Доклад за наблюдение на изпълнението на актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на южен централен район (2007-2013 г.) За 2011 г



страница9/11
Дата28.10.2018
Размер1.66 Mb.
#103296
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

1.1. При изготвяне на устройствените планове за населените места в районите с превишения на установените норми за качество на атмосферния въздух да се разработят транспортни схеми за намаляване на замърсяванията на въздуха.

Замърсяването в района през 2011 г. е предимно от серни диоксиди, азотни диоксиди, кадмий и олово. Замърсяване с фини прахови частици е регистрирано на територията на всички области в района.

Съгласно директивите на ЕС за райони или агломерации с превишения на установените норми за качество на атмосферния въздух трябва да бъдат разработени общински програми за намаляване нивата на замърсителите, достигане и поддържане на нормите по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Рамковата директива 96/62/ЕС.

Регионалният план за развитие не посочва конкретни проекти за разработване на транспортни схеми. В стратегическата част на РПР на ЮЦР (2007-2013 г.) са заложени дейности, свързани с постигането на интегрирано градско развитие и развитието на интегриран градски транспорт, чрез реализацията на които се допринася за намаляване на замърсяването на въздуха в големите градски агломерации – Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Хасково, Смолян и др. – по приоритет 2 „Развитие и модернизация на техническата инфраструктура и градската среда в ЮЦР”, специфична цел 2.4 „Развитие на устойчива градска среда”. Мерките се запазват и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЦР (2011-2013 г.), като включват изграждане на адекватни транспортни системи, подобряване на жилищната среда, благоустройство на градовете и прилежащата територия. Дейностите се включват в обхвата на Оперативна програма „Регионално развитие”.

Общините в съответствие с общинските планове за развитие би следвало да разработят транспортни схеми за намаляване на замърсяванията на въздуха в районите с превишения на установените норми за качество на атмосферния въздух.

Подобряването на експлоатационните параметри на жп мрежата в района ще допринесе за повишаване качеството на предоставяните транспортни услуги и част от ползващите автомобилен транспорт ще се пренасочат към жп, което също ще допринасе за подобряване чистотата на атмосферния въздух в района.



1.2. При развитието на пътната инфраструктура да се използват предимно съществуващи трасета.

Основните направления и усилия в сферата на транспорта са свързани с рехабилитацията и реконструкция на републиканска пътна мрежа - ІІ-ри, ІІІ-ти клас и на местните пътища и междуобщински връзки. При реконструкцията на тези пътни съоръжения се запазват старите трасета, като необходимостта за промяна на функциите на земеделски земи е сведена до минимум. При това за всеки от инвестиционните проектите, които се изпълняват е изготвена ОВОС, с която се гарантира, че въздействието върху компонентите на околната среда е в рамките на приемливото.



1.3. При реализация на мерките за преодоляването на водните режими да се даде приоритет на намаляване на водните загуби.

По данни на НСИ за 2010 г. 97,7 % от населението в района е свързано в системата на обществено водоснабдяване и само 0,1% от населението е на режим на водоснабдяване. ЮЦР се нарежда на първо място сред районите в страната по намаляване на загубите при преноса на питейна вода.

Необходими са допълнителни мерки за подобряване на водоснабдяването на населените места, които се нуждаят от осигуряване на допълнителни количества питейна вода, за да се осигури добро ниво на услугата. За осигуряването на доброто водоснабдяване на южната периферия на района и на градовете Смолян, Мадан и Рудозем е необходимо да се доизгради язовир Пловдивци.

През 2011 г. по приоритетна ос 1 Води на ОП „Околна среда“ е приключила релизацията на 19 проекта за подобряване на водния сектор, подмяна на амортизирана водопреносна мрежа, изграждане на резервоари за питейна вода и пречиствателни станции в общините Брезово, Мадан, Любимец, Пазарджик, Панагюрище, Кричим, Калояново, Карлово, Свиленград, Първомай, Хисаря, Белово, Момчилград и Пещера. Част от проектите са за техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти, с което се обезпечава технически бъдещо кандидатстване по ОП „Околна среда“. Дейностите по тези проекти са насочени към преодоляване на водните режими и намаляване на загубите при пренос на вода, както и изграждане на пречиствателни станции.



1.4. Да се осигури опазване чистотата на земеделската земя, чрез минимизиране на екологичните рискове от стари замърсявания и спазване на добри земеделски практики. Да се стимулира развитието на екологичното земеделие.

По отношение опазването на почвите през 2011 г. трябва да се отбележи значително намаляване палежите на стърнища; обезвреждане на складове, съхраняващи стари и негодни за употреба пестициди и намаляване на замърсяването от нерегламентирани сметища, спрямо 2010 г.



1.5. При развитието на енергийната инфраструктура да се даде приоритет на използване на възобновяемите енергийни източници.

С цел да бъде намалена зависимостта от внос на енергийни ресурси и същевременно да бъде намалено вредното въздействие от енергопроизводството върху околната среда и климатичните промени се налага рационалното използване на местните енергийни ресурси. Произведената електрическа енергия от ВЕИ през 2010 г. в ЮЦР е 3 613 145 хил. квтч и нарежда района на първо място сред районите от ниво 2. За 2010 г. ЮЦР достига 36,5 % относителен дял на продадената ел. енергия от ВЕИ по данни на НСИ, като районът се нарежда на първо място сред останалите райони от ниво 2 в страната.

По Мярка 321 „Основни услуги за икономиката и населението в селските райони” на ПРСР през 2011 г. се изпълнява проект: „Реконструкция, разширение и модернизация на Младежки дом в гр. Лъки и неговото разширение чрез пристрояване на информационен център и изграждането на фотоволтаична централа за собствени нужди от ел. енергия на обекта”.

ХЕК „Горна Арда” е от стратегическо значение за „ЕВН” АД и за развитието на ВЕИ в България. Реализирането на проекта „Горна Арда” ще допринесе за гъвкавост на структурата на eнергопроизводството в страната и ще увеличи сигурността на доставките на електроенергия. Проектът „Горна Арда” е дългосрочна стратегическа инвестиция за района. През 2011 г. се работи интензивно по техническото проектиране. В няколко етапа на развитие по поречието, в региона Мадан, Ардино и Китница ще се изградят централи с обща мощност до 170 MW. До 350 GWH електрическа енергия годишно ще влязат от тези централи в българската енергопреносна мрежа. Това количество покрива нуждите от електроенергия на над 100 хил. домакинства.

Този хидроенергиен проект е една важна стъпка в посока на използване на ВЕИ в България. До 2020 г. 16 % от произведената електроенергия в България трябва да бъде от ВЕИ. Едно успешно реализиране на проекта „Горна Арда” може да даде значим принос за постигане на поставената национална цел.

Наличието на потенциал за развитието на ВЕИ в района показва, че през следващите години предстои по-ефективно изпълнение на специфична цел 2.2. от РПР - „Развитие на техническата инфраструктура, ВиК мрежи, енергийни мрежи, третиране на отпадъците”.



1.6. Изграждането на ПСОВ да бъде в съответствие с Националната програма за изграждане на ГПСОВ над 10,000 екв.ж., ГПСОВ от 2,000 екв.ж. до 10,000 екв.ж. и в срокове съгласно Наредба No.6 (ДВ бр.97/2000 г.).

По данни на НСИ за 2010 г. на територията на Южен централен район има изградени 11 селищни ПСОВ. От тях 3 СПСОВ са на територията на област Кърджали, по 1 в областите Пазарджик и Пловдив и 6 в област Смолян. В област Хасково няма действащи селищни пречиствателни станции за отпадни води.

РПР на ЮЦР (2007-2013 г.) и Актуализираният документ за изпълнението му (2011-2013 г.) дават информация за броя на СПСОВ и дела на обслуженото население в района по области. В стратегическата част на РПР на ЮЦР изграждането на нови и реконструкцията на съществуващи СПСОВ е застъпено в приоритет 2, специфична цел 2.2 „Развитие на техническата инфраструктура - ВиК мрежи, енергийни мрежи, третиране на отпадъците”.

Съгласно изискванията на Директива 91/ 271/ЕЕС всички населени места с над 2 хил. екв.ж. следва да осигурят биологично пречистване на битовите отпадъчни води, а тези от тях с над 10 хил екв.ж., които заустват директно и/или във водосбора на чувствителна зона да отстранят и биогенните елементи азот и фосфор.

Основната подкрепа в изпълнение на поетите национални ангажименти в сферата на изграждане на ПСОВ се осигурява по линия на ОПОС и ПРСР. По ОП „Околна среда” 2007-2013 г. в сектор „Води” са реализирани 19 проекта през 2011 г., а в процес на реализация са 5 проекта на общините Лъки, Хасково, Марица и Хисаря.

По ОПОС са изградени и въведени в експлоатация 2 ПСОВ в общините Хисаря (с капацитет 25 хил. екв.ж.) и Сопот (с капацитет 19 500 екв.ж.).



1.7. При избор и реализация на инвестиционни намерения в областта на управление на отпадъците да се отчитат програмните документи, имащи отношение към управление на отпадъците на национално ниво: Национална стратегия по околна среда, Национална програма за управление на дейностите по отпадъците, Оперативна програма Околна среда, Програма за прилагане на директиви на ЕС.

Основните интервенции по специфичната цел са насочени към подобряване на системата за депониране и преработване на отпадъците в изпълнение на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците и Директива 1999/31/ЕЕС за депониране на отпадъци и Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г., както и ПРСР.

По ОПОС са сключени 7 договора с бенефициенти от ЮЦР, които допринасят за реализацията на специфичната цел. В сравнение с 2009 г. не се наблюдава напредък, тъй като 2 от проектите на общините Смолян и Съединение са прекратени. Сключените договори са със следните общини и включват следните дейности:

- „Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект „Изграждане на съоръжение за компостиране и предварително третиране на отпадъци, закриване и рекултивация на общинско депо в местността Оран - Праслуп - Киселка в община Баните, област Смолян” при размер на договореното финансиране от 183 696 лв.;

- „Подготовка на инвестиционен проект за изграждане на регионално съоръжение за третиране на строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване на сгради в община Карлово, област Пловдив” при размер на договореното финансиране от 332 500 лв.;

- „Интегрирано управление на твърди битови отпадъци на територията на община Лъки, област Пловдив”, при размер на договореното финансиране от 131 850 лв.;

- „Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект „Разширение на регионално депо за твърди битови отпадъци в гр. Мадан и изграждане на площадки за предварително третиране на отпадъци в общините Мадан, Златоград и Неделино, област Смолян”, при размер на договореното финансиране от 739 070 лв.;

- „Подготовка на интегриран инвестиционен проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране и управление на отпадъци в общините Панагюрище и Стрелча, област Пазарджик”, при размер на договореното финансиране от 1 383 000 лв.;

- „Интегрирано управление на отпадъците в регион Хасково”, при размер на договореното финансиране от 1 253 040 лв.;

- „Изграждане на съоръжение за компостиране и предварително третиране на отпъдъци, закриване и рекултивация на общинско депо в местността „Ракида” в община Чепеларе, област Смолян”, при размер на договореното финансиране от 191 400 лв.

Всички проекти допринасят пряко за значително подобряване на управлението на отпадъците в ЮЦР, с което от своя страна ще се подобри качеството на средата за обитаване, за бизнес и за туризъм.

1.8. При изготвяне на проекти за депа за отпадъци да се обследва възможността за изграждане на съоръжения за предварително третиране преди депониране и системи за оползотворяване на биогаза.

В периода на действие на НПУДО за периода 2009-2013 г. се предвижда изграждането на 23 бр. съоръжения за предварително третиране, в т.ч. сепариране, компостиране и механично-биологично третиране (МБТ), които ще бъдат разположени на територията на регионалните депа или на отделни площадки в зависимост от специфичните условия на отделните общини. За изграждането на такива съоръжения има сключени два договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС с общините Баните, Чепеларе и Мадан.

НПУДО предвижда изграждане на инсталации за компостиране и МБТ на биоразградимите отпадъци на територията на общините, на чиито регионални депа се депонират годишно над 50 000 тона отпадъци. Общините, в които се предвижда изграждане на такива съоръжения в ЮЦР са Кърджали, Пазарджик, Хасково и Пловдив.

1.9. Приоритетно да се изграждат регионалните съоръжения за третиране на отпадъци.

Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района са 58, като най-много - 27 са тези на територията на област Пловдив. Относителният дял на населението, обслужено със сметосъбиране, в четири от областите в района - Пловдив, Пазарджик, Смолян и Хасково е над средния за страната.

Основен проблем в региона е изпълнението на регионалната мярка за управление на отпадъците и изграждане на регионалното депо - Пазарджик, в която са включени 9 общини. До този момент само 4 общини са разработили общински програми за управление на отпадъците, за които има направена преценка за екологична оценка, по реда на ЗООС.

Основните интервенции от страна на общините са насочени към подобряване на системата за депониране и преработване на отпадъци в изпълнение на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците и Директива 1999/31/ЕЕС за депониране на отпадъците, и НПУДО за периода 2009-2013г. През проследения период не се наблюдава подобрение в системата за сметосъбиране в селата. Очаква се изпълнението на сключените договори по ОПОС да допринесат за реализацията на специфична цел 2.2. от РПР: „Развитие на техническата инфраструктура, ВиК мрежи, енергийни мрежи, третиране на отпадъците”.

Прегледът на достъпните информационни източници относно реални резултати от проекти по приложението на НПУДО показва, че както при останалите райони, така и в ЮЦР, приоритетен е проблемът с преминаването към новата система за управление на отпадъците, базирана на регионални депа за ТБО. Районът показва значителен напредък в сравнение със ситуацията в страната за проследявания период. През 2009 г. функционира депото в Пловдив, във финален етап на изграждане са депата в Смолян и Кърджали, в експлоатация е въведен завода за преработка на ТБО в село Шишманци, област Пловдив.

1.10. Приоритетно да се изпълняват утвърдените планове за привеждане на съществуващи депа за отпадъци в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83/2004 г.).

Стратегията за развитие на района не посочва конкретни мерки за решаване на проблема със съществуващите депа. Според НПУДО за периода на действие на Програмата, се предвижда изграждане на две инсталации за изгаряне (инсинератори) за болнични отпадъци, разположени в градовете Пловдив и Плевен. Необходимите инвестиции за инсталацията в гр.Пловдив е 12 000 хил.лв. Оценката на необходимите инвестиции не включва средствата за прилагане на разделно събиране, временно съхраняване и предварително третиране на инфекциозните отпадъци. Тези средства ще бъдат осигурени от лечебните заведения.

Общините Баните и Чепеларе имат подписани договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС за закриване и/или реконструкция на общинските депа за отпадъци.

1.11. Да се разработи система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите, а също и за укрепване на свлачищата.

Разработването на система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите не е обект на Регионалния план за развитие. Многобройни са факторите, от които се обуславя и зависи бъдещото успешно прилагане на политиката за Устойчиво управление на земите. Сред тях са наличие на качествени стратегически и планови документи; достъп до достатъчен финансов ресурс; добър институционален и човешки капацитет за прилагане на политиката за устойчиво управление на земите и активно включване и насърчаване на участието на местните общности и заинтересованите страни в процеса на формулиране, прилагане и наблюдение на местните политики за устойчиво управление на земите.

Необходимо е цялостно преразглеждане и включване на мерки за устойчиво управление на земите в общинските планове за развитие 2007 – 2013 г. Основната цел тук е да се осигури добра среда за въвеждане на подхода за устойчиво управление на земите /УУЗ/ в програмните документи на ниво община и по този начин да се осигури приемственост между националната политика за УУЗ и действията на общинско ниво.

Във връзка с устойчивото управление на земите общините и областите трябва да насочат усилията си към разработване на общински програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите съгласно Програмата на Правителството на европейското развитие на България 2009 – 2013г.

По ОП „Регионално развитие“ е приключила реализацията на 7 проекта за изграждане на инфраструктура за превенция на свлачища на общините Лъки, Мадан, Момчилград, Кърджали Асеновград, Смолян и Пещера. В процес на реализация са 3 проекта за изграждане на инфраструктура за превенция на свлачища на общините Куклен, Родопи и Велинград.

1.12. Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводненията.

На територията на Южен централен район са изградени и функционират множество язовири, чиито воден ресурс се използва за напояване. Лошото управление на инфраструктурата на някои от язовирите е причина за наводнения в последните години в някои населени места. Необходимо е да се предприемат превантивни мерки за подобряване управлението на хидротехническите и хидромелиоративните съоръжения и за защита на населението от наводнения. Тази мярка не може да бъде прилагана пряко чрез РПР, а чрез план за управление на речните басейни в източнобеломорски район от Басейнова дирекция за управление на водите източнобеломорски район-Пловдив. По ОПОС, приоритетна ос 1 по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са сключени договори с Басейнови дирекции за изготвянето на планове за управление на речните басейни.

По програма ФАР е реализиран проект за „Подобряване на капацитета за прогнозиране на наводнения в българо-турския граничен район”. По проекта са доставени и включени в система 17 нови автоматични дъждомерни станции и 12 нови хидрометрични станции. За избраните контролни точки ежедневно се издава бюлетин за следене на нивото и степента на опасност на избраните участъци на р. Марица и р. Тунджа

1.13. При устройственото планиране и проектиране да се вземат предвид границите на паметниците на културата и на техните охранителни зони, както и всички защитени по реда на специален закон територии.

Тази мярка не може да се прилага пряко чрез АДИ на РПР, тъй като РПР не е устройствен план. При изпълнението на приоритетите на РПР, които имат отношение към културния туризъм, би следвало извършващите инвестиционни дейности да се съобразяват с границите на паметниците на културата и техните охранителни зони в защитените територии.



1.14. Изграждането на инфраструктурата за преработвателната промишленост да е предимно в рамките на съществуващи индустриални комплекси и площадки.

В РПР специфична цел 1.2 е „Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура”. РПР отчита необходимостта от развитието на съществуващите бизнес, индустриални и технологични паркове в големите промишлени центрове Пловдив, Димитровград, Кърджали, Пазарджик, Панагюрище, Хасково, Раковски и др. за постигане на устойчив икономически растеж в ЮЦР.

Финансовата подкрепа по тази мярка в РПР ще бъде осъществена по ОПРР и по ОПРКБИ.

1.15. Мерките за развитие на градската среда да включат планиране на зелените системи в условията на съподчиненост с ландшафтното устройство на територията.

Самото планиране на зелените системи не е обект на РПР, а на устройственото планиране. В РПР като мярка, която предвижда дейности за развитие на зелените системи в населените места е специфична цел 2.4 „Развитие на устойчива градска среда”.

Интервенциите са насочени към подобряване на физическата среда и изграждане на адекватни транспортни системи, подобряване на жилищната среда, благоустройство на градовете и прилежащата територия, и осигуряване на достъп до обществени сгради на лица с неравностойно положение. Направлението в посока развитие на градските центрове отговаря на измеренията на европейската политика (Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове) и логиката на ОПРР.

1.16. Проектите за развитие на туризма да се изготвят при спазване на изискванията по околна среда и нормите за рекреационно натоварване, както и при съобразяване със статута на територията.

Тази мярка не може да се прилага чрез РПР, тъй като РПР не включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма. Тъй като основната подкрепа ще бъде осигурена от ОПРР и ПРСР, спазването на нормите за рекреационно натоварване и съобразяване със статута на териториите е предмет на разглеждане и определяне при самото одобрение на проектите от съответните компетентни органи или при разработване на устройствени схеми и планове на зоните за туризъм.



1.17. Приоритетно да се развива устойчив туризъм, предлагащ възможности за икономически растеж и инвестиции при спазване на изискванията за опазване на околната среда.

АДИ на РПР на ЮЦР отчита все по-голямото значение на туризма за развитието на икономиката и заетостта в района. Благоприятните природни фактори, както и културно-историческото наследство, натрупаният опит в предлаганите туристически услуги и изградената в значителна степен туристическа база и инфраструктура спомагат за разширяването на туристическата индустрия и увеличаване на приходите от туризма. С това в плана се дават стратегически насоки и препоръки относно изпълнението на заложените приоритети, касаещи развитието на туризма в района. АДИ на РПР в ЮЦР представлява документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано развитие на района, който отчита специфичните характеристики и потенциала на района. В него не се включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма. Ето защо тази мярка не може да се прилага чрез РПР.



1.18. Инвестиционният процес, определен с Регионалния план за развитие да бъде съобразен с потенциални защитени зони, предвидени за включване в Националната екологична мрежа, както и със съществуващи защитени територии в района.

Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 има за цел да гарантира дългосрочното запазване на типове природни местообитания и популации на видове, които са с европейска значимост. Тя включва специални защитени райони, определени от страните-членки на ЕС, съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. Обект на защита по двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни със значение за ЕС. Страните-членки, както и присъединяващите се държави, са длъжни да установят разпространението на тези местообитания и видове в своите територии и да поставят част от тях под защита, да ги управляват с цел запазване и устойчиво ползване.

Южен централен район е сред най-богатите на биоразнообразие райони в страната. В него попада голяма част от Национален парк “Централен Балкан”, част от Национален парк “Рила”. Тук се намира и целият масив на Родопите. На територията на района са разположени 23 защитени зони по Директивата за опазване на дивите птици 2009/147/ЕС и 4 защитени зони по Директива за запазване на природните местообитания 92/43/ЕЕС, съгласно издадените заповеди от Министъра на околната среда и водите и обнародвани в Държавен вестник към 31.05.2011 г.

РПР пряко не е свързан с инвестиционния процес, което не дава възможност за ефективно изпълнение на мярката.

По ОПОС, приоритетна ос 3 „Биоразнообразие”, схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие”, са сключени следните договори с бенефициенти от ЮЦР:

- „Опазване на лешоядите в източните Родопи”;

- „Информационно обезпечаване и подобряване на посетителската инфраструктура на НП Централен Балкан”;

- „Опазване, поддържане и възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове в НП Централен Балкан”;

- „Възстановяване, опазване и устойчиво управление на биоразнообразието в ЗМ „Злато поле”, община Димитровград”;

- „Възстановяване на местообитания от европейско консервационно значение на територията на община Марица”;

- „Възстановяване и опазване на защитена местност „Лозенски път”– находище на блатно кокиче и устойчиво ползване на биологичните ресурси”;

- „Опазване на вида Дива коза в района на местността Герзовица, община Смолян”;

- „Екоглобус” - Сдружение „Съюз за възстановяване и развитие” – Хасково. Целта е да се изгради местен капацитет за опазване и възстановяване на приоритетните видове и местообитания в община Стамболово.

За запазване на биологичното разнообразие в района и привличане на инвестиции е необходимо да се насочат усилия в преодоляването на различни екологични проблеми в ЮЦР - замърсяване на въздуха, почвите, шум и др. и подобряване на екологичната инфраструктура.


2. МЕРКИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА АДИ НА РПР НА ЮЦР. КОМПОНЕНТИ И ФАКТОРИ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница