Изпълнение на мерките за наблюдение и контрол при прилагане на плана от Становище по ЕО № 3-2/2005 г. на Mинистъра на околната среда и водите

Качеството на атмосферния въздух е сред актуалните екологични проблеми на Югозападен район. Той е определян като географско пространство със значителни стойности на антропогенно натоварване и съответно с влошени качества на атмосферния въздух. Активни източници на замърсяване са зоните на концентрация на промишлените дейности и урбанизираните ареали. Традиционно проблемни зони са София и Перник. На това основание и след предварителна оценка на нивата на замърсителите, по решение на МОСВ от 2001 г (по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Рамковата директива 96/62/ЕС), тук са категоризирани съответни райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ), а именно Столичен район, Елин Пелин, Пирдоп и Златица, Перник. Със Заповед № РД-580/17.07.2007 г. на Министъра на околната среда и водите е утвърден нов списък на районите (агломерациите) за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ), считано от 31.12.2007 г. На територията на Югозападен район от ниво 2 се намират части от 2 от РОУКАВ – Югозападен и Столичен. На територията на РИОСВ-Перник има един район за оценка и управление качеството на атмосферния въздух- „Югозападен”, включващ две области: Перник и Кюстендил. Община Благоевград е класифицирана като зона Благоевград в рамките на РОУКАВ “Югозападен”. Териториите на област София и област Софийска се причисляват към РОУКАВ Столичен.

По обобщени данни на Изпълнителната агенция по околна среда (към 31.12.2009 г.) и съгласно Национален доклад за състоянието на околната среда за 2009 г. повишени емисии на серен диоксид във въздуха от горивни и производствени процеси са отчетени в община Перник, което се дължи на дейността на ТЕЦ „Република”, гр. Перник. В Столична община под влияние на транспортната интензивност са отчетени едни от най-високите за страната емисии на азотен диоксид. Превишение на средно часовите норми е регистрирано в АИС „Хиподрума”, АИС „Орлов мост”, АИС „Надежда”, АИС „Павлово”. Урбанизираният характер на територията обуславя генерирането на значително прахово замърсяване, като най-високи концентрации на ФПЧ за страната в границите на ЮЗР са измерени в Перник. През 2009 г. в 4 ПМ, разположени в София (АИС „Надежда”, АИС „Хиподрума”, АИС „Павлово” и АИС Копитото”) е регистрирано превишение на праг за информиране на населението (180 µg/m³) по отношение контролирането на озона. Превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух (10 mg/m³) през 2009 г. е регистрирано в РОУКАВ София – в АИС „Павлово”. Източник на замърсяването основно е транспортът, както и всички останали горивни процеси. В Пирдоп измерената концентрация на кадмий през 2009 г. е под средногодишната норма. Концентрацията на фенол се контролира в пункт София/„Гара Яна”, за 2009 г. не е регистрирано превишаване на пределно допустима средно часова концентрация (ПДКс.ч.) за фенол. Средноденонощната концентрация е превишена през 2,3% от дните. Измерена е концентрация, превишаваща 1,7 пъти нормата.

Като конкретно реализирани дейности, в част от общините на територията на съответните РОУКАВ, в които се изпълняват програми по чл. 27 от ЗЧАВ, могат да бъдат посочени:

• 
  Столична община – през 2009 г. е изградена 2510 m газоразпределителна мрежа, присъединени са 2815 потребители, от които 79 стопански и 2736 битови. Продължава изпълняването на програмата за поетапно обновяване на автопарка от масовия градски транспорт, като новодоставените автобуси са оборудвани с двигатели, отговарящи на сертификат ЕВРО 4. Ограничен е достъпът на автомобили в централната градска част чрез разширяване на „Синята зона”. Реализиран е проект за изграждане на второ табло (на бул. „Евлоги Георгиев”, в района на „Орлов мост”) към Автоматизираната система за информиране на населението за качеството на атмосферния въздух. Пусната е линията на метрото от станция „Сердика” до „Младост”. Ремонтирани са 681 692 m² от пътната инфраструктура. Изградени са 15 km велоалеи. При зимната поддръжка на уличната мрежа са използвани солни разтвори;
  
• 
  Община Перник – през 2009 г. започва първи етап от проекта за газификация на гр. Перник посредством газифициране на кв.“Църква“ и кв.“Изток. Преасфалтирана е цялата вътрешно-градска мрежа, централната част на града и вътрешно-квартални пространства. Създадени са нови кръстовища, с цел подобряване на организацията на движението на моторните превозни средства и намаляване на задръстванията;
  
• 
  Община Пирдоп – изготвен е проект за консервиране и рекултивация на депото за твърди битови отпадъци в местността „Сулюманица”. Изготвен е проект от „Еко Медет” ЕООД за рекултивация на терените извън концесията в района на хвостохранилище „Медет”. Извършена е техническа рекултивация на хвостохранилище „Медет”.
  

През 2010 г. съгласно утвърден от Министъра на околната среда и водите график за извършване на контролни измервания на емисиите от неподвижни източници, е проведен емисионен контрол на следните обекти (основни източници на вредни емисии в атмосферния въздух на Столична община): ОЦ „Земляне”; ОЦ „Люлин”; ТЕЦ „София - Изток”; ТЕЦ „София”; „Чугунолеене”; „Дружба стъкларски заводи” АД; КС „Ихтиман” към „Булгартрансгаз” ЕАД; „Булсан” ЕООД гр. Ботевград; „Елаците Мед” АД с. Мирково; „Пролайф Технолоджи” ООД с. Мирково; „Аурубис България” АД; „Керамичен завод” гр. Ботевград; ПУДОООС - МОСВ инсталация за изгаряне на опасни отпадъци (инсинератор) към Александровска болница; „София Мед” АД; „Медиком” ЕООД инсталация за изгаряне на опасни отпадъци (инсинератор) към ВМА – ГОС гр. София; „Кодак Графикс Комюникайшънс” АД; АБ „Враждебна” към „Пътища и съоръжения” ЕАД гр. София.

Контрол на Неподвижни източници на емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух се извършва чрез представените от собствениците и ползватели на обекти резултати от собствени периодични измервания (СПИ) и собствени непрекъснати измервания (СНИ).

В съгласие с Наредба № 10 за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферен въздух от големи горивни исталации (ДВ, бр. 93 /2003 г.) и подготвяне на първичната информация за тях с цел докладване ежегодно по Директива 2001/80/ЕО на контрол са подлагани: ОЦ „Земляне”; ОЦ „Люлин”; ТЕЦ „София Изток”, ТЕЦ „София” и ТЕЦ „Кремиковци”.

На територията на РИОСВ–София са разположени 7 пункта за контрол на качеството на атмосферния въздух. Те са разпределени в два РОУКАВ: РОУКАВ Средногорие: ръчен пункт Пирдоп и РОУКАВ Столичен: ръчен пункт Гара Яна, АИС „Орлов мост”, АИС „Надежда”, АИС „Павлово”, АИС „Красно село”, АИС „Дружба”, АИС „Копитото”.

Според анализите в годишния Доклад за състоянието на околната среда за 2010 г. на РИОСВ–София, автомобилният транспорт е най-големият източник на замърсяване. Има системни превишавания на пределно допустимите концентрации по показател фини прахови частици. Тези превишения са главно през зимните месеци (отоплителния сезон). Основни причини за превишаване на нормите са промишлените обекти, използваните горива в битовия сектор и транспорта, основните пътни артерии и строителството. Нередовното почистване на уличната мрежа също оказва значително влияние върху количеството регистрирана прах. Високи концентрации и превишения на на нормата с допустимото годишно отклонение от 35 пъти са регистрирани във всички пунктове с изключение на АИС „Копитото”. Най–високи концентрации са регистрирани на пунктовете АИС „Орлов мост”, АИС „Дружба”и АИС „Павлово”.

По показател серен диоксид през 2010 г. няма превишения. Средногодишната норма за азотен диоксид се превишава в АИС „Орлов мост” в следствие на интензивния автомобилен транспорт.

През 2010 г. няма регистрирани превишения от АИС „Красно село” и АИС „Дружба” на средночасовите стойности по показател озон. Регистрирани са превишения в АИС „Копитото”, АИС „Надежда” и АИС „Павлово”. Те са през летните месеци и се дължат на високите температури и интензивния автомобилен транспорт.

По данни на инспекцията от 2005 г. работи програма за намаляване на нивата на замърсителите на атмосферния въздух на територията на Столична община, както и обновен проект на Програма за подобряване организационното и информационното осигуряване качеството на атмосферния въздух. Община София е в процес на разработване и актуализация на общинската програма и план за действие към нея, доказващи осигуряване постигането на съответствие с нормите за нивата на ФПЧ10.

На територията на Столична община се очертават няколко зони, които влияят пряко на КАВ:

• 
  Района непосредствено около „Кремиковци” АД, от който се имитират високи концентрации във въздуха на прах, газови замърсители и тежки метали.
  
• 
  Центъра на София, зоните с плътна застройка и интензивно движение на автомобилния транспорт.
  
• 
  Районите, които се водят индустриални.
  
• 
  Битовите източници използващи в домакинствата главно през зимния сезон, твърди или течни горива за отопление.
  

В Софийска област РИОСВ-София контролира 21 общини, съгласно изискванията на Наредба № 7 за оценка и управление на атмосферния въздух, които условно са обединявани в:

1. Райони, в които е налице превишаване на установените норми за качеството на атмосферния въздух (КАВ) и които са изготвили (или са в процес на актуализация) Програми за намаляване на вредните емисии са общините Пирдоп, Златица и Челопеч. В района на тези общини влошеното качество на атмосферния въздух е следствие от дейността на „Аурубис България” АД, „Елаците Мед” АД, хвостохранилищата на „Елаците Мед” АД, хвостохранилището „Медет”, „Челопеч Майнинг” ЕАД, някои кариери и други по-малки обекти.

Един от основните фактори влияещ върху КАВ на местно ниво е „Аурубис България” АД. С изпълнение на Инвестиционната си програма за организиране на емисиите (намаляване на неорганизираните прахови емисии от металургията на „Аурубис България” АД), както поддържане на пътната инфраструктура от община Пирдоп, през отчетения период се наблюдава подобрение в качеството на атмосферния въздух от предходни години. Община Пирдоп е в процес на разработване и актуализация на общинската програма и план за действие към нея, доказващи осигуряване постигането на съответствие с нормите за нивата на ФПЧ10.

2. Райони, в които не се наблюдава превишаване на нормите по КАВ – Ботевград, Правец, Етрополе, Годеч, Своге, Копривщица, Долна баня, Горна Малина. РИОСВ–София периодично извършва контрол на промишлените предприятия в тези общини с цел недопускане на голямо количество вредни емисии от тяхната дейност, която би довела до промяна качеството на атмосферния въздух. През 2009 г. е извършен имисионен контрол на КАВ в гр. Ботевград. . В част от общините като Ботевград, Елин Пелин, Ихтиман, Правец, Костинброд е осъществена битова газификация, в друга част от общините предстои. Това ще намали нивата на емисиите на прах и серни оксиди.

В Софийска област има и общини, в които качеството на атмосферния въздух е близко до естествения фон, без значително антропогенно влияние, в които с успех може да се развива екотуризъм и балнеолечение – Долна баня, Копривщица и др.

Към настоящият момент на територията на РИОСВ-Перник (данни от Доклад за състоянието на околната среда в гр. Перник за 2009 г.) са разположени един ръчен пункт за мониторинг на качеството на атмосферния въздух с ръчно пробовземане и последващ лабораторен анализ (Пункт „кв. Църква”) и една автоматично-измервателна станция (АИС - Пункт „Шахтьор”). Според анализите на инспекцията по показател ФПЧ10 има регистрирани системни превишения, които са от 1,24 до 3.44 пъти над ПДК. Основни източници на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух в района, са: „Топлофикация - Перник” ЕАД, „Стомана Индъстри” АД, емисиите от битовия сектор и транспорта (вкл. ремонтните дейности за АМ Е-79 и цялостният ремонт през летния период на 2009 г. на вътрешноградската улична мрежа, централната част на града, вътрешно-кварталните пространства и създаването на нови кръстовища, изкопните дейности за газификацията на кв. „Изток” и кв. „Църква”). При определени метеорологични условия се прибавя и влиянието на ТЕЦ „Република”.

Община Перник има изготвена „Програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми”, съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Същата е приета с решение № 241 от Общински съвет Перник. Програмата е актуализирана с решение № 466/22.12.2009 г. на Общински съвет – Перник.

На територията на гр. Благоевград е разположена 1 бр. автоматична измервателна станция (АИС) за контрол на качеството на атмосферния въздух, въведена в експлоатация от 01.01.2008 г, съгласно Заповед № РД-264 от 28.03.2007 г. на Министъра на околната среда и водите. През 2010 г. са регистрирани 359 средноденонощни концентрации на ФПЧ 10, като 58 превишават средноденонощната норма /СДН/ от 50 μg/m³ Средногодишната концентрация на ФПЧ 10 през 2009 г. е 40.4 мкг/м³ и надвишава средногодишната норма от 40 мкг/ м³. Средногодишната концентрация през 2010 г. е 33.85 μg/m³, и не надвишава средногодишната норма от 40 μg/m³ .

Към 31.12.2010 г. нивата на контролиранираните основни показатели за качеството на атмосферния въздух, с изключение на показател фини прахови частици до 10 микрона (ФПЧ₁₀), са под установените норми за опазване на човешкото здраве. Въпреки намаляването на броя на превишенията на праговите стойности на средно- денонощната норма (ПС на СДН) за ФПЧ₁₀, все още броят на превишенията на ПС на СДН (50 μg/m³) надвишава допустимия по Наредба №12/2010 г. (ПС на СДН за ФПЧ₁₀- да не бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година). Сравнено с 2009 г., през докладваната 2010 г., броят на дните с превишение на средноденонощната норма за ФПЧ10 е намален с около 9,5%. Намален е броят на дните с превишение на нормата през зимните месеци- януари и ноември, сравнено с това през 2009 г. Относно причините за регистрираните превишения на СДН за ФПЧ 10 е установено следното :

- през последните години, включително и 2010 г., в община Благоевград не са пускани в експлоатация нови или стари /временно изведени от експлоатация/ обекти със значителни източници на прахови частици;

- ежегодно расте броят на моторните превозни средства;

- осигуряване качеството на измерванията с въвеждане на АИС също водят до нарастване на броя на регистрираните превишения.

За ограничаване на емисиите, РИОСВ-Благоевград предприема необходимите превантивни и текущи мерки съгласно компетенциите и задълженията за контрол, определени в ЗООС и ЗЧАВ, с оглед запазване на възможно най-доброто качество на въздуха в общината.

С решение №288/27.11.2009 г. на Общински съвет Благоевград е приета Програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на гр. Благоевград.

Съгласно анализите към проекта на Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г. след 2000 г. се наблюдава тенденция към общо намаляване на водовземането в България. Тя се обяснява със закриването на водоемки и нерентабилни производства и постепенното нарастване на цените на водата. Непосредствено отношение има и влиянието на естествени природни процеси, съпътстващи засушаването на климата.

Пропорционално на намаленото изземване на ресурса намаляват и абсолютните обеми на ползваните води до 138405 хил. m³ за 2009 г. Основните потребители на вода са промишлените производства, електроцентралите и топлоцентралите. Отбелязва се положителна тенденция за известно ограничаване на водоползването в селското стопанство, в т.ч. за напояване.

Съгласно последните представителни данни на НСИ (за 2009 г.) в Югозападния район е достигната висока степен на развитие на водоснабдителните мрежи, тъй като делът на водоснабденото население е 99%, равен със средния показател за страната. В резултат на постигнатия напредък след 2000 г. в посока изграждането и реконструкцията на водоеми, селищни водопроводни мрежи и водоснабдителни системи, малки обекти за питейно водоснабдяване или съоръжения за допълнително подаване за райони с критично състояние на питейното водоснабдяване, състоянието на Югозападния район е приемано за сравнително благоприятно, а относителният дял на населението с нарушено водоснабдяване доближава средния за страната – 21,6 % (в сравнение с критичните 45,5% за Северозападния район). Пречистване на питейните води се прилага във всички области на района.

Като особено неблагоприятен се окачествява екологичният статус на повърхностните води. Най-интензивно е натоварването в басейна на река Струма. Тук са регистрирани шест участъка, в които нивото на замърсителите е над допустимите концентрации. Замърсяването се причинява от заустените води от бита и различни производства, залпови замърсявания от ТЕЦ Бобов дол. В басейна на р. Искър са категоризирани четири участъка. Kачеството на водите на Струма e добро с незначителни промени в състоянието на водите в речния басейн. Наблюдават се инцидентни превишения на нормата за III категория основно по показателя амониев азот след големите населени места. В горното поречие водите на Места са незначително повлияни от антропогенно въздействие и показателите в реката рядко се различават от естествените или желаните стойности. Отпадъчни води с повишени концентрации на тежки метали се заустват в р. Златишка и Пирдопска.

Биологичният мониторинг на водите в региона показва, че 70 % от водите имат качествата на средно замърсени до води в добро и много добро състояние, а замърсените и силно замърсените води са около 30%. Около 80% от пунктовете в лошо състояние са от поречието на р. Струма – силно замърсени са водите на реките Банщица, Благоевградска и Санданска Бистрица (в приустиевата зона) и река Разметаница след Бобов дол. Останалите 20% от пунктовете в лошо състояние са от поречието на Места – река Изток след р. Бела, река Станянска след мина „Станянци”, река Златарица (в приустиевата зона) и река Неврокопска след град Гоце Делчев. Средно замърсени са водите на реките Добринишка, Бела, Белишка, Треклянска, Мещичка, Конска, Драговищица и Джерман. В много добро и добро състояние са реките Рилска, Канина, Ябланица, Вещерица и Елешница.

Югозападният район е с най-висок дял на населението, обхванато от канализационни мрежи - 86,5% (2009 г.) Тук в експлоатация са висок брой градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ) – 16, което показва благоприятна тенденция за нарастване на процента на обслужваното население (71,1%).

През територията контролирана от РИОСВ–София протичат реки от поречията на р. Искър, р. Нишава и р. Марица. Извършва се контрол на обекти, формиращи отпадъчни води, които заустват в повърхностни водни обекти, както и на обекти, чиято дейност се отнася до опазване и подобряване състоянието на водните ресурси в териториалния обхват на РИОСВ – София. По-значими са 128 бр. обекти в териториалния обхват на 24 района на Столична община и 21 общини от Софийска област.

Контролът на качествата на водите в реките се осъществява на определени пунктове от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), в съответствие със Заповед на МОСВ. Честотата на пробонабиране от отделните пунктове е различна. В рамките на НСМОС се провежда хидробиологичен и физикохимичен мониторинг за оценка състоянието и качеството на повърхностните води. На основните водни обекти - р. Искър, р. Лесновска, р. Тополница и р. Марица периодично се извършва мониторинг по утвърден график.

Основен замърсител на повърхностните водни обекти с органични вещества на територията, контролирана от РИОСВ-София, са канализационните системи на населените места. Това се дължи на липсата на пречиствателни станции за отпадъчните води на населените места, както и липсата на цялостна изградена канализационна мрежа на селищата. Много от малките агломерации нямат изградени канализационни мрежи и отпадъчните води най-често се отвеждат в земните пластове или заустват в прилежащите дерета и реки. В канализационната мрежа на селищата без пречиствателни станции заустват и производствените отпадъчни води на голяма част от предприятията с изградени локални пречиствателни съоръжения.

По-големи емитери на производствени отпадъчни води по поречия са:

Поречие Искър и Нишава:

1. „Джиев” АД – Птицекомбинат, гр. Костинброд

2. „Санитекс Пейпър Продуктс” ООД, гр. Костинброд - Цех за производство на малограмажна хартия.

3. „Кока Кола ХБК България” АД, гр. Костинброд

4. „Крафт Фуудс България” АД, гр. Своге.

5. „ЛАКПРОМ” АД, с. Световрачене, р-н „Нови Искър”, СО

6. Рудничен комплекс „Елаците”, гр. Етрополе към „Елаците Мед” АД, с. Мирково.

7 „Еф Би Ти” ЕООД, гр. Костинброд

8. „Кремиковци” АД, кв. Ботунец, гр. София

9. „Профекс Биопродукти” АД

10. „Роял Патейтос” АД, с. Белчин – Фабрика за производство на бланширани картофи.

Поречие Марица:

1. „Аурубис България”АД, гр. Пирдоп

2. „Челопеч Майнинг” ЕАД, с. Челопеч

3. „ХХИ Костенец”АД, гр. Костенец

4. Обогатителен комплекс - с. Мирково към „Елаците мед” АД, с. Мирково

По поречието на Искър и Нишава са изградени пречиствателни станции на следните населени места – на гр. София, гр. Правец, гр. Самоков, гр. Ботевград, к.к. Боровец, община Самоков. В процес на изграждане е пречиствателната станция за отпадъчни води /ПСОВ/ на гр. Етрополе. По поречието на Марица е изградена пречиствателна станция само на гр. Ихтиман, която се стопанисва от „Чугунолеене” АД, гр. Ихтиман. Продължава строителството със средства по ПУДООС на пречиствателната станция на гр. Копривщица. Със средства отпуснати от ПУДООС са изградени следните обекти: Главен канализационен клон І, отвеждащ отпадъчните води от в.з. „Бояна”, Канализационни колектори в кв. Горубляне, София и други.

В изпълнение плана на контролната дейност на РИОСВ–София и на Контролно-информационната система за качеството на отпадъчните води, през 2010 г. са извършени общо 150 проверки по превантивен, текущ и последващ контрол.

Контролът върху състоянието на повърхностните и подземни води на територията на областите Пернишка, Кюстендилска и Софийска (община Самоков) е организиран в рамките на Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). Контролира се състоянието на водите и водните обекти по поречия Струма, Ерма, Искър и Марица в териториалния обхват на 16 общини. На територията на Област Перник, НСМОС обхваща 15 пункта за наблюдение качеството на повърхностните води в реките и в 3 язовира (яз. Пчелина, втора категория; яз. Студена, първа категория; яз. Ярловци, втора категория). На територията на Област Кюстендил, НСМОС обхваща 18 пункта за наблюдение качеството на повърхностните води в реките и в язовир Дяково, втора категория. На територията на Община Самоков, НСМОС обхваща 4 пункта за наблюдение качеството на повърхностните води в реките и в язовир Бели Искър, първа категория.

Категорията на водите, се определя съгласно Заповед № РД-272 /03.05.2001 г. на Министъра на околната среда и водите “за категоризация на повърхностните води във водните обекти или в части от тях”.

Водите в зависимост от качествените показатели и ползването им се разделят на три категории:

Първа – води, които се ползват за питейно-битови цели, питейни нужди в хранителната и други промишлености, изискващи вода от същото качество.

Втора – води, които се ползват за водопой на животни, културни нужди, рибовъдство, воден спорт и други.

Трета – води, които се ползват за напояване, за промишлеността и други нужди.

Река Струма от извори до с. Боснек, община Перник е първа категория, след с. Боснек до вливане на р. Рилска, община Кочериново е втора категория.

Река Ерма от границата с Репубика Сърбия при с. Стрезимировци до границата, след гр. Трън е втора категория

Река Искър в териториалния обхват на инспекцията до яз. Искър е първа категория. Река Марица в територалния обхват на инспекцията попада само горното течение на р. Марица в границите на община Самоков и е първа категория от извори до с. Радуил, след село Радуил е втора категория.

Целта на текущия и последващ контрол е подобряване състоянието на водните ресурси на територията, контролирана от РИОСВ–Перник. Проверките и предписанията са във връзка с предотвратяване и/или преустановяване директното заустване на непречистени отпадъчни води, предприемане на необходимите мерки от страна на ръководствата на предприятията за привеждане на съществуващите пречиствателни съоръжения в техническа и експлоатационна изправност, както и за изграждане на нови такива. През 2009 г. са извършени 90 бр. проверки общо по превантивен, текущ и последващ контрол, както и съвместни проверки с представители на общините по проблеми във връзка с инвестиционни проекти, участия в общински и областни екологични съвети по Закона за устройство на територията, взето е участие в 7 държавни приемателни комисии за въвеждане на обекти в редовна експлоатация, съгласно Наредба № 2 /31.07.2003 г. на МРРБ.

Обектите – емитери, подлежащи на контрол през 2009 г. са общо 26 бр. по поречията на реките Струма, Ерма и Искър, съгласно утвърден списък с писмо изх. № 05-08-83 /08.01.2009 г. на ИАОС. През 2009 г. са извършени общо за отделните поречия 70 бр. проверки с провеждане на емисионен контрол съвместно с РЛ – София. За установени административни нарушения в съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда и Закона за водите, са съставени 2 акта за установяване на административни нарушения на „Винпром Кюстендил”, гр. Кюстендил и на „Роял Патейтос”, с. Белчин. Проведена е процедура за актуализация на текущата санкция на „ТЕЦ Бобов дол” ЕАД, с. Голямо село.

РИОСВ - Перник извършва текущ контрол за състоянието и експлоатацията на пречиствателните станции /ПСОВ/, включително изпълнението на условията в издадените Разрешителни за заустване на отпадъчни води /РЗОВ/ по реда на Закона за водите.

Предстои изграждане на ПСОВ Трън и реконструкция на 60% от съществуващата канализационната система. Има проектна готовност от изграждане на ПСОВ Сапарева баня, ПСОВ Бобов дол, ПСОВ Батановци. Реконструира се ПСОВ на гр. Кюстендил. Изградена 45 % канализационна мрежа на община Перник, включена към ГПСОВ Батановци. Необходимо е доизграждане на канализацията в кварталите „Марина бара”, „Ралица”, „Варош”, „Рудничар, „Табана”, така и изграждане на канализационна мрежа в селата Студена, Кладница, Рударци, Драгичево, Дивотино и свързване с главен канализационен колектор на гр. Перник. Към момента заустването на голяма част от отпадъчните води е в р. Струма. От съществено значение за опазване чистотата на яз. Студена е изграждане на канализационна мрежа в с. Кладница и ПСОВ. ПСОВ „ЛЕ КО КО” ЕООД, гр. Радомир се нуждае от реконструкция и модернизация. До момента не са констатирани превишения на определените емисионни ограничения в издаденото разрешително за заустване на отпадъчните води във водоприемника – р. Струма. Необходима е реконструкция на ПСОВ Кочериново. Очаква се тя обслужва гр. Кочериново, с. Бараково, с. Пороминово и с. Стоб. ГПСОВ Дупница е необходимо е да се модернизира. Предстои модернизация на технологичното оборудване и изграждане на съвременна автоматизирана система за мониторинг, диспечерски контрол и управление на процесите по пречистване на водите и третиране на утайките. До момента не са констатирани превишения на определените емисионни ограничения в издаденото разрешително за заустване на отпадъчните води във водоприемника – р. Джерман. За част от отпадъчните води в курорта „Боровец” функционира ПСОВ „Песъко”, стопанисвана от „Самоков Боровец” АД. През 2008 г. е въведена в експлоатация и ПСОВ „Яйцето”, стопанисвана от „В и К Чамкория 2006” ЕООД.

Осъществяван е и непрекъснат контрол по състоянието на р. Джерман в участъка от реката, преминаващ през общините Сапарева баня, Дупница и Бобошево, във връзка с установяване на нерегламентиран добив на баластра от коритата на реките, речните тераси и извън тях. При проверките се наблюдава трайна тенденция за преустановяване на нерегламентирания добив на строителни материали от речните тераси и корита на територията на Инспекцията.

Основни източници на отпадъчни води в Благоевградска област са градските канализационни мрежи и по-големите промишлени обекти. Голяма част от населените места в областта са с изградени канализационни мрежи, които се стопанисват от водоснабдителните и канализационни дружества. На територията, контролирана от РИОСВ-Благоевград има 2 броя действащи градски пречиствателни станции за отпадъчни води - ГПСОВ гр. Благоевград и ГПСОВ гр. Разлог. Изградените локални пречиствателни станции и съоръжения на територията на инспекцията се поддържат сравнително в задоволително техническо и експлоатационно състояние. За обектите, които формират отпадъчни води и заустват във водни обекти има изготвен списък за осъществяване на задължителен контрол, утвърден от Изпълнителния Директор на ИАОС. Промишлените обекти се проверяват и се извършва лабораторен контрол задължително два пъти годишно.

По данни на РИОСВ-Благоевград сред обектите, формиращи отпадъчни води и заустващи във водни обекти и включени в „Контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води”, подлежащи на задължителен контрол за 2009 г. са „ВиК”ЕООД гр.Благоевград, „ВиК” ЕООД гр.Кресна, „ЗСТ”ЕАД„ДАМЯНИЦА”АД с.Дамяница, „УВЕКС”ЕАД-гр.Сандански„ВиК”EOOД гр.Петрич, „ВиК”ЕООД гр.Благоевград-район Разлог, „ВиК”ЕООД гр.Благоевград-район Гоце Делчев и др.

Във връзка с прилагане на Директива 76/464/ЕЕС за опасните вещества във водната среда, транспонирана с Наредба №6/2000 г.(ДВ,бр.97/2000 г., изм. и доп. ДВ, бр.24/2004 г.), се извършва контрол на 10 бр. обекти - „ЗПП”ЕООД гр.Благоевград, „ЗСТ”АД („Събщителна техника”АД)-Благоевград, „ЗИИУ-Стандарт”АД-Благоевград, „Магнетик хед текнолоджис”АД-Разлог, „Завод за телефонна апаратура”АД-Банско, „Хера 2006”ООД-гр.Гоце Делчев, „Калида”ООД-Гоце Делчев, „Санел”АД-Сандански, „Беласица”АД-Петрич, „Високоговорители”АД-Благоевград.

Според Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2009 г на РИОСВ-Благоевград, изградена е 82% от канализационната мрежа на град Благоевград. Състоянието на съществуващата канализационна система не е добро. Предстои реконструкция на ВиК мрежата. През 2009 г. се пусна в експлоатация ПСОВ Благоевград, която ще пречиства отпадъчните битови и промишлени води на града и някои от околните селища. По-големи обекти, източници на отпадъчни производствени води, които имат изградени ПСОВ и пречиствателни съоръжения са „Кембароу ММ5” АД - с. Зелен дол, „Струматекс” АД, „ЗСТ” АД, „Високоговорители” АД, „Бистрица” ЕООД, „Сградостроене” ООД, „ЗИИУ - Стандарт” АД, „Карлсберг” АД - Пивоварна „Завод за печатни платки” ЕООД „Благоевград БТ” АД, „КФМ”ООД, „ЮГОСТРОЙ” ООД, с. Покровник.

Град Симитли има смесена канализационна система. Изградена е 82% от мрежата. Състоянието на съществуващата канализационна система е добро. Има 2 бр. зауствания в река Струма - в участъка трета категория. С. Крупник има смесена канализационна система. Състоянието на съществуващата канализационна мрежа е добро. Няма изградена ПСОВ на населеното място.

Канализационната мрежа на територията на община Кресна е общинска. Община Кресна е разработила проекти за изграждане на цялостна канализация за всички населени места. Проектите са съгласувани и са внесени за разглеждане и финансиране. По отношение на пречиствателните станции за отпадъчните води общината има един разработен проект за изграждане на малка пречиствателна станция на с. Горна Брезница.

Община Струмяни реализира проекти за доизграждане на канализационна мрежа на някои населени места - с финансиране от Агенция ”САПАРД” е изградена канализационна мрежа на населените места с. Струмяни, с. Микрево, с. Илинденци и с. Драката. Към настоящия момент няма изведени процедури за изграждане на селищни ПСОВ.

Изградена е 95% от канализационната мрежа на община Сандански. Състоянието на съществуващата канализационна система в общината е добро. Има 3 броя зауствания на канализационни колектори директно в р. Санданска Бистрица. Изготвен е технически проект за изграждане на ГПСОВ на гр. Сандански. ПСОВ е изградена да пречиства битовите и производствени отпадъчни води на винарна „Дамяница” АД, с. Дамяница, като обектът е включен в списъка за задължителен контрол. През 2009 г. са констатирани нарушения на индивидуалните емисионни ограничения, за което на дружеството е наложена текуща месечна санкция. За спазване на емисионните норми, дружеството е предприело мерки за изграждане на нова ПСОВ, но още не е реализирана и санкцията не е прекратена.

Изградена е 96% от канализационната мрежа на град Петрич. Състоянието на съществуващата канализационна система е добро. Има изграден главен канализационен колектор, заустващ отпадъчните води на града в р. Струмешница - водоприемник втора категория. Изготвена е техническо-икономическа документация. Предстои изграждане на ГПСОВ.

Изградена е 95% от канализацията на град Якоруда. Състоянието на съществуващата канализационна система е добро. Община Якоруда е изготвила инвестиционен проект за реконструкция и разширяване на ВиК мрежата, както и за изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води. Канализацията на гр. Якоруда зауства в р. Места чрез два броя колектора. Обектите са включени в списъка за Задължителен контрол през 2010 г.

Община Белица - община Белица е кандидаствала за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.” за изграждане на ПСОВ „Белица”, която ще пречиства отпадъчните води от гр. Белица и с. Краище. Предвижда се на по-късен етап да се включат и отпадъчните води от с. Дагоново и с. Горно Краище. Град Белица има смесена канализационна система. Състоянието на съществуващата канализационна мрежа е добро. Канализацията на гр. Белица зауства в реката директно чрез 8 бр. зауствания. Колекторите са включени в списъка за задължителен контрол през 2010 г.

Град Разлог има смесена канализационна мрежа при 98% покритие на територията. Изградена е ГПСОВ, с капацитет 30 000 екв.жители, която е в експлоатация от месец юни 2008 г. Има изграден главен канализационен колектор до ГПСОВ.

Град Банско (при 90% изграденост на канализационната мрежа) има 4 броя зауствания в река Глазне - втора категория водоприемник. Няма изградена ГПСОВ. Община Банско е отпочнала процедура за издаване на разрешително за заустване на отпадъчните води на град Банско след изграждане на бъдещата ГПСОВ, за която има отредена площадка за изграждане.

Предстои изграждане и на ГПСОВ - Хаджидимово.

Във връзка с кандидатстване по „Програма за развитие на селските райони” община Сатовча е подготвила идейни проекти за реконструкция на вътрешни ВиК мрежи за селата Боголин, Ваклиново, Годешево, Долен, Жижево, Крибул, Осина, Фъргово и Туховища.

Община Гоце Делчев - изведени са процедури за изграждане на ГПСОВ. Град Гоце Делчев има смесена канализационна система. Състоянието на съществуващата канализационна мрежа е добро. Заустването на отпадъчните води от населенето място е в р. Градска. Обектът фигурира в списъка за Задължителен контрол на РИОСВ през 2010 г.

Община Гърмен - няма отпочната процедура за изграждане на ПСОВ. Във връзка с кандидатстване по „Програма за развитие на селските райони” община Гърмен е подготвила идейни проекти за изграждане на вътрешни ВиК мрежи за с. Лещен, с. Ковачевица, с. Горно Дряново, с. Долно Дряново и с. Огняново. Село Гърмен има смесена канализационна система. Изградена е 100% от канализацията. Състоянието на съществуващата мрежа е добро.

Басейновите дирекции осъществяват постоянен контрол и предприемат навременни мерки за намаляване на значителните въздействия от хидроморфологични изменения върху състоянието на водите, които се изразяват в дейности като: балансиране и контрол нa оттока; връзка на стари меандри с речното тяло; възстановяване на естественото състояние на речните брегове; ремонт на хидротехническите съоръжения; почистване на речните корита; разрешителен режим при нарушаване на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици, намаляване на проводимостта на речните легла (включително баражи и прагове); изграждане на защитни или отводнителни съоръжения в райони, в които нивото на подземните води може да се повиши съществено, над или близо до земната повърхност - в урбанизирани територии и земеделски земи.

Басейновите дирекции координират съвместно с общинските администрации осигуряването на нормално функциониране на отводнителната инфраструктура на населените места. Съгласно Закона за водите общините имат задължението да информират своевременно за настъпили преливания на язовири, разливания на реки, наводнения и др. Водите на ЮЗР попадат в Западнобеломорския район с център гр. Благоевград - за водосборните области на реките Места и Струма, Дунавския район с център гр. Плевен - за водосборните области на реките Искър и Ерма и Източнобеломорския район с център гр. Пловдив - за водосборната област на малка част от р. Марица.

В Югозападен район е установено съдържание на цинк, мед и кадмий от 0,5 до 2 пъти ПДК, а на олово и арсен над 2 пъти ПДК на територията на община Столична. Наличие на олово, цинк, кадмий и арсен от 0,5 до 2 пъти ПДК и на мед 2 пъти ПДК е регистрирано в поречието на река Тополница (на територията на общините Златица, Пирдоп, Чавдар, Челопеч, Мирково, Копривщица и Ихтиман). Концентрации на цинк и мед до 1 път ПДК и хром и никел над 2 пъти ПДК са отчетени в почвите на община Самоков. В Благоевградска област се наблюдават превишения 2 пъти ПДК на кадмий (община Разлог), олово (община Гоце Делчев) и никел (община Хаджидимово). До 1 път ПДК съдържание на цинк е установено в община Трън. Характерна особеност са добре изразени вътрешнорегионални различия - в контраст с локалитетите на активно замърсяване се наблюдават обширни екологично чисти територии.

Площите, подложени на умерен и умерен до висок ерозионен риск вследствие на водоплощна ерозия значително се увеличават в сравнение с предходни години и като обща площ са оценени на 2 010 223 ha. Данните за Югозападен район показват, че умерен до висок (до 20 т/ха/год количество ерозирала почва) и висок действителен риск (до 40 тона) от площна ерозия съществува в областите Благоевград, Столична и Кюстендил. Мащабите на процеса могат да се обяснят с комплексното влияние на ландшафтоформиращите фактори в западните предпланини на Стара планина, Краище, Осогово-Беласишката планинска верига, Пиринското подножие (разнообразен релеф в неустойчиви на денудация скални материали и вариации в режима на хидро-климатичните елементи, породени от локалните особености на топографската повърхнина). Допълнителен фактор, задълбочаващ деструктивните процеси е високото антропогенно натоварване на ландшафтите в обезлесени повърхности. В Софийска област се наблюдава и повишена чувствителност на ландшафтите по отношение на ветрова ерозия (дефлация). В условията на нисък процент на лесистост и висока степен на антропогенна трансформация на комплексите се допуска риск от дефлация с интензитет 5 до 10 t/ha.

Данните на Изпълнителната агенция по околна среда показват, че в Югозападен район се наблюдава разпространение на засолени почви. Такива са установени на широка площ в община Елин Пелин, както и в няколко населени места в общините Сандански и Хаджидимово. Проблемите могат да се обяснят както с хидроморфните различия и подтиснатите естествени условия на дренаж, така и с нарушаване на водния режим на почвите под влияние на интензивното антропогенно натоварване.

Одобрените пунктове за почвен монитoринг на територията на области София и София–град са общо 13 пункта. В рамките на мониторинговата 2009 г. са взети почвени проби от Регионална лаборатория към ИАОС. Показателите за изпитване са: киселинност, тежки метали и металоиди (мед, цинк, олово, кадмий, арсен, никел и хром), органичен въглерод, общ азот и фосфор. На територията на София област са известни районите с трайно замърсяване на почвите – район Кремиковци и община Пирдоп. Замърсени с тежки метали са терени в землищата на села Долни и Горни Богров и с. Яна, р-н Кремиковци. Според анализите на РИОСВ-София, основен източник за замърсяване остава „Кремиковци”АД.

Налаганите санкции по почвите в повечето случаи са за аварийни (залпови) замърсявания с нефтопродукти (предимно от пътно–транспортни произшествия). В някои случаи замърсяването на почвите се дължи от вредни емисии във въздуха от производствени дейности, увреждащи вторично качествата на прилежащите земи с тежки метали и др. вредни вещества. През 2009 г. не са регистрирани замърсявания на почвите с нефтопродукти. През същия период не са констатирани проблеми със складове за съхранение на пестициди и препарати за растителна защита.

През 2010 г. на територията на РИОСВ–София са извършени общо 241 бр. проверки при промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди (за област София – 76 бр.; за област Софийска – 165 бр.) и включително при промяна предназначението на земеделски земи и във връзка с инвестиционни намерения.

На територията на РИОСВ-Перник, за областите Перник, Кюстендил и община Самоков, са определени 23 бр. пункта за почвен мониторинг. През 2003 г. бе изградена мрежата за следене състоянието на засоляване и вкисляване на почвата, която продължава да се изпълнява и през разглеждания период. Почвеното пробонабиране и анализите се извършват от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Целта на мониторинговата система е да се обхванат по-големи територии от почвените различия, намиращи се на територията на страната. На територията на област Перник са определени 9 пункта, както следва: селата Долна Мелна, Главановци, Падине, Парамун, Калище, Лесковец, Долни Романци, Друган, Перник. За област Кюстендил са определени 10 бр. пунктове за почвен мониторинг за селата – Драговищица, Добри дол, Ветрен, Рашка Гращица, Цървеняно, Вуково, Бабинска река, Падала, Яхиново, Рилски манастир. За община Самоков са определени 4 бр. пунктове за селата – Лисец, Рельово, Бели Искър, Ново село.

На територията на Пернишка област екологично замърсените земи с цинк и олово, съгласно ПМС № 50/10.03.1993г. (ДВ бр. 24/ 26.03.1993г.), са общо 2 500 дка, разпределени както следва: кв. „Църква” гр. Перник – 1500 дка; с. Кралев дол – 500 дка; кв. „Калкас” гр. Перник – 500 дка. Като източник на замърсяването е посочена „Стомана” – АД, гр. Перник. Почвите на територията на Област Кюстендил в голямата си част са чисти от замърсители с тежки метали, с изключение на землищата на селата Гюешево и Преколница, община Кюстендил, за където РИОСВ-Перник разполага с данни за замърсени с тежки метали терени – с олово над ПДК площи с размери от 2 и 5 дка, и с цинк над ПДК – 47 дка. Данните са получени от провеждания годишен мониторинг, данни от доклад по ОВОС, както и контролни пробовземания от изминалите 7 – 8 години. През 2009 г. заложените пунктове за почвен мониторинг са 7 бр. (Главановци, Падине, Парамун, Калище, Лесковец, Долни Романци, Друган). Съдържанието на тежки метали в почвата е под пределно допустимите концентрации.

Мониторингът върху вкисляването на почвите на територията на РИОСВ Перник се осъществява ежегодно в пункт Дупница. Установено е силно вкисляване само в повърхностния (0-20 cm) почвен хоризонт. На територията на РИОСВ-Перник няма пунктове наблюдаване на процеси за засоляване.

По осъществяването на контрола при увреждане и замърсяване на почви, през 2009 г. от страна на инспекцията са извършени проверки и са издадени 150 бр. становища във връзка с реализация на инвестиционни намерения за промяна на предназначението на земите, в това число за област Перник - 105 бр., за област Кюстендил - 40 бр. и за община Самоков - 5 бр. Наблюдава се трайна тенденция към увеличаване на площите, за които се провеждат процедури по ППЗЗ на територията, контролирана от РИОСВ-Перник.

На територията на Благоевградска област мониторингът на почвите се провежда с указана периодичност от ИАОС - София съвместно с Регионална лаборатория град Благоевград. За територията на РИОСВ Благоевград са определени 22 бр. пункта в съгласие с обновената от ИАОС Национална система за почвен мониторинг За 2009 г. са определении пунктовете в землищата на с. Делвино, общ. Благоевград, с. Габрово, общ. Благоевград, с. Дреново, общ. Благоевград, гр. Симитли и с. Горна Брезница. Не са регистрирани превишения на нормите за предохранителни концентрации, както на нормите за максимално допустими концентрации и интервенционни концентрации за тежки метали и за устойчиви органични замърсители.

За 2010 г. е извършено пробонабиране и анализ на 24 бр. проби от Регионална лаборатория Благоевград. Взети са от постоянни пунктове в землищата на с. Марикостиново, с. Първомай и с. Сатовча.

Резултатите от анализите показват стойности на pH за с. Първомай между 5,2 и 6,2 pH единици, в същия диапазон както минали години. Пунктът е представителен за алувиално деалувиалните почви. Резултатите показват неутрална почвена реакция и нулева необходимост от варуване.

Резултатите от анализите на пробите от пункта в землището на с. Сатовча не се различават от миналата и по минали години. Пунктът е представителен за плитките канелено горски почви, находящи се в Разложката и Гоце Делчевската котловини. Определят се като силно кисели, със силна степен на варопотребност за отглеждане на пшеница, царевица, ечемик, люцерна и детелина.

За пункта в с. Марикостиново, няма промяна спрямо минали години. Почвите се определят като средно кисели, без необходимост от варуване.

Към настоящия момент в процес на реализация са Областна програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите за областта, период не по кратък от 5 г. (съгласно чл.25 от Закона за почвите обн. ДВ бр.89/06.11.2007 г.) и Общински програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите, срок не по кратък от 3 години (съгласно чл.26 от Закона за почвите обн. ДВ бр.89/06.11.2007 г.)
Ландшафт

По данни на РИОСВ-София през 2009 г. не са извършвани рекултивационни мероприятия на минно–добивни обекти, които са в експлоатация.

През 2009 г. в РИОСВ-Перник е отчетено, че основните рекултивационни мероприятия на този етап се извършват предимно в геолого – проучвателните площи. За останалите обекти се изготвят изискващите се проекти за рекултивация за срока на концесията. При дейностите по добив се осъществява събиране и съхраняване на откривката и хумусните материали, като е заложено оползотворяването им при извършване на рекултивационните работи, след завършване експлатацията на обектите. Естеството на добивните дейности в минно-добивните обекти не позволява в повечето случаи извършване на цялостна рекултивация по време на експлоатацията на обектите. На обектите извършващи добив на изкопаеми горива, на всички обекти се осъществява обратно запълване на отработените пространства с иззетата откривка.

През последните години производствената дейност на „Осогово” ЕАД (рудник за добив на оловно-цинкова руда „Руен” и Обогатителна фабрика „Гюешево”) е преустановена. Намиването на хвост в използваните при обогатителния процес три хвостохранилища, също е преустановено. Две от тях, а именно: хвостохранилище „Гюешево-1” и хвостохранилище „Гюешево 2 и 3” са с рекултивирани сухи откоси, а „Гюешево-1” е и с повече от 60% рекултивирана хоризонтална повърхност. Хоризонталната повърхност на хвостохранилище „Гюешево 2 и 3” не е рекултивирана и това създава предпоставки за развитие на ветрова ерозия и замърсяване на съседните на съоръжението територии.

В Югозападен район има обявени 11 зони от Националната екологична мрежа, разположени в област София град, Софийска област, Пернишка област и Кюстендилска област, сред които ЗЗ „Централен Балкан”; ЗЗ „Понор”; ЗЗ „Раяновци”; ЗЗ „Рибарници Челопечене”; ЗЗ „Долни Богров - Казичене”; ЗЗ „Мещица”; ЗЗ „Витоша” ЗЗ „Врачански Балкан”. За ЗЗ „Средна гора” и „Западен Балкан” се очаква да бъдат обявени сред последните 7 ЗЗ по Директивата за птиците.

В териториалния обхват на РИОСВ-София попадат общо 66 броя защитени територии (ЗТ), в т.ч попадат части от Природен парк „Витоша” и Природен парк „Врачански Балкан”; 4 резервата, от които 2 строги – „Бистришко бранище” (обявен за Биосферен резерват от ЮНЕСКО през 1977 г.) и „Торфено бранище”; 2 поддържани резервата „Училищна гора” и „Богдан”; 32 защитените местности; 28 природни забележителности. Предложенена за обявяване е нова Защитена местност „Драгоманско блато”, в землището на гр. Драгоман, община Драгоман. Предложената за защита територия попада в защитени зони: „Драгоман” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и защитена зона „Раяновци” за опазване на дивите птици.

Във връзка с изпълнение изискванията на Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта (ОС) на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, са изготвени общо 45 самостоятелни решения по ОС. Извършени са и 6 броя проверки в защитени зони от НЕМ, свързани предимно с инвестиционни предложения, попадащи в обхвата на Приложения 1 и 2 на ЗООС. Броят на становищата по оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони по реда на гл. ІІІ от Наредбата за ОС (съвместна процедура) е 208. Преценки по реда на Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони - 18 /извън приложения І и ІІ на ЗООС/. Издадени са 28 броя становища по планове, програми, проекти и/или инвестиционни предложения, непопадащи в обхвата на приложенията на ЗООС и непопадащи в зони от националната екологична мрежа (НЕМ), или такива, попадащи в обхвата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС (след актуализацията и).

В съгласие със Закона за биологичното разнообразие, инспекцията е провеждала регулярен контрол за ограничаване на търговията с диворастящи цветни растения, полагане на грижи за вековните дървета, опазване и устойчиво използване на лечебните растения, съблюдаване на забранителния и разрешителния режим за защитени видове на територията на цялата страна.

В съответствие с изискванията на публикуваните през 2008 г. Заповеди на Министъра на околната среда и водите за обявяване на защитени зони за опазване на дивите птици в обхвата на РИОСВ-Перник са отразени границите, основанието и ограничението на ползване на имотите в обхвата на ЗЗ „Руй” в 31 землища на община Трън; ЗЗ „Витоша” в землищата на селата Боснек, Чуйпетлово, Кладница, Рударци, Крапец, Витошко от община Перник, в землището на с. Горна Диканя, община Радомир и в землището на с. Ярлово, община Самоков.

През изтеклата 2009 г. са извършени 125 проверки от експертите по направление

„БРЗТ” на обекти, подлежащи на текущ контрол по компонент „Биоразнообразие”- обекти и дейности в границите на защитени територии – в съответствие със Закона за защитените територии; билкоизкупвателни и билкозаготвителни пунктове – по Закона за лечебните растения; вековни дървета, зоомагазини, цветарски магазини и други обекти за проверка на защитени видове животни и растения - в съответствие с разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

По Директива 79/409/ЕИО за опазване на дивите птици са обявени със Заповед на Министъра на околната среда и водите 10 защитени зони. По Директива на Съвета 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания, дивата флора и фауна, с Решения на МС са приети 16 защитени зони на площ 150 067.2 ха.

Проверките на РИОСВ-Перник показват, че състоянието на защитените територии и благоприятният природозащитен статус на местообитанията и видовете в защитените зони съответстват на обявяването им и описанието в стандартните формуляри по „Натура 2000”.

Сравнението на отчетната 2009 г. с 2008 г. показва нарастване на обхвата на текущата и последваща контролна дейност на отдел „ПД, КПКЗ, БРЗТ”, което като резултат рефлектира в своевременно дадени предписания към инвеститори, фирми и физически лица. Задоволително е отчитането на големия брой спазени предписания – общо 31 дадени и спазени предписания за 2009 г. по направление „Биоразнообразие”.

През 2009 г. са издадени 114 броя решения за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие.

Към 31.12.2010 г. в Благоевградска област са обявени 33 броя защитени територии в категориите: Резерват – 5 бр; Поддържан резерват – 2 бр; Защитена местност – 9 бр; Природна забележителност – 16; Национален парк – 1 и част от НП Рила; Природен парк – 1. По – голяма част от защитените територии са с малка площ. Под 100 ха са 26 защитени територии, от които 13 са под 1 ха. През 2007 г. със заповед №РД-925 от 28.12.2007 г. на министъра на околната среда и водите бе обявен Природен парк „Беласица”. През 2010 г. не е констатирано изменение в здравословното състояние на горите, предмет на опазване в защитените територии. Здравният статус е добър. Не се наблюдават вредители и няма увредени насаждения. Не са настъпвали изменения в състоянието на горите и земите, причинени от природни бедствия. Не е констатирано нарушение на режима определен със ЗЗТ и заповедта за обявяване.

В съгласие с усилията по организирането на Националната екологична мрежа от защитени зони, през анализирания период на територията на Благоевградска област са обявени следните Защитени зони за опазване на дивите птици, приети с Решения на Министерски съвет (№ 122/2 март 2007 г. и № 802/4 декември 2007 г.), на основание чл.10, ал.4 от Закона за биологичното разнообразие – ЗЗ „Пирин”, ЗЗ „Рила”, ЗЗ „Кресна”, ЗЗ „Мелнишки пирамиди”, ЗЗ „Места”, ЗЗ „Славянка”, ЗЗ „Рупите”, ЗЗ „Кочериново”, ЗЗ „Бобошево”. За същия период Защитените зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, приети с Решения на Министерски Съвет (№ 122/2 март 2007 г., № 661/16 октомври 2007 г. и № 802/4 декември 2007 г.), на основание чл.10, ал.4 от Закона за биологичното разнообразие, са: ЗЗ „Пирин”, ЗЗ „Рила”, ЗЗ „Беласица”, ЗЗ „Родопи – Западни”, ЗЗ „Среден Пирин – Алиботуш”, ЗЗ „Кресна – Илинденци”, ЗЗ „Огражден – Малашево”, ЗЗ „Орановски пролом – Лешко”, ЗЗ „Рупите- Струмешница”, ЗЗ „Река Места”, ЗЗ „Долна Места”, ЗЗ „Изворо”, ЗЗ „Круше”. През 2009 г. в качеството си на бенефициент РИОСВ–Благоевград стартира проект „Инвентаризация на горите на територията на резервати „Соколата”, „Конгура”, „Али Ботуш” и „Ореляк”. При реализацията на проекта ще бъдат извършени теренни проучвания, създадена ГИС база дани за всеки резерват, означаване на резерватите със соътветните знаци на терена и др. Крайният срок на проекта е 2011 г.

Съгласно анализите към Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г. от общото количество на отпадъците 51,1% са образувани в Югозападния район. Забелязва се увеличаване на количествата депонирани отпадъци за същия период от 0,6% до 1%. Отчетено е и нарастване на образуваните в района количества производствени неопасни отпадъци (с 38,8%). Количествата битови отпадъци, отнесени към обслужваното население, се запазват сравнително постоянни - около 500 kg/жител годишно. От общото количество на събраните битови отпадъци в страната 31,9% са събрани в Югозападния район (по данни на НСИ за 2009 г.) Депата за битови отпадъци функциониращи на територията на района са 42. Относителният дял на населението обслужено със сметосъбиране във всички области е над средния за страната - 98,7%. Най-голяма част от населението е обхванато от организираното сметосъбиране в област София (столица) - 100 %. Съществен проблем за района е липсата на капацитет на сметищата за депониране и съхраняване на отпадъците на столицата.

Прегледът на достъпните информационни източници относно реални резултати от проекти по приложението на действащия план показва, че както при останалите райони, така и в Югозападен район, приоритетен е проблемът с преминаването към новата система за управление на отпадъците, базирана на регионални депа за ТБО. Проблемите в района са сериозни и все още търсят своето разрешение, особено в столичния град.

През 2010 г. в отдел „Управление на отпадъците” към РИОСВ-София са извършени 274 бр. проверки.

Съгласно изготвения отчет за 2010 г., отдел „УО” е работил в областта на управлението на отпадъци от опаковки, електронно и електрическо оборудване, излезли от употреба МПС, батерии и акумулатори, масла и нефтопродукти, отпадъци от болнични и лечебни заведения, контрол по изпълнение изискванията на чл.11 от ЗУО, депа за отпадъци и нерегламентирани сметища.

Издадени са: 52 бр. разрешения за дейности с отпадъци по чл.37 от ЗУО; 92 бр. регистрационни документи по чл.52 от ЗУО; 37 бр. удостоверения за ТДОЧЦМ по чл.54, ал.4, т.3 от ЗУО; 237 бр. решения за утвърждаване на програми за управление на дейностите по отпадъците.

Утвърдени са работните листове за класификация на отпадъците по Наредба № 3/2004 г. на 169 бр. юридически лица. Заверени са 237 бр. отчетни книги за отпадъците по Наредба № 9/2004 г. за реда и образците, по които се представя информация за дейностите по отпадъците.

Изготвени са: 72 бр. становища за унищожаване на лекарствени препарати с изтекъл срок на годност.

Липсват изградени регионални депа за неопасни отпадъци, депа за опасни отпадъци, изградени системи за разделно събиране на отпадъци и тяното оползотворяване.

Има зачестили случаи на изхвърляне на земни маси и строителни отпадъци върху частни имоти на територията на Столична община.

На територията на Столична община има голям брой непочистени незаконни сметища.

Данните на РИОСВ-София показват, че в преобладаващата част от общините на Софийска област близо 100% от населението е обхванато от организирана система за събиране и транспортиране на битови отпадъци. Предстои оптимизация на процеса в общините Мирово (43,6% от населението е обслужвано от системата), Своге (80,82%), Сливница (91,06%), Ихтиман (93,48%). Използваните депа на „Чугунолеене”АД-гр.Ихтиман, „Кумерио Мед”АД-Пирдоп и „Кремиковци”АД-София за депониране на производствени или опасни отпадъци към настоящия момент не съответстват на нормативните изисквания. Подобно е състоянието и на 17 депа за битови отпадъци, сред които тези на общините Антон, Копривщица, Пирдоп, Чавдар, Мирово, Челопеч, Костинброд, Своге.

Контролът върху нерегламентираното изхвърляне показва, че проблемът продължава да бъде актуален. Според анализите на инспекцията броят на нерегламентираните сметища е 18 в Столична община, 6 в община Правец, 5 в община Костинброд. Подобни обекти се наблюдават в общините Ботевград (2 бр.), Годеч (3 бр.), Елин Пелин (3 бр.), Ихтиман (3 бр.), Златица (4 бр.), Костенец (4 бр.), Долна баня (3 бр.)

През 2009 г. РИОСВ-Перник е утвърдила 69 бр. програми за управление на дейностите по отпадъците по чл.29, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗУО. На 4 общини (Сапарева баня, Кюстендил, Рила и Трън) е изготвена екологична оценка на представените общински програми по околна среда, неразделна част от които са общинските програми за управеление на отпадъците (ОПУДО). Една община не е предоставила ОПУДО – Ковачевци, а на община Трекляно програмата е със срок до 2010 г.

РИОСВ-Перник издава разрешения на лица, извършващи дейности с отпадъци на територията й - за събиране, транспортиране, временно съхраняване, оползотворяване и/или обезвреждане на опасни, битови, строителни и производствени отпадъци, които нямат опасни свойства. През 2009 г. са издадени 48 бр. разрешителни документи и 12 бр. изменения и допълнения.

РИОСВ-Перник контролира спазването на изискванията за третиране на отпадъците и на условията, поставени в издадените разрешения. Извършват се периодични текущи и внезапни проверки. През 2009 г. са извършени 9 бр. проверки на различни юридически лица. Извършени са проверки на 11 бр. обекти с издадени комплексни разрешителни. До 2009 г. в по-голямата част от общините (13 бр.) от територията на РИОСВ-Перник са въведени и действат системи за разделно събирани отпадъци от опаковки. Дейностите се осъществяват в съответствие със сключени договори между общинските администрации и организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки – ЕКОПАК АД, РЕПАК АД, ЕКОБУЛПАК АД и др. В общините Земен, Трекляно и Ковачевци не е въведена система за разделно събиране на отпадъци.