Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район



страница2/9
Дата05.08.2018
Размер1.24 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Източник: Национален статистически институт
Северозападният район се запазва като район с най-ниска гъстота на населението спрямо останалите 5 района (46.51 д/кв.км) при средна стойност за страната 67.61 д/кв.км.

Наблюдава се тенденция на намаляване на раждаемостта в Северозападен район с 0.7‰ спрямо 2009 г. (9.1‰). Коефициента на раждаемост през 2010 г. е 8.4‰, при средна стойност 10.0‰ за страната, което нарежда района на последно място по този показател. Областите Плевен и Видин се очертават като своеобразни полюси. По данни на НСИ за 2010 г. най-много раждания са отчетени в област Плевен – 2 569 бр., а най-малко в област Видин – 840 бр.



Коефициента на смъртност за Северозападен район измерен през 2010 г. е 19.0‰, при средна стойност за България 14.6‰. Наблюдава се увеличение на смъртността спрямо 2009 г. с 0.7‰. Вариацията на стойността на коефициента за останалите райони от ниво 2 е в диапазона 13.2‰ (за Югозападен район) ÷ 15.9‰ (за Северен централен район). На ниво области най-висок е коефициента в област Видин – 22.4‰, което е и най-високата стойност спрямо останалите райони от ниво 3.

По данни на НСИ към 2010 г. естественият прираст в Северозападен район поддържа най-висока отрицателна стойност – (-10.6‰), която е два пъти по-висока от средната стойност за страната -4.6‰, следван от Северния централен район (-7.3‰).

Останалите райони от ниво 2 имат по-ниски стойности на отрицателен естествен прираст от средния за страната.

По области данните на НСИ за 2010 г. отчитат най-висока отрицателна стойност на естествения прираст в област Видин (-14.6‰), следвана от област Монтана (-12.2‰), област Враца (-10.3‰), област Ловеч (-9.3‰) и област Плевен (-9.0‰). Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и ниския жизнен стандарт. Застаряването на населението е процес с дълбоки последици за икономиката, пазара на труда и социалните системи.



Таблица 2. Населениe, коефициент на раждаемост, коефициент на смъртност и коефициент на естествен прираст по райони и области към 31.12.2010 г.

Области


Брой на население

Коефициент на раждаемост

Коефициент на смъртност

Коефициент на естествен прираст (‰)

Северозападен

886 911

8.4

19.0

-10.6

Видин

105 837

7.8

22.4

-14.6

Враца

193 555

8.3

18.6

-10.3

Монтана

153 066

8.3

20.5

-12.2

Ловеч

147 957

8.5

17.8

-9.3

Плевен

286 496

8.8

17.8

-9.0

Северен централен

901 885

8.6

15.9

-7.3

Североизточен

982 559

10.6

13.9

-3.3

Югоизточен

1 106 448

10.7

14.7

-4.0

Югозападен

2 113 555

10.7

13.2

-2.5

Южен централен

1 513 510

9.9

13.7

-3.8

За страната

7 504 868

10.0

14.6

-4.6

Източник: Национален статистически институт
По данни на НСИ коефициента на безработица за Северозападен район през 2010г. е 11.0 % – по-висок от средния за страната – 10.2%. За периода 2009 – 2010 г. се отчита увеличение на безработицата от 3.0 процентни пункта. На ниво области най-сериозен е проблемът с безработицата в област Видин – 13.1 %, следвана от Плевен – 12.8%, Монтана – 12.2 %. Най-благоприятна е ситуацията в областите Враца – 8.6 % и Ловеч – 8.0%.

По данни на Евростат, нивото на безработица сред населението на възраст 25-64 години по степен на образование за 2010 г. се е увеличило с 7.4% спрямо 2009 г. и достига ниво от 21.7% (през 2010г.), при средна стойност за ЕС-27 – 14.2%.

Средногодишният брой на безработните с висше образование по данни на Агенция по заетостта през 2010 г. в Северозападен район отбелязва ръст спрямо 2009 г. с 563 души и достига 3 812 души. Групата на безработните, обединяваща лицата с основно и по-ниско образование в СЗР е 28 897 безработни през 2010 г. В сравнение с 2009 г. тази група безработни се увеличава с 4 413 лица. По данни на АЗ безработните без специалност и квалификация в СЗР са 32 213 лица през 2010 г. или 16.3% от тези за страната. За едногодишен период те нарастват с 5330 души.

Коефициента на заетост в Северозападен район измерен през 2010 г. е 40.0%, най-нисък в сравнение с останалите райони. Най-висок коефициент на заетост в рамките на района е отчетен в област Ловеч – 43.8%, а най-нисък – област Видин 35.0%. Всички области в района имат коефициент на заетост под средния за страната, който е 46.7% .

По данни на НСИ коефициента на заетост в района през 2010 г. е намалял с 2.9% в сравнение с предходната 2009 г. (42.9%).
Икономически показатели

Поради спецификата на отчитане на НСИ и Евростат не могат да бъдат представени данни за БВП и други основни икономически показатели на ниво Северозападен район за 2010 г.



За периода 2004-2008 г. се отбелязва устойчива тенденция за намаляване на приноса на Северозападен район в общия БВП - 7,85 %. Общият размер на брутния вътрешен продукт, създаден в Северозападен район през 2008 г. е 5 443 024 хил. лв. Районът продължава да заема последно място в сравнение с останалите райони от ниво 2 по показателя БВП в националната икономика.
Таблица3. Брутен вътрешен продукт в абсолютна стойност (в хил. лева)


БВП, статистически райони

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

БЪЛГАРИЯ__39_823_614__45_483_751__51_783_088'>БЪЛГАРИЯ

39 823 614

45 483 751

51 783 088

60 184 616

69 295 031

Северозападен район

3 877 971

4 279 417

4 403 650

4 901 890

5 443 024

Северен централен район

3 856 998

4 340 725

4 647 505

5 177 876

5 799 433

Североизточен район

4 525 379

5 093 295

5 868 638

6 661 379

7 771 232

Югоизточен район

5 385 451

6 243 922

6 681 631

7 216 425

8 442 682

Югозападен район

15 954 150

18 487 462

22 338 226

27 485 576

32 062 491

Южен централен район

6 223 665

7 038 930

7 843 438

8 741 470

9 776 169

Източник: Национален статистически институт

Северозападният район продължава да е на последно място сред районите от NUTS 2 и по показателя за брутен вътрешен продукт(БВП) на човек от населението – 5 897лв. като средния за страната е 9 090 лв.



Таблица 4. Брутен вътрешен продукт на човек от населението (в лева)


БВП на човек от нас., статистически райони

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

БЪЛГАРИЯ

5 118

5 877

6 726

7 857

9 090

Северозападен район

3 945

4 429

4 631

5 233

5 897

Северен централен район

4 006

4 550

4 916

5 528

6 249

Североизточен район

4 508

5 097

5 897

6 710

7 836

Югоизточен район

4 710

5 490

5 901

6 398

7 513

Югозападен район

7 553

8 734

10 548

12 991

15 161

Южен централен район

3 950

4 495

5 036

5 640

6 340

Източник: Национален статистически институт
Във вътрешнорегионален план най-висок е размера на БВП в област Плевен - 1 575 980 хил. лв. или приблизително 29 % от БВП за района, а най-нисък в област Видин – 566 133 хил. лв. (10.4 %).

През 2008 г. БВП на човек от населението за Северозападен район е 5 897 лв. и бележи нарастване спрямо 2007 г. (5 233 лв.), но въпреки тази положителна тенденция, диспропорцията между областите са засилва. Най-висок е БВП на човек от населението в областите Враца и Ловеч, със стойности - съответно 7 351 лв. и 6 203 лв., а най-нисък в област Видин – 5 079 лв.



Таблица5. Брутен вътрешен продукт за 2008 г. по статистически области





БВП, хил.лв.

БВП на човек от населението, лв.

БЪЛГАРИЯ

69 295 031

9 090

Северозападен район

5 443 024

5 897

ВИДИН

566 133

5 079

МOHTAHA

863 619

5 407

ВРАЦА

1 479 073

7 351

ПЛЕВЕН

1 575 980

5 322

ЛОВЕЧ

958 219

6 203

Източник: Национален статистически институт

Отчетените стойности на показателя брутна добавена стойност (БДС) по икономически сектори за 2008 г. в Северозападен район е 4 534 830 хил. лв., което е 7.85 % от общатата за страната (57 732 834 хил. лв). По този показател районът се нарежда на последно място спрямо останалите райони в страната.

Размерът на средната годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се характеризира с увеличаващи се разлики на вътрешнорегионално ниво в годините от 2004 г. до 2009 г. За Северозападния район средната заплата за 2009 г. е 6172 лв., като най-висока е стойността за област Враца 7 696 лв., останалите области Плевен, Ловеч, Монтана и Видин са със стойности под средните за района.

На територията на Северозападен район през 2009 г. функционират 29 201 предприятия от нефинансовия сектор или 7.93% спрямо страната, като от тях: микро фирми – 26 707 броя, малки фирми – 2 048 броя, средни фирми – 390 броя и големи фирми – 56 броя. В сравнение с предходната 2008 г. се наблюдава увеличение на броя на предприятията с 914 броя.

Най-голям дял на приходите от дейността на нефинансовите предприятия имат големите и микро фирмите - съответно 2 646 344 млн. лева и 2 526 585 млн. лева.

През 2009 г. преките чужди инвестиции (ПЧИ) в Северозападния район намаляват и възлизат на 495 573.8 хил. евро, което представлява 2.42% от ПЧИ за страната за същия период. По този показател се наблюдава намаление с 5 387.3 хил. евро, спрямо предходната 2008 година (500 961.1 хил. евро).

Наблюдават се големи различия между областите в Северозападен район по този показател. Водещи области по привличане на ПЧИ през 2009 г. са област Плевен – 173 584.2 хил.евро и област Враца – 166 458.6 хил. евро, следвани от област Ловеч – 111 938.7 хил. евро и област Монтана – 25 628 хил. евро. С най-малко преки чужди инвестиции е област Видин в размер на 17 964.3 хил. евро.
Политики за развитие на национално, регионално и местно ниво
По отношение политиките за развитие трябва да се отбележи, че през 2010 г. са разработени и приети редица нови стратегически документи, имащи отношение към формирането на политиката за развитие на районите.

Юни 2010 г. Европейският съвет прие новата десетгодишна стратегия за заетост и растеж „Европа 2020”, която ще наследи Лисабонската стратегия и ще насърчава осъществяването на структурни реформи, ще осигурява финансова стабилност и засилване на координацията на икономическите политики. Стратегията цели насърчаване на познанията, иновациите, образованието и цифровото общество, по-ефективно използване на ресурсите при производството, както и нарастване на участието в пазара на труда, придобиване на умения и борба с бедността сред районите в Европа.

В началото на месец април 2011 г. Министерският съвет прие Националната програма за реформи /НПР/ на Република България 2011-2015 г., която е изготвена в изпълнение на стратегия ,,Европа 2020”. Предложените в НПР мерки на икономическата политика са насочени към преодоляване на съществуващите предизвикателства за оптималното развитие на основните фактори за растежа на икономиката и към достигане на националните цели в изпълнение на стратегията „Европа 2020”. Заложените в НПР мерки описват приоритетните области, в които ще бъде насочена икономическата политика: подобряване на инфраструктурата и на бизнес-средата за привличане на инвестиции, повишаване конкурентоспособността на младите хора и подобряване доверието в държавните институции.

Чрез изпълнение на целите и приоритетите на Регионалния план за развитие на Северозападен район, той може да се превърне в ключов механизъм за постигане целите и приоритетите на стратегия “Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Предстои одобряването на стратегията на ЕС за Дунавския регион от Европейския съвет, след което реалното изпълнение ще започне.

Основните насоки за изпълнение на стратегията са за по-добро синхронизиране със съществуващите политики и механизми за финансиране; постигане на по-висока ефективност от инвестициите; по-качествени и иновативни проекти.

Дунавската стратегия отчита визията на стратегията “Европа 2020”, основните европейски и национални политики и нуждите от развитие на местните и регионалните общности и се основава на принципите на сближаване, добросъседство и сътрудничество. Стратегията и приетия План за действие ще служат като основа за развитие на националната стратегическа референтна рамка и свръзка с националните оперативни програми за следващия програмен период 2014-2020 г. Дунавската стратегия на ЕС и възможността за задълбочаване на процеса на сътрудничество със съседните райони в Република Румъния и Република Сърбия дават добра перспектива за ускоряване развитието на Северозападен район.

Актуализираната стратегията за децентрализация 2006-2015 г. е важен документ за провеждане на националната политика за усъвършенстване на териториалното управление. Стратегията се основава на приоритетите на европейските политики за децентрализация и устойчиво и балансирано развитие на регионите и създава предпоставки за прилагане на принципите на Лисабонската стратегия в регионалната политика на България.

Стратегията за децентрализация е документ с дългосрочен хоризонт на реализация и това гарантира времева обвързаност с плановите и програмните документи в областта на регионалната политика и с Националната стратегия за регионално развитие, чието изпълнение приключва през 2015 г. По този начин се осигурява по-тясна връзка между процесите на децентрализация и тези на регионалното развитие. Стратегията цели увеличаване на правомощията на регионалните и областните съвети за развитие, което е важна предпоставка за успешно използване на средствата по оперативните програми и координацията на структурните инструменти на ЕС.


В контекста на „Стратегията за развитие на транспортната система на Република България до 2020г.” са разработени Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 г. за пътищата с общоевропейско и национално значение. (проект)

Стратегическият документ има дългосрочен характер и е насочен към постигане на устойчиво развитие на националната пътна инфраструктура, както и към ефективното й интегриране в общоевропейската транспортна мрежа. Определянето на приоритетните направления и конкретните проектни участъци по тях от пътната мрежа на Република България се базира на различни документи, част от които са: „Стратегия за развитие на транспортната система в Република България до 2020 г.”, март 2010 г.; „Общ генерален план за транспорта на България”, април 2010 г.; „Национална стратегия за регионално развитие /НСРР/ 2005-2015г.” и Проект на актуализиран документ за изпълнение на НСРР за периода 2009-2015г.; Регионални планове за развитие на районите (РПР) от ниво 2 за периода 2007-2013 г. и Проекти на актуализирани документи за изпълнение на Регионалните планове за развитие за районите от ниво 2 за периода 2009-2013 г.; Приоритетите за изграждане на пътната инфраструктура в контекста на устойчиво и интегрирано развитие Р.България до 2020г. са определени в съответствие с целите на Лисабонската стратегия и в съответствие с цялостната стратегия на Европейския съюз за устойчив и приобщаващ растеж “Европа 2020”,



Други планови и програмни документи, които имат пряко отношение към регионалната политика са:


  • Актуализиран документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие 2010-2015 г.;

  • Стратегия за развитие на транспортната система на България до 2020 г.;

  • Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България (2009 г.);

  • „Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове”;

  • „Зелена книга за териториално сближаване“.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница