Доклад за наблюдение на изпълнението на Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие



страница5/25
Дата22.07.2016
Размер3.79 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

Източник: Национален статистически институт
Общият коефициент на възрастова зависимост към 01.02.2011 г. за страната е 46,5%, тоест на 100 лица във възрастовата група 15–64 навършени години се падат близо 47 лица под 15 г. и на 65 и повече години. Показателят има най-ниска стойност в Югозападния район – 45,9%. Това е логично следствие от по-високата му социално- икономическа развитост и привлекателност като място за живеене и реализация на поколенията в трудоспособна възраст. На областно ниво в най-благоприятно съотношение са областите София (столица) – 38,8% и Благоевград – 42,7%.

Икономическата активност на населението на 15 и повече навършени години в Югозападния район устойчиво се задържа с няколко пункта над средната стойност за страната през периода 2004-2012 г. Следва да се отбележи, че след достигането на пикова стойност през 2008 г. от 59,1%, коефициентът на икономическа активност в ЮЗР спада до 56,8% за 2011 г. През 2012 г. тенденцията е положителна и се наблюдава, макар и малко, покачване на стойностите – с 0,8%, като показателят достига стойността от 57,6%. Коефициентът на икономическа активност нараства във всички области в района, с изключение на Софийска област. През 2012 г., както и през 2011 г., водещи по икономическа активност в ЮЗР са областите София (столица) - с 60,1% и Благоевград - с 59,3%.
Таблица 12. Коефициент на икономическа активност, коефициент на заетост и коефициент на безработица за 2011г. и 2012 г. (в %)

Район, област

Коефициент на

икономическа

активност

(%)

Коефициент на заетост

(%)

Коефициент на безработица

(%)

2011 г.

2012 г.

2011 г.

2012 г.

2011 г.

2012 г.

БЪЛГАРИЯ

51,3

53,1

45,6

46,6

11,2

12,3

Северозападен район

44,4

45,1

38,9

39,6

12,5

12,3

Северен централен район

47,7

50,1

41,5

42,9

12,9

14,3

Североизточен район

52,8

54,3

44,6

44,4

15,5

18,2

Югоизточен район

49,9

52,9

44,1

46,6

11,6

11,9

Южен централен район

50,0

52,1

43,6

44,9

12,7

13,8

Югозападен район

56,8

57,6

52,6

52,9

7,3

8,2

Благоевград

58,6

59,3

53,8

53,1

8,2

10,4

Кюстендил

50,1

50,4

42,8

43,2

14,5

14,2

Перник

49,8

51,9

46,0

46,8

7,6

9,9

София

49,6

49,1

44,9

46,0

9,5

6,4

София (столица)

59,3

60,1

55,7

55,7

5,9

7,3

Източник: Национален статистически институт
И при коефициента на заетост на населението на 15 и повече навършени години в Югозападния район тенденцията на спад, започнала през 2009 г., се променя. От 52,6% за 2011 г., стойността на показателя се увеличава с 0,3% и през 2012 г. тя е 52,9%, която стойност отново е по-висока от средната за страната (46,6%). Нарастване на заетостта се отчита в областите Кюстендил, Перник и Софийска. При област Благоевград се наблюдава спад, а стойността на показателя в област София (столица) остава на същото ниво като през 2011 г. Въпреки това най-висок коефициент на заетост в ЮЗР за 2012 г. се отчита в област София (столица) – 55,7%, следвана от област Благоевград – 53,1%. Близки до средната за страната стойност са областите Перник (46,8%) и Софийска (46,0%), като най-ниска е стойността за област Кюстендил - 43,2%, която е под средната за страната.

Коефициентът на заетост на лицата на възраст 55-64 г. в Югозападен район по данни на Евростат за 2011 г. се повишава в сравнение с 2010 г. с 0,5% и възлиза на 49,2%, стойност близка до тази от 2007 г. (49%). Тенденцията за нарастване е характерна и за страната (средно) и за ЕС-27, съответно с 0,4% и с 1,1% за 2011 г. спрямо 2010 г. Сравнението на данните показва, че през 2011 г. районът изпреварва средните стойности за България (43,9%) и тези за ЕС-27 (47,4%). Съпоставен с другите райони от ниво 2, ЮЗР е на първо място по този показател.



Коефициентът на безработицата на населението на 15 и повече навършени години в Югозападния район за периода 2004-2012 г. е по-нисък спрямо средните нива за страната, като през 2008 г. достига най-ниското си равнище от 2,9%. Негативната тенденция на увеличение, започнала през 2009 г., продължава и през 2012 г., като коефициентът на безработица в ЮЗР достига 8,2% - нарастване с 0,9% спрямо 2011 г. Независимо от това стойностите му остават доста по-ниски от средните за страната - съответно 11,2% и 12,3%. Във вътрешнорегионалната структура на безработицата през 2012 г. се отчитат известни отклонения от средното равнище за района, като Софийска област и област София (столица) са под средното ниво за района, а областите Благоевград и Перник са над средното за района, но под средното за страната. Най-висок е коефициентът на безработица в област Кюстендил – 14,2%. В сравнение с 2011 г., през 2012 г. във всички области от района се наблюдава увеличение на показателя, с изключение на Софийска област, където той намалява с 3,1% (от 9,5% за 2011 г. на 6,4% за 2012 г.) С тази стойност, най-ниска за района и за страната, Софийска област измества област София (столица), която обичайно е водач по този показател.

Делът на дългосрочно безработните (12 и повече месеца) от всички безработни лица през периода 2008-2011 г. в ЮЗР по данни на Евростат се увеличава, като нарастването за 2011 г. на годишна база спрямо 2010 г. е с 0,7% (от 2,8% на 3,5%). Сравнено с останалите райони от ниво 2, по този показател ЮЗР е с най-ниски стойности за 2011 г., заедно с ЮИР – 5,7%. Средно за страната стойността за 2010 г. възлиза на 4,8% (нарастване с 1,8% на годишна база), а за 2011 г. – на 6,3% (нарастване с 1,5%). Тенденцията за ЕС-27 (средно) е сходна - делът на дългосрочно безработните лица през 2010 г. и през 2011 г. нараства - съответно на 3,9% и 4,1%.

Системата от образователни институции в Югозападния район е най-добре развита спрямо останалите райони в страната, като се има предвид националното значение и високата концентрация на университети и колежи в столицата – 20 броя, в Благоевград – 2 броя, Перник и Софийска област по 1 брой. По показателя брой университети на 1 млн. жители към 31.12.2011 г. районът запазва първото си място в страната със стойност 11,3 (за страната – 6,0), като стойността е леко завишена в сравнение с 2010 г. поради увеличения брой университети (нов университет в гр. Перник). Към края на 2011 г., на територията на района са разположени общо 670 образователни институции, като мрежата обхваща 512 общообразователни училища, 99 професионални гимназии и 24 университета и специализирани висши училища.

През учебната 2011/2012 г. на територията на Ю3Р се намират 21% от всички детски градини в страната (437 бр.), като са обхванати 65 313 деца. В сравнение с предходната 2010/2011 уч. година се наблюдава увеличение на броя на детските градини в ЮЗР с 2. На вътрешнорегионално ниво ситуацията е следната: намаление на броя на детските градини в област Перник – с 2 броя и намаление с по 1 брой в областите Кюстендил и Софийска. Увеличение на броя на детските градини има единствено в област София (столица), където в сравнение с предходната учебна година са открити 6 детски градини. Въпреки това съществен проблем за столицата остава недостигът на места в детските заведения. В област Благоевград броят на детските градини за двете анализирани учебни години се запазва един и същ – 68 броя, въпреки, че броят на децата се увеличава /от 10939 на 11225/ за отчетния период.



В Югозападния район системата на здравеопазването, както и мрежата от заведения, осигуряващи социални дейности и услуги е сравнително добре развита. Към 31.12.2011 г. общият брой на болничните заведения в ЮЗР е 96, което е увеличение с 2 броя в сравнение с предходната година. За страната като цяло броят на болничните заведения намалява от 346 за 2010 г. на 344 за 2011 г. По отношение на лечебните заведения за извънболнична помощ Югозападен район следва тенденцията, характерна за цялата страна на увеличаване на броя, като следва да отбележим, че увеличението за ЮЗР е драстично – от 375 броя през 2010 г. на 515 броя за 2011 г. В София (столица) са концентрирани приблизително 17 % от болничните заведения в страната и около 20 % от лечебните заведения за извънболнична помощ. В област Благоевград и област Софийска осигуреността на населението със заведения за болнична и извънболнична помощ е около средната за страната, а в област Кюстендил и област Перник – под средната. Сходна е тенденцията по отношение осигуреността с лекари (включително стоматолози) и помощен медицински персонал по области. Измерена с показателя лекари в лечебните и здравните заведения на човек от населението, за 2011 г. тя е най-висока за София (столица) – 222 и най-ниска за област Перник – 377 (средно за страната – 258 и за района – 250). Като цяло недостиг на здравни услуги и недостатъчно добра организация на медицинската помощ има в периферните и отдалечените населени места. В периферните територии на района са ограничени и видовете и качеството и на социалните услуги.

Таблица 13. Здравна мрежа към 31.12.2010 г. и 31.12.2011 г.

Район, област

Брой

болнични заведения

Брой лечебни заведения за извънболнична помощ

Брой други здравни и лечебни заведения

2010 г.

2011 г.

2010 г.

2011 г.

2010 г.

2011 г.

БЪЛГАРИЯ

346

344

1 613

1770

183

150

Северозападен район

40

40

164

167

28

20

Северен централен район

40

37

214

218

36

27

Североизточен район

38

37

271

277

24

20

Югоизточен район

51

49

233

241

21

17

Южен централен район

69

67

342

338

29

24

Югозападен район

94

96

375

515

45

42

Благоевград

12

12

59

57

5

3

Кюстендил

7

5

26

27

5

5

Перник

5

4

33

33

6

5

София

16

16

51

49

5

4

София (столица)

54

59

206

349

24

25

Източник: Национален статистически институт
Таблица 14. Медицински персонал към 31.12.2010 г. и 31.12.2011 г

Район, област

Лекари

Население на един лекар

Лекари по дентална медицина

Население на един лекар по дентална медицина




2010 г.

2011 г.

2010 г.

2011 г.

2010 г.

2011 г.

2010 г.

2011 г.

България

27 997

28 411

268

258

6 355

6 655

1 181

1 101

Северозападен район

3 458

3 448

256

243

591

592

256

1 413

Северен централен район

2 687

2 641

336

323

602

605

336

1 411

Североизточен район

3 676

3 589

267

268

690

729

267

1 320

Югоизточен район

3 555

3 511

311

306

750

786

311

1 365

Южен централен район

5 228

5 286

290

278

1 554

1 643

974

895

Югозападен район

8 324

8 540

254

250

2 133

2 243

991

950

Благоевград

880

914

370

352

254

261

1 283

1 234

Кюстендил

488

470

293

287

113

115

1 266

1 174

Перник

372

350

362

377

132

154

1 020

857

София

957

957

262

257

121

126

2 070

1 949

София (столица)

5 627

5 849

224

222

1 513

1 587

832

817

Източник: Национален статистически институт
4. Анализ и тенденции в изменението на основни инфраструктурни и екологични показатели в Югозападния район.

По отношение на показателите за развитие на пътната, информационно-комуникационната и екологичната инфраструктура в Югозападния район през периода 2011-2012 г. не се наблюдава съществена промяна в сравнение с 2010 г.

През 2011 г. общата дължина на Републиканската пътна мрежа в Югозападния район се увеличава в известна степен в сравнение с нивото от 2010 г. - съответно от 3272 км на 3315 км. Промяната се дължи преди всичко на откриването на автомагистрала „Люлин“. Магистралата, с дължина 21 км, бе официално открита на 15 май 2011 г. и трасето й е разположено на територията на две области – Софийска и Перник. В резултат през 2011 г. се увеличава дължината на автомагистралните пътища в Югозападния район от 118 км на 139 км. По отношение на дължината на пътищата от първи, втори и трети клас не се забелязва значителна промяна. Трябва да се отбележи, че през територията на област София (столица) не преминават пътища от РПМ.

Към 31.12.2011 г. РПМ на територията на района включва: 139 км – автомагистрали, 615 км - пътища І клас, 618 км - пътища ІІ клас и 1943 км пътища ІІІ клас и пътни връзки при кръстовища и възли. Територията на района не е равномерно обслужена от пътища с висок клас. През Югозападния район преминава изцяло автомагистрала „Люлин“, участъци от автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Струма”, както и някои първокласни пътища. Изградените автомагистрали и пътища І клас имат най-голям относителен дял като част от общата дължина на пътищата от РПМ в сравнение с останалите региони в страната - около 22,0%. Средната гъстота на първокласните пътища и автомагистралите е 37 км/1000 кв.км при средно за страната 30 км/1000 кв.км.



Най-добре обслужена от пътища от РПМ е Софийска област, тъй като през територията и преминават всички пътища І клас и автомагистрали, които осигуряват комуникациите и достъпа до столичния град. Пътищата от РПМ, функциониращи на територията на област Софийска са с най-голяма дължина в района - 1504 км или 45,4% от РПМ в района. В областта гъстотата на пътищата от висок клас с национално и международно значение е 69 км/кв.км - около два пъти по-висока от средната за страната и района. Към момента Софийска област е единствената в района, която се доближава до средните стойности за ЕС-27 за гъстота на пътища от висок клас – 78 км/1000 кв.км към 2008 г. Към 2011 г. територията на областите Благоевград и Кюстендил не е обслужена от автомагистрали, което като цяло определя по-ниско ниво на транспортно обслужване.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница