Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район



страница6/9
Дата05.08.2018
Размер1.24 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9

При избор и реализация на инвестиционни намерения в областта на управление на отпадъците да се отчитат програмните документи, имащи отношение към управление на отпадъците на национално ниво: Национална стратегия по околна среда, Национална програма за управление на дейностите по отпадъците, Оперативна програма Околна среда, Програма за прилагане на директиви на ЕС.

Съгласно анализите към проекта на Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г. в Северозападния район се наблюдава слабо изразена тенденция към трайно намаляване на общите количества отпадъци. Количествата битови отпадъци, отнесени към обслужваното население, се запазват сравнително постоянни - около 500 kg/жител годишно. От общото количество на събраните битови отпадъци в страната, 11.3% са събрани в Северозападния район (НСИ, 2009). Най-много депа за битови отпадъци функционират в област Плевен - общо 12. Относителният дял на населението обслужено със сметосъбиране за 2009 г. в Северозападен район (97.0%) е по-висок от средния за страната - 96.6 %. Като цяло районът се нуждае от съществено подобряване на системата за сметосъбиране и въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците в ограничен брой регионални депа.

В стратегическата част на актуализирания документ е отразено, че продължаващото замърсяване на околната среда и наличието на замърсените територии изисква през следващите години насочване на инвестиции в сферата на управление на отпадъците в изпълнение на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците и Директива 1999/31/ЕЕС за депониране на отпадъци. Ще се стимулират интервенции по отношение депонирането, обезвреждане и рециклирането на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии.

По данни на ИСУН към изпълнението на мярка 2 по ОП „Околна среда” 2007 – 2013г. на територията на Северозападен район са сключени 2 договора:

- Бенефициент Община Козлодуй, наименование на проект - „Подготовка на проект за управление на отпадъците в община Козлодуй - регион Оряхово”, на стойност 599 880.00 лв.

- Бенефициент Община Кнежа, наименование на проект – „Подготовка на проект за управление на отпадъците в Община Кнежа- регион Оряхово”, на стойност 599 880.00 лв.


  1. При изготвяне на проекти за депа за отпадъци да се обследва възможността за изграждане на съоръжения за предварително третиране преди депониране и системи за оползотворяване на биогаза.

За всяко от действащите депа на територията на Северозападен район е изготвен и утвърден План за привеждане в съответствие с изискванията на Наредба №8 от 24.08.2004г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. В инвестиционните програми за всяко депо са предвидени средства и срокове за изготвяне на инвестиционен проект за закриване, саниране и рекултивация на площадката.

Мярката намира отражение в РПР на СЗР (2007-2013 г.) в рамките на приоритет 4 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда. Подобряване на екологичната инфраструктура” към цел 2. Мярката предвижда управление на битовите и промишлени отпадъци и създаване на механизми за функциониране на системата за разделно събиране, рециклиране и повторна употреба на отпадъци. Дейностите се включват в обхвата на ОП „Околна среда” и се запазват и в Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЗР (2010-2013 г.)




  1. Приоритетно да се изграждат регионални съоръжения за третиране на отпадъци.

В стратегията на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2007-2013г. в мярка 7 на Приоритет 4 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда. Подобряване на екологичната инфраструктура”, към Цел 2 е включено управление на битовите и промишлени отпадъци и създаване на механизми за функциониране на системата за разделно събиране, рециклиране и повторна употреба на отпадъци.

В Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2010-2013г. към Приоритет 1 „Развитие на транспортната и екологична инфраструктура” по Специфична цел: 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е отразено, че ще се стимулират интервенции по отношение депонирането, обезвреждане и рециклирането на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии.

Основната подкрепа ще бъде осигурена по линия на ОП „Околна среда” 2007-2013, чрез следните приоритети:


  • приоритет 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 еквивалентни жители”;

  • приоритет 2 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”.




  1. Приоритетно да се изпълняват утвърдените планове за привеждане на съществуващи депа за отпадъци в съответствие с изискванията на Наредба No. 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83/2004 г.)

В експлоатация е Регионално депо Монтана (за битови и неопасни производствени отпадъци-клас „депо за неопасни отпадъци”), което обслужва общини Монтана, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец, Якимово, Вълчедръм и Криводол (област Враца).

Депото отговоря изцяло на изискванията на Наредба №8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (обн, ДВ, бр.83/2004г.), в която напълно са транспонирани изискванията на Директива 1999/39/ЕС за депата за отпадъци. През годината са закрити 24 броя нерегламентирани сметища.

На територията на РИОСВ - Монтана съществува само едно депо за строителни отпадъци в гр. Видин. В останалите общини строителните отпадъци временно се съхраняват на площадки, определени от общината.

През 2010г. бяха закрити депото за битови отпадъци в гр. Бойчиновци, общинско депо в град Вълчедръм и представен в РИОСВ - Монтана работен проект за закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за неопасно битови отпадъци (сметище) в община Лом.

В град Видин ще бъде изградено регионално депо за отпадъци, което ще обслужва общините от област Видин. На площадката ще бъде изградена инсталация за третиране на строителни отпадъци, приети от общините в област Видин.

В стратегията на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2007-2013г. не е включено приоритетно да се изпълняват утвърдените планове за привеждане на съществуващи депа за отпадъци в съответствие с изискванията на Наредба No.8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр.83/2004 г.)

В Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2010-2013г. към Приоритет 1 „Развитие на транспортната и екологична инфраструктура” по Специфична цел 1.2 “Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е посочено, че ще се стимулират интервенции по отношение депонирането, обезвреждане и рециклирането на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии.

Основната подкрепа ще бъде осигурена по линия на ОП „Околна среда” 2007-2013г., чрез следните приоритети:



  • приоритет 1 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 еквивалентни жители”;

  • приоритет 2 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”.

По данни на ИСУН към изпълнението на мярка 5 по ОП „Околна среда” 2007-2013г. на територията на Северозападен район са сключени три договора:

- Бенефициент Община Бяла Слатина, наименование на проект – „Подобряване на инфраструктурата за управление на отпадъците в община Бяла Слатина”, на стойност 907 200.00 лв.

- Бенефициент Община Лом, наименование на проект – „Подобряване на инфраструктурата за управление на отпадъците в община Лом”, на стойност 305 400.00 лв.

- Бенефициент Община Враца, наименование на проект – Финансов анализ и подготовка на тръжни документации за проект „Изграждане на клетки 2.1 и 2.2 към Регионално депо за твърди битови отпадъци от община Враца и община Мездра”, на стойност 95 261.98 лв. Проекта е приключен.




  1. Да се разработят и реализират мерки за устойчиво решаване на проблема с отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй”.

Мерките за решаването на проблема с отработеното ядрено гориво на АЕЦ Козлодуй не са обект на политиката за регионално развитие, а на националната политика в областта на ядрената енергетиката и не е възможно да се разработват и реализират в рамките на РПР.


  1. Да се разработи система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите, а също и за укрепване на свлачищата по Дунавския бряг.

Разработването на система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите не е обект на Регионалния план за развитие.

По данни на Изпълнителната Агенция по Околна Среда (ИАОС) водоплощната ерозия засяга над 60% от земеделските земи на територията на страната, като площното разпространение на ерозионните процеси през 2009 г. възлиза на 10 395 397 ha. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1.7% от територията на страната, а с умерен 9.2%. На територията на Северозападен район най-широко разпространение на процеса е установено в общините в област Ловеч и община Чупрене в област Видин.

По данни на ИАОС по показател среден интензитет на водоплощната ерозия в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 4.3 t/ha/y, следвана от община Ябланица – 2.9 t/ha/y, община Угърчин – 2.7 t/ha/y, община Чупрене – 2.1 t/ha/y. Най-ниска стойност е отчетена в община Априлци – 2.0 t/ha/y.

По показател загуба на почва в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 1.6 mln t, следвана от община Троян – 0.7 mln t, община Априлци и община Ябланица – 0.5 mln t. Най-ниска стойност е отчетена в община Угърчин – 0.4 mln t.

Основен фактор за вкисляването на почвите в България е едностранчивото торене с азотни торове.

Данните от наблюденията на РИОСВ-Плевен върху процесите на вкисляване на почвите в обработваемите земи показват, че се очертава трайна тенденция към неутрализиране на обменната киселинност, намаляване на стойностите на обменните форми на алуминий и водород и задържане на степента на наситеност с бази на почвения поглъщателен комплекс. Това се дължи на силното намаляване потреблението на кисели минерални торове.

На територията на РИОСВ-Враца няма данни за засегнати от ерозия площи, както и за проведени противоерозионни мероприятия. Данните от наблюденията от извършения мониторинг свидетелстват за очертаване на трайна тенденция на вкисляване на почвите, в следствие тяхното повърхностно преовлажняване.

По данни на РИОСВ-Монтана, резултата от контролната дейност по отношение опазването на почвите от замърсяване и увреждане е положителен. Производствените дейности също се извършват по начин, който не позволява засоляване, вкисляване и замърсяване на почвите с вредни вещества. Ограниченото ползване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, управлението на оборския тор / като основно изискване за добрите земеделски практики / водят до ефективно опазване на почвите от замърсяване.

Зачeстилите през последните години природни бедствия в следствие на климатични или човешки действия предразполагат към целенасочени усилия в посока на предпазване от наводнения, свлачища, пожари и замърсявания (в т.ч трансгранични замърсявания).

Интегрираният подход за развитие на региона, базиран на стратегията на РПР на СЗР косвено може да допринесе за намаляване на рисковете от ерозия, в резултат на строителни дейности, а изграждането на зелени системи да създаде условия за подобряване на микроклимата.

Програмата за развитие на селските райони ще подкрепи изпълнението на конкретната специфична цел чрез ОС 3 „Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика”, мярка “Обновяване и развитие на селата”.

Интервенциите по отношение на предотвратяване на риска ще бъдат подкрепени по ОП „Регионално развитие” в рамките на приоритет 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операция 1.4 „Подобряване на физическата среда и превенция на риска” при отчитане на териториалния обхват.




  1. Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводненията.

В стратегията на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2007-2013г. не са включени мерки за защита от наводненията.

В Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЗР към Приоритет 1 „Развитие на транспортната и екологична инфраструктура” в Специфична цел: 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е отразено, че зачeстилите през последните години природни бедствия в следствие на климатични или човешки действия налагат целенасочени усилия в посока на предпазване от наводнения, свлачища, пожари и замърсявания. Интервенциите по отношение на предотвратяване на риска ще бъдат подкрепени по ОП „Регионално развитие” в рамките на приоритет 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операция 1.4 “Подобряване на физическата среда и превенция на риска”.




  1. При устройственото планиране и проектиране да се вземат предвид границите на паметниците на културата и на техните охранителни зони, както и всички защитени по реда на специален закон територии.

Тази мярка не може да се прилага пряко чрез РПР на СЗР, тъй като това не е устройствен план.

В стратегическата част на РПР на СЗР (2007-2013 г.) в цел 1 „Постигане на устойчиво икономическо развитие и повишаване конкурентоспособността на местната икономика”, в приоритет 3 „Развитие на туризма, подобряване качеството на туристическите услуги”, са предвидени мерки, насочени към повишаване атрактивността на културно-историческите обекти и социализиране на паметници на културата, както и стимулиране на създаването на частни музеи и колекции и концесионирането на природни и културно-исторически обекти. В Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЗР за периода 2010-2013г., мярката намира отражение като препоръка по отношение изпълнението на Приоритет 2 „Повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика”, специфична цел 2.2 „Развитие на туризма и подобряване на туристическите услуги”, където дейностите са насочени към подобряване, обновяване и разширяване на обекти на природното и културно наследство и/или групи от такива обекти и свързаната с тях публична инфраструктура. Мерките попадащи в обхвата на специфична цел 2.2 „Развитие на туризма и подобряване на туристическите услуги” се финансират по ОП „Регионално развитие”.




  1. Мерките за развитие на градската среда да включат планиране на зелените системи в условията на съподчиненост с ландшафтното устройство на територията.

В стратегията на РПР на СЗР (2007-2013 г.) е дефинирана мярка „Благоустрояване на обществени зони в населените места, включително в квартали населявани от уязвими етнически групи” по Приоритет 1 „Градско възстановяване и обновление на селищната среда”, към цел 2 от документа. В Актуализирания документ за изпълнение на РПР за периода 2010-2013г. по Приоритет 3 „Подобряване привлекателността на жизнената среда и условията за живот в градските центрове” към Специфична цел: 3.1 „Развитие, укрепване и обновление на градските центрове и прилежащите територии” могат да се подкрепят дейности свързани с планирането на зелени системи. Дейностите за подобряване на градската среда имат важно значение за качеството на живот на местното население и за привлекателността на населените места.

Самото планиране на зелените системи не е обект на РПР на СЗР, а на устройственото планиране.




  1. Проектите за развитие на туризма да се изготвят при спазване на изискванията по околна среда и нормите за рекреационно натоварване, както и при съобразяване със статута на територията.

Тази мярка не може да се прилага чрез Регионалния план за развитие, тъй като РПР не включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма. Мярката може да бъде отчетена като препоръка по отношение изпълнението на приоритетите на РПР на СЗР 2007-2013 г. и АДИ на РПР на СЗР 2010-2013 г. свързани с туризма в района.




  1. Инвестиционният процес, определен с регионалния план за развитие, да бъде съобразен с потенциални защитени зони, предвидени за включване в Националната екологична мрежа, както и със съществуващи защитени територии в района.

Регионалният план за развитие пряко не е свързан с инвестиционния процес, което не дава възможност за ефективно изпълнение на мярката.

В социално-икономическия анализ на РПР на СЗР (2007-2013 г.) е отчетено, че физикогеографското разположение на Северозападен район предполага значително биологично разнообразие, специфична флора и фауна. Голяма част от популациите и местообитанията на защитените видове от флората и фауната са включени в границите на защитените територии. В стратегическата част на РПР на СЗР (2007-2013 г.) по приоритет 2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда. Подобряване на екологичната инфраструктура” е заложена мярка, насочена към консервация, възстановяване и поддържане на ключови екосистеми, хабитати и видове, както и въвеждане на системи за контрол върху опазването на околната среда. Дейностите, свързани с опазването на околната среда и поддържане и възстановяване на природни местообитания и видове се включват в обхвата на ОП „Околна среда” 2007 – 2013г.

По данни на ИСУН по ОП „Околна среда” 2007-2013 г. на територията на Северозападен район са сключени 3 договора:

- Бенефициент Дирекция Национален Парк "Централен Балкан", наименование на проект - „Информационно обезпечаване и подобряване на посетителската инфраструктура в НП Централен Балкан”, на стойност 1 279 486.99 лв.

- Бенефициент Дирекция Национален Парк "Централен Балкан", наименование на проект - „Опазване, поддържане и възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове в НП Централен Балкан”, на стойност 1 657 459.95 лв.

- Бенефициент Дирекция на Природен парк Врачански Балкан, наименование на проект - „"Горски дом" създаване на многофункционален център за ключови консервационни дейности на територията на ПП Врачански Балкан”, на стойност 500 179.02 лв.


II. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН НА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН (2007-2013), СЪГЛАСНО СТАНОВИЩЕ ПО ЕО № 3 -2/2005 ГОД. НА МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Въздух

Северозападният район може да се определи като един от районите с благоприятни показатели по отношение на качеството на атмосферния въздух. Замърсяването в района е предимно от серни диоксиди и фини прахови частици, чиито произход се обяснява с горивни и производствени процеси. За осигуряване спазването на нормите за съдържание на ФПЧ в атмосферния въздух в засегнатите РОУКАВ са разработени и приети, от съответните общински органи, програми за намаляване нивата на емисиите и управление качеството на атмосферния въздух, съгласно чл.27 от ЗЧАВ.

На територията на РИОСВ – Плевен, основно случаите на превишения на нормите за ФПЧ10 се наблюдават през отоплителния период. За сравнение от общо 128 превишения на ПС на СДН за 2010 г. през неотоплителния период: от 01.04.2010 г. до 30.09.2010 г., са регистрирани само 10 превишения. Останалите 118 превишения на СДН за ФПЧ10 са регистрирани във времето от 01.01.2010 г. до 31.03.2010 г. и от 01.10.2010 г. до 31.12.2010 г. (отоплителен период). Резултатите от направеното дисперсионно моделиране показват, че битовото отопление е сред локалните източници на емисии на ФПЧ10 с най-осезаемо влияние. Транспортът е на второ място, а замърсяването от промишлени източници е намаляло значително. Вторичния унос от отлаганията на прах допринася за високите фонови нива на ФПЧ10. Специфичните за района на гр. Плевен климатични и метеорологични фактори, както и релефа също допринасят значително за превишаването на нормите за ФПЧ10.

Във връзка с превишенията на нормите единствено за показател: фини прахови частици под 10 Tm /ФПЧ10/ (и амоняк – специфичен замърсител за района на гр. Никопол), задължение за разработване на програми по чл. 27 от ЗЧАВ имат кметовете на общини: Плевен, Никопол и Ловеч. В останалите райони, в които качеството на въздуха не е нарушено, общините предприемат мерки за запазване на КАВ, чрез изпълнение на програми за опазване на околната среда (по чл. 79 от Закона за опазване на околната среда) и спазване изискванията на действащото екологично законодателство.

Употребата на летливи разтворители в промишлените производства и в сектора на услугите предизвиква отделяне на органични замърсители в атмосферния въздух. Те допринасят за увеличаване както на здравните рискове за човека, така и на т. нар. “парников газ”, оказващ глобално отрицателно влияние върху природата и климата.

През 2010 г. в РИОСВ-Плевен е получена информация за вложените количества органични разтворители от дейността на 63 бр. предприятия в Плевенска и Ловешка област. От тях 16 бр. предприятия са регистрирани като задължени по Наредба № 7, поради консумация на органични разтворители над годишните долни прагови стойности.

Съдържанието на органични разтворители в определени бои, лакове и продукти за пребоядисване на автомобили, се контролира още при производството или внасянето на територията на страната.

Общо за 2010 г. при проверките са открити около 3 тона несъответстващи продукти. Издадени са 50 бр. предписания относно предлагане и/или употреба само на продукти, отговарящи на изискванията на наредбата. В сравнение с 2009 г., количеството на установените несъответстващи на наредбата продукти е увеличено два пъти, главно поради неактуализирани етикети.

Бензиностанциите, петролните бази и терминалите представляват неподвижни източници на емисии от летливи органични вещества, които се съдържат в различните марки бензини – А95, А98 и др.

След 01.01.2010 г. на територията на РИОСВ - Плевен общият брой обекти, които отговарят на изискванията за намаляване на емисиите от ЛОС при съхранение, товарене или разтоварване на бензини е 154. В този брой влизат 73 бензиностанции, отговарящи на изискванията на наредбата при построяване и пускане в експлоатация, 33 бензиностанции - определени за изпълнение на изискванията на наредбата до 31.12.2005г., 2 бензиностанция – за 31.12.2007 г. и общо 46 бензиностанции – определени да изпълнят изискванията на наредбата до 31.12.2009 г.

Анализът на резултатите от извършената контролна дейност на веществата, нарушаващи озоновия слой показва, че е преустановено използването на забранени озонразрушаващи вещества, а разрешените такива се използват в съответствие с изискванията определени в Наредбата за контрол и управление на веществата, нарушаващи озоновия слой. Има тенденция към намаляване на озоноразрушаващия потенциал на съдържаните и използвани вещества.

Промишлената дейност в района контролиран от РИОСВ - Враца е ограничена и не води до сериозно замърсяване на качеството на атмосферния въздух. Регистрираните наднормени концентрации на ФПЧ10 на територията на гр. Враца през 2010 г., както и в предходни години се дължат основно на замърсените и некачествени пътни настилки и използваните горива през отоплителния сезон в битовия сектор. Основните Дружества замърсители на атмосферния въздух: “Химко”АД, гр. Враца и “Камибо”ЕООД - ТП “Хименерго” гр. Враца – специализирани в производство на химически продукти са с преустановена производствена дейност, която през 2010 г. не е възобновявана.

Голяма част от физическите лица, извършващи поддръжка и сервиз на хладилни и климатични инсталации са придобили документ за квалификация за работа с вещества нарушаващи озоновия слой и документ за правоспособност за работа с флуорирани парникови газове. Намалява броя на случаите, в които се установява липса на досие за хладилните и климатични инсталации или не водене на такова от операторите на инсталации. Продължава изграждане на структура за газификация на гр. Враца от страна на Дружеството “Рила Газ” ЕАД, гр. София. До момента такава е изградена в кв. “Околчица”.

Продължава газифицирането на битови и обществени абонати на територията на гр. Мездра. С горните дейности ще бъде постигнато намаляване степента на замърсяване на атмосферния въздух с прах и серен диоксид в приземния слой на населените места от горивни процеси.

С построяването и въвеждането в експлоатация на нови възобновяеми енергийни източници /ветроенергийни паркове, фотоволтаични паркове и водно електрически централи/ ще се намалят в значителна степен изпусканите в атмосферния въздух количества СО2 и прах.

В сравнение с предходната 2009 г. е намалял броя на пусканите на пазара продукти несъответстващи на изискването за етикетиране от обхвата на наредбата за ограничаване емисиите на летливи органични съединения(ЛОС) при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепартурни продукти.

През територията на РИОСВ – Монтана преминава трансевропейският транспортен коридор Е79. Почти цялата пътна инфраструктура на двете области (Видин и Монтана) се нуждае от реконструкции или ремонти. Това допринася за допълнително увеличаване на емисиите на прах и вредни газове от автомобилния транспорт.

По данни на РИОСВ – Монтана през 2010 г. в малките общини замърсяването на въздуха се дължи основно на бита при ползването на твърди горива през отоплителния сезон, а така също и на автотранспорта, особено в тези, през които преминават републикански пътища. Промишлената дейност в тези общини е силно ограничена и не води до сериозно замърсяване на въздуха.

В община Монтана продължава вътрешната газификация на котелни инсталации в не промишлени обществени обекти (преустройство на съществуващи котелни от течно гориво на природен газ и резервен вариант – нафта) и на частни жилищни сгради, в резултат на което се наблюдава известно облекчаване на замърсяването от горивни процеси. Въпреки това не се отчита значително намаляване на съдържанието на фини прахови частици във въздушния басейн над града, главно поради повишената през годините консумация на твърдо гориво в бита през отоплителния сезон, недоброто състояние на уличната мрежа и засиления автомобилен трафик.

Положителна тенденция е стабилното намаляване на концентрациите на серен диоксид и запазването на сравнително ниски стойности на азотен диоксид.

В община Видин също се наблюдава продължителна тенденция на запазване на сравнително високи концентрации на ФПЧ10. Общинската администрация и другите заинтересовани ведомства полагат усилия за подобряване качеството на атмосферния въздух чрез реализиране на пакет от мерки, включени в Комплексната програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми в районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) – Видин, част от Общинската програма за околната среда.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница