Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие


Дължина на изградената Републиканска пътна мрежа в километри към 31.12.2010 г



страница9/17
Дата30.07.2018
Размер2.8 Mb.
ТипДоклад
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   17

Дължина на изградената Републиканска пътна мрежа в километри към 31.12.2010 г.:

  • Автомагистрали – 118 км

  • Пътища I клас – 615 км

  • Пътища II клас – 619 км

  • Пътища III клас – 1920 км

По отношение на показателя за дължина и степен на изграденост на пътищата от Републиканската пътна мрежа, в т.ч. и различните класове пътища, в Югозападен район през 2010 г. не се отчита промяна. Стойностите се запазват на нивото от 2009 г.




  • Дял на населението, обслужвано от водоснабдителна мрежа като % от общото население в района

През 2010 г. 99% от населението в Югозападния район се обслужва от водоснабдителна мрежа. Показателят се запазва на същото ниво като през 2009 г.


  • Загуби при пренос на питейна вода от постъпилата във водопроводната мрежа

За 2010 г. стойността на показателя възлиза на 55,4% и отбелязва нарастване с 1% спрямо 2009 г. (54,4%).


  • Дял на населението с режим на водоснабдяване

При показателя се наблюдава положителна тенденция, тъй като стойността му през 2010 г. възлиза на 0,2% в сравнение с 2,65% през 2009 г. и 4,5% през 2008 г.


  • Дял на населението, обслужено от канализационна мрежа

Югозападният район е с дял 85,8% на населението, обслужено от канализационна мрежа за 2010 г. Индикаторът регистрира намаление в сравнение с 2009 г., когато стойността му е била 86,5%.


  • Дял на населението, обслужвано от селищни пречиствателни станции за отпадни води

71,4% от населението на ЮЗР през 2010 г. е обслужено от селищни пречиствателни станции за отпадни води, като индикаторът се увеличава с 0,3% в сравнение с 2009 г. (71,1%).


  • Дял на обслуженото население от системи за организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци

Делът на населението, обслужено от система за организирано сметосъбиране в Югозападния район през 2010 г. е 99,1%, като стойността на индикатора се повишава с 0,4% спрямо 2009 г. (98,7%).


  • Дял на домакинствата с достъп до Интернет

За 2011 г. показателят за Югозападен район регистрира стойност от 57%, което е значително нарастване спрямо нивото от 2010 г. (44%).


  • Дял на домакинствата с достъп до широколентови услуги

Делът на домакинствата в Югозападния район с достъп до широколентови услуги също нараства на годишна база – през 2011 г. той възлиза на 54%, докато през 2010 г. е 37%.


  • Дял на хората, които редовно използват Интернет

Относителният дял на хората в района, които редовно използват интернет (поне веднъж седмично или всеки ден) се увеличава от 55% през 2010 г. до 61% през 2011 г.


  • Дял на хората, които никога не са използвали Интернет

От друга страна се наблюдава тенденция на трайно намаляване на процентния дял на хората в района, които никога не са използвали Интернет – от 38% през 2010 г. до 32% през 2011 г.
Kлючови индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в стратегическите документи за регионално развитие.
По отношение на ключовите индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в стратегическите документи за регионално развитие (с които следва да се отчитат резултатите от прилагането на трите Конвенции на ООН от Рио де Жанейро - съответно за биоразнообразието, промените в климата и опустиняването), се наблюдават следните тенденции за Югозападен район:


    • Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти)

Стойността на индикатора за Югозападен район за 2006 г. (по данни на Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на данните от европейския проект CORINE Landcover4) е 4,51%, съответстващо на 923,427 кв.км. от територията на района (от общо 20 468,794 кв.км). Това е под средното за страната (5,03%). Най-силно антропогенно натоварени са териториите на областите Перник - 9,97% и София (столица) - 32,72%, а в по-ниска степен - областите Благоевград (1,86%), Кюстендил (2,53%) и Софийска (3,69%).


    • Съотношение между урбанизираните, земеделските и горските територии

По данни на Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на данните от CORINE Landcover за 2006 г. съотношението между урбанизираните, земеделските и горските територии за Югозападен район е както следва: 4,51%, 30,32% и 64,03% от общата територия на района. Средните стойности за България са съответно 5,03%, 51,75% и 42,37%.


    • Емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението

С ратифицирането на Протокола от Киото през юли 2002 г., България пое задължение да намали емисиите на парникови газове с 8% за периода 2008-2012 г. спрямо нивата на емисиите през 1988 г., избрана за базова. По данни на Евростат за 2008 г. емисиите на страната са със 37,4 % по-малко от 1990 г. Така страната ни се нарежда сред малкото европейски страни, вече постигнали целите си по Протокола от Киото. Разликите могат да се използват за търгуване с емисии съгласно установените механизми на Протокола от Киото или за неутрализиране на бъдещи емисии, които България може да направи.

Същевременно България изпълнява задълженията си по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата да изготвя и периодично да актуализира инвентаризациите на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглъщането им по поглътители. В съответствие с тези задължения страната изготвя ежегодни национални доклади за инвентаризация на емисиите на парникови газове, започвайки с базисната 1988 г. по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO2). Въглеродният диоксид (CO2) формира около 40 % от всички парникови газове, поради което останалите се приравняват към него посредством изчисляването на CO2 еквиваленти.

Изпълнителната агенция по околна среда обобщава данните от инвентаризациите и ги публикува в годишни доклади, които са само на национално ниво, поради което не могат да бъдат предоставени данни за ЮЗР.

Данните на ИАОС показват, че, приравнени към еквивалент на въглероден диоксид, парниковите емисии за България през 2009 г. са достигнали 45 802 kt. Емисиите на парникови газове на човек от населението в СО2 еквивалент за 2009 г. възлизат на 7 865,6 kg. Стойностите на индикатора показват спад спрямо 2008 г. (9 074,9 kg ). По този показател България се доближава до средното ниво за Европейския съюз (ЕС) - средните годишни емисии на парникови газове на човек от населението за ЕС през 2008 г. са около 10 тона СО2-екв.

Намаляването на емисиите за единица БВП е признак на устойчиво развитие на икономиката на страната. Между 1990 г. и 2007 г. емисиите на единица БВП намаляват в ЕС-27 с повече от една трета. В България емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт значително намаляват- от 2,64 тона СО2 - екв. за 2000 г. те достигат до 0,87 тона СО2 – екв. през 2009 г.


    • Наличност на дълготрайни материални активи (ДМА) с екологично предназначение

Данните на НСИ към края на 2010 г. показват увеличение на стойностите на показателя в ЮЗР с 16,3% спрямо 2009 г. (от 1 236 414 хил. лв. до 1 437 710 хил. лв.), което увеличение е част от общата тенденция за увеличение на показателя, характерна за страната като цяло - с 28,9% (от 3 144 944 хил. лв. за 2009 г. до 4 052 992 хил. лв. за 2010 г.) На годишна база за 2010 г. спрямо 2009 г. най-значително е нарастването на показателя в Югоизточен район – със 128,9%.

Към края на 2010 г. в ЮЗР се намират 35,5% от дълготрайните материални активи с екологично предназначение в страната, което определя водещото му място сред останалите райони от ниво 2.




    • Наличност на дълготрайни материални активи (ДМА) с екологично предназначение на човек от населението

Стойността на индикатора за Югозападния район за 2010 г. възлиза на 680 лв. на човек от населението (изчислено на база данните за населението на НСИ към 31.12.2010 г.), което е над средното за страната (540 лв.) В сравнение със стойностите за 2009 г., наличността на ДМА с екологично предназначение на човек от населението през 2010 г. бележи увеличение - за страната с 29,8% (416 лв. за 2009 г.) и за ЮЗР – с 16,2% (585 лв. за 2009 г.)


    • Дял от територията на района с висок риск от ерозия

На база разработения ГИС-модел (Географска информационна система) за оценка на риска от водна ерозия в рамките на Проект “Изграждане на капацитет за устойчиво управление на земите” (УУЗ)5 е оценен потенциалният и действителният риск от ерозия, като за целта почвите се класифицират в 6 категории на база податливостта им от ерозия: 0-Населени места, води, скали; 1-Много слаба податливост на ерозиране; 2-Слаба податливост на ерозиране; 3-Средна податливост на ерозиране; 4-Средна до силна податливост на ерозиране; 5-Силна податливост на ерозиране; 6-Много силна податливост на ерозиране. По данни от CORINE Landcover в Югозападен район 59,33% от територията е оценена с 4, т.е. средна до силна податливост на ерозиране (за страната тази стойност е 52,47%). 20,91% от територията на района е със средна податливост на ерозиране (за България – 18,45%). Малко над 5,14% е процентът на територия на района със силна или с много силна податливост на ерозиране (за България - 7,2%), а малко над 9,3% (за страната - 15,77%) от територията е с много слаба или слаба податливост на ерозиране.


  • Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и енергийна ефективност (ЕЕ)

Делът на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия за страната запазва тенденцията си на нарастване от 2007 г. насам и през 2010 г. възлиза на 13,8% (нарастване с 1,9% на годишна база спрямо 2009 г.)

Делът на електроенергията от ВЕИ в брутното потребление на електроенергия в страната също нараства за периода 2007-2010 г. и достига 15,1% за 2010 г. (увеличение с 5,3% на годишна база спрямо 2009 г.)

Произведената електрическа енергия от ВЕИ в Югозападен район през 2010 г. възлиза на 1 013 633 хил. кВтч, което представлява 17,5% от произведената електрическа енергия от ВЕИ общо за страната. Най-голям е приносът на Южния централен район - 62,4%.

Във връзка с реализация на дейностите по проект „Региони за устойчива промяна” по програма INTERREG IVC на ЕС е изчислен процентен дял на произведената и продадена електроенергия от централи на ВЕИ в ЮЗР от общото количество на произведената електроенергия от ВЕИ в страната.6 Изходните данни за производство на електроенергия от ВЕИ централи в MWh по населени места са достъпни от регистрите на ВЕИ централи, поддържани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Данните за производството по населени места се агрегират на регионално ниво 2 и се изчислява процентния дял на производството в ЮЗР (и на останалите райони) от общото производство в страната. Произведената и продадена ВЕИ за годината (2009 г.) за ЮЗР възлиза на 495 526.22 MWh, като районът формира 50,08% от произведената ВЕИ общо за страната. С далеч по-ниски стойности на второ и трето място са Северозападен (14,78%) и Югоизточен район (14,76%). Основна роля за това играят както големите ВЕЦ, така и значителният брой на малки такива, разположени основно по р. Струма и нейните притоци.

В изпълнение на задълженията по Директива 2001/77/ЕО и Директива 2006/108/ЕО в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 г. (приета с Решение на МС от 19.10.2006 г.) е определена индикативната цел от 11 % дял на електрическата енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електроенергия през 2010 г. Поради благоприятните климатични условия тази цел е постигната през 2006 г. - 11,2% (по данни на НСИ), но поради липсата на достатъчно валежи и факта, че основният дял от енергията, произведена от ВЕИ в България е от ВЕЦ през 2008 г. целевата стойност не е постигната (9,6%). Възможността за достигане индикативната цел е до голяма степен зависима от общото годишно количество на валежите, разпределението на валежите през годината, както и други климатични фактори, които оказват сериозно влияние върху равнището на производство от водни централи и използването на слънчева енергия и енергия от вятъра.

Индикаторът има пряко отношение и към Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на ЕС. Основната цел е всички страни членки на ЕС да постигнат спестяване на горива и енергии, до деветата година от прилагането на Директивата (2016 г.), в размер на 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г.

По данни на НСИ за периода 2004-2009 г. е характерна положителна тенденция на трайно намаляване на енергийната интензивност на българската икономика, като стойността и намалява с 31,7% (от 1,106 т.н.е. за 1000 евро БВП през 2004 г. до 0,840 т.н.е. за 1000 евро БВП през 2009 г.) През 2010 г. се отбелязва слабо нарастване до 0,855 т.н.е. за 1000 евро БВП. За сравнение целта на България в Националната енергийна стратегия 2020, разработена в съответствие с европейската енергийна политика е намаляване на енергийната интензивност с 50% до 2020 г.

Индикаторът има пряко отношение към изпълнението на т.н. цели „20/20/20” на Стратегия „Европа 2020” за опазване на околната среда и намаляване на потреблението на енергия.




  • Регионален индекс за климатична сигурност (РИКС)

Регионалният индекс за климатична сигурност е изчислен в доклад, изготвен във връзка с изпълнение на договор за вътрешни консултантски услуги по отношение адаптирането и интегрирането на индекса за регионална климатична сигурност в системата за наблюдение на Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 в България, разработен за целите на ГД „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство”, МРРБ по проект „Региони за устойчива промяна” по програма INTERREG IVC на ЕС. Предназначението на индекса е измерване и представяне на регионалното състояние, силните и слабите страни при интегрирането на въпросите, свързани с климатичните промени в процеса на планиране. По същество РИКС е композитен показател, който се базира на седем тематични области:

  • емисии на парникови газове (на човек и интензитет на емисиите на парникови газове – представен като отношение между емисиите и създавания в дадения регион БВП);

  • енергопотребление (крайно потребление на енергия на човек, енергиен интензитет – представен като отношение между крайното потребление на енергия и създавания БВП в региона;

  • възобновима енергия (процентен дял на енергията от ВЕИ в крайното потребление на енергия в дадения регион);

  • политическа рамка (измерва обхвата на политиките и процесите на планиране в дадения регион по отношение на климатичните промени);

  • институционален капацитет (включва оценка на капацитета и ефективността на регионалните власти да решават проблеми, свързани с климатичните промени);

  • социално-политически аспекти (включва оценка на информираността и готовността на населението и ключовите заинтересовани групи за действия, свързани с климатичните промени);

  • финансови инструменти (включва оценка на инструментите за финансиране на мерки, свързани с климатичните промени).

За първите три области се използват количествени показатели, а за останалите четири – качествени. Взети заедно, посочените седем ключови тематични области дават комплексна „моментна снимка” на регионалната климатична сигурност, а именно – статусът на регионите по отношение на емисиите на парниковите газове и енергопотреблението плюс оценка на способността на регионите да управляват емисиите и енергията.

Въз основа на експертните оценки (за всяка тематична област се присъждат от 0 до 10 точки, като по-големият брой точки индицира постигнат по-голям напредък) е получен следният краен резултат за РИКС за ЮЗР – 31.89 – най-висока стойност сред районите от ниво 2 в страната заедно с Южния централен район (30.84). Най-неблагоприятна е ситуацията в Югоизточния район, което до голяма степен се дължи на много високите стойности на парникови газове по отношение както на населението, така и на формирания в района БВП.


Приоритет ІII. „Повишаване конкурентоспособността на човешките ресурси и подобряване качествата на жизнената среда в населените места”.
През 2008 г. нормата на безработица в страната ни регистрира нива, по-ниски от средните за ЕС. Настъпилата след това финансова криза се отразява негативно на пазара на труда през 2010 г. и 2011 г. в България като цяло, в т.ч. и в Югозападния район. Положителните тенденции, наблюдавани в периода до 2008 г., са заменени със спад в нивото на заетостта, намаляване на икономическата активност и повишаване на коефициента на безработица.
Основни индикатори, с които се отчита състоянието на пазара на труда и човешките ресурси в Югозападен район:
Заложената в Националната програма за реформи (2011-2015 г.) Национална цел 4 „Дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование – 36% до 2020 г., в изпълнение на Стратегия Европа 2020, към момента в Югозападен район е постигната и надвишена.


  • Относителен дял на населението на 30-34 навършени години с висше образование

Относителният дял на населението на 30–34 навършени години с висше образование в Югозападен район през 2011 г. по данни на НСИ възлиза на 39,1% при средно за страната 27,3%, като бележи спад от 1,9% на годишна база спрямо 2010 г. (41%) и увеличение с 1,5% спрямо 2007 г. Тази стойност на ЮЗР значително надвишава стойностите на останалите райони от ниво 2 в страната, които се движат в границите на 16,8-29%. По данни на Евростат стойността на показателя за ЕС-27 средно за 2010 г. възлиза на 33,6%.


  • Относителен дял на рано напусналите образование и обучение (18-24 навършени години)

Относителният дял на рано напусналите образование и обучение (18-24 навършени години) в Югозападен район през 2011 г. възлиза на 3,6% при средно за страната 12,8%, като отбелязва спад с 0,7% на годишна база спрямо 2010 г. (4,3%) и с 2,8% спрямо 2007 г. Тази стойност на показателя е значително по-ниска от стойностите на останалите райони от ниво 2, които се движат в границите на 15,3-19,4%. По данни на Евростат стойността на показателя за ЕС-27 средно за 2010 г. възлиза на 14,1%.


  • Коефициент на заетост

Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години в Югозападен район през 2011 г. възлиза на 52,6% и отбелязва спад от 1,4% в сравнение с 2010 г. Регистрираният спад е по-малък от този за 2010 г. на годишна база спрямо 2009 г. (2,5%). За разлика от страната и ЮЗР, за ЕС-27 средно коефициентът на заетост на населението на възраст 15-64 г. достига 64,3%, което е увеличение с 0,2% на годишна база спрямо 2010 г.

Заложената в Националната програма за реформи (2011-2015 г.) Национална цел 1 „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.” през 2009 г. в Югозападен район е изпълнена и дори надмината (76,4%). Но вследствие спада на пазара на труда стойността на коефициента на заетост на населението 20-64 г. в района през 2010 г. и 2011 г. намалява съответно до 72,8% и 71,2% (за страната съответно 65,4% и 63,9%).





  • Коефициент на безработица

Коефициентът на безработица на населението на 15 и повече години в района през 2011 г. на годишна база се увеличава с 0,5% и достига 7,3%. Следва да се отбележи, че увеличението е по-малко от това за 2010 г. на годишна база спрямо предходната година (2,7%). Същата е тенденцията и за ЕС-27 средно, където коефициентът на безработица се увеличава от 9,0% през 2009 г. до 9,6% през 2010 г.и 9,7% през 2011 г.


  • Коефициент на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години

Този показател следва характерната за коефициента на заетост тенденция и през 2011 г. стойността му за Югозападен район възлиза на 56,8%, като отбелязва спад от 1,1% спрямо 2010 г.


  • Средна годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение

Стойността на индикатора за ЮЗР за 2011 г. възлиза на 10 303 лв. и нараства с 14,7% на годишна база. Посоченото увеличение е по-високо от това, реализирано през 2010 г. спрямо 2009 г. (6,6%).


  • Общ доход на лице от домакинството

Общият доход на лице от домакинството в ЮЗР и през 2010 г. е по-висок от средния за страната (3 648 лв.) и възлиза на 4 179 лв. За първа година в периода 2007-2010 г. показателят намалява – с 2,8% на годишна база спрямо 2009 г. Тази тенденция на намаление е характерна за всички райони от ниво 2 в страната.



  • Транспортна достъпност на населението до спешна помощ

През 2010 г. 96% от населението на ЮЗР попада в 30 минутния изохрон за получаване на спешна помощ (най-висока стойност от районите от ниво 2) при средно за страната 89%7, тоест населението живеещо в общини, където се намират отделения или филиали за спешна помощ е силно преобладаваща част от населението в страната и съответно в района.


  • Транспортна достъпност до болнична помощ

89% от населението на ЮЗР попада в 30 минутния изохрон за получаване на болнична помощ в многопрофилна болница за активно лечение (най-висока стойност от районите от ниво 2) при средно за страната 81%8.


  • Брой лекари на 100 хил. жители

Стойността на показателя за ЮЗР за 2010 г. е най-висока и възлиза на 393,84 при средно за страната 373,05.
Съгласно предвижданията на АДИ на РПР на ЮЗР Оперативните програми „Развитие на човешките ресурси” и „Регионално развитие” са инструментите, чрез които следва да се постигне повишаване на конкурентоспособността на човешките ресурси и подобряване на жизнената среда в градовете.
По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” към 01.05.2012 г. на територията на Югозападен район се изпълняват следните проекти:

    • По подприоритетна ос 1.1. „Интегриране на уязвимите групи на пазара на труда”, общата стойност на договорените проекти е както следва:

    • за област Кюстендил – 557 419 лв.

    • за област Перник – 460 309 лв.

    • за област Благоевград – 570 676 лв.

    • за Софийска област – 85 643 лв.

    • за област София (столица)– 250 508 659 лв.

      • По подприоритетна ос 2.1. „Подобряване адаптивността на заетите лица”, общата стойност на договорените проекти е както следва:

    • за област Кюстендил – 780 367 лв.

    • за област Перник – 160 133 лв.

    • за област Благоевград – 292 524 лв.

    • за Софийска област – 1 013 930 лв.

    • за област София (столица) – 13 457 355 лв.

  • По подприоритетна ос 3.3. „Укрепване на връзките между институциите за образование и обучение, научноизследователския сектор и бизнеса”, общата стойност на договорените проекти е както следва:

    • за област Кюстендил – 122 874 лв.

    • за област Перник – 168 878 лв.

    • за област Благоевград – 328 872 лв.

    • за Софийска област – 114 888 лв.

    • за област София (столица) – 11 570 810 лв.

  • По подприоритетна ос 4.1. „Достъп до образование и обучение на групи в неравностойно положение”, общата стойност на договорените проекти е както следва:

    • за област Кюстендил – 127 157 лв.

    • за област Благоевград – 249 791 лв.

    • за Софийска област – 65 796 лв.

    • за област София (столица) – 727 150 лв.

  • По подприоритетна ос 4.2. „Децата и младежта в образованието и обществото”, общата стойност на договорените проекти е както следва:

    • за област Кюстендил – 607 496 лв.

    • за област Перник – 293 703 лв.

    • за област Благоевград – 1 136 105 лв.

    • за Софийска област – 925 591 лв.

    • за област София (столица) – 7 616 129 лв.

  • По подприоритетна ос 5.1. „Подкрепа на социалната икономика”, общата стойност на договорените проекти е както следва:

    • за област Кюстендил – 1 326 186 лв.

    • за област Перник – 545 728 лв.

    • за област Благоевград – 1 981 416 лв.

    • за Софийска област – 453 253 лв.

    • за област София (столица) – 1 086 366 лв.

  • По подприоритетна ос 5.2. „Социални услуги за превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици”, общата стойност на договорените проекти е както следва:

    • за област Кюстендил – 1 242 495 лв.

    • за област Перник – 1 751 658 лв.

    • за област Благоевград – 2 487 643 лв.

    • за Софийска област – 2 085 302 лв.

    • за област София (столица) – 3 716 471 лв.


По подприоритетна ос 1.1 „Социална инфраструктура” на Оперативна програма „Регионално развитие” към 01.05.2012 г. на територията на Югозападен район се изпълняват следните проекти:

  • За подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна, социална и културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали – 8 проекта на обща стойност 28 400 906 лв. – в Благоевград (1 приключен и един в процес на изпълнение), Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Елин Пелин, Радомир и Сандански (приключен);

  • За подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна държавна социална инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали – 3 проекта на обща стойност 547 425 лв. - модернизиране на ДСП в общините Кюстендил и Перник; в общините Благоевград, Гоце Делчев, Петрич и Сандански; в общините Ботевград, Костинброд, Самоков;

  • За подкрепа на държавна образователна инфраструктура в градските ареали – 2 проекта с бенефициент Министерство на образованието, младежта и науката и Министерство на културата:

1.) 3 професионални гимназии в град София - ПГ по механоелектротехника (ПГМЕ) „Н.Й.Вапцаров”; Софийска ПГ по електроника (СПГЕ) „Джон Атанасов”; ПГ по екология и биотехнологии (ПГЕБ) „Проф. Ас. Златаров”;

2.) ПГ по техника и мениджмънт (ПГТМ) „Христо Ботев” – Ботевград.

Обща стойност на проектите – 3 509 327 лв.;

Очаквани индикативни резултати от изпълнението на проектите: от реализацията на дейностите по проектите ще се облагодетелстват 60 бр. роми и 57 лица с увреждания и ще се реализира икономия на енергия от 2 МВтЧ/Г.


  • За подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура на бюрата по труда, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали – 1 проект с бенефициент Агенция по заетостта на стойност 654 709 лв. за подобряване и модернизиране инфраструктурата на Дирекции „Бюро по труда” Благоевград, Гоце Делчев, Кюстендил, Петрич и Дупница за устойчиво развитие на градските ареали;

  • За осигуряване на подходяща и ефективна държавна културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали – 5 проекта с бенефициент Министерство на културата и обща стойност 7 738 363 лв.

Проектите обхващат 5 културни обекта в София:

1.) Строителство, реконструкция и модернизация на сградата на концертен комплекс „България”;

2.) Реконструкция и обновяване на Сатиричен театър „Алеко Константинов”;

3.) Ремонт на сградата и благоустрояване на дворното пространство на Националния политехнически музей;

4.) Ремонт и рехабилитация на сградата на Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография;

5.) Основен ремонт и преустройство на Национален музей на българското изобразително изкуство;



Очаквани индикативни резултати от изпълнението на проектите: от реализацията на дейностите по проектите ще се облагодетелстват 1823 бр. роми и 1833 лица с увреждания и ще се реализира икономия на енергия от 6 МВтЧ/Г.

  • За подкрепа на инфраструктурата на висшите училища в градските агломерации – 8 проекта на територията на град София на обща стойност 22 107 576 лв. Проектите включват следните висши училища:

1.) Висше строително училище „Любен Каравелов” Център за професионално обучение към ВСУ „Любен Каравелов”;

2.) Лесотехнически университет;

3.) Медицински университет - София;

4.) Софийски университет „Св. Климент Охридски”;

5.) Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии;

6.) Технически университет – София;

7.) Университет по архитектура, строителство и геодезия;

8.) Национална художествена академия.



Очаквани индикативни резултати от изпълнението на проектите: от реализацията на дейностите по проектите ще се облагодетелстват 703 лица с увреждания и ще се реализира икономия на енергия от 12 303 МВтЧ/Г.

  • За подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации – 3 проекта:

1.) Повишаване качеството на медицинско обслужване в област Благоевград чрез модернизация на МБАЛ-Благоевград АД и изграждане на регионален център за ранна диагностика на онкологични заболявания", МБАЛ-Благоевград;

2.) Разширяване на лъчетерапевтичен комплекс в Клиника по лъчелечение на СБАЛ по Онкология - ЕАД, гр.София;

3.) Център за ранна диагностика и профилактика на онкологични заболявания в УМБАЛ "Александровска" ЕАД - УМБАЛ "Александровска.

Обща стойност на проектите – 49 807 216 лв.



  • За подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинска образователна инфраструктура в градските агломерации – 8 проекта – в Кюстендил, Перник, Радомир, Благоевград, Петрич, Костинброд, Божурище, София - на обща стойност 24 015 439 лв.

Очаквани индикативни резултати от изпълнението на проектите: от реализацията на дейностите по проектите ще се облагодетелстват 11 бр. роми, ще се реализира икономия на енергия от 11 101 МВтЧ/Г и намаляване емисиите на парниковите газове с 3,6 kt/средногодишно. Броят учениците/децата, облагодетелствани от подобрената образователна инфраструктура се очаква да възлезе на 16 268.
Със средства от Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство се изпълнява проект „Заедно за децата в риск – модел за превенция и реинтеграция на община Кюстендил” с бенефициент община Кюстендил на обща стойност 350 453 евро и срок на изпълнение 30.07.2012 г.

Очаквани индикативни резултати: Изграден Център за обществена подкрепа; създадени 3 бр. младежки зони; Изграден детски кът; Изграждане на Мултицентър в Обединен детски комплекс; Разработени програмно-методически документи.
Със средства от държавно гарантиран заем от Международната банка за възстановяване и развитие се реализира „Проект на община Кюстендил за социално включване” с бенефициент община Кюстендил на обща стойност 1 125 443 лв. и срок на изпълнение 15.06.2013 г.

Очаквани индикативни резултати: Изграден Център за услуги за ранно детско развитие; Подобрена училищна готовност на децата от семейства с ниски доходи и децата с увреждания на възраст до 7 г.; Повишено общо благосъстояние на децата.
В община Кюстендил се реализира проект „Изграждане на медико-балнеологичен комплекс Св. Иван Рилски” на обща стойност 6 500 000 евро с финансиране чрез облигационна емисия на общината и срок на изпълнение на етап I - 2013 г.

Очаквани индикативни резултати: Изграден център за долекуване, продължително лечение и рехабилитация; център за рехабилитация на инсултно болни в следболничен период; изграден хотел „Кюстендил”.
По проект „Социално включване” на МТСП със заемни средства от Международната банка за възстановяване и развитие се изпълнява проект „Разкриване на общностен център за деца и семейства в община Якоруда” на стойност 529 970 лв. със срок на приключване февруари 2012 г.
По национална програми за развитие на средното образование, модул „Оптимизиране на училищната мрежа се извършва основен ремонт на спортна зала, кабинети и спални помещения в сградите на закритото ОУ „П. Яворов”, по настоящем Спортно училище, община Сандански на стойност 149 248 лв.
По Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., мярка 321 на територията на област Кюстендил се реализират следните проекти:

  • Реконструкция на сграда за обществено обслужване с предназначение читалище „Просветен лъч” гр. Сапарева баня с бенефициент община Сапарева баня на обща стойност 928 874,00 лв. без ДДС със срок на изпълнение 26.10.2009 г.- 06.2014 г.

  • Изграждане на художествена галерия УПИ ІV, кв.125, гр. Сапарева баня с бенефициент община Сапарева баня на обща стойност 274 901,08 лв. без ДДС и срок на изпълнение 26.10.2009 г.- 06.2014 г.


Със средства от държавния бюджет на Република България бе реализиран проект за изграждане на мултифункционална спортна зала в гр. София, квартал „Слатина” в близост до „4-ти километър” на стойност 90 млн. лв. Строежът започна на 14.08.2010 г., а откриването бе на 30.07.2011 г. Зала „Арена София” има капацитет от 12 470 седящи места, като 3500 от тях са на подвижни трибуни и при нужда могат да се слагат или махат. Ако в съоръжението има събитие от изключително значение в залата могат да се допуснат и около 6500 правостоящи зрители, с което пълният капацитет на залата може да достигне до 19 000 зрители. Изграден е паркинг с места за 1200 автомобила, а при важни събития, на които се очаква изключителен зрителски интерес, ще бъде затваряна едната лента на бул. "Асен Йорданов" и там ще могат да се паркират поне още 800 превозни средства. Над 30 вида спорт могат да се практикуват в „Арена София”, сред които зимни спортове и лека атлетика.
Със собствени бюджетни средства на територията на област Благоевград се изгражда Тренировъчна зала за борба в УПИ II, кв.21 по плана на община Сандански, на стойност 106 982 лв.
Със средства от Министерство на физическото възпитание и спорта на територията на област Благоевград е приключен проект за „Ремонтни дейности в спортен комплекс „Пирин” гр. Благоевград на стойност 145 545 лв., в т.ч. 45 564 лв. - средства от бюджета на БД „Спортни имоти”.
По подприоритетна ос 1.4. „Подобряване на физическата среда и превенция на риска” на Оперативна програма „Регионално развитие” на територията на Югозападен район се изпълняват следните проекти:

  • За подкрепа за подобряване на градската среда – 4 проекта – съответно за общините Благоевград, Гоце Делчев, Петрич и Столична община на обща стойност 23,05 млн. лв.;

  • За подкрепа за интегрирано и устойчиво развитие чрез подобряване на градската среда – 1 проект с бенефициент община Дупница на стойност 3,08 млн. лв.

  • Като част от процедурата за подкрепа за интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) на 36-те най-големи града в страната, на територията на ЮЗР финансиране ще получат общините Перник, Благоевград, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Петрич и Столична община. 7-те проекта за изготвяне на ИПГВР са на обща стойност 3,90 млн. лв.


По подприоритетна ос 1.5. „Подкрепа за интегриран градски транспорт в петте големи града” на Оперативна програма „Регионално развитие” на територията на Югозападен район се изпълнява 1 проект за интегриран градски транспорт в Столична община - на обща стойност 122 482 833 лв.
По Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., мярка 322 на територията на област Кюстендил се реализират следните проекти:

    • „Ландшафтно озеленяване и устройство на обществен парк „Гейзер”, кв.61, парцел ХІV по плана на гр. Сапарева баня” с бенефициент община Сапарева баня на обща стойност 1 955 128,14 лв. без ДДС със срок на изпълнение 26.10.2009 г. - 29.11.2013 г.

    • „Доизграждане/рехабилитация на градски парк и улична мрежа в град Бобов дол” с бенефициент община Бобов дол на обща стойност 1 936 300 лв. и срок на изпълнение до края на 2014 г.

Очаквани индикативни резултати от проекта: подобрено качество и достъп до основни услуги за населението, изградена инфраструктура в селски райони, обновяване на населеното място, задържане на населението и създаване на условия за развитие на бизнеса.
С финансиране от ДФ „Земеделие” се изпълняват следните проекти:

  • „Улично осветление на община Бобошево – преустройство” с бенефициент община Бобошево на обща стойност 1 373 808 лв. със срок на изпълнение – 2012 г.

  • „Подобряване на средата на живот в община Невестино чрез ремонт на сградния фонд и рехабилитация на инфраструктурата в общинските социални пространства” с бенефициент община Невестино на обща стойност 1 240 264 лв. и срок на изпълнение до края на 2014 г.


По Програмата за развитие на селските райони на територията на област Благоевград се изпълняват следните проекти:

  • Рехабилитация на уличното осветление в гр. Якоруда и съставните населени места; изграждане на система за управление и мониторинг на стойност 1 619 114 лв. и срок на приключване март 2014 г.

  • Облагородяване на пет села в община Гърмен на стойност 1 340 260,00 лева, стартирал на 12.08.2011 г. със срок на изпълнение 30 месеца.

Очаквани индикативни резултати: Рехабилитация на парк в село Гърмен; Рехабилитация на парк в село Дъбница; Реконструкция на площад в село Огняново; Реконструкция на площад в село Осиково; Рехабилитация на парк в село Скребатно.

  • Реконструкция и изграждане на улична мрежа, тротоари, площади, зелени площи и детски площадки – с. Горна Брезница, община Кресна на стойност 1 512 926 лв. и срок на приключване 2013 г.

  • Обновяване и развитие на населените места в община Кресна на стойност 1 504 772 лв. и срок на приключване 2013 г.

  • Реконструкция на обществни зелени площи, кътове за отдих и площадни пространства - с. Горна Брезница, община Кресна на стойност 335 552 лв. и срок на приключване 2013 г.


Със собствени бюджетни средства на територията на област Благоевград е финализиран проект „Изграждане на парк в квартал „Еленово 1” - гр. Благоевград - I етап” на стойност 99 955 лв., в т.ч. 88 289 лв. - целева субсидия за капиталови разходи и 11 666 лв. - собствени бюджетни средства.
По подприоритетна ос 4.1. „Дребномащабни местни инвестиции” на Оперативна програма „Регионално развитие” на територията на Югозападен район се изпълняват следните проекти:

  • За подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна инфраструктура, допринасяща за устойчиво местно развитие – 7 проекта на обща стойност 6 076 670 лв. в общините Гърмен, Драгоман (приключен), Кресна, Своге (приключен), Симитли (приключен), Сатовча (приключен), и Струмяни (приключен);

  • За подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинската образователна инфраструктура на 178 малки общини – 21 проекта на обща стойност 15 143 141 лв. – в общините Разлог, Етрополе, Якоруда, Антон, Банско, Белица, Брезник, Горна Малина, Долна Баня, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Кочериново, Пирдоп, Правец, Сапарева баня, Сливница, Трън, Хаджидимово, Чавдар;

Очаквани индикативни резултати от изпълнението на проектите: от реализацията на дейностите по проектите ще се реализира икономия на енергия от 8 691 МВтЧ/Г и ще се намалят емисиите на парниковите газове с 19,251 kt/средногодишно. Броят на учениците/децата, които ще се облагодетелстват от подобрената образователна инфраструктура се очаква да възлезе на 7 003.

    • За подкрепа за реконструкция/обновяване и оборудване на общински лечебни заведения в общини, извън градските агломерационни ареали – 2 проекта на обща стойност 9 092 135 лв. – в общините Разлог и Етрополе.


Приоритет ІV: Укрепване на административния капацитет на местните и регионалните власти и развитие на сътрудничеството”.
Като цяло дейностите по този приоритет в района се изпълняват добре. Основен благоприятстващ фактор за това е цялостното добро изпълнение на Оперативната програма „Административен капацитет”, която е една от програмите с много висок процент на изпълнение на планираните процедури (93,75% - 15 обявени от 16 планирани процедури за миналата година). До края на 2011 г. са разплатени 98 милиона лева или 27,7 % от общия й размер. Изпълнението на проекти по ОПАК оказва положително въздействие и върху БВП, нарастването на заетостта и намаляване на безработицата. По данни от ИСУН към 16.05.2012 г. за изпълнението на ОПАК по райони следва да отбележим водещото място на ЮЗР (сред останалите райони от ниво 2 в страната), където сключените договори са 60 на общо 50 бенефициента, а проектите са на обща стойност 48 318 841 лв. Все още обаче, капацитетът, по-специално на местно ниво, има най-голяма нужда от повишаване с оглед възможността за изготвяне на качествени проекти за кандидатстване по Оперативните програми и правилното им управление за усвояване на средствата от ЕС.
Броят на експертите от общинските администрации в Югозападен район, преминали обучения по управление и финансиране на проекти за 2010 г. е най-голям в сравнение с останалите райони от ниво 2 - 73 души, като бележи увеличение със 7 души спрямо 2009 г. В София област са обучени 53 експерти, а в областите Кюстендил и Благоевград – съответно 1 и 2 експерти.

Постигнат е напредък и по отношение на развитието на сътрудничеството между администрацията, неправителствения сектор и бизнеса за решаване на общи проблеми, както и на изграждането на междурегионални и трансгранични партньорства между местни и регионални власти и неправителствени организации от ЮЗР и от други региони в Европейския съюз ( включително и в Македония, Сърбия и Турция).


Съгласно предвижданията на АДИ на РПР на ЮЗР Оперативните програми „Административен капацитет” и „Регионално развитие”, както и програмите за териториално сътрудничество са основните инструменти, чрез които следва да се постигне повишаване на административния капацитет на местните и регионални власти и развитие на междурегионалното сътрудничество.
По подприоритетна ос 1.2. „Прозрачна и почтена държавна администрация” на Оперативна програма „Административен капацитет” към 01.05.2012 г. на територията на Югозападен район се изпълняват или са приключени следните проекти на обща стойност 1 193 147 лв.:

  • „Партньорството между гражданското общество и администрацията - гарант за прозрачност, отчетност и контрол” с бенефициент Фондация „Младежка инициатива” на територията на област Перник на стойност 255 444 лв. (приключен);

  • „Гражданското общество в услуга на администрацията за повече прозрачност, достъпност и отчетност” с бенефициент Сдружение с нестопанска цел „Граждански съвет за Благоевград” на стойност 293 556 лв.;

  • „Прозрачна и ефективна политика за по-добро взаимодействие между администрацията и гражданското общество” с бенефициент Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза „Противопожарни инициативи и иновации” на територията на област Благоевград на стойност 364 274 лв.;

  • „Взаимно доверие за по-добро управление” с бенефициент Регионална агенция за икономическо развитие – Благоевград на стойност 279 873 лв. (приключен).


По подприоритетна ос 1.3. „Ефективна координация и партньорство при разработване и провеждане на политики” на Оперативна програма „Административен капацитет” на територията на Югозападен район се изпълняват следните проекти на обща стойност 1 475 150 лв.:

  • „Извършване на междинна оценка на въздействието на общинския план за развитие и изграждане на системата за мониторинг и оценка на политики” с бенефициент община Ботевград на стойност 367 408 лв.;

  • „Партньори за по-добра местна и регионална политика” с бенефициент Областна администрация на област Софийска на стойност 395 393 лв.;

  • „Разработване и въвеждане на устойчиви мерки за подобряване процеса на разработване на стратегическите документи на Община Горна Малина в партньорство и координация с всички заинтересовани страни” с бенефициент община Горна Малина на стойност 313 625 лв.;

  • „Чрез ефективни партньорства към устойчиво развитие на София” с бенефициент Столична община на стойност 398 724 лв.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница