Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие
Дължина на изградената Републиканска пътна мрежа в километри към 31.12.2010 г
Изтегляне 2.8 Mb.
|
Дължина на изградената Републиканска пътна мрежа в километри към 31.12.2010 г.:
По отношение на показателя за дължина и степен на изграденост на пътищата от Републиканската пътна мрежа, в т.ч. и различните класове пътища, в Югозападен район през 2010 г. не се отчита промяна. Стойностите се запазват на нивото от 2009 г.
През 2010 г. 99% от населението в Югозападния район се обслужва от водоснабдителна мрежа. Показателят се запазва на същото ниво като през 2009 г.
За 2010 г. стойността на показателя възлиза на 55,4% и отбелязва нарастване с 1% спрямо 2009 г. (54,4%).
При показателя се наблюдава положителна тенденция, тъй като стойността му през 2010 г. възлиза на 0,2% в сравнение с 2,65% през 2009 г. и 4,5% през 2008 г.
Югозападният район е с дял 85,8% на населението, обслужено от канализационна мрежа за 2010 г. Индикаторът регистрира намаление в сравнение с 2009 г., когато стойността му е била 86,5%.
71,4% от населението на ЮЗР през 2010 г. е обслужено от селищни пречиствателни станции за отпадни води, като индикаторът се увеличава с 0,3% в сравнение с 2009 г. (71,1%).
Делът на населението, обслужено от система за организирано сметосъбиране в Югозападния район през 2010 г. е 99,1%, като стойността на индикатора се повишава с 0,4% спрямо 2009 г. (98,7%).
За 2011 г. показателят за Югозападен район регистрира стойност от 57%, което е значително нарастване спрямо нивото от 2010 г. (44%).
Делът на домакинствата в Югозападния район с достъп до широколентови услуги също нараства на годишна база – през 2011 г. той възлиза на 54%, докато през 2010 г. е 37%.
Относителният дял на хората в района, които редовно използват интернет (поне веднъж седмично или всеки ден) се увеличава от 55% през 2010 г. до 61% през 2011 г.
От друга страна се наблюдава тенденция на трайно намаляване на процентния дял на хората в района, които никога не са използвали Интернет – от 38% през 2010 г. до 32% през 2011 г. Kлючови индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в стратегическите документи за регионално развитие. По отношение на ключовите индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в стратегическите документи за регионално развитие (с които следва да се отчитат резултатите от прилагането на трите Конвенции на ООН от Рио де Жанейро - съответно за биоразнообразието, промените в климата и опустиняването), се наблюдават следните тенденции за Югозападен район:
Стойността на индикатора за Югозападен район за 2006 г. (по данни на Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на данните от европейския проект CORINE Landcover4) е 4,51%, съответстващо на 923,427 кв.км. от територията на района (от общо 20 468,794 кв.км). Това е под средното за страната (5,03%). Най-силно антропогенно натоварени са териториите на областите Перник - 9,97% и София (столица) - 32,72%, а в по-ниска степен - областите Благоевград (1,86%), Кюстендил (2,53%) и Софийска (3,69%).
По данни на Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на данните от CORINE Landcover за 2006 г. съотношението между урбанизираните, земеделските и горските територии за Югозападен район е както следва: 4,51%, 30,32% и 64,03% от общата територия на района. Средните стойности за България са съответно 5,03%, 51,75% и 42,37%.
С ратифицирането на Протокола от Киото през юли 2002 г., България пое задължение да намали емисиите на парникови газове с 8% за периода 2008-2012 г. спрямо нивата на емисиите през 1988 г., избрана за базова. По данни на Евростат за 2008 г. емисиите на страната са със 37,4 % по-малко от 1990 г. Така страната ни се нарежда сред малкото европейски страни, вече постигнали целите си по Протокола от Киото. Разликите могат да се използват за търгуване с емисии съгласно установените механизми на Протокола от Киото или за неутрализиране на бъдещи емисии, които България може да направи. Същевременно България изпълнява задълженията си по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата да изготвя и периодично да актуализира инвентаризациите на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглъщането им по поглътители. В съответствие с тези задължения страната изготвя ежегодни национални доклади за инвентаризация на емисиите на парникови газове, започвайки с базисната 1988 г. по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO2). Въглеродният диоксид (CO2) формира около 40 % от всички парникови газове, поради което останалите се приравняват към него посредством изчисляването на CO2 еквиваленти. Изпълнителната агенция по околна среда обобщава данните от инвентаризациите и ги публикува в годишни доклади, които са само на национално ниво, поради което не могат да бъдат предоставени данни за ЮЗР. Данните на ИАОС показват, че, приравнени към еквивалент на въглероден диоксид, парниковите емисии за България през 2009 г. са достигнали 45 802 kt. Емисиите на парникови газове на човек от населението в СО2 еквивалент за 2009 г. възлизат на 7 865,6 kg. Стойностите на индикатора показват спад спрямо 2008 г. (9 074,9 kg ). По този показател България се доближава до средното ниво за Европейския съюз (ЕС) - средните годишни емисии на парникови газове на човек от населението за ЕС през 2008 г. са около 10 тона СО2-екв. Намаляването на емисиите за единица БВП е признак на устойчиво развитие на икономиката на страната. Между 1990 г. и 2007 г. емисиите на единица БВП намаляват в ЕС-27 с повече от една трета. В България емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт значително намаляват- от 2,64 тона СО2 - екв. за 2000 г. те достигат до 0,87 тона СО2 – екв. през 2009 г.
Данните на НСИ към края на 2010 г. показват увеличение на стойностите на показателя в ЮЗР с 16,3% спрямо 2009 г. (от 1 236 414 хил. лв. до 1 437 710 хил. лв.), което увеличение е част от общата тенденция за увеличение на показателя, характерна за страната като цяло - с 28,9% (от 3 144 944 хил. лв. за 2009 г. до 4 052 992 хил. лв. за 2010 г.) На годишна база за 2010 г. спрямо 2009 г. най-значително е нарастването на показателя в Югоизточен район – със 128,9%. Към края на 2010 г. в ЮЗР се намират 35,5% от дълготрайните материални активи с екологично предназначение в страната, което определя водещото му място сред останалите райони от ниво 2.
Стойността на индикатора за Югозападния район за 2010 г. възлиза на 680 лв. на човек от населението (изчислено на база данните за населението на НСИ към 31.12.2010 г.), което е над средното за страната (540 лв.) В сравнение със стойностите за 2009 г., наличността на ДМА с екологично предназначение на човек от населението през 2010 г. бележи увеличение - за страната с 29,8% (416 лв. за 2009 г.) и за ЮЗР – с 16,2% (585 лв. за 2009 г.)
На база разработения ГИС-модел (Географска информационна система) за оценка на риска от водна ерозия в рамките на Проект “Изграждане на капацитет за устойчиво управление на земите” (УУЗ)5 е оценен потенциалният и действителният риск от ерозия, като за целта почвите се класифицират в 6 категории на база податливостта им от ерозия: 0-Населени места, води, скали; 1-Много слаба податливост на ерозиране; 2-Слаба податливост на ерозиране; 3-Средна податливост на ерозиране; 4-Средна до силна податливост на ерозиране; 5-Силна податливост на ерозиране; 6-Много силна податливост на ерозиране. По данни от CORINE Landcover в Югозападен район 59,33% от територията е оценена с 4, т.е. средна до силна податливост на ерозиране (за страната тази стойност е 52,47%). 20,91% от територията на района е със средна податливост на ерозиране (за България – 18,45%). Малко над 5,14% е процентът на територия на района със силна или с много силна податливост на ерозиране (за България - 7,2%), а малко над 9,3% (за страната - 15,77%) от територията е с много слаба или слаба податливост на ерозиране.
Делът на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия за страната запазва тенденцията си на нарастване от 2007 г. насам и през 2010 г. възлиза на 13,8% (нарастване с 1,9% на годишна база спрямо 2009 г.) Делът на електроенергията от ВЕИ в брутното потребление на електроенергия в страната също нараства за периода 2007-2010 г. и достига 15,1% за 2010 г. (увеличение с 5,3% на годишна база спрямо 2009 г.) Произведената електрическа енергия от ВЕИ в Югозападен район през 2010 г. възлиза на 1 013 633 хил. кВтч, което представлява 17,5% от произведената електрическа енергия от ВЕИ общо за страната. Най-голям е приносът на Южния централен район - 62,4%. Във връзка с реализация на дейностите по проект „Региони за устойчива промяна” по програма INTERREG IVC на ЕС е изчислен процентен дял на произведената и продадена електроенергия от централи на ВЕИ в ЮЗР от общото количество на произведената електроенергия от ВЕИ в страната.6 Изходните данни за производство на електроенергия от ВЕИ централи в MWh по населени места са достъпни от регистрите на ВЕИ централи, поддържани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Данните за производството по населени места се агрегират на регионално ниво 2 и се изчислява процентния дял на производството в ЮЗР (и на останалите райони) от общото производство в страната. Произведената и продадена ВЕИ за годината (2009 г.) за ЮЗР възлиза на 495 526.22 MWh, като районът формира 50,08% от произведената ВЕИ общо за страната. С далеч по-ниски стойности на второ и трето място са Северозападен (14,78%) и Югоизточен район (14,76%). Основна роля за това играят както големите ВЕЦ, така и значителният брой на малки такива, разположени основно по р. Струма и нейните притоци. В изпълнение на задълженията по Директива 2001/77/ЕО и Директива 2006/108/ЕО в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 г. (приета с Решение на МС от 19.10.2006 г.) е определена индикативната цел от 11 % дял на електрическата енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електроенергия през 2010 г. Поради благоприятните климатични условия тази цел е постигната през 2006 г. - 11,2% (по данни на НСИ), но поради липсата на достатъчно валежи и факта, че основният дял от енергията, произведена от ВЕИ в България е от ВЕЦ през 2008 г. целевата стойност не е постигната (9,6%). Възможността за достигане индикативната цел е до голяма степен зависима от общото годишно количество на валежите, разпределението на валежите през годината, както и други климатични фактори, които оказват сериозно влияние върху равнището на производство от водни централи и използването на слънчева енергия и енергия от вятъра. Индикаторът има пряко отношение и към Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на ЕС. Основната цел е всички страни членки на ЕС да постигнат спестяване на горива и енергии, до деветата година от прилагането на Директивата (2016 г.), в размер на 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г. По данни на НСИ за периода 2004-2009 г. е характерна положителна тенденция на трайно намаляване на енергийната интензивност на българската икономика, като стойността и намалява с 31,7% (от 1,106 т.н.е. за 1000 евро БВП през 2004 г. до 0,840 т.н.е. за 1000 евро БВП през 2009 г.) През 2010 г. се отбелязва слабо нарастване до 0,855 т.н.е. за 1000 евро БВП. За сравнение целта на България в Националната енергийна стратегия 2020, разработена в съответствие с европейската енергийна политика е намаляване на енергийната интензивност с 50% до 2020 г. Индикаторът има пряко отношение към изпълнението на т.н. цели „20/20/20” на Стратегия „Европа 2020” за опазване на околната среда и намаляване на потреблението на енергия.
Регионалният индекс за климатична сигурност е изчислен в доклад, изготвен във връзка с изпълнение на договор за вътрешни консултантски услуги по отношение адаптирането и интегрирането на индекса за регионална климатична сигурност в системата за наблюдение на Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 в България, разработен за целите на ГД „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство”, МРРБ по проект „Региони за устойчива промяна” по програма INTERREG IVC на ЕС. Предназначението на индекса е измерване и представяне на регионалното състояние, силните и слабите страни при интегрирането на въпросите, свързани с климатичните промени в процеса на планиране. По същество РИКС е композитен показател, който се базира на седем тематични области:
За първите три области се използват количествени показатели, а за останалите четири – качествени. Взети заедно, посочените седем ключови тематични области дават комплексна „моментна снимка” на регионалната климатична сигурност, а именно – статусът на регионите по отношение на емисиите на парниковите газове и енергопотреблението плюс оценка на способността на регионите да управляват емисиите и енергията. Въз основа на експертните оценки (за всяка тематична област се присъждат от 0 до 10 точки, като по-големият брой точки индицира постигнат по-голям напредък) е получен следният краен резултат за РИКС за ЮЗР – 31.89 – най-висока стойност сред районите от ниво 2 в страната заедно с Южния централен район (30.84). Най-неблагоприятна е ситуацията в Югоизточния район, което до голяма степен се дължи на много високите стойности на парникови газове по отношение както на населението, така и на формирания в района БВП. Приоритет ІII. „Повишаване конкурентоспособността на човешките ресурси и подобряване качествата на жизнената среда в населените места”. През 2008 г. нормата на безработица в страната ни регистрира нива, по-ниски от средните за ЕС. Настъпилата след това финансова криза се отразява негативно на пазара на труда през 2010 г. и 2011 г. в България като цяло, в т.ч. и в Югозападния район. Положителните тенденции, наблюдавани в периода до 2008 г., са заменени със спад в нивото на заетостта, намаляване на икономическата активност и повишаване на коефициента на безработица. Основни индикатори, с които се отчита състоянието на пазара на труда и човешките ресурси в Югозападен район: Заложената в Националната програма за реформи (2011-2015 г.) Национална цел 4 „Дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование – 36% до 2020 г., в изпълнение на Стратегия Европа 2020, към момента в Югозападен район е постигната и надвишена.
Относителният дял на населението на 30–34 навършени години с висше образование в Югозападен район през 2011 г. по данни на НСИ възлиза на 39,1% при средно за страната 27,3%, като бележи спад от 1,9% на годишна база спрямо 2010 г. (41%) и увеличение с 1,5% спрямо 2007 г. Тази стойност на ЮЗР значително надвишава стойностите на останалите райони от ниво 2 в страната, които се движат в границите на 16,8-29%. По данни на Евростат стойността на показателя за ЕС-27 средно за 2010 г. възлиза на 33,6%.
Относителният дял на рано напусналите образование и обучение (18-24 навършени години) в Югозападен район през 2011 г. възлиза на 3,6% при средно за страната 12,8%, като отбелязва спад с 0,7% на годишна база спрямо 2010 г. (4,3%) и с 2,8% спрямо 2007 г. Тази стойност на показателя е значително по-ниска от стойностите на останалите райони от ниво 2, които се движат в границите на 15,3-19,4%. По данни на Евростат стойността на показателя за ЕС-27 средно за 2010 г. възлиза на 14,1%.
Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години в Югозападен район през 2011 г. възлиза на 52,6% и отбелязва спад от 1,4% в сравнение с 2010 г. Регистрираният спад е по-малък от този за 2010 г. на годишна база спрямо 2009 г. (2,5%). За разлика от страната и ЮЗР, за ЕС-27 средно коефициентът на заетост на населението на възраст 15-64 г. достига 64,3%, което е увеличение с 0,2% на годишна база спрямо 2010 г. Заложената в Националната програма за реформи (2011-2015 г.) Национална цел 1 „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.” през 2009 г. в Югозападен район е изпълнена и дори надмината (76,4%). Но вследствие спада на пазара на труда стойността на коефициента на заетост на населението 20-64 г. в района през 2010 г. и 2011 г. намалява съответно до 72,8% и 71,2% (за страната съответно 65,4% и 63,9%).
Коефициентът на безработица на населението на 15 и повече години в района през 2011 г. на годишна база се увеличава с 0,5% и достига 7,3%. Следва да се отбележи, че увеличението е по-малко от това за 2010 г. на годишна база спрямо предходната година (2,7%). Същата е тенденцията и за ЕС-27 средно, където коефициентът на безработица се увеличава от 9,0% през 2009 г. до 9,6% през 2010 г.и 9,7% през 2011 г.
Този показател следва характерната за коефициента на заетост тенденция и през 2011 г. стойността му за Югозападен район възлиза на 56,8%, като отбелязва спад от 1,1% спрямо 2010 г.
Стойността на индикатора за ЮЗР за 2011 г. възлиза на 10 303 лв. и нараства с 14,7% на годишна база. Посоченото увеличение е по-високо от това, реализирано през 2010 г. спрямо 2009 г. (6,6%).
Общият доход на лице от домакинството в ЮЗР и през 2010 г. е по-висок от средния за страната (3 648 лв.) и възлиза на 4 179 лв. За първа година в периода 2007-2010 г. показателят намалява – с 2,8% на годишна база спрямо 2009 г. Тази тенденция на намаление е характерна за всички райони от ниво 2 в страната.
През 2010 г. 96% от населението на ЮЗР попада в 30 минутния изохрон за получаване на спешна помощ (най-висока стойност от районите от ниво 2) при средно за страната 89%7, тоест населението живеещо в общини, където се намират отделения или филиали за спешна помощ е силно преобладаваща част от населението в страната и съответно в района.
89% от населението на ЮЗР попада в 30 минутния изохрон за получаване на болнична помощ в многопрофилна болница за активно лечение (най-висока стойност от районите от ниво 2) при средно за страната 81%8.
Стойността на показателя за ЮЗР за 2010 г. е най-висока и възлиза на 393,84 при средно за страната 373,05. Съгласно предвижданията на АДИ на РПР на ЮЗР Оперативните програми „Развитие на човешките ресурси” и „Регионално развитие” са инструментите, чрез които следва да се постигне повишаване на конкурентоспособността на човешките ресурси и подобряване на жизнената среда в градовете. По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” към 01.05.2012 г. на територията на Югозападен район се изпълняват следните проекти:
По подприоритетна ос 1.1 „Социална инфраструктура” на Оперативна програма „Регионално развитие” към 01.05.2012 г. на територията на Югозападен район се изпълняват следните проекти:
1.) 3 професионални гимназии в град София - ПГ по механоелектротехника (ПГМЕ) „Н.Й.Вапцаров”; Софийска ПГ по електроника (СПГЕ) „Джон Атанасов”; ПГ по екология и биотехнологии (ПГЕБ) „Проф. Ас. Златаров”; 2.) ПГ по техника и мениджмънт (ПГТМ) „Христо Ботев” – Ботевград. Обща стойност на проектите – 3 509 327 лв.;
Проектите обхващат 5 културни обекта в София: 1.) Строителство, реконструкция и модернизация на сградата на концертен комплекс „България”; 2.) Реконструкция и обновяване на Сатиричен театър „Алеко Константинов”; 3.) Ремонт на сградата и благоустрояване на дворното пространство на Националния политехнически музей; 4.) Ремонт и рехабилитация на сградата на Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография; 5.) Основен ремонт и преустройство на Национален музей на българското изобразително изкуство; Очаквани индикативни резултати от изпълнението на проектите: от реализацията на дейностите по проектите ще се облагодетелстват 1823 бр. роми и 1833 лица с увреждания и ще се реализира икономия на енергия от 6 МВтЧ/Г.
1.) Висше строително училище „Любен Каравелов” Център за професионално обучение към ВСУ „Любен Каравелов”; 2.) Лесотехнически университет; 3.) Медицински университет - София; 4.) Софийски университет „Св. Климент Охридски”; 5.) Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии; 6.) Технически университет – София; 7.) Университет по архитектура, строителство и геодезия; 8.) Национална художествена академия. Очаквани индикативни резултати от изпълнението на проектите: от реализацията на дейностите по проектите ще се облагодетелстват 703 лица с увреждания и ще се реализира икономия на енергия от 12 303 МВтЧ/Г.
1.) Повишаване качеството на медицинско обслужване в област Благоевград чрез модернизация на МБАЛ-Благоевград АД и изграждане на регионален център за ранна диагностика на онкологични заболявания", МБАЛ-Благоевград; 2.) Разширяване на лъчетерапевтичен комплекс в Клиника по лъчелечение на СБАЛ по Онкология - ЕАД, гр.София; 3.) Център за ранна диагностика и профилактика на онкологични заболявания в УМБАЛ "Александровска" ЕАД - УМБАЛ "Александровска. Обща стойност на проектите – 49 807 216 лв.
Очаквани индикативни резултати от изпълнението на проектите: от реализацията на дейностите по проектите ще се облагодетелстват 11 бр. роми, ще се реализира икономия на енергия от 11 101 МВтЧ/Г и намаляване емисиите на парниковите газове с 3,6 kt/средногодишно. Броят учениците/децата, облагодетелствани от подобрената образователна инфраструктура се очаква да възлезе на 16 268. Със средства от Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство се изпълнява проект „Заедно за децата в риск – модел за превенция и реинтеграция на община Кюстендил” с бенефициент община Кюстендил на обща стойност 350 453 евро и срок на изпълнение 30.07.2012 г. Очаквани индикативни резултати: Изграден Център за обществена подкрепа; създадени 3 бр. младежки зони; Изграден детски кът; Изграждане на Мултицентър в Обединен детски комплекс; Разработени програмно-методически документи. Със средства от държавно гарантиран заем от Международната банка за възстановяване и развитие се реализира „Проект на община Кюстендил за социално включване” с бенефициент община Кюстендил на обща стойност 1 125 443 лв. и срок на изпълнение 15.06.2013 г. Очаквани индикативни резултати: Изграден Център за услуги за ранно детско развитие; Подобрена училищна готовност на децата от семейства с ниски доходи и децата с увреждания на възраст до 7 г.; Повишено общо благосъстояние на децата. В община Кюстендил се реализира проект „Изграждане на медико-балнеологичен комплекс Св. Иван Рилски” на обща стойност 6 500 000 евро с финансиране чрез облигационна емисия на общината и срок на изпълнение на етап I - 2013 г. Очаквани индикативни резултати: Изграден център за долекуване, продължително лечение и рехабилитация; център за рехабилитация на инсултно болни в следболничен период; изграден хотел „Кюстендил”. По проект „Социално включване” на МТСП със заемни средства от Международната банка за възстановяване и развитие се изпълнява проект „Разкриване на общностен център за деца и семейства в община Якоруда” на стойност 529 970 лв. със срок на приключване февруари 2012 г. По национална програми за развитие на средното образование, модул „Оптимизиране на училищната мрежа” се извършва основен ремонт на спортна зала, кабинети и спални помещения в сградите на закритото ОУ „П. Яворов”, по настоящем Спортно училище, община Сандански на стойност 149 248 лв. По Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., мярка 321 на територията на област Кюстендил се реализират следните проекти:
Със средства от държавния бюджет на Република България бе реализиран проект за изграждане на мултифункционална спортна зала в гр. София, квартал „Слатина” в близост до „4-ти километър” на стойност 90 млн. лв. Строежът започна на 14.08.2010 г., а откриването бе на 30.07.2011 г. Зала „Арена София” има капацитет от 12 470 седящи места, като 3500 от тях са на подвижни трибуни и при нужда могат да се слагат или махат. Ако в съоръжението има събитие от изключително значение в залата могат да се допуснат и около 6500 правостоящи зрители, с което пълният капацитет на залата може да достигне до 19 000 зрители. Изграден е паркинг с места за 1200 автомобила, а при важни събития, на които се очаква изключителен зрителски интерес, ще бъде затваряна едната лента на бул. "Асен Йорданов" и там ще могат да се паркират поне още 800 превозни средства. Над 30 вида спорт могат да се практикуват в „Арена София”, сред които зимни спортове и лека атлетика. Със собствени бюджетни средства на територията на област Благоевград се изгражда Тренировъчна зала за борба в УПИ II, кв.21 по плана на община Сандански, на стойност 106 982 лв. Със средства от Министерство на физическото възпитание и спорта на територията на област Благоевград е приключен проект за „Ремонтни дейности в спортен комплекс „Пирин” гр. Благоевград на стойност 145 545 лв., в т.ч. 45 564 лв. - средства от бюджета на БД „Спортни имоти”. По подприоритетна ос 1.4. „Подобряване на физическата среда и превенция на риска” на Оперативна програма „Регионално развитие” на територията на Югозападен район се изпълняват следните проекти:
По подприоритетна ос 1.5. „Подкрепа за интегриран градски транспорт в петте големи града” на Оперативна програма „Регионално развитие” на територията на Югозападен район се изпълнява 1 проект за интегриран градски транспорт в Столична община - на обща стойност 122 482 833 лв. По Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., мярка 322 на територията на област Кюстендил се реализират следните проекти:
Очаквани индикативни резултати от проекта: подобрено качество и достъп до основни услуги за населението, изградена инфраструктура в селски райони, обновяване на населеното място, задържане на населението и създаване на условия за развитие на бизнеса. С финансиране от ДФ „Земеделие” се изпълняват следните проекти:
По Програмата за развитие на селските райони на територията на област Благоевград се изпълняват следните проекти:
Очаквани индикативни резултати: Рехабилитация на парк в село Гърмен; Рехабилитация на парк в село Дъбница; Реконструкция на площад в село Огняново; Реконструкция на площад в село Осиково; Рехабилитация на парк в село Скребатно.
Със собствени бюджетни средства на територията на област Благоевград е финализиран проект „Изграждане на парк в квартал „Еленово 1” - гр. Благоевград - I етап” на стойност 99 955 лв., в т.ч. 88 289 лв. - целева субсидия за капиталови разходи и 11 666 лв. - собствени бюджетни средства. По подприоритетна ос 4.1. „Дребномащабни местни инвестиции” на Оперативна програма „Регионално развитие” на територията на Югозападен район се изпълняват следните проекти:
Очаквани индикативни резултати от изпълнението на проектите: от реализацията на дейностите по проектите ще се реализира икономия на енергия от 8 691 МВтЧ/Г и ще се намалят емисиите на парниковите газове с 19,251 kt/средногодишно. Броят на учениците/децата, които ще се облагодетелстват от подобрената образователна инфраструктура се очаква да възлезе на 7 003.
Приоритет ІV: „Укрепване на административния капацитет на местните и регионалните власти и развитие на сътрудничеството”. Като цяло дейностите по този приоритет в района се изпълняват добре. Основен благоприятстващ фактор за това е цялостното добро изпълнение на Оперативната програма „Административен капацитет”, която е една от програмите с много висок процент на изпълнение на планираните процедури (93,75% - 15 обявени от 16 планирани процедури за миналата година). До края на 2011 г. са разплатени 98 милиона лева или 27,7 % от общия й размер. Изпълнението на проекти по ОПАК оказва положително въздействие и върху БВП, нарастването на заетостта и намаляване на безработицата. По данни от ИСУН към 16.05.2012 г. за изпълнението на ОПАК по райони следва да отбележим водещото място на ЮЗР (сред останалите райони от ниво 2 в страната), където сключените договори са 60 на общо 50 бенефициента, а проектите са на обща стойност 48 318 841 лв. Все още обаче, капацитетът, по-специално на местно ниво, има най-голяма нужда от повишаване с оглед възможността за изготвяне на качествени проекти за кандидатстване по Оперативните програми и правилното им управление за усвояване на средствата от ЕС. Броят на експертите от общинските администрации в Югозападен район, преминали обучения по управление и финансиране на проекти за 2010 г. е най-голям в сравнение с останалите райони от ниво 2 - 73 души, като бележи увеличение със 7 души спрямо 2009 г. В София област са обучени 53 експерти, а в областите Кюстендил и Благоевград – съответно 1 и 2 експерти. Постигнат е напредък и по отношение на развитието на сътрудничеството между администрацията, неправителствения сектор и бизнеса за решаване на общи проблеми, както и на изграждането на междурегионални и трансгранични партньорства между местни и регионални власти и неправителствени организации от ЮЗР и от други региони в Европейския съюз ( включително и в Македония, Сърбия и Турция). Съгласно предвижданията на АДИ на РПР на ЮЗР Оперативните програми „Административен капацитет” и „Регионално развитие”, както и програмите за териториално сътрудничество са основните инструменти, чрез които следва да се постигне повишаване на административния капацитет на местните и регионални власти и развитие на междурегионалното сътрудничество. По подприоритетна ос 1.2. „Прозрачна и почтена държавна администрация” на Оперативна програма „Административен капацитет” към 01.05.2012 г. на територията на Югозападен район се изпълняват или са приключени следните проекти на обща стойност 1 193 147 лв.:
По подприоритетна ос 1.3. „Ефективна координация и партньорство при разработване и провеждане на политики” на Оперативна програма „Административен капацитет” на територията на Югозападен район се изпълняват следните проекти на обща стойност 1 475 150 лв.:
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|