Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на
Изтегляне 2.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фигура 4: Брутна добавена стойност в Северен централен район за 2015 г. (млн. лв.)
- Таблица 7: Източници на доходи през периода 2015-2016 г.
- България Общ доход 4 953
- Северен централен район от ниво 2 Общ доход 4 520
- Райони от ниво2 Общ доход
- 4 841 Югоизточен район 4 531 4 657
- 6 134 6 381 Южен централен район 4 182
- Фигура 5: Общ доход средно на лице от домакинство по области в Северен централен район през периода 2015-2016 г. (лв.)
- Таблица 8: Нефинансови предприятия през периода 2014-2015 г.
- Групи предприятия 2014 г. 2015 г.
- Предприятия Заети Приходи
- Северен централен район 34 716 196 536
- Таблица 9: Разходи за научноизследователска и развойна дейност през периода 2011-2015 г.
- 2011 г. 2012 г. 2013 г.
- Северен централен район 7 929 7 443
- Разходи за НИРД (% от БВП) ЕС-28
- Северен централен район 0,13 0,11
|
Източник: НСИ Стойностите на показателя брутна добавена стойност по области показват, че и през 2015 г. се запазва доминиращото влияние на областите Русе и Велико Търново – съответно с 1 942 млн. лв. (31,75 % от общата БДС за СЦР) и 1 765 млн. лв. (28,85 % от общата БДС за СЦР). Следват областите Габрово, където създадената през 2015 г. БДС е в размер на 1 032 млн. лв. (16,87 % от общата БДС за района), Разград – със 794 млн. лв. (12,98 %) и Силистра – с 584 млн. лв. (9,55 %). Единствено в областите Разград и Силистра се наблюдава намаление на показателя спрямо 2014 г. По отношение разпределението на БДС по икономически сектори, най-силно развити са индустрията и секторът на услугите в област Русе – съответно 11,25 % и 18,36 % от общата БДС за СЦР. Най-голям принос в аграрния сектор в рамките на района има област Велико Търново – 2,39 %. Фигура 4: Брутна добавена стойност в Северен централен район за 2015 г. (млн. лв.) 
Източник: НСИ По данни на НСИ, през 2016 г. общият доход средно на лице от домакинство за страната е 5 167 лв. и нараства с 4,32 % спрямо 2015 г. За същия период, доходите от работна заплата средно на лице от домакинство са 2 807 лв., което е с 81 лв. (2,97 %) повече на годишна база спрямо 2015 г. Относителният дял на работната заплата в общия доход е 54,33 % и намалява с 0,71 процентни пункта спрямо предходната година (55,04 %). Сред районите от ниво 2, през 2016 г. най-висок годишен общ доход средно на лице от домакинство е отчетен в Югозападния район (6 381 лв.), а най-нисък – в Южния централен район (4 474 лв.). Общият доход средно на лице от домакинство в Северния централен район за 2016 г. е 4 913 лв., който в сравнение с 2015 г. нараства с 8,69 %. По стойност на показателя СЦР се нарежда на второ място сред районите в страната. Основен източник на доходи на домакинствата остава работната заплата (2 458 лв.), която формира 50,03 % от общия доход и спрямо 2015 г. относителният й дял нараства незначително (49,96 %). Доходите от пенсии са в размер на 1 357 лв. и формират 27,62 % от общия доход на домакинствата при среден за страната 27,71 %. Доходите от всички социални трансфери2 в СЦР представляват 32,30 % от общия доход. Таблица 7: Източници на доходи през периода 2015-2016 г.
Източник: НСИ Във вътрешнорегионален аспект, най-висок общ доход средно на лице от домакинство през 2016 г. е отчетен в област Габрово – 5 728 лв. Следват областите Русе (5 263 лв.), Велико Търново (4 967 лв.), Разград (4 182 лв.) и Силистра (3 922 лв.). Фигура 5: Общ доход средно на лице от домакинство по области в Северен централен район през периода 2015-2016 г. (лв.) 
Източник: НСИ През 2015 г. функциониращите в района 35 510 фирми3 генерират приходи в размер на 19 630 млн. лв., като с най-голям дял в приходите от дейността са средните фирми – 6 175 млн. лв. (31,46 % от приходите за района). Следват малките фирми – с приходи от 5 069 млн. лв. (25,82 %), микро предприятията – с 4 667 млн. лв. (23,77 %) и големите предприятия – с 3 719 млн. лв. приходи (18,95 %). Спрямо предходната година приходите от дейността на нефинансовите предприятия в СЦР се увеличават с 1 297 млн. лв. или със 7,07 %. Най-голямо е това увеличение при малките и средните фирми – съответно със 7,87 % и със 7,41 %, следват големите фирми – със 7,18 % и микро фирмите – с 5,71 % През 2015 г. реализираните приходи в СЦР са 7,32 % от общите приходи в страната, като районът запазва своето предпоследно пето място преди Северозападния район (4,78 %). Водещ по този показател продължава да е Югозападният район, където се генерират над половината от приходите на нефинансовите предприятия в България през периода (53,01 %). През 2015 г. броят на заетите лица в нефинансовия сектор на икономиката в Северния централен район е 198 113 и спрямо 2014 г. нараства с 1 577 души, или с 0,8 %. Заетостта се увеличава в микро, малките и средни предприятия, като най-голямо е увеличението в малките и средни предприятия – съответно с 2,22 % и 1,66 %. За същия период единствено в големите предприятия броят на заетите лица намалява с 928 души, или с 2,47 %. Таблица 8: Нефинансови предприятия през периода 2014-2015 г.
Източник: НСИ През 2015 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност в България (цел на стратегия „Европа 2020“) възлизат на 850 457 хил. лв., или с 27,92 % повече в сравнение с предходната година, като през периода се запазва наблюдаваната през последните години тенденция на нарастване в абсолютна стойност. На ниво райони от ниво 2, стойностите на показателя са най-високи в Югозападния район – 642 876 хил. лв. (75,59 % от разходите за НИРД в страната), а най-ниски в Северозападния район – 33 265 хил. лв. (3,91 %). В Северния централен район разходите за НИРД през 2015 г. са в размер на 37 218 хил. лв. (4,38 %) и спрямо предходните години (2011-2014 г.) нарастват значително. Районът се нарежда на трето място след Югозападния (75,59 %) и Южния централен райони (7,66 %). Във вътрешнорегионален аспект, през 2015 г. най-голяма част от инвестициите в НИРД са направени в област Русе – 16 267 хил. лв., което представлява 43,71 % от общите инвестиции в Северния централен район. По данни на Евростат, през 2015 г. относителният дял на инвестициите в НИРД за България (% от БВП) е 0,96 % от БВП, при национална цел от 1,5 % дял на инвестициите през 2020 г. Тази стойност е под средната за ЕС-28 (2,03 %) и страната ни е на едно от последните места сред държавите-членки на ЕС. Значителни различия се наблюдават и по отношение на относителния дял на инвестициите за НИРД между районите от ниво 2 в страната. През 2014 г. най-висок е този относителен дял в Югозападния район – 1,39 %, а най-нисък в Северния централен район – 0,15 %. Таблица 9: Разходи за научноизследователска и развойна дейност през периода 2011-2015 г.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 2.75 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||