Мерки за постигане на необходимото съответствие на РПР на ЮЗР със секторните политики, планове и програми

• 
  Предприети мерки за прилагане принципа на партньорство
  

В процеса на наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на ЮЗР, Регионалният съвет за развитие осигурява участието на органите на централната и местната власт, регионални структури на браншови и синдикални организации, НПО, граждански организации, изследователски и университетски институции, физически и юридически лица, като се спазва принципа за партньорство, публичност и прозрачност.

Принципът на партньорство бе водещ принцип и при разработването на проекта на РПР на ЮЗР за периода 2014-2020 г. При обсъждането на проекта на документа взеха участие широк кръг заинтересовани страни – министерства, областни управители, местни власти (всички 52-ма кметове на общини в ЮЗР), социално-икономически партньори.

• 
  Постигнати резултати от извършени тематични оценки или оценки за специфични случаи към края на 2012 г.
  

Основният извод, който се налага е, че въпреки забавянето на темпа на растеж вследствие на икономическата криза, Югозападният район продължава да заема водещо място сред районите от ниво 2 в страната почти по всички основни показатели на социално-икономическото развитие и запазва потенциала си. Това се дължи най-вече на значението на София като административен, икономически и културно-образователен център на страната. И през периода 2011-2012 г. стойностите на показателите за ЮЗР са над средните за страната и значително по-високи от тези за останалите райони от ниво 2. По голяма част от изследваните показатели страната може да бъде условно разделена по степен на развитие на Югозападен район и на останалите райони от ниво 2.

• 
  Анализът на демографското развитие на Югозападен район по ключови показатели за 2011-2012 г. показва наличие на общите неблагоприятни тенденции, характерни като цяло за страната ни, но проявени в по-слаба степен в района. Стойността на естествения прираст се подобрява в сравнение с 2010 г. Делът на висшистите се увеличава, а този на лицата, преждевременно напуснали образователната система намалява в сравнение с 2010 г., което е добра предпоставка за изпълнение на целите на Стратегия „Европа 2020” в областта на образованието на регионално ниво.
  
• 
  Състоянието и динамиката на ключовите показатели за пазара на труда показват, че в Югозападен район те са по-благоприятни спрямо останалите райони от ниво 2. Стагнацията на трудовия пазар е характерна, както за страната, така и за ЮЗР, но и през 2012 г. районът запазва водещото си място по основните показатели – заетост, безработица и икономическа активност. Потенциалът на района за адаптиране към негативните икономически процеси е по-голям в сравнение с останалите райони от ниво 2. Коефициентът на безработица продължава да нараства (спрямо 2011 г.), но стойността на коефициента на заетост, макар и незначително, се увеличава.
  
• 
  По отношение на БВП и БДС районът запазва лидерското си място, като по последни данни на Евростат (за 2010 г.) стойността на БВП на глава от населението възлиза на 75% от средната стойност за страните от ЕС. В структурата на брутната добавена стойност в района секторът на услугите продължава да заема силен превес, като през 2010 г. в този сектор се формира над 75% от съвкупната БДС в района.
  
• 
  Разходите за научно-изследователска и развойна дейност нарастват и стойността им е няколко пъти по-висока от тази на останалите райони от ниво 2, като постепенно се приближава до националната цел съгласно Стратегия „Европа 2020” до 2020 г. за 1,5% дял на РНИРД от БВП.
  
• 
  Делът на населението, обслужвано от водоснабдителна и канализационна инфраструктура и през 2011 г. се запазва висок, но въпреки това остават частично неразрешени проблеми - голяма част от изградените водоснабдителни мрежи са амортизирани, а някои от по-малките населени места изпитват затруднения с непрекъснатата доставка на питейна вода поради повреди по водопроводната мрежа.
  
• 
  Водещото място на ЮЗР по показателя дял на домакинствата с достъп до интернет и до широколентови услуги се дължи предимно на столицата София и на големите градове. Определени части от района (включително и крайноотдалечените) попадат в т.нар. „цифрова изолация”, което поставя населението в тези райони в неравностойно положение по отношение възможностите за обучение, достъп до информация и електронни услуги.
  
• 
  Делът на населението, обслужвано от системата за организирано събиране на отпадъците в района, се запазва висок. Системата за събиране и транспортиране работи относително добре в градовете, но в част от по-малките населени места, тя не функционира ефективно и това води до поява на нерегламентирани сметища и увреждане на околната среда.
  
• 
  Същевременно високата степен на изграденост на техническата инфраструктура, концентрацията на висши училища и изследователски центрове на територията на ЮЗР, определят иновативния потенциал за регионалната икономика. Положителната тенденция в динамиката на естествения прираст в района и най-вече в столицата и наличието на квалифицирани кадри в различните сектори на икономиката правят района привлекателен за развитие на иновации и бизнес. Въпреки това обаче негативната тенденция на намаление по показателя преки чуждестранни инвестиции, започнала през 2009 г. се запазва и задълбочава през 2011 г.
  
• 
  Известна промяна през 2011 г. се отчита и по отношение дължината на републиканската пътна мрежа - тя се дължи на откриването на автомагистрала „Люлин”. Доизграждането на автомагистрала „Струма” през следващия програмен период ще играе важна роля за подобряване на свързаността на района и за повишаване на икономическата значимост, особено на южната му част.
  
• 
  Разнообразните климатични, геоложки и хидроложки условия, уникалната флора и фауна, богатото разнообразие на видове и природни местообитания в Югозападен район, както и фактът, че на територията на района попадат национални и природни паркове с голяма значимост, и за в бъдеще ще бъдат неоценим потенциал за развитието на туризма. Положителен факт за района през 2012 г. е продължението и засилването на започналата през 2010-2011 г. тенденция за постепенно възстановяване на туристическия сектор в ЮЗР, като нарастването на приходите от нощувки в района през 2012 г. е почти 10%.
  
• 
  Стратегическото и възлово разположение на района по направленията на европейските транспортни коридори, границата с три държави и мрежата от регионална и местна транспортна инфраструктура се използват като потенциал за развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество. През периода 2011-2012 г. се увеличава броят на проектите, които се реализират между партньори от ЮЗР и от съседните страни Гърция, Сърбия и Македония по линия на програмите за трансгранично сътрудничество.
  

Анализът на условията за развитие на Югозападния район и на постигнатия напредък през периода 2011-2012 г. очертава силно изразен дисбаланс в рамките на района по отношение на цялостното социално-икономическо развитие, който е по-значителен от различията в останалите райони на страната. Наблюдават се диспропорции на няколко нива: между столичния град и съседните общини, между столицата и останалите областни центрове, между областните градове и другите общини в областите. Коефициентът на междуобластни различия за Югозападен район има сравнително най-висока стойност – 25,5%¹⁴. За останалите райони от ниво 2 този коефициент варира между 8,5% за Северозападен район и 21% за Североизточен район.

• 
  Транспортна инфраструктура;
  

• 
  Туризъм и природно и културно наследство;
  
• 
  Здравеопазване, образование и социални услуги;
  
• 
  Опазване на околната среда и управление на отпадъците;
  
• 
  Изграждане на инфраструктура за ВиК и ПСОВ;
  
• 
  Модернизация и технологично обновяване на предприятията;
  
• 
  Развитие на информационно-комуникационните технологии;
  

• 
  Териториално развитие и сближаване;
  

• 
  Опазване на околната среда и управление на отпадъците.
  

• 
  Интегриране на процесите по наблюдение и оценка на РПР на ЮЗР с тези на оперативните програми, съфинансирани от ЕС, както и създаването на условия за оптимално функциониране на системата за наблюдение на регионалното развитие. В тази насока се отчита нуждата от подобряване на междуведомствената координация с оглед изготвянето, предоставянето и обработката на информация във връзка с наблюдението на Плана. За по-детайлна, точна и актуална информация относно индикаторите за наблюдение е необходимо да се регламентират механизмите за обмен на информация с Националния статистически институт, Агенцията по заетостта, Агенцията по кадастъра, Регионалните инспекции по околната среда и водите, Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, Изпълнителната агенция по околна среда, Агенцията за устойчиво енергийно развитие и др. ведомства.
  
• 
  В сравнение с предходните години при изготвянето на настоящия Годишен доклад е установено по-малко количество актуални статистически данни, включително по показатели, за които до този момент такива са били налични, най-вече на областно ниво. Данните по някои от основните показатели са за 2010 г. или за 2011 г., като актуални статистически данни за предходната 2012 г. липсват. За постигане на ефективност и ефикасност в процеса на наблюдение и оценка на изпълнението на Регионалния план за развитие е необходимо актуалните данни по определените индикатори (без разминаване в точното формулиране) да са достъпни в националната статистика за всяка предходна година, както и да са налични за страната, за шестте района от ниво 2 и по области, с цел установяване на междурегионални и вътрешнорегионални различия. За да има възможност за сравнимост и проследяване на развитието на района или съответната област в процеса на изпълнението на плана са необходими данни по индикаторите за наблюдение на ниво район и област поне за две поредни години. За някои от статистическите данни липсва динамичен ред.
  
• 
  Констатира се увеличаване на обема на информацията, предоставена от областните и общинските администрации на територията на ЮЗР в сравнение с предходните две години. Със съдействието на Председателя на РСР на ЮЗР и на останалите областни управители от района, за целите на настоящия Годишен доклад са предоставени данни, вкл. по индикатори, по които до този момент (в предишни годишни доклади) не е представяна информация.
  
• 
  Изграждане на централизирана информационна система (интернет базирана), в която всички министерства, държавни агенции, областни и общински администрации, да попълват информация за изпълняваните на тяхната територия проекти. По този начин ще се осигури необходимата информационно-технологична платформа за събиране, обработка, съхранение на информация, както за икономическото и социалното състояние на различните териториални нива, така и за изпълнението на предприетите от общините, областите и държавата мерки за развитие. Посредством предоставянето на актуална информация за развитието на дадена община, район или на национално ниво ще се повиши капацитета на всички нива на администрацията и ще се подобри информационното осигуряване на процеса на наблюдение на изпълнението на документите за стратегическо планиране. В този аспект, следва да бъде предвиден механизъм за обмен на данни между Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН) и други системи, поддържащи информация, свързана с реализацията на политиката за регионално развитие.
  

• 
  Ефективно осъществяване на регионална координация при изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС, оказващи въздействие върху развитието на ЮЗР. Предвиденият в законодателството за регионално развитие механизъм за това е Регионалният координационен комитет към Регионалния съвет за развитие на Югозападен район. Предвид установените и повтарящи се проблеми при събирането и обработката на информацията, в т.ч. и от УО на Оперативните програми, финансирани от фондовете на ЕС, са подготвени предложения за промени във Вътрешните правила за работа на РКК, касаещи: изпращане на справки от представителите на УО на Оперативните програми на всяко шестмесечие (до 15 януари за предходната година и до 15 юли за шестмесечието 01.01-30.06.), прецизиране и уеднаквяване на формата на справката за изпълнение и напредък на съответната ОП; изпращане от УО на ОП на информация за заседания на КН до Секретариата на РСР. Изготвянето на детайлна информация от Управляващите органи на ниво Югозападен район и обвързването и с индикаторите за наблюдение би спомогнало за по-пълно и точно отчитане на изпълнението на Регионалния план. Подобрената съгласуваност и взаимодействие с териториалните и междинните звена по Оперативните програми ще гарантира ефективност и ефикасност както при изготвяне, приемане и актуализиране на стратегическите и планови документи за района, така и при наблюдението и оценката на тяхното изпълнение.
  
• 
  Засилване на взаимодействието между Регионалния съвет за развитие на Югозападния район и останалите Регионални съвети за развитие на районите от ниво 2 в страната, както и между РСР и Областните съвети за развитие на областите от района – това би спомогнало за обмена на информация, сравнителен анализ на развитието на съответните териториални нива, обсъждането на общи проблеми и предприемане на действия от един по-широк кръг от заинтересовани лица, свързани с изпълнението и наблюдението на Регионалния план, както и за иницииране на интегрирани проекти за развитие на целия район с важно значение за всички области и общини. В изпълнение на действащото законодателство и правно-регламентираните задължения на областно и общинско ниво, е отчетен съществен напредък в сътрудничеството и координацията между Секретариата на РСР на ЮЗР и общините и Областните съвети за развитие.
  

• 
  Целта на Годишната индикативна програма за дейността на РСР на Югозападен район е осигуряване на активното участие на Съвета в процеса на стратегическо планиране на регионалното и местното развитие, постигане на ефективна и ефикасна координация при усвояване на средствата за регионално и местно развитие, както и повишаване на капацитета на членовете на РСР в посочените направления. Въпреки това ГИП за работата на РСР в ЮЗР остана финансово неосигурена и през 2012 г. Липсата на реални средства за дейността на РСР е основна причина за невъзможността да се планират и реализират мерки, които биха допринесли за укрепването и развитието на Съвета като орган за провеждане на държавната политика за регионално развитие в ЮЗР. Предвид наложените ограничения в бюджетите на Областните администрации в условията на финансова и икономическа криза, областните управители, председателстващи РСР на ЮЗР и през 2012 г. съобразяват ГИП за дейността на РСР с тези обстоятелства, които не позволяват реализирането на предложения и дейности за повишаване на капацитета и ефективността на Съвета. Подходящо е разширяване функциите на РСР, като се акцентира на териториалната координация на секторните политики, участието в подготовката на проекти по оперативните програми на територията на района, както и използване на възможностите за развитие на административния капацитет в ЮЗР чрез участие в мрежи с други региони на ЕС по програмите за междурегионално сътрудничество на основата на обмяна на опит и добри практики.
  

Докладът за наблюдение и контрол при прилагането на Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) и на Актуализирания документ за неговото изпълнение (2011-2013 г.) се разработва в съответствие със Становище по ЕО № 5-3/2005 на Министъра на околната среда и водите и Решение за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка № ЕО-6/2010 на Министъра на околната среда и водите.

Следва да се отбележи, че Регионалният план за развитие на Югозападния район (2007-2013 г.) и Aктуализираният документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югозападен район (2011-2013 г.) не включват конкретни проекти за реализиране и не съдържат конкретни инвестиционни намерения с определени собствени бюджети. Двата документа целят очертаването на стратегическа рамка за устойчиво интегрирано развитие на района чрез дефинирането на стратегически приоритети, цели и мерки и на основните източниците на финансиране и финансовите средства за постигането им. Мерките, заложени в Становище по ЕО № 5-3/2005 г. на Mинистъра на околната среда и водите, са отразени в Регионалния план за развитие на Югозападен район и в Актуализирания документ за изпълнението му чрез включването им в стратегическата част на документите в рамките на съответните приоритети и специфични цели.

В Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) и в Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие (2011-2013 г.) е отразено, че поради интензивното икономическо развитие на региона и функционирането на предприятия от тежката промишленост, на територията му се отчита замърсяване на околната среда с редица замърсители. Тяхното вредно влияние е най-силно изразено в София, Перник, Пирдоп, Златица, Челопеч, Елин Пелин и Бобов дол. Наблюдава се завишение на определени стойности на замърсяване и в общините, през които преминават силно натоварените транспортни артерии. В аналитичната част на Актуализирания документ за изпълнението му (2011–2013 г.) са посочени основните контролирани показатели за замърсяване на въздуха и техните отчетени стойности.

Отчетено е и утвърденото от Министерство на околната среда и водите разпределение на територията на страната на Райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) и тяхната категоризация в зависимост от степента на замърсяване. На територията на Югозападен район се намират части от два от РОУКАВ – Югозападен и Агломерация Столична. Областите Благоевград, Кюстендил, Перник и Софийска са класифицирани като части от РОУКАВ „Югозападен”. Територията на област София се причислява към РОУКАВ Агломерация Столична.

По данни на ИАОС в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2011 г. са регистрирани следните основни замърсявания на атмосферния въздух за РОУКАВ „Югозападен” и „София”:

- Един от основните източници на серен диоксид за Югозападен РОУКАВ е „Топлофикация Перник” ЕАД, гр. Перник;

- При отчитане на допустимото отклонение през годината, превишение на нормите за азотен диоксид е регистрирано в РОУКАВ София. Основен източник на азотни оксиди, водещи до превишаване на нормите, са емисиите от автомобилен транспорт;

- Замърсяването с Фини прахови частици (ФПЧ10) продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух във всички РОУКАВ. Перник е една от зоните с най-високи концентрации за страната. Източник на регистрираните наднормени замърсявания са промишлените предприятия, изгаряне на горива в бита и транспортните дейности, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки;

- Средногодишната норма за ФПЧ 2,5 е превишена в РОУКАВ София и Югозападен РОУКАВ (ПМ „Църква”). Основен източник на замърсяването са емисиите от транспорта, битовия сектор, промишлената дейност, както и лошо поддържаните пътни артерии;

- Превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид и олово в атмосферния въздух на Югозападен район не е регистрирано.

- Регистрирано е превишение на прага за информиране на населението (180μg/m3) за съдържание на озон в пунктовете разположени в София (АИС „Павлово” и АИС Копитото”).

- Средногодишната целева норма за съдържание на кадмий е превишена в Пирдоп като източник на замърсяването са емисиите на вредни вещества от цветната металургия.

- В басейна на река Струма състоянието на речните води е без съществени промени и е от умерено до добро, като традиционно лошо е състоянието на двата притока - Благоевградска Бистрица след гр. Благоевград и на Санданска Бистрица след гр.Сандански. Установено е подобрение в състоянието на р.Струма в района на гр. Кресна.

Предвид констатираните превишения на нормите за нивата на някои от основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в отделните зони от обособените РОУКАВ, МОСВ, чрез своите регионални структури – РИОСВ, инициира действия за актуализиране/преразглеждане на съществуващите програми по чл. 27 Закона за чистотата на атмосферния въздух (Програми за намаляване нивата на емисиите и управление качеството на атмосферния въздух). По данни на ИАОС в ЮЗР действащи са следните общински програми: Благоевград (2011-2014 г.), Перник (2012-2016 г.), Пирдоп (2008-2013 г.) Столична община също е разработила и приела на общински съвет „Програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за фини прахови частици (ФПЧ 10) и азотни оксиди (NOx) и управление на качеството на атмосферния въздух в столична община за периода 2011 – 2014 г.”. Изпълняват се следните мерки заложени в програмата: Обучение с цел повишаване на квалификацията на ръководния и помощния персонал; Създаване на нови и/или промяна на вече съществуващи местни нормативни документи в областта на контрола и управлението на качеството на атмосферния въздух; Повишаване информираността на населението; Уеднаквяване в техническо и организационно отношение на мониторинговите пунктове; Обучение на населението, чрез медиите, билбордове и др., като се разработва програма от страна на СО, под методическото ръководство на МОСВ; Поетапно газифициране на районите, които не са свързани към централна топлофикация; Модернизиране и обновяване на обществения градски транспорт; Задължително изискване за покриване на тежкотоварните камиони при превоз на насипни материали и др.

В стратегическата част на РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) са заложени дейности по създаване на системи за мониторинг на въздуха и почвите – по приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда”. Мерките се запазват и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2011-2013 г.), като включват разработване на интегрирани системи за управление на водите, система за мониторинг на въздуха и почвите. Дейностите се включват в обхвата на Оперативна програма „Околна среда”.