Доклад за наблюдение на изпълнението на актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на южен централен район (2007-2013 г.) За 2011 г



страница10/11
Дата21.09.2017
Размер1.66 Mb.
#30719
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

2.1. Въздух

Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой са суспендирани частици, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и/или азотни оксиди, въглероден оксид, озон, олово (аерозол), бензен, полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали – кадмий, никел и живак, арсен.

Оценката на степента на замърсяване на атмосферния въздух се извършва по нормативно определения ред, предвиден в Закона за чистотата на атмосферния въздух и наредбите за КАВ.

Качеството на атмосферния въздух е един от актуалните екологични проблеми на ЮЦР. Районът е определян като географско пространство с най-влошени качества на атмосферния въздух под влияние на активни източници на замърсяване от промишлените дейности, пътния транспорт, битовите отоплителни инсталации, неорганизирано прахоотделяне от строителни и ремонтни дейности, неблагоустроените територии в населените места. Традиционно проблемни зони са Пловдив, Асеновград, Димитровград и Кърджали.

На територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив замърсяването с Фини прахови частици (ФПЧ10) се контролира денонощно в 3 пункта. Средно годишната норма (СГН) е превишена и в 3-те пункта. Замърсяванията с ФПЧ2,5 се контролира непрекъснато в АИС „Каменица“. Измерената средногодишна стойност е 41,57g/m3 при норма за 2011 г. - 29 g/m3. През зимните месеци са регистрирани високи стойности в следствие на увеличеното потребление на твърди горива за отопление в битовия сектор.

През годината серният диоксид е контролиран в 2 пункта - - АИС “Каменица” и АИС “Баня Старинна”. През 2011 г. не са регистрирани превишения на СДН на серен диоксид. Забелязва се трайна тенденция към регистриране на стойности под СДН.

Замърсяванията с азотен диоксид се контролират в 2 пункта. Средночасовата норма за опазване на човешкото здраве е 200 g/m3, като тя не бива да бъде превишавана повече от 18 пъти в рамките на една календарна година. През 2011 г. са измерени 27 стойности, превишаващи СЧН в пункт АИС “Баня Старинна” и 3 бр. в пункт АИС “Каменица”.

Замърсяванията с оловни аерозоли се контролират в пунктовете “Д. Воден” и “Куклен КЦМ”. Няма превишаване на средногодишната норма за 2011 г. (0.5 g/m3). В района, контролиран от РИОСВ – Пловдив, се запазва тенденцията към трайно задържане на годишните концентрации на оловни аерозоли под съответната средногодишна норма.

Кадмий се контролира в 3 пункта - АИС “Баня Старинна”, пункт “Д. Воден” и в пункт “Куклен КЦМ”. Превишенията се дължат на периодични емисионни наслагвания в зависимост от розата на вятъра от „КЦМ” АД и от дифузното разпространение на утаените количества от земната повърхност.

Замърсяванията с озон се контролират в АИС “Каменица”. През 2011 г. е регистрирано едно превишение на Прага за здравна защита (плаваща 8 часова средна стойност) през м. юли. За разглеждания период не са регистрирани превишения на прага за информиране на населението за озон – 180 μg/m3. Наблюдаваното покачване на стойностите през летните месеци може да се свърже пряко с увеличаване на слънчевата радиация и среднодневните температури.

Стойностите на въглероден оксид се контролират в АИС “Каменица” и АИС “Баня Старинна”. През годината не са регистрирани превишения на нормата за опазване на човешкото здраве /плаваща 8 часова стойност/ - 10 mg/m3.

През 2011 г. се запазва тенденцията към задържане нивата по показател SO2 и спазване на установените норми за територията на общините Пловдив, Асеновград и Куклен. Нивата на олово, бензен, озон и въглероден оксид са значително под нормативно определените пределни стойности.

През 2011 г. РИОСВ - Пазарджик е извършила 152 проверки на 118 обекта с неподвижни източници на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух. Не са регистрирани съществени нарушения. Извършени са 110 анализа на качеството на атмосферния въздух за град Пазарджик. Контролираните замърсители са азотен диоксид, серен диоксид и фини прахови частици. Отчетени са 46 проби над пределно допустимата концентрация /ПДК/ за фини прахови частици. Данните на РИОСВ Пазарджик са до 15.06.2011 г. Поради продължителния ремонт на централната градска част измерванията са прекратени на 16.06.2011 г. Причините за завишените стойности на праха са лошото състояние на пътната мрежа, големият обем строителни дейности в централната градска част, непочистване и неизмиване на уличните платна, използване на твърдо гориво за отопление в битовия сектор. Според анализите на РИОСВ - Пазарджик КАВ в областта е подобрено значително поради увеличаване дела на газифицираните обекти.

През 2010 г. експертите на РИОСВ - Смолян са извършили 224 проверки на обекти, източници на емисии. На Автоматична измервателна станция-Смолян през 2011 г. са извършени 361 измервания за ФПЧ10, от които наднормените стойности са 119 броя. При анализ на резултати за 2011 г. е видно, че 70% от наднормените стойности на ФПЧ10 е през зимните месеци, като през четирите месеца-януари, февруари, ноември и декември имаме месечна концентрация над 70 µg/m3. Тези високи стойности утежняват много както средногодишна концентрация на ФПЧ10, като за последните три години измерените стойности са: 2009 година - 47 µg/m3, за 2010 – 50 µg/m3, а за 2011- 49 µg/m3, при норма за опазване на човешкото здраве - 40 µg/m3, така също и допустимият брой превишения за една календарна година: за 2009 г.-107бр, за 2010 г.-118бр., а за 2011 .г-119бр., при допустими превишения-35бр. годишно.

С Решение № 694 на общински съвет - Смолян от 28.05.2011 г. е приета програма за намаляване замърсяването с ФПЧ10 на територията на община Смолян.

На КФС „Рожен” през 2011 г. има 365 измервания, от които само 1 е с наднормени стойности.

Анализите на РИОСВ - Хасково през 2011г. показват най-голям брой превишения на СДН на ФПЧ10 в АИС “Студен кладенец”. От общо 365 регистрирани средноденонощни стойности за ФПЧ10 111 бр. (32,7 %) превишават допустимата норма от 50 μg/m3. Посочените превишения на средноденонощната норма ФПЧ10 надхвърлят допустимия брой превишения за една календарна година /35 броя/. В сравнение с 2010г. се запазва тенденцията за наднормено съдържание на ФПЧ10, като най-високи и най-голям брой наднормени стойности са регистрирани през зимните месеци.

През 2011 г. са регистрирани 58 превишения на замърсяване със серен диоксид, от които 15 броя са над алармения праг за серен диоксид от 500 µg/m3.

Регистрираните стойности за кадмий в атмосферния въздух на гр. Кърджали през 2011 г. превишават 2.86 пъти средногодишната норма от 0.00001 mg/m3. През 2010 г. са регистрирани стойности за кадмий в атмосферния въздух на гр. Кърджали, които превишават 2.54 пъти средногодишната норма. Въпреки предприетите мерки стойностите на кадмий за двете години са съизмерими.

Регистрираните стойности за олово в атмосферния въздух на гр. Кърджали през 2011 г. превишават 3.48 пъти средногодишната норма. В сравнение с 2010 г. се наблюдава увеличаване на превишението на средногодишната концентрация за олово с 1,43 пъти.

През 2011 г. замърсяването на атмосферния въздух на територията на областите Кърджали и Хасково се дължи основно на големите неподвижни източници на емисии: “ОЦК” АД и ”Ес енд Би Индастриъл Минералс“ АД гр.Кърджали; „Неохим” АД, ТЕЦ ”Марица 3” АД, “Вулкан Цимент”АД, гр.Димитровград; на автомобилния транспорт и горивните процеси с употребата на твърдо гориво.

Замърсяването на въздуха в ЮЦР през 2011 г. е предимно от серни диоксиди, азотни диоксиди, кадмий и олово. Замърсяване с фини прахови частици е регистрирано на територията на всички области в района, поради употребата на твърди горива в бита, транспорта и неподдържаната пътна и прилежаща инфраструктура. Локални горивни източници, както и вторично замърсяване на въздуха с прах, поради нередовно почистване на уличната мрежа също води до тревожно завишаване нивата на ФПЧ10 и ФПЧ2,5.


2.2. Повърхностни и подземни води

Като неблагоприятен се окачествява екологичният статус на повърхностните води в района контролиран от РИОСВ - Пловдив. Съществува голям брой замърсени речни участъци. Участъци с лошо състояние на водните тела са: средно и долно течение на река Текирска, река Чинардере от язовир Леново до вливане в р.Мечка, долното течение на река Сребра, - река Каварджиклийка и яз.Синята река, река Стара след гр.Карлово, река Чепеларска от гр.Асеновград до устие и Крумовски колектор, река Юговска от река Белишка до устие, река Марица от река Чепеларска до река Сазлийка, река Марица от р.Въча до р.Чепеларска, река Потока след град Съединение, река Тунджа след град Калофер. Лошото екологично състояние на водните участъци се дължи на заустване на непречистени битови отпадни води.

Анализът на резултатите от оценката на екологичното състояние на повърхностните водни тела в Пловдивска област показва, че съотношението на телата в добро и лошо състояние е 19/54 (26% в добро състояние, 37% -в умерено и 37% в лошо състояние). Отбелязва се тенденция за влошаване на състоянието в сравнение с 2010 г. (36% в добро състояние), което се дължи на по-лошите резултати от провеждания мониторниг на физико-химични и биологични елементи (12 водни тела преминават от добро в умерено и по-лошо състояние). Основните физикохимични показатели, по които се наблюдават отклонения са свързани с органично замърсяване - фосфати, общ фосфор, амониев азот, нитратен азот, общ азот.

На територията на Пловдивска област се намират 20 водохващания за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води. През 2011 г. е проведен мониторинг на 6 водохващания, като две от тях са пресъхнали или не се използват за водоснабдяване (Лясково дере и Керска река). В сравнение с предишни години през 2011 г. се наблюдава подобрение на качеството на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване на територията на Пловдивска област.

По програма ФАР трансгранично сътрудничество бе реализиран проект за „Подобряване на капацитета за прогнозиране на наводнения в българо-турския граничен район” с два компонента: „Техническа помощ за изграждане на система за прогнозиране на наводненията и ранно предупреждение по р. Марица и Тунджа” и „Доставка на оборудване с автоматични метеорологични и хидрометрични станции, компютри, сървъри и софтуер за моделиране, предсказване и ранно предупреждение за наводнения”.

Създаден беше и интернет сайт, показващ нагледно състоянието на водните нива (нормално, повишено внимание и тревога) за 21 контролни точки по Марица и Тунджа. По проекта бяха доставени, инсталирани и включени в системата 17 нови автоматични дъждомерни станции и 12 нови хидрометрични станции. За избраните контролни точки ежедневно се издава бюлетин за следене на ниво и степен на опасност. На територията на Пловдивска област са оборудвани 7 автоматични станции във водосбора на р. Чепеларска, р. Стряма и р. Мечка.

Отпадъчните води на много производствени обекти се заустват в открити водоприемници или в почвата без предварително да са пречистени. Това води до замърсяване на водоизточници. Въпреки обективно съществуващите проблеми, в района са установени многобройни съхранени екологично чисти водоизточници, предимно в планинските територии.

За анализирания период РИОСВ-Пазарджик е извършила 157 проверки върху дейността на 114 обекта за състоянието на отпадните води, зауствани в повърхностни водни обекти. В следствие на извършените проверки са дадени 73 предписания, от които: 51 са изпълнени, 2 - неизпълнени, а останалите са със срок на изпълнение – 2012 г.

Анализът на резултатите от проведения контрол показва, че е постигнато подобрение на състоянието на повърхностните води.

На територията на РИОСВ - Пазарджик има изградена само една ГПСОВ в гр. Пазарджик. Проектна готовност имат всички агломерации над 10 000 екв. жители: Велинград, Пещера, Панагюрище и тези с екв. ж. от 2 000 до 10 000: Батак, Брацигово, Белово и Септември.

На територията на РИОСВ-Хасково замърсители на повърхностните водни обекти са канализационните системи на населените места. Най-големите емитери на замърсени производствени отпадъчни води са: „Неохим” АД-Димитровград; „ОЦК” АД-Кърджали; Северна индустриална зона-Хасково и др. Почти всички обекти притежават разрешително за заустване на отпадни води или комплексно разрешително, в което са определени индивидуални емисионни ограничения за изпусканите води.

Стопанисваните от водоснабдителните и канализационни дружества мрежи на територията на РИОСВ – Хасково са 11 – в Хасково, Димитровград, Харманли, Свиленград, Любимец, Ивайловград, Симеоновград, Кърджали, Крумовград, Момчилград и Джебел. Веднъж годишно се вземат и анализират проби от заустванията на всички колектори.

През декември 2010 г. беше въведена в експлоатация ГПСОВ - гр. Димитровград, а през 2011 г. и ГПСОВ - гр. Хасково. За останалите населени места с над 2 000 екв. жители не са изградени ПСОВ. Изградени и въведени в експлоатация са ПСОВ на селата: с. Мезек, общ.Свиленград, с. Поповец и с. Зимовина, общ. Стамболово, с. Ново Соколино и с. Прогрес, общ. Момчилград и с. Егрек, с. Студен кладенец и кв.”Изгрев”, общ. Крумовград.

Контролната дейност на РИОСВ-Смолян обхваща състоянието на отпадъчните води по поречията Арда, Места и Марица.

Замърсяването на водите във водоприемниците на територията на РИОСВ – Смолян се получава най-вече след заустване на отпадните води от по-големите населени места и общински центрове с изградена над 70% канализационна мрежа и наличие на главен събирателен колектор.

През 2011 г. са извършени проверки на пречиствателните станции за отпадни води на населените места Смолян, Мадан, Рудозем, Златоград, с. Проглед и к.к. “Пампорово”. Резултатите от анализа на петте ГПСОВ отговарят на емисионните норми. В останалите общински центрове се строят канализационни мрежи и събирателни колектори до площадките, определени за изграждане на ГПСОВ.

В промишления сектор с най-голяма степен на замърсяване са отпадните води от хранително-вкусовата промишленост, миннодобивната и минно-преработвателната промишленост. Ликвидирането на няколко рудника в област Смолян през последните години е довело до подобряване качеството на водите във водоприемниците. Няма промяна в качеството на заустваните от хвостохранилищата отпадни води.
2.3. Земи и почви

Основен промишлен замърсител на почвите с тежки метали в контролираната от РИОСВ - Пловдив територия е КЦМ - АД. В тази връзка продължава изпълнението на проекта за биологично очистване на земеделските земи в района около КЦМ, като за целта е засята 300 дка лавандула. Не са констатирани и не са постъпвали сигнали за ерозирали почви.

В Пловдивска област се наблюдава разпространение на засолени почви. Такива са установени в общините Пловдив, Родопи, Асеновград, Марица, Съединение, Калояново, Раковски. От извършените анализи за вкисляване и засоляване на почвите не са установени стойности, застрашаващи почвеното плодородие, освен традиционно засолените почви в землището на с. Белозем.

На територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив има образувани много нерегламентирани сметища със строителни и битови отпадъци, които замърсяват и увреждат почвите на региона. В тази връзка по предписания на РИОСВ – Пловдив от страна на общините са предприети мерки по почистването на такива замърсени терени. Въпреки усилията, които полагат общините, все още е недостатъчен контролът от тяхна страна за недопускане на замърсяване на почвите със смесени битови и строителни отпадъци.

През 2011 г. РИОСВ - Пазарджик по направление „Почви и подземни богатства” е извършила 45 специализирани проверки в областта на опазването на почвите и рационалното използване на подземните богатства на действащи обекти.

Проведен е мониторинг на почвите на територията на РИОСВ – Пазарджик. Резултатите през 2011 г. са с много близки стойности на тези от 2010 г., което показва, че няма промяна в състоянието на почвите.

Регионалните депа в Смолян, Мадан, Барутин и Чепеларе са с комплексни разрешителни и отговарят на нормативните изисквания. Съгласно утвърдения План за привеждане в съответствие с нормативните изисквания на Регионално депо за неопасни отпадъци Смолян, се извършва реконструкция и модернизация със средства от Държавния бюджет. Сравнено с изпитваните показатели за предходната 2010 г., резултатите за 2011 г. са с много близки стойности, което показва че няма промяна на цялостната картина от предходната година до извършеното пробонабиране.

В резултат на извършените проверки до момента е констатирано замърсяване на земи и почви предимно с битови, строителни и производствени отпадъци, за което са съставени актове по Закона за управление на отпадъците. Не са констатирани замърсяване на земи с нефтопродукти.

По отношение на пестицидите няма настъпила промяна в съхранението на излезлите от употреба, с изтекъл срок и негодни препарати през периода. Складовете за пестициди са - 5 броя. Проверките показват, че склада за пестициди в местност „Герзовица“, общ. Смолян е в лошо състояние и е крайно необходимо да бъде ремонтиран. Съставен е протокол и предписания на Община Смолян за предприемане на мерки и действия за въвеждне в изправност на склада.

На контролираната от РИОСВ - Хасково територия са разположени едни от най плодородните почви в страната. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване замърсяването на почвите. Това се отнася основно за земеделските земи и се дължи на кризата в земеделието, а от тук ограниченото ползуване на пестициди и торове.

През последните години на територията на Хасковска и Кърджалийска област залежават около 861 079 кг. в твърдо състояние и 122 511 л. в течно състояние забранени за употреба пестициди. От направените проверки се установи, че те се съхраняват в 30 бр. складове разположени в 8 общини. До момента със средства от МОСВ-ПУДООС са изградени и отремонтирани централизирани складове за съхранение на растително-защитни препарати в 8 общини. Решени са проблемите за общ. Хасково, общ. Харманли, общ. Любимец, общ. Димитровград, общ. Кирково, общ. Крумовград, общ. Кърджали и общ. Черноочене.
2.4. Ландшафт

На територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив има 54 регистрирани находища на подземни богатства. От тях действащи са 20 бр. Добивът в действащите находища се осъществява чрез предоставена концесия от Министерски съвет. Разрешените и действащи находища са основно за добив на строителни материали по открит кариерен способ. През 2010 г. след издадени от МОСВ разрешителни и изготвени работни проекти са извършени 9 броя геоложки проучвания и търсения на подземни богатства.

През 2011 г. РИОСВ - Смолян е осъществила засилен контрол върху търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства. Сериозен проблем при добива и първичната преработка на подземните богатства е генерирането на огромни количества отпадъци (земно-скални и шламообразни материали), замърсяването на водите и почвите. Оползотворяването на отпадъците е ограничено, главно поради липса на технологии, потребителски интерес и икономически регулатори.

В обхвата на Кърджалийска и Хасковска области през последните години са преустановили работа някои от големите миннодобивни мощности, като оловно-цинковите рудници в района на Маджарово и въгледобива около Димитровград. В ликвидираните минни обекти се извършва техническа и биологична рекултивация. От друга страна след приемането на Закона за подземните богатства се забелязва тенденция за узаконяване на площи за търсене, проучване и добив, основно на строителни и скалооблицовъчни материали.

Силен интерес от страна на чуждестранни и български инвеститори представлява района на Източните Родопи, където са обособени няколко големи лицензионни площи за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми.

За региона на РИОСВ-Хасково общия размер на нарушените от миннодобивни дейности до момента терени е около 1 700 ха. По-голяма част от тях /около 1200 ха/ са пропадания на земи над стари минни изработки на “Мини Маришки басейн” ЕООД-Димитровград. Общо нарушени терени в резултат на миннодобивните дейности в района през 2010г. възлизат на 7.5 ха. Общо рекултивираните площи през годината са 1.5 ха.


2.5. Биоразнообразие и защитени природни територии

На територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив се намират 2 резервата, 32- защитени местности и 7 природни забележителности.

През 2011 г. РИОСВ - Пловдив е извършила 11 проверки за защитени територии, при които не са констатирани нарушения. С цел изпълнение изискванията на Закона за защитените територии, опазването на биосферния резерват “Червената стена” и поддържан резерват “Изгорялото гюне” от страна на инспекцията са изготвени противопожарни планове за опазване на резерватите.

През 2011 г. на територията на РИОСВ - Пловдив е обявена една нова защитена територия - Защитена местност „Чинарите”, с. Белащица, с цел опазване на естeствено находище на източен чинар.

През 2011 г. са разработени два проекта по оперативна програма „Околна среда”: „Възстановяване и поддържане на консервационно значими хабитати - естествени равнинни, лонгозни гори и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони „Трилистник”, „Градинска гора” и защитена местност „Находище на блатно кокиче” с. Градина” и “Разработване на план за управление на защитена зона “Оризища Цалапица”. Проектите са одобрени от МОСВ и със Заповед министъра на околната среда и водите е възложил на РИОСВ – Пловдив изпълнението им.

На територията на РИОСВ - Пловдив са одобрени и обнародвани 12 зони за опазване на дивите птици и 21 зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

В съгласие с изискванията на Закона за защитените територии за анализирания период РИОСВ-Пазарджик е извършила наложителните проверки в обхвата на Пазарджишка област. Извършени са проверки за спазване режима на Защитените територии и ревизии на четирите резервата в обхвата на РИОСВ – Пазарджик: ”Дупката”, „Мантарица”, „Беглика” и „Купена”. През 2011 г. РИОСВ – Пазарджик е продължила съвместната акция с СПУ- Пловдив за прекратяване на незаконната сеч в резерват „Купена”. При проведените 16 акции са констатирани 12 нарушения.

През 2011 г. са извършени теренни дейности за мониторинг на 3 животински и 8 растителни вида. Извършените мониторингови дейности са с 3 повече, спрямо 2010 г.

За проверка на дейността на билкозаготвителните пунктове в РИОСВ –Пазарджик са извършени 29 проверки. Констатирани са 4 нарушения и са предприети административно-наказателни мерки.

В обхвата на територията, контролирана от РИОСВ-Смолян попадат 4 резервата и 3 поддържани резервата.

През 2011 г. е извършен мониторинг на 5 вида - на защитените животински видове кафява мечка, дива коза и алпийски тритон, и на защитените растителни видове мъх и родопски крем. По компонент биологично разнообразие няма загуба на видове.

За 2011 г. не са установени негативни промени или увреждания в състоянието на защитените територии, спрямо предходните периоди на 2010 г. Противопожарните планове за защитените територии са изготвени и утвърдени в определените срокове.

На територията на РИОСВ-Хасково има 80 защитени територии, от които 51 природни забележителности, 4 поддържани резервата, 1 строг резерват, 24 защитени местности.

По-голямата част от територията, за която отговаря РИОСВ–Хасково попада в Източни Родопи и са установени множество ендемични редки и защитени растителни и животински видове. Установени са 1 950 вида растения от 122 семейства, 350 вида пеперуди, 21 вида риби, 10 вида земноводни, 26 вида влечуги, 273 вида птици и 59 вида бозайници. Официално са обявени 124 бр. вековни дървета - предимно летен дъб, най-възрастните от които са над 500 години.

Наред с Родопите на територията на област Хасково попада и част от Сакар планина, където се срещат около 600 вида висши растения, 44 от които са включени в Червената книга на България. В Сакар защитените територии обхващат орнитологично важни места, които са от световно природозащитно значение и такива с висока консервационна стойност. Те са от изключителна важност за опазването на световно застрашения от изчезване царски орел.
2.6. Отпадъци

По данни на НСИ през 2010 г. количествата битови отпадъци в ЮЦР, отнесени към обслужваното население е 473 кг/жител годишно. Общото количество на събраните битови и строителни отпадъци в ЮЦР е 25,05 %, от тези за страната. Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района са 33, като най-много (12) са на територията на област Пазарджик. Относителният дял на населението, обслужено със сметосъбиране, в три от областите в района – Пазарджик (100 %), Смолян (99,5 %) и Хасково (99, 0 %) е над средния за страната (98,2 %).

На територията на регионална инспекция Пловдив има изградени в съответствие с действащите нормативни изисквания две регионални депа за неопасни отпадъци – на община Пловдив и община Карлово и „Инсталация за биологично разграждане по закрит способ с депо за неопасни отпадъци” в с. Шишманци, общ. Раковски. На територията на Община Карлово от началото на 2010 г. е в експлоатация „Център за сортиране и първична обработка на отпадъци”, разположен в землището на с. Дъбене, общ. Карлово.

На територията на РИОСВ - Пловдив са разположени 5 депа за производствени и 1 депо за опасни отпадъци и едно специализирано регионално депо за строителни отпадъци – на гр. Пловдив. В останалите общини строителните отпадъци се депонират съвместно с битовите, а изкопните земни маси се използват за запръстяване на депата за неопасни отпадъци. Липсата на специализирани депа за строителни отпадъци води до неконтролирано изхвърляне на строителни отпадъци от граждани и фирми и формиране на незаконни сметища главно на входовете и изходите на населените места, както и замърсяване на зелените площи в самите населени места.

Утвърдени са 176 бр. програми за управление на отпадъците. Утвърдени са 2 програми за дейности с отпадъци на Община Пловдив и Община Асеновград и 15 програми за съгласуване на дейности с отпадъци.

В системата на организирано сметосъбиране е обхванато 98,1 % от населението на област Пловдив. Проблем е недостатъчната осигуреност на по-малките населени места с необходимия брой съдове за сметосъбиране. В повечето от общините се извършва разделно събиране на отпадъците от опаковки и са сключени договори с организациите по оползотворяване.

В изпълнение на политиката по управление на отпадъците през 2011 г. на територията, контролирана от РИОСВ-Пазарджик са извършени 583 проверки на обекти, генериращи отпадъци. За съществени нарушения в областта на управлението на отпадъците са съставени 67 акта за административни нарушения.

През 2011 г. са почистени 34 локални сметища, при 17 през 2010 г. Възстановени са качествата на общо 113 дка при 55 дка за 2010 г. земеделски земи и почистени крайпътни участъци във входно-изходни зони на населените места в общините Пазарджик, Велинград, Белово, Панагюрище и Септември.

Основен въпрос за решаване в региона е изпълнението на регионалната мярка за управление на отпадъците и изграждане на регионалното депо – Пазарджик EUROPEAID 117409/D/SV/BG, в която са включени общините: Пазарджик, Белово, Брацигово, Батак, Велинград, Ракитово, Лесичово, Септември и Пещера. Стартира процедура по ОВОС. До този момент само 4 общини са разработили общински програми за управление на отпадъците, за които има направена преценка за екологична оценка, по реда на ЗООС.

За регионалната мярка за управление на отпадъците и изграждане на регионалното депо – Панагюрище, обхващащо общините Панагюрище и Стрелча има положително решение по ОВОС. Двете общини са разработили общински програми за управление на отпадъците и имат направена преценка за Екологична оценка, по реда на ЗООС.

Системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки действа във всички общини на територията на РИОСВ - Пазарджик. В повечето общини системата за разделно събиране на отпадъците действа само в по-големите населени места. През 2011 г. още две общини обхванаха на 100 % населението чрез системата за разделно събиране на отпадъците от опаковки, разполагайки контейнери и в по-малките населени места. През 2011 г. повече общини предприеха мерки за разделното събиране и на други отпадъци: негодни за употреба батерии, акумулатори и др.

На територията на РИОСВ-Смолян в системата на организирано сметосъбиране и сметоизвозване са обхванати почти всички населени места с изключение на тези населени места с труден достъп и население под 20 човека, като обхванатото население в тази система е 99,6%. Съществуват 4 депа за неопасни отпадъци. Всички общински депа 10 броя са затворени, като три от тях са ликвидирани (Ардино, Девин, Сатовча). С готови проекти за ликвидация са депата на общините Лъки, Баните, Златоград, Чепеларе. През 2011 г. са одобрени средствата за ликвидиране на депото на община Баните. Върху терена на общинското депо в ликвидация на община Доспат се изгради инсталация за производство на ел.енергия от биомаса, с което се ликвидира депото. На общинското депо в Неделино също по проект е изпълнен първи етап от ликвидацията, предстои да се направи техническа и биологична рекултивация.

Сериозен проблем в района се очертава управлението на строителните отпадъци. Само в 5 общини (Рудозем, Мадан, Смолян, Златоград и Девин) има отредени площадки за строителни отпадъци, където се контролират постъпващите отпадъци. В останалите общини няма такива депа, което води до безконтролно изхвърляне на отпадъците в контейнерите за битови отпадъци, на неразрешени места и образуване на нерегламентирани сметища

Разделното събиране на отпадъци от опаковки се изпълнява от организации по оползотворяване - „ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ”АД в общините Смолян, Златоград, Неделино, Баните, Девин, Доспат, Борино, Мадан и Рудозем и Лъки.

В 7 общини (Чепеларе, Девин, Златоград, Лъки, Мадан, Неделино, Смолян) има създадена организация за разделно събиране на портативни батерии, съгласно договори с организации. За 2011 г. само в общините Девин, Смолян и Мадан от контейнерчетата за излязлите от употреба портативни батерии са събрани 154 кг, което е три пъти по-вече в сравнение с това от 2010 г. – 49кг. Пет общини – Девин, Лъки, Смолян, Сатовча и Чепеларе имат сключени договори с организации по оползотворяване за разделно събиране на ИУЕЕО.

На територията, контролирана от инспекцията съществуват две депа за твърди битови отпадъци в гр. Харманли и в с. Гарваново (общ. Хасково). Към настоящия момент се реализира проект финансиран по програма ИСПА за изграждане на регионален център за третиране на отпадъци в с. Вишеград, обл. Кърджали. Предвид Националната програма за управление на отпадъците (2003 – 2007г.) общините в област Хасково трябва да депонират генерираните ТБО на вече изградените и влезли в експлоатация регионални депа за битови отпадъци - Хасково и Харманли. През изминалата година тези съоръжения започна приема отпадъци не само на община Хасково, но тези на общините Минерални бани и Димитровград. Имайки предвид, че юли 2009 г. беше крайния срок, след който се прекратява експлоатацията на депата, които не съответстват на изискванията на закона за управление на отпадъците. Общините в област Кърджали, включително община Ивайловград, обл.Хасково прекратиха предсрочно експлоатацията на старите общински депа. Образуваните битови отпадъци се извозват към площадката на старото депо на общ. Кърджали. То ще бъде ползвано до изграждането и пускането в експлоатация на първа клетка на Регионален център за управление на отпадъците - Кърджали.

Седем общини - Хасково, Кърджали, Димитровград, Свиленград, Крумовград, Черноочене и Ивайловград са сключили тристранни договори за организиране на система за разделно събиране на отпадъци от опаковки на своя територия. За по-доброто функциониране на разположените вече системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки, организациите по оползотворяване извършват допълнително ръчно сортиране с цел да се отдели годния за рециклиране отпадък.

На територията, контролирана от РИОСВ - Хасково има ограничен брой и недостатъчен капацитет на съществуващите специализирани депа за строителни отпадъци.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница