Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие


Разходите за научно-изследователска и развойна дейност



страница12/17
Дата30.07.2018
Размер2.8 Mb.
ТипДоклад
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

Разходите за научно-изследователска и развойна дейност нарастват и стойността им е няколко пъти по-висока от тази на останалите райони от ниво 2, но все още далеч от националната цел съгласно Стратегия „Европа 2020” до 2020 г. за 1,5% дял на РНИРД от БВП.

  • Делът на населението, обслужвано от водоснабдителна и канализационна инфраструктура и през 2010 г. се запазва висок, но въпреки това остават съществуващите и досега проблеми - голяма част от изградените водоснабдителни мрежи са амортизирани, а някои от по-малките населени места изпитват затруднения с непрекъснатата доставка на питейна вода поради повреди по водопроводната мрежа.

  • Водещото място на ЮЗР по показателя дял на домакинствата с достъп до интернет и до широколентови услуги се дължи предимно на столицата София и на големите градове. Определени части от района (включително и крайноотдалечените) попадат в т.нар. „цифрова изолация”, което поставя населението в тези райони в неравностойно положение по отношение възможностите за обучение, достъп до информация и електронни услуги.

  • Делът на населението, обслужвано от системата за организирано събиране на отпадъците в района, се запазва висок. Системата за събиране и транспортиране работи относително добре в градовете, но в част от по-малките населени места, тя не функционира ефективно и това води до поява на нерегламентирани сметища и увреждане на околната среда.

  • Същевременно високата степен на изграденост на техническата инфраструктура, концентрацията на висши училища и изследователски центрове на територията на ЮЗР, играят ролята на иновативен потенциал за регионалната икономика. Положителната тенденция в динамиката на естествения прираст в района и най-вече в столицата и наличието на квалифицирани кадри в различните сектори на икономиката правят района привлекателен за развитие на иновации и бизнес. Въпреки това обаче негативната тенденция на намаление по показателя преки чуждестранни инвестиции, започнала през 2009 г. се запазва и през 2010 г.

  • Известна промяна през 2011 г. се отчита и по отношение дължината на републиканската пътна мрежа - тя се дължи на откриването на автомагистрала „Люлин”. Доизграждането на автомагистрала „Струма” през следващия програмен период ще играе важна роля за подобряване на свързаността на района и за повишаване на икономическата значимост особено на южната му част.

  • Разнообразните климатични, геоложки и хидроложки условия, уникалната флора и фауна, богатото разнообразие на видове и природни местообитания в Югозападен район, както и фактът, че на територията на района попадат национални и природни паркове с голяма значимост, и за в бъдеще ще бъдат неоценим потенциал за развитието на туризма. Характерното за района през 2011 г. е продължението на започналата през 2010 г. тенденция за постепенно възстановяване на туристическия сектор в ЮЗР.

  • Стратегическото и възлово разположение на района по направленията на европейските транспортни коридори, границата с три държави и добре развитата мрежа от регионална и местна транспортна инфраструктура се използват като потенциал за развитие на трансграничното, междурегионално и транснационално сътрудничество. През 2010-2011 г. се увеличава броят на проектите, които се реализират между партньори от ЮЗР и от съседните страни Гърция, Сърбия и Македония.

    Анализът на условията за развитие на Югозападния район и на постигнатия напредък през 2010-2011 г. очертава силно изразен дисбаланс в рамките на района по отношение на цялостното социално-икономическо развитие, който е по-значителен от различията в останалите райони на страната. Наблюдават се диспропорции на няколко нива: между столичния град и съседните общини, между столицата и останалите областни центрове, между областните градове и другите общини в областите. Коефициентът на междуобластни различия за Югозападен район има сравнително най-висока стойност – 25,5%13. За останалите райони от ниво 2 този коефициент варира между 8,5% за Северозападен район и 21% за Североизточен район.

    Резултатите от анализа на развитието в ЮЗР (за 2010-2011 г.), извършен в междинната оценка на РПР, показват намаляване на вътрешнорегионалните различия само по отношение равнището на безработица в района, а по отношение равнището на БВП на глава от населението, на заетостта и на доходите на населението вътрешнорегионалните различия в ЮЗР нарастват. Това налага по-активно прилагане на инструменти за социално-икономическо сближаване в рамките на района. Намаляване на различията може да се постигне, ако се пренасочат ресурси към териториалните единици с най-ниско равнище на развитие в района. Това ще намали разликите им с по-развитите. Безспорно столицата като център за растеж, където са съсредоточени ресурси на едно място с цел достигане на развитие, съпоставимо с европейските параметри, има благоприятно влияние върху целия Югозападен район. Създаването на вторични центрове (като напр. Благоевград), достатъчно големи или достатъчно отдалечени от столицата, които да балансират в известна степен силно гравитиращото и влияние, може да бъде успешна стратегия за преодоляване на вътрешнорегионалните неравенства в ЮЗР.

    При отчитане на потенциалите за развитие и с цел намаляване на негативните процеси, до края на настоящия програмен период се предвижда продължаване на политиката на приоритетни публични намеси в следните сфери:



    • Транспортна инфраструктура;

    • Природно и културно наследство и туризъм;

    • Развитие на културната сфера;

    • Териториално развитие и сближаване;

    • Развитие на базата за висше образование и НИРД, програмите за устройване на млади квалифицирани кадри;

    • Развитие на ВЕИ;

    • Развитие на информационно-комуникационните технологии;

    • Опазване на околната среда и управление на отпадъците.

    На база на оценката на приоритетите на АДИ на РПР на ЮЗР по ключови показатели се отчита, че значителна част от заложените мерки са в процес на реализация. Също така някои от мерките пряко или косвено касаят не само съответния приоритет, а реализацията им има мултиплициращ ефект. Това е предпоставка за цялостно изпълнение на Регионалния план в контекста на постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие. Направеният анализ на изпълнението на РПР на ЮЗР показва, че определената в него рамка на политиката за регионално развитие в ЮЗР като цяло се изпълнява чрез инструментите на политиката за сближаване и съответното национално съфинансиране.


    Препоръки, свързани с подобряване на резултатите от наблюдението на Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.)

    • Интегриране на процесите по наблюдение и оценка на РПР на ЮЗР с тези, определени за оперативните програми, съфинансирани от ЕС, както и създаването на условия за оптимално функциониране на системата за наблюдение на регионалното развитие. В тази насока се отчита нуждата от подобряване на междуведомствената координация с оглед изготвянето, предоставянето и обработката на информация във връзка с наблюдението на Плана. За по-детайлна, точна и актуална информация относно индикаторите за наблюдение е необходимо да се регламентират механизмите за обмен на информация с Националния статистически институт, Агенцията по заетостта, Агенцията по кадастъра, Регионалните инспекции по околната среда и водите, Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, Изпълнителната агенция по околна среда, Изпълнителната агенция за енергийна ефективност и др. ведомства.

    • Ефективно осъществяване на регионална координация при изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС, оказващи въздействие върху развитието на ЮЗР. Предвиденият в законодателството за регионално развитие механизъм за това е Регионалният координационен комитет към Регионалния съвет за развитие на Югозападен район. Във връзка с неговата дейност е подходящо да се прецизират начина и формите на предоставяне на информация от Управляващите органи на Оперативните програми. Изготвянето на детайлна информация от Управляващите органи на ниво Югозападен район и обвързването и с индикаторите за наблюдение би спомогнало за по-пълно и точно отчитане на изпълнението на Регионалния план. В този смисъл е важно подобряването на механизмите за регионална координация чрез засилване на взаимодействието с териториалните и междинните звена по Оперативните програми, съфинансирани от ЕС.

    • Изграждане на централизирана информационна система (интернет базирана), в която всички министерства, държавни агенции, областни и общински администрации, да попълват информация за изпълняваните на тяхната територия проекти. По този начин ще се осигури необходимата информационно-технологична платформа за събиране, обработка, съхранение на информация, както за икономическото и социалното състояние на различните териториални нива, така и за изпълнението на предприетите от общините, областите и държавата мерки за развитие. Посредством предоставянето на актуална информация за развитието на дадена община, район или на национално ниво ще се повиши капацитета на всички нива на администрацията. В този аспект, следва да бъде предвиден механизъм за обмен на данни между Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН) и други системи, поддържащи информация, свързана с реализацията на политиката за регионално развитие.

    • Засилване на взаимодействието между Регионалния съвет за развитие на Югозападния район и останалите Регионални съвети за развитие на районите от ниво 2 в страната, както и между РСР и Областните съвети за развитие на областите от района – това би спомогнало за обмена на информация, сравнителен анализ на развитието на съответните нива, обсъждането на общи проблеми и предприемане на действия от един по-широк кръг от заинтересовани лица, свързани с изпълнението и наблюдението на Регионалния план, както и за иницииране на интегрирани проекти за развитие на целия район с важно значение за всички области и общини.

    Препоръки, свързани с разработване на Регионалния план за развитие на Югозападен район за следващия програмен период

    • Ясно определяне на приоритетните области за интервенции в района и конкретизиране и диференциране на мерките в Плана спрямо спецификата на района. За това ще допринесе по-ефективното използване на правомощията на Регионалния съвет за развитие на ЮЗР, свързани с идентифициране на проблемите на района и тяхното адресиране чрез съответните финансови инструменти.

    • Формулирането на целите и приоритетите на РПР на ЮЗР по начин, който осигурява прякото им обвързване с тези на Националната стратегия за регионално развитие, Националната стратегическа референтна рамка и Оперативните програми с оглед съответствието между стратегическите документи на различни териториални нива и инструментите за реализирането им.

    • Определяне на всички възможни източници за финансиране на определените мерки – национални, от ЕС и др., което ще даде по-голяма яснота относно средствата за осъществяване на политиката за регионално развитие на територията на ЮЗР.


    V. ДОКЛАД ПО НАБЛЮДЕНИЕТО И КОНТРОЛА ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН 2007-2013 Г., ВКЛЮЧИТЕЛНО НА МЕРКИТЕ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ ИЛИ ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ В РЕЗУЛТАТ НА ПРИЛАГАНЕТО НА ПЛАНА.

    Докладът за наблюдение и контрол при прилагането на Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г.) и на Актуализирания документ за неговото изпълнение (2011-2013 г.) се разработва в съответствие със Становище по ЕО № 5-3/2005 на Министъра на околната среда и водитеи Решение за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка № ЕО-6/2010 на Министъра на околната среда и водите.


    1. Изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от осъществяването на Регионалния план върху околната среда, заложени в Становище по ЕО № 3-2/2005 г. на Mинистъра на околната среда и водите.

    Следва да се отбележи, че Регионалният план за развитие на Югозападния район (2007-2013 г.) и Aктуализираният документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югозападен район (2011-2013 г.) не включват конкретни проекти за реализиране и не съдържат конкретни инвестиционни намерения с определени собствени бюджети. Двата документа целят очертаването на стратегическа рамка за устойчиво интегрирано развитие на района чрез дефинирането на стратегически приоритети, цели и мерки и на основните източниците на финансиране и финансовите средства за постигането им. Мерките, заложени в Становище по ЕО № 3-2/2005 г. на Mинистъра на околната среда и водите, са отразени в Регионалния план за развитие на Югозападен район и в Актуализирания документ за изпълнението му чрез включването им в стратегическата част на документите в рамките на съответните приоритети и специфични цели.


    1.1. За районите, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми, да бъдат изготвени и прилагани Програми за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.
    В Регионалния план за развитие на Югозападен район (2007-2013 г,) и в Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие (2011-2013 г.) е отразено, че поради интензивното икономическо развитие на региона и функционирането на предприятия от тежката промишленост, на територията му се отчита замърсяване на околната среда с редица замърсители. Тяхното вредно влияние е най-силно изразено в София, Перник, Пирдоп, Златица, Челопеч, Елин Пелин и Бобов дол. Наблюдава се завишение на определени стойности на замърсяване и в общините, през които преминават силно натоварените транспортни артерии. В аналитичната част на Актуализирания документ за изпълнението му (2011–2013 г.) са посочени основните контролирани показатели за замърсяване на въздуха и техните отчетени стойности.

    Отчетено е и утвърденото от Министерство на околната среда и водите разпределение на територията на страната на Райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) и тяхната категоризация в зависимост от степента на замърсяване. На територията на Югозападен район се намират части от два от РОУКАВ – Югозападен и Агломерация Столична. Областите Благоевград, Кюстендил, Перник и Софийска са класифицирани като части от РОУКАВ „Югозападен”. Територията на област София се причислява към РОУКАВ Агломерация Столична.

    По данни на ИАОС в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2009 г. са регистрирани следните основни замърсявания на атмосферния въздух за РОУКАВ „Югозападен” и „София”:

    - Един от основните източници на серен диоксид за Югозападен РОУКАВ е ТЕЦ „Република”, гр. Перник;

    - При отчитане на допустимото отклонение през годината, превишение на нормите за азотен диоксид е регистрирано в РОУКАВ София. Основен източник на азотни оксиди, водещи до превишаване на нормите, са емисиите от автомобилен транспорт;

    - Замърсяването с Фини прахови частици (ФПЧ10) продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух във всички РОУКАВ. Перник е една от зоните с най-високи концентрации за страната. Източник на регистрираните наднормени замърсявания са промишлените предприятия, изгаряне на горива в бита и транспортните дейности, както и замърсените и лошо поддържани пътни настилки;

    - Средногодишната норма за ФПЧ 2,5 е превишена в Югозападен РОУКАВ. Основен източник на замърсяването са емисиите от транспорта, битовия сектор, промишлената дейност, както и лошо поддържаните пътни артерии;

    - Превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух е регистрирано в РОУКАВ София. Източник на замърсяването основно е транспортът, както и всички останали горивни процеси.

    - Въпреки традиционно силното замърсяване през последните години на района по поречието на река Тополница (вкл. общините Златица, Пирдоп, Чавдар, Челопеч, Мирково, Копривщица и Ихтиман) с тежки метали (олово, цинк, кадмий, арсен, мед), през 2009 г. годишните концентрации на споменатите замърсители се задържат под съответната средногодишна норма.

    Предвид констатираните превишения на нормите за нивата на някои от основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в отделните зони от обособените РОУКАВ, МОСВ, чрез своите регионални структури – РИОСВ, инициира действия за актуализиране/преразглеждане на съществуващите програми по чл. 27 Закона за чистотата на атмосферния въздух (Програми за намаляване нивата на емисиите и управление качеството на атмосферния въздух). В резултат на това в периода 2009-2011 г. са разработени/актуализирани някои общински програми на територията на Югозападен район - на общини Благоевград, Перник, Пирдоп, Златица, Челопеч и Столична.

    Като конкретно реализирани дейности, в част от общините на територията на РОУКАВ „Югозападен” и „София”, в които се изпълняват програми по чл. 27 от ЗЧАВ, могат да бъдат посочени:
    За РОУКАВ София

    Столична община – изградена е 2510 м. газоразпределителна мрежа, присъединени са 2815 потребители, от които 79 стопански и 2736 битови. Продължава изпълняването на програмата за поетапно обновяване на автопарка от масовия градски транспорт, като новодоставените автобуси са оборудвани с двигатели, отговарящи на сертификат ЕВРО 4. Ограничен е достъпът на автомобили в централната градска част чрез разширяване на „Синята зона”. Реализиран е проект за изграждане на второ табло (на бул. „Евлоги Георгиев”, в района на „Орлов мост”) към Автоматизираната система за информиране на населението за качеството на атмосферния въздух. Пусната е линията на метрото от станция „Сердика” до „Младост”. Ремонтирани са 681 692 кв.м. от пътната инфраструктура. Изградени са 15 км велоалеи. При зимната поддръжка на уличната мрежа са използвани солни разтвори.


    За РОУКАВ Югозападен

    Община Перник – през 2009 г. започва първи етап от проекта за газификация на гр.Перник посредством газифициране на кв. „Църква” и кв. „Изток”. Преасфалтирана е цялата вътрешноградска мрежа, централната част на града и вътрешноквартални пространства. Създадени са нови кръстовища, с цел подобряване на организацията на движението на моторните превозни средства и намаляване на задръстванията;

    Община Пирдоп – изготвен е проект за консервиране и рекултивация на депото за твърди битови отпадъци в местността „Сулюманица”. Изготвен е проект от „Еко Медет” ЕООД за рекултивация на терените извън концесията в района на хвостохранилище „Медет”. Извършена е техническа рекултивация на хвостохранилище „Медет”.

    В стратегическата част на РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) са заложени дейности по създаване на системи за мониторинг на въздуха и почвите – по приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда”. Мерките се запазват и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2011-2013 г.) като включват разработване на интегрирани системи за управление на водите, система за мониторинг на въздуха и почвите. Дейностите се включват в обхвата на Оперативна програма „Околна среда”.


    1.2. Изграждането на ПСОВ да бъде в съответствие с Националната програма за изграждане на ГПСОВ над 10,000 екв.ж., ГПСОВ от 2,000 екв.ж. до 10,000 екв.ж. и в срокове съгласно Наредба No.6 (ДВ бр.97/2000 г.).
    Съгласно изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистването на отпадъчни води от населените места всички населени места с над 2 000 е.ж. следва да осигуряват биологично пречистване на битовите отпадъчни води, а тези с над 10 000 е.ж., които заустват директно или във водосбора на чувствителна зона - да отстраняват и биогенните елементи азот и фосфор.

    В зависимост от наличието и състоянието на изграденост на ГПСОВ в съответствие с Директива 91/271/ЕЕС агломерациите с над 10 000 е.ж. на територията на Югозападен район са разпределени в няколко категории:

    - агломерации, за които има осигурено пречистване на отпадъчните води в съответствие с Директивата – Кюстендил, Нови Искър, Самоков, София и Разлог;

    - агломерации, за които има осигурено пречистване на отпадъчните води, което не е в съответствие с Директивата (не е осигурено биологично пречистване или отстраняване на азот и фосфор в случаите на чувствителна зона) - Благоевград, Ботевград,Дупница, Елин Пелин, Ихтиман, Перник, Радомир;

    - агломерации, за които няма осигурено пречистване на отпадъчните води – Банско, Гоце Делчев, Етрополе, Костинброд, Петрич, Сандански.

    В зависимост от наличието и състоянието на изграденост на ГПСОВ в съответствие с Директива 91/271/ЕЕС агломерациите между 2 000 и 10 000 е.ж. са разпределени в следните категории:

    - агломерации, за които има осигурено пречистване на отпадъчните води в съответствие с Директивата – к.к. Боровец (община Самоков) и Кремиковци-Сеславци;

    - агломерации, за които има осигурено пречистване на отпадъчните води, което не е в съответствие с Директивата – Врачеш (община Ботевград), Кочериново, Правец;

    - агломерации без изградена ГПСОВ (Пълен списък на агломерациите безизградена ГПСОВ може да бъда намерен в „Доклад за прилагане на директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населените места”/Част XIV.Приложение II – Агломерации между 2000 и 10000е.ж. /Таблица 20/ стр.56 на следния електронен адрес:

    http://www2.moew.government.bg/recent_doc/waters/2011/Doklad_za_prilagane_na_Direktiva_91_271.pdf.

    Аналитичните части на РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) и Актуализираният документ за изпълнението му (2011-2013 г.) дават информация за броя на ПСОВ и дела на обслуженост на населението от района по области. В стратегическата част на РПР на ЮЗР и на АДИ на РПР на ЮЗР изграждането на нови и реконструкцията на съществуващи ПСОВ е застъпено в приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда”.
    1.3. При избор и реализация на инвестиционни намерения в областта на управление на отпадъците да се отчитат програмните документи, имащи отношение към управление на отпадъците на национално ниво: Национална стратегия по околна среда, Национална програма за управление на дейностите по отпадъците, Оперативна програма „Околна среда”, Програма за прилагане на директиви на ЕС.
    В приоритет 2 на РПР на ЮЗР (2007-1013 г.) „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда” се отчитат или отразяват целите на основните програмни документи, касаещи интегрираното управление на отпадъците в страната - Националната стратегия по околна среда, Националната програма за управление на дейностите по отпадъците, Оперативна програма „Околна среда”, и Програмите за прилагане на директиви на Европейския съюз относно управлението на отпадъци. По-детайлно описание на изпълнението на конкретните мерки и дейности по приоритет 2, специфична цел 2.3 по отношение съответствието на Регионалния план с изброените документи е поместено в т.1.4. т.1.5. и т.1.6.
    1.4. При изготвяне на проекти за депа за отпадъци да се обследва възможността за изграждане на съоръжения за предварително третиране преди депониране и системи за оползотворяване на биогаза.
    В периода на действие на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (НПУДО) 2009-2013 г. (в сила от 01.01.2009 г. и актуализирана септември 2010 г.) и в изпълненение на Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр.83/2004 г.) се предвижда изграждането на претоварни станции и на 23 съоръжения за предварително третиране на битови отпадъци, в т.ч. сепариране, компостиране и механично-биологично третиране (МВТ), които ще бъдат разположени на територията на регионалните депа или на отделни площадки в зависимост от специфичните условия на отделните общини. Предвижда се изграждане на инсталации за компостиране и МБТ на биоразградимите отпадъци на територията на регионални депа, на които се депонират годишно над 50 000 тона отпадъци. Регионалните депа в ЮЗР, на територията на които се предвижда изграждане на такива съоръжения са Кочериново, Перник, София.

    Както бе отбелязано по-горе, за новото регионално депо на София се предвижда изграждане на инсталация за механично биологично третиране (МБТ) с производство на гориво от отпадъци (RDF), депо за обезвреждане на отпадъците, както и инсталация предварителното им третиране и компостиране на био-отпадъци.

    За регионалното депо в Перник се предвижда изграждане на инсталация за компостиране на биоразградимите отпадъци и сепариране на битови отпадъци. С проекта за изграждане на бъдещото регионално депо в Кочериново се предвиждат съоръжения за компостиране на биоразградимите отпадъци, за третиране на строителни отпадъци, за временно съхраняване на опасни отпадъци, за сепариране на битови отпадъци. Предвидено е да бъдат изградени и три претоварни станции.

    Също така на територията на всяка община следва да бъдат изградени площадки за събиране на зелени отпадъци от паркове, градини и дворове, които след шредиране ще бъдат компостирани или ще бъдат транспортирани до регионални съоръжения за компостиране.

    НПУДО е идентифицирала 40 потенциални общини или групи от общини за изграждане на претоварни станции към регионалните депа за отпадъци. Потенциалните общини са определени при следните допускания:

    - разстояние от общинския център до съответното регионално депо над 40 км.

    - население на общината или групата общини отнад 20000 жители.

    Изграждането на съоръжения за предварително третиране на отпадъците намира отражение в РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) в рамките на приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда”. Мерките предвиждат изграждане на депа и претоварни станции за отпадъци и въвеждане на разделно събиране на битови отпадъци и компостиране на биоразградими отпадъци. Дейностите се включват в обхвата на Оперативна програма „Околна среда” и се запазват и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2011-2013 г.)


    Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
    attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
    attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
    attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
    attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
    attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
    attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
    attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


    Поделитесь с Вашими друзьями:
  • 1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17


    База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
    отнасят до администрацията

        Начална страница