Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район
Относителният дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти)
Изтегляне 0.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Съотношението между горските, земеделските и урбанизираните територии е както следва
- Емисиите на парникови газове (приравнени към CO
- Разходите за дълготрайни материални активи с екологично предназначение
- Разходите за дълготрайни материални активи с екологично предназначение на човек от населението
| Относителният дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти) на национално ниво е 5,03%. като за Северозападен район в резултат на извършения анализ е 9,36% антропогенно натоварени площи. Водеща в класацията е област Враца – 6,26%, следвана от областите Плевен – 6,01%, Монтана – 4,68% и Видин – 4,16%. Най – малко антропогенно натоварени площи са за област Ловеч – 4,04%.
Индикаторът се актуализира през 5-годишен период – при актуализация на данните по проект CORINE земно покритие. Стойността за индикатора е изчислена в ГИС среда въз основа на изходни данни от CORINE земно покритие, 2006 г. Съотношението между горските, земеделските и урбанизираните територии е както следва: относителният дял на земеделските земи за страната е 51,75%, а на горските територии - 42,37%, като за Северозападен район делът в процентно съотношение е съответно 116,58% и 50,90%. Делът на земеделските земи по области е: Плевен – 77,87%, Враца – 70,14%, Видин – 60,39%, Монтана – 59,27% и най – малък е делът на област Ловеч – 46,18%. С най-голям относителен дял на горските територии е област Ловеч – 50,45%, следвана от областите Видин – 29,88%, Монтана – 29,73%, Враца – 21,51% и Плевен с 9,97%. Индикаторът се актуализира през 5-годишен период – при актуализация на данните по проект CORINE земно покритие. Стойността за индикатора е изчислена в ГИС среда въз основа на изходни данни от CORINE земно покритие, 2006 г. Емисиите на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) изхвърлени в атмосферата за цялата територия на Република България към 2009 г. е 59 493 kt CO2 екв., като 7865.6 kg/човек от населението. Наличните за Северозападен район данни към 2007 г. са 3 856 248,3 тона CO2 екв. и 4,210 тона/жител, като количеството метан е 209 214,906 т, двуазотен оксид 39 230,2412 т и въглероден диоксид 3 607 803,1 тона CO2 екв. Най-много емисии на човек от населението се падат на областите Видин – 7,854 т и Враца – 6,628 т, следвани от Ловеч – 6,364 т, Плевен – 2,148 т и Монтана е с най – малко емисии - 0,362 т. Разходите за дълготрайни материални активи с екологично предназначение в района през 2009 г. възлизат на 176 614 хил. лева или 13.79% от тези за страната (1 280 563 хил. лева). Наблюдава се ръст по този индикатор спрямо 2008 г. с 36 814 хил. лева. Значително увеличение на разходите за опазване и възстановяване на околната среда в района се наблюдава в област Враца – 125 681 хил. лева през 2009г., в сравнение с 2008г. (74 044 хил. лева). В останалите области се отчита намаление по този индикатор, по-значително в област Видин – от 8 178 хил. лева през 2008 г. на 3 879 хил. лева през 2009 г. и в област Ловеч – от 34 383 хил. лева за 2008 г. на 25 609 хил. лева за 2009 г. Разходите за дълготрайни материални активи с екологично предназначение на човек от населението на национално ниво за 2009 г. е 169.30 лв., като за Северозападен район разходите са 195.69 лева. Наблюдава се увеличение спрямо 2007 г. в размер на 13.14 лв./човек. С най-много разходи на човек от населението са областите Враца и Ловеч – 638.58 лв. и 169,42 лв./човек/. За областите Монтана и Плевен разходите са 52.39 лв./човек/ и 45.69 лв. Единствено в област Видин се наблюдава намаление – от 70.29 лв. през 2007 г. на 35.89 лв./човек/ през 2009 г. На база анализите относно дял от територията на териториалната единица с висок риск от ерозия е определено, че най-голям дял от почвите в България (52,47%) и най-голям дял от почвите в Северозападен район (57,56%) са със средна до силна податливост на ерозиране, като водещ е делът на област Ловеч – 67,67% следван от област Монтана – 66,69%, най – малък дял се пада за област Видин е 42,43%. Най-малък е делът в Северозападен район на почвите, които са със силна податливост на ерозиране – 0,01%. Делът на почвите със силна и много силна податливост на ерозията се пада отново най - много на област Ловеч 0,05% и 17,89%. Областите, при които има най - голям относителен дял на почвите с много слаба, слаба и средна податливост на ерозията са съответно Плевен – 1,26%, Видин – 31,63% и отново Плевен с 26,36%. Индикаторът се актуализира през 5-годишен период (наличните данни са за 2006 г.) По данни на Изпълнителната Агенция по Околна Среда (ИАОС) водоплощната ерозия засяга над 60% от земеделските земи на територията на страната, като площното разпространение на ерозионните процеси през 2009 г. възлиза на 10 395 397 ha. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1.7% от територията на страната, а с умерен 9.2%. На територията на Северозападен район най-широко разпространение на процеса е установено в общините в област Ловеч и община Чупрене в област Видин. По данни на ИАОС по показател среден интензитет на водоплощната ерозия в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 4.3 t/ha/y, следвана от община Ябланица – 2.9 t/ha/y, община Угърчин – 2.7 t/ha/y, община Чупрене – 2.1 t/ha/y. Най-ниска стойност е отчетена в община Априлци – 2.0 t/ha/y. По показател загуба на почва в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 1.6 mln t, следвана от община Троян – 0.7 mln t, община Априлци и община Ябланица – 0.5 mln t. Най-ниска стойност е отчетена в община Угърчин – 0.4 mln t. Наличните към момента данни за степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност позволяват извършването на изчисления и анализи на национално ниво, докато за по-ниските териториални равнища (общини и региони за планиране) подобни изчисления към момента са невъзможни поради липсата на изходни данни. Индикаторът отразява спестената енергия чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност и произведената енергия от ВЕИ в дадена АТЕ (община, регион, държава), сравнени с поставените национални цели. През 2009 г. делът на електроенергията от ВЕИ в брутното потребление на електроенергия в страната е 9,8 %. 
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.74 Mb. Сподели с приятели:
|