Източник: НСИ
През 2014 г. реализираните приходи от нощувки в сферата на туризма в Северния централен район са 24 555 762 лв., което спрямо страната представлява едва 2,46 %, в т.ч. от чужденци – 0,93 %. Развитието на туризма в района е колебливо, като и броят на средствата за подслон и броят на реализираните нощувки варират в широки граници в периода 2009-2014 г. В сравнение с 2013 г. нарастването на приходите от нощувки е 2,72 %, като през годините се наблюдава и намаляване на приходите. Посочените данни показват, че безспорно големият туристически потенциал в СЦР остава нереализиран.
Фигура 4: Приходи от нощувки в Северен централен район през периода 2009-2014 г. (лв.)
Източник: НСИ
Вътрешнорегионалните различия по отношение на туризма продължават да са ясно откроени, като област Велико Търново остава водеща по изграденост на туристическата база, реализирани леглодни и приходи от нощувки, следвана от област Габрово.
Таблица 9: Развитие на туризма в Северен централен район през 2014 г.
Райони / области
|
Легла
|
Легла – денонощия
|
Реализирани нощувки
|
Приходи от нощувки (лв.)
|
Общо
|
в т.ч. чужденци
|
Общо
|
в т.ч. чужденци
|
БЪЛГАРИЯ
|
314 257
|
61 396 232
|
21 698 391
|
14 077 798
|
998 344 818
|
711 764 101
|
Северен централен район
|
11 542
|
4 049 708
|
653 968
|
131 344
|
24 555 762
|
6 636 525
|
Велико Търново
|
5 297
|
1 851 111
|
267 452
|
62 377
|
10 464 109
|
3 186 400
|
Габрово
|
3 393
|
1 187 034
|
184 993
|
20 725
|
5 316 038
|
801 699
|
Разград
|
609
|
221 895
|
34 822
|
5 473
|
1 251 072
|
224 554
|
Русе
|
1 616
|
560 051
|
133 966
|
37 769
|
6 259 837
|
2 192 977
|
Силистра
|
627
|
229 617
|
32735
|
5 000
|
12 64 706
|
230 895
|
Източник: НСИ
Текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението и задържащо се високо равнище на общата и детската смъртност. Като положителни тенденции през 2014 г. могат да се отбележат увеличаването на броя на живородените деца и нарастващата средна продължителност на живота на населението.
По данни на НСИ, към 31.12.2014 г. населението на България е 7 202 198 души, което представлява 1,4 % от населението на ЕС-28 и нарежда страната на 16-то място по брой на населението, непосредствено след Австрия (8 507 хил. души) и преди Дания (5 627 хил. души).
Демографската структура и тенденциите от последните години в Северен централен район са подчертано негативни. В годините след преброяването от 1985 г. населението постоянно намалява. Демографското развитие на района като цяло следва общата негативна тенденция, характеризираща се с намаляване броя на населението, натрупване на население във високите възрастови контингенти, отрицателен механичен и естествен прираст.
По данни на НСИ към 31.12.2014 г., населението в Северния централен район наброява 825 536 души и спрямо 2013 г. (835 813 души) намалява с 10 277 души (1,23 %). И в шестте района от ниво 2 броят на населението през 2014 г. намалява спрямо 2013 г., като най-голямо е намалението в Северозападния район (1,6 %), а най-малко – в Югозападния (0,1 %). Северният централен район заема предпоследно пето място по този показател – 11,46 % от населението на страната за 2014 г., като изпреварва само Северозападния район (11,07 %).
И във вътрешнорегионален аспект за всички области в района е характерна тази тенденция на намаляване броя на населението. С най-голям брой население през 2014 г. остава област Велико Търново - 247 782 души (3,44 % от населението на страната и 30,01 % от населението на СЦР), а на последно място е област Силистра със 114 670 души.
Гъстотата на населението в Северния централен район по данни към 31.12.2014 г. е 55,1 души на кв.км и е по-ниска от тази за страната (64,9 д./кв.км). Във вътрешнорегионален план най-висока е гъстотата на населението в област Русе (81,2 д./кв.км), а най-ниска – в област Силистра (40,3 д./кв.км).
Таблица 10: Брой и гъстота на населението към 31.12.2014 г.
Райони / области
|
Брой на населението
|
Гъстота на населението (души/кв.км)
|
БЪЛГАРИЯ__7_202_198__64,9'>БЪЛГАРИЯ
|
7 202 198
|
64,9
|
Северозападен район
|
797 142
|
41,8
|
Северен централен район
|
825 536
|
55,1
|
Велико Търново
|
247 782
|
53,2
|
Габрово
|
116 351
|
57,5
|
Разград
|
119 048
|
45,1
|
Русе
|
227 685
|
81,2
|
Силистра
|
114 670
|
40,3
|
Североизточен район
|
949 957
|
65,6
|
Югоизточен район
|
1 058 515
|
53,5
|
Югозападен район
|
2 125 212
|
104,7
|
Южен централен район
|
1 445 836
|
64,6
|
Източник:НСИ
Естественият прираст за 2014 г. на Северния централен район следва общите за страната негативни тенденции и продължава да е отрицателен (-7 240 души или -8,7 ‰). Спрямо районите от ниво 2 в Европа, прирастът на населението в Северен централен район показва едни от най-неблагоприятните отрицателни стойности за периода между 2001 г. и 2014 г. В сравнение с другите райони на България, единствено в Северозападния район се наблюдават по-неблагоприятни тенденции.
За района е характерна и силна тенденция на отрицателен механичен прираст, която представлява другата основна причина за наблюдаваните негативни тенденции в промяната на броя на населението.
Отрицателната тенденция е характерна и за всички области в Северен централен район. Водещо място по този негативен показател в района заема област Габрово с отрицателен прираст -11,6 ‰, следвана от областите Русе с -8,5 ‰ и област Силистра с -8,4 ‰.
Таблица 11: Естествен прираст от населението през 2014 г.
Райони / области
|
Естествен прираст на населението
|
Естествен прираст на 1000 души от населението
|
души
|
‰
|
БЪЛГАРИЯ
|
-41 367
|
-5,7
|
Северозападен район
|
-9 250
|
-11,5
|
Северен централен район
|
-7 240
|
-8,7
|
Велико Търново
|
-2 057
|
-8,2
|
Габрово
|
-1 360
|
-11,6
|
Разград
|
-910
|
-7,6
|
Русе
|
-1 940
|
-8,5
|
Силистра
|
-973
|
-8,4
|
Североизточен район
|
-4 526
|
-4,7
|
Югоизточен район
|
-5 079
|
-4,8
|
Югозападен район
|
-7 754
|
-3,6
|
Южен централен район
|
-7 518
|
-5,2
|
Източник:НСИ
Промяната на възрастовата структура на населението на СЦР между двете последни преброявания (2001 г. и 2011 г.) показва силно негативна тенденция. Наблюдава се рязко свиване на дела на жителите във възрастовите групи между 10 и 19 години и нарастване на абсолютния брой жители на възраст над 60 години. По-слабо е свиването в броя на лицата на възраст между 5 и 9 години и тези на възраст между 0 и 4 години.
По отношение на половата структура на населението в Северния централен район, по данни на НСИ за 2014 г., преобладават жените, които са 51,3 % от населението (423 532 души). Този процент е близък до средните стойности за страната (51,38 %), което е породено най-вече от възрастовата структура на населението на територията на района, а именно фактът, че в процентно изражение възрастното население е над средните стойности за страната и е по-голяма средната продължителност на живота при жените.
През 2014 г. ситуацията на пазара на труда в страната се подобрява. Икономически активното население на възраст 15-64 г. е 3 308,7 хил. души през 2014 г. Коефициентът на икономическа активност за същата възрастова група е 69,0 % или с 0,6 процентни пункта по-висок спрямо 2013 г.
В регионален аспект с най-голям брой икономически активно население на възраст 15-64 г. през 2014 г. е Югозападният район (1 058,7 хил. души), следван от Южния централен (674,1 хил. души), а на последно място е Северозападният район (320,7 хил. души). Съответно и коефициентът на икономическа активност за възрастовата група 15-64 г. за 2014 г. е най-висок в Югозападния район (72,7 %) и Южния централен район (69,9 %), а най-нисък – в Северозападния район (64,2 %).
През последните няколко години се наблюдава намаление на броя на работната сила в СЦР. До голяма степен това се дължи от една страна на намалението на младите контингенти, които встъпват във възраст, позволяваща заемане на работно място, от друга – на емигриралата работна сила в посока чужбина или Югозападния район и от трета страна – на малкия брой имигрирала работна сила поради малкото възможности за работа, които се предлагат.
Коефициентът на икономическа активност на населението на 15-64 навършени години в Северния централен район през 2014 г. е 66,3 % – стойност под средната за страната (69,0 %), като в сравнение с 2013 г. нараства с около 0,6 процентни пункта.
Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години в СЦР е също със стойност под средната за страната и бележи незначително нарастване (с около 0,1 процентни пункта) в сравнение с 2013 г.
Във вътрешнотериториален аспект, през 2014 г. най-висок е коефициентът на икономическа активност в област Велико Търново (52,7 %), а най-нисък – в област Русе (48,3 %). В областите Велико Търново и Силистра се отбелязва увеличение спрямо 2013 г., в областите Габрово и Русе – намаление, а в област Разград – коефициентът остава без промяна, но като цяло във всички области в СЦР стойността на показателя е под средната за България (54,1 %). С по-близки коефициенти до този за страната са областите Велико Търново (52,7 %) и Габрово (52,3 %).
Таблица 12: Коефициент на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години през периода 2009-2014 г. (%)
Райони и области
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
2012 г.
|
2013 г.
|
2014 г.
|
БЪЛГАРИЯ
|
53,0
|
52,0
|
52,5
|
53,1
|
53,9
|
54,1
|
Северен централен район
|
49,3
|
47,4
|
49,0
|
50,1
|
50,5
|
50,6
|
Велико Търново
|
46,8
|
44,8
|
48,2
|
49,8
|
51,2
|
52,7
|
Габрово
|
49,7
|
48,3
|
48,9
|
50,0
|
52,7
|
52,3
|
Разград
|
48,4
|
47,6
|
51,1
|
51,7
|
50,3
|
50,3
|
Русе
|
53,4
|
51,3
|
51,0
|
51,1
|
50,5
|
48,3
|
Силистра
|
47,2
|
44,4
|
44,9
|
47,0
|
47,2
|
49,5
|
Източник: НСИ
По данни на ЕВРОСТАТ за 2014 г., коефициентът на заетост на населението на възраст 15-64 години в 28-те държави-членки на ЕС е 64,9 % и в сравнение с 2013 г. (64,1 %) нараства с 0,8 процентни пункта. Коефициентът на заетост за населението на 15-64 години за България за същия период е 61,0 %, или с 1,5 процентни пункта по-висок в сравнение с 2013 г. (59,5 %).
Коефициентът на заетост на населението на 15-64 години през 2014 г. се увеличава спрямо 2013 г. в пет от районите от ниво 2, с изключение в Югоизточния район, където намалява с 0,5 процентни пункта. Най-висок той е в Югозападния район (66,1 %), а най-нисък – в Северозападния район (55,0 %).
През 2014 г. равнището на заетост на населението на 15-64 години за Северния централен район е 57,4 %, дял по-нисък от средния за страната (61,0 %) и спрямо 2013 г. се увеличава с 1,9 процентни пункта. По този показател СЦР заема пето място в страната преди СЗР (55,0 %) и едно от последните места в ЕС-28 (64,9 %).
През 2014 г. коефициентът на заетост на населението на възраст от 20 до 64 навършени години (цел на стратегия „Европа 2020”) на ниво ЕС-28 е 69,2 % и нараства с 0,8 процентни пункта спрямо 2013 г. (68,4 %). За България коефициентът е 65,1 % за 2014 г. и нараства с 1,6 процентни пункта спрямо 2013 г. (63,5 %). По този показател България отстъпва с 4,1 процентни пункта от средната стойност за ЕС-28 (69,2 %).
Различията в броя на заетите и коефициента на заетост в отделните региони от ниво 2 в страната са относително постоянни. Те са резултат от въздействието на различни демографски и социално-икономически фактори. Най-висок е коефициентът на заетост на населението на възраст от 20 до 64 навършени години в Югозападния район – 70,1 %, което се дължи на социално-икономическото развитие на този регион, както и на местонахождението на столицата в него, а най-нисък в Северозападния район – 58,9 %.
През 2014 г. равнището на заетост на населението на 20-64 навършени години за Северния централен район е 61,8 %, което е по-ниско от средното за страната (65,1 %) и спрямо 2013 г. се увеличава с 1,9 процентни пункта.
Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече навършени години за страната през 2014 г. е 48,0 % и се увеличава с 1,1 процентни пункта спрямо 2013 г. (46,9 %).
Стойността му е най-висока в Югозападния район – 53,3 % и е значително по-висока от тези в останалите райони от ниво 2. На последно място отново е Северозападният район (40,2 %) със съществената разлика от 13,1 процентни пункта.
През 2014 г. равнището на заетост за Северния централен район е 44,0 %, което е по-ниско от средното за страната (48,0 %). В сравнение с 2013 г. коефициентът се увеличава с 1,2 процентни пункта.
Във вътрешнорегионален план – с най-високо равнище на заетост се характеризират областите Габрово (48,1 %) и Велико Търново (46,5 %), а с най-ниско – област Силистра (38,4 %).
Сподели с приятели: |