Доклад за наблюдение изпълнението на Регионалния план за развитие на Южен централен район



страница6/14
Дата12.10.2018
Размер2.04 Mb.
#84134
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Източник: Национален статистически институт

Относителен дял на заетите лица в микро, малките и средни предприятия спрямо общия брой на заетите лица на възраст 15 и повече години в района - %


Според представителните наблюдения, проведени от НСИ, заетите лица в малките и средни предприятия през 2013 г. са били 281 022 души или с 4 040 души по-малко спрямо предходната 2012 г. Като дял спрямо общия брой на заетите лица на възраст 15 и повече години, изчисленията показват, че заетите лица в МСП през 2013 г. са били 47,9%. Отчетено е намаление на този показател с 2,3 процентни пункта спрямо 2012 г. На национално ниво този дял през 2013 г. е в размер на 52,5%. В сравнение с другите райони от ниво 2 в страната данните по този индикатор показват, че най-нисък е делът на Северозападен район (42,8%), следван от Южен централен район.
Таблица 13. Отн. дял на заетите лица в МСП спрямо общия брой на заетите лица на възраст 15 и повече години в района - % за периода 2012-2013 г.

Статистически райони

Заети лица в МСП – брой

Заети лица

на 15 и повече навършени години – хил.

Отн. дял на заетите лица в МСП спрямо общия брой на заетите лица на възраст 15 и повече години в района - %

2012 г.

2013 г.

20101 2012 г.

2013 г.

2012 г.

2013 г.

България

1 543 999

1 540 495

2934,0

2934,9

52,6

52,5

Северозападен район

122 746

121 708

284,3

284,4

43,2

42,8

Северен централен район

158 619

158 384

318,3

314,1

49,8

50,4

Североизточен район

191 849

192 608

364,2

370,1

52,7

52,0

Югоизточен район

205 982

208 080

422,2

409,2

48,8

50,8

Югозападен район

579 741

578 693

977,5

971,1

59,3

59,6

Южен централен район

285 062

281 022

567,5

586,0

50,2

47,9

Източник: Национален статистически институт
Нарастване на преките чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия - %

Официалната статистика на НСИ показва, че през 2013 г. чуждестранните преки инвестиции /ЧПИ/ в ЮЦР възлизат на 2 372 345,6 хил. евро, което представлява 10,2 % от тези за страната. Отчетено е нарастване спрямо 2012 г. с 339 167 хил. или 16,7% Данните показват, че по-висок процент нарастване на ЧПИ е отчетено в Северозападен район (22,3%) и Югоизточен район (18,1%). На национално равнище е отчетено нарастване с 6,3% на този индикатор. Районът запазва 3-то място сред останалите райони в страната по привлечени чуждестранни инвестиции.

Във вътрешнорегионален план се наблюдават големи различия в привлечените чуждестранни инвестиции през 2013 г. Водеща област по привличане на ЧПИ е област Пловдив с 1 648 669,2 хил. евро. Отчетено е нарастване с 23%. Единствено в област Кърджали е отчетена по-висока стойност на нарастване (23,4%). С най-малко привлечени ЧПИ е област Хасково в размер на 74 285,3 хил. евро. Тук инвестициите са намалели с 20 023,6 хил. евро спрямо предходната 2012 г., когато са били в размер на 94 308,9 хил. Отчетен е сериозен спад с -21,2%.

Наблюдаваната разлика между привлечените инвестиции на област Пловдив и област Хасково е голяма, което налага да се търсят допълнителни механизми за преодоляване на вътрешнорегионалните неравенства.


Таблица 14. Чуждестранни преки инвестиции в Южен централен район за периода 2012-2013 г.

Статистически зони, статистически райони и области

Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия

в хил. евро

Нарастване в %

2012 г.

2013 г.

България

21 950 596,1

23 339 733,1

6,3

Северозападен район

573 295,3

700 969,0

22,3

Северен централен район

841 791,2

879 943,1

4,5

Североизточен район

2 024 996,6

2 041 479,7

0,8

Югоизточен район

2 866 239,7

3 385 948,9

18,1

Югозападен район

13 611 094,7

13 959 046,8

2,6

Южен централен район

2 033 178,6

2 372 345,6

16,7

Кърджали

91 542,0

112 929,3

23,4

Пазарджик

431 090,9

460 436,5

6,8

Пловдив

1 340 733,9

1 648 669,2

23,0

Смолян

75 502,9

76 025,3

0,7

Хасково

94 308,9

74 285,3

-21,2

Източник: Национален статистически институт

Фигура 10. ЧПИ в нефинансовите предприятия по райони



Източник: НСИ
Фигура 11. ЧПИ в нефинансовите предприятия по области



Източник: НСИ

Фигура 12. Нарастване на ЧПИ в нефинансовите предприятия за 2013 г. спрямо 2012 г.



Източник: НСИ
За постигане на устойчив икономически растеж в ЮЦР важна роля играе създаването на нови или развитие на вече съществуващите бизнес, индустриални и технологични паркове в големите промишлени центрове: Пловдив, Марица, Раковски, Пазарджик, Панагюрище, Димитровград, Кърджали, Хасково, Свиленград и др. Това са новоизградени зони, отредени за производствени нужди, с публични инвестиции за изграждане на бизнес и довеждаща техническа инфраструктура. Те се създават за привличане на модерни производства и представляват важен инструмент на регионалната и устройствената политика за привличане на бизнес инвестиции.

„Тракия икономическа зона“ /ТИЗ/ в района на Пловдив е един от най-мащабните икономически проекти на България. Тя се развива върху площ от 10 700 000 м² и обединява 6-те индустриални зони в района на Пловдив - индустриално-търговска зона „Марица”, индустриална зона „Раковски”, промишлено-търговска зона „Куклен”, парк „Образование и високи технологии” в Пловдив, индустриална зона и високотехнологичен център „Тракия” и Индустриална зона „Калояново”. В ТИЗ са привлечени 114 инвеститори, открити са над 15 000 работни места и са реализирани инвестиции в размер на 1 милиард евро.

В състава на ТИЗ са зони с различна икономическа специфика в областта на леката и тежка индустрия в т.ч. машиностроене, на високите технологии и агро сектора. Това дава реална възможност на инвеститора за избор.

Предприятия, търговски и логистични бази са изградили световни лидери като: ABB, Liebherr, Socotab, Schneider Electric, „Агри България“, Shell Gas, William Hughes, Kaufland, Zobele, Magna, Mecalit, Техно Акташ. Тук развива дейност една от най-значимите компании в България – „КЦМ 2000” АД. Знаковите български марки - "Белла България", „МАКСКОМ“, „Димитър Маджаров“, „Рефан“, „Атаро Клима“, „Анди“, „Агрия – България“ също имат обекти в зоната. Предимствата на „Тракия икономическа зона“ са: стратегическа географска локация; модерна инфраструктурна обезпеченост; наличие на образователни институции.

Развитието на „Тракия икономическа зона“ е насочено в две посоки – разкриване на нови работни места за високо и нискоквалифицирани кадри от Пловдив и региона и присъствието на големи инвеститори като предпоставка за развитие на фирми от малкия и среден бизнес като подизпълнители и доставчици на местно ниво. Така Пловдив се превръща и в индустриална столица.

Малките и средни предприятия получават финансова подкрепа по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г.

По подприоритетна осПодобряване на технологиите и управлението в предприятията“, процедура: „Технологична модернизация в малки и средни предприятия“ през 2014 г. по данни на ИСУН в Южен централен район успешно са реализирани 21 проекта, на обща стойност 34 373 508 лв., Те са разпределени по области, както следва:

Област Пловдив – 10 проекта на обща стойност 14 664 868 лв., от които по-значими са:



- „Повишаване конкурентоспособността на „Калцит” АД чрез въвеждане на нова технология за фино смилане на негасена вар, с бенефициент „Калцит” АД (от община Асеновград), на стойност 2 118 770 лв.;

- „Увеличаване конкурентните предимства на "А и Д Комерсиал" ЕООД на европейския пазар чрез технологична модернизация на производствената база в завод за безалкохолни напитки „Парти клуб”, с бенефициент „А и Д Комерсиал ЕООД“(от община Стамболийски), на стойност 4 037 922 лв.;

- „Конкурентно бъдеще за "Хелиос-Метал Център" ООД, с бенефициент "Хелиос-Метал Център" ООД (от община Пловдив), на стойност 2 296 140 лв.;

- „Повишаване на конкурентоспособността на „Флекспринт” ООД чрез разширяване на производството и диверсификация на продукцията“, с бенефициент „Флекспринт” ООД (от община Родопи), на стойност 2 838 849 лв.

Област Пазарджик – 6 проекта на обща стойност 8 784 029 лв., от които по-значими са:

- „Технологична модернизация в ГИДО ООД, гр. Пещера“, с бенефициент "ГИДО" ООД (от община Пещера), на стойност 2 067 239 лв.;

- „Повишаване на конкурентноспосоността на "ПФБ Пресо Фондал-България" ЕООД чрез въвеждане на модерно високотехнологично оборудване“, с бенефициент "ПФБ Пресо Фондал-България" ЕООД (от община Септември), на стойност 3 439 523 лв.;

- Разширяване и модернизиране на „Холдинг Кимкооп Трейдинг” ООД, с бенефициент -„Холдинг Кимкооп Трейдинг” ООД (от община Панагюрище), на стойност 1 317 198 лв.

Област Смолян – 3 проекта на обща стойност 7 525 101 лв., както следва:

- „Технологична модернизация на производството в "Гамакабел" АД, с бенефициент "Гамакабел" АД (от община Смолян), на стойност 2 649 411 лв.;

- „Повишаване на конкурентните предимства и пазарно развитие на „Рубелла бюти” АД чрез внедряване на нови технологични линии в производствения процес на паста за зъби“, с бенефициент "РУБЕЛЛА БЮТИ" АД(от община Рудозем), на стойност 3 331 506 лв.

- „Технологично обновление за разширяване на дейността на ТПК Михалково“, с бенефициент ТПК Михалково (от община Девин), на стойност 1 544 184 лв.

Област Хасково – 2 проекта на обща стойност 4 399 510 лв., както следва:

- „Разширяване на дейността и диверсификация на продукцията на „Славей-Г” ЕООД“, с бенефициент „Славей-Г” ЕООД (от община Харманли), на стойност 2 265 550 лв.;

- „Технологична модернизация на дейността на "Химмаш" АД чрез закупуване на иновативна автоматична машина за оформяне на дъна на специализирани съдове и чрез разработване на маркетингови анализи и стратегии“, с бенефициент "Химмаш" АД (от община Хасково), на стойност 2 133 960 лв.

В процес на изпълнение е проектът „Повишаване конкурентноспособността на ЕТ "СИГРО Т+Т - С. Грозлеков", чрез изграждане на ремонтно механичен цех“, с бенефициент ЕТ "СИГРО Т+Т - С. Грозлеков" (от община Пловдив), на стойност 358 902 лв.

С изпълнението на посочените проекти се намалява средната възраст на технологичното оборудване на подкрепените предприятия, повишава се производственият им капацитет. Въведени в употреба са нови и съвременни технологии и продукти, което повишава конкурентоспособността на предприятията. Създадени са и нови работни места.

Създаването на клъстери в областта на туризма, селското и горско стопанство, електротехническата промишленост, добивната индустрия и др. също играе важна роля за постигането на устойчив икономически растеж в ЮЦР. Създаването и развитието на клъстерите получава финансова подкрепа чрез ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика".

По подприоритетна ос 2.4. „Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите“ в подкрепа за развитието на клъстерите в България по данни от ИСУН през 2014 г. успешно са реализирани 2 проекта на обща стойност 364 826 лв., както следва:

- „Устойчиво развитие на клъстер "Зелена синергия", с бенефициент Зелена синергия (от община Пловдив), на стойност 146 187 лв.;

- „Устойчиво развитие на Ветеринарната практика, подобряване на знанието във ветеринарната медицина и популяризиране на професията Ветеринарен лекар“, с бенефициент Сдружение Ветеринарна Е-Практика (от община Пловдив), на стойност 218 639 лв.

Към м. март 2015 г. в процес на изпълнение са 7 проекта, на обща стойност 4 815 385 лв., както следва:

- „Развитие на микро, малък и среден бизнес в България чрез предоставяне на комплексни административни продукти и услуги“, с бенефициент "Ултра Офис Клъстер" ООД (от община Пловдив), на стойност 486 006 лв.;

- „Клъстер за развитие и популяризиране на биохраните и биохраненето в България“, с бенефициент Сдружение "БИОХРАН 7" (от община Пловдив), на стойност 518 180 лв.;

- „Средногорие лабораторис“, с бенефициент Сдружение „Средногорие мед индустриален клъстер“ (от община Панагюрище), на стойност 1 932 695 лв.;

- „Повишаване капацитета на "Клъстер-Уелнес БГ" чрез изграждане на административно тяло и дейности за популяризиране на името и дейността на клъстера“, с бенефициент Сдружение "Клъстер-Уелнес БГ" (от община Пловдив), на стойност 307 064 лв.;

- "Изграждане на административно тяло и популяризиране на дейностите на "Клъстер ЕЛОПЕД", с бенефициент Сдружение "Клъстер ЕЛОПЕД" (от община Пловдив), на стойност 300 383 лв.;

- „Клъстер ПРОЕКТИРАНЕ И СТРОИТЕЛСТВО – ефективен модел за устойчиво бизнес развитие“, с бенефициент "Клъстер Проектиране и Строителство"(от община Пловдив), на стойност 930 371 лв.;

- „Изграждане и развитие на "Клъстер информационни и комуникационни технологии Пловдив", с бенефициент СНЦ "ИКТ Клъстер Пловдив" (от община Пловдив), на стойност 340 686 лв.

Чрез реализацията на посочените проекти се допринася за създаването и развитието на клъстерите в района. Изгражда се и се укрепва административният и управленски капацитет на клъстерите. Развиват се продуктите и услугите, разширяват се пазарните позиции. Привличат се нови членове, увеличават се инвестициите в съвременни технологии и оборудването за общи клъстерни дейности. Създават се нови работни места.
Приоритет 1.2 „Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творческите индустрии в ЮЦР”

Приоритет 1.2 на РПР на ЮЦР (2014-2020 г.) включва следните специфични цели:



Специфична цел 1: Създаване на условия и стимулиране развитието на различни форми на туризъм.

Специфична цел 2: Развитие на културните и творчески индустрии

Туризмът в ЮЦР играе важна роля за развитието на икономиката и повишаването на заетостта в района. ЮЦР притежава значителен потенциал за разширяване и разнообразяване на регионалния туристически продукт и предлаганите услуги. Благоприятните природни фактори, богатото културно-историческо наследство, натрупаният опит в предлаганите туристически услуги и изградената в значителна степен туристическа база спомагат за разширяването на туристическата индустрия и увеличаване на приходите от туризма.

Характерно за района е, че основната част от туристическата база и предлаганите услуги в ЮЦР са концентрирани във и около населени места с курортно значение. Натрупан е значителен международен опит в областта на бизнес туризма и конгресния туризъм, свързан с търговско-промишлените изложения, главно в гр. Пловдив. В района има регистрирани браншови и продуктови организации в областта на туризма, които обединяват интересите и усилията на многобройните предприемачи.

Област Пловдив се характеризира с наличие на богато културно-историческо наследство, благоприятни природни ресурси, традиции и опит на местното население в предлагането на туристически услуги; В областта има 133 обекта, включени в списъка с паметниците на културата от национално значение: Античен стадион, Античен театър, Античен форум с Одеон, Кулата с часовника на Сахат тепе, Асенова крепост, Бачковски манастир, Араповски манастир, скално светилище „Белинташ" и др. Град Пловдив е културната столица на България със своята уникална програма от фестивали, конкурси, пленери, изложби и др. прояви, които стоят в основата на културния туризъм.

Пловдив – културна столица на Европа през 2019 г.

През м. септември 2014 г. град Пловдив бе избран да бъде европейска столица на културата през 2019 г. Форматът "Европейска столица на културата" е инициатива на Европейската комисия и Европейския съвет и е на ротационен принцип между страните членки. Всяка година два града от две страни получават възможността да носят титлата. С уникалната си атмосфера и разнообразна програма, която ще включва над 60 малки, средни и големи събития, Пловдив обещава да бъде задължително място за посещение за всички заинтересовани от културния туризъм.

В програмата си Пловдив ще заложи на трансформирането на емблематични за града места, които в действителност са изоставени - Тютюневите складове, Братската могила, кино „Космос”, квартал „Капана”, превръщането на читалищата в привлекателни пространства за културна и туристическа дейност и трансформирането им в своеобразни културни центрове във всички части на града. Пловдив работи по създаването на първия квартал на творческите индустрии в България – Капана. Mестни и европейски артисти ще обединят усилията си да възобновят неглижираните градски пространства, които от своя страна ще привлекат туристи с наситена артистична програма и събития. Важен акцент в програмата на Пловдив е и устойчивото природосъобразно развитие на града - осигуряването на повече достъп до зелени площи, възстановяване на връзката с тепетата, река Марица, остров Адата, които да бъдат преоткрити и като туристически локации. Програмата ще постави в центъра на вниманието си и причудливи регионални фестивали, чрез които се популяризира природното и културно богатство на района. Кандидатурата на град Пловдив бе подкрепена и от членовете на РСР на ЮЦР.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница