Доклад за наблюдение на изпълнението на актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на южен централен район (2011-2013 г.) За 2013 г

На контролираната от РИОСВ - Пловдив територия са разположени едни от най-плодородните почви в страната. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване замърсяването им. Използват се добри земеделски практики. Повишава се информираността на обществото за екологичните и икономическите ползи, както и необходимостта от предприемане на мерки за опазването на този компонент на околната среда.

Основен замърсител на почвите в контролираната от РИОСВ - Пловдив територия е КЦМ - АД. Замърсяванията са стари. Пречистването на почвите е един много дълготраен процес, а резултатите от анализите на мониторинга показват тенденция към задържане на замърсяването с олово, кадмий и цинк. Това се дължи на подобряване въздушните пречиствателни съоръжения на КЦМ.

Наблюдава се тенденция на безконтролно изхвърляне на строителни отпадъци от страна на строителните фирми в земеделски земи, вследствие на което се увреждат почвите и се унищожава хумусният слой на почвата. Липсва контрол от страна на общините по отношение на хумуса, липсват хумусни депа.

Почвите на територията, контролирана от РИОСВ – Пазарджик, са дълбоки в равнинните и хълмисти области, предимно върху плиоценски и квартернерни наноси. Преобладават алувиалните и алувиално-ливадните. Тези почви имат преобладаващо лек механичен състав и рохкав строеж, което ги прави подходящи за интензивно и високорентабилно земеделие. Сравнително по-слабо разпространени са ливадни, черноземни, заблатени, ливадно-канелени и др. почви.

При извършване на плановите проверки на РИОСВ – Пазарджик през 2013 година е констатирано, че няма нарушения на законодателството в областта на опазване на почвите. Самостоятелно или съвместно с общините са извършвани проверки по сигнали и жалби и са предприети мерки за недопускане на замърсяване на почвите чрез даване на предписания и последващ контрол. След разговори с еколозите на повечето общини на територията на РИОСВ-Пазарджик, същите в съответствие със своите компетенции са предприели действия за недопускане на замърсяване с торов отпад в регулациите на населените места.

Участието на експертите на РИОСВ в 10 комисии по чл. 17, ал.1 т.1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) през 2013г. способства да бъдат превантивно обхванати обектите, за които се налага промяна предназначение на земеделски земи и за които има издадени решения за преценяване необходимостта от ОВОС, ДОВОС или ЕО.

В района, контролиран от РИОСВ – Смолян, най-силно се уврежда околната среда в резултат на проучването, добива и първичната преработка /обогатяването/ на подземни богатства. Процесът най-силно е изразен при експлоатацията на находищата по открит /кариерен/ способ и при първичната преработка на добитите суровини. Увреждат се най-вече почвите и ландшафта като цяло, а на замърсяване са подложени почвите.

За намаляване на въздействието на минно-добивната и преработвателна дейност върху компонентите на околната среда, в частност компонент почви, се изпълняват оздравителни мероприятия, в изпълнение на Постановление № 140/23.07.1992 г. на Министерския съвет, за преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности в страната, във връзка с приетата Програма за отстраняване на минали екологични щети, причинени до приватизацията на Дружествата.

Всички обекти по Програмата за отстраняване на минали екологични щети, причинени до момента на приватизацията, са със завършена техническа и биологична рекултивация. В следващите 2 години ще бъде проведен мониторинг на тези обекти, с цел оценка на ефекта от рекултивацията върху компонентите на околната среда. Продължава работата по контрола за недопускане образуването на нерегламентирани сметища.

На територията, контролирана от РИОСВ – Хасково, са разположени едни от най плодородните почви в страната. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване замърсяването на почвите. Това се отнася основно за земеделските земи и се дължи на кризата в земеделието, а от тук ограниченото ползване на пестициди и торове. През 2013 г. в района са закрити 75 броя нерегламентирани сметища. Размерът на почистените площи е 53 дка.

2.4. Биоразнообразие и защитени природни територии

На територията, контролирана от РИОСВ – Пловдив, се намират 2 резервата (1 поддържан), 33 защитени местности и 7 природни забележителности. През 2013 г. РИОСВ - Пловдив е извършила 18 проверки за защитени територии, при които не са констатирани нарушения.

Една от главните задачи на РИОСВ - Пловдив е разработване на планове за управление на защитените територии - изключителна държавна собственост, които са еталони на естествени екосистеми с изключително богато биологично разнообразие. Това са резерват „Червената стена" и поддържан резерват „Изгорялото гюне". В тази връзка, през 2013 г. РИОСВ - Пловдив е разработила проект „Дейности по опазване и устойчиво управление на резерват „Червената стена" и поддържан резерват „Изгорялото гюне", който получи финансиране от Оперативна програма „Околна среда". Започналите през 2012 г. дейности по съхраняване на биологичното разнообразие и устойчивото управление на резерватите, продължават и през 2013 г.

На територията, контролирана от РИОСВ – Пловдив, се провежда мониторинг на биологичното разнообразие като част от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР). Наблюдават се редки видове растения, животни и гъби. Създава се база данни, която да даде представа за тенденциите в развитието на наблюдаваните видове. През 2013 г. е проведен мониторинг на 2 вида на защитени видове животни (средно-зимно преброяване на водолюбиви птици и диви кози), съгласно графика за набиране на данни към НСМБР. Формулярите от мониторинга са попълнени в Регионална база данни към Националната база данни на ИАОС (BioMon).

В района, който РИОСВ – Пазарджик контролира, има разположени 4 резервата, 66 защитени местности и 14 природни забележителности.

В териториалния обхват на РИОСВ-Пазарджик има голямо разнообразие от планини и равнини, което обуславя наличието на богат видов състав на растенията и животните, а също така и наличието на много защитени, редки и ендемични видове. Най-богати на защитени видове са Родопите, Бесапарските ридове, Рила и Средна гора. Тези територии са включени в границите на защитени зони от мрежата „НАТУРА 2000". В обхвата на РИОСВ-Пазарджик попадат частично или изцяло в границите на защитени зони от мрежата „НАТУРА 2000". Такива защитени зони в област Пазарджик са 16 на брой.

През 2013 г. продължиха съвместните акции между РИОСВ и СПУ - Пловдив за прекратяване на незаконната сеч в резерват „Купена". При проведените 12 съвместни акции са съставени 7 акта и са отнети от нарушителите пет моторни триона като вещи, послужили за извършване на нарушенията. В другите защитени територии не са установени нарушения.

Област Пазарджик е богата на лечебни растения. В инспекцията има регистрирани 74 билкозаготвителни пункта. Най-събираните лечебни растения са от видовете плод от шипка, цветове от липа, плод от къпина и др. Три от пунктовете имат право, съгласно заповед на министъра, да събират и обработват лечебни растения под специален режим - червен божур, елшовиден зърнастец, лечебна иглика, катраника, лазаркиня, лудо биле, лечебен ранилист, безстъблена решетка, лютива тлъстига, кисел трън, шапиче.

На територията могат да се посочат следните екологични проблеми: незаконна сеч в резерват „Купена"; нерегламентирана търговия с видове, включени в конвенцията CITES, неограничено ползване на биологични ресурси и др.

В обхвата на територията, контролирана от РИОСВ – Смолян, попадат 8 резервата (4 поддържани), 28 защитени местности и 24 природни забележителности.

За 2013 г. в защитените територии не са установени негативни промени или увреждания спрямо предходните години. Системно и активно се работи по охраната и опазването на ЗТ, както от служителите на РИОСВ, служителите по горите, така и от обществеността. Изготвена е документация за обявяване на нова защитена територия ПЗ „Казанджи дере" земл. на с. Мугла, община Смолян, ТП „ДГС - Смолян". Обектът на защита е интересен скален ландшафт по течението на дере „Казанджи дере".

През 2013 год. е воден мониторинг на защитените видове: Кафява мечка (Ursus arctos), Дива коза (Rupicapra rupicapra). Събраните данни показват, че популациите на двата защитени вида са стабилни. При дивата коза има и разширение на ареала на обитание.

На територията на РИОСВ – Смолян не са регистрирани загуби на видове. Местообитанията са в благоприятно природозащитно състояние. Фрагментацията на местообитанията в следствие на антропогенни и природни фактори е незначителна.

Количеството на щетите от кафява мечка върху селскостопанско имущество през 2013 година се е увеличило 10 % спрямо 2012 г. Остават случаите, когато щетата е нанесена по време на паша на домашния добитък. При всички случаи, за които има подадени жалби за нанесени щети от хищници са проведени комисии. За доказани щети от мечки стопаните са напълно обезщетени. Не се констатираха сериозни инциденти свързани с мечката. За годината не са издавани разрешителни за отстрел на екземпляри кафява мечка.

През 2013 г. продължи изпълнението на два проекта по Оперативна програма „Околна среда" 2007-2013 г. По проекта "Устойчиво управление на вида кафява мечка и намаляване на причиняваните от нея щети върху селскостопанското имущество на територията на РИОСВ - Смолян" голяма част от дейностите са реализирани успешно. Създава се естествена хранителна база за мечката далеч от населените места. Предоставени са 150 електрически огради и 20 бр. овчарски кучета за обезопасяване на стопанствата. Изготвена е дългосрочна програма от мерки за ограничаване на щетите, причинени от кафява мечка. Извършва се оценка на популацията и местата важни за мечката. Успешно работи и Група за бързо реагиране по проблеми, свързани със защитения вид. По проект „Дейности по опазване и устойчиво управление на резерватите: Сосковчето, Казаните, Кастракли, Червената стена - част и поддържаните резервати Шабаница, Момчиловски дол, Амзово, Конски дол на територията на РИОСВ - Смолян" са реализирани по голяма част от дейностите. Извършена е реконструкция на изградени екопътеки в Р „Сосковчето" и ПР „Момчиловски дол", както и обозначаване с информационни и указателни табели на нови четири резервата - Р "Казаните", Р "Кастракли", ПР „Шабаница", ПР „Конски дол". Изградени са 6 бр. противопожарни депа в землищата на резерватите. Издадени са информационни материали за популяризиране на тази категория защитени територии.

На територията на РИОСВ – Хасково са ситуирани 5 резервата (4 поддържани и 1 строг), 35 защитени местности и 48 природни забележителности. По проект „Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове от българската флора по модела „Растителни микрорезервати" на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания през 2013 г. са обявени общо 8 нови защитени местности.

В региона официално са обявени 122 бр. вековни дървета - предимно летен дъб, благун и цер, най-възрастните от които са на над 500 години. По-голямата част от територията, за която отговаря РИОСВ–Хасково, попада в Източни Родопи. Тук са установени множество ендемични редки и защитени растителни и животински видове. Установени са 1 950 вида растения от 122 семейства, 350 вида пеперуди, 21 вида риби, 10 вида земноводни, 26 вида влечуги, 273 вида птици и 59 вида бозайници. Наред с Родопите на територията на РИОСВ - Хасково попада и част от Сакар планина, където се срещат около 600 вида висши растения, 44 от които са включени в Червената книга на България. В Сакар защитените територии обхващат орнитологично важни места, които са от световно природозащитно значение и такива с висока консервационна стойност. Те са от изключителна важност за опазването на световно застрашения от изчезване царски орел. На територията на областта към настоящия момент са обявени 23 защитени зони по НАТУРА 2000.

През 2013 г. се проведе мониторинг на видове, включени в системата на НСМБР по съгласвуван от ИАОС график, включващ единствено среднозимно преброяване на водолюбиви птици.

През годината в териториалния обхват на РИОСВ - Хасково не са възникнали значими пожари - не са засегнати от пожар защитени територии и обекти от мрежата защитени територии съгласно ЗЗТ.

Засилен е контролът върху общини, ТП ДГС, както и билкозаготвителните пунктове във връзка с изискванията на Закона за лечебните растения. В териториалния обхват на РИОСВ-Хасково бяха открити 3 нови билкозаготвителни пункта - два в Любимец и един в Момчилград.

През 2013 г. продължиха дейностите и по проект „Реализиране на дейности по опазване, поддържане и възстановяване на местообитания и популации на видове на територията на резерват „Вълчи дол" и поддържани резервати „Женда", „Борака", „Боровец" и „Чамлъка" финансиран по ос 3 на Оперативна програма „Околна среда". Стартира възлагането и изработването на плановете за управление на посочените резервати, маркиране на границите, поставяне на информационно-указателни табели; почистване на туристическите пътеки, обявени със заповед на МОСВ в резерват „Вълчи дол"; дейности по информираност и публичност и др.
2.5. Отпадъци

По данни на НСИ, през 2012 г. количеството битови отпадъци в ЮЦР, отнесено към обслужваното население, е 357 кг/жител годишно. Общото количество на депонираните битови и строителни отпадъци в ЮЦР е 20,83 % от тези за цялата страна. Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района са 27, като най-много (12) са на територията на област Пазарджик. Относителният дял на населението, обслужено със сметосъбиране в три от областите в района – Пазарджик (100 %), Пловдив (99,9 %), Смолян (99,8 %), е над средния за страната (99,2 %).

На територията, контролирана от РИОСВ – Пловдив, има изградени в съответствие с действащите нормативни изисквания 4 регионални депа за неопасни отпадъци – на община Пловдив - депо в землището на с. Цалапица; община Пловдив -„Инсталация за биологично разграждане по закрит способ с Депо за неопасни отпадъци", с. Шишманци, общ. Раковски; община Карлово и община Асеновград. На депата се извършва мониторинг на компонентите на околната среда /състояние на подземните води/, като докладите се представят в РИОСВ - Пловдив на всяко тримесечие.На територията има специализирано регионално Депо за строителни отпадъци, разположено на територията на бивша баластриера в землището на с. Първенец, общ. Родопи. Депото представлява изчерпана баластриера. На него се депонират строителни отпадъци и изкопни земни маси от гр. Пловдив и региона. Липсата на специализирани депа за строителни отпадъци води до неконтролирано изхвърляне на строителни отпадъци от граждани и фирми и формиране на незаконни сметища главно на входовете и изходите на населените места, както и замърсяване на зелените площи в самите населени места. Съгласно чл.11 от ЗУО и Наредбата за управление на строителните отпадъци (ДВ, бр.89/2012г.) се въвеждат строги изисквания за управлението на строителните отпадъци. Възложителите на строително-монтажни работи и премахване на строежи изготвят планове за управление на строителните отпадъци. Тези планове се утвърждават и отчетат пред местната администрация, като се представят в РИОСВ. Тези мерки целят предотвратяване и ограничаване на замърсяването на околната среда и ограничаване на риска за човешкото здраве в резултат на третирането и транспортирането на строителните отпадъци СО.

На територията на РИОСВ - Пловдив са разположени 5 депа за производствени и 1 депо за опасни отпадъци. В района има инсталация за физико-химично третиране на болнични отпадъци – на „Хосвитал” АД и инсинератор за изгаряне на болнични отпадъци.

В системата на организирано сметосъбиране е обхванато 99,9 % от населението на региона. Проблем е неосигуреността населените места в община Асеновград (с изключение на с. Тополово и Нареченски бани) с необходимия брой съдове за сметосъбиране, същото се извършва в полиетиленови пликове. В повечето от общините се извършва разделно събиране на отпадъците от опаковки /хартиени и картонени; пластмасови и стъклени/ и са сключени договори с организациите по оползотворяване.

В резултат на контролната дейност на РИОСВ, фирмите започват да изпълняват изискванията на ЗУО и подзаконовите нормативни актове – извършват класификация на отпадъците и сключват договори за предаването им с лица, притежаващи разрешения за дейности с отпадъци. Извършват се регистрации и се издават решения за дейности с отпадъци.

На територията, контролирана от РИОСВ – Пазарджик, в експлоатация са 12 регионални депа за неопасни отпадъци, като те не отговарят на действащите нормативни изисквания. През 2013г. са закрити 3 депа за неопасни отпадъци - на с. Юндола и с. Медени поляни, община Велинград, с. Исперихово и община Брацигово с издадени Решения за закриване на депата от Директора на РИОСВ-Пазарджик.

До момента са закрити общо 99 от депата за неопасни отпадъци, които не отговарят на изискванията на Наредба № 6/2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и нямат утвърдени планове за привеждане в съответствие с тази наредба. 9 от селските депа за битови отпадъци са със спряна експлоатация, но не е приключила процедурата по закриването им. След падане на мост над р.Яденица, до едно от депата - това, в с.Голямо Белово, община Белово няма достъп и закриването му към настоящия момент е отложено. В общините Пещера, Панагюрище, Стрелча, Септември, Батак и Ракитово са закрити всички селски депа.

През 2013 год. са извършени 41 проверки на общинските депа за битови отпадъци, които имат утвърдени планове за привеждане в съответствие с нормативната уредба. Основната им цел беше контрол на изпълнението на мерките, залегнали в плановете и правилната експлоатация на съоръженията. Не са констатирани нарушения. Неизпълнени предписания по отношение правилната експлоатация има от оператора на общинско депо - Пазарджик, за което са съставени 2 акта.

Всички 11 общини от областта са изпълнили условията на чл.19, ал.2 от ЗУО да осигурят условия, всеки притежател на битови отпадъци да се обслужва от лица, на които е предоставено право да извършват дейностите по събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на тези отпадъци. Населението в област Пазарджик е обхванато 100%. Общинските системи за управление на отпадъците включват 116 населени места с общо 276 286 жители. Увеличаването на броя на специализираните съдове за битови отпадъци и точките на разполагане е отчетено като задача в общинските програми за управление на отпадъците със съответно необходимите финансови средства за реализация. Успешното реализиране на мярката ще доведе до оптимизиране на организираното сметосъбиране и предотвратяване на замърсяванията с отпадъци.

След въвеждане на разделното събиране на отпадъци от опаковки във всички общини на територията на РИОСВ-Пазарджик се извършва контрол на точките с разположени контейнери за разделно събиране на отпадъци от опаковки, но поради все още непромененото съзнание на населението, разделното събиране се осъществява трудно, има изгорени и липсващи контейнери. В повечето общини системата за разделно събиране на отпадъците действа само в по-големите населени места. Всяко тримесечие общините изпращат в РИОСВ отчет за направените проверки на точките за разделно събиране, а РИОСВ от своя страна обобщава и отчита данните в МОСВ. През 2013г. повече общини предприеха мерки за разделното събиране и на други масово разпространени отпадъци: негодни за употреба батерии и акумулатори, излезли от употреба моторни превозни средства, електрическо и електронно оборудване и отработени масла.

Основен проблем в региона е изпълнението на регионалната мярка за управление на отпадъците и изграждане на регионалното депо - Пазарджик, EUROPEAID 117409/D/SV/BG, в която са включени общините Пазарджик, Белово, Брацигово, Батак, Велинград, Ракитово, Лесичово, Септември и Пещера. Забавянето в процедурите по реализиране на мярката идва от община Пазарджик. Регистрирано е сдружение на общините в региона по чл. 19б от ЗУО. Има положително решение по ОВОС. До този момент 7 общини са разработили общинската програма за управление на отпадъците (част от общинската програма за опазване на околната среда), за която има направена преценка за ЕО, по реда на ЗООС.

На територията на област Пазарджик няма действащи депа за строителни отпадъци. Единственото такова, намиращо се в община Панагюрище, е закрито с Решение № 07-044/16.06.2012г. на директора на РИОСВ-Пазарджик.

Всички общини на територията, контролирана от РИОСВ – Смолян, имат Програми за управление на отпадъците, които включват основни мерки за закриване на общинските депа, депониране на отпадъците на регионалните депа, системи за събиране на МРО, намаляване на биоразградимите отпадъци и др. ангажименти, произтичащи от ЗУО и НПУДО. Приетите от общинските съвети Програми за управление на отпадъците и Наредбите, с които се определят условията и реда за управление на отпадъците, предстоят да бъдат актуализирани или да се приемат нови. Управлението на отпадъците се осъществява на регионален принцип. Образувани са две регионални сдружения с регионални депа - Смолян и Мадан. Сдруженията са на общините: Мадан, Златоград и Неделино с регионално депо за неопасни отпадъци-Мадан и Смолян, Чепеларе и Баните с регионално депо за неопасни отпадъци - Смолян. Общините Доспат, Девин, Сатовча и Борино имат договор за сдружаване и ползват регионално депо-с. Барутин. На територията на инспекцията има 4 регионални депа за неопасни отпадъци, които отговарят на нормативните изисквания и имат издадени комплексни разрешителни. Общинските депа - 10 бр., които не отговарят на нормативните изисквания, са затворени, като 5 от тях са ликвидирани - на общините Девин, Баните, Доспат, Ардино и Сатовча. През 2013 год. се извърши биологична рекултивация първа година на общинското депо-Баните и РИОСВ издаде Потвърждение за закриване № КПД-07-328 от 30.09.2013 год. На затворените депа не се констатира нерегламентирано депониране на отпадъци. Поради спиране на финансирането на строеж „Претоварна станция за битови отпадъци на Община Ардино" в с.Светулка, като подобект към Регионално депо-гр.Кърджали, обектът не е въведен в експлоатация.

Събирането и транспортирането на битовите отпадъци е задължение на общините. В 228 населени места от региона има организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, като обхванатото население е 153 211 жители, което представлява 99.89% от общото население. В 11 населени места с труден достъп и с общо население 169 жители не се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Дейността по сметоизвозване се извършва от самите общини или с договор от фирми. Общините непрекъснато оптимизират системата, чрез закупуване на нови съдове и техника. Ползват се и безлихвени кредити от ПУДООС, като през 2013г. община Лъки с кредит закупи 33 броя контейнери тип „Бобър" и един брой сметосъбирачен автомобил.

Съгласно изискванията по чл.33, ал.1 от ЗУО за обхващане на населените места от система за разделно събиране на битови отпадъци и отпадъци от опаковки с население по-голямо от 5 000 жители и курортните населени места, в обхвата на РИОСВ - Смолян попадат общинските центрове на общините Девин, Смолян, Чепеларе, Мадан, Златоград и КК „Пампорово" и Баните.

В общините Смолян, Златоград, Чепеларе, Мадан, Девин и в КК „Пампорово" се въвежда поетапно разделно събиране на отпадъци от хартия и картон, пластмаса, метал и стъкло. Изпратени са писма до търговски, стопански, административни и производствени обекти, с вменени задължения да събират разделно отпадъците и да ги предават с договори на фирми с разрешение или регистрационен документ по ЗУО.

Само в 4 общини (Рудозем, Мадан, Златоград и Девин) има отредени площадки за строителни отпадъци и се контролира постъпването на такива. Тези площадки са нарушени терени от минно-добивната промишленост и с инертните отпадъците се постига възстановяване на релефа. Инспекцията извършва проверки на тези депа ежегодно. Строителни отпадъци се депонират и на регионалните депа, като служат за уплътняване. Община Смолян определи през тази година терен за депо за строителни отпадъци, като предстои изграждане на инфраструктурата към него. Проблем са строителните отпадъци за общините, отдалечени от регионалните депа - Неделино, Баните, Сатовча, Борино, което води до безконтролно изхвърляне в контейнерите за битови отпадъци, на неразрешени места и образуване на нерегламентирани сметища.

На територията, контролирана от РИОСВ-Хасково, се разполагат 16 общини. Десет от тях се обслужват от две депа за обезвреждане на твърди битови отпадъци- депото в землището на с.Гарваново, общ.Хасково и депото до гр.Харманли, проектирани и експлоатирани съгласно изискванията на Наредба № 6 от 27.08.2013 г. На практика цялото население в област Хасково или повече от 230 хил. души в 177 населени места е обхванато в системите за организирано сметосъбиране на битови отпадъци.

Общините в област Кърджали, включително община Ивайловград, обл.Хасково прекратиха предсрочно експлоатацията на старите общински депа, старите общински сметища бяха закрити със средства по програма ИСПА. От 2010 г. битови отпадъци образувани на територията на общините Кърджали, Момчилград, Ардино, Кирково, Крумовград, Черноочене и Ивайловград се извозват към временна площадката разположена до старото депо на общ.Кърджали в землището на с.Вишеград, която ще бъде ползвана до изграждането и пускането в експлоатация на първа клетна на РЦУО-Кърджали. Сметосъбиране и извозване на битови отпадъци е организирано в 258 населени места от областта, с което са обхванати 133 500 души от 141 хил. живущи на нейната територия.

През 2013г. на територията на четири общини - Хасково, Димитровград, Свиленград и Кърджали са функционирали системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Тези системи са разположени в общинските центрове. Така повече от 50% от жителите на Хасковска област и около от 30% от населението на Кърджалийска област е обхванато от тези системи. Две от общините в обл.Хасково (Харманли и Любимец) са отправили запитване към организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки за изграждане на система за разделно събиране на отпадъци от опаковки на своя територия. Като цяло процентът на обхаванатото население за територията на РИОСВ Хасково не е висок, което налага по-добра организация от страна на инспекцията, относно контрола върху общинските администрации, които все още не са предприели действия по изпълнение на това свое задължение. Поради необходимостта от увеличаване процента на оползотворени отпадъци от опаковки, които се генерират от домакинствата и търговските обекти се налага и по-голяма активност от страна на общинските администрации за разполагане на системи за разделно събиране там, където такива все още не са въведени.

Забавянето на реализацията на проекта за изграждане на "Регионален център за управление на отпадъците - Кърджали" вече дълги години спъва решението за еколосъобразно третиране на битовите отпадъци, образувани на територията на областта.

Друг приоритетен проблем в направлението, който налага допълнително внимание и усилие от наша страна е управлението на строителните отпадъци. Неконтролираното им изхвърляне от граждани и фирми, водещо до формиране на нерегламентирани сметища, главно на входовете и изходите на населените места и замърсяване на зелените площи в самите населени места, компрометира усилията на общините при управлението на отпадъците и натоварва допълнително техните бюджети, принуждавайки ги да отделят допълнително средства за предепонирането им. По същия начин може да се разглеждат проблемите с образуването на нерегламентирани сметища от битови отпадъци, предвид това, че се отделят не малко средства за тяхното ликвидиране. Много често се налага и тяхното повторно почистване. Част от населението на три общини в област Кърджали все още не се обслужва организирано. Въпреки че за това има обективни причини, като напр. малкия брой жители на такива населени места, затруднен достъп до тях, особено в зимните месеци, считаме, че това е основен недостатък на организацията на сметосъбиране в тези общини.

На територията на РИОСВ Хасково през 2013 г. няма депа или инсталации за третиране на битови отпадъци с преустановена експлоатация. Няма съоръжения за третиране на битови отпадъци, чийто срок на експлоатация, предстои да изтече през следващите две години. Няма дейности по предварително третиране преди депониране на биоразградими отпадъци.

Основен метод за третиране на строителни отпадъци на територията, контролирана от РИОСВ - Хасково през 2013 г. е депонирането им на площадки, посочени от кмета на съответната община. На регионалните депа за неопасни отпадъци в гр. Харманли и с. Гарваново е допустимо оползотворяване на строителни отпадъци в ограничени количества, чрез подравняване на терени, запръстяване на работните участъци от депото, а за отпадъци, които представляват изкопни земни маси, почва и камъни и при рекултивацията на запълнените клетки на депата. В района няма изградени самостоятелни съоръжения за третиране (оползотворяване, вкл. рециклиране или обезвреждане) на строителни отпадъци, отговарящи на нормативните изисквания на законодателството по управление на отпадъците.

През 2013 г. експертите от направлението извършиха 47 проверки (планови, по сигнали и разпореждане на Окръжните прокуратури) по населени места, републиканска и общинска пътни мрежи, относно задълженията на кметовете на общини, във връзка с организацията по управление на битовите и строителни отпадъци, образувани на тяхна територия. При проверките се установи, че е създадена добра организация за събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депа за обезвреждането им. Въпреки това, не всеки път се постигат резултати, удовлетворяващи критериите на ЗУО. Продължава образуването на нерегламентирани сметища по населените места и пътната инфраструктура. През 2013 г. на територията на РИОСВ - Хасково са закрити 75 бр. нерегламентирани сметища. Площта на почистените терени е 53 дка.

На територията на инспекцията съществуват 9 депа за производствени и опасни отпадъци на фирми от секторите енергетика, химическа промишленост и цветна металургия. В посочените съоръжения основен дял заема пепелта от изгаряне на въглища, оловни шлаки и утайки от пречистване на производствени отпадни води. В съответствие с изискванията на депа за отпадъци да се приемат предварително третирани отпадъции, са изградени две съоръжения и инсталации - Инсталация за стабилизиране на ярозитен кек в ОЦК АД и Лентова филтър преса в Неохим АД. На територията на „Неохим" АД е изградено депо за производствени и опасни отпадъци, отговарящо на нормативните изисквания. Предстои въвеждането му в експлоатация.