Доклад за наблюдение на изпълнението на Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие

Съгласно изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистването на отпадъчни води от населените места всички населени места с над 2 000 е.ж. следва да осигуряват биологично пречистване на битовите отпадъчни води, а тези с над 10 000 е.ж., които заустват директно или във водосбора на чувствителна зона - да отстраняват и биогенните елементи азот и фосфор.

В зависимост от наличието и състоянието на изграденост на ГПСОВ в съответствие с Директива 91/271/ЕЕС агломерациите с над 10 000 е.ж. на територията на Югозападен район са разпределени в няколко категории:

- агломерации, за които има осигурено пречистване на отпадъчните води в съответствие с Директивата – Кюстендил, Нови Искър, Самоков, София и Разлог;

- агломерации, за които има осигурено пречистване на отпадъчните води, което не е в съответствие с Директивата (не е осигурено биологично пречистване или отстраняване на азот и фосфор в случаите на чувствителна зона) - Благоевград, Ботевград,Дупница, Елин Пелин, Ихтиман, Перник, Радомир;

- агломерации, за които няма осигурено пречистване на отпадъчните води – Банско, Гоце Делчев, Етрополе, Костинброд, Петрич, Сандански.

В зависимост от наличието и състоянието на изграденост на ГПСОВ в съответствие с Директива 91/271/ЕЕС агломерациите между 2 000 и 10 000 е.ж. са разпределени в следните категории:

- агломерации, за които има осигурено пречистване на отпадъчните води в съответствие с Директивата – к.к. Боровец (община Самоков) и Кремиковци-Сеславци;

- агломерации, за които има осигурено пречистване на отпадъчните води, което не е в съответствие с Директивата – Врачеш (община Ботевград), Кочериново, Правец;

- агломерации без изградена ГПСОВ (Пълен списък на агломерациите безизградена ГПСОВ може да бъда намерен в „Доклад за прилагане на директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населените места”/Част XIV.Приложение II – Агломерации между 2000 и 10000е.ж. /Таблица 20/ стр.56 на следния електронен адрес:

http://www2.moew.government.bg/recent_doc/waters/2011/Doklad_za_prilagane_na_Direktiva_91_271.pdf.

Аналитичните части на РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) и Актуализираният документ за изпълнението му (2011-2013 г.) дават информация за броя на ПСОВ и дела на обслуженост на населението от района по области. В стратегическата част на РПР на ЮЗР и на АДИ на РПР на ЮЗР изграждането на нови и реконструкцията на съществуващи ПСОВ е застъпено в приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда”.

В приоритет 2 на РПР на ЮЗР (2007-1013 г.) „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда” се отчитат или отразяват целите на основните програмни документи, касаещи интегрираното управление на отпадъците в страната - Националната стратегия по околна среда, Националната програма за управление на дейностите по отпадъците, Оперативна програма „Околна среда”, и Програмите за прилагане на директиви на Европейския съюз относно управлението на отпадъци. По-детайлно описание на изпълнението на конкретните мерки и дейности по приоритет 2, специфична цел 2.3 по отношение съответствието на Регионалния план с изброените документи е поместено в т.1.4. т.1.5. и т.1.6.

В периода на действие на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (НПУДО) 2009-2013 г. (в сила от 01.01.2009 г. и актуализирана септември 2010 г.) и в изпълненение на Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр.83/2004 г.) се предвижда изграждането на претоварни станции и на 23 съоръжения за предварително третиране на битови отпадъци, в т.ч. сепариране, компостиране и механично-биологично третиране (МВТ), които ще бъдат разположени на територията на регионалните депа или на отделни площадки в зависимост от специфичните условия на отделните общини. Предвижда се изграждане на инсталации за компостиране и МБТ на биоразградимите отпадъци на територията на регионални депа, на които се депонират годишно над 50 000 тона отпадъци. Регионалните депа в ЮЗР, на територията на които се предвижда изграждане на такива съоръжения са Кочериново, Перник, София.

Както бе отбелязано по-горе, за новото регионално депо на София се предвижда изграждане на инсталация за механично биологично третиране (МБТ) с производство на гориво от отпадъци (RDF), депо за обезвреждане на отпадъците, както и инсталация предварителното им третиране и компостиране на био-отпадъци.

За регионалното депо в Перник се предвижда изграждане на инсталация за компостиране на биоразградимите отпадъци и сепариране на битови отпадъци. С проекта за изграждане на бъдещото регионално депо в Кочериново се предвиждат съоръжения за компостиране на биоразградимите отпадъци, за третиране на строителни отпадъци, за временно съхраняване на опасни отпадъци, за сепариране на битови отпадъци. Предвидено е да бъдат изградени и три претоварни станции.

Също така на територията на всяка община следва да бъдат изградени площадки за събиране на зелени отпадъци от паркове, градини и дворове, които след шредиране ще бъдат компостирани или ще бъдат транспортирани до регионални съоръжения за компостиране.

НПУДО е идентифицирала 40 потенциални общини или групи от общини за изграждане на претоварни станции към регионалните депа за отпадъци. Потенциалните общини са определени при следните допускания:

- разстояние от общинския център до съответното регионално депо над 40 км.

- население на общината или групата общини отнад 20000 жители.

Изграждането на съоръжения за предварително третиране на отпадъците намира отражение в РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) в рамките на приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда”. Мерките предвиждат изграждане на депа и претоварни станции за отпадъци и въвеждане на разделно събиране на битови отпадъци и компостиране на биоразградими отпадъци. Дейностите се включват в обхвата на Оперативна програма „Околна среда” и се запазват и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2011-2013 г.).
1.5. Приоритетно да се изграждат регионални съоръжения за третиране на отпадъци.

По данни на НСИ към 31.12.2011 г. депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района са 40 (от 164 в цялата страна), като най-много – 17, са на територията на Софийска област. Относителният дял на населението, обслужено от система за организирано сметосъбиране в Югозападния район през 2011 г. е около 99,3%, което е малко над средния показател за страната (98,9%). Най-голяма част от населението е обхванато от организирано сметосъбиране в област София (столица) - 100%, а останалите области варират между 96,8% (област Софийска) и 99,1% (област Перник). Количеството на събраните битови отпадъци през 2011 г. в Югозападния район е около 790 хил. тона, съответстващи на 28,7% от общото количество събрани отпадъци за страната. Делът на събраните отпадъци в столицата е 39,1% от общите за района и 11,2% от битовите отпадъци, събрани в цялата страна. Най-малко битови отпадъци са образувани в област Кюстендил – 62 хил.т.

Системата за сметосъбиране работи относително добре в градовете, но в голяма част от селските райони тя не функционира ефективно и това води до поява на нерегламентирани сметища и увреждане на околната среда. Необходимо е подобряване на сметосъбирането в по-малките населени места. Съществен проблем е липсата на капацитет на сметищата за депониране и съхраняване на отпадъците в София (столица).

Подкрепата за изграждането на мрежа от регионални депа за третиране на отпадъци на територията на ЮЗР е заложено като мярка в РПР на района в приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда”. Дейностите се включват в обхвата на Оперативна програма „Околна среда”. Мярката е включена и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2011-2013 г.)

Регионалният план за развитие не посочва конкретните проекти, които ще се осъществяват, а определя стратегическа рамка за развитие в сектора.

В Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г. (НПУДО), за осигуряване съответствие с Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците, в страната трябва да се изгради система от общо 55 регионални депа за обезвреждане на битови отпадъци. Регионалните депа на територията на Югозападен район са разпределени в следните групи:

• 
  Депа, изградени в съответствие с нормативните изисквания и за периода на действие на програмата имат достатъчен капацитет – Горна Малина;
  
• 
  Депа, изградени в съответствие с нормативните изисквания, за които впериода на действие на програмата е необходимо разширение/ изграждане на допълнителни клетки - Петрич, Сандански, Гоце Делчев;
  
• 
  Депа в процес на строителство с финансиране от държавния бюджет– Златица;
  
• 
  Депо в процес на строителство на основата на публично частно партньорство – Костинброд – между община Костинброд и белгийските частни компании „Кордеел Инвест” и „Имаско”;
  
• 
  Депа в процес на строителство с финансиране по ОП „Околна среда“ – Ботевград, Перник, Столична община/;
  
• 
  Депа в процес на подготовка за изграждане - Костенец, Разлог.
  

Общини Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово се обслужват от регионално депо в с. Добротино. В организираната система за събиране и транспортиране на отпадъците са включени 100% от населението.

Общини Сандански, Струмяни и Кресна се обслужват от регионално депо в с. Плоски, което се намира на 15 км от Сандански, на 21 км от Кресна и на 10 км от Струмяни.

Към момента община Петрич се обслужва от депо за битови отпадъци, което се намира в с. Ръждак, на 3 км от Петрич. Предстои да бъдат изградени 2 допълнителни клетки.

Изгражданото в момента регионално съоръжение в Перник ще обслужва общините Перник, Земен, Брезник, Трън, Ковачевци и Радомир.

В процес на строителство е регионално депо в Златица - за общини Златица, Пирдоп и Челопеч, Чавдар, Мирково, Антон и Копривщица.

Регионалното депо в Ботевград ще се използва и от общини Правец и Етрополе. Депото се изгражда в м. Саманлия в землището на с. Трудовец, община Ботевград.

Бъдещото депо за община Костенец ще обслужва и общини Долна Баня, Ихтиман и Самоков, а изграждащото се в момента депо в Костинброд ще се използва и от общините Своге, Сливница, Божурище, Годеч и Драгоман. Предвиденото за изграждане депо за община Разлог ще обслужва и общините Банско, Белица и Якоруда.

Към момента няма яснота относно бъдещето на планираното депо в Кочериново, което се предвиждаше да обслужва общините Кочериново, Благоевград, Симитли, Кюстендил, Дупница, Бобошево, Рила, Сапарева баня, Бобов дол, Невестино и Трекляно. Обсъжда се вариант за прекратяване на проекта и изграждане на две отделни депа за отпадъци, които да обслужват съответните общини.
1.6. Приоритетно да се изпълняват утвърдените планове за привеждане на съществуващи депа за отпадъци в съответствие с изискванията на Наредба No. 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83/2004 г.)

Съществуващите общински депа са въведени в експлоатация преди влизане в сила на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците и са изградени съгласно действащите към този период нормативни изисквания за изграждане на депа в страната. За тях са подготвени планове за привеждане в съответствие с изискванията на нормативната уредба или за закриване в срок до изграждане на новите регионални депа. Основната част от съществуващите депа, които не отговарят на нормативните изисквания (203 на брой) следва да преустановят експлоатация съгласно Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр.83/2004 г.) и Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (НПУДО).

Предвид очакваното закъснение при изграждането на системата от регионални депа, до изграждането им следва да се предприемат следните мерки по отношение на старите съществуващи депа:

- частично и временно пренасочване на отпадъците от съседните региони към вече изградените регионални депа;

- разширение на съществуващите общински депа, които не отговарят на изискванията на директивата за депониране на отпадъци, но разполагат с хидрогеоложки проучвания и имат разработени проекти за разширение или нова клетка;

- удължаване срока на експлоатация на депа, които отговарят на изискванията на Директивата за депониране на отпадъците;

- използване на съществуващите общински депа, които не отговарят на изискванията на нормативната уредба до изграждането на новите депа.

Средствата за закриване на съществуващите общински депа за битови отпадъци ще бъдат осигурени от общинските бюджети и частично от Оперативна програма „Околна среда”.

Прието е, че закриването на депата ще бъде извършено както следва:

- едновременно със строителството на новите регионални депа и към края на 2013 г. ще бъдат изпълнени 80% от строителните работи;

- една година след изграждането на новите регионални депа и към края на 2013 г. ще бъдат изпълнени 50% от строителните работи.

Впериода на действие на НПУДО (2009-2013г.) следва да бъдат закрити и рекултивирани всички нерегламентирани сметища на територията на страната. Закриването на нерегламентираните сметища ще бъде приоритетно извършвано чрез предепониране на съществуващите депа в съответната община в периода до стартиране на тяхната рекултивация.

В областта на управление на отпадъците дейностите по отстраняване на стари замърсявания и рекултивиране на засегнатите площи са заложени в РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2011-2013 г.) в приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда”.
1.7. Инвестиционният процес, определен с Регионалния план за развитие, да бъде съобразен с потенциалните защитени зони, предвидени за включване в Националната екологична мрежа, както и с режимите на управление на съществуващи защитени територии в района, съгласно Закона за защитените територии, заповедите за обявяване и плановете за управление.

В социално-икономическия анализ на РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) е отчетено, че Югозападният район има уникална флора и фауна, представена от богато видово разнообразие. Защитените природни територии и защитени зони в обхвата на Югозападния район са пряко свързани с проблема за опазване на природната среда и са неделима част отвсички сфери на социално-икономическия живот на района. Врайонашироко представителство имат различни категории територии съгласно Закона за защитените територии.

В териториалния обхват на Югозападния район влизат напълно два от трите Национални парка в страната (НП „Рила” и НП „Пирин”) и незначителна част от третия (НП „Централен Балкан”). В техните граници се включват и други защитени природни обекти, които остават под определения за тях режим. Изготвен и одобрен е план за управление на Национален парк „Рила” (2001-2010 г.), разработенe план за управление на Национален парк „Пирин” (2004-2013 г.), както и План за управление на НП „Централен Балкан“ (2001-2010 г.). Планът за НП „Централен Балкан“ е в процес на актуализация със средства по ОП „Околна среда“.

В Югозападния район изцяло влизат териториите на три природни парка (ПП „Витоша”, ПП „Рилски манастир”, ПП „Беласица“) и части от ПП „Врачански Балкан”. Техният защитен режим е значително по-ограничен от този на националните паркове. Има рестрикции, свързани със стопанската дейност на териториите на сравнително голяма площ, основните възможности са свързани с отдиха, туризма и рекреацията. Разработен e план за управление на Природен парк „Витоша” (2005-2014 г.), във връзка с който в момента се реализират приоритетни дейности, финансирани като проект по ОП „Околна среда“. Също по ОП „Околна среда” се реализира проект за изготвяне на план за упавление на ПП „Беласица“. Има изготвен план за управление на природен парк „Рилски манастир” (2004-2013 г.)

В Югозападния район за резервати и поддържани резервати са обявени отделни местности или кътове от природата, в които се опазват представителни или уникални за страната природни екосистеми. В резерватите се забраняват всякакви действия, които нарушават самобитния характер на природата. С цел неутрализиране на неблагоприятни външни въздействия около някои от резерватите са обявени буферни зони. В поддържаните резервати се допускат някои поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни дейности. На територията на Югозападния район съществуват 20 броя резерватис обща площ от 29 538.6 ха и 1449.3 ха буферна зона. Тяхното разпределение по области е: Благоевградска област – 9, Кюстендилска област – 4, Софийска област – 6 и област Перник – 1.

За природни забележителности в Югозападния район са обявени обекти с геоложки, палеонтоложки или друг характер, които имат научна, културна, историческа или естетическа стойност. На територията на района съществуват 70 броя природни забележителности с обща площ 2296.0 ха.

Тази категория защитени природни територии е най-подходяща за провеждане на дейности по съхраняване на биологичното разнообразие и има сравнително по-лек статут на защита.

Във връзка с очертаването и поддържането на Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, към момента с решения на Министерски съвет са приети 28 защитени зони по Директива 79/409/ЕЕС (за дивите птици), които изцяло или частично попадат в територията на Югозападния район. Те обхващат общо около 20% от общата територия на района. Определените зони са: Витоша, Пирин, Централен Балкан, Рила, Раяновци, Кресна, Долни Богров-Казичене, Понор, Врачански Балкан, Славянка, Осогово, Ноевци, Кочериново, Долна Козница, Мещица, Бобошево, Скрино, Руй, Рибарници Челопечене, Западен Балкан, Средна гора, Мелнишки пирамиди, Места, Палакария, Рупите, Пирин-буфер, Централен Балкан-буфер, Рилски манастир.

Към м. май 2012 г. с решения на Министерски съвет са приети 43 защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС (за местообитанията)на територията на Югозападния район. Те обхващат около 34% от общата територия на района. Зоните са, както следва: Витоша, Чокльово блато, Лозенска планина, Врачански Балкан, Пирин, Кършалево, Долни Коритен, Конявска планина, Черни рид, Ребро, Драгоман, Кресна-Илинденци, Бебреш, Централен Балкан, Рила, Рилски манастир, Орановски пролом-Лешко, Искърски пролом-Ржана, Плана, Острица, Беласица, Огражден-Малашево, Голак, Верила, Руй,Осоговска планина, Земен, Скрино, Кървав камък, Родопи-Западни, Попинци, Западна Стара Планина и Предбалкан, Етрополе-Байлово, Средна гора, Долна Места, река Палакария, Любаш, Изворо, Круше, Река Места, Рупите-Струмешница, Среден Пирин-Алиботуш, Централен Балкан-буфер.

РПР не е пряко свързан с инвестиционни процеси, поради което не е възможно да се направи преценка за изпълнението на мярката, касаеща инвестиционния процес.

В стратегическата част на РПР (2007-2013 г.) по приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническатаинфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда” са заложени мерки, насочени към oпазване и възстановяване на биологичното разнообразиена територията на района. Включени са дейности за оценка на ресурсите, мониторинг, възстановяване, поддържане и контрол. Мерките се запазват и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2011-2013 г.) Дейностите се включват в обхвата на Оперативна програма „Околна среда”.
1.8. При устройственото планиране и проектиране да се вземат предвид границите на паметниците на културата и на техните охранителни зони, както и всички защитени по реда на специален закон територии и зони.

Тази мярка не може да се прилага пряко чрез РПР на ЮЗР, тъй като това не е устройствен план.

В стратегическата част на РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) в приоритет 1 „Повишаване конкурентоспособността на регионалнатаикономика”, специфична цел 1.3 „Развитие на туристическото предлагане” е предвидена мярка, насочена към създаване и реконструкция на съществуващи туристически съоръжения, подобряване на достъпа до тях и съхраняване на природните и антропогенните туристически ресурси. Предвидени са дейности, свързани с изграждането на техническа и туристическа инфраструктура и социализация на обекти на културно-историческото наследство. Дейностите се включват в обхвата на Оперативна програма „Регионално развитие”.

В Приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”,специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда” на плана е залегнала мярка, насочена към опазването и възстановяването на биоразнообразието и устойчивото използване на ресурсите в защитените територии. Дейностите се включват в обхвата на Оперативна програма „Околна среда”.

Дейности, свързани с реконструкция, реставрация и консервация на паметници на културата в подкрепа на развитието на културния туризъм са предвидени по приоритет 3 „Подобряване на качествата на жизнената среда в населените места и условията на живот”, специфична цел 3.5 „Опазване на културно-историческото наследство”. Очертават се дейности, насочени към инвестиции в движими и недвижими паметници на културно-историческото наследство, тяхното съхраняване, експониране и социализация за целите на културния туризъм. Дейностите се включват в обхвата на Оперативна програма „Регионално развитие”.

В стратегическата част на Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2011-2013 г.) всички мерки са запазени. С оглед съответствието им с обосновката на специфична цел 1.3 „Развитие на туристическото предлагане” от приоритет 1 на РПР на ЮЗР e посочeно, че при изготвяне и промяна на устройствените планове на областите и общините в обхвата на ЮЗР следва да бъдат отчетени границите на паметниците на културно-историческото наследство и всички дейности, предвидени за извършване в тях и техните зони. Същото се отнася и до обосновката на специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда” от приоритет 2 на РПР на ЮЗР и по-конкретно мярката, касаеща опазването и възстановяването на биоразнообразието и устойчивото използване на ресурсите в защитените територии.

В социално-икономическия анализ на РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) е отчетено, че почвената покривка на територията на района е подложена на въздействието на силни ерозионни процеси, което е причина за намаляване на почвеното плодородие и скъсяване на почвения профил. На територията на района се наблюдава замърсяване на почвената покривка с тежки метали и др. или нейното физическо унищожаване при извършване на минно-добивни, преработвателни и строителни работи. Особено силно антропогенно влияние върху почвената покривка се наблюдава в районите с интензивна промишлена и строителна дейност (София и, в по-малка степен, Перник).

Разработването насистема за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите не е пряк обект на Регионалния план за развитие. Интегрираният подход за развитие на региона, базиран на стратегията на РПР на ЮЗР косвено може да допринесе за намаляване на рисковете от ерозия, а изграждането на зелени системи да създаде условия за подобряване на микроклимата. Въпросите за устойчиво управление на земите са разгледани индиректно - направен е анализ на състоянието на селското и горското стопанство в ЮЗР, посочена е ролята на горите като защита на селскостопанските площи от ерозионни процеси, определено е за в бъдеще като основна цел увеличаването процента на лесистост в района.

В стратегическата част на РПР (2007-2013 г.) са предвидени дейности, свързани с подобряване на горско-стопанската инфраструктура, изграждане на нови и подобряване на съществуващи горски пътища и съоръжения за борба с ерозията, залесяване на обезлесени участъци - по приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда”. Мярката е включена и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2011-2013 г.)

Ликвидирането на нерегламентирани сметища, почистването на земи, замърсени с битови и строителни отпадъци, рекултивирането на стари депа и др. ще спомогне да се възстановят земи за ползване за земеделски и горски нужди и ще повлияе благоприятно върху състоянието на земните ресурси. В тази връзка посредством реализиране на дейности, свързани с мярка „Подобряване управлението на отпадъците” от приоритет 2, специфична цел 2.3 на РПР на ЮЗР също се цели намаляване на рисковете от ерозия. Дейностите, предвидени във връзка с опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, определянето и поддържането на ценни местообитания и характеристики на ландшафта - приоритет 2, специфична цел 2.3 на РПР на ЮЗР, както и свързани със създаване и поддръжка на зелени площи и изготвяне на планове на площи с нарушено екологично равновесие - приоритет 3 „Подобряване на качествата на жизнената среда в населените места и условията на живот”, специфична цел 3.4 „Развитие на мрежата от населени места и подобряване на градската среда” на РПР на ЮЗР, също са свързани с предотвратяване на влошаването на характеристиките на почвите в района.

Изброените мерки са включени и в Актуализиран документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2011-2013 г.) и са в обхвата на Оперативна програма „Околна среда” и Оперативна програма „Регионално развитие”.