Доклад за наблюдение на изпълнението на актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на южен централен район (2007-2013 г.) За 2011 г
Изтегляне 1.66 Mb.
|
Според представителните наблюдения на заетостта, проведени от НСИ през 2011г., коефициентът на заетост, отразяващ дела на заети лица от населението между 15 до 64 навършени години в ЮЦР е по-нисък от средния за страната. Коефициентът на заетост на населението в ЮЦР е 55,8 % през 2011г. при 57,4 % през 2010г., което е под средния коефициент за страната за 2011г. - 58,5 %. При сравнение на заетостта на населението за всеки от районите от ниво 2 към този за страната за 2011г., ярко се откроява Югозападен район - 66,3%, следван от Югоизточен район - 57,1 %, Южен централен и Североизточен район - 55,8%. В ЮЦР най-висок коефициент на заетост има област Пловдив - 58,8 %, следван от област Пазарджик - 55,4%, Хасково - 53,1% и област Смолян - 52%. С най-нисък коефициент на заетост е област Кърджали - 50,3%. Тези стойности са предпоставка за предприемане на мерки за намаляване на вътрешнорегионалните неравенства, като се насочат усилия за решаване на проблема в област Кърджали, Смолян и Хасково. Политиката за регионално развитие следва да подкрепи както създаването на нови работни места, така и да защити и запази съществуващите. В следствие на настъпилата финансова и икономическа криза в България се промени ситуацията на пазара на труда, като във всички райони се наблюдава намаляване на коефициента на заетост за периода 2010г. и 2011г. Основните реформи и действия в средносрочен план трябва да бъдат насочени към гъвкава заетост на работната сила, насърчаване на териториалната мобилност, прилагане на стимулиращи форми за работа на непълен работен ден, продължаващо образование и повишаване на квалификацията на работното място и др. Таблица 3. Заети лица и коефициент на заетост на населението на 15-64 навършени години по райони за периода 2010-2011г.
Източник: Национален статистически институт 2010- 2011г. Коефициентът на заетост за населението на възраст от 20 до 64 навършени години (показател, включен в стратегия „Европа 2020”) в ЮЦР е 61,2% през 2011г., при 63,3% през 2010г. По този показател се наблюдава тенденция на намаляване на заетостта във всички райони от ниво 2. За изпълнение на национална цел 1: „Достигане на 76 % заетост сред населението на възраст 20-64 години до 2020г.”, заложена в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.), в изпълнение на стратегията „Европа 2020” равнището на заетост следва да нараства средногодишно с 0.67 процентни пункта. Таблица 4. Заети лица и коефициент на заетост на населението на 20-64 навършени години по райони за периода 2010-2011г.
Източник: Национален статистически институт 2010- 2011г. Пазарът на труда в ЮЦР през 2011г. се характеризира с увеличаване на равнището на безработица спрямо предходната година. Средно през 2011г. равнището на безработица на населението на 15-64 навършени години в района е 12,8 %, по-висок от средния за страната - 11.3 %. През 2011г. броя на регистрираните безработни в ЮЦР е 82,6 хил. души при 76,4 хил. души през 2010 г. Нарастване на равнището на безработица е отбелязано във всичките области от района. Съществуват изразени диспропорции в икономическото развитие, а оттук и в равнището на безработицата в отделните области. Вътрешнорегионалните неравенства по този показател през 2011г., макар и с малки стойности, се задълбочават. За посочения период безработицата на населението на възраст между 15-64 навършени години в област Кърджали е най-ниска - 5,1 %. За 2011г. безработицата в област Пазарджик (17,4%), Смолян (23,8 %) и Хасково (16,1 %) регистрират стойности над средните за страната (11,3%). В област Смолян се увеличава коефициента на безработица с по-високи стойности от другите области в района - от 19,3 % за 2010 г. на 23,8 % за 2011 г. В област Хасково за посочения период също се увеличава безработицата от 13,3% за 2010 г. на 16,1 % за 2011г., но за разлика от област Смолян, в област Хасково нивото на безработица се увеличава с по-ниски стойности. Не се забелязва рязко увеличаване на безработицата в област Пловдив, вследствие на икономическата и финансова криза, като запазва по-ниски стойности (8,9 %) от средните за страната (11,3%) за 2011г. Това се дължи на факта, че гр. Пловдив и околностите му като агломерационен център успява да запази по-високите нива на икономическа активност и работни места. Таблица 5. Безработни лица и коефициент на безработица на населението на 15-64 навършени години през 2010-2011г.
Източник: Национален статистически институт 2010- 2011г. *Поради малкия обем на извадката данните, оградени в скоби, не са достатъчно точни. Предвид промените във възрастовата структура на населението в ЮЦР и страната в бъдеще ще е необходимо да се търсят възможности за продължаване на трудовия живот на населението в и над трудоспособна възраст, за да се осигури необходимата работна ръка за икономиката. Това би могло да се реализира на основа на професионална преквалификация и участие в програми за учене през целия живот. Голяма част от работните места в ЮЦР и страната са за нискоквалифициран труд и ниска производителност. За да се засили процесът на икономическо и социално сближаване с регионите в ЕС са необходими промени в икономиката на региона, като тя трябва да се ориентира към въвеждане на нови технологии и производства на нови продукти, базирани на високи технологии, както и към значително повишаване производителността на труда. 1.2. Политиките за развитие на национално, регионално и местно ниво Изграждането на по-интелигентна, по-екологична и конкурентоспособна икономика налага подобряване на координацията и обвързване на различните политики и национални стратегии със Стратегията „Европа 2020", в т.ч. и на политиката за балансирано и устойчиво регионално развитие, за да се намалят социалните и регионални диспропорции между мрежата от високоразвити центрове, генериращи знания, информация, нови открития и технологии и респективно - обслужващите периферни региони. Стратегия „Европа 2020” е основополагащ документ за икономическо, социално и териториално сближаване. Тя е документ, който предлага три подсилващи се взаимно приоритета за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в държавите членки и европейските региони. Този стратегически пакет вече е възприет официално от България в приетата „Национална програма за реформи 2011 - 2015 г.” През 2011 г. бе приет „Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020”. С този документ се акцентира на териториалното измерение на европейската политика на сближаване, в условията на нарастващи заплахи и предизвикателства: нарастващата глобализация: структурните промени след глобалната икономическа криза; демографската ситуация в различните територии, социалните предизвикателства и изолирането на уязвими групи; климатичните промени и рисковете в околната среда: влиянията в отделните географски области; eнергийните предизвикателства, които се засилват и застрашават регионалната конкурентоспособност; загубата на биоразнообразие, изчезващи видове, ландшафтно и културно наследство; нарастващите вътрешно регионални различия и дефицити в районите. Като териториални приоритети са формулирани:
През 2011г. бе актуализирана Националната стратегия за регионално развитие /НСРР/ за периода 2011-2015, приета с Решение № 922 на МС от 16.12.2011г. В Актуализирания документ за изпълнение на НСРР се поставя по-силен специфичен фокус върху развитието на районите, което кореспондира с утвърждаването на нови центрове за растеж на територията на страната и засилване ролята на регионите за развитието й, което като подход е в съответствие с вижданията на европейските институции за запазване на регионалното измерение в приетата Стратегия „Европа 2020”. Предвид важността на участието на България в Стратегията „Европа 2020", е необходимо да бъдат създадени подходящи условия за постигане на по-висока регионална конкурентноспособност с активно участие на икономическите партньори и включването на гражданския сектор. В изпълнение на Стратегия „Европа 2020” през 2010 г. бе изготвена Национална програма за реформи на Република България 2011-2015 г., приета с Решение на МС № 241 от 14.04.2011г. Програмата е насочена към ключовите въпроси с приоритетен характер, като изхожда от текущите нужди и предизвикателства пред малка и отворена икономика като българската, която с цел да успее по-бързо да излезе от настоящата криза, следва изцяло да преориентира политиката си към повишаване на конкуренто-способността, така че в максимална степен да се възползва от икономическото възстановяване на своите основни търговски партньори. В програмата са определени следните приоритетни области: - По-добра инфраструктура - по-добра свързаност с Европа, устойчиви и конкуренто-способни региони, с достъпни услуги и по-добра свързаност помежду им и с по-слабо развитите територии, запазване и утвърждаване на българското културно-историческо наследство и природно богатство; - Конкурентоспособна младеж - намаляване на дела на рано напусналите училище, увеличаване броя на младите хора, завършили висше образование, стимулиране на младите учени, реализация на младите хора в България; - По-добра бизнес среда в ЕС - най-ниска данъчна тежест за бизнеса и домакинствата в ЕС, по-висока заетост, повече инвестиции (вкл. в НИРД и иновации), фискална стабилност; - По-голямо доверие в държавните институции - ефективна съдебна система и гарантиране на върховенството на закона, защита на интересите на гражданите и бизнеса, социална справедливост и сигурност. В отговор на изискванията на стратегия „Европа 2020“ се разработва „Национална програма за развитие: България 2020 като рамков дългосрочен документ, който определя визията и общите цели на политиките за развитие за период от 10 години за всички сектори на държавното управление, включвайки и техните териториални проявления. Методически указания за разработване на НСРР (2012-2022 г.), РПР (2014-2020), ОСР (2014-2020), ОПР (2014-2020)" - основна цел на методическите указания е да се създаде методологическата база за разработване на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното развитие на национално, регионално и местно ниво за следващия планов период 2014-2020 г. като единен методически наръчник, съобразен с очакваните промени и предстоящите реформи в нормативната, институционалната и политическата среда в ЕС и България. Сред специфичните цели, които методическите указания си поставят, се очертават: 1. Прилагане на стратегически подход за дефиниране на приоритетни области за устойчиво интегрирано регионално развитие, координация и съсредоточаване на интервенциите за подпомагане развитието на регионите и общините, включително по линия на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС през следващия период; 2. Постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии; 3. Подобряване качеството, координацията и взаимовръзката между стратегическите документи на различните териториални нива и ефективно използване на финансовите ресурси; 4. Усъвършенстване на системата за наблюдение и оценка на политиката за регионално и местно развитие. Проектът на Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Проектът на документът прави заявка да се промени съществуващия секторен подход и се акцентира върху развитието и използването на потенциала и ресурсите на района и тяхното пълноценно и интелигентно използване. Доклад “Обща характеристика и сравнителен анализ на българските райони” в рамките на проект “Разработване на социално-икономически анализ за нуждите на оперативна програма за регионално развитие 2014-2020 г. Проектът се финансира по приоритетна ос 5 „Техническа помощ” на оперативна програма „Регионално развитие” 2007 - 2013. Основната цел на проекта е насочена към изготвяне на детайлен социално-икономически анализ за нуждите на оперативна програма за регионално развитие за периода 2014-2020 г., с оглед идентифициране на силни и слаби страни, възможности и заплахи пред развитието на българските райони, приоритетни области за въздействие за преодоляване на несъответствия в развитието, оползотворяване на съществуващите възможности за ускорено и устойчиво социално-икономическо развитие и териториално сближаване. Анализът служи за дефиниране на актуалните проблеми на българските региони и ще подпомогне разработването на проектите на Регионалните планове за развитие за периода 2014-2020. Проекти на регламенти на Европейския парламент и на Съвета относно структурните фондове и кохезионния фонд .Предметната насоченост на трите основни фонда на ЕС - ЕФРР, ЕСФ и КФ се запазват. Инвестиционните им приоритети за периода 2014-2020 са: заетост, образование и обучение, социалната изолация и бедност, НИРД, иновации и технологии, достъп и развитие на ИКТ, конкурентноспособност на МСП, нисковъглеродна икономика - ВЕИ и енергийна ефективност, изменение на климата и риск - адаптиране и управление, околна среда и ресурси - опазване и ефективност, мобилност на работната сила, институционален капацитет, интегрирано градско развитие, трансевропейски транспортни мрежи TEN - T. Основните стратегически и планови документи, определящи политиката за регионално развитие на страната, районите, областите и общините са Национална стратегия за регионално развитие, Националната програма за реформи на Република България, Регионалните планове за развитие, Областните стратегии за развитие и Общинските планове за развитие. Отчитайки изискванията на тези европейски и национални документи за стратегическо планиране е изготвен Актуализираният документ за изпълнение /АДИ/ на РПР за периода 2011- 2013г., на основание чл. 19, ал. 1 от ППЗРР. Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЦР за периода 2011-2013г. е приет с Решение на МС № 117 от 10.02.2012 г. и застъпва приоритети и специфични цели, допринасящи за постигането на целите на НСРР и Националната програма за реформи 2011-2015 г. АДИ на РПР на ЮЦР има за цел да подобри изпълнението на РПР, както и процеса на наблюдение и оценка на резултатите и въздействието върху развитието на общините. В процеса на актуализация на РПР са отчетени промените в Националната стратегия за регионално развитие 2005-2015 г. на база на проекта на Актуализиран документ за изпълнение на НСРР 2011-2015 г. АДИ на РПР на Южен централен район е разработен в съответствие с целите на Националната програма за реформи 2011-2015г. За осъществяване на съответствие между стратегическите документи и разпоредбите на ЗРР в процес на актуализация са общинските планове за развитие. С актуализацията на общинските планове за развитие се подпомага реализацията на местни инициативи и конкретни проекти за развитие, съобразени с новите стратегически документи. В процес на разработване е Националната програма за развитие България 2020. Един от нейните приоритети е насочен към „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал. Във фокуса на приоритета са:
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||