Доклад за наблюдение на изпълнението на Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие
По програма за трансгранично сътрудничество България-Гърция на територията на ЮЗР са в процес на изпълнение следните проекти
Изтегляне 3.79 Mb.
|
За 2012 г. показателят за Югозападен район регистрира стойност от 59,3%, което е нарастване с 2% спрямо нивото от 2011 г.
Делът на домакинствата в Югозападния район с достъп до широколентови услуги също нараства на годишна база – през 2011 г. той възлиза на 54%, докато през 2010 г. е 37%.
Относителният дял на хората в района, които редовно използват интернет (поне веднъж седмично или всеки ден) достига 60,6% през 2012 г., като се регистрира незначително намаление с 0,4% на годишна база спрямо 2011 г. За сравнение стойността на индикатора за 2010 г. възлиза на 55%.
От друга страна се наблюдава тенденция на трайно намаляване на процентния дял на хората в района, които никога не са използвали Интернет – от 38% през 2010 г. до 32,7% през 2011 г.
Kлючови индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в стратегическите документи за регионално развитие По отношение на ключовите индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в стратегическите документи за регионално развитие (с които следва да се отчитат резултатите от прилагането на трите Конвенции на ООН от Рио де Жанейро - съответно за биоразнообразието, промените в климата и опустиняването), се наблюдават следните тенденции за Югозападен район:
Стойността на индикатора за Югозападен район за 2006 г. (по данни на Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на данните от европейския проект CORINE Landcover5) е 4,51%, съответстващо на 923,427 кв.км. от територията на района (от общо 20 468,794 кв.км). Това е под средното за страната (5,03%). Най-силно антропогенно натоварени са териториите на областите Перник - 9,97% и София (столица) - 32,72%, а в по-ниска степен - областите Благоевград (1,86%), Кюстендил (2,53%) и Софийска (3,69%).
По данни на Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на данните от CORINE Landcover за 2006 г. съотношението между урбанизираните, земеделските и горските територии за Югозападен район е както следва: 4,51%, 30,32% и 64,03% от общата територия на района. Средните стойности за България са съответно 5,03%, 51,75% и 42,37%.
С ратифицирането на Протокола от Киото през юли 2002 г., България пое задължение да намали емисиите на парникови газове с 8% за периода 2008-2012 г. спрямо нивата на емисиите през 1988 г., избрана за базова. По данни на Евростат за 2008 г. емисиите на страната са със 37,4 % по-малко от 1990 г. Така страната ни се нарежда сред малкото европейски страни, вече постигнали целите си по Протокола от Киото. Разликите могат да се използват за търгуване с емисии съгласно установените механизми на Протокола от Киото или за неутрализиране на бъдещи емисии, които България може да направи. Същевременно България изпълнява задълженията си по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата да изготвя и периодично да актуализира инвентаризациите на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглъщането им по поглътители. В съответствие с тези задължения страната изготвя ежегодни национални доклади за инвентаризация на емисиите на парникови газове, започвайки с базисната 1988 г. по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO2). Въглеродният диоксид (CO2) формира около 40 % от всички парникови газове, поради което останалите се приравняват към него посредством изчисляването на CO2 еквиваленти. Изпълнителната агенция по околна среда обобщава данните от инвентаризациите и ги публикува в годишни доклади, които са само на национално ниво, поради което не могат да бъдат предоставени данни за ЮЗР. Данните на ИАОС показват, че, приравнени към еквивалент на въглероден диоксид, парниковите емисии за България през 2009 г. са достигнали 45 802 kt. Емисиите на парникови газове на човек от населението в СО2 еквивалент за 2009 г. възлизат на 7 865,6 kg. Стойностите на индикатора показват спад спрямо 2008 г. (9 074,9 kg ). По този показател България се доближава до средното ниво за Европейския съюз (ЕС) - средните годишни емисии на парникови газове на човек от населението за ЕС през 2008 г. са около 10 тона СО2-екв. Намаляването на емисиите за единица БВП е признак на устойчиво развитие на икономиката на страната. Между 1990 г. и 2007 г. емисиите на единица БВП намаляват в ЕС-27 с повече от една трета. В България емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт значително намаляват- от 2,64 тона СО2 - екв. за 2000 г. те достигат до 0,87 тона СО2 – екв. през 2009 г.
Данните на НСИ към края на 2011 г. показват увеличение на стойностите на показателя в ЮЗР с 15,1% спрямо 2010 г. (от 1 437 710 хил. лв. до 1 655 734 хил. лв.), което увеличение е част от общата тенденция за увеличение на показателя, характерна за страната като цяло – с 15,9%. За сравнение нарастването на дълготрайните материални активи с екологично предназначение в ЮЗР за 2010 г. на годишна база възлиза на 16,3%. Към края на 2010 г. в ЮЗР се намират 35,3% от дълготрайните материални активи с екологично предназначение в страната, което определя водещото му място сред останалите райони от ниво 2.
Стойността на индикатора за Югозападния район за 2011 г. възлиза на 777 лв. на човек от населението (изчислено на база данните за населението на НСИ към 01.02.2011 г.), което е над средното за страната – 641 лв. В сравнение със стойностите за 2010 г., наличността на ДМА с екологично предназначение на човек от населението през 2011 г. бележи увеличение – за страната с 26% (540 лв. за 2010 г.) и за ЮЗР – с 14,3% (680 лв. за 2010 г.)
На база разработения ГИС-модел (Географска информационна система) за оценка на риска от водна ерозия в рамките на Проект “Изграждане на капацитет за устойчиво управление на земите” (УУЗ)6 е оценен потенциалният и действителният риск от ерозия, като за целта почвите се класифицират в 6 категории на база податливостта им от ерозия: 0-Населени места, води, скали; 1-Много слаба податливост на ерозиране; 2-Слаба податливост на ерозиране; 3-Средна податливост на ерозиране; 4-Средна до силна податливост на ерозиране; 5-Силна податливост на ерозиране; 6-Много силна податливост на ерозиране. По данни от CORINE Landcover в Югозападен район 59,33% от територията е оценена с 4, т.е. средна до силна податливост на ерозиране (за страната тази стойност е 52,47%). 20,91% от територията на района е със средна податливост на ерозиране (за България – 18,45%). Малко над 5,14% е процентът на територия на района със силна или с много силна податливост на ерозиране (за България - 7,2%), а малко над 9,3% (за страната - 15,77%) от територията е с много слаба или слаба податливост на ерозиране.
Делът на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия за страната запазва тенденцията си на нарастване от 2007 г. насам и през 2010 г. възлиза на 13,8% (нарастване с 1,9% на годишна база спрямо 2009 г.) Делът на електроенергията от ВЕИ в брутното потребление на електроенергия в страната също нараства за периода 2007-2010 г. и достига 15,1% за 2010 г. (увеличение с 5,3% на годишна база спрямо 2009 г.) Произведената електрическа енергия от ВЕИ в Югозападен район през 2010 г. възлиза на 1 013 633 хил. кВтч, което представлява 17,5% от произведената електрическа енергия от ВЕИ общо за страната. Най-голям е приносът на Южния централен район - 62,4%. Във връзка с реализация на дейностите по проект „Региони за устойчива промяна” по програма INTERREG IVC на ЕС е изчислен процентен дял на произведената и продадена електроенергия от централи на ВЕИ в ЮЗР от общото количество на произведената електроенергия от ВЕИ в страната.7 Изходните данни за производство на електроенергия от ВЕИ централи в MWh по населени места са достъпни от регистрите на ВЕИ централи, поддържани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Данните за производството по населени места се агрегират на регионално ниво 2 и се изчислява процентния дял на производството в ЮЗР (и на останалите райони) от общото производство в страната. Произведената и продадена ВЕИ за годината (2009 г.) за ЮЗР възлиза на 495 526.22 MWh, като районът формира 50,08% от произведената ВЕИ общо за страната. С далеч по-ниски стойности на второ и трето място са Северозападен (14,78%) и Югоизточен район (14,76%). Основна роля за това играят както големите ВЕЦ, така и значителният брой на малки такива, разположени основно по р. Струма и нейните притоци. В изпълнение на задълженията по Директива 2001/77/ЕО и Директива 2006/108/ЕО в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 г. (приета с Решение на МС от 19.10.2006 г.) е определена индикативната цел от 11 % дял на електрическата енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електроенергия през 2010 г. Поради благоприятните климатични условия тази цел е постигната през 2006 г. - 11,2% (по данни на НСИ), но поради липсата на достатъчно валежи и факта, че основният дял от енергията, произведена от ВЕИ в България е от ВЕЦ през 2008 г. целевата стойност не е постигната (9,6%). Възможността за достигане индикативната цел е до голяма степен зависима от общото годишно количество на валежите, разпределението на валежите през годината, както и други климатични фактори, които оказват сериозно влияние върху равнището на производство от водни централи и използването на слънчева енергия и енергия от вятъра. Индикаторът има пряко отношение и към Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на ЕС. Основната цел е всички страни членки на ЕС да постигнат спестяване на горива и енергии, до деветата година от прилагането на Директивата (2016 г.), в размер на 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. По данни на НСИ за периода 2004-2009 г. е характерна положителна тенденция на трайно намаляване на енергийната интензивност на българската икономика, като стойността и намалява с 31,7% (от 1,106 т.н.е. за 1000 евро БВП през 2004 г. до 0,840 т.н.е. за 1000 евро БВП през 2009 г.) През 2010 г. се отбелязва слабо нарастване до 0,855 т.н.е. за 1000 евро БВП. За сравнение целта на България в Националната енергийна стратегия 2020, разработена в съответствие с европейската енергийна политика е намаляване на енергийната интензивност с 50% до 2020 г. Индикаторът има пряко отношение към изпълнението на т.н. цели „20/20/20” на Стратегия „Европа 2020” за опазване на околната среда и намаляване на потреблението на енергия.
Регионалният индекс за климатична сигурност е изчислен в доклад, изготвен във връзка с изпълнение на договор за вътрешни консултантски услуги по отношение адаптирането и интегрирането на индекса за регионална климатична сигурност в системата за наблюдение на Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 в България, разработен за целите на ГД „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство”, МРРБ по проект „Региони за устойчива промяна” по програма INTERREG IVC на ЕС. Предназначението на индекса е измерване и представяне на регионалното състояние, силните и слабите страни при интегрирането на въпросите, свързани с климатичните промени в процеса на планиране. По същество РИКС е композитен показател, който се базира на седем тематични области:
За първите три области се използват количествени показатели, а за останалите четири – качествени. Взети заедно, посочените седем ключови тематични области дават комплексна „моментна снимка” на регионалната климатична сигурност, а именно – статусът на регионите по отношение на емисиите на парниковите газове и енергопотреблението плюс оценка на способността на регионите да управляват емисиите и енергията. Въз основа на експертните оценки (за всяка тематична област се присъждат от 0 до 10 точки, като по-големият брой точки индицира постигнат по-голям напредък) е получен следният краен резултат за РИКС за ЮЗР – 31.89 – най-висока стойност сред районите от ниво 2 в страната заедно с Южния централен район (30.84). Най-неблагоприятна е ситуацията в Югоизточния район, което до голяма степен се дължи на много високите стойности на парникови газове по отношение както на населението, така и на формирания в района БВП. Приоритет ІII. „Повишаване конкурентоспособността на човешките ресурси и подобряване качествата на жизнената среда в населените места”. Основни индикатори, с които се отчита състоянието на пазара на труда и човешките ресурси в Югозападен район: Заложената в Националната програма за реформи (2011-2015 г.) Национална цел 4 „Дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование – 36% до 2020 г., в изпълнение на Стратегия „Европа 2020” на ЕС, към момента в Югозападен район е постигната и надвишена.
Относителният дял на населението на 30–34 навършени години с висше образование в Югозападен район през 2011 г. по данни на НСИ възлиза на 39,1% при средно за страната 27,3%, като бележи спад от 1,9% на годишна база спрямо 2010 г. (41%) и увеличение с 1,5% спрямо 2007 г. Тази стойност на ЮЗР значително надвишава стойностите на останалите райони от ниво 2 в страната, които се движат в границите на 16,8-29%, както и средната за страната стойност – 27,3%. По данни на Евростат стойността на показателя за ЕС-27 средно за 2011 г. възлиза на 34,6%.
Относителният дял на рано напусналите образование и обучение (18-24 навършени години) в Югозападен район през 2011 г. възлиза на 3,6% при средно за страната 12,8%, като отбелязва спад с 0,7% на годишна база спрямо 2010 г. (4,3%) и с 2,8% спрямо 2007 г. Тази стойност на показателя е значително по-ниска от стойностите на останалите райони от ниво 2, които се движат в границите на 15,3-19,4% и от средната за страната стойност – 11,5%. По данни на Евростат стойността на показателя за ЕС-27 средно за 2011 г. възлиза на 13,5%.
Заложената в Националната програма за реформи (2011-2015 г.) Национална цел 1 „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.” през 2009 г. в Югозападен район е изпълнена и дори надмината (76,4%). Но вследствие спада на пазара на труда стойността на коефициента на заетост на населението 20-64 г. в района през 2011 г. и 2012 г. намалява съответно до 71,2% и 69,2% (за страната съответно 63,9% и 63%).
Коефициентът на безработица на населението на 15 и повече години в района през 2012 г. на годишна база се увеличава с 0,9% и достига 8,2%. Следва да се отбележи, че увеличението е по-голямо от това за 2011 г. на годишна база спрямо предходната година (0,5%). Коефициентът на безработица средно за страната през 2012 г. се увеличава с 1% на годишна база и достига 12,3%. Тенденцията на нарастване на коефициента на безработица, но с по-нисък темп, е характерна и за ЕС-27 средно, където от 9,0% през 2009 г. стойността му достига до 9,7% и 10,5% съответно през 2011 г. и 2012 г.
Положително изменение се наблюдава при коефициента на икономическа активност на населението на 15 и повече години, като през 2012 г. стойността му нараства с 0,8% на годишна база спрямо 2011 г. и достига 57,6%. За сравнение за 2011 г. в сравнение с предходната 2010 г. спадът в стойността по този коефициент е в размер на 1,1%.
Стойността на индикатора за ЮЗР за 2011 г. възлиза на 10 303 лв. и нараства с 14,7% на годишна база. Посоченото увеличение е по-високо от това, реализирано през 2010 г. спрямо 2009 г. (6,6%). Посочените по-долу проекти дават информация за предприетите мерки за повишаване на заетостта и интегриране на уязвимите групи към пазара на труда в ЮЗР.
|