Източник: Национален статистически институт
Политики за развитие на национално, регионално и местно ниво
На ниво ЕС
Стратегия „Европа 2020” е основополагащ рамков документ за актуалните цели на европейската кохезионна политика по отношение на заетостта, иновациите, глобалните заплахи от климатични промени и енергийна зависимост, образованието и бедността. Приоритетите на икономическото развитие са насочени в три логически обосновани препоръчителни направления: интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Целите на Стратегията са заложени за изпълнение в приетата „Национална програма за реформи 2011–2015 г.”
Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020 е документ/декларация за политическо съгласие със Стратегия „Европа 2020”, надграждащ я с условията за реализация, като се отчитат териториалните измерения, различните възможности и потенциали на регионите.
На национално ниво
Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012 – 2022 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики на територията и съдейства за тяхното синхронизиране.
НСРР играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите.
Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г. тя е основен документ в най-новото ни законодателство и инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие. Това е първият по рода си документ за устройство на територията през последните три десетилетия, който обхваща цялата страна и се разработва в условията на възстановена собственост върху земята и горите във всичките й форми, увеличен брой участници в процеса на планиране и управление на територията, един по-демократичен процес за вземане на решения и членство на страната в Европейския съюз.
Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. е документът, който определя целите и приоритетите на Република България при използване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014-2020 г., като очертава основните инвестиционни сфери и дейностите за постигане на устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж. Споразумението е разработено при спазване на принципите на партньорство и прозрачност, осигуряващи участие на социално-икономическите партньори, местните власти, неправителствените организации, академичната общност и гражданите. Споразумението за партньорство е ясен план за инвестиции и реформи, които ще допринесат за устойчив икономически растеж и повишаване качеството на живот на българските граждани. Дейностите, предвидени в него, са основата за ефективното и качествено използване на Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Програмата на правителството за стабилно развитие на България за периода 2014-2018 г. обхваща 21 области с конкретни цели и мерки, които ще допринесат за тяхното развитие: външна политика на България, правосъдие, икономика и растеж, публични финанси, еврофондове, законодателни промени в сферата на обществените поръчки, електронно управление и държавна администрация, образование и наука, социална политика, здравеопазване, енергетика, транспорт и инфраструктура, регионална политика, земеделие, селско стопанство и гори, екология и опазване на околната среда, превенция и контрол на рисковете от бедствия и аварии, култура и духовност, подобряване на публичната среда, отбрана, сигурност и обществен ред и младежта и спорта.
Стратегията за развитие на транспортната система на Република България за периода до 2020 г. е документ, който очертава основните насоки за развитие на националната транспортна система в периода 2010 – 2020 г. Основна цел на документа е да очертае най-важните задачи за този период, решаването на които ще направи възможно интегрирането на българската транспортна система в общоевропейската.
Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) е основен документ, който формулира приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика, насочени към забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост квалификация, способности и умения.
Стратегията за демографско развитие e националният отговор на демографската промяна, пред която е изправена Европа, изразяваща се във все по-ниски нива на раждаемост, остаряване на населението и интензивни миграционни процеси.
Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г. задава визията за промяна в политиката и преодоляване на съществуващите социално-икономически предизвикателстава: ниска производителност на труда; нисък дял на високотехнологично производство; демографска криза – предотвратяване на изтичането на мозъци, привличане на успешно реализирали се българи и младежкото предприемачество; осигуряване на по-качествен и здравословен начин на живот. Стратегията е базирана на концепцията за по-широкото разбиране на иновациите, не само инвестиции в научни изследвания или само в производствения сектор, а също така и изграждането на конкурентоспособност чрез дизайн и творчески индустрии, иновации в социалната област и услугите, нови бизнес модели и иновации, основани на практиката.
Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа, планинските, полупланинските и граничните слабо развити райони се разработва в изпълнение на Програмата на Правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г. Поставената цел е преодоляване на икономическата изостаналост на тези райони, привличане на инвестиции, повишаване заетостта на населението в трудоспособна възраст и допринасяща за намаляване на различията между българските райони.
Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013-2020) е в съответствие с целта на „Стратегическата рамка на Национална програма за развитие на Република България: България 2020“ за повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване.
Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2020 г. има за задача да осигури трайна конкурентоспособност на България като туристическа дестинация, да подпомага устойчивото развитие на туристическата индустрия. Стратегията има за цел по-рационалното използване на природните, културните, историческите и географските ресурси, с които страната разполага, като същевременно се акцентира върху привлекателността на регионите с туристически потенциал и възможностите, които те предлагат за развитието на специализирани форми на туризъм.
На регионално ниво
Регионалният план за развитие на Южен централен район 2014-2020 г. като един от шестте плана за развитие на ниво 2 за периода 2014–2020 г., е съществен елемент в йерархичната система от документи за стратегическо планиране на регионалното развитие. Той определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на района, отчитайки специфичните му характеристики и потенциал за развитие.
РПР осъществява връзката и координацията между стратегическите документи за регионално развитие от другите териториални нива – Националната стратегия за регионално развитие, Областните стратегии за развитие и Общинските планове за развитие. Важна задача на РПР е да следва зададената в Националната стратегия за регионално развитие 2012–2022 г. (НСРР) обща стратегическа платформа, като същевременно я пренесе на по-ниските териториални нива.
На областно и общинско ниво
Областната стратегия за развитие (ОСР) е средносрочен документ за стратегическо планиране на регионалното развитие на съответната област, който се разработва в съответствие с регионалния план за развитие на района от ниво 2. С този документ се определят целите и приоритетите за устойчиво интегрирано регионално развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциала на съответната област.
Общинският план за развитие е документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано местно развитие, който се разработва в съответствие с предвижданията на областната стратегия за развитие. С плана се определят средносрочните цели и приоритети за развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциалът на общината и стратегическите насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие, съдържащи се в областната стратегия за развитие.
2. ПОСТИГНАТ НАПРЕДЪК ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИ НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН ВЪЗ ОСНОВА НА ИНДИКАТОРИТЕ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ
Наблюдението на Регионалния план за развитие на Южен централен район за периода 2014-2020 г. е ключов етап от цялостния процес на регионалното планиране. Предмет на наблюдение е: изпълнението на целите и приоритетите на РПР съгласно определени индикатори; организацията и методите на изпълнение, прилагани от съответните административни структури; мерките за осигуряване на информация и публичност за резултатите от изпълнението. Отчитането на стойностите на индикаторите и анализът на събраната информация позволяват проследяване на постигнатия напредък и оценка на степента на изпълнение на целите.
Ключови индикатори за оценка на постигнатия напредък по изпълнението на Регионалния план за развитие на Южен централен район 2014-2020 г.
Индикатори за въздействие
|
Изходни
(2010)
|
Междинни
(2015)
|
Целеви
(2020)
|
БВП/човек от населението в лв.
|
6525
|
6851
|
7301
|
Дял на БВП на човек от населението от средната стойност на ЕС 27 - %
|
31
(2009 г.)
|
34
|
39
|
Коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години - %
|
12,7
(2011 г.)
|
10
|
7
|
Общ доход на лице от домакинство в лв.
|
3507
(2010 г.)
|
4065
|
4650
|
БВП на човек от населението в лв.
По предварителни данни на НСИ БВП на човек от населението на Южен централен район за 2013 г. е 7 858 лв. и е нарастнал с 97 лв. или 1,25% в сравнение с 2012 г. Същевременно ръстът на същия показател за страната е 0,86%. Целевата стойност за индикатора е достигната. Районът запазва четвъртото си място спрямо останалите райони от ниво 2 след ЮЗР (17 887 лв.), ЮИР (9 186 лв.) и СИР (8 784 лв.).
Дял на БВП на човек от населението от средната стойност на ЕС 27 - %
По данни на Евростат брутният вътрешен продукт на човек от населението спрямо средната стойност за ЕС 27 за 2011 г бележи ръст от 1% и достига 32%. По този показател районът е на четвърто място в страната.
Коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години - %
По данни на НСИ коефициентът на безработица на населението на 15 и повече навършени години за 2014 г. е 12%, което е над средната стойност за страната (11,4%). Отчетен е спад от 1,5% спрямо предходната година. Районът е на трето място в страната по показателя след ЮЗР (8,9%) и ЮИР (11,9%). Наблюдава се слабо подобрение спрямо изходните стойности на индикатора, заложени в РПР (12,7% за 2011 г.). Налице са големи вътрешнорегионални различия по този ключов индикатор. Най-нисък е коефициентът на безработица в област Кърджали (4,9%), а най-висок в област Смолян (19,4%).
Общ доход на лице от домакинство в лв.
Общият доход на лице от домакинството в Южен централен район за 2014 г. (4 211 лв.) бележи незначително увеличение в сравнение с 2013 г. (4 188 лв.). Районът се нарежда на последното 6-то място в страната. Във вътрешнорегионален план за периода 2013-2014 г. в областите Смолян, Хасково и Кърджали се наблюдава увеличение на показателя, докато в областите Пловдив и Пазарджик общият доход на лице от домакинство намалява. Единствено в област Смолян (5 315 лв.) е отчетена стойност над средната за страната (4 813 лв.) за 2014 г.
Фигура 8. Общ доход на лице от домакинство в лв. по райони за 2013 и 2014 г.
Източник: НСИ
Фигура 9. Общ доход на лице от домакинство в лв. по области за 2013 и 2014 г.
Източник: НСИ
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1. ИКОНОМИЧЕСКО СБЛИЖАВАНЕ В НАЦИОНАЛЕН И ВЪТРЕШНОРЕГИОНАЛЕН ПЛАН БАЗИРАНО НА ЩАДЯЩО/ЕКОЛОСЪОБРАЗНО ПОЛЗВАНЕ НА СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ
Приоритет 1.1 „Повишаване конкурентоспособността на малкия и средния бизнес като движеща сила на регионалната икономика”
Приоритет 1.1 на РПР на ЮЦР (2014-2020 г.) включва следните специфични цели:
Специфична цел 1: Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура.
Специфична цел 2: Развитие на изследователската дейност, технологичното развитие и иновациите
Специфична цел 3: Изграждане на бизнес мрежи и клъстери
Малките и средни предприятия (МСП) са ключово звено в икономиката на ЮЦР, тъй като не само произвеждат значителна част от брутния вътрешен продукт в района, но и създават заетост, която в условията на финансова криза осигурява социална и финансова стабилност на населението. Повишаването на регионалната конкурентоспособност е свързано с подкрепа на бизнеса за технологично обновяване на производствената сфера, цифровизацията на процесите и използването на ИКТ в предприятията, насърчаване внедряването на нови продукти и технологии и развитие на „зелени” икономически дейности в сектора на МСП.
Малките и средни предприятия в ЮЦР през 2013 г. са 66 025, което представлява 17,5 % от броя им за страната (376 637 бр.). Наблюдава се нарастване на техния брой в сравнение с 2012 г., когато са били 65 873 бр. Спрямо предходната година през 2013 г. се наблюдава отрицателна тенденция в броя на средните предприятия (до 249 заети), като техният брой от 818 през 2012 г. намалява на 806 бр. през 2013 г. Същата тенденция се наблюдава и при малките предприятия (10-49 заети) – от 4 337 бр. те спадат на 4 281 бр. По отношение на микро предприятията (до 9 души заети) през 2013 г. се наблюдава увеличаване на техния брой спрямо 2012 г. – от 60 718 на 60 938 броя.
Индикатори:
Приходи от дейността на МСП в млн. лв.
По данни на НСИ през 2013 г. в ЮЦР приходите от дейността на малките и средни предприятия възлизат на 22 935,387 млн. лв., равняващи се на 13,5% от общите приходи за страната. В сравнение с предходната 2012 г. приходите са се увеличили минимално с 118, 207 млн. лв. или 0,5%. На национално ниво отчетеното увеличение е в размер на 1,8%. По приходи от дейността на МСП в сравнение с другите райони от ниво 2 в страната, ЮЦР се нарежда на второ място след ЮЗР (83 676,522 млн. лв.). Данни на областно ниво по този показател липсват в НСИ.
В района се наблюдава увеличение на приходите от дейността при микро-фирмите от 6 998,709 млн. лв. за 2012 г. на 7 945, 326 млн. лв. за 2013 г. Същата тенденция се наблюдава и при малките фирми - от 7 373, 965 млн. лв. за 2012 г. те се увеличават на 7 400,029 млн. лв. за 2013 г. При средните фирми се наблюдава намаление на приходите – от 8 444,506 млн. лв. през 2012 г. на 7 590,032 млн. лв. При големите фирми се наблюдава увеличение на приходите от дейността им.
Таблица 12. Приходи от дейността на МСП за периода 2012-2013 г. (в млн. лв.)
Статистически зони,
статистически райони и области
|
Приходи от дейността на МСП в млн. лв.
|
2012 г.
|
2013 г.
|
България
|
166 987, 698
|
170 046, 269
|
Северозападен район
|
8 609, 173
|
8 803, 180
|
Северен централен район
|
13 654, 084
|
14 684, 667
|
Североизточен район
|
18 342, 134
|
19 635, 250
|
Югоизточен район
|
20 454, 133
|
20 311, 263
|
Югозападен район
|
83 110, 994
|
83 676, 522
|
Южен централен район
|
22 817, 180
|
22 935, 387
|
Сподели с приятели: |