Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие



страница4/17
Дата30.07.2018
Размер2.8 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Източник: Национален статистически институт
Гъстотата на населението в Югозападния район по данни към 31.12.2011 г. е 105,0 души на кв.км., докато за страната този показател е 66,0 д./кв.км. Високата стойност на показателя за района се дължи преди всичко на област София (столица), на чиято територия (най-малка от всички области в района), живеят 961,2 д/кв.км. Най-ниска е гъстотата на населението в Софийска област – 34,8 д/кв.км.

В края на 2011 г. в градовете живее 83,2% от населението на ЮЗР – увеличение с 0,7% спрямо 2010 г. (най-висок процент сред районите от ниво 2, което се дължи основно на столичния град), а в селата – 16,8%.



Естественият прираст за 2011 г. на Югозападния район следва общите за страната негативни тенденции и продължава да е отрицателен (-7 123 души или -3,3‰ спрямо -37 412 души или -5,1‰ за България), но все пак с най-ниска стойност от всички райони от ниво 2. На годишна база за 2011 г. (спрямо 2010 г.) отрицателната стойност на естествения прираст в района намалява с 0,8‰. Водещо място по този негативен показател в ЮЗР заемат област Перник и област Кюстендил с отрицателен прираст съответно -11,3‰ и -10,8‰. Отрицателна тенденция се наблюдава при област София (столица), която въпреки че и през 2011 г. е с най-ниския естествен прираст в района и в страната, той отново е отрицателен (-1,1‰). За сравнение за 2009 г. и 2010 г. естественият прираст на област София (столица) е положителен – съответно +0,2‰ и +0,1‰ за 2009 г. и 2010 г. Стойността на естествения прираст за област Благоевград за 2011 г. е – 2,1‰, но също се повишава в сравнение с 2009 г. и 2010 г. За останалите области той се запазва на относително постоянни отрицателни нива.
Таблица 10. Естествен прираст на 1000 души от населението за 2011 г.


Район, област

Естествен

прираст на

населението

(души)

Естествен

прираст на

населението

(‰)

БЪЛГАРИЯ

-37 412

-5,1

Северозападен район

-9 128

-10,8

Северен централен район

-6 851

-8,0

Североизточен район

-3 306

-3,5

Югоизточен район

-4 375

-4,0

Южен централен район

-6 629

-4,5

Югозападен район

-7 123

-3,3

Благоевград

-687

-2,1

Кюстендил

-1 466

-10,8

Перник

-1 504

-11,3

София

-2 034

-8,2

София (столица)

-1 432

-1,1

Източник: Национален статистически институт
По отношение на възрастовата структура на населението в Югозападен район се потвърждават неблагоприятните тенденции в демографското развитие, характерни за страната като цяло. Налице е продължаващ процес на застаряване на населението, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години. Районът е на предпоследно място по показателя дял на населението на възраст 0-15 г. (след Северозападен район). В динамичен аспект, протичат положителни промени – не само в ЮЗР, но и в останалите райони от ниво 2 делът на младото население или слабо се увеличава, или се запазва на същото равнище през периодa 2007-2010 г. По показателя дял на населението на възраст 65 г.+ ЮЗР се нарежда на четвърто място сред останалите райони от ниво 2. По отношение дела на населението в трудоспособна възраст стойностите на ЮЗР са близки до тези на Североизточен и Южен централен район, където са най-големите градове в страната и има най-голямо струпване на университети. На областно ниво най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в област Кюстендил - 22,8%, а най-нисък – в областите Благоевград – 16% и София (столица) – 15,6%. Населението във възрастовата група 15 - 64 години е с най-висок относителен дял в област София (столица) – 72,1% и област Благоевград - 70%. Делът на населението на възраст под 15 г. е най-нисък в областите Перник – 11,4% и Кюстендил – 11,5%.
Таблица 11. Възрастова структура на населението към 01.02.2011 г. (в %)


Район, област


0-15 г.


15-64 г.


65 г. +

БЪЛГАРИЯ

13,2

68,3

18,5

Северозападен район

12,8

64,1

23,1

Северен централен район

12,3

67,3

20,4

Североизточен район

14,1

68,5

17,5

Югоизточен район

14,8

66,8

18,4

Южен централен район

13,3

68,5

18,2

Югозападен район

12,5

68,2

19,3

Благоевград

14

70,1

16

Кюстендил

11,5

65,7

22,8

Перник

11,4

66,7

21,9

София

13,4

66,3

20,2

София (столица)

12,3

72,1

15,6

Източник: Национален статистически институт
Процесът на застаряване на населението в България, отчетен чрез отношението на населението на възраст 65 и повече години към населението на възраст от 15 до 64 години, засяга в относително по-малка степен Югозападния район в сравнение с другите български райони. По данни на НСИ за 2011 г. за ЮЗР този показател е 24,9% при средно за страната 27,8%. Относително по-ниски стойности се отчитат за София (столица) и за област Благоевград – съответно 22,2% и 23,5%. За останалите три области от района се регистрират равнища над средното за страната. За сравнение за ЕС-27 средно Евростат отчита стойност 26,4% на този коефициент. За всички райони от ниво 2, в т.ч. и за ЮЗР (с 1,3%), се наблюдава негативна тенденция на слабо покачване на стойностите на показателя за 2011 г. спрямо 2010 г.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.) Към 01.02.2011 г. общо за страната това съотношение е 70. За сравнение през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. По този показател Югозападен район се нарежда след Южен централен, Североизточен и Югоизточен район. Област Благоевград е от областите в страната с най-благоприятно съотношение (94). Същевременно едни от най-ниските стойности по този показател са отново в ЮЗР – за областите Перник и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 лица, влизащи в трудоспособна възраст.


Таблица 12. Коефициент на демографско заместване и на възрастова зависимост по райони и области към 01.02.2011 г.


Район, област

Коефициент на демографско заместване (брой)

Коефициент на възрастова зависимост (%)

БЪЛГАРИЯ

70

46,5

Северозападен район

58,4

56,1

Северен централен район

65,2

48,6

Североизточен район

75,5

46,1

Югоизточен район

71,8

49,7

Южен централен район

76,8

46,9

Югозападен район

67,8

45,9

Благоевград

94

42,7

Кюстендил

54

52,2

Перник

54

49,9

София

65

50,8

София (столица)

72

38,8

Източник: Национален статистически институт
Общият коефициент на възрастова зависимост към 01.02.2011 г. за страната е 46,5%, тоест на 100 лица във възрастовата група 15–64 навършени години се падат близо 47 лица под 15 г. и на 65 и повече години. Показателят има най-ниска стойност в Югозападния район – 45,9%. Това е логично следствие от по-високата му социално- икономическа развитост и привлекателност като място за живеене и реализация на поколенията в трудоспособна възраст. На областно ниво в най-благоприятно съотношение са областите София (столица) – 38,8% и Благоевград – 42,7%.
Докато в периода 2002-2008 г. за всички райони от ниво 2 , в т.ч. и за Югозападния район, бе характерно положително развитие на пазара на труда, през следващите три години (2009-2011г.) в резултат на икономическата криза тази тенденция се измени. Тъй като трудовият пазар е силно инерционен, неговата стагнация или възстановяване се проявява със значителен времеви лаг след проявите на финансовите и икономически фактори. Въпреки стагнацията, и през 2011 г. Югозападен район запазва водещото си място сред останалите райони от ниво 2 и по трите ключови показателя на пазара на труда – коефициент на икономическа активност, коефициент на заетост и коефициент на безработица.

Икономическата активност в Югозападния район устойчиво се задържа с около 6-7 пункта над средната стойност за страната през периода 2004-2011 г. Следва да се отбележи, че след достигането на пикова стойност през 2008 г. от 59,1%, коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години в ЮЗР спада до 57,9% и 56,8% съответно за 2010 г. и 2011 г. През 2011 г. водещи по икономическа активност за района са областите София (столица) - с 59,3% и Благоевград - с 58,6%.

Таблица 13. Коефициент на икономическа активност, коефициент на заетост и коефициент на безработица за 2011 г. (в %)

Район, област

Коефициент на

икономическа

активност

(%)

Коефициент на заетост

(%)

Коефициент на безработица

(%)

БЪЛГАРИЯ

51,3

45,6

11,2

Северозападен район

44,4

38,9

12,5

Северен централен район

47,7

41,5

12,9

Североизточен район

52,8

44,6

15,5

Югоизточен район

49,9

44,1

11,6

Южен централен район

50,0

43,6

12,7

Югозападен район

56,8

52,6

7,3

Благоевград

58,6

53,8

8,2

Кюстендил

50,1

42,8

14,5

Перник

49,8

46,0

7,6

София

49,6

44,9

9,5

София (столица)

59,3

55,7

5,9
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница