Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие



страница6/17
Дата30.07.2018
Размер2.8 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Източник: Национален статистически институт
4. Анализ и тенденции в изменението на основни инфраструктурни и екологични показатели в Югозападния район.
През 2011 г. общата дължина на Републиканската пътна мрежа (РПМ) в Югозападния район се увеличава в известна степен в сранение с нивото от 2010 г. - съответно от 3272 км. на 3315 км. (19 512 км. за цялата страна). Промяната се дължи преди всичко на откриването на автомагистрала „Люлин“. Магистралата, с дължина 19 км, бе официално открита на 15 май 2011 г. и трасето й е разположено на територията на две области – Софийска и Перник. В резултат през 2011 г. се увеличава дължината на автомагистралните пътища в Югозападния район от 118 км на 139 км. По отношение на дължината на пътищата от първи, втори и трети клас не се забелязва значителна промяна. Трябва да се отбележи, че през територията на област София (столица) не преминават пътища от РПМ.

Към 31.12.2011 г. РПМ на територията на района включва 139 км – автомагистрали, 615 км - пътища І клас, 618 км - пътища ІІ клас и 1943 км пътища ІІІ клас и пътни връзки при кръстовища и възли. Територията на района не е равномерно обслужена от пътища с висок клас. През Югозападния район преминава изцяло автомагистрала „Люлин“, участъци от автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Струма”, както и някои първокласни пътища. Изградените автомагистрали и пътища І клас имат най-голям дял като част от общата дължина на пътищата от РПМ в сравнение с останалите региони в страната - около 22,0%. Средната гъстота на първокласните пътища и автомагистралите е 37 км/1000 кв.км при средно за страната 30 км/1000 кв.км.



Най-добре обслужена от пътища от РПМ е Софийска област, тъй като през територията и преминават всички пътища І клас и автомагистрали, които осигуряват комуникациите и достъпа до столичния град. Пътищата от РПМ, функциониращи на територията на област Софийска са с най-голяма дължина в района - 1504 км или 45,4% от РПМ в района. В областта гъстотата на пътищата от висок клас с национално и международно значение е 69 км/кв.км - около два пъти по-висока от средната за страната и района. Територията на областите Благоевград и Кюстендил не е обслужена от автомагистрали, което като цяло определя по-ниско ниво на транспортно обслужване.
Таблица 17. Дължина и гъстота на Републиканската пътна мрежа към 31.12.2011 г.

(км.)__Авто__магист__рали'>Район, област

Общо

(км.)

Авто

магист

рали

(км.)

Първо

класни

(км.)

Второ

класни

(км.)

Трето

Класни пътища и пътни връзки при кръстовища и възли

(км.)

Обща гъстота на РПМ

(км./1000кв.км.)

Гъстота на АМ и пътища І клас

(км./1000 кв.км.)

Гъстота на пътищата ІІ и ІІІ клас

(км./1000 кв.км.)

БЪЛГАРИЯ

19 512

458

2 970

4 030

12 054

175

30

144

Северозападен район

3392

7

387

767

2231

178

20

157

Северен централен район

2964

х

462

635

1867

198

31

167

Североизточен район

2668

84

483

467

1634

184

39

145

Югоизточен район

3174

87

597

767

1723

160

35

125

Южен централен район

3999

141

426

765

2656

179

25

153

Югозападен район

3315

139

615

618

1943

163

37

126

Благоевград

666

0

87

153

426

103

13

89

Кюстендил

577

0

85

54

438

189

27

161

Перник

568

10

80

66

412

237

37

199

София

1504

129

363

345

667

212

69

143

София (столица)

x

x

x

x

x

х

х

х

Източник: Национален статистически институт
По данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ към края на 2011 г., настилките на 43,53% от пътищата от РПМ на територията на Югозападния район са в добро състояние, 29,27% са в средно състояние и 27,2% се намират в лошо състояние. Според информацията на пътната агенция по отношение на автомагистралите и пътищата от I клас съотношението е по-благоприятно: 64,01% - в добро състояние, 19,24% - в средно състояние и 16,75% - в лошо състояние. Инфраструктурата от висок клас като цяло е в добро състояние в областите Благоевград, Перник и Кюстендил, а в относително по-лошо състояние в област Софийска, в която около 20% от магистралните и първокласните пътища са в лошо състояние. Показателят за състоянието на всички пътища от РПМ – автомагистрали, първокласни, второкласни и третокласни пътища - на областно ниво е по-неблагоприятен за област Перник (където 33,5% от всички пътища от РПМ са в лошо състояние) и Софийска област (28,2%), а за област Благоевград и Кюстендил е малко над 20%. Около 99 км третокласни пътища в ЮЗР са без настилка, което е малко под 3 % от общата дължина на РПМ в района.

Териториалното развитие на пътната мрежа определя възможностите за транспортен достъп на населението до центровете, предлагащи определен тип услуги (административни, здравни, образователни, културни и др.) В Югозападен район над 90% от населението има достъп до такива услуги в рамките на 90 минути. Най-ниски са стойностите за Северозападния район, където 60% от населението има такъв достъп в рамките на 90 минути.



Съществена промяна не е настъпила в развитието и на железопътната мрежа в Югозападния район през 2010 г. Основните показатели за ж.п. инфраструктурата в района остават непроменени спрямо предходната година. Югозападният район е с най- голяма дължина на изградената железопътна мрежа в страната - 899 км. и с най-висока гъстота на изградени железопътни линии – 44,3 км/1000 кв.км. Общата дължина на удвоените главни жп линии е 163 км, съответстващи на 18,1% от всички жп линии в района, а дължината на електрифицираните главни и второстепенни жп линии е 669 км - 74,4% от общата дължина на жп линиите в района. Гъстотата на жп мрежата на района - 44,3 км/1000 кв.км е по-висока от средната за страната (37,3 км/1000 кв.км) и по-висока в сравнение със средната гъстота в някои страни от ЕС като Естония, Гърция, Испания, Ирландия, Латвия, Литва, Португалия и др. Най-добре обслужена с жп транспорт е област София (столица) - 150,6 км/1000 кв.км, където жп транспортът е оказал съществено влияние върху процесите на териториална концентрация.
Таблица 18. Железопътна мрежа към 31.12.2010 г.

Район, област

Дължина на жп мрежата

(км.)

Удвоении жп линии

(км.)

Електриф. жп

линии

(км.)

Гъстота на жп мрежата (км./1000 кв. км.)

БЪЛГАРИЯ

4 098

969

2 785

36,9

Северозападен район

644

191

432

33,8

Северен централен район

631

89

437

42,1

Североизточен район

478

237

375

33,0

Югоизточен район

670

175

556

33,8

Южен централен район

776

97

316

34,7

Югозападен район

899

163

669

44,3

Благоевград

158

0

101

24,5

Кюстендил

130

0

64

42,6

Перник

111

8

91

46,4

София

297

114

255

42,1

София (столица)

203

46

171

150,6

Източник: Национален статистически институт
Територията на района е неравномерно обслужена от железопътен транспорт, тъй като изградената жп мрежа е разположена предимно в северната половина и югозападната част. Общините, разположени в граничните територии и в източната Рило-Пиринска част са отдалечени значително от главните жп линии за превоз на пътници и товари.

В техническо отношение конвенционалната жп мрежа в района е добре развита. Изоставане на района (което се отнася и за страната като цяло) има по отношение изграждането на високоскоростни жп линии, като аналог на жп връзките между столиците и по-големите градски центрове в старите страни–членки на ЕС, както и високоскоростна ж.п. мрежа, която да свърже София със столиците на съседните държави.

По отношение на достъпност до жп транспорт ЮЗР е най-облагодетелстван, достъпът на населението е относително по-добър поради високата гъстота на жп гарите и спирките.

Югозападният район е най-добре обслуженият с въздушен транспорт от районите на ниво NUTS 2 в страната. По достъп до полети районът е в групата на европейските райони с брой на полетите до 250 на ден. С такава характеристика са голяма част от районите, разположени в периферните части на ЕС. Летище София е най-голямото в страната. Оборудвано е с нов пътнически терминал и нова пистова система, които са пуснати в експлоатация през 2006 г. София е свързана чрез директни въздушни маршрути с над 50 дестинации в Централна и Западна Европа, Близкия изток и Африка. Летище София има изключително голямо значение за осигуряването на достъпа до въздушен транспорт на районите Северозападен, Северен централен и Южен централен, както и за обслужването на туристическия трафик до зимните курорти в югозападната част на страната. След регистрирания спад през 2009 г., през 2010 г. и 2011 г. летището отчита по 5% ръст на пътниците и по 4% ръст на товарите и поща годишно. През 2011 г. са обслужени около 3,47 млн. пътници (за 2006 г.- около 2,2 млн.), което представлява растеж от над 50% в рамките на периода 2006-2011 г. Тази тенденция нарежда летище София сред най-бързо развиващите се летища в Европа.3

Югозападният район като цяло се характеризира с най-висока информационна осигуреност сред районите от ниво 2 в страната, но се наблюдават различия в степента на развитие за различните области и общини. Достъпът до високоскоростен Интернет е осигурен в по-големите градски центрове. В малките градове и селата степента на проникване на информационни технологии е по-ниска, както и качеството на предоставяните услуги.

По информация на Евростат към края на 2011 г. 57% от домакинствата в Югозападния район имат достъп до Интернет, като средната стойност за страната е 45%, а за ЕС-27 - 73%. Нарастването на годишна база за района по този показател е 13%, а за страната – 12% (за ЕС – 3%).

През 2011 г. в България общо 40% от домакинствата имат достъп до широколентови услуги, като в ЕС-27 този дял е 67%. В Югозападния район достигнатото ниво е по-високо от това за страната – 54%.

Делът на лицата в Югозападния район, които редовно използват Интернет също бележи тенденция на нарастване и през 2011 г. достига 61% при 46% средно за страната и 68% средно за ЕС-27.



Делът на лицата в ЮЗР, които никога не са ползвали Интернет намалява и възлиза на 32% за 2011 г. За останалите райони от ниво 2 в България стойностите на този показател са средно около 46%, а за ЕС-27 – 24%.
Таблица 19. Развитие на интернет услугите към 31.12.2011 г.

Район от ниво 2

Дял на домакинствата с достъп до интернет - %

Дял на домакинствата с достъп до широколентови услуги - %

Дял на лицата, редовно ползващи интернет –

%

Дял на лицата, които никога не са използвали интернет

%

ЕС-27

73

67

68

24

БЪЛГАРИЯ

45

40

46

46

Северозападен район

35

33

39

53

Северен централен район

43

38

43

50

Североизточен район

36

28

37

55

Югоизточен район

42

31

43

48

Южен централен район

42

38

40

51

Югозападен район

57

54

61

32

Източник: Евростат
В областта на развитието на екологичната инфраструктура в Югозападния район през разглеждания период не се наблюдава съществено развитие. Основните показатели за обслуженост на населението от екологична инфраструктура през 2010 г. се запазват на приблизително същите нива като през 2009 г.
Таблица 20. Обслуженост на населението от екологична инфраструктура към 31.12.2010 г. (в %)

Район, област

Дял на населението,

обслужвано от

водоснабдителна

мрежа

Дял на населението,

обслужвано от

канализационна

мрежа

Дял на обслужваното население от СПСОВ и други ПСОВ

Дял на обслужваното население от системи за сметосъбиране

общо

в т. ч. поне с вторично пречистване

БЪЛГАРИЯ

99,1

70,6

47,6

45,2

98,0

Северозападен район

99,4

53,1

32,0

29,5

98,0

Северен централен район

99,7

61,2

27,5

25,1

100,0

Североизточен район

99,9

72,1

63,3

52,9

95,0

Югоизточен район

99,7

67,6

39,1

39,1

97,0

Южен централен район

97,7

66,8

31,9

31,4

98,7

Югозападен район

99,0

85,8

71,4

70

99,1

Блaгoeвгрaд

95,5

72,5

25,8

25,8

98,3

Кюстeндил

99,2

67,6

59,1

59,1

98,3

Перник

98,0

76,3

71,5

71,2

99,4

София

98,9

76,1

28,8

17,4

97,6

София (столица)

100,0

94,3

93,3

93,3

100

Източник: Национален статистически институт
В ЮЗР е достигната висока степен на развитие на водоснабдителните мрежи. Делът на водоснабденото население през 2010 г. в района е 99,0%. Районът разполага със значителен воден ресурс. Въпреки това съществуват проблеми - голяма част от изградените водоснабдителни мрежи са амортизирани, а някои от по-малките населени места изпитват затруднения с непрекъснатата доставка на питейна вода поради честите повреди по водопроводната мрежа. Най-добро задоволяване на нуждите на населението с питейна вода е достигнато в областите София (столица) – 100,0% и Кюстендил - 99,2%, сравнително по-нисък е този показател за област Благоевград - 95,5%. През 2010 г. 2,8% от населението на района попада под сезонен или целогодишен режим на водоснабдяване, като най-проблемна в това отношение се откроява Софийска област – 13,1%.

Дължината на водопроводната мрежа в Югозападен район към края 2010 г. е общо 13 531 км. или 18,4% от мрежата в страната (73 529 км.), от които 60 км. са новоизградена през годината инфраструктура, а 37 км. са реконструирана/подменена мрежа. 81,3% от съществуващата водопроводната мрежа в района е въведена в експлоатация до 1990 г. Въпреки че стойността е значителна, тя е относително по-благоприятна от тези за останалите райони, които варират между 87,6% (за Югоизточен район) и 96,8% (за Североизточен район). Разпределението на останалата част от водопроводната мрежа в ЮЗР спрямо времето на въвеждане в експоатация е: 11,9% от 1991 г. до 2000 г., 2,6% от 2001 г. до 2005 г. и 4,2% от 2006 г. до 2010 г.

По степен на обслужване от канализационните мрежи районът е на първо място в страната. Към 31.12.2010 г. 85,8% от населението на Югозападния район е обхванато от канализационни услуги, като по този показател районът е значително над средното ниво за страната – 70,6%. Във вътрешнорегионалната структура се отчитат разлики, като единствено област Кюстендил е под средното ниво за страната с 67,6%, а област София (столица) е с най-добър показател за страната - 94,3%. По-значително увеличаване на дела на населението, обслужено от канализация спрямо 2009 г. се наблюдава за област Кюстендил – от 60,25% на 67,6%, а намаляване – за област Благоевград – от 81,9% до 72,5%.

Наблюдават се и големи различия в дела при големите градски центрове и малките населени места. Така например, за някои села в района този показател е едва около 10%. Липсата на канализационни мрежи в някои села е причина за заустване на отпадните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води.

Дължината на канализационната мрежа в Югозападен район към края 2010 г. е общо 3402 км. или 33,6% от мрежата в страната (10 115 км.). Незначителна част от нея е новоизградена и реконструирана през 2010 г., съответно 19 км. и 3 км. 83,3% от съществуващата канализационна мрежа е въведена в експлоатация до 1990 г. За сравнение стойностите за останалите райони от ниво 2 в страната са между 75,0% (за Югоизточен) и 98,1% (за Южен централен). В периода от 1991 до 2000 г. са пуснати в екплоатация 9,2% от канализационната мрежа в ЮЗР, от 2001 до 2005 – 3,2% и от 2006 г. до 2010 г. 4,3%.

Делът на населението, обслужено от селищни пречиствателни станции за отпадни води (СПСОВ) в Югозападния район за 2010 г. е 71,4% и е значително по-висок от средния за страната - 47,6 %. В случай че за целите на анализа направим съпоставка на ЮЗР с другите райони от ниво 2 в страната по показателя дял на населението, обслужено от селищни пречиствателни станции за отпадни води, като изключим стойността на област София (столица) с цел игнориране влиянието на столичния град, мястото на ЮЗР няма да е челно, а след Североизточния район, на едно ниво с Югоизточния район със стойност на показателя 39,3%.

Процентът на населението, обслужвано от СПСОВ в ЮЗР е най-висок в област София (столица) - 93,3%, а най-нисък - в област Благоевград - 25,8% и област Софийска - 28,8%. Следва да се отбележи, че през 2008 г. стойността за област Благоевград е била само 3,8%. Отбелязват се различия в степента на пречистване на водата на големите градове и по-малките населени места.

Населените места с население от 2000 до 10 000 жит. без селищна пречиствателна станция за отпадъчни води в Югозападен район през 2010 г. са 54 бр. (или 21,7% от средното за страната). За сравнение в ЮЦР те наброяват 74 бр. (29,7% от средното за страната), а във всички останали райони от ниво 2 броят им е по-нисък от този в ЮЗР.

Относителният дял на населението, обслужено от система за организирано сметосъбиране в Югозападния район през 2010 г. е около 99,1%, което е малко над средния показател за страната (98%). Най-голяма част от населението е обхванато от организирано сметосъбиране в област София (столица) - 100%. Количеството на събраните битови отпадъци през 2010 г. в Югозападния район е 854 117 тона, съответстващи на 28,1% от общото количество събрани отпадъци за страната. Делът на събраните отпадъци в столицата е 41,5% от общите за района и 11,6% от битовите отпадъци, събрани в цялата страна. Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района са 39 (172 в цялата страна), като най-много – 17, са на територията на Софийска област. Съгласно Националната програма за управление на дейностите по отпадъците 2009-2013 г. (НПУДО) в страната ще трябва да бъдат изградени 53 регионални депа за битови отпадъци. Към момента са изградени 24 регионални депа, като предстои да бъдат изградени още 29 депа. В ЮЗР към края на 2009 г. са изградени 7 депа и 5 са в процес на изграждане.

Системата за сметосъбиране работи относително добре в градовете, но в голяма част от селските райони тя не функционира ефективно и това води до поява на нерегламентирани сметища и увреждане на околната среда. Необходимо е подобряване на сметосъбирането в по-малките населени места.

Направените разходи за опазване на околната среда за 2010 г. в Югозападен район възлизат на 452 944 хил. лева или 35,6% от тези за страната и са най-големи в сравнение с останалите райони от ниво 2. На годишна база спрямо 2009 г. за района се регистрира увеличение с 13,3%, което се дължи в най-голяма степен на по-високата стойност на направените разходи за опазване на околната среда в София (столица) – нарастване с 12,6% и на област Перник – нарастване с близо 50%. В областите Благоевград и Кюстендил се наблюдават по-ниски стойности спрямо 2009 г. За сравнение през 2009 г. спрямо 2008 г. за ЮЗР бе отчетено намаление с 50% по този показател. Освен в ЮЗР увеличение по показателя през 2010 г. спрямо 2009 г. се регистрира и в Северозападния район – с 28,2%. В останалите райони от ниво 2, както и средно за страната направените разходи за опазване на околната среда са по-ниски в сравнение с 2009 г.

И през 2010 г., както и в предходните години, се запазва тенденцията, най-големи разходи за опазване и възстановяване на околната среда в ЮЗР да се извършват в област София (столица) - 66,9% от разходите за района и около 23,8% от общите разходи за страната. Сумарно останалите области от района (Благоевград, Кюстендил, Перник и Софийска) формират 33,1% от разходите за опазване на околната среда в Югозападния район или два пъти по-малко от област София.



Следва да се отбележи, че ако за целите на анализа се направи съпоставка по показателя разходи за опазване и възстановяване на околната среда между районите от ниво 2 в страната, като се изключи област София (столица) от ЮЗР, за да се елиминира нейното въздействие върху развитието на района, ЮЗР ще бъде на четвърто място след Югоизточен, Северозападен и Южен централен район със стойност от 149 753 хил.лв. или дял 11,8% от общите разходи за страната.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница