Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северен централен район (2014-2020)

През учебната 2014/2015 г. в Северния централен район се намират 11,8 % от всички детски градини (235 бр.) в страната (1 991 бр.), като районът продължава да заема последно място в сравнение с другите райони от ниво 2 в страната. През периода детските градини в СЦР намаляват спрямо предходната учебна година с 14, в резултат на намалението им в областите Велико Търново (с 1), Габрово (с 1) и Разград (с 13). В област Русе се увеличават с една, а в област Силистра – броят се запазва.

През учебната 2014/2015 г. в детските градини в района са настанени 25 375 деца, което е с 390 (или с 1,4 %) повече в сравнение с предходната учебна година. С най-голяма концентрация на детски градини са областите Велико Търново (78 бр.) и Разград (66 бр.), а с най-голям брой деца в детските градини – областите Велико Търново и Русе.

По данни на НСИ, през 2013 г. системата на здравеопазване в Северния централен район включва 34 болнични заведения (с 5 136 легла,) които намаляват с едно (в област Габрово) спрямо 2012 г. От тях многопрофилните болници са 17, а специализираните – 12. В сравнение с останалите райони от ниво 2, СЦР заема пето предпоследно място по този показател преди Североизточния район (33 бр.). Най-голям е броят на болничните заведения в област Велико Търново – 12, а най-малък е в областите Разград и Силистра – съответно с по 3 болници.

В сравнение с 2012 г. лечебните заведения за извънболнична помощ в СЦР нарастват с 6 бр., но въпреки това и по този показател районът изпреварва само СЗР (172 бр.).

Във вътрешнорегионален план, през 2013 г. най-добра осигуреност с лечебни заведения има в областите Велико Търново и Русе.

През 2013 г. на областно ниво се наблюдава териториален дисбаланс относно обезпечеността на населението с лекари и лекари по дентална медицина. В сравнение с другите райони в страната, общият брой на лекарите в СЦР (2 641 бр.) е най-малък. Отнесено към броя на населението, на един лекар в СЦР се падат 316 души, което го нарежда на първо място в страната (250 души), като най-голям е броят на обслуженото население в област Разград (388 души), а най-малък – в област Габрово (253 души). По отношение на показателя брой на населението на един лекар по дентална медицина, в СЦР през 2013 г. се отчита намаление спрямо 2012 г., въпреки че общият брой на тези специалисти в района нараства – от 605 за 2012 г. на 652 за 2013 г. Най-голям брой население на един лекар по дентална медицина се отчита в областите Разград (1 630 души) и Силистра (1 612 души).

На национално ниво се наблюдава устойчива тенденция на нарастване на броя на жилищата за периода 2007-2013 г. – със 171 483 бр. (от 3 746 758 бр. до 3 918 241 бр.)

В Северния централен район за периода 2007-2010 г. се наблюдава тенденция на увеличаване на броя на жилищата – с 5 789 бр. (от 469 533 бр. за 2007 г. до 475 322 бр. за 2010 г.), през 2011 г. техният брой намалява с 10 070 бр. (до 465 252 бр.). През периода 2012-2013 г. отново започва да нараства броят на жилищата в района и от 466 057 бр. през 2012 г. достига 466 714 бр. през 2013 г. Относителният им дял за 2013 г. е 11,91 % от общия брой жилища в страната, т.е. се запазва на същото ниво от 2012 г. (11,92 %).

По данни на НСИ, през 2013 г. в Северен централен район са въведени в експлоатация общо 248 бр. новопостроени жилищни сгради по конструкция, от които 190 стоманобетонни, 49 тухлени и 9 други. Въведените в експлоатация новопостроени жилища по брой на стаите са 718 или 7,74 % от общия брой за страната.

Общите условия за изпълнението на РПР на СЦР през 2014 г. са свързани и със състоянието и тенденциите в развитието на техническата инфраструктура на територията на района.

През 2013 г. общата дължина на пътната мрежа в СЦР е 6 245 км, от които 2 964 км са републикански пътища и 3 281 км са общински пътища, по данни на НСИ. Гъстотата на пътищата от републиканската пътна мрежа (РПМ) е 0,20 км/кв.км и е по-висока от средната за страната – 0,18 км/кв.км. Докато за периода 2008-2010 г. дължината на РПМ е без съществена промяна, към 31.12.2011 г. се отчита нарастване с 5 км в сравнение с предходната 2010 г. (от 2 959 км през 2010 г. до 2 964 км през 2011 г.), а през 2012 г. и 2013 г. не се отчита изменение, по данни на НСИ. Липсата на изградени автомагистрали определя по-ниското качество на транспортно обслужване на населените места в района.

В района е добре развит водният (речен) транспорт по ОЕТК № VII – река Дунав. Функционират четири пристанища с национално значение – Русе (и с международно значение), Свищов, Тутракан и Силистра. Гъстотата на пристанищната инфраструктура е висока и продължава да разполага с по-голям капацитет от обема на обработваните в нея товари.

В СЦР е развит и въздушният транспорт. На територията на района има две летища: летище Горна Оряховица и летище Русе. Летище Горна Оряховица има водеща роля за социално-икономическото развитие на района.

Съобщителната инфраструктура е добре развита, със сравнително добро качество на телекомуникационните връзки в района. През 2013 г. се запазва броят на пощенските станции (481 бр.) спрямо предходната година, а броят на пощенските агентства (офиси) намалява с 11 и достига до 339 бр. За периода 2008-2013 г. броят на пощенските станции е 481 и не се променя, докато броят на пощенските агентства (офиси) нараства с 228 (от 111 бр. до 339 бр.).

По данни на НСИ, през 2014 г. повече от половината домакинства (56,7 %) в България имат достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан растеж от 3,0 п.п. спрямо предходната година.

В сравнение с 2013 г., в регионален аспект също се наблюдава повишаване в относителните дялове на домакинствата с интернет достъп за всички райони от ниво 2, с изключение на Югозападния район, в който има намаление с 0,9 п.п. Въпреки това, ЮЗР, към който принадлежи и столицата остава с най-висок дял – 63,4 %. След него се нареждат СЦР и ЮЦР, в които малко повече от половината домакинства имат достъп до интернет – съответно 59,6 % и 54,2 %. През 2014 г. стойността на индикатора за СЦР нараства значително – с 10 п.п. спрямо 2013 г. и районът вече заема второ място след Югозападния район. От тенденцията за страната значително изостават домакинства в Северозападния район, където само 43,8 % от тях имат достъп до интернет.

По данни на НСИ, през 2014 г. редовно използващите интернет граждани в Северния централен район са 55,3 % от населението на района, като са отбелязва нарастване с 6,9 п.п. спрямо 2013 г. (48,4 %). Стойността на индикатора вече е над средната за страната (51,2 %) и СЦР се нарежда на второ място след Югозападния район (64,1 %).

През 2014 г. продължава положителната устойчива тенденция на намаляване на относителния дял на лицата, които никога не са използвали интернет с 6,2 п.п. (от 43,0 % за 2013 г. до 36,8 % за 2014 г.), като стойността на индикатора вече е по-ниска от средната за страната (37,1 %). През 2014 г. най-ниски стойности на показателя са отчетени в ЮЗР (28,3 %), следван от СЦР (36,8 %) и СИР (39,2 %), а най-високи – в СЗР (43,9 %) и ЮИР (43,5 %), по данни на НСИ.

И през 2013 г. в СЦР продължават да се правят най-малко разходи за опазване и възстановяване на околната среда в сравнение с останалите райони. Те варират в диапазона от 5,33 % през 2009 г. до 6,09 % през 2013 г. от общите разходи за страната. Най-значителните разходи за опазване на околната среда в района през 2013 г. са направени в областите Русе (32,19 % от разходите в СЦР) и Велико Търново (30,96 %), следвани от областите Разград (16,68 %) и Габрово (13,70 %), а най-малко разходи са направени в област Силистра (6,47 %).

По степен на изграденост на водоснабдителната мрежа Северният централен район е на едно от първите места в страната, но по отношение на канализационните мрежи и обслужване от ПСОВ районът продължава да изостава. Относителният дял на населението, свързано с общественото водоснабдяване за 2013 г. е 99,8 % и е по-висок от средния за страната (99,3 %). През 2013 г. в СЦР делът на населението, което е с режим на водоснабдяване е 5,8 % и намалява с 0,3 процентни пункта спрямо предходната година (5,5 %), при средна стойност за страната 2,9 %. В две от областите на района населението е на режимно водоснабдяване – област Габрово с 27,6 % от населението (намалява с 0,5 п.п. спрямо 2012 г.) и област Велико Търново с 5,4 % (намалява с 0,7 п.п. спрямо 2012 г.) от населението.

През 2013 г. на територията на района функционират 15 депа (с 2 депа по-малко в сравнение с предходната 2012 г.), които като относителен дял са 10,42 % от общия брой за страната. Повече от половината депа за битови отпадъци функционират на територията на област Велико Търново – 8 бр. (с 1 депо по-малко в сравнение с 2012 г.), а в останалите области броят на депата е малък: в Разград – 1 бр. (без изменение), Силистра – 1 бр. (без изменение), Габрово – 3 бр. (без изменение) и Русе – 3 бр. (без изменение). Трайната тенденция на намаляване на дела на изградените депа за битови отпадъци през периода 2007-2013 г. (от 122 бр. през 2007 г. на 15 бр. през 2013 г.) се дължи на организиране на събирането в 4 регионални депа за обезвреждане на битови отпадъци: в Русе (за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан), Силистра (за общините Силистра, Кайнарджа, Ситово, Дулово, Алфатар и Главиница), Севлиево (за общините Севлиево, Дряново и Сухиндол) и Разград (за общините Разград, Лозница, Исперих, Завет, Кубрат, Самуил и Цар Калоян).

И през 2014 г. на територията на СЦР продължават да се изпълняват мерки за подобряване на системата за сметосъбиране и за въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците. Всички общини в района са с въведени системи за организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Вътрешнорегионални диспропорции се наблюдават между градовете и селата, като в последните системата за сметосъбиране не се контролира и не функционира добре и това води до поява на нерегламентирани сметища, които са източник на замърсяване на околната среда и фактор, влошаващ жизнената среда на населението.

По данни от Докладите за състоянието на околната среда през 2014 г. на РИОСВ – Русе и РИОСВ – Велико Търново, някои от общините продължават са закриват нерегламентирани сметища.

Целите „20/20/20” на стратегия „Европа 2020“ в областта на климата и енергетиката могат да допринесат за по-голяма устойчивост на енергийния сектор, за постигане на икономически растеж, за по-конкурентна и финансово достъпна енергия за домакинствата и предприятията, както и да благоприятстват появата на нови зелени и иновативни отрасли и зелени работни места в свързаните с енергетиката отрасли.

От 2007 г. насам в Европейския съюз се наблюдава тенденция на нарастване на дела на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия, като през 2013 г. достига 15,0 %, което е с 5,0 процентни пункта повече спрямо 2007 г. През 2013 г. най-висок е делът на енергията от възобновяеми източници в крайното брутно потребление в Швеция (52,1 %), а най-нисък – в Люксембург (3,6 %).

През периода 2007-2013 г. в България също се наблюдава устойчива тенденция на нарастване на дела на възобновяемата (зелена) енергия в брутното крайно потребление – от 9,4 % през 2007 г. на 19,0 % през 2013 г. или с 9,8 процентни пункта. По данни на НСИ, през 2012 г. делът на зелената енергия от брутното крайно потребление в страната е 16,0 %, с което тя преизпълнява заложената национална цел по стратегия „Европа 2020” – за 16,0 % дял на зелената енергия до 2020 г. Делът на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на енергия в България е по-висок от средната стойност за ЕС-28 (15,0 % ).

През 2013 г. делът на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници в страната е 18,9 % и в сравнение с 2012 г. нараства с 3,1 процентни пункта.

Фигура 7: Дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление през периода 2007-2013 г. (%)



Източник: Евростат
През периода 2007-2013 г. първичното енергийно потребление за ЕС-28 следва устойчива тенденция на намаление – от 1 687,3 млн. т н.е през 2007 г. на 1 566,5 млн. т н.е през 2013 г. или с 7,16 %.

След спад през периода 2007-2009 г. с 12,84 %, в следващите две години 2010-2011 г. първичното енергийното потребление¹ в България нараства със 7,14 % и достига 18 600 хил. т н.е. През периода 2012-2013 г. първичното енергийно потребление намалява с 2 108 хил. т н.е. или със 7,55 % и достига равнище от 16 492 хил. т н.е. през 2013 г.

През 2013 г. най-голям дял в крайното енергийно потребление в страната има сектор „Транспорт” (30,29 %), следват секторите „Индустрия” (30,0 %), „Домакинства” (26,25 %), „Услуги” (11,21 %) и „Селско стопанство” (2,24 %). В сравнение с 2012 г. всички сектори намаляват своето потребление, с изключение на сектор „Индустрия”, за който потреблението нараства с 3 хил. т н.е или с 0,12 %. Потреблението на секторите „Транспорт” и „Домакинства” намалява – съответно с 9,3 % и 5,05 %. Най-малко е намалението на крайното енергийно потребление на сектор „Селско стопанство“ – с 2,53 %.