Доклад за наблюдение на изпълнението на Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие

В басейна на река Места с лошо състоявие са: река Глазне от вливането на река Бъндерица до вливането й в река Изток; река Златарица от изворите до вливането й в река Места; река Рибновска от изворите до вливането й в река Места; река Неврокопска (Тупувишка) от вливането на река Добротинска до вливането й в река Места; река Дъбнишка от изворите до вливането й в река Места.

В басейна на река Струма с лошо състоявие са: река Струма от язовир Студена до вливане на река Конска; река Струма от вливане на река Конска до язовир Пчелина; река Струма от язовир Пчелина до вливането на река Треклянска; река Глогошка (Банска) от изворите до вливането й в река Струма; река Благоевградска Бистрица от вливането на река Хърсовска до вливането й в река Струма; река Четирка (Логодашка) с десния си приток река Лещанска от изворите до вливането й в река Струма; река Санданска Бистрица от вливането на река Бобов дол до вливането й в река Струма; река Струмешница от българо-македонската граница до вливането й в река Струма.

На територията на област Перник големи точкови източници – потенциални замърсители на водите на р. Струма са: Стомана Индъстри АД, Топлофикация Перник ЕАД, Мини открит въгледобив ЕАД, а на територията на област Кюстендил: ТЕЦ Бобов дол ЕАД, Въгледобив Бобов дол, Каусто Голд АД.

Югозападният район е с най-висок дял на населението, обхванато от канализационни мрежи - 88,2 % за 2011 г. (за сравнение – 85,8 % за 2010 г.). В експлоатация са голям брой градски пречиствателни станции за отпадъчни води, поради което се наблюдава благоприятна тенденция за нарастване на процента на обслужваното население 73,7 % за 2011 г. (за сравнение – 71,5 % за 2010 г.).

През територията, контролирана от РИОСВ–София протичат реки от поречията на р. Искър, р. Нишава и р. Марица. Извършва се контрол на обекти, формиращи отпадъчни води, които заустват в повърхностни водни обекти, както и на обекти, чиято дейност се отнася до опазване и подобряване състоянието на водните ресурси в териториалния обхват на РИОСВ – София. По-значими са 200 бр. обекти в териториалния обхват на 24 района на Столична община и 21 общини от Софийска област.

На основните водни обекти - р. Искър, р. Лесновска, р. Тополница и р. Марица периодично се извършва мониторинг по утвърден график. Основен замърсител на повърхностните водни обекти с органични вещества на територията, контролирана от РИОСВ-София, са канализационните системи на населените места. Това се дължи на липсата на пречиствателни станции за отпадъчните води на населените места, както и липсата на цялостна изградена канализационна мрежа на селищата. Много от малките агломерации нямат изградени канализационни мрежи и отпадъчните води най-често се отвеждат в земните пластове или заустват в прилежащите дерета и реки. В канализационната мрежа на селищата без пречиствателни станции заустват и производствените отпадъчни води на голяма част от предприятията с изградени локални пречиствателни съоръжения.

По-големи емитери на производствени отпадъчни води по поречия са:

По поречието на Искър са изградени пречиствателни станции на следните населени места – на гр. София, гр. Правец, гр. Самоков, гр. Ботевград, к.к. Боровец, община Самоков. В процес на изграждане е пречиствателната станция за отпадъчни води на гр. Етрополе. Пречиствателните станции на гара Елин Пелин и гр. Ботевград се нуждаят от основен ремонт и реконструкция. Извършена е „Рехабилитация на съществуващи съоръжения и внедряване на пречистване на азот и фосфор в СПСОВ „Кубратово“ и доизграждане на КПС с тласкател и рехабилитация на канализационните колектори на р-н „Нови Искър“.

По поречието на Марица е изградена пречиствателна станция само на гр. Ихтиман, която се стопанисва от „Чугунолеене” АД, гр. Ихтиман. Продължава строителството със средства по ПУДООС на пречиствателната станция на гр. Копривщица.

Основните проблемни обекти /емитери на отпадъчни води/ в региона контролиран от РИОСВ-София са: “Евроледър” ЕАД, гр. Етрополе, Рудничен комплекс /РК/ „Елаците”, гр. Етрополе към “Елаците Мед” АД, “Санитекс Пейпър Продуктс” ООД, гр. Костинброд, „Кремиковци”АД, гр. София, „Аурубис България”АД, гр. Пирдоп и „Челопеч Майнинг”ЕАД, с. Челопеч.

В изпълнение на плана на контролната дейност на РИОСВ–София и на Контролно-информационната система за качеството на отпадъчните води, през 2011 г. са извършени общо 225 проверки по превантивен, текущ и последващ контрол.

Контролът върху състоянието на повърхностните и подземни води на територията на областите Пернишка, Кюстендилска и Софийска (община Самоков) е организиран в рамките на Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). Mониторингът на повърхностните и подземните води осигурява информация за протичащите във водните тела процеси, промени и явления, необходима за оптималното управление на водните басейни. Предмет на мониторинг на водите са валежите, повърхностните води (реки, езера и язовири) и подземните води. В пунктовете за мониторинг на повърхностни води системно се контролират основни физикохимични показатели за качеството на водите (температура, рН, разтворен кислород, електропроводимост, БПК5, ХПК, разтворени вещества, амониев азот, нитратен азот, нитритен азот, фосфати, и др.), като в зависимост от специфичните условия и източниците на замърсяване за конкретните пунктове допълнително се контролират и други специфични показатели (тежки метали, цианиди, нефтопродукти, детергенти, феноли и др.).

Контролната дейност на РИОСВ – Перник обхваща обекти, чиято дейност се отнася до опазване и подобряване състоянието на водните ресурси на територията на област Перник и област Кюстендил. Контролира се състоянието на водите и водните обекти по поречия Струма и Ерма в териториалния обхват на 13 общини.

Категорията на водите се определя съгласно Заповед № РД-272 /03.05.2001 г. на Министъра на околната среда и водите “за категоризация на повърхностните води във водните обекти или в части от тях”. Според тази категоризация Река Струма от извори до с. Боснек, община Перник е първа категория, след с. Боснек до вливане на р. Рилска, община Кочериново е втора категория. Река Ерма от границата с Репубика Сърбия при с. Стрезимировци до границата, след гр. Трън е втора категория. Притоците към отделните поречия се категоризират от изворите до първото населено място, като първа категория, след първо населено място до вливане в съответния воден обект – втора категория.

По поречие Струма, НСМОС обхваща 29 пункта за наблюдение качеството на повърхностните води в категория „реки” и 3 пункта за наблюдение качеството на повърхностните води в категория „езеро”: яз. Студена, яз. Пчелина, яз. Дяково. Оценката на състоянието на повърхностните води за 2011 г. в Западнобеломорски район за басейново управление е извършена като е използвана Класификационна система (5-степенна), която е разработена за пет класа на състоянието – много добро, добро, умерено, незадоволително и лошо, като за основа е ползвана действащата Наредба № 7 /08.08.1986 г. /обн. ДВ бр. 96 /1986 г./ Констатирано е незадоволително състояние на повърхностните води трета категория и лошо състояние на тези извън трета категория. Като най-значителна причина за състоянието на реките, оценени в лощо състояние по физикохичични параметри (превишения по показатели: БПК5, електропроводимост, нитритен азот, нитратен азот, общ фосфор и др.), се явяват източниците на дифузно замърсяване /населени места без изградена канализация, замърсяване с отпадъци и др./ Потенциални замърсители на водите на р. Струма са следните обекти: „Стомана Индъстри” АД, гр. Перник, „Топлофикация Перник” ЕАД, гр. Перник, „Мини открит въгледобив” ЕАД, гр. Перник, „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД, с. Големо село, община Бобов дол, „Въгледобив Бобов дол” ЕАД, гр. Бобов дол.

По поречие Ерма, НСМОС обхваща 2 пункта за наблюдение качеството на повърхностните води в категория „реки”: пункт - р. Ерма при с. Стрезимировци, община Трън и пункт - р. Ерма след гр. Трън. Данните от мониторинга не показват превишения на нормите по физикохимични и биологични показатели.

Целта на текущия и последващ контрол, упражняван от РИОСВ–Перник е подобряване състоянието на водните ресурси на територията на инспекцията. Проверките и предписанията са във връзка с предотвратяване и/или преустановяване директното заустване на непречистени отпадъчни води, предприемане на необходимите мерки от страна на ръководствата на предприятията за привеждане на съществуващите пречиствателни съоръжения в техническа и експлоатационна изправност, както и за изграждане на нови такива.

През 2011 г. е наложена санкции за увреждане или замърсяване на водите и водните обекти над допустимите норми на „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД, с. Големо село, община Бобов дол, в размер на 221,40 лв./мес. за превишаване на нормите по показател: активна реакция pH за II – ра категория водприемник и замърсяване на р. Каменишка от депо Каменик.

Във връзка с констатирани нарушения на екологичното законодателство в областта на опазване на водите, след извършени проверки с цел провеждане на емисионен контрол, са съставени актове за установяване на административни нарушения /АУАН/, както следва:

- на “В и К” ООД, гр. Перник за неспазване на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, определени в Разрешителното за заустване на отпадъчни води за обект: Канализационен колектор кв. Варош, гр. Перник по показатели - общ фосор, общ азот, НВ, ХПК, БПК5, мазнини

- на “ПСОВ ЛЕКО КО” ЕООД, гр. Радомир за неспазване на ИЕО, определени в Разрешителното за заустване на отпадъчни води за обект: ПСОВ – гр. Радомир по показател: общ фосфор.

- на “Мини открит въгледобив” ЕАД, гр. Перник за неспазване на ИЕО, определени в Разрешителното за заустване на отпадъчни води по показател: манган.

Един от важните фактори за опазване на водите от замърсяване и подобряване на тяхното качествено състояние, наред с контрола и поддръжката на локалните пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, е реализацията на инвестиционни проекти за изграждане на канализационни мрежи и пречиствателни станции.

По дани на РИОСВ - Перник през отчетния период - 2011 г. е изградената нова канализационна мрежа в гр. Перник е с обща дължина 26,719 км /кв. Калкас и кв. Васил Левски и Гл. колектор I/. В гр. Брезник е реализиран проект: “Битово-фекална канализация на Индустриална зона, гр. Брезник“. На територията на община Бобошево е реализиран проект: „Довеждащ колектор, Гл. клон I до пречиствателно съоръжение, с. Усойка, община Бобошево“. В гр. Кюстендил е реализиран проект за рехабилитация и разширение на водопроводната и канализационната мрежи с дължина 16, 483 км. Извършена е реконструкция и модернизация на ГПСОВ - гр. Кюстендил, както и реконструкция на съоръженията за третиране на промивната вода от пясъчните филтри от ГПСПВ, с. Жиленци, община Кюстендил, издадено е Разрешение за ползване от ДНСК - МРРБ.

Основен замърсител на повърхностните водни обекти с органични вещества са канализационните системи на населените места. Това се дължи на липсата на пречиствателни станции за отпадъчните води от населените места, както и липсата на цялостно изградена канализационна мрежа на селищата.

Агломерациите с изградени селищни ПСОВ са: ГПСОВ – Кюстендил, “Кюстендилска вода” ЕООД, гр. Кюстендил; ГПСОВ – Дупница, “В и К – Дупница” ЕООД, гр. Дупница; ГПСОВ – Батановци, “В и К” ООД, гр. Перник; ПСОВ ЛЕКО КО ЕООД, гр. Радомир; ПСОВ – гр. Земен; ПСОВ – с. Ковачевци, Община Ковачевци; ПСОВ – с. Шишковци, община Кюстендил - тип модулно съоръжение с биологично пречистване.

Агломерациите без изградена селищна ПСОВ са: ГКК, кв. Варош, гр. Перник, “В и К” ООД, гр. Перник; Селищна канализация - гр. Брезник, “В и К” ООД, гр. Перник; Селищна канализация - гр. Бобошево, община Бобошево; Селищна канализация - гр. Бобов дол, “В и К” ООД, гр. Кюстендил; Селищна канализация – с. Слатино, община Бобошево; Селищна канализация – с. Блажиево, община Бобошево; Селищна канализация – с. Усойка, община Бобошево; Канализационен колектор – с. Ресилово, община Сапарева баня; КК – с. Самораново, община Дупница; КК – с. Яхиново, община Дупница; КК – с. Бистрица, община Дупница; КК – с. Червен бряг, община Дупница; КК – с. Крайници, община Дупница; ГКК - гр. Дупница, “В и К – Дупница” ЕООД, гр. Дупница; Селищна канализация, гр. Трън – “В и К” ООД, гр. Перник.

Основни източници на отпадъчни води в Благоевградска област са градските канализационни мрежи и по-големите промишлени обекти. За обектите, които формират отпадъчни води и заустват във водни обекти има изготвен списък за осъществяване на задължителен контрол, утвърден от Изпълнителния Директор на ИАОС. Промишлените обекти се проверяват и се извършва лабораторен контрол задължително два пъти годишно. По данни на РИОСВ-Благоевград сред обектите, формиращи отпадъчни води и заустващи във водни обекти и включени в „Контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води”, подлежащи на задължителен контрол за 2011 г. са: „ВиК” ЕООД гр.Благоевград, ГПСОВ гр.Благоевград и ГПСОВ гр. Разлог; Канализационни колектори - гр. Симитли, гр. Якоруда, с. Баня, гр. Белица, гр. Банско, с. Брезница, гр. Гоце Делчев; „ЗСТ”АД гр.Благоевград; „ВиК” ЕООД гр .Кресна, Канализационен колектор - гр. Кресна и с. Долна Градешница; „УВЕКС” ЕООД гр. Сандански, Канализационен колектор гр. Сандански и с. Катунци; Община Сандански, ПСОВ с. Вълково; „Дамяница”АД с.Дамяница, Винарна с. Дамяница; „Екоинженеринг-РМ"ЕООД гр.София, ПСОВ с.Елешница и др.

Във връзка с прилагане на Директива 76/464/ЕЕС за опасните вещества във водната среда, транспонирана с Наредба №6/2000 г. (ДВ,бр.97/2 000 г., изм. и доп. ДВ, бр.24/2004 г.), се извършва контрол на 10 бр. обекти - „ЗПП” ЕООД гр.Благоевград, „ЗСТ” АД („Събщителна техника” АД)-Благоевград, „ЗИИУ-Стандарт” АД-Благоевград, „Магнетик хед текнолоджис” АД-Разлог, „Завод за телефонна апаратура” АД-Банско, „Хера 2006” ООД-гр.Гоце Делчев, „Калида” ООД-Гоце Делчев, „Санел” АД-Сандански, „Беласица” АД-Петрич, „Високоговорители” АД-Благоевград.

По-големи обекти, източници на отпадъчни производствени води, които имат изградени ПСОВ и пречиствателни съоръжения са „Струматекс” АД - гр. Благоевград; „ЗСТ” АД - гр. Благоевград; „Високоговорители” АД - гр. Благоевград; „Бистрица” ЕООД - гр. Благоевград; „ЗИИУ - Стандарт” АД - гр. Благоевград; „Карлсберг” АД , Пивоварна - гр. Благоевград; „Завод за печатни платки” ЕООД - гр.Благоевград; „Благоевград БТ” АД - гр. Благоевград; „КФМ”ООД - гр. Благоевград; „ЮГОСТРОЙ” ООД - с. Покровник, община Благоевград, обект „Бетонов център“.

От извършените проверки през 2011 г. на действащите пречиствателни станции и съоръжения за отпадъчни води към фирмите и предприятията, РИОСВ-Благоевград установи, че същите се поддържат в сравнително добро експлоатационно и техническо състояние. Затрудненията и проблемите при експлоатацията на съоръженията са предимно по финансови и организационни причини, предизвикани от нередовната работа на основните производства. В отделни случаи не се извършват своевременно необходимите ремонти и подмяна на амортизирани машини и съоръжения. При малки предприятия е установено, че работят неритмично и пречиствателните съоръжения не се поддържат в необходимия нормален работен режим.

Голяма част от населените места в областта са с изградени канализационни мрежи, които се стопанисват от водоснабдителните и канализационни дружества. Според Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2011 г. на РИОСВ-Благоевград, състоянието на съществуващата канализационна система на град Благоевград не е добро. През 2011 г. е извършена реконструкция на ВиК мрежата. През 2009 г. е пусната в експлоатация ПСОВ Благоевград, която ще пречиства отпадъчните битови и промишлени води на града и някои от околните селища. На територията, контролирана от РИОСВ-Благоевград има 2 броя действащи градски пречиствателни станции за отпадъчни води - ГПСОВ - гр. Благоевград и ГПСОВ - гр. Разлог.

Град Симитли има смесена канализационна система. Състоянието на съществуващата канализационна система е добро. Има 2 бр. зауствания в река Струма - в участъка трета категория. Село Крупник има смесена канализационна система. Състоянието на съществуващата канализационна мрежа е добро. Има проектна готовност за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в следните населени места в Община Симитли: гр. Симитли, с. Крупник и с.Черниче.

Канализационната мрежа на територията на община Кресна е общинска. Община Кресна е разработила проекти за изграждане на цялостна канализация за всички населени места. Проектите са съгласувани и са внесени за разглеждане и финансиране. По отношение на пречиствателните станции за отпадъчните води общината има един разработен проект за изграждане на малка пречиствателна станция на с. Горна Брезница.

Община Струмяни реализира проект с финансиране от Агенция „САПАРД” като е изградена канализационна мрежа на с. Струмяни, с. Микрево, с. Илинденци и с. Драката. Общината кандидатства по Оперативна програма „Околна среда” за изграждане на обща ПСОВ за населените места Струмяни, Микрево и Драката.

Изградена е 95% от канализационната мрежа на община Сандански. Състоянието на съществуващата канализационна система в общината е добро. Има 3 броя зауствания на канализационни колектори директно в р. Санданска Бистрица. Изготвен е технически проект за изграждане на ГПСОВ на гр. Сандански. Изграден е Главен канализационен колектор, който зауства директно в р. Санданска Бистрица. Обектът фигурира в списъка за задължителен контрол през 2011 г. Изготвен е технически проект за изграждане на ГПСОВ. Има издадено решение по ОВОС. Общината има сключен договор за финансиране на проекта. Екологичните ползи от изграждането на ГПСОВ са: подобряване екологичното състояние на р. Санданска Бистрица; възстановяване рекреационните й възможности; опазване чистотата на водите на р.Струма - трансгранично водно течение; подобряване възможностите за водоползване за различни цели от поречието на Струма.

Изградена е 96% от канализационната мрежа на град Петрич. Състоянието на съществуващата канализационна система е добро. Има изграден главен канализационен колектор, заустващ отпадъчните води на града в р. Струмешница - водоприемник втора категория. Предстои изграждане на ГПСОВ. „В и ВГД Оранжерии Петрич” ООД - гр. Петрич е преминало на гориво - газ. Издадено е разрешително за заустване на отпадъчните води, посредством отводнителен канал в р. Струмешница, но не е актуализирано. За нарушаване на емисионните норми е наложена ежемесечна имуществена санкция, която не е прекратена. „Бест пластик” ООД гр. София, Цех за преработка и рециклиране на пластмаса в с. Капатово е в процедура по издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води от обекта в р. Мелнишка. За неизпълнение на предписания и за превишаване на емисионните норми над допустимите на дружеството са налагани имуществени санкции.

Изградена е 95% от канализацията на град Якоруда. Състоянието на съществуващата канализационна система е добро. Община Якоруда е изготвила инвестиционен проект за реконструкция и разширяване на ВиК мрежата, както и за изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води. Канализацията на гр. Якоруда зауства в р. Места чрез два броя колектора. Обектите са включени в списъка за Задължителен контрол през 2011 г. Дружеството „Меандър” ООД - гр. София, обект мандра с. Черна Места извършва собствен мониторинг на отпадъчните води. За заустване на отпадъчните води от мандрата в р. Дрещенец има издадено разрешително за ползване на воден обект. При контролно пробовземане на отпадъчни води е установено, че се нарушават индивидуалните емисионни ограничения съгласно издаденото разрешително за заустване, за което на дружеството е наложена имуществена санкция.

Община Белица е кандидаствала за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” за изграждане на ПСОВ „Белица”, която ще пречиства отпадъчните води от гр. Белица и с. Краище. Предвижда се на по-късен етап да се включат и отпадъчните води от с. Дагоново и с. Горно Краище. Град Белица има смесена канализационна система. Състоянието на съществуващата канализационна мрежа е добро. Канализацията на гр. Белица зауства в реката директно чрез 8 бр. зауствания. Колекторите са включени в списъка за задължителен контрол през 2011 г.

Град Разлог има смесена канализационна мрежа при 98% покритие на територията. Изградена е ГПСОВ, с капацитет 30 000 екв.жители, която е в експлоатация от месец юни 2008 г. Технологичната схема включва механично и биологично пречистване с удължена аерация с третиране на утайките. Има изграден главен канализационен колектор до ГПСОВ. В ЕТ „Векир-Радка Бележкова” ООД с.Годлево - Предприятие за преработка на мляко, отпадъчните води се пречистват в локално пречиствателно съоръжение като има издадено разрешително за заустване в р.Радоновец. За констатираните нарушения през 2011 г. е наложена текуща месечна санкция.

Град Банско (при 90% изграденост на канализационната мрежа) има 4 броя зауствания в река Глазне - втора категория водоприемник. Няма изградена ГПСОВ. Община Банско е стартирала процедура за издаване на разрешително за заустване на отпадъчните води на град Банско след изграждане на бъдещата ГПСОВ, за която има отредена площадка за изграждане. Извършени са хидрогеоложки проучвания за площадката, изготвен е хидроложки доклад на мястото на заустване. Съгласуван е идейния проект. Има решение за ОВОС и разрешително за заустване.

Предстои изграждане и на ГПСОВ - Хаджидимово с площ 4 дка. Има изготвен работен проект за изграждането й. Проектът включва пречистване на отпадъчните води на населените места Копривлен, Садово, Ново Ляски и Блатска. Още не са изградени колекторите от Ляски, Копривлен, Хаджидимово и Блатска до бъдещата ПСОВ. Има изготвени работни проекти за изграждане на вътрешна канализационна мрежа на с. Абланица, с. Блатска, с. Теплен, с. Ново Ляски и с. Илинден. Има проектна готовност за изграждане на външни канализационни колектори на селата Абланица, Блатска, Копривлен, Ново Ляски и Илинден.

Във връзка с кандидатстване по „Програма за развитие на селските райони” община Сатовча е подготвила идейни проекти за реконструкция на вътрешни ВиК мрежи за селата Боголин, Ваклиново, Годешево, Долен, Жижево, Крибул, Осина, Фъргово и Туховища.

Община Гоце Делчев е стартирала процедура за изграждане на ГПСОВ. Град Гоце Делчев има смесена канализационна система. Състоянието на съществуващата канализационна мрежа е добро. Заустването на отпадъчните води от населенето място е в р. Градска. Обектът фигурира в списъка за задължителен контрол на РИОСВ през 2011 г. Общината има разрешително за заустване за рехабилитация на ВиК мрежата и изграждане на ГПСОВ, проектирана за 22 500 екв. жители. Община Гоце Делчев е кандидатствала с проекти за подобряване на ВиК мрежите в с. Корница, с. Брезница, с. Лъжница, с. Буково, с. Делчево пред различни финансиращи институции. През 2009 г. е изградена ПСОВ с.Баничан, която няма издадено разрешително и не е включена за контрол.

Община Гърмен - няма започнала процедура за изграждане на ПСОВ. Във връзка с кандидатстване по „Програма за развитие на селските райони” община Гърмен е подготвила идейни проекти за изграждане на вътрешни ВиК мрежи за с. Лещен, с. Ковачевица, с. Горно Дряново, с. Долно Дряново и с. Огняново. Село Гърмен има смесена канализационна система. Изградена е 100% от канализацията. Състоянието на съществуващата мрежа е добро. Предвижда се изграждане на ПСОВ на с.Огняново и с.Дебрен.

В Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2011 г. на РИОСВ-Благоевград е записано, че в резултат на извършения текущ контрол по водите през 2011 г. е установено по-добро качество на отпадъчните води, зауствани във водните обекти.

Басейновите дирекции осъществяват постоянен контрол и предприемат навременни мерки за намаляване на значителните въздействия от хидроморфологични изменения върху състоянието на водите, които се изразяват в дейности като: балансиране и контрол нa оттока; връзка на стари меандри с речното тяло; възстановяване на естественото състояние на речните брегове; ремонт на хидротехническите съоръжения; почистване на речните корита; разрешителен режим при нарушаване на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици, намаляване на проводимостта на речните легла (включително баражи и прагове); изграждане на защитни или отводнителни съоръжения в райони, в които нивото на подземните води може да се повиши съществено, над или близо до земната повърхност - в урбанизирани територии и земеделски земи. Басейновите дирекции координират съвместно с общинските администрации осигуряването на нормално функциониране на отводнителната инфраструктура на населените места. Съгласно Закона за водите общините имат задължението да информират своевременно за настъпили преливания на язовири, разливания на реки, наводнения и др.
Земи и почви

В Югозападен район е установено съдържание на цинк, мед и кадмий от 0,5 до 2 пъти ПДК, а на олово и арсен над 2 пъти ПДК на територията на община Столична. Наличие на олово, цинк, кадмий и арсен от 0,5 до 2 пъти ПДК и на мед 2 пъти ПДК е регистрирано в поречието на река Тополница (на територията на общините Златица, Пирдоп, Чавдар, Челопеч, Мирково, Копривщица и Ихтиман). Концентрации на цинк и мед до 1 път ПДК и хром и никел над 2 пъти ПДК са отчетени в почвите на община Самоков. В Благоевградска област се наблюдават превишения 2 пъти ПДК на кадмий (община Разлог), олово (община Гоце Делчев) и никел (община Хаджидимово). До 1 път ПДК съдържание на цинк е установено в община Трън. Характерна особеност са добре изразени вътрешнорегионални различия - в контраст с локалитетите на активно замърсяване се наблюдават обширни екологично чисти територии.

Според данните от последните лесоустройствени проекти, общата класифицирана площ по степен на засегнати от ерозия площи в горските територии на странат е около 292 000 ha. Сред Регионалните управления на горите с най-много ерозираните площи пападат това на Благоевград, Кюстендил и София.

В страната през 2011 г. ветровата ерозия запазва относително постоянна площ на разпространение 34,4% (3 820 589 ha) от обработваемите земи, като не се наблюдават площи с много висок и висок риск от ерозия, което се дължи на специфичната атмосферна циркулация (ерозионност на вятъра) през годината и на подобрения контрол на почвената ерозия в страната. В ЮЗР няма ниви с най-висок риск от ветрова ерозия. Област София е сред областите в страната, където загубите на почва са най-големи.

През 2011 г. на територията на РИОСВ–София са извършени общо 117 броя проверки и включително при промяна предназначението на земеделски земи. На територията на София област са известни районите с трайно замърсяване на почвите – район Кремиковци и община Пирдоп. Замърсени с тежки метали са терени в землищата на села Долни и Горни Богров и с. Яна, р-н Кремиковци. Налаганите санкции по почвите в повечето случаи са за аварийни (залпови) замърсявания с нефтопродукти (предимно от пътно–транспортни произшествия). В някои случаи замърсяването на почвите се дължи на вредни емисии във въздуха от производствени дейности, увреждащи вторично качествата на прилежащите земи с тежки метали и др. вредни вещества.

На територията на РИОСВ-Перник през 2011 г. одобрените пунктове за почвен мониторинг в област Перник са 8 пункта /Долна Мелна, Главановци, Падине, Велиново, Калище, Лесковец, Долни Романци, Долни Раковец/, а в област Кюстендил - 7 путкта /Драговищица, Добри дол, Рашка Гращица, Цървеняно, Вуково, Бабинска река, Яхиново/. Показателите за изпитване са рН (Н2О), тежки метали и металоиди (мед, цинк, олово, кадмий, и арсен), органичен и общ въглерод, общ азот и фосфор. В рамките на мониторинговата мрежа на ИАОС, резултатите от изпитванията на почвените проби за замърсяване на почвата с тежки метали и металоиди на територията на област Перник и област Кюстендил не показват превишения на референтните стойности за ПДК.

На територията на Пернишка област екологично замърсените земи с цинк и олово, съгласно ПМС № 50/10.03.1993г. (ДВ бр. 24/ 26.03.1993г.), са общо 2 500дка, разпределени както следва: кв. ”Църква” гр. Перник - 1500дка; с. Кралев дол - 500дка; кв. ”Калкас” гр. Перник - 500дка. Като източник на замърсяването е посочена “Стомана” – АД, гр. Перник.

Почвите на територията на Област Кюстендил в голямата си част са чисти от замърсители с тежки метали, с изключение на землищата на селата Гюешево и Преколница, община Кюстендил, за където разполагаме с данни за замърсени с тежки метали терени – с олово над ПДК площи с размери от 2 и 5 дка, и с цинк над ПДК – 47 дка.

На територията на РИОСВ-Перник няма регистрирани случаи на замърсяване на площи в резултат употребата на разрешени пестициди. В област Перник залежалите растително защитни препарати са събрани в 98 бр. ББ кубове, разположени в землищата на селата Селищен дол - 6бр., Мещица – 9 бр., Богданов дол - 1 бр., гр. Трън – 3 бр., с. Елов дол – 14 бр., гр. Брезник – 18 бр., с. Кошарево – 12 бр.,с. Стефаново – 35 бр.В област Кюстендил залежалите растително защитни препарати са събрани в 3 бр. централизирани складове, отговарящи на изискванията за съхранение на опасни отпадъци в селата Драговищица, община Кюстендил, с.Панчарево, община Бобов дол и с. Пиперево, община Дупница

Мониторингът върху вкисляването на почвите на територията на РИОСВ Перник се осъществява ежегодно в пункт Дупница. Установено е силно вкисляване само в повърхностния (0-20 cm) почвен хоризонт. На територията на РИОСВ-Перник няма пунктове за наблюдаване на процеси за засоляване.

На територията на Благоевградска област мониторингът на почвите се провежда с указана периодичност от ИАОС - София съвместно с Регионална лаборатория град Благоевград. От провеждания мониторинг в постоянни пунктове от Национална система за почвен мониторинг /НСМОС/, за 2011 г. няма данни за превишение на нормите за устойчиви органични замърсители и нефтопродукти. Наличните резултати показват стойности под определените фонови стойности, или близки до тях. Констатацията се отнася и за резултатите от обследването на 8 бр. пункта за 2011г. - Симитли, Сатовча, Черна Места, Горно Драглище, Зойчене, Долени, Копривлен и Брезница. По отношение на засоляване и вкисляване на почвите за 2011 г. е извършено пробонабиране и анализ на 16 бр. проби от Регионална лаборатория Благоевград. Взети са от постоянни пунктове в землища на с.Първомай и с.Сатовча. Резултатите от анализите показват стойности на pH за с.Първомай между 5,2 и 6,8 pH единици, с леко завишение спрямо минали години. Пунктът е представителен за алувиално деалувиалните почви. Резултатите от анализите на пробите от пункта в землището на с.Сатовча не се различават съществено от минали години.

За територията на РИОСВ-Благоевград, няма регистрирани случаи на замърсявания на площи в резултат употребата на разрешени пестициди. От провеждания мониторинг в 22 бр. пункта по широк набор от показатели, се следи включително и за съдържанията на някои пестициди определени в годишните програми за почвен мониторинг. Резултатите от изпитванията на образци от утвърдените пунктове от НСМОС, показват, че няма наднормено съдържание.

Към настоящия момент в процес на реализация са Областна програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите за период не по-кратък от 5 г. (съгласно чл.25 от Закона за почвите обн. ДВ бр.89/06.11.2007 г.) и Общински програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите за срок не по- кратък от 3 години (съгласно чл.26 от Закона за почвите обн. ДВ бр.89/06.11.2007 г.).

Ландшафт

С изменение на Закона за подземните богатства от март 2011 г., Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е държавният орган, отговорен за упражняване на контрол върху дейностите по добиване на подземни богатства, включително и изпълнението на проекти за рекултивация.