Доклад за наблюдение на изпълнението на актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на южен централен район (2011-2013 г.) За 2013 г



страница3/15
Дата30.09.2017
Размер2.36 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15



Източник: Национален статистически институт, 2013 г.
Фиг.5 Коефициент на икономическа активност (%) на населението (15-64 навършени години) през периода 2012 – 2013 г.

Според представителните наблюдения на заетостта, проведени от НСИ през 2013 г., коефициентът на заетост, отразяващ дела на заети лица от населението между 15 - 64 навършени години в ЮЦР, се доближава до средния за страната, който е 59,5%. Стойността му през 2013 г. е 59,4 %, при 56,9 % през 2012 г. При сравнение на заетостта на населението за всеки от районите от ниво 2 към този за страната за 2013 г., ясно се откроява Югозападен район – 65 %, следван от Южен централен – 59,4 %, Югоизточен район - 57,5 %, Североизточен район – 56,5%. В ЮЦР най-висок коефициент на заетост има област Пловдив – 61,2 %, следван от област Смолян – 59,3%, област Кърджали - 59% и Хасково - 58,4%. С най-нисък коефициент на заетост е област Пазарджик - 56%. В сравнение с 2012 г. се наблюдава повишаване равнището на заетост във всички области на Южен централен район. Въпреки това е необходимо усилията да бъдат насочени за предприемане на мерки за намаляване на вътрешнорегионалните неравенства, които продължават да се наблюдават и през 2013 г. Политиката за регионално развитие следва да подкрепи както създаването на нови работни места, така и да защити и запази съществуващите.

При сравнение на заетостта на населението по райони през 2013 г., Южен централен район се нарежда на второ място, след Югозпаден район. Наблюдава се тенденция на нарастване на стойностите в Южен централен, Североизточен и Северозападен район спрямо предходната година. Югозападен и Югоизточен район бележат слабо намаление, а Северен централен район запазва стойностите непроменени.

Предвид тази тенденция е необходимо основните реформи и действия да бъдат насочени към гъвкава заетост на работната сила, насърчаване на териториалната мобилност, продължаващо образование и повишаване на квалификацията на работното място и др.



Таблица 7. Заети лица и коефициент на заетост на населението на 15-64 навършени години по райони за периода 2012-2013 г.

Област

Заети лица

на 15 - 64 навършени години – хил.

Коеф. на заетост

на населението на  15 - 64 навършени години - %

2012 г.

2013 г.

2012 г.

2013 г.

България

2 894,9

2 889,4

58,8

59,5

Северозападен район

281,9

280,4

53,6

54,6

Северен централен район

314,0

308,5

55,5

55,5

Североизточен район

359,4

364,6

55,0

56,5

Югоизточен район

415,4

403,1

58,5

57,5

Югозападен район

962,4

953,3

65,1

65,0

Южен централен район

561,8

579,4

56,9

59,4

Кърджали

57,5

61,0

55,1

59,0

Пазарджик

95,8

101,0

52,4

56,0

Пловдив

273,8

276,6

60,0

61,2

Смолян

46,3

48,6

55,3

59,3

Хасково

88,4

92,3

55,0

58,4


Източник: Национален статистически институт

Фиг.6 Коефициент на заетост на населението на 15-64 навършени години по райони за 2013 г.

За изпълнение на национална цел 1: „Достигане на 76 % заетост сред населението на възраст 20-64 години до 2020г.”, заложена в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.), в изпълнение на стратегията „Европа 2020”, равнището на заетост следва да нараства средногодишно с 0.67 процентни пункта.

През 2013 г. коефициентът на заетост за населението на възраст от 20 до 64 навършени години за България е 63,5 % и отбелязва незначително нарастване с 0,5 пункта в сравнение с 2012 г.

Регионалните различия в заетостта са в пряка връзка с икономическото развитие на районите от ниво 2. По данни на НСИ за 2013 г. с най-висок брой заети на възраст 20-64 г. е Югозападният район (951,3 хил.), следван от Южния централен (577,3 хил.) и Югоизточния (401,6 хил.), а с най-нисък – Северозападният район (279,5 хил.). Коефициентът на заетост за населението на възраст от 20 до 64 навършени години в ЮЦР е 63,4% през 2013 г. и се доближава до средните стойности за страната.



Таблица 8. Заети лица и коефициент на заетост на населението на 20-64 навършени години по райони за периода 2012-2013г.




Област

Заети лица

на 20 - 64 навършени години –хиляди

Коефициент на заетост

на населението на  20- 64 навършени години - %

2012г.

2013г.

2012г.

2013г.

България

2 882,2

2 879,6

63,0

63,5

Северозападен район

281,2

279,5

58,0

58,7

Северен централен район

312,4

307,6

59,8

59,9

Североизточен район

356,3

362,4

58,9

59,9

Южен централен район

559,3

577,3

61,2

63,4

Югоизточен район

413,0

401,6

62,4

61,6

Югозападен район

959,9

951,3

69,2

69,2


Източник: Национален статистически институт

Пазарът на труда в ЮЦР през 2013 г. се характеризира с минимално намаление на равнището на безработица спрямо предходната година. Средно през 2013 г. равнището на безработица на населението на 15-64 навършени години в района е 13,5 % и е по-висок от средния за страната – 13 %. През 2013 г. броя на регистрираните безработни в ЮЦР е 90,7 хил. души при 91,1 хил. души през 2012 г. Вътрешнорегионалните неравенства по този показател през 2013 г. си остават. За посочения период безработицата на населението на възраст между 15-64 навършени години в област Кърджали е най-ниска - 7 %. За 2013 г. безработицата в област Пазарджик (13,1 %), Смолян (20,1 %) и Хасково (14,4 %) регистрират стойности над средните за страната (13%).



Единствено в област Пловдив за посочения период се увеличава безработицата от 11,4% за 2012 г. на 13,5% за 2013 г., В останалите областите се наблюдава понижаване на коефициента на безработица през 2013 г., спрямо 2012 г. Прави впечатление, че в област Пазарджик понижението по този показател е с цели 5,4 процентни пункта спрямо предходната година. Въпреки положителните данни за 2013 г. за ЮЦР, безработицата в района, както и в страната, продължава да бъде висока.
Таблица 9. Безработни лица и коефициент на безработица на населението на 15-64 навършени години през 2012-2013г.

Статистически райони и области

Безработни лица - хил.

Коефициенти на безработица -%

2012г.

2013г.

2012г.

2013г.

България

409

433,2

12,4

13

Северозападен район

39,8

45,9

12,4

14,1

Северен централен район

53,1

56,5

14,5

15,5

Североизточен район

80,8

74,3

18,4

16,9

Югоизточен район

57,1

61

12,1

13,1

Югозападен район

87,1

104,8

8,3

9,9

Южен централен район

91,1

90,7

14,0

13,5

Кърджали

5,7

4,6

9,1

7

Пазарджик

21,7

15,3

18,5

13,1

Пловдив

35,1

43,1

11,4

13,5

Смолян

13,0

12,2

21,9

20,1

Хасково

15,6

15,5

15,0

14,4

Източник: Национален статистически институт

Фиг.7 Коефициент на безработица на населението на 15-64 навършени години през 2013 г.


1.2. Политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво
Стратегия „Европа 2020” е основополагащ документ за актуалните цели на европейската кохезионна политика по отношение на икономическо, социално и териториално сближаване. Това е десетгодишната стратегия за растеж на ЕС. Нейната цел е да се създадат условия за различен тип растеж – по-интелигентен, по-устойчив и по-приобщаващ. Стратегията включва седем водещи инициативи, предоставящи рамка, чрез която ЕС и националните власти взаимно поддържат усилията си в области, подкрепящи приоритетите на „Европа 2020“ – като иновации, цифрова икономика, заетост, младеж, промишлена политика, бедност и ефективно използване на ресурсите.

Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020. С този документ се акцентира на териториалното измерение на европейската политика на сближаване, в условията на нарастващи заплахи и предизвикателства: нарастващата глобализация: структурните промени след глобалната икономическа криза; демографската ситуация в различните територии, социалните предизвикателства и изолирането на уязвими групи; климатичните промени и рисковете в околната среда: влиянията в отделните географски области; eнергийните предизвикателства, които се засилват и застрашават регионалната конкурентоспособност; загубата на биоразнообразие, изчезващи видове, ландшафтно и културно наследство; нарастващите вътрешно регионални различия и дефицити в районите.

Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012-2022 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Този стратегически документ играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите.

Национална програма за реформи на Република България в изпълнение на стратегията „Европа 2020“. Актуализация 2013 г. Националната програма за реформи е основен стратегически документ на национално ниво. Целите на програмата обхващат областите на различни секторни политики и са разработвани в изпълнение на Лисабонската стратегия (за периода до 2010 г.) и Стратегия "Европа 2020". Националната програма за реформи се актуализира всяка година, като за някои от годините са приемани и планове за нейното изпълнение. Първата програма е изготвена през 2007 г., след като Република България стана член Европейския съюз. Документът е приет с решение на Министерския съвет от 29.04.2013 г.

Споразумението за партньорство на България с Европейската комисия ще представлява рамката, на база на която Европейската комисия ще отпуска средства за България по Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. Споразумението за партньорство определя приоритетите за развитието на България през следващия програмен период, размера на средствата, които ще получи страната, и механизмите за управление и координация на програмите. Документът е аналогът на Национална стратегическа референтна рамка (НСРР) за изминалия период 2007 – 2013 г.

Националната програма за развитие: България 2020 (НПР БГ2020) е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Формулираните цели на правителствените политики ще осигурят постигането на ускорен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт на българските граждани в средносрочен и дългосрочен план. Един от приоритетите на програмата (Приоритет 3) е насочен към „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал”.

Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014-2023 г. В стратегията са актуализирани и представени основните цели и приоритети на отрасъл ВиК в Република България, като същевременно в него са включени и предложения за изпълнението и финансирането на политиките за постигане на тези цели за период от десет години. Стратегията обединява констатациите, направени в хода на проведените консултации и междинните анализи, включително прегледа на регулаторната рамка, прегледа на публичните разходи и стратегическия финансов план - обект на разработка и обсъждане със заинтересованите страни от месец септември 2012 г. до настоящия момент. Оценката на необходимите разходи, и стратегическият финансов план са разработени за срок от 25 г.

Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики.

Стратегията за развитие на транспортната система на Република България за периода до 2020 г. е документ, който очертава основните насоки за развитие на националната транспортна система в периода 2010–2020 г. Главната цел е да очертае основните задачи, стоящи пред българската транспортна система за успешното й интегриране в европейската транспортна система. Като част от тази стратегия е разработен стратегическият документ „Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 г. за пътищата с национално и общоевропейско значение“. Този дългосрочен документ предвижда постигане на устойчиво балансирано развитие на националната пътна инфраструктура и ефективното й интегриране в транспортната мрежа на Европа.

Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) е основен документ, който формулира приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика, насочени към забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост квалификация, способности и умения.

Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България се разработва във връзка с изискванията на чл. 151 от Закона за водите. Основните етапи на разработването включват:
1. Изготвяне на детайлни анализи на ситуацията в сектора – водни ресурси и инфраструктура във водния сектор.

2. Разработване на Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България и организиране на обществено обсъждане.


3. План за действие към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, в краткосрочна (2013-2015 г.), средносрочна (2016-2021 г.) и дългосрочна (2022-2037 г.) перспектива.

Националната стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода 2013 - 2020 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на дългосрочно и устойчиво управление на горския сектор. Документът е приет с решение на Министерския съвет от 27.11.2013 г.

Актуализираната стратегия по заетостта на Република България е за периода 2013-2020 г. и е в съответствие с Националната програма за реформи на Република България 2013 - 2020 г. Дефинирани са приоритетните области, допринасящи за повишаване на жизнения стандарт като крайна цел на икономическата политика. Мерките в програмата са насочени към преодоляване на предизвикателствата пред растежа и достигане на националните цели по Стратегията „Европа 2020”. Актуализираната стратегия по заетостта 2013 – 2020 г. следва да допринесе за изпълнение и на Конвергентната програма на Република България 2013 – 2016 г. Тази стратегия ще се изпълнява до 2020 г. чрез ежегодните национални планове за действие по заетостта, в които се включва и финансирането на политиките. Документът е приет с решение на Министерския съвет от 09.10.2013 г.

Конвергентна програма 2013–2016 г. се базира на макроикономическата рамка за 2013 2016 г., която е разработена с помощта на средносрочния макроикономически модел на Министерството на финансите. Документът е приет от Министерски съвет на 19.04.2013 г.

Стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013-2020) Документът е разработен съгласно Препоръка на Съвета на Европейския съюз от 28 юни 2011 година, засягаща политиките за намаляване на преждевременното напускане на училище, както и със стратегическата рамка на ЕС за сътрудничество в областта на образованието и обучението.

Националният план за действие по заетостта през 2014 г. подкрепя икономическото и социалното възстановяване и стабилизирането на пазара на труда. Той ще допринесе за реализиране на целите и поетите ангажименти на страната в изпълнение на Стратегията на ЕС Европа 2020 и мерките включени в Националната програма за реформи 2013 – 2020 г., Документът е приет от Министерски съвет на 21.12.2013 г.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница