Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие

В тази връзка на проведените две съвместни заседания на Регионалния съвет за развитие и Регионалния координационен комитет на Югозападен район през 2010 г. представители на Управляващите органи на Оперативните програми представиха за обсъждане актуални обобщени справки за изпълнението на оперативните програми на територията на района. С оглед на това, че основните финансови инструменти за постигане на целите и приоритетите на РПР на ЮЗР са именно оперативните програми, периодичното подготвяне, представянето и обсъждането на информация относно хода на операциите, има голямо значение за процеса на наблюдение на изпълнението на РПР на ЮЗР. Анализирането на информацията дава възможност за очертаване на тенденции в хода на реализиране на оперативните програми, идентифициране на силни страни и слабости и формулиране на заключения и предложения за подобряване на резултатите от наблюдението.

На второ място, поради съществените изменения във вътрешната и външната нормативна и институционална среда в периода юни-септември 2009 г. бе изготвен проект на Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югозападния район за периода 2010-2013 г. (АДИ на РПР), като в него бяха отчетени и промените в Националната стратегия за регионално развитие 2005-2015 г. на база на проекта на Актуализиран документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие. Актуализацията на Регионалния план бe извършена в съответствие с Методическите указания за актуализиране на действащите стратегии и планове за регионално и местно развитие (2009 г.), изготвени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Проектът на АДИ на РПР (2010-2013 г.) бе обсъден от РСР на ЮЗР на заседание на 17.11.2009 г. в гр. София и след постъпило по-късно в МРРБ Решение на Министъра на околната среда и водите да не се извършва Екологична оценка на документа, той бе одобрен от Съвета с неприсъствена процедура през юли-август 2010 г. Обсъждането и одобряването на проекта на АДИ на РПР на ЮЗР от един толкова широк кръг от заинтересовани страни в рамките на РСР (представители на централната изпълнителна власт, областните администрации, местните власти, организациите на работодателите и работниците и служителите), е основна мярка за осигуряване на спазване на принципа на партньорство и публичност. На следващ етап съгласно чл.18 и чл.19 ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие предстои внасянето му за приемане от Министерски съвет.

На трето място, във връзка с регулацията на чл.33 ал.1 от Закона за регионалното развитие, в края на 2010 г. от независим консултантски екип бе изготвена Междинна оценка за изпълнението на Регионалния план за развитие 2007-2013 г. на Югозападен район от ниво 2. Чрез междинната оценка са анализирани и оценени първоначалните резултати от изпълнението на РПР на ЮЗР, оценен е напредъка по постигането на заложените цели, ефективността и ефикасността на разходваните ресурси и са формулирани изводи и препоръки за разработване на РПР на ЮЗР за следващия програмен период. Междинната оценка бе представена и обсъдена на заседание на РСР на 17.03.2011 г. в гр. Кюстендил и съгласно чл.50 т.7 от Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие бе одобрена от членовете на Съвета. На същото заседание Регионалният съвет за развитие взе решение за включване на препоръките и изводите от междинната оценка в Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на ЮЗР 2010-2013 г.

Въз основа на Междинната оценка в изпълнение на разпоредбите на чл.22 от Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие е изготвен Доклад за резултатите от междинната оценка на изпълнението на Регионалния план за развитие на Югозападен район от ниво 2 (2007-2013 г.) Към момента се извършва процедура по съгласуване на Доклада с министерствата и областните администрации в страната, след което предстои внасянето му за одобряване от Министерския съвет.

Основният извод, който се налага е, че въпреки забавянето на темпа на растеж вследствие на икономическата криза, Югозападният район продължава да заема водещо място сред районите от ниво 2 в страната почти по всички основни показатели на социално-икономическото развитие и запазва потенциала си. Това се дължи най-вече на значението на София като административен, икономически и културно-образователен център на страната. Анализът на условията за развитие на Югозападния район и на постигнатия напредък през 2008-2010 г. очертава силно изразен дисбаланс в рамките на района по отношение на цялостното социално-икономическо развитие, който е по-значителен от различията в останалите райони на страната. Наблюдават се диспропорции на няколко нива: между столичния град и съседните общини, между столицата и останалите областни центрове, между областните градове и другите общини в областите. Резултатите от анализа на развитието в ЮЗР (за 2007-2009 г.), извършен в междинната оценка на РПР, показват намаляване на вътрешнорегионалните различия само по отношение равнището на безработица в района, а по отношение равнището на БВП на глава от населението, на заетостта и на доходите на населението вътрешнорегионалните различия в ЮЗР нарастват. Това налага по-активно прилагане на инструменти за социално-икономическо сближаване в рамките на района.

На база на оценката на приоритетите по ключови показатели се отчита, че значителна част от заложените мерки са в процес на реализация. Също така някои от мерките пряко или косвено касаят не само съответния приоритет, а реализацията им има мултиплициращ ефект. Това е предпоставка за цялостно изпълнение на Регионалния план в контекста на постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие.

Относителният дял на договорените към октомври 2010 г. средства по оперативните програми за мерки, свързани с изпълнението на РПР на ЮЗР, от средствата за всички райони от ниво 2, е 39,22%, а този на изплатените средства – 37,5%. Делът на изплатените средства от размера на договорените средства за ЮЗР за периода 2007 – октомври 2010 г. е относително нисък – 16,25%. Предвид общия обем на договорените и изплатените средства, налице е потенциал за задоволително постигане на трите стратегически цели на РПР на ЮЗР.

При разработване на Регионалния план за развитие на ЮЗР за следващия програмен период следва да се определят ясно приоритетните области за интервенции в района и да се конкретизират и диференцират мерките в Плана спрямо спецификата на района. За това ще допринесе по-ефективното използване на правомощията на Регионалния съвет за развитие на ЮЗР, свързани с идентифициране на проблемите на района и тяхното адресиране чрез съответните финансови инструменти. Също така е целесъобразно формулирането на целите и приоритетите на РПР на ЮЗР по начин, който осигурява прякото им обвързване с тези на Националната стратегия за регионално развитие, Националната стратегическа референтна рамка и Оперативните програми с оглед съответствието между стратегическите документи на различни териториални нива и инструментите за реализирането им. Определянето на всички възможни източници за финансиране на определените мерки – национални, от ЕС и др. ще даде по-голяма яснота относно средствата за осъществяване на политиката за регионално развитие.

С цел подобряване на резултатите от наблюдението е подходящо интегрирането на процесите по наблюдение и оценка на РПР на ЮЗР с тези, определени за оперативните програми, съфинансирани от ЕС, както и създаването на условия за оптимално функциониране на системата за наблюдение на регионалното развитие. В тази насока се отчита нуждата от подобряване на междуведомствената координация с оглед изготвянето, предоставянето и обработката на информация във връзка с наблюдението на Плана. За по-детайлна, точна и актуална информация относно индикаторите за наблюдение е необходимо да се регламентират механизмите за обмен на информация с Националния статистически институт, Агенцията по заетостта, Агенцията по кадастъра, Регионалните инспекции по околната среда и водите, Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, Изпълнителната агенция по околна среда, Изпълнителната агенция за енергийна ефективност и др. ведомства.

От значение за наблюдението на реализацията на целите и приоритетите на Регионалния план за развитие е и ефективното осъществяване на регионална координация при изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС, оказващи въздействие върху развитието на района. Предвиденият в законодателството за регионално развитие механизъм за това е Регионалният координационен комитет към Регионалния съвет за развитие на Югозападен район. Във връзка с неговата дейност е подходящо да се прецизират начина и формите на предоставяне на информация от Управляващите органи на Оперативните програми. Изготвянето на детайлна информация от Управляващите органи на ниво Югозападен район и обвързването и с индикаторите за наблюдение би спомогнало за по-пълно и точно отчитане на изпълнението на Регионалния план. В този смисъл е важно подобряването на механизмите за регионална координация чрез засилване на взаимодействието с териториалните и междинните звена по Оперативните програми, съфинансирани от ЕС.

Друг фактор за подобряване на резултатите от наблюдението на изпълнението на Регионалния план за развитие на Югозападния район е изграждането на централизирана информационна система (интернет базирана), в която всички министерства, държавни агенции, областни и общински администрации, да попълват информация за изпълняваните на тяхната територия проекти. По този начин ще се осигури необходимата информационно-технологична платформа за събиране, обработка, съхранение на информация, както за икономическото и социалното състояние на различните териториални нива, така и за изпълнението на предприетите от общините, областите и държавата мерки за развитие. Посредством предоставянето на актуална информация за развитието на дадена община, район или на национално ниво ще се повиши капацитета на всички нива на администрацията. В този аспект, следва да бъде предвиден механизъм за обмен на данни между Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН) и други системи, поддържащи информация, свързана с реализацията на политиката за регионално развитие.

Засилването на взаимодействието между Регионалния съвет за развитие на Югозападния район и останалите Регионални съвети за развитие на районите от ниво 2 в страната, както и между РСР и Областните съвети за развитие на областите от района, също би спомогнало за обмена на информация, сравнителен анализ на развитието на съответните нива, обсъждането на общи проблеми и предприемане на действия от един по-широк кръг от заинтересовани лица, свързани с изпълнението и наблюдението на Регионалния план, както и за иницииране на интегрирани проекти за развитие на целия район с важно значение за всички области и общини.
VI. ДОКЛАД ПО НАБЛЮДЕНИЕТО И КОНТРОЛА ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН 2007-2013 Г., ВКЛЮЧИТЕЛНО НА МЕРКИТЕ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ ИЛИ ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ В РЕЗУЛТАТ НА ПРИЛАГАНЕТО НА ПЛАНА.

Докладът за наблюдение и контрол при прилагането на Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) и на Актуализирания документ за неговото изпълнение (2010-2013 г.) се разработва в съответствие със Становище по ЕО № 5-3/2005 на Министъра на околната среда и водите и Решение за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка № ЕО-6/2010 на Министъра на околната среда и водите.

Следва да се отбележи, че Регионалният план за развитие на Югозападния район (2007-2013 г.) и Aктуализираният документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югозападен район (2010-2013 г.) не включват конкретни проекти за реализиране и не съдържат конкретни инвестиционни намерения и собствени бюджети. Двата документа целят очертаването на стратегическа рамка за устойчиво интегрирано развитие на района чрез дефинирането на стратегически приоритети, цели и мерки и обобщаване на източниците на финансиране и финансовите средства за постигането им. Мерките, заложени в Становище по ЕО № 3-2/2005 г. на Mинистъра на околната среда и водите, са отразени в Регионалния план за развитие на Югозападен район и в Актуализирания документ за изпълнението му чрез включването им в стратегическата част на документите в рамките на приоритети и специфични цели.

Отчетено е и утвърденото от Министерство на околната среда и водите разпределение на територията на страната на Райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) и тяхната категоризация в зависимост от степента на замърсяване. В Югозападен район са установени четири РОУКАВ, а именно: Столичен район, Елин Пелин, Пирдоп и Златица, и Перник. Съгласно Рамковата директива 96/62/ЕС и Закона за чистотата на атмосферния въздух за тези райони трябва да бъдат разработени Програми за оценка и управление качеството на атмосферния въздух и за намаляване нивата на замърсителите.

Столична Община е изготвила Програма за намаляване нивата на замърсителите на атмосферния въздух на територията на Столична община, приета с Решение № 302/12.06.2005 г. на Столичния общински съвет. Основната цел, заложена в програмата, е свързана с усъвършенстване на системата за контрол качеството на атмосферния въздух и нейното управление, както и повишаване на информираността на населението по въпросите, свързани с опазването чистотата на атмосферния въздух. За постигането й са предвидени редица мерки, в т. ч. и регламентиране начина на реагиране на Столична община при постъпване на информация за влошаване на КАВ чрез:

• 
  Преработване на общата структура на изготвения План за провеждане на спасителни и неотложни аварийно възстановителни работи при бедствия, аварии и катастрофи на територията на Столична община;
  
  • 
    Изготвяне на Оперативен план за действие при превишаване на установените норми или алармени прагове на замърсители на атмосферния въздух при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори (изготвен в края на 2008 г.) Оперативният план за действие се явява като допълнение към утвърдения и действащ План за провеждане на спасителни и неотложни аварийно – възстановителни работи при бедствия, аварии и катастрофи на територията на Столична община, поради факта, че потенциална ситуация с наднормено замърсяване на атмосферния въздух ще влияе пряко върху здравето на населението. В този смисъл се изискват адекватни мерки за превенция, ограничаване на последствията, защита и ликвидиране на причините за ситуацията.
    

От юни 2010 г. за Столична община е в сила План за действие за управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда на агломерация София.

През 2009 г. е актуализирана приетата през 2005 г. Програма за управление качеството на атмосферния въздух на гр. Перник, като основание за разработване на актуализацията на програмата е предписание на РИОСВ-Перник, определящо територията на Община Перник като РОУКАВ с превишения на установените норми за съдържание на Прах,ФПЧ10 и серен диоксид в атмосферния въздух.

След проведените по инициатива на МОСВ работни срещи с 26 общини за подпомагане процеса на изготвяне на общинските програми за намаляване нивата на замърсителите в атмосферния въздух към март-април 2011 г. се извършва актуализация на програмите на общините Перник, Благоевград, Пирдоп и Столична.

Разработена е Комплексна програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в атмосферния въздух на Община Пирдоп 2008-2013 г. Програми за намаляване на вредните емисии са разработени и за общините Златица и Челопеч (от Софийска област, в които е налице превишаване на установените норми за качеството на атмосферния въздух).

В стратегическата част на РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) са заложени дейности по създаване на системи за мониторинг на въздуха и почвите – по приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда”. Мерките се запазват и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2010-2013 г.) като включват разработване на интегрирани системи за управление на водите, система за мониторинг на въздуха и почвите. Дейностите се включват в обхвата на ОП „Околна среда”.

В зависимост от наличието и състоянието на изграденост на ГПСОВ агломерациите с над 10 000 е.ж. са разпределени в няколко категории:

- агломерации, в които има изградена ГПСОВ, за която не се налага разширение, реконструкция и модернизация за отстраняване на азот и фосфор - Разлог и Самоков;

- агломерации, в които има изградена ГПСОВ, за която се налага разширение, реконструкция и модернизация за отстраняване на азот и фосфор - Благоевград, Дупница, Ихтиман, Кремиковци, Кюстендил, Перник, Радомир, София;

- агломерации, в които е изградено само механично стъпало и е необходимо доизграждане на станцията – Ботевград;

- агломерации, в които в момента се изгражда пречиствателна станция – Етрополе;

- агломерации без изградена ГПСОВ - Банкя, Банско, Гоце Делчев, Елин Пелин, Костинброд, Нови Искър, Петрич, Пирдоп, Сандански, Своге.

В зависимост от наличието и състоянието на изграденост на ГПСОВ агломерациите между 2 000 и 10 000 е.ж. са разпределени в следните категории:

- агломерации, в които има изградена ГПСОВ, за която не се налага разширение, реконструкция и модернизация – Земен, к.к Боровец (3 ПСОВ);

- агломерации, в които има изградена ГПСОВ, за която се налага разширение, реконструкция и модернизация – Врачеш, гара Елин Пелин, Кочериново, Правец;

- агломерации без изградена ГПСОВ (Пълен списък на агломерациите без изградена ГПСОВ – в „Доклад за прилагане на директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населените места” /Приложение II – Агломерации между 2000 и 10000 е.ж./ Таблица23, стр.51).

РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) и Актуализираният документ за изпълнението му (2010-2013 г.) дават информация за броя на ПСОВ и дела на обслуженост на населението от района по области. В стратегическата част на РПР на ЮЗР изграждането на нови и реконструкцията на съществуващи ПСОВ е застъпено в приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда”. Мярката се запазва и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР.

За новото регионално депо на София се предвижда изграждане на инсталация за механично биологично третиране (МБТ) с производство на гориво от отпадъци (RDF) и депо за обезвреждане на отпадъците, след тяхното предварително третиране. В резултат на проведени предпроектни проучвания е взето решение инсталацията за МБТ и депото за третирани неопасни отпадъци да бъдат изградени на площадка в близост до с.Яна, местност „Садината”, а инсталациите за компостиране на зелени и биоразградими отпадъци да бъдат разположени на площадка в местността „Хан Богров”, с. Долни Богров. На 19 април 2010 г. приключи оценката на национално ниво (от МОСВ) на проекта и той бе изпратен за оценка в Европейската комисия, като предстои решение на ЕК по отношение на първата фаза на проекта. В периода до стартиране на експлоатацията на новите съоръжения обезвреждането на битовите отпадъци в Столична община ще бъде обезпечено чрез надграждане на депото в кв. Суходол и изграждане на инсталации за третиране на твърди битови отпадъци. Балираните отпадъци ще бъдат транспортирани за обезвреждане до регионални депа за отпадъци, отговарящи на нормативните изисквания, извън територията на Столична община.

За бъдещото регионално депо в Перник се предвижда изграждане на инсталация за компостиране на биоразградимите отпадъци и сепариране на битови отпадъци. Изграждането започна през 2009 г. С проекта за изграждане на регионално депо в Кочериново се предвиждат съоръжения за компостиране на биоразградимите отпадъци, за третиране на строителни отпадъци, за временно съхраняване на опасни отпадъци, за сепариране на битови отпадъци. Предвидено е да бъдат изградени три претоварни станции. Предвижда се пускането в екплоатация на инсталациите за компостиране на регионалните депа в Перник и Кочериново да започне през 2012 г.

Също така на територията на всяка община следва да бъдат изградени площадки за събиране на зелени отпадъци от паркове, градини и дворове, които след шредиране ще бъдат компостирани или ще бъдат транспортирани до регионални съоръжения за компостиране.

НПУДО е идентифицирала 40 потенциални общини или групи от общини за изграждане на претоварни станции към регионалните депа за отпадъци. Потенциалните общини са определени при следните допускания:

- разстояние от общинския център до съответното регионално депо над 40 км.

- население на общината или групата общини е над 20 000 жители.

Решението за изграждане на съответната претоварна станция следва да бъде взето след съответната оценка на ползите и разходите.

В райони, които се характеризират с голямо количество биоразградими отпадъци като райони с еднофамилни къщи в селата и еднофамилни къщи тип “вила” в предградията е подходящо да продължи въвеждането на домашното компостиране. В периода на действие на НПУДО в системата за домашно компостиране следва да бъдат обхванати:

- до 2010 година - 70 000 домакинства;

- до 2013 година - 89 000 домакинства.

Обхващането на все по-голям брой семейства в системи за домашно компостиране е възможно чрез постоянно информиране на населението за възможностите за оползотворяване на биоразградимите отпадъци и предоставяне на контейнери за компостиране на семействата, които желаят да компостират биоразградимите си отпадъци.

Изграждането на съоръжения за предварително третиране на отпадъците намира отражение в РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) в рамките на приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда”. Мерките предвиждат изграждане на депа и претоварни станции за отпадъци и въвеждане на разделно събиране на битови отпадъци и компостиране на биоразградими отпадъци. Дейностите се включват в обхвата на ОП „Околна среда” и се запазват и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2010-2013 г.)