Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северен централен район (2014-2020)



страница6/14
Дата17.08.2018
Размер2.26 Mb.
#80654
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Източник: НСИ

През 2014 г. реализираните приходи от нощувки в сферата на туризма в Северния централен район са 24 555 762 лв., което спрямо страната представлява едва 2,46 %, в т.ч. от чужденци – 0,93 %. Развитието на туризма в района е колебливо, като и броят на средствата за подслон и броят на реализираните нощувки варират в широки граници в периода 2009-2014 г. В сравнение с 2013 г. нарастването на приходите от нощувки е 2,72 %, като през годините се наблюдава и намаляване на приходите. Посочените данни показват, че безспорно големият туристически потенциал в СЦР остава нереализиран.



Фигура 4: Приходи от нощувки в Северен централен район през периода 2009-2014 г. (лв.)



Източник: НСИ

Вътрешнорегионалните различия по отношение на туризма продължават да са ясно откроени, като област Велико Търново остава водеща по изграденост на туристическата база, реализирани леглодни и приходи от нощувки, следвана от област Габрово.



Таблица 9: Развитие на туризма в Северен централен район през 2014 г.

Райони / области

Легла

Легла – денонощия

Реализирани нощувки

Приходи от нощувки (лв.)

Общо

в т.ч. чужденци

Общо

в т.ч. чужденци

БЪЛГАРИЯ

314 257

61 396 232

21 698 391

14 077 798

998 344 818

711 764 101

Северен централен район

11 542

4 049 708

653 968

131 344

24 555 762

6 636 525

Велико Търново

5 297

1 851 111

267 452

62 377

10 464 109

3 186 400

Габрово

3 393

1 187 034

184 993

20 725

5 316 038

801 699

Разград

609

221 895

34 822

5 473

1 251 072

224 554

Русе

1 616

560 051

133 966

37 769

6 259 837

2 192 977

Силистра

627

229 617

32735

5 000

12 64 706

230 895

Източник: НСИ

Текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението и задържащо се високо равнище на общата и детската смъртност. Като положителни тенденции през 2014 г. могат да се отбележат увеличаването на броя на живородените деца и нарастващата средна продължителност на живота на населението.

По данни на НСИ, към 31.12.2014 г. населението на България е 7 202 198 души, което представлява 1,4 % от населението на ЕС-28 и нарежда страната на 16-то място по брой на населението, непосредствено след Австрия (8 507 хил. души) и преди Дания (5 627 хил. души).

Демографската структура и тенденциите от последните години в Северен централен район са подчертано негативни. В годините след преброяването от 1985 г. населението постоянно намалява. Демографското развитие на района като цяло следва общата негативна тенденция, характеризираща се с намаляване броя на населението, натрупване на население във високите възрастови контингенти, отрицателен механичен и естествен прираст.

По данни на НСИ към 31.12.2014 г., населението в Северния централен район наброява 825 536 души и спрямо 2013 г. (835 813 души) намалява с 10 277 души (1,23 %). И в шестте района от ниво 2 броят на населението през 2014 г. намалява спрямо 2013 г., като най-голямо е намалението в Северозападния район (1,6 %), а най-малко – в Югозападния (0,1 %). Северният централен район заема предпоследно пето място по този показател – 11,46 % от населението на страната за 2014 г., като изпреварва само Северозападния район (11,07 %).

И във вътрешнорегионален аспект за всички области в района е характерна тази тенденция на намаляване броя на населението. С най-голям брой население през 2014 г. остава област Велико Търново - 247 782 души (3,44 % от населението на страната и 30,01 % от населението на СЦР), а на последно място е област Силистра със 114 670 души.



Гъстотата на населението в Северния централен район по данни към 31.12.2014 г. е 55,1 души на кв.км и е по-ниска от тази за страната (64,9 д./кв.км). Във вътрешнорегионален план най-висока е гъстотата на населението в област Русе (81,2 д./кв.км), а най-ниска – в област Силистра (40,3 д./кв.км).

Таблица 10: Брой и гъстота на населението към 31.12.2014 г.

Райони / области

Брой на населението

Гъстота на населението (души/кв.км)

БЪЛГАРИЯ__7_202_198__64,9'>БЪЛГАРИЯ

7 202 198

64,9

Северозападен район

797 142

41,8

Северен централен район

825 536

55,1

Велико Търново

247 782

53,2

Габрово

116 351

57,5

Разград

119 048

45,1

Русе

227 685

81,2

Силистра

114 670

40,3

Североизточен район

949 957

65,6

Югоизточен район

1 058 515

53,5

Югозападен район

2 125 212

104,7

Южен централен район

1 445 836

64,6

Източник:НСИ
Естественият прираст за 2014 г. на Северния централен район следва общите за страната негативни тенденции и продължава да е отрицателен (-7 240 души или -8,7 ‰). Спрямо районите от ниво 2 в Европа, прирастът на населението в Северен централен район показва едни от най-неблагоприятните отрицателни стойности за периода между 2001 г. и 2014 г. В сравнение с другите райони на България, единствено в Северозападния район се наблюдават по-неблагоприятни тенденции.

За района е характерна и силна тенденция на отрицателен механичен прираст, която представлява другата основна причина за наблюдаваните негативни тенденции в промяната на броя на населението.



Отрицателната тенденция е характерна и за всички области в Северен централен район. Водещо място по този негативен показател в района заема област Габрово с отрицателен прираст -11,6 ‰, следвана от областите Русе с -8,5 ‰ и област Силистра с -8,4 ‰.

Таблица 11: Естествен прираст от населението през 2014 г.

Райони / области

Естествен прираст на населението

Естествен прираст на 1000 души от населението

души



БЪЛГАРИЯ

-41 367

-5,7

Северозападен район

-9 250

-11,5

Северен централен район

-7 240

-8,7

Велико Търново

-2 057

-8,2

Габрово

-1 360

-11,6

Разград

-910

-7,6

Русе

-1 940

-8,5

Силистра

-973

-8,4

Североизточен район

-4 526

-4,7

Югоизточен район

-5 079

-4,8

Югозападен район

-7 754

-3,6

Южен централен район

-7 518

-5,2

Източник:НСИ
Промяната на възрастовата структура на населението на СЦР между двете последни преброявания (2001 г. и 2011 г.) показва силно негативна тенденция. Наблюдава се рязко свиване на дела на жителите във възрастовите групи между 10 и 19 години и нарастване на абсолютния брой жители на възраст над 60 години. По-слабо е свиването в броя на лицата на възраст между 5 и 9 години и тези на възраст между 0 и 4 години.

По отношение на половата структура на населението в Северния централен район, по данни на НСИ за 2014 г., преобладават жените, които са 51,3 % от населението (423 532 души). Този процент е близък до средните стойности за страната (51,38 %), което е породено най-вече от възрастовата структура на населението на територията на района, а именно фактът, че в процентно изражение възрастното население е над средните стойности за страната и е по-голяма средната продължителност на живота при жените.

През 2014 г. ситуацията на пазара на труда в страната се подобрява. Икономически активното население на възраст 15-64 г. е 3 308,7 хил. души през 2014 г. Коефициентът на икономическа активност за същата възрастова група е 69,0 % или с 0,6 процентни пункта по-висок спрямо 2013 г.

В регионален аспект с най-голям брой икономически активно население на възраст 15-64 г. през 2014 г. е Югозападният район (1 058,7 хил. души), следван от Южния централен (674,1 хил. души), а на последно място е Северозападният район (320,7 хил. души). Съответно и коефициентът на икономическа активност за възрастовата група 15-64 г. за 2014 г. е най-висок в Югозападния район (72,7 %) и Южния централен район (69,9 %), а най-нисък – в Северозападния район (64,2 %).

През последните няколко години се наблюдава намаление на броя на работната сила в СЦР. До голяма степен това се дължи от една страна на намалението на младите контингенти, които встъпват във възраст, позволяваща заемане на работно място, от друга – на емигриралата работна сила в посока чужбина или Югозападния район и от трета страна – на малкия брой имигрирала работна сила поради малкото възможности за работа, които се предлагат.

Коефициентът на икономическа активност на населението на 15-64 навършени години в Северния централен район през 2014 г. е 66,3 % – стойност под средната за страната (69,0 %), като в сравнение с 2013 г. нараства с около 0,6 процентни пункта.

Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години в СЦР е също със стойност под средната за страната и бележи незначително нарастване (с около 0,1 процентни пункта) в сравнение с 2013 г.

Във вътрешнотериториален аспект, през 2014 г. най-висок е коефициентът на икономическа активност в област Велико Търново (52,7 %), а най-нисък – в област Русе (48,3 %). В областите Велико Търново и Силистра се отбелязва увеличение спрямо 2013 г., в областите Габрово и Русе – намаление, а в област Разград – коефициентът остава без промяна, но като цяло във всички области в СЦР стойността на показателя е под средната за България (54,1 %). С по-близки коефициенти до този за страната са областите Велико Търново (52,7 %) и Габрово (52,3 %).


Таблица 12: Коефициент на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години през периода 2009-2014 г. (%)

Райони и области

2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

БЪЛГАРИЯ

53,0

52,0

52,5

53,1

53,9

54,1

Северен централен район

49,3

47,4

49,0

50,1

50,5

50,6

Велико Търново

46,8

44,8

48,2

49,8

51,2

52,7

Габрово

49,7

48,3

48,9

50,0

52,7

52,3

Разград

48,4

47,6

51,1

51,7

50,3

50,3

Русе

53,4

51,3

51,0

51,1

50,5

48,3

Силистра

47,2

44,4

44,9

47,0

47,2

49,5

Източник: НСИ
По данни на ЕВРОСТАТ за 2014 г., коефициентът на заетост на населението на възраст 15-64 години в 28-те държави-членки на ЕС е 64,9 % и в сравнение с 2013 г. (64,1 %) нараства с 0,8 процентни пункта. Коефициентът на заетост за населението на 15-64 години за България за същия период е 61,0 %, или с 1,5 процентни пункта по-висок в сравнение с 2013 г. (59,5 %).

Коефициентът на заетост на населението на 15-64 години през 2014 г. се увеличава спрямо 2013 г. в пет от районите от ниво 2, с изключение в Югоизточния район, където намалява с 0,5 процентни пункта. Най-висок той е в Югозападния район (66,1 %), а най-нисък – в Северозападния район (55,0 %).

През 2014 г. равнището на заетост на населението на 15-64 години за Северния централен район е 57,4 %, дял по-нисък от средния за страната (61,0 %) и спрямо 2013 г. се увеличава с 1,9 процентни пункта. По този показател СЦР заема пето място в страната преди СЗР (55,0 %) и едно от последните места в ЕС-28 (64,9 %).

През 2014 г. коефициентът на заетост на населението на възраст от 20 до 64 навършени години (цел на стратегия „Европа 2020”) на ниво ЕС-28 е 69,2 % и нараства с 0,8 процентни пункта спрямо 2013 г. (68,4 %). За България коефициентът е 65,1 % за 2014 г. и нараства с 1,6 процентни пункта спрямо 2013 г. (63,5 %). По този показател България отстъпва с 4,1 процентни пункта от средната стойност за ЕС-28 (69,2 %).

Различията в броя на заетите и коефициента на заетост в отделните региони от ниво 2 в страната са относително постоянни. Те са резултат от въздействието на различни демографски и социално-икономически фактори. Най-висок е коефициентът на заетост на населението на възраст от 20 до 64 навършени години в Югозападния район – 70,1 %, което се дължи на социално-икономическото развитие на този регион, както и на местонахождението на столицата в него, а най-нисък в Северозападния район – 58,9 %.

През 2014 г. равнището на заетост на населението на 20-64 навършени години за Северния централен район е 61,8 %, което е по-ниско от средното за страната (65,1 %) и спрямо 2013 г. се увеличава с 1,9 процентни пункта.

Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече навършени години за страната през 2014 г. е 48,0 % и се увеличава с 1,1 процентни пункта спрямо 2013 г. (46,9 %).

Стойността му е най-висока в Югозападния район – 53,3 % и е значително по-висока от тези в останалите райони от ниво 2. На последно място отново е Северозападният район (40,2 %) със съществената разлика от 13,1 процентни пункта.

През 2014 г. равнището на заетост за Северния централен район е 44,0 %, което е по-ниско от средното за страната (48,0 %). В сравнение с 2013 г. коефициентът се увеличава с 1,2 процентни пункта.

Във вътрешнорегионален план – с най-високо равнище на заетост се характеризират областите Габрово (48,1 %) и Велико Търново (46,5 %), а с най-ниско – област Силистра (38,4 %).



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница