за изпълнение на плана. Приоритетите и специфичните цели за развитие и по-конкретно тяхното изпълнение, /наблюдението, което извършваме с настоящия доклад/ следва да осигурят устойчиво развитие на територията на Югоизточен район чрез концентриране на усилия, средства и ресурси. Обхватът на актуализираните приоритети и специфични цели е свързан основно с отчетените последици от присъединяването на област Стара Загора към района. Регионалният план за развитие на Югоизточен район поставя на дневен ред 4 стратегически цели за реализация на визията за развитие на района, обвързана тясно с устойчиво и балансирано икономическо развитие и социално благополучие. Като цяло определените стратегически цели са :

1. 
   Създаване на условия за постигане на ускорен икономически растеж;
   
2. 
   Осигуряване на благоприятна, здравословна и стимулираща развитието жизнена среда;
   
3. 
   Подобряване управлението на процеса на развитие;
   
4. 
   Развитие на трансгранично и регионално сътрудничество.