Доклад за наблюдение на изпълнението на актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на южен централен район (2011-2013 г.) За 2012 г



страница12/13
Дата21.09.2017
Размер2.18 Mb.
#30720
ТипДоклад
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Кадмий се контролира в 3 пункта - АИС “Баня Старинна”, пункт “Долни Воден” и в пункт “Куклен КЦМ”. В част от измерените проби е открито наличие на високи концентрации на този замърсител. Превишенията се дължат както на периодични емисионни наслагвания от КЦМ АД в момента на пробовземане, така и на дифузното разпространение на утаените количества от земната повърхност.

Замърсяванията с озон се контролират в АИС “Каменица”. През 2012 г. е регистрирано едно превишение на прага за информиране на населението за озон – 180 μg/m3. Не са създавани условия за предприемане на действия за предупреждаване на населението (измерени стойности над 240 μg/m³ в 3 последователни часа).

Стойностите на въглероден оксид се контролират в АИС “Каменица” и АИС “Баня Старинна”. През годината не са регистрирани превишения на нормата за опазване на човешкото здраве /плаваща 8 часова стойност/ - 10 mg/m3.

Бензен се следи в АИС „Каменица” и АИС „Баня Старинна”. Допустимите му норми и прагове за съдържание в атмосферата са 5 μg/m3 за период от 1 календарна година. Измерените средно – годишни стойности за бензен са 0,86 μg/m³ в АИС „Каменица” и 1,02 μg/m³ в АИС „Баня Старинна”.

Обобщеният анализ на данните за основните замърсители на атмосферния въздух за 2012 г, с изключение на фини прахови частици, показва, че регистрираните нива са под установените норми за опазване на човешкото здраве. Броят на превишенията на праговите стойности на средноденонощната норма (ПС на СДН) за ФПЧ10, надвишава допустимия по Наредба № 12/2010 г. ( ПС на СДН за ФПЧ10 да не бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година).

На територията в района на Агломерация Пазарджик, която е под контрола на РИОСВ – Пазарджик, състоянието на атмосферния въздух се следи от 1 стационарен пункт, разположен на площад „Васил Левски“ в централната градска част на гр, Пазарджик. Обслужва се от РЛ - Пазарджик (МОСВ и ИАОС).

Направените измервания за фини прахови частици (ФПЧ10) показват 96 превишения на средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве (концентрации над 50 mg/m3). Измерена е средногодишна стойност за ФПЧ10 от 51.60 mg/m3, при норма от 40 mg/m3 за 2012 г. Замърсяването с фините прахови частици продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в Агломерация Пазарджик.

Регистрираните нива на серен диоксид и азотен диоксид в пункта през 2012 г. показва трайно намаляване на стойности до нива под нормативно определените.

Като цяло в района, контролиран от РИОСВ – Пазарджик, се запазва тенденцията към трайно задържане на нивата на годишните концентрации на оловни аерозоли под съответната им средногодишна норма и поради това този параметър вече не се контролира.

Относно замърсяването с озон през годината е отчетено едно превишаване на Прага за здравна защита (плаваща 8-часова средна стойност ) през месец юли. За разглеждания период не са регистрирани превишения на прага за информиране на населението за озон – 180 μg/m3. Не са създавани условия за предприемане на действия за предупреждаване на населението (измерени стойности над 240 μg/m³ в 3 последователни часа.

През 2012 г. не са отчетени превишения на нормата за опазване на човешкото здраве със замърсяване с въглероден оксид (плаваща 8 часова стойност- 10 mg/m3).

През 2012 г. на територията, контролирана от РИОСВ – Пазарджик, са извършени общо 172 проверки на 138 обекта с неподвижни източници на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух. Така спрямо предходната година се отчита увеличение на проверките по спазване на законодателството в частта за опазване чистотата на атмосферния въздух.

Обобщеният анализ на данните от 2012 г. за основните замърсители на атмосферния въздух показва, че се запазва тенденцията за спазване на установените норми зa замърсителите NO2 и SO2 на територията на общините Пазарджик, Панагюрище, Пещера и Велинград. Заложените мерки и разработените програми за тези замърсители са постигнали целите си. През годината нивата на олово, бензен, озон и въглероден оксид са значително под нормативно определените пределни стойности. Битовото отопление, транспортът и неподдържаната пътна и прилежаща инфраструктура води до тревожно завишаване на нивата на ФПЧ10 (респективно и ФПЧ2,5).

През 2012 г. експертите на РИОСВ - Смолян са извършили 247, а проверените обекти са 226. На Автоматична измервателна станция-Смолян през 2012 г. са извършени 362 измервания за ФПЧ10, от които наднормените стойности са 105 броя.

При анализа на резултатите за 2012 г. е видно, че наднормените стойности за ФПЧ10 са през зимните месеци, като през месеците-януари и декември имаме месечна концентрация над 80 µg/m3. Тези високи стойности утежняват много както средногодишна концентрация на ФПЧ10, като за последните три години измерените стойности са: за 2010 – 50 µg/m3, а за 2011- 49 µg/m3, а за 2012 г. - 45.54 µg/m3при норма за опазване на човешкото здраве - 40 µg/m3, така също и допустимия брой превишения за една календарна година:за 2010г.-118бр., за 2011 г. -119 бр., а за 2012 г. -105 бр. при допустими превишения - 35бр. годишно.

С Решение № 694 на общински съвет - Смолян от 28.05.2011 г. е приета програма за намаляване замърсяването с ФПЧ10 на територията на община Смолян, като целта на програмата е намаляване нивата на замърсителите на въздуха на територията на община Смолян и достигане на нормите за ФПЧ10 в периода 2011-2013г. Основни заключения от резултатите на моделирането в програмата са, че на първо място и най-голям принос към замърсяването на атмосферния въздух в град Смолян с ФПЧ10 има ресуспендираният прах, както и че използването на пясък за зимно третиране на уличната мрежа оказва негативно влияние върху КАВ на град Смолян

На Комплексна Фонова Станция /КФС/-“Рожен” през 2012 г. са направени 358 измервания без наднормени стойности.

На територията, контролирана от РИОСВ – Хасково (включва областите Хасково и Кърджали), състоянието на атмосферния въздух се следи от 2 автоматични пункта и един ръчен пункт на МОСВ. През 2012 г. са регистрирани следните превишения на средноденонощната норма (СДН) на ФПЧ10 (концентрации над 50 μg/m3) по пунктове, както следва:

- в ръчен пункт “РИОСВ – Хасково - 86 бр.,

- в АИС “Раковски” – 173 бр.,

- в АИС “Студен Кладенец” – 77 бр.

Нормативно се допускат не повече от 35 превишения в рамките на календарна година. Направеният сравнителен анализ на регистрираните стойности в пунктовете за мониторинг по години показва задържане на замърсяването над определените норми за Кърджали и Хасково. Средногодишната норма (СГН) за ФПЧ10 /фини прахови частици под 10 микрона/ от 40μg/m3 e превишена и в трите пункта, като най-високата стойност е отчетена от АИС “Раковски” – гр. Димитровград. Превишението за гр.Кърджали е минимално.

Замърсяването с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух за областите Хасково и Кърджали. Измерените високи нива по този показател са резултат от все по-масовото използване на твърди горива за отопление в бита през зимния период на годината, интензивния автомобилен трафик, състоянието на пътната и прилежаща инфраструктура и съсвем малък дял има промишлеността. За високите нива на ФПЧ10 допринасят също и специфичните метеорологични условия в района. Забелязва се обаче тенденция за намаляване на нивото на замърсяване и броя на превишенията най-вече за Кърджали и донякъде за гр. Хасково.

През годината серният диоксид е контролиран в 3 пункта - ръчен пункт “РИОСВ – Хасково”, АИС “Раковски” и АИС “Студен Кладенец”. в пункт АИС “Раковски” – Димитровград са измерени 19 стойности, превишаващи СЧН, а в пункт АИС “Студен кладенец” - 8 стойности. Превишенията на СДН за двата пункта са съответно 2 в АИС “Раковски” и 1 в АИС “Студен кладенец”. Регистрираните превишения са под нормативно определения брой за СЧН и СДН. За ръчен пункт “РИОСВ – Хасково” няма регистрирани превишения през 2012 г. Като основна причина за тази положителна промяна може да се посочи изграждането на сероочистваща инсталация в ТЕЦ“Марица 3”АД, Димитровград и спряната производствената дейност на “ОЦК”АД, гр. Кърджали.

За 2012 г. от АИС “Студен Кладенец” няма отчетени превишения на средногодишните норми (СГН) по показателите олово (0.5 μg/m3) и кадмий (0.00001 mg/m3), както и на СДН за арсен (0.003 mg/m3). Като причина отново може да се посочи спряната производствената дейност на “ОЦК”АД – гр. Кърджали.



Озонът се контролира от АИС “Раковски” – гр. Димитровград. През 2012 г. не са регистрирани превишения на средночасовата концентрация от 180 μg/m3 - праг за информиране на населението за озон.

Замърсяването на въздуха в ЮЦР през 2012 г. е предимно от серни диоксиди, азотни диоксиди, кадмий и олово, но като цяло се забелязва тенденция към задържане на нивата им под нормативно определените им пределни стойности. Замърсяването с фини прахови частици е основният проблем за качеството на атмосферния въздух. То е отчетено на територията на всички области в района, поради употребата на твърди горива в бита, транспорта и неподдържаната пътна и прилежаща инфраструктура. Локални горивни източници, както и вторично замърсяване на въздуха с прах, поради нередовно почистване на уличната мрежа също води до тревожно завишаване нивата на ФПЧ10 и ФПЧ2,5.


2.2. Повърхностни и подземни води

Като неблагоприятен се окачествява екологичният статус на повърхностните води в района контролиран от РИОСВ - Пловдив. Съществува голям брой замърсени речни участъци. Участъци с лошо състояние на водните тела са: река Текирска след яз.Чирпан 1, река Чинардере от язовир Леново до вливане в р.Мечка, долното течение на река Сребра, река Каварджиклийка и яз.Синята река, река Стара след гр.Карлово, река Чепеларска от гр.Асеновград до устие и Крумовски колектор, река Юговска от река Белишка до устие, хвостохранилище на Горубсо-Лъки, река Марица от река Чепеларска до река Сазлийка, река Въча от град Кричим до устие и притоци, река Потока след град Съединение, река Тунджа след град Калофер. Лошото екологично състояние на водните участъци се дължи на заустване на непречистени битови отпадни води.

Анализът на резултатите от оценката на екологичното състояние на повърхностните водни тела в Пловдивска област по речни басейни показва, че съотношението на телата в добро и лошо състояние е 19/54 (26% в добро състояние). При сравняване на резултатите от мониторинга през 2011 г. се наблюдава тенденция във запазване на съотношението на водните тела в добро и лошо (през 2011г. 26% от водните тела са в добро състояние). Основните физикохимични показатели, по които се наблюдават отклонения са свързани с органично замърсяване - фосфати, общ фосфор, амониев азот, нитратен азот, общ азот, БПК.

На територията на Пловдивска област се намират 20 водохващания за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води, разположени в 18 питейни водни тела. През 2012 г. е проведен мониторинг на 13 водохващания. За 15 питейни водни тела (17 водоизточника) може да се определи, че са в добро състояние. При други 3 водохващания (р. Тунджа, р. Дамлъ дере и р. Леевица) се наблюдава влошено състояние предимно по органични и микробиологични показатели. Две водохващания са пресъхнали или не се използват за водоснабдяване (Лясково дере и Керска река). В сравнение с предишните оценки през 2011 г. се наблюдава запазване на качеството на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване на територията на Пловдивска област.

Основни източници на отпадъчни води в района, контролиран от РИОСВ-Пловдив, са градските канализационни мрежи и по-големите промишлени обекти, заустващи отпадъчни води в селищните канализации и в открити водни обекти. Непречистените води от населените места са основните замърсители на водоприемниците в района. В част от населените места в Областта са изградени канализационни мрежи, които се стопанисват от ВиК дружества. Такива са канализация в гр. Асеновград, в гр. Баня, в гр. Кричим, гр. Стамболийски, гр. Перущица, гр. Пловдив, гр.Първомай, гр.Хисаря, гр.Карлово,гр.Сопот, с. Нареченски бани, гр. Калофер. Изградени частични канализации има в редица други населени места, които не се експлоатират от ВиК. На територията, контролирана от РИОСВ Пловдив има 3 броя действащи градски пречиствателни станции за отпадъчни води - ГПСОВ гр.Пловдив, ГПСОВ гр. Сопот и ГПСОВ гр. Хисаря. За обектите, които формират отпадъчни води и заустват във водни обекти, има изготвен списък за осъществяване на задължителен контрол, утвърден от Министъра на околната среда и водите. Промишлените предприятия, ползващи водни обекти, се проверяват и се извършва лабораторен контрол задължително два пъти годишно.

През 2012 г. е въведена в редовна експлоатация ПС за пречистване на производствени отпадъчни води на обект „Спиртна фабрика” с. Катуница, община Садово на фирма „Винпром Пещера”, което ще доведе до преустановяване на замърсяването на р. Марица. Въведено е в редовна експлоатация и ПС за битови води на фирма „Агрия” АД Пловдив. Изградени са и работят ПС за пречистване на производствени води на „Агрия” АД; млекопреработвателно предприятие с. Долнослав на ЕТ „Бонитрекс – Н. Бончев”. Изградено е и предстои пускане в експлоатация на ПС на площадката на „СКФ Берингс България” ЕООД гр. Калофер, което ще преустанови замърсяването на р. Тунджа. Започнато е изграждането на ЛПСОВ за производствени и битови води на обект „Пункт за преработване на плодове и зеленчуци” в с. Катуница, община Садово на фирма „Куминяно фрут”. Преустановено е замърсяването на р. Стара река, минаваща през централната част на Карлово; на река в с. Болярино и река в с. Шишманци, на дере в с. Борец.

На територията на РИОСВ - Пловдив – през 2012 г. са разкрити и над 370 пункта за собствен мониторинг на химичното състояние на подземните води.

Общият брой на пунктовете за контролен мониторинг на територията на РИОСВ - Пазарджик през 2012 г. са три – два пункта на реки (р. Марица и р. Тополница) и един пункт на язовир (яз. Батак). В тях се извършва физико-химичен мониторинг за определяне на екологичното и химично състояние на повърхностните води. Определени са и 18 пункта за оперативен мониторинг на реки. На територията съществува голям брой замърсени речни участъци.

Анализът на резултатите от оценката на екологичното състояние на повърхностните водни тела в област Пазарджик показва, че съотношението им в добро и лошо състояние през 2012 г. е 19/21 (48% в добро състояние). При сравняване на резултатите от мониторинга през 2011г. се наблюдава тенденция във запазване на съотношението на водните тела в добро и лошо (през 2011 г. 50% от водните тела са в добро състояние. Основните физикохимични показатели, по които се наблюдават отклонения са свързани с органично замърсяване - фосфати, общ фосфор, амониев азот, нитратен азот, нитритен азот, общ азот, БПК.

На територията на РИОСВ - Пазарджик има изградена само една ГПСОВ в гр. Пазарджик (по програма ИСПА). Проектна готовност за изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПОСВ) имат всички агломерации над 10 000 екв. жители - Велинград, Пещера, Панагюрище.

През периода са извършени 222 проверки върху дейността на 116 обекта, 70 обекта по планов контрол и 46 обекта по извънпланов. Във връзка с извършването на емисионен контрол на отпадъчни води са взети 108 водни проби от 45 обекта. Допълнително по жалби и сигнали са взети 47 бр. водни проби за анализ от 45 обекта. Дадени са общо 85 предписания, от които до момента са изпълнени 79, два не са, а четири са с неизтекъл срок. Анализът на резултатите от проведения емисионен контрол показва, че е постигнато подобрение на състоянието на повърхностните води.

В Района на РИОСВ – Пазарджик са разположени 14 подземни водни тела. Националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води в този район през 2012 г. включва 12 хидрогеоложки пунктове.

През 2012 г общият брой на пунктовете за контролен мониторинг на територията на Смолянска област, която се контролирана от РИОСВ – Смолян, са 6 - пет пункта на реки и един пункт на язовири. От тях пред Европейската Комисия се докладват резултатите от два пункта (р. Арда при с. Вехтино и яз. Въча). В тези пунктове се извършва физико-химичен мониторинг за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води. През 2012 г. са определени и 7 пункта за оперативен мониторинг на реки. В тях се извършва физико-химичен мониторинг за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води.

През 2012 г. в определени водни тела в Смолянска област са извършвани анализи за наличие на приоритетни метали /Pb, Cd, Ni/. В две водни тела резултатите показват превишаване на стандартите за качество, въведени от Директива 2008/105/ЕО, и тези водни тела са определени в лошо химично състояние (р. Маданска; извор на р. Върбица до гр.Златоград ).

Анализът на резултатите от оценката на екологичното състояние на повърхностните водни тела по речни басейни в област Смолян показва, че съотношението на телата в добро и лошо състояние през 2012 г. е 20/14 (59% в добро състояние). Наблюдава се тенденция на запазване на броя на водните тела в добро състояние през 2012г. при сравнение с резултатите от 2011 г. ( 58% в добро състояние).

На територията на област Смолян се намират 26 водохващания за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води, разположени в 7 питейни водни тела. Данните от мониторинга през 2012 определят състоянието им като добро.

Основно въздействие върху водите в района, контролиран от РИОСВ –Смолян, оказват два фактора – битовите отпадни води и промишлените отпадни води. Битовите отпадни води замърсяват водоприемниците след по-големите населени места в района, контролиран от инспекцията – Ардино, Баните, Барутин-община Доспат, Борино, Бял извор – община Ардино, Девин, Доспат, Лъки, Неделино, Сатовча, в това число Вълкосел, Кочан, Плетена и Слащен, Смилян – община Смолян, Старцево-община Златоград, Чепеларе и Чепинци – община Рудозем. На тези агломерации с над 2000 еквивалентни жители все още няма изградени селищни пречиствателни станции.

Въведените в експлоатация пречиствателни станции на Мадан, Рудозем, Златоград и Смолян работят с много добър пречиствателен ефект, като се отчита сериозно подобрение в качеството на водите на реките Маданска, Арда, Върбица и Черна след тези агломерации.

През 2012 г. са извършени проверки на пречиствателните станции за отпадъчни води на населените места Смолян, Мадан, Рудозем, Златоград, с. Проглед и к.к. “Пампорово”. Резултатите от анализа на отпадъчните води на пет от тези ПСОВ отговарят на емисионните норми. Единствено ПСОВ „Пампорово“ не успява да постигне поставените емисионни норми в издаденото Разрешително за заустване през зимните месеци по показатели азот (амониев), азот (нитритен), азот (нитратен), за което е наложена текуща санкция до постигане на нормите.

Икономическата криза е довела до затваряне на производства, за сметка на други по-малки и гъвкави от леката промишленост и туризма. Тази редукция остави като основни замърсители на водоприемниците отпадните води от рудодобива и млекопреработката.

Общият брой на пунктовете за контролен мониторинг на територията, контролирана от РИОСВ-Хасково през 2012 г. е 9 пункта – 6 на реки и 3 на язовири. От тях пред Европейската Комисия се докладват резултатите от 6 пункта (3 на реки и 3 на язовири). В тези пунктове се извършва физико-химичен мониторинг за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води. През 2012 г. са определени и 14 пункта за оперативен мониторинг - 11 на реки и 3 на язовири. В тях се извършва хидробиологичен и физико-химичен мониторинг за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води.

През 2012 г. в определени водни тела в област Хасково и Кърджали са извършвани анализи за наличие на приоритетни вещества /Pb,Cd,Ni,Hg/. В три водни тела (едно тяло в басейна на р.Марица и две в басейна на р.Арда) резултатите показват превишаване на стандартите за качество на околната среда, въведени с Директива 2008/105/ЕО.

Анализът на резултатите от оценката на екологичното състояние на повърхностните водни тела в област Хасково и Кърджали показва, че съотношението на телата в добро и лошо състояние е 25/26. (49% в добро състояние). При сравняване на резултатите от мониторинга през 2011 г. се наблюдава тенденция във запазване на съотношението на водните тела в добро и лошо (през 2011 г. 49% от водните тела са в добро състояние). Основните физико-химични показатели, по които се наблюдават отклонения, са свързани с органично замърсяване - фосфати, общ фосфор, амониев азот, нитратен азот, общ азот, БПК.

На територията на Кърджалийска област се намират 2 водохващания за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води в басейна на р.Арда – яз.Боровица и р. Козма дере. Допълнително е определено питейно водно тяло на р. Казаците. Данните от 2012 г. показват, че водохващанията са в добро състояние.

Най - значителен замърсител на повърхностните водни обекти в региона на РИОСВ – Хасково са канализационните системи на населените места. През декември 2010 г е въведена в експлоатация ГПСОВ на гр.Димитровград, а през 2011г. и ГПСОВ на гр.Хасково. Проведеният собствен мониторинг от двата обекта през 2012 г, както и контролните проверки през годината показват ефективно пречистване на отпадъчните води и спазване на определените индивидуални емисионни ограничения в разрешителните за заустване. Изградени и въведени в експлоатация са и малки ПСОВ на селата: с. Мезек, общ.Свиленград, с. Поповец и с. Зимовина, общ. Стамболово, с. Ново Соколино, общ. Момчилград, с. Прогрес, общ. Момчилград и с. Егрек, с.Студен кладенец, общ.Крумовград и кв.”Изгрев” в гр. Крумовград, но някои не работят добре, а в други почти не постъпват замърсени отпадъчни води. През 2012 г. са подписани договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 - 2013г.” за „Изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на водоснабдителната и канализационната мрежа на гр.Кърджали“, „Изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води /ПСОВ/ и доизграждане и модернизиране на канализационната и водопроводната мрежи на гр.Свиленград“ и „Реконструкция на водопроводна и канализационна мрежа с ПСОВ на гр.Момчилград“.

Контролираните от РИОСВ - Хасково през 2012 г. стопански обекти и дейности, формиращи и изпускащи замърсени производствени отпадъчни води в повърхностни води, за които са необходими пречиствателни съоръжения, са 54.

В района на РИОСВ- Хасково (области Хасково и Кърджали) са разположени 16 подземни водни тела. Националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води в този район през 2012 година включва 20 хидрогеоложки пунктa.

2.3. Земи и почви

През последните години се наблюдава тенденция към намаляване замърсяването на почвите, находящи се на територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив. Това се отнася основно за земеделските земи и се дължи на кризата в земеделието, а от тук ограниченото ползване на пестициди и торове. Основен замърсител на почвите е КЦМ - АД. Замърсяванията са стари. Имайки предвид, че очистването на почвите е един много дълготраен процес, а резултатите от анализите на мониторинга показват, че тенденцията на замърсяването с олово, кадмий и цинк е към задържане. Това се дължи на подобряване въздушните пречиствателни съоръжения на КЦМ.

Наблюдава се тенденция на безконтролно изхвърляне на строителни отпадъци от страна на строителните фирми в земеделски земи, в следствие на което се увреждат почвите и се унищожава хумусният слой на почвата.

Липсва контрол от страна на общините по отношение на хумуса, липсват хумусни депа.

Резултатите от проведения през 2012 г. мониторинг на почвите на територията на РИОСВ – Пазарджик показват, че няма промяна в тяхното състояние спрямо предходните години и не са установени замърсявания. Благодарение на добрата координация между РИОСВ - Пазарджик и ОД „Земеделие“ – Пазарджик превантивно са обхванати обектите, за които се е налагало промяна предназначението на земеделски земи и за които са издадени решения за преценяване необходимостта от ОВОС или по ДОВОС. Също така РИОСВ – Пазарджик самостоятелно или съвместно с общините извършва проверки по сигнали и жалби и предприема мерки за недопускане на замърсяване на почвите чрез даване на предписания и последващ контрол.

В резултат на проучването, добива и първичната преработка /обогатяването/ на подземни богатства околната среда в района, контролиран от РИОСВ – Смолян, значително и в голяма степен невъзобратимо се уврежда. Процесът най-силно е изразен при експлоатацията на находищата по открит /кариерен/ способ и при първичната преработка на добитите суровини. Увреждат се най-вече почвите и ландшафта като цяло, а на замърсяване са подложени почвите.

За намаляване на въздействието на минно-добивната и преработвателна дейност върху компонентите на околната среда, в частност компонент почви се изпълняват ремедиационни мероприятия в изпълнение на Постановления на Министерски Съвет, по конкретно: ПМС № 140/23.07.1992 г., за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности в страната.

Продължава работата по контрола за недопускане образуването на нерегламентирани сметища.

На контролираната от РИОСВ - Хасково територия са разположени едни от най плодородните почви в страната. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване замърсяването на почвите. Това се отнася основно за земеделските земи и се дължи на кризата в земеделието, а от тук ограниченото ползване на пестициди и торове.

Съществуващите процедури по промяна предназначението на земеделските земи с участието на РИОСВ са гаранция, че няма да се изземват плодородни земи за строителство и за неземеделски нужди. За 2012 г. РИОСВ-Хасково има участие в 11 бр. комисии за смяна предназначението на земята. В това отношение бяха предложени 670 дка селскостопанска земя предимно за изграждане на складове, жилищни сгради за собствени нужди, заведение за обществено хранене, бензиностанции и др. С процедурите за преценка необходимостта от ОВОС и извършването на ОВОС се осъществява превантивна дейност по опазване на почвите от замърсяване на най-ранен етап, преди реализацията на инвестиционните намерения.
2.4. Ландшафт

На територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив има 54 регистрирани находища на подземни богатства. От тях действащи са 20 бр. Добивът в действащите находища се осъществява чрез предоставена концесия от Министерски съвет. Разрешените и действащи находища са основно за добив на строителни материали по открит кариерен способ. През 2010 г. след издадени от МОСВ разрешителни и изготвени работни проекти са извършени 9 броя геоложки проучвания и търсения на подземни богатства.

През 2011 г. РИОСВ - Смолян е осъществила засилен контрол върху търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства. Сериозен проблем при добива и първичната преработка на подземните богатства е генерирането на огромни количества отпадъци (земно-скални и шламообразни материали), замърсяването на водите и почвите. Оползотворяването на отпадъците е ограничено, главно поради липса на технологии, потребителски интерес и икономически регулатори.

В обхвата на Кърджалийска и Хасковска области през последните години са преустановили работа някои от големите миннодобивни мощности, като оловно-цинковите рудници в района на Маджарово и въгледобива около Димитровград. В ликвидираните минни обекти се извършва техническа и биологична рекултивация. От друга страна след приемането на Закона за подземните богатства се забелязва тенденция за узаконяване на площи за търсене, проучване и добив, основно на строителни и скалооблицовъчни материали.

Силен интерес от страна на чуждестранни и български инвеститори представлява района на Източните Родопи, където са обособени няколко големи лицензионни площи за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми.

За региона на РИОСВ-Хасково общия размер на нарушените от миннодобивни дейности до момента терени е около 1 700 ха. По-голяма част от тях /около 1200 ха/ са пропадания на земи над стари минни изработки на “Мини Маришки басейн” ЕООД-Димитровград. Общо нарушени терени в резултат на миннодобивните дейности в района през 2010г. възлизат на 7.5 ха. Общо рекултивираните площи през годината са 1.5 ха.


2.5. Биоразнообразие и защитени природни територии

На територията, контролирана от РИОСВ – Пловдив, се намират 2 резервата (1 поддържан), 33 защитени местности и 7 природни забележителности. През 2012 г. е обявена една нова защитена територия - Защитена местност „Тракийски равнец”, с. Маноле, с цел опазване на растителен вид – тракийски равнец (Achillea thracica).

През 2012 г. РИОСВ - Пловдив е извършила 17 проверки за защитени територии, при които не са констатирани нарушения.

Една от главните задачи на РИОСВ – Пловдив е разработване на планове за управление на защитените територии – изключителна държавна собственост, които са еталони на естествени екосистеми с изключително богато биологично разнообразие. Това са резерват „Червената стена” и поддържан резерват „Изгорялото гюне”. В тази връзка, през 2012 г. РИОСВ – Пловдив разработи проект „Дейности по опазване и устойчиво управление на резерват „Червената стена” и поддържан резерват „Изгорялото гюне”, който получи финансиране от Оперативна програма „Околна среда”. Започналите през 2012 г. дейности по съхраняване на биологичното разнообразие и устойчивото управление на резерватите ще продължат и през 2013 г.

В района, който РИОСВ – Пазарджик контролира, има разположени 4 резервата, 33 защитени местности и 12 природни забележителности.

През 2012 г. на територията на резерватите са възникнали два пожара. В резерват „Дупката“ пожарът е бил низов и обхванал иглолистна гора от смърч с примес от бял бук и бор. Засегната е площ от 10 дка. Изгоряла е приземната настилка, състояща се сухи листа, сухи тревисти остатъци и сухи клони. Изгорели са и паднали сухи дървета, а основите на живите дървета са обгорели при основата си. В резерват „Купена“ пожарът също е бил низов, като е обхванал горска площ от 5 дка, съставена от черен бор, бук и зимен дъб. Изгоряла е основно приземната настилка, състояща се от сухи листа, сухи тревисти остатъци, сухи клони, паднали сухи дървета и основата на всички дървета в границите на пожара.

В териториалния обхват на РИОСВ – Пазарджик голямото разнообразие от планини и равнини обуславя наличието на богат видов състав на растения и животни, а също така и наличието на много защитени, редки и ендемични видове. Най-богати на защитени видове са Родопите, Бесапарските ридове, Рила и Средна гора. Териториите им са включени в границите на защитени зони от мрежата „НАТУРА 2000“. Такива защитени зони в област Пазарджик са 14.

Област Пазарджик е богата на лечебни растения. В инспекцията има регистрирани 74 билкозаготвителни пункта. През 2012 г. са съставени 10 акта за установени нарушения на Закона за лечебните растения.

В обхвата на територията, контролирана от РИОСВ – Смолян, попадат 8 резервата (4 поддържани), 28 защитени местности и 24 природни забележителности. През 2012 година завършва актуализацията на заповедите за обявяване на резервати ”Сосковчето”, ” ”Кастраклий” и на поддържани резервати ”Шабаница”, ”Момчиловски дол”, ”Амзово”. За резерват ”Сосковчето” и поддържан резерват ”Амзово” са издадени и нови актове за държавна собственост.

За 2012 г. в защитените територии не се установени негативни промени или увреждания спрямо предходните години. Служителите при РИОСВ - Смолян констатират, че системно и активно се работи по охраната и опазването на ЗТ както от служителите на РИОСВ и служителите по горите, така и от обществеността.

През 2012 год. е воден мониторинг на защитените видове: Кафява мечка (Ursus arctos), Дива коза (Rupicapra rupicapra), Алпийски тритон /Triturus alpestris/, Мъх /Baxbaumia viridis/, Родопски крем /Lilium rhodopaeum/.

Популациите са сравнително стабилни, като единствено може да се отчете намаление при алпийския тритон и мъха, което най-вероятно се дължи на засушаванията в района на Смолянските езера.

На територията на РИОСВ – Смолян не са регистрирани загуби на видове. Местообитанията са в благоприятно природозащитно състояние. Фрагментацията на местообитанията в следствие на антропогенни и природни фактори е незначителна.

Количеството на щетите от кафява мечка върху селскостопанско имущество през 2012 година се запазва спрямо предходната 2011 г. През 2012 г. са раздадени още 90 бр. електрически огради за превенция на набези на мечки. Остават случаите, когато щетата е нанесена по време на паша на домашния добитък. При всички случаи, за които има подадени жалби за нанесени щети от хищници, са проведени комисии. За доказани щети от мечки стопаните са напълно обезщетени. Продължила е работата на екипа за спешни случай и проблеми, свързани с кафявата мечка, като се е отзовала на жалби и сигнали. Не се констатирани сериозни инциденти, свързани с мечката.

През годината е започнало изпълнението на два проекта по Оперативна програма „Околна среда“. Целта на единия е да се намали проблема „човек-мечка“ до социално допустими стойности и да бъде опазена популацията на кафявата мечка. Това ще бъде постигнато главно чрез превенция – осигуряване на естествена хранителна база за мечката далеч от населените места и обезопасяване на стопанствата с електропастири. Вторият проект е свързан с изпълнение на дейности, предвидени в плановете за управление на резервати и поддържани резервати. Основните дейности са: популяризиране на защитените територии, осигуряване на достъп и информация за характерния им ландшафт и биоразнообразие, противопожарни мерки и др. През отчетния период са били организирани две почиствания заедно с ученици в защитени територии.

На територията на РИОСВ – Хасково са ситуирани 5 резервата (4 поддържани и 1 строг), 24 защитени местности и 51 природни забележителности.

През 2012 г. стартира проект „Реализиране на дейности по опазване, поддържане и възстановяване на местообитания и популации на видове на територията на резерват „Вълчи дол” и поддържани резервати „Женда”, „Борака”, „Боровец” и „Чамлъка” финансиран по ос 3 на Оперативна програма „Околна среда”. Проектът предвижда възлагане и изработване на планове за управление на посочените резервати, маркиране на границите, поставяне на информационно-указателни табели; почистване на туриситческите пътеки, обявени със заповед на МОСВ в резерват „Вълчи дол”; изграждане на противопожарна кула; поставяне на бариери на подход на на резерват „Вълчи дол”; дейности по информираност и публичност и др.

В региона официално са обявени 124 бр. вековни дървета - предимно летен дъб, най-възрастните от които са на над 500 години.

По-голямата част от територията, за която отговаря РИОСВ–Хасково, попада в Източни Родопи. Тук са установени множество ендемични редки и защитени растителни и животински видове. Установени са 1 950 вида растения от 122 семейства, 350 вида пеперуди, 21 вида риби, 10 вида земноводни, 26 вида влечуги, 273 вида птици и 59 вида бозайници. Наред с Родопите на територията на РИОСВ - Хасково попада и част от Сакар планина, където се срещат около 600 вида висши растения, 44 от които са включени в Червената книга на България. В Сакар защитените територии обхващат орнитологично важни места, които са от световно природозащитно значение и такива с висока консервационна стойност. Те са от изключителна важност за опазването на световно застрашения от изчезване царски орел.

На територията на областта към настоящия момент, официално със заповеди са обявени 12 защитени зони по НАТУРА 2000.

Стартира процедура по обявяване на група от 19 бр. вековни дървета – благун и цер в землището на с. Книжовник, общ. Хасково по предложение на Община Хасково.

Ежегодно се провежда мониторинг на видове включени в системата на НСМБР по съгласуван от ИАОС график, включващ седем вида висши растения: блатното кокиче, пърчовка, провански салеп, триделнолистен ериолобус, венерин косъм.

Били са посетени трите находища на ресурсния вид Блатно кокиче – за оценка ресурсните възможности на вида, за издаване ежегодна заповед за ползване от МОСВ.

През 2012 г. в териториалния обхват на РИОСВ - Хасково не са възниквали значими пожари - не са засегнати от пожар защитени територии и обекти от мрежата защитени територии съгласно ЗЗТ.

2.6. Отпадъци

По данни на НСИ през 2011 г. количествата битови отпадъци в ЮЦР, отнесени към обслужваното население е 372 кг/жител годишно. Общото количество на събраните битови и строителни отпадъци в ЮЦР е 19,83 % от тези за цялата страна. Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района са 28, като най-много (12) са на територията на област Пазарджик. Относителният дял на населението, обслужено със сметосъбиране в три от областите в района – Пловдив (100 %), Пазарджик (99,8 %), Смолян (99,8 %), е над средния за страната (98,9 %).

На територията, контролирана от РИОСВ – Пловдив, има изградени в съответствие с действащите нормативни изисквания три регионални депа за неопасни отпадъци – на община Пловдив, община Карлово, „Инсталация за биологично разграждане по закрит способ с Депо за неопасни отпадъци”, с. Шишманци, общ. Раковски. В последен етап преди приемане е І-ви етап от изграждането на регионалното депо на община Асеновград. На депата се извършва мониторинг на компонентите на околната среда /състояние на подземните води/, като докладите се представят в РИОСВ - Пловдив на всяко тримесечие. На територията на Община Карлово от началото на 2010 год. е в експлоатация „Център за сортиране и първична обработка на отпадъци”, разположен в землището на с. Дъбене, общ. Карлово.

В системата на организирано сметосъбиране е обхванато 100% от населението на региона. Проблем е неосигуреността населените места в община Асеновград (с изключение на с. Тополово и Нареченски бани) с необходимия брой съдове за сметосъбиране, същото се извършва в полиетиленови пликове. Въведено е разделно събиране на отпадъците от опаковките във всички общински центрове на общините, разположени на територията на област Пловдив. На сто процента е въведено разделно събиране на населените места в общините Карлово, Марица, Родопи и Асеновград.

На територията на РИОСВ - Пловдив са разположени 5 депа за производствени и 1 депо за опасни отпадъци. В района има инсталация за физико-химично третиране на болнични отпадъци – на „Хосвитал” АД и инсинератор за изгаряне на болнични отпадъци, който е с издаден акт - образец 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. Води се съдебен спор с доставчика на оборудването.

На територията на РИОСВ - Пловдив има и едно специализирано регионално Депо за строителни отпадъци, разположено на територията на бивша баластриера в землището на с. Първенец, общ. Родопи. Депото представлява изчерпана баластриера. На него се депонират строителни отпадъци и изкопни земни маси от гр. Пловдив и региона. Липсата на достатъчен брой специализирани депа за строителни отпадъци води до неконтролирано изхвърляне на строителни отпадъци от граждани и фирми и формиране на незаконни сметища главно на входовете и изходите на населените места, както и замърсяване на зелените площи в самите населени места. През 2012 г.са въведени строги изисквания за управлението на строителните отпадъци. Възложителите на строително-монтажни работи и премахване на строежи изготвят планове за управление на строителните отпадъци. Тези планове се утвърждават и отчетат пред местната администрация, като се представят в РИОСВ. Всички тези мерки целят предотвратяване и ограничаване на замърсяването на околната среда и ограничаване на риска за човешкото здраве в резултат на третирането и транспортирането на строителните отпадъци СО.

До влизане в сила на новия ЗУО - 12.07.2012 год., РИОСВ - Пловдив е утвърдила 97 броя програми за управление на дейности с отпадъци, след тази дата отпада задълженията на фирмите да изготвят програми.

В резултат на контролната дейност на РИОСВ фирмите започват да изпълняват изискванията на ЗУО и подзаконовите нормативни актове – извършват класификация на отпадъците и сключват договори за предаването им с лица, притежаващи разрешения за дейности с отпадъци. Извършват се регистрации и се издават решения за дейности с отпадъци.

На територията, контролирана от РИОСВ – Пазарджик, в експлоатация са 12 регионални депа за неопасни отпадъци, като те не отговарят на действащите нормативни изисквания. Към 12.07.2012 г. има 38 броя утвърдени програми за управление на дейностите по отпадъците.

Може да се каже, че в системата за организирано сметосъбиране е обхванато 100% от населението на района. Има малки изключения – за община Велинград и община Ракитово, но те са резултат на специфични за общините дадености. В община Велинград това са 3 махали, разположени високо в планината, в които постоянно пребиваващите жители са много малко. Системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки действа във всички общини на територията на РИОСВ - Пазарджик. След нейното въвеждане се извършва контрол на точките, в които са разположени контейнерите. Поради все още непромененото съзнание на населението, разделното сметосъбиране се осъществява трудно – има изгорели и липсващи контейнери. Повече от половината от общините са обхванали на 100% от населението чрез системата за разделно събиране на отпадъците от опаковки, като са разположили контейнери и в по-малките населени места, въпреки че включването на населени места под 5000 жители не е задължително след въвеждането на законовата разпоредба от 13.07.2012 г

През 2012 г. са извършени общо 279 проверки на обекти, извършващи дейности с масово разпространени отпадъци, в т.ч. и финансов контрол на такси за МРО. В сравнение с предходната 2011 г. броят на фирмите, които са привели дейностите си, съгласно изискванията на ЗУО и подзаконовите нормативни актове се е увеличил. Увеличил се е и броят на фирмите, които изпълняват задълженията си по Наредбите за МРО чрез колективна система, сключвайки договори с организации по оползотворяване на отпадъци от МРО и съответно е намалял броят на тези, които заплащат продуктови такси за МРО.

Основен въпрос за решаване в региона е изпълнението на регионалната мярка за управление на отпадъците и изграждане на регионалното депо – Пазарджик EUROPEAID 117409/D/SV/BG, в която са включени общините: Пазарджик, Белово, Брацигово, Батак, Велинград, Ракитово, Лесичово, Септември и Пещера. Забавянето в процедурите за реализирането на мярката идва от община Пазарджик. Стартирана е процедурата по ОВОС и има положително решение по доклада. Регистрирано е сдружение на общините в региона по чл.16б от отменения ЗУО. До този момент само 5 общини са разработили общинската програма за управление на отпадъците (част от общинската програма за опазване на околната среда), за които има направена преценка за Екологична оценка, по реда на ЗООС. За регионалната мярка за управление на отпадъците и изграждане на регионално депо – Панагюрище, обхващащо общините Панагюрище и Стрелча, има положително решение по ОВОС и издадено Комплексно разрешително по реда на ЗООС и се работи с добри темпове.

Всички общини на територията, контролирана от РИОСВ – Смолян, имат Програми за управление на отпадъците, които включват основни мерки за - закриване на общинските депа, депониране на отпадъците на регионалните депа, системи за събиране на МРО, намаляване на биоразградимите отпадъци и др. ангажименти произтичащи от ЗУО и НПУДО. Приетите от общинските съвети Програми за управление на отпадъците и Наредбите, с които се определят условията и реда за управление на отпадъците, предстоят да бъдат актуализирани или приети нови в срок до две години от излизане на новия закон. Управлението на отпадъците се осъществява на регионален принцип. Образувани са две регионални сдружения с регионални депа - Смолян и Мадан. Сдруженията са на общините: Мадан, Златоград и Неделино с регионално депо за неопасни отпадъци-Мадан и Смолян, Чепеларе и Баните с регионално депо за неопасни отпадъци - Смолян. Общините Доспат, Девин, Сатовча и Борино имат договор за сдружаване и ползват регионално депо-с. Барутин. Всички общински депа, които не отговарят на нормативните изисквания, са затворени, като през 2012 г. е ликвидирано депото на община Доспат, като на площадката е изградена инсталация за производство на електроенергия от биомаса. През 2012 г. е започнало строителството по ликвидацията на общинско депо на община Баните. В края на годината комисия е приела техническата рекултивация на депото. През 2012 г. изградена и Претоварна станция за битови отпадъци на Община Ардино в с.Светулка, като подобект към Регионално депо - гр.Кърджали

На територията на РИОСВ - Смолян в системата на организирано сметосъбиране и сметоизвозване са обхванати почти всички населени места с изключение на тези населени места с труден достъп и население под 20 човека, като обхванатото население в тази система е 151 065 души или 99,6% от общия брой на населението в този район. Този процент е постигнат благодарение на безлихвените кредити, отпуснати от ПУДООС на общините за закупуване на съдове и техника. С тази цел през 2012 година са усвоени кредити от общините Рудозем и Баните.

Населението на територията на РИОСВ – Смолян е 151 670 души. От него 45 030 жители са обхванати в системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки, което се явява 29.69 % от общия брой на населението. Всяко тримесечие в РИОСВ-Смолян се получава информация от общините за извършени дейности по изпълнение на програмите и количества разделно събран отпадък. Освен по системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки, се работи и по разделното събиране на масово разпространени отпадъци от домакинствата. В 7 общини (Чепеларе, Девин, Златоград, Лъки, Мадан, Сатовча и Смолян) има създадена организация за разделно събиране на портативни батерии по договори с организации по оползотворяване. За 2012 г. от общините Девин и Лъки от контейнерчетата за излезлите от употреба портативни батерии са събрани 64.925 кг., което е два пъти по-малко в сравнение с това от 2011 г. – 154.352 кг. 69 530 души са обхванати от системата за разделно събиране на негодни за употреба батерии /НУБА/ или те са 45.84 % от населението, живущо на територията, контролирана от инспекцията

На територията на РИОСВ – Смолян са реализирани проекти за домашно компостиране на биоразградими отпадъци в общините Смолян, Девин и Чепеларе. Не се отчита резултат от изпълнение на проектите, поради липсата на ефективен контрол от страна на общините.

Сериозен проблем в района се очертава управлението на строителните отпадъци. Само в 5 общини (Рудозем, Мадан, Смолян, Златоград и Девин) има специално отредени площадки за строителни отпадъци, където се контролират постъпващите отпадъци. В останалите общини няма такива депа, което води до безконтролно изхвърляне на отпадъците в контейнерите за битови отпадъци, на неразрешени места и образуване на нерегламентирани сметища, като само малка част от тях се депонират на регионалните депа. Отчетност за постъпилите строителни отпадъци се води само за тези, които се депонират на регионалните депа. На останалите депа на общините Златоград, Девин, Рудозем и Мадан не се води отчетност, поради тяхното предназначение – възстановяване на релефа.

Инспекцията обхваща над 500 фирми за контрол на производствени и опасни отпадъци. След дълги години на проблеми с отпадъците от дървопреработващата промишленост, през последните години и най-вече през 2012 г., същите се оползотворяват на 100% за производство на ел.енергия, пелети, дървени брикети, талашитени плоскости или износ за съседни страни. На територията на инспекцията от 2012 г. действат - една инсталация за производство на ел.енергия и седем въведени или в процес на въвеждане инсталации за производство на пелети.

Инсталации за третиране на отпадъци от хуманитарното здравеопазване на територията на РИОСВ - Смолян няма. Неразрешени проблеми с болнични отпадъци на територията също няма.

На територията, контролирана от РИОСВ – Хасково, има изградени две депа за обезвреждане на твърди битови отпадъци - депото в землището на с. Гарваново (общ. Хасково) и депото до гр. Харманли. На практика цялото население в област Хасково или повече от 230 хил. души в 177 населени места е обхванато в системите за организирано сметосъбиране на битови отпадъци. Общините в област Кърджали, включително община Ивайловград, обл.Хасково са прекратили предсрочно експлоатацията на старите общински депа. Старите общински сметища са закрити със средства по програма ИСПА. От 2010 г. битови отпадъци, образувани на територията на общините Кърджали, Момчилград, Ардино, Кирково, Крумовград, Черноочене и Ивайловград, се извозват към временна площадка, разположена до старото депо на общ. Кърджали в землището на с. Вишеград, която ще бъде ползвана до изграждането и пускането в експлоатация на първа клетна на РЦУО-Кърджали. Сметосъбиране и извозване на битови отпадъци е организирано в 258 населени места от областта, с което са обхванати 133 500 души от 141 хил. живущи на нейната територия.

На територията на инспекцията съществуват 9 депа за производствени и опасни отпадъци на фирми от секторите енергетика, химическа промишленост и цветна металургия. В посочените съоръжения основен дял заемат пепелите от изгаряне на въглища, оловни шлаки и утайки от пречистване на производствени отпадни води.

През изминалата 2012 г. на територията на четири общини – Хасково, Димитровград, Свиленград и Кърджали са функционирали системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Тези системи са разположени в общинските центрове. Така повече от 50% от жителите на Хасковска област и около от 30% от населението на Кърджалийска област е било обхванато от тези системи. Две от общините в обл. Хасково (Харманли и Любимец) са отправили запитване към организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки за изграждане на система за разделно събиране на отпадъци от опаковки на своя територия. Като цяло процентът на обхаванатото население за територията на РИОСВ Хасково не е висок, което налага по-добра организация от страна на инспекцията относно контрола върху общинските администрации, които все още не са предприели действия по изпълнение на това свое задължение.

Друг приоритетен проблем в направлението e управлението на строителните отпадъци. Неконтролираното им изхвърляне от граждани и фирми, водещо до формиране на нерегламентирани сметища главно на входовете и изходите на населените места и замърсяване на зелените площи в самите населени места, компрометира усилията на общините при управлението на отпадъците и натоварва допълнително техните бюджети, принуждавайки ги да отделят допълнително средства за предепонирането им. По същия начин може да се разглеждат проблемите с образуването на нерегламентирани сметища от битови отпадъци, предвид това, че се отделят немалко средства за тяхното ликвидиране. Много често се налага и тяхното повторно почистване. Част от населението на три общини в област Кърджали все още не се обслужва организирано. Въпреки че за това има обективни причини, като напр. малкият брой жители на такива населени места, затруднен достъп до тях, особено в зимните месеци, се счита, че това е основен недостатък на организацията на сметосъбиране в тези общини.

На територията на РИОСВ - Хасково през през 2012 г. няма депа или инсталации за третиране на битови отпадъци с преустановена експлоатация. Няма съоръжения за третиране на битови отпадъци, чийто срок на експлоатация предстои да изтече през следващите две години. Няма и дейности по предварително третиране преди депониране на биоразградими отпадъци.

През 2012 г. три общини - Свиленград, Симеоновград и Димитровград са изготвили и съгласували с ПУДООС към МОСВ проекти за закриване и рекултивация на спрените от експлоатация общински сметища. Предстои избор на изпълнител на дейностите, предвидени по проект. През годината започна строителството на сепарираща инсталация за битови отпадъци на регионално депо за твърди битови отпадъци - гр.Харманли. От направените проектни разчети се очаква, че въвеждането в експлоатация на такава инсталация ще доведе до намаляване на депонираните битови отпадъци с най-малко 50% от общото им тегло при постъпване.

При извършените проверки от РИОСВ – Хасково през 2012 г. на лицата, образуващи и третиращи производствени и опасни отпадъци е установено, че в голяма степен отпадъците се събират и съхраняват разделно, без да се смесват. Площадките за съхранение и третиране на отпадъците са изградени и се експлоатират в съответствие с екологичните изисквания. Местата за съхранение на отпадъците са обозначени, оградени, с контролиран достъп. Осигурени са и необходимите подходящи съдове за съхранение на отпадъците.

През изтеклата 2012 г. в сектора са извършени общо 415 бр. проверки, от които 192 бр. са по утвърдения план-график за проверки на РИОСВ – Хасково. Проверките са ориентирани предимно към лица, които генерират и/или третират по-големи количества отпадъци, като приоритетни за проверки са лица третиращи опасни и масово разпространени отпадъци. Друго направление, в което бяха насочени усилията на направлението, са били лицата, на които са издадени разрешителни за дейности с отпадъци от ИУМПС, ИУЕЕО, НУБА, масла и нефтопродукти. Отделено е внимание и на отпадъците от болничните заведения и инсталациите, които ги обезвреждат. В резултат на подобрена дисциплина от страна на операторите през 2012 г. са констатирани по-малко нарушения при извършени текущи проверки или във връзка с постъпили жалби.

2.7. Шум и вибрации

Съгласно изискванията на Закона за защита от шума в околната среда, РИОСВ – Пловдив организира извършване на измерването, оценката, управлението и контрола на шума, излъчван в околната среда от промишлени дейности. Инспекцията контролира шума в околната среда от дейността на около 100 промишлени инсталации и съоръжения.

През 2012 г. са извършени проверки на общо 33 броя промишлени обекта, източници на шум в околната среда, разположени на територията на РИОСВ – Пловдив. Приоритетно са проверявани промишлени източници, емитери на шум в околната среда, разположени в жилищни зони или в близост до тях, с цел избягване, предотвратяване или намаляване на шумовото натоварване в урбанизираните територии. При контролните проверки са дадени общо 10 броя предписания. За отчетния период има 7 броя изпълнени предписания, 3 броя с по- дълъг срок на изпълнение и 2 броя неизпълнени. За констатираните случаи на неизпълнение на предписания са съставени актове за установяване на административно нарушение. Обобщената информация от всички проведени измервания показва, че най-високата стойност на шум в околната среда, измерена в производствено - складова зона е 67,2 dB при норма 70 dB, а в жилищна зона е 58.5 dB при норма „ден” 55 dB.

Основните източници на шум в района на РИОСВ - Пловдив са свързани с транзитно преминаващ автомобилен, железопътен и вътрешно селищния транспорт. Въздействие оказват различните дейности на населението - търговски обекти, работилници , хипермаркети и др.

През 2012 г. продължава приоритетно да се проверяват промишлени източници, емитери на шум в околната среда, разположени в жилищни зони или в близост до тях, с цел избягване, предотвратяване или намаляване на шумовото натоварване в урбанизираните територии.

Съгласно изискванията на Закона за защита от шума в околната среда, РИОСВ – Пазарджик организира извършване на измерването, оценката, управлението и контрола на шума, излъчван в околната среда от промишлени дейности. Осъществява се превантивен, текущ и последващ контрол върху инсталациите и съоръженията от промишлеността.

Основните източници на шум в района на РИОСВ - Пазарджик са свързани основно с транзитно преминаващ автомобилен, железопътен и вътрешно селищния транспорт. Въздействие оказват различните дейности на населението - търговски обекти, работилници и др.

През 2012 г. са извършени общо 10 бр. контролни проверки на 10 бр. промишлени обекти по отношение на фактора „шум“ в околната среда, като не са констатирани нарушения. В инспекцията са представени 4 бр. доклади от проведени собствени периодични измервания на нивата на шум, излъчвани в околната среда от промишлени източници. Не са констатирани превишения на граничните стойности на нивата на шума. През 2012 г. няма съставени Актове за установяване на административно нарушение за неспазване на изискванията на Закона за защита от шума в околната среда.

През отчетната 2012 г. в района, контролиран от РИОСВ – Смолян, са извършени 21 бр. проверки и измервания на източници на промишлен шум от 21 бр. обекти, като проверките са с пет повече спрямо тези, извършени през 2011 г.

За предприятията е проведен контрол освен за спазване на нормата 70dB(A) по границата на промишлената площадка, а така също и спазване на граничната норма от 55 dB(A) през дневния период в т.н. ”място на въздействие” – пред най-близката жилищна сграда.

Резултатите от измерванията показват, че няма надвишения на допустимите нива на шума, което важи и за 2011 г.

В сравнение с предишни периоди на измерване не се наблюдават съществени изменения на отчетените нива на шума, излъчван от промишлените обекти. Измерените на границите на обектите и в местата на въздействие еквивалентни нива LAекв са в границите на допустимите (LДОП) за съответните зони (Съгласно Наредбата №6/26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда /жилищни зони, централни градски части, производствено-складови зони и др.).

На база на придобитият опит при осъществяване на контролната дейност през отчетният период се налага извода, че проблеми възникват при малките обекти с локално действие, намиращи се в жилищни райони или граничещи с такива. Разнообразието на тези източници е много голямо, трудно е да бъдат точно типизирани и обхванати. Големите промишлени обекти са разположени в обособени промишлени зони, определена част от тях не работят или работят с намален капацитет, което затруднява извършването на замерване и ефективен контрол на дейността им.

За осъществяване ефективен контрол на шума, излъчван от промишлени инсталации и съоръжения от съгласно разпоредбите на Закона за защита на шума в околната среда, РИОСВ – Хасково осъществява контрол по утвърден график, съгласно методиката за ”Определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне на нивото на шума в мястото на въздействие”.

От общо 41 бр. промишлени обекти, подлежащи на контрол на територията на РИОСВ-Хасково, през 2012 г. са планирани за проверка 10 бр. обекти съгласно утвърдения график. Извършени са 8 бр. планови контролни замервания на нивата на шум, излъчван в околната среда от промишлени източници. Две от дружествата са преустановили производствена дейност, поради което не е извършен контрол.

Измерените стойности в контролираните дружества не надвишават граничните стойности съгласно Наредба № 6 от 26. 06. 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

Предприятията, попадащи в обхвата на комплексния разрешителен режим, извършват собствен периодичен мониторинг на шума, излъчван в околната среда. От представените протоколи не е установено ниво на шум над допустимите стойности.

Извършените по сигнали на граждани 2 проверки за високи нива на шум в жилищни райони са довели до обезшумяване на съоръженията с подходящи материали и привеждане на шумовите нива в регламентираните норми, в резултат на дадените и изпълнени 3 бр. предписания.
3. КЛЮЧОВИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНДИКАТОРИ ЗА МОНИТОРИНГ И ИНТЕГРАЦИЯ НА ГЛОБАЛНИТЕ ЕКОЛОГИЧНИ ВЪПРОСИ В ПРОЦЕСИТЕ НА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ
За наблюдение на изпълнението на приоритетите в РПР на ЮЦР са въведени следните седем ключови стратегически индикатори за мониторинг и интеграция на глобалните екологични въпроси в процесите на регионално развитие в България:

1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница