Доклад за наблюдение на изпълнението на Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие



страница4/25
Дата22.07.2016
Размер3.79 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

Източник: Национален статистически институт
Разходите за научно-изследователска и развойна дейност в Югозападен район и през 2010 г. запазват тенденцията си от 2000 г. на непрекъснато нарастване и достигат 349 910 хил. лв. Нарастването спрямо предходната 2009 г. възлиза на 21,3% (61 613 хил. лв.) и е по-голямо от това за 2009 г. на годишна база спрямо 2008 г. (16,7%). Тенденцията за страната е също за нарастване, което е по-ниско от това на района и възлиза на 16,7% спрямо предходната 2009 г. И през 2010 г. районът продължава да формира преобладаващата част от разходите за НИРД на страната с дял от 83%. Голямата концентрация на разходи за НИРД в ЮЗР се дължи в много по-голяма степен на разходите на правителството и учебните заведенията за висше образование, отколкото на мащаба на разходите на бизнес предприятията.
Таблица 7. Разходи за научно-изследователска дейност 2006-2010 г. (хил.лв.)

Район от ниво 2

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 г.

БЪЛГАРИЯ

237 036

273 047

325 855

361 060

421 612

Северозападен район

6 067

7 177

6 557

8 123

6 609

Северен централен район

4 867

4 035

5 298

7 120

7 150

Североизточен район

14 995

13 202

17 156

22 010

16 961

Югоизточен район

9 760

11 557

15 069

14 958

18 381

Южен централен район

10 751

18 952

34 875

20 552

22 601

Югозападен район

190 596

218 124

246 900

288 297

349 910

Източник: Национален статистически институт
3. Анализ и тенденции в изменението на основни демографски показатели и показатели, характеризиращи пазара на труда в Югозападния район.

Отражението на икономическата криза в посока на задълбочаване на демографските проблеми и на диспропорции в териториалното разпределение на населението в района, се усеща и през 2012 г. Показателите за социално и демографско развитие на Югозападния район се запазват в сравнително по-благоприятна позиция спрямо останалите райони от ниво 2, тъй като в столицата има повече възможности за заетост, а това от своя страна привлича по-голям контингент от младо население от други части на страната. Тъй като трудовият пазар е силно инерционен, неговата стагнация или възстановяване се проявява със значителен времеви лаг след проявите на финансовите и икономически фактори. В този смисъл безработицата в ЮЗР нараства и през 2012 г., а процентът на заетите лица се увеличава незначително. Въпреки стагнацията, и през 2012 г. Югозападен район запазва водещото си място сред останалите райони от ниво 2 и по трите ключови показателя на пазара на труда – коефициент на икономическа активност, коефициент на заетост и коефициент на безработица.



Югозападният район е най-големият район на ниво NUTS 2 в България по брой на населението - 2 131 233 души по данни към 31.12.2011 г. Това представлява малко над 29% от населението на страната, което основно се дължи на област София (столица), където живее 17,7% от общото население на страната. Сравнено с данните към 31.12.2010 г., населението на ЮЗР се е увеличило с 0,8% (17678 души). Единствено в област София (столица) броят на населението нараства спрямо 2010 г. (с 3% или 37169 души), в другите четири области от района се регистрира спад.
Таблица 8. Брой и гъстота на населението към 31.12.2011 г.

Район, област

Брой на населението

(души)

Гъстота на населението

(д/кв.км)

БЪЛГАРИЯ

7 327 224

66,0

Северозападен район

836 601

43,9

Северен централен район

853 468

57,0

Североизточен район

961 965

66,4

Югоизточен район

1 072 850

54,2

Южен централен район

1 471 107

65,8

Югозападен район

2 131 233

105,0

Благоевград

322 025

49,9

Кюстендил

134 990

43,9

Перник

131 987

55,1

София

245 616

34,8

София (столица)

1 296 615

961,2

Източник: Национален статистически институт
Гъстотата на населението в Югозападния район по данни към 31.12.2011 г. е 105,0 души на кв.км., докато за страната този показател е 66,0 д./кв.км. Високата стойност на показателя за района се дължи преди всичко на област София (столица), на чиято територия (най-малка от всички области в района), живеят 961,2 д/кв.км. Най-ниска е гъстотата на населението в Софийска област – 34,8 д/кв.км.

В края на 2011 г. в градовете живее 83,2% от населението на ЮЗР – увеличение с 0,7% спрямо 2010 г. (най-висок процент сред районите от ниво 2, което се дължи основно на столичния град), а в селата – 16,8%.



Естественият прираст за 2011 г. на Югозападния район следва общите за страната негативни тенденции и продължава да е отрицателен (-7 123 души или -3,3‰ спрямо -37 412 души или -5,1‰ за България), но все пак с най-ниска стойност от всички райони от ниво 2. На годишна база за 2011 г. (спрямо 2010 г.) отрицателната стойност на естествения прираст в района намалява с 0,8‰. Водещо място по този негативен показател в ЮЗР заемат област Перник и област Кюстендил с отрицателен прираст съответно -11,3‰ и -10,8‰. Отрицателна тенденция се наблюдава при област София (столица), която въпреки че и през 2011 г. е с най-ниския естествен прираст в района и в страната, той отново е отрицателен (-1,1‰). За сравнение за 2009 г. и 2010 г. естественият прираст на област София (столица) е положителен – съответно +0,2‰ и +0,1‰ за 2009 г. и 2010 г. Стойността на естествения прираст за област Благоевград за 2011 г. е – 2,1‰, но също се повишава в сравнение с 2009 г. и 2010 г. За останалите области той се запазва на относително постоянни отрицателни нива.
Таблица 9. Естествен прираст на 1000 души от населението за 2011 г.


Район, област

Естествен

прираст на

населението

(души)

Естествен

прираст на

населението

(‰)

БЪЛГАРИЯ

-37 412

-5,1

Северозападен район

-9 128

-10,8

Северен централен район

-6 851

-8,0

Североизточен район

-3 306

-3,5

Югоизточен район

-4 375

-4,0

Южен централен район

-6 629

-4,5

Югозападен район

-7 123

-3,3

Благоевград

-687

-2,1

Кюстендил

-1 466

-10,8

Перник

-1 504

-11,3

София

-2 034

-8,2

София (столица)

-1 432

-1,1

Източник: Национален статистически институт
По отношение на възрастовата структура на населението в Югозападен район се потвърждават неблагоприятните тенденции в демографското развитие, характерни за страната като цяло. Налице е продължаващ процес на застаряване на населението, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години. Районът е на предпоследно място по показателя дял на населението на възраст 0-15 г. (след Северозападен район). В динамичен аспект, протичат положителни промени – не само в ЮЗР, но и в останалите райони от ниво 2 делът на младото население или слабо се увеличава, или се запазва на същото равнище през периодa 2007-2010 г. По показателя дял на населението на възраст 65 г.+ ЮЗР се нарежда на четвърто място сред останалите райони от ниво 2. По отношение дела на населението в трудоспособна възраст стойностите на ЮЗР са близки до тези на Североизточен и Южен централен район, където са най-големите градове в страната и има най-голямо струпване на университети. На областно ниво най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в област Кюстендил - 22,8%, а най-нисък – в областите Благоевград – 16% и София (столица) – 15,6%. Населението във възрастовата група 15 - 64 години е с най-висок относителен дял в област София (столица) – 72,1% и област Благоевград - 70%. Делът на населението на възраст под 15 г. е най-нисък в областите Перник – 11,4% и Кюстендил – 11,5%.
Таблица 10. Възрастова структура на населението към 01.02.2011 г. (в %)


Район, област


0-15 г.


15-64 г.


65 г. +

БЪЛГАРИЯ

13,2

68,3

18,5

Северозападен район

12,8

64,1

23,1

Северен централен район

12,3

67,3

20,4

Североизточен район

14,1

68,5

17,5

Югоизточен район

14,8

66,8

18,4

Южен централен район

13,3

68,5

18,2

Югозападен район

12,5

68,2

19,3

Благоевград

14

70,1

16

Кюстендил

11,5

65,7

22,8

Перник

11,4

66,7

21,9

София

13,4

66,3

20,2

София (столица)

12,3

72,1

15,6

Източник: Национален статистически институт
Процесът на застаряване на населението в България, отчетен чрез отношението на населението на възраст 65 и повече години към населението на възраст от 15 до 64 години, засяга в относително по-малка степен Югозападния район в сравнение с другите български райони. По данни на НСИ за 2011 г. за ЮЗР този показател е 24,9% при средно за страната 27,8%. Относително по-ниски стойности се отчитат за София (столица) и за област Благоевград – съответно 22,2% и 23,5%. За останалите три области от района се регистрират равнища над средното за страната. За сравнение за ЕС-27 средно Евростат отчита стойност 26,4% на този коефициент. За всички райони от ниво 2, в т.ч. и за ЮЗР (с 1,3%), се наблюдава негативна тенденция на слабо покачване на стойностите на показателя за 2011 г. спрямо 2010 г.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.) Към 01.02.2011 г. общо за страната това съотношение е 70. За сравнение през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. По този показател Югозападен район се нарежда след Южен централен, Североизточен и Югоизточен район. Област Благоевград е от областите в страната с най-благоприятно съотношение (94). Същевременно едни от най-ниските стойности по този показател са отново в ЮЗР – за областите Перник и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 лица, влизащи в трудоспособна възраст.


Таблица 11. Коефициент на демографско заместване и на възрастова зависимост към 01.02.2011 г.


Район, област

Коефициент на демографско заместване (брой)

Коефициент на възрастова зависимост (%)

БЪЛГАРИЯ

70

46,5

Северозападен район

58,4

56,1

Северен централен район

65,2

48,6

Североизточен район

75,5

46,1

Югоизточен район

71,8

49,7

Южен централен район

76,8

46,9

Югозападен район

67,8

45,9

Благоевград

94

42,7

Кюстендил

54

52,2

Перник

54

49,9

София

65

50,8

София (столица)

72

38,8
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница