Доклад за наблюдение на изпълнението на актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на южен централен район (2011-2013 г.) За 2013 г



страница13/15
Дата30.09.2017
Размер2.36 Mb.
#31333
ТипДоклад
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

1.16. Проектите за развитие на туризма да се изготвят при спазване на изискванията по околна среда и нормите за рекреационно натоварване, както и при съобразяване със статута на територията.

Тази мярка не може да се прилага чрез РПР, тъй като РПР не включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма. Тъй като основната подкрепа се осигурява от ОПРР и ПРСР, спазването на нормите за рекреационно натоварване и съобразяване със статута на териториите е предмет на разглеждане и определяне при самото одобрение на проектите от съответните компетентни органи или при разработване на устройствени схеми и планове на зоните за туризъм.


1.17. Приоритетно да се развива устойчив туризъм, предлагащ възможности за икономически растеж и инвестиции при спазване на изискванията за опазване на околната среда.

АДИ на РПР на ЮЦР отчита все по-голямото значение на туризма за развитието на икономиката и заетостта в района. Благоприятните природни фактори, както и културно-историческото наследство, натрупаният опит в предлаганите туристически услуги и изградената в значителна степен туристическа база и инфраструктура спомагат за разширяването на туристическата индустрия и увеличаване на приходите от туризма. С това в плана се дават стратегически насоки и препоръки относно изпълнението на заложените приоритети, касаещи развитието на туризма в района. АДИ на РПР в ЮЦР представлява документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано развитие на района, който отчита специфичните характеристики и потенциала на района. В него не се включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма. Ето защо тази мярка не може да се прилага чрез РПР.


1.18. Инвестиционният процес, определен с Регионалния план за развитие, да бъде съобразен с потенциални защитени зони, предвидени за включване в Националната екологична мрежа, както и със съществуващи защитени територии в района.

Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 има за цел да гарантира дългосрочното запазване на типове природни местообитания и популации на видове, които са с европейска значимост. Тя включва специални защитени райони, определени от страните-членки на ЕС, съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. Обект на защита по двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни със значение за ЕС. Страните-членки, както и присъединяващите се държави, са длъжни да установят разпространението на тези местообитания и видове в своите територии и да поставят част от тях под защита, да ги управляват с цел запазване и устойчиво ползване.

Южен централен район е сред най-богатите на биоразнообразие райони в страната. В него попада голяма част от Национален парк “Централен Балкан”, част от Национален парк “Рила”. Тук се намира и целият масив на Родопите. На територията на района са разположени 23 защитени зони по Директивата за опазване на дивите птици 2009/147/ЕС и 4 защитени зони по Директива за запазване на природните местообитания 92/43/ЕЕС, съгласно издадените заповеди от Министъра на околната среда и водите и обнародвани в Държавен вестник към 31.05.2011 г.

РПР не е пряко свързан с инвестиционния процес, което не дава възможност за ефективно изпълнение на мярката.

По ОПОС, приоритетна ос 3 „Биоразнообразие”, схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие” на територията на Южен централен район през 2013 г. успешно са реализирани 3 проекта, на обща стойност 1 467 147 лв:

- Възстановяване, опазване и устойчиво управление на биоразнообразието в ЗМ Злато поле;

- Възстановяване и опазване на ЗМ "Лозенски път" - влажна зона - находище на блатно кокиче и устойчиво ползване на биологични ресурси;

- Опазване на дивата коза и кафявата мечка в България (извън териториите на национални и природни паркове и резервати и поодържани резервати) чрез изпълнение на компоненти на плановете за действие за дивата коза и мечката в България.

По ОПОС, приоритетна ос 3 „Биоразнообразие”, схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за Разработване на планове за управление на защитени зони за опазване на птици, които не се припокриват със зони за опазване на местообитания в процес на изпълнение през 2013 г. са 2 проекта, на обща стойност 461 557 лв.

По ОПОС, приоритетна ос 3 „Биоразнообразие”, схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за Изпълнение на дейности за устройство и управление на национални паркове и резервати през 2013 г. в процес на изпълнение са 4 проекта, на обща стойност 1 846 650 лв.

За запазване на биологичното разнообразие в района и привличане на инвестиции е необходимо да се насочат усилия в преодоляването на различни екологични проблеми в ЮЦР - замърсяване на въздуха, почвите, шум и др. и подобряване на екологичната инфраструктура.


2. МЕРКИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА АДИ НА РПР НА ЮЦР. КОМПОНЕНТИ И ФАКТОРИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
2.1. Въздух

Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой са суспендирани частици, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и/или азотни оксиди, въглероден оксид, озон, олово (аерозол), бензен, полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали – кадмий, никел и живак, арсен.

Оценката на степента на замърсяване на атмосферния въздух се извършва по нормативно определения ред, предвиден в Закона за чистотата на атмосферния въздух и наредбите за КАВ.

Качеството на атмосферния въздух е един от актуалните екологични проблеми на ЮЦР. Районът е определян като географско пространство с най-влошени качества на атмосферния въздух под влияние на активни източници на замърсяване от промишлените дейности, пътния транспорт, битовите отоплителни инсталации, неорганизирано прахоотделяне от строителни и ремонтни дейности, неблагоустроените територии в населените места. Традиционно проблемни зони са Пловдив, Асеновград, Димитровград и Кърджали.

На територията, контролирана от РИОСВ – Пловдив, замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ10) се контролира денонощно в 3 пункта /АИС „Каменица" -градски фонов пункт, АИС „Баня Старинна" - транспортно ориентиран пункт и ПМ „Долни Воден" - фонов пункт/. Средно годишната норма (СГН) за опазване на човешкото здраве (40μg/m3) е превишена и в 3-те пункта. Замърсяването с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух за „Агломерация Пловдив”. Направеният анализ на данните показват обратно-пропорционална зависимост между измерените нива на ФПЧ10 и измерената температура, а именно през летния период с повишаване на средноденонощните температури, измерените стойности по ФПЧ10 намаляват, а през зимния сезон с понижаване на температурата и започване на отоплителния сезон измерените стойности са в по-високи граници. Съществено влияние върху регистрираните стойности оказват и специфичните метеорологични условия в района - температурни инверсии, голям процент дни с безветрие (около 40% от дните в годината са със скорост на вятъра под 1,5 m/s) и мъгли, водещо до задържане и натрупване на замърсителите. Районът се характеризира с активен транспортен трафик, който също оказва негативно влияние.

Замърсяванията с ФПЧ2,5/Фини прахови частици под 2,5 микрона/ се контролира непрекъснато в АИС „Каменица“. Измерените стойности по месеци повтарят зависимостта, отчетена при ФПЧ10 - по-ниски стойности през пролетно-летния период и повишаване на регистрираните стойности през есенно-зимния период.

Измерената средногодишна стойност е 34,509 μg/m3 при норма за 2013 г. - 26 μg/m3. През зимните месеци са измерени високи стойности, вследствие на увеличеното потребление на твърди горива за отопление в битовия сектор, породено от понижението на температурите през есенно-зимния период.

През годината серният диоксид е контролиран в 2 пункта - АИС “Каменица” , АИС “Баня Старинна”. През 2013 г. не са регистрирани превишения на средноденонощна норма /СДН/ и средночасова норма /СЧН/ за опазване на човешкото здраве. Забелязва се трайна тенденция на намаляване на замърсяването със серен диоксид, което е резултат от предприетите действия по газифициране на промишления сектор.

Замърсяванията с азотен диоксид се контролират в 2 пункта. През 2013 г. са измерени 10 стойности, превишаващи СЧН в пункт АИС “Баня Старинна” и 4 бр. в пункт АИС “Каменица”. Регистрираните стойности на азотен диоксид в АИС “Каменица” са с постоянна стойност под нормативно определената СГН за опазване на човешкото здраве. В АИС „Баня Старинна" се наблюдава превишение с 1.29 пъти на СГН за опазване на човешкото здраве (40μg/m3). Тези данни се обясняват с това, че АИС „Баня Старинна" е транспортно ориентиран, разположен е на натоварено кръстовище и отчита влиянието на интензивния транспортен поток.

Замърсяванията с оловни аерозоли се контролират в ПМ „Долни Воден” и АИС “Куклен”. През 2013 г. в ПМ „Д. Воден" е отчетена средногодишна стойност -0.5339, която превишава средногодишната норма за опазване на човешкото здраве (0.5 μg/m3) - 1.07 пъти. Регистрираните превишения по месеци очертават промяна в наблюдаваната до момента тенденция за задържане на измерените концентрации на оловни аерозоли под годишната норма, което може да бъде обвързано с влиянието на промишлените дейности, извършвани в района.



Кадмий се контролира в 3 пункта - АИС “Баня Старинна”, пункт “Долни Воден” и в пункт “Куклен КЦМ”. В измерените проби е открито наличие на високи концентрации на този замърсител. През периода отчетените средногодишни стойности са: 31,5402 ng/m3 в ПМ „Д. Воден"; 7,2542 ng/m3 в АИС „Куклен КЦМ" и 2.7399 ng/m3 в АИС „Баня Старинна" при норма - 5 ng/m3. Превишенията се дължат както на периодични емисионни наслагвания от КЦМ АД в момента на пробовземане, така и на дифузното разпространение на утаените количества от земната повърхност.

Замърсяванията с озон се контролират в АИС “Каменица”. В 15 дни през изминалата годината са регистрирани превишения на краткосрочна целева норма за опазване на човешкото здраве (120 μg/m3 осемчасова средна стойност). В последните 3 години се наблюдава покачване на регистрираните стойности през летните месеци, което може да се свърже пряко с увеличаване на слънчевата радиация и среднодневните температури. През изминалата година е регистрирано едно превишение на прага за информиране на населението за озон – 180 μg/m3. Не са създавани условия за предприемане на действия за предупреждаване на населението (измерени стойности над 240 μg/m³ в 3 последователни часа).

Стойностите на въглероден оксид се контролират в АИС “Каменица” и АИС “Баня Старинна”. През годината не са регистрирани превишения на нормата за опазване на човешкото здраве /максимална 8 часова средна стойност в рамките на денонощието/ - 10 mg/m3.

Бензен се следи в АИС „Каменица” и АИС „Баня Старинна”. Допустимите му норми и прагове за съдържание в атмосферата са 5 μg/m3 за период от 1 календарна година. През 2013 г. измерените средногодишни стойности за бензен са 1,2 μg/m³ в АИС „Каменица” и 0,49 μg/m³ в АИС „Баня Старинна”.

На територията в района на Агломерация Пазарджик, която е под контрола на РИОСВ – Пазарджик, състоянието на атмосферния въздух се следи от 1 стационарен пункт, разположен на площад „Васил Левски“ в централната градска част на гр, Пазарджик. Обслужва се от РЛ - Пазарджик (МОСВ и ИАОС).

Направените през 2013 г. в пункта измервания за фини прахови частици (ФПЧ10) показват 106 превишения на средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве (концентрации над 50 mg/m3). Измерена е средногодишна стойност за ФПЧ10 от 46.90 mg/m3, при норма от 40 mg/m3 за 2013 г. Замърсяването с фините прахови частици продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в Агломерация Пазарджик. Измерените високи нива по този показател са резултат от все по-масовото използване на твърди горива за отопление в бита през зимния период на годината, интензивния автомобилен трафик, състоянието на пътната и прилежаща инфраструктура и относително малък дял на промишлеността.

Регистрираните нива на серен диоксид и азотен диоксид в пункта през 2013 г. показва трайно намаляване на стойности до нива под нормативно определените.

Като цяло в района, контролиран от РИОСВ – Пазарджик, се запазва тенденцията към трайно задържане на нивата на годишните концентрации на оловни аерозоли под съответната им средногодишна норма и поради това този параметър вече не се контролира.

Относно замърсяването с озон през 2013 г. е отчетено едно превишаване на Прага за здравна защита (плаваща 8-часова средна стойност) през месец юли. За разглеждания период не са регистрирани превишения на прага за информиране на населението за озон – 180 μg/m3. Не са създавани условия за предприемане на действия за предупреждаване на населението (измерени стойности над 240 μg/m³ в 3 последователни часа.

През 2013 г. не са отчетени превишения на нормата за опазване на човешкото здраве със замърсяване с въглероден оксид (плаваща 8 часова стойност- 10 mg/m3).

Обобщеният анализ на данните от 2013 г. за основните замърсители на атмосферния въздух показва, че се запазва тенденцията за спазване на установените норми зa замърсителите NO2 и SO2 на територията на общините Пазарджик, Панагюрище, Пещера и Велинград. Заложените мерки и разработените програми за тези замърсители са постигнали целите си. През годината нивата на олово, бензен, озон и въглероден оксид са значително под нормативно определените пределни стойности. Битовото отопление, транспортът и неподдържаната пътна и прилежаща инфраструктура води до тревожно завишаване на нивата на ФПЧ10 (респективно и ФПЧ2,5).

На Автоматична измервателна станция - Смолян през 2013 г. са извършени 351 измервания за ФПЧ10, от които отчетените наднормените стойности са 92 броя.

Контролът за качеството на атмосферния въздух на територията на РИОСВ-Смолян се осъществява от Автоматична Измервателна Станция /АИС/, разположена в гр. Смолян. През 2013 г. са извършени 351 измервания за ФПЧ10, от които отчетените наднормените стойности са 92. При анализа на резултатите е видно, че наднормените стойности за ФПЧ10 са през зимните месеци, като през месеците януари и февруари има месечна концентрация над 60 µg/m3, а за месец декември – 98,36 µg/m3 Тези високи стойности утежняват много както средногодишна концентрация на ФПЧ10, като за последните три години измерените стойности са: за 2011- 49 µg/m3, за 2012 г. - 45.54 µg/m3 , за 2013 г. – 43.22 µg/m3, при норма за опазване на човешкото здраве - 40 µg/m3, така също и допустимия брой превишения за една календарна година: за 2011 г. -119 бр., за 2012 г. -105 бр., а за 2013 г. – 92 бр., при допустими превишения – 35 бр. годишно.

С Решение № 694 на общински съвет - Смолян от 28.05.2011 г. е приета програма за намаляване замърсяването с ФПЧ10 на територията на община Смолян, като целта на програмата е намаляване нивата на замърсителите на въздуха на територията на община Смолян и достигане на нормите за ФПЧ10 в периода 2011-2013г. Основни заключения от резултатите на моделирането в програмата са, че на първо място и най-голям принос към замърсяването на атмосферния въздух в град Смолян с ФПЧ10 има ресуспендираният прах, както и че използването на пясък за зимно третиране на уличната мрежа оказва негативно влияние върху КАВ на град Смолян

На Комплексна Фонова Станция /КФС/-“Рожен” през 2013 г. са направени 350 измервания без наднормени стойности.

На територията, контролирана от РИОСВ – Хасково (включва областите Хасково и Кърджали), състоянието на атмосферния въздух се следи от 2 автоматични пункта /АИС "Раковски" и АИС "Студен кладенец"/ и един ръчен пункт на МОСВ /ръчен пункт РИОСВ Хасково/. През 2013 г. са регистрирани следните превишения на средноденонощната норма (СДН) на ФПЧ10 (концентрации над 50 μg/m3) по пунктове, както следва:

- в ръчен пункт РИОСВ – Хасково - 95 бр.,

- в АИС “Раковски” – 134 бр.,

- в АИС “Студен Кладенец” – 73 бр.

Нормативно се допускат не повече от 35 превишения в рамките на календарна година. Направеният сравнителен анализ на регистрираните стойности в пунктовете за мониторинг по години показва задържане на замърсяването над определените норми. Средногодишната норма (СГН) за ФПЧ10 от 40μg/m3 e превишена и в трите пункта, като най-високата стойност е отчетена от АИС “Раковски” – гр. Димитровград.

Замърсяването с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух за областите Хасково и Кърджали. Измерените високи нива по този показател са резултат от масовото използване на твърди горива за отопление в бита през зимния период на годината, интензивния автомобилен трафик, състоянието на пътната и прилежаща инфраструктура и съсвем малък дял има промишлеността. За високите нива на ФПЧ10 допринасят също и специфичните метеорологични условия в района. Забелязва се обаче тенденция за намаляване на нивото на замърсяване и броя на превишенията най-вече за Кърджали и донякъде за гр. Хасково.

През 2013 г. серният диоксид е контролиран и в 3-те пункта. В пункт АИС “Раковски” – Димитровград са измерени 57 стойности, превишаващи СЧН и 5 стойности, превишаващи СДН. Регистрираните превишения са над нормативно определения брой за СЧН (25 пъти) и СДН (3 пъти). Три пъти през годината е изпълнена инструкцията за уведомяване на населението при превишаване на алармения праг за серен диоксид. Наблюдава се влошаване на качеството на атмосферния въздух в района на гр. Димитровград по този показател.

За 2013 г. от АИС “Студен Кладенец” няма отчетени превишения на средногодишните норми (СГН) по показателите олово, кадмий и арсен. Като причина отново може да се посочи спряната производствената дейност на “ОЦК”АД – гр. Кърджали.



Озонът се контролира от АИС “Раковски” – гр. Димитровград. През 2013 г. не са регистрирани превишения на средночасовата концентрация от 180 μg/m3 - праг за информиране на населението за озон.

Замърсяването на въздуха в ЮЦР през 2013 г. е предимно от серни диоксиди, азотни диоксиди, кадмий и олово, но като цяло се забелязва тенденция към задържане на нивата им под нормативно определените им пределни стойности. Замърсяването с фини прахови частици е основният проблем за качеството на атмосферния въздух. То е отчетено на територията на всички области в района, поради употребата на твърди горива в бита, транспорта и неподдържаната пътна и прилежаща инфраструктура. Локални горивни източници, както и вторично замърсяване на въздуха с прах, поради нередовно почистване на уличната мрежа също води до тревожно завишаване нивата на ФПЧ10 и ФПЧ2,5.


2.2. Повърхностни и подземни води

В района, контролиран от РИОСВ – Пловдив, съществува голям брой замърсени водни участъци. Участъци с лошо състояние на водните тела са: река Текирска след яз.Чирпан 1, река Чинардере от язовир Леново до вливане в р.Мечка, река Мечка кв.Любеново, гр.Първомай, долното течение на река Сребра, река Каварджиклийка и яз.Синята река, река Стара след гр. Карлово, река Чепеларска от гр.Асеновград до устие и Крумовски колектор, река Юговска от река Белишка до устие, хвостохранилище на Горубсо-Лъки, река Марица от река Чепеларска до река Сазлийка, река Потока след град Съединение, река Тунджа след град Калофер, яз. Пясъчник. Лошото екологично състояние на водните участъци се дължи на заустване на непречистени битови отпадни води.

Общият брой на пунктовете за контролен мониторинг на територията на Пловдивска област през 2013 г. е 8 - 6 пункта на реки и 2 пункта на язовири. От тях пред Европейската Комисия се докладват резултатите от 5 пункта (3 на реки и 2 на язовири). В тези пунктове се извършва мониторинг по физико-химични елементи за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води.

Анализът на резултатите от оценката на екологичното състояние на повърхностните водни тела в областта по речни басейни показва, че съотношението на телата в добро и лошо състояние е 18/55 (25% в добро състояние). При сравняване на резултатите от мониторинга през 2011 г. се наблюдава тенденция за запазване на съотношението на водните тела в добро и лошо (през 2012 г. 26% от водните тела са в добро състояние). Основните физикохимични показатели, по които се наблюдават отклонения са свързани с органично замърсяване - БПК, амониев азот, нитратен азот, азот общ, фосфати, общ фосфор.

На територията на Пловдивска област се намират 20 водохващания за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води, разположени в 18 питейни водни тела. През 2013 г. е проведен мониторинг на 1 водохващане (р. Тунджа). За 16 питейни водни тела (18 водоизточника) може да се определи, че са в добро състояние (категория А1 и А2). При други 2 водохващания (р.Дамлъ дере и р.Леевица) се наблюдава влошено състояние (кат.А3), предимно по органични и микробиологични показатели. Две водохващания са пресъхнали или не се използват за водоснабдяване (Лясково дере и Керска река). В сравнение с оценките през 2012 г. се наблюдава запазване на качеството на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване на територията на Пловдивска област.

Основен замърсител на повърхностните водни обекти на територията, контролирана от РИОСВ-Пловдив, са канализационните системи на населените места. Това се дължи на липсата на пречиствателни станции за отпадъчните води на населените места, както и липсата на цялостна изградена канализационна мрежа на селищата. Много от малките агломерации нямат изградени канализационни мрежи и отпадъчните води най-често се отвеждат в земните пластове или заустват в прилежащи отводнителни канали, дерета и реки. В канализационната мрежа на селищата без пречиствателни станции заустват и производствените отпадъчни води от предприятията с изградени локални пречиствателни съоръжения. Изградените локални пречиствателни станции и съоръжения на територията на инспекцията се поддържат сравнително в добро и задоволително техническо и експлоатационно състояние. В част от населените места в област Пловдив са изградени канализационни мрежи, които се стопанисват от „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД гр. Пловдив. Такива са канализация в гр. Асеновград, в гр. Баня, в гр. Кричим, гр. Стамболийски, гр. Перущица, гр. Пловдив, гр.Първомай, гр.Хисаря, гр.Карлово, гр.Сопот, с.Нареченски бани, гр. Калофер. Частично са изградени канализации в редица други населени места, които не се експлоатират от ВиК, а от съответните общини. Има изградени пречиствателни станции на три населени места - на гр.Пловдив, на гр.Сопот и на гр. Хисаря.

Засилен е контролът от страна на РИОСВ - Пловдив за подобряване ефективността на пречистване на заустените отпадни води от битови, промишлени и селскостопански източници. През 2013 год. е въведена в редовна експлоатация пречиствателна станция за пречистване на производствени и битови отпадъчни води на обект „Манипулационен пункт за преработка на плодове и зеленчуци" с. Катуница на „Куминяно фрут" ООД, което ще доведе до преустановяване замърсяването на р. Марица. Извършена е реконструкция и разширение и е въведено в редовна експлоатация пречиствателно съоръжение за битови води на „Щека електроник България" ЕООД гр. Съединение. За подобряване пречиствателния ефект е изграден микрофлотатор към ЛПСОВ на обект „Млекопреработвателно предприятие" в с. Леново, ползвано от „Рила милк" ЕООД с. Продановци. Предвижда се реконструкция и на биологичното стъпало. Изградено е и е въведено в експлоатация пречиствателно съоръжение на обект „Предприятие за преработка на плодове, зеленчуци и гъби" с. Царацово стопанисвано от „Кирови 4" ООД.

В района на РИОСВ-Пловдив са разположени 8 подземни водни тела (по-голяма или по-малка част от тях). Националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води в района през 2013 година включва 16 хидрогеоложки пункта.

В района, контролиран от РИОСВ – Пазарджик, участъците с лошо състояние на водните тела са: река Марица от р.Тополница до вливане на р.Въча и ГОК-9 и ГОК II, Стара река от гр.Пещера до устие, река Луда Яна от вливането на Стрелчанска Луда Яна до устие, Панагюрска Луда Яна от Панагюрище до вливането на Стрелчанска Луда Яна, река Тополница от с.Драгор до устие и р.Елшишка, Река Чепинска от начало на корекция до устие и р.Грохоча, река Чепинска от вливане на р.Мътница до кантон Долене. Причината за лошото им екологично състояние е заустването на непречистени битови отпадни води.

Общият брой на пунктовете за контролен мониторинг на територията на РИОСВ Пазарджик през 2013 г. е 3 - 2 пункта на реки и 1 пункт на язовири. От тях пред Европейската Комисия се докладват резултатите от 2 пункта (1 на реки и 1 на язовири). В тези пунктове се извършва мониторинг по биологични и физико-химични елементи за качество.

Анализът на резултатите от оценката на екологичното състояние на повърхностните водни тела в областа показва, че съотношението им в добро и лошо състояние през 2013 г. е 21/19 (53% в добро състояние). При сравняване на резултатите от мониторинга през 2012 г. се наблюдава тенденция за подобряване на състоянието на водните тела (през 2012 г. 47% от водните тела са в добро състояние). Основните физико-химични показатели, по които се наблюдават отклонения са свързани с органично замърсяване - БПК, амониев азот, нитратен азот, азот общ, фосфати, общ фосфор.

На територията на област Пазарджик се намират 18 водохващания за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води, разположени в 12 питейни водни тела. През 2013 г. не се променя тхното състояние, което се определя като добро (категория А2).

На територията на РИОСВ - Пазарджик има изградена само една ГПСОВ в гр. Пазарджик Технологичната схема не позволява отстраняването на азота и фосфора в състава на отпадъчните води и по тази причина Община Пазарджик е сключила договор с МОСВ по Оперативна програма „Околна среда" за реконструкция и модернизация на ГПСОВ Пазарджик.

Проектна готовност за изграждане на ГПСОВ имат и всички агломерации над 10 000 екв. жители: Велинград, Пещера, Панагюрище, с невъзможност да се спази срока за изграждане, съгласно договора за присъединяване към ЕС - Директива 91/271/ЕЕС, изм. с Директива 98/15/ЕЕС (Наредби 6 и 7). Проектна готовност имат и агломерации от 2000 до 10 000 екв.жители: Батак, Брацигово, Белово и Септември. Повечето от общините са кандидати за бенефициенти по различни програми.

В района на РИОСВ – Пазарджик са разположени 14 подземни водни тела. Националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води в този район през 2013 г. включва 12 хидрогеоложки пунктове.

Основно въздействие върху качеството на водите на района, контролиран от РИОСВ – Смолян, оказват два фактора - битовите отпадъчни води и промишлените отпадъчни води. Битовите отпадъчни води замърсяват водоприемниците сред по-големите населени места в района: Ардино, Баните, Барутин-община Доспат, Борино, Бял извор -община Ардино, Девин, Доспат, Лъки, Неделино, Сатовча (в това число Вълкосел, Кочан, Плетена и Слащен), Смилян-община Смолян, Старцево-община Златоград, Чепеларе и Чепинци-община Рудозем. На тези агломерации с над 2000 еквивалентни жители все още няма изградени селищни пречиствателни станции. Въведените в експлоатация ГПСОВ на Мадан, Рудозем, Златоград и Смолян работят с много добър пречиствателен ефект, като се отчита сериозно подобрение на качеството на водите на реките Маданска, Арда, Върбица и Черна.

Икономическата криза е довела до затваряне на производства, за сметка на създаването на други по-малки и гъвкави предприятия от леката промишленост и туризма. След тази икономическа редукция, като основни замърсители на водоприемниците се определят отпадъчните води от рудодобива и млекопреработката.

През 2013 год. са извършени 29 бр. проверки от експертите по опазване на водите в РИОСВ-Смолян, във връзка с подадени жалби и сигнали от физически и юридически лица. Жалбите са от различно естество, като преобладаващите са за замърсяване на реки, за измиране на риба и нерегламентирани зауствания на отпадъчни води в реките.

Както всички производствени и стопански дейности, при които се изпускат отпадъчни води, така и формираните от населението битови отпадъчни води неизбежно оказват въздействие върху състоянието на повърхностните води в териториалния обхват на РИОСВ - Хасково.

В района, контролиран от РИОСВ – Хасково (област Хасково и област Кърджали), участъците с лошо състояние на водните тела са: река Меричлерска, река Марица от гр.Димитровград до вливане на р.Сазлийка, река Марица от вливане на р.Сазлийка до границата, река Банска средно и долно течение, река Харманлийска и притоци до устие, р.Арда след яз.Кърджали и яз.Ивайловград, яз.Студен кладенец. Причината за лошото им екологично състояние е заустването на непречистени битови отпадни води.

Общият брой на пунктовете за контролен мониторинг на територията, контролирана от РИОСВ-Хасково през 2013 г., е 9 пункта - 6 на реки и 3 на язовири. От тях пред Европейската Комисия се докладват резултатите от 6 пункта (3 на реки и 3 на язовири). В тези пунктове се извършва мониторинг по биологични и физико¬химични елементи за качество.

Пунктове за оперативен мониторинг се поставят в онези водни тела, които са в лошо състояние и съществува риск да не постигнат добър статус към 2015 г. На територията, контролирана от РИОСВ-Хасково през 2013 г. са определени 19 пункта за оперативен мониторинг - 16 на реки и 3 на язовири.

През 2013 г. в определените водни тела са извършвани анализи за наличие на приоритетни вещества. Резултатите от мониторинга не показват превишаване на стандартите за качество на околната среда, и водните тела са определени в добро химично състояние.

Анализът на резултатите от оценката на екологичното състояние на повърхностните водни тела в област Хасково и Кърджали показва показва, че съотношението на телата в добро и лошо състояние е 27/24. (53% в добро състояние). При сравняване на резултатите от мониторинга през 2012 г. се наблюдава тенденция в увеличаване на съотношението на водните тела в добро и лошо (през 2012г. 49% от водните тела са в добро състояние). Основните физико-химични показатели, по които се наблюдават отклонения са свързани с органично замърсяване - фосфати, общ фосфор, амониев азот, нитратен азот, общ азот, БПК.

На територията на област Кърджали се намират 2 водохващания за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води в басейна на р.Арда - яз.Боровица и р.Козма дере. Допълнително е определено питейно водно тяло на р.Казаците. Процедура по издаване на разрешително за питейно-битово водоснабдяване на водохващането е стартирала. Данните от 2013 г. показват, че водохващанията са в добро състояние (категория А2)

Най-значителен замърсител на повърхностните водни обекти в региона на РИОСВ - Хасково са канализационните системи на населените места. Доскоро в целия регион нямаше действаща ГПСОВ. В края на 2010 г. изтече срокът за изграждане на ГПСОВ за населените места с над 10000 еквивалентни жители. На територията, контролирана от РИОСВ - Хасково те са: Хасково, Димитровград, Кърджали, Харманли и Свиленград. През декември 2010 г. е въведена в експлоатация ГПСОВ на гр.Димитровград, а през 2011г. и ГПСОВ на гр.Хасково. Проведеният собствен мониторинг от двата обекта през 2013 г, както и контролните проверки през годината показват ефективно пречистване на отпадъчните води и спазване на определените индивидуални емисионни ограничения в разрешител¬ните за заустване. До края на 2014г следва да бъдат построени ПСОВ и за населените места между 2000 и 10000 еквивалентни жители - Симеоновград, Любимец, Момчилград, Крумовград, Ивайловград, Джебел и с.Бенковски, общ.Кирково. На 10.10.2012 г. стартира проектът ,,Реконструкция, модернизация и доизграждане на В и К мрежата и изграждане на ГПСОВ, град Момчилград", а на 18.01.2013г - „Интегриран воден проект за Кърджали: Изграждане на ПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на водоснабдителна и канализационна мрежа". От 27.11.2012г се изпълнява и проект „Изграждане, реконструкция и модернизация на канализационна мрежа, ПСОВ и водопроводна мрежа в гр. Свиленград". В процес на изпълнение е и проект ,,Реконструкция и доизграждане на канализационна мрежа на гр. Димитровград - десен бряг", който осигурява отвеждането на битовите отпадъчни води от десен бряг на р.Марица в действащата ПСОВ (допълнителна информация за проектите - в глава „Проекти и обекти с екологично предназначение"). За останалите населени места с над 2000 екв. жители изграждането на ПСОВ все още не е започнало. Отпадъчните води от тези селища продължават да се заустват в реките - приемници без пречистване. Изградени и въведени в експлоатация са и малки ПСОВ на селата: с.Мезек, общ.Свиленград, с.Поповец и с.Зимовина, общ.Стамболово, с.Ново Соколино, общ.Момчилград, с.Прогрес, общ.Момчилград и с.Егрек, с.Студен кладенец, общ.Крумовград и кв. „Изгрев", Крумовград, но някои не работят добре, а в други почти не постъпват замърсени отпадъчни води. Построени са още няколко канализационни системи на села и малки ПСОВ, които не се въвеждат в експлоатация.

Планираните за контрол през 2013 г от РИОСВ-Хасково стопански обекти и дейности, формиращи и изпускащи замърсени производствени отпадъчни води в повърхностни води, за които са необходими пречиствателни съоръжения са 72. От тях почти всички са с изградени пречиствателни съоръжения.

В района на РИОСВ- Хасково (области Хасково и Кърджали) са разположени 16 подземни водни тела. Националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води в този район през 2013 година включва 20 хидрогеоложки пунктa.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница