Фигура 9: Крайно енергийно потребление в България по сектори през периода 2007-2013 г. (хил. т н.е)

Фигура 9: Крайно енергийно потребление в България по сектори през периода 2007-2013 г. (хил. т н.е)

Въпреки, че българската икономика изразходва най-голямо количество енергия, необходимо за производството на единица БВП сред страните в ЕС-28, в периода 2011-2013 г. се наблюдава тенденция на намаляване на енергийната интензивност.

● Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти) – % (честотата на актуализиране на индикатора е през 5-10 години)

Показва относителния дял на антропогенно натоварените територии от общата площ на дадена териториална единица (държава, регион, област, община). Делът на антропогенно натоварените територии в СЦР е 6,15 % от общата територия на района. Във вътрешнорегионален план най-висок е индикаторът в област Русе (6,71 %), а най-нисък – в област Силистра (5,67 %). Сред общините на СЦР, с най-висок дял на антропогенно натоварените територии са общините Горна Оряховица (11,55 %), Русе (10,91 %) и Габрово (8,88 %), а с най-нисък – общините Елена (2,37 %), Трявна (2,75 %) и Сухиндол (3,46 %).

● Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии – %/%/% (честотата на актуализиране на индикатора е през 5-10 години)

Индикаторът показва относителния дял на горските, земеделските и урбанизираните територии от общата площ на дадена териториална единица (държава, регион, област, община).

Делът на земеделските територии от общата територия на България е 51,68 %, на горските територии – 42,31 %, а на урбанизираните територии – 5,02 %.

Площта на СЦР е 14 974,0 кв. км и съставлява 13,49 % от територията на страната и 0,07 % от тази на ЕС. Делът на земеделските територии в СЦР е 64,45 %. Най-висок е делът им в област Русе (72,92 %), а най-нисък – в област Габрово (43,65 %). Сред общините с най-висок дял на земеделските територии са Ценово (82,65 %) и Павликени (82,60 %), а с най-нисък – община Елена (26,49 %).

Делът на горските територии в СЦР е 28,19 %, като най-висок е в област Габрово (50,42 %), а най-нисък – в област Русе (18,16 %). С най-висок дял на горските територии е община Елена (70,28 %), а с най-нисък – община Свищов (7,91 %).

Делът на урбанизираните територии в района е 6,15 %. Най-висок е делът им в област Русе (6,71 %), а най-нисък – в област Силистра (5,67 %). С най-висок дял на урбанизираните територии е община Горна Оряховица (11,55 %), а с най-нисък – община Елена (2,37 %).

● Емисии на парникови газове (приравнени към CO₂ екв.) на човек от населението – т./чов./год.

Индикаторът показва количеството парникови газове (приравнени към CO₂ екв.), отделяни на глава от населението в дадена териториална единица (държава, регион, област, община).

На база ново ръководство (в сила от 2015 г.) за изчисляване на парникови газове на ИАОС, предварителните данни за емисиите в страната за 2012 г. и 2013 г. са съответно – 60 151,51 кт. С0₂-екв. и 54842,73 кт. С0₂-екв. Отнесени на човек от населението емисиите са 8,26 т. С0₂-екв. за 2012 г. и 7,57 т. С0₂-екв. за 2013 г. През периода 2011-2012 г. емисиите в България спадат с 4,52 % (от 60,54 % през 2011 г. на 56,02 % през 2012 г.), а за ЕС-28 – спадат с 1,07 % (от 83,21 % през 2011 г. на 82,14 % през 2012 г.). Според Технически доклад № 16/30.09.2014 г. на ЕАОС (предварителни данни) през периода 2012-2013 г. продължава бавното намаляване на общото количество на парникови газове в държавите-членки на ЕС. За една година те намаляват с около 80 млн. т./CO₂-екв. или с 1,8 %, като в България те намаляват с 4,4 млн. т./СО₂ или със 7,1 %.

През 2012 г. според НСИ емисиите на парникови газове в страната по сектори са следните: от енергийни производства – 31 573 хил. т., от преработваща промишленост и строителство – 3 350 хил. т., от транспорта – 8 420 хил. т., от промишлени процеси – 3 895 хил. т., от селско стопанство – 6 325 хил. т. и от отпадъци – 3 615 хил. т. По данни на ЕВРОСТАТ, през 2012 г. емисиите на парникови газове в ЕС-28 са 4 544 224 т., а в ЕС-15 – 3 619471 т.

● Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение – млн. лв.

Индикаторът показва размера на извършените разходи за придобиване и поддръжка на ДМА-ЕП за дадена териториална единица (държава, регион, област).

По данни на НСИ, през 2013 г. разходите за ДМА-ЕП в страната са 2 098 906 хил. лв. (нарастват с 405 323 хил. лв. спрямо 2012 г.). В СЦР тези разходи са в размер на 127 807 хил. лв. (нарастват с 978 хил. лв. или с 0,77 % спрямо 2012 г.), което нарежда района на последно шесто място сред районите от ниво 2. Най-много разходи за ДМА-ЕП са направени в областите Русе (41 151 хил. лв. или 32,19 % от разходите в СЦР) и Велико Търново (39 564 хил. лв. или 30,96 %), а най-малко в област Силистра – едва 8 263 хил. лв. или 6,47 %. През 2013 г. разходите за ДМА-ЕП намаляват в областите Велико Търново (с 12 164 хил. лв.), Русе (с 9 613 хил. лв.) и Силистра (с 2 420 хил. лв.), а се увеличават в областите Разград (с 12 777 хил. лв.) и Габрово (с 12 398 хил. лв.).

● Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение на човек от населението – лв.

Индикаторът показва извършените разходи за придобиване и поддръжка на ДМА-ЕП в рамките на една календарна година на човек от населението за дадена АТЕ (страна, район, община).

През 2013 г. разходите за ДМА-ЕП на човек от населението в страната са 289,68 лв., като се наблюдава известно нарастване с 50,87 лв. спрямо 2012 г. През посочения период разходите за ДМА-ЕП на човек от населението в СЦР са 152,91 лв., като за една година те се увеличават незначително – с 3,52 лв. През периода 2012-2013 г. водещи в СЦР по този индикатор са областите Русе (с разходи за ДМА-ЕП на човек от населението в размер на 179,09 лв.) и Разград (176,81 лв.). През 2013 г. най-малко средства за ДМА-ЕП на човек от населението са извършени в област Силистра – едва 71,21 лв. В област Габрово, която през последните години е на последно място сред областите в СЦР по разходи за ДМА-ЕП на човек от населението, се отчита увеличение със 105,68 лв. (от 42,34 лв. за 2012 г. на 148,02 лв. през 2013 г.).

● Дял от територията със силна и много силна податливост на ерозиране – %

Индикаторът показва относителния дял на териториите с висок риск от ерозия от общата площ на дадена териториална единица (държава, регион, област).

По данни на ИАОС, през 2012 г. средногодишната ерозия в страната е 53,8 млн. т. и се проявява в различна степен и интензитет. Спрямо 2011 г. средногодишният интензитет на водоплощната ерозия при земеделските земи се променя слабо – със 7,26 t/hа и варира в зависимост от начина на земеполване. Запазва се тенденцията на увеличение на площите със слаб ерозионен риск (с 27 664 ha) и намаление на тези с умерен (с 20 621 ha) и с висок риск (със 7 043 hа). Според данни на ИАОС, през 2013 г. 4,9 % от територията на СЦР е с висок риск (20-40 t/ha/y), а 1,2 % – с много висок риск (>40 t/ha/y) от водоплощна ерозия. През 2013 г. от водоплощна ерозия са засегнати и петте области в СЦР, като с висок риск са областите Габрово (9,5 % от територията на областта), Русе (5,5 %) и Велико Търново (5,1 %), а с много висок риск – само област Габрово (4,4 % – най-висок за страната). Средногодишната интензивност на водоплощната ерозия за област Русе е 16,4 t/ha/y, за област Разград – 12,2 t/ha/y, а за област Силистра – 14 t/ha/y.

През 2012 г. в СЦР загубите на почва в горите са 1 083 114 т. или 2 % от тези за страната, като за защита от ерозия и порои са залесявани 356 ha. През периода ветровата ерозия запазва постоянна площ на разпространение, като 34 % (3 816 613 ha) от обработваемите земи са в риск от ветрова ерозия със средногодишен интензитет 0,2 t/ha/y. И през 2013 г. на ветрова ерозия са подложени над 80 хил. дка в областите Велико Търново и Габрово, особено равнинните и обезлесените части на общините Свищов, Павликени и Полски Тръмбеш. През 2013 г. се наблюдава висок и много висок риск от ветрова ерозия единствено в Югоизточния и Североизточния район.

● Регионален индекс за климатична сигурност (РИКС) – точки

Чрез този индекс се измерва и представя регионалното състояние, силните и слабите страни на районите от ниво 2 при интегрирането на въпросите, свързани с климатичните промени в процеса на планиране. РИКС е композитен показател и се базира на седем тематични области (ТО1-ТО7).

През 2009 г. стойността на РИКС за Северен централен район е 25,61 т. Въпреки ниското ниво на индекса, СЦР заема средно място сред районите от ниво 2 в страната заедно със Североизточния (26,92 т.) и Северозападния (24,20 т.) райони. СЦР отбелязва най-ниски стойности относно оползотворяване на източниците на възобновяема енергия (ТО3) в сравнение с останалите райони. С най-високи стойности по отношение на РИКС са Югозападният район (31,89 т.) и Южният централен район (30,84 т.). В най-неблагоприятна ситуация е Югоизточният район (11,98 т.), което до голяма степен се дължи на много високите стойности на парникови газове на човек от населението (ТО1) и на формирания в района БВП (ТО2).

• 
  Стратегия „Европа 2020“ е стратегически документ за създаване на работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Водещите й цели са насочени към бедността; образованието; социалното сближаване; иновациите; нисковъглеродната икономика и др. За изпълнение на Стратегията, регионите в ЕС трябва да интегрират тези цели в своите политики и планове и да ги адаптират към регионалните и местни потребности и институционален капацитет. През 2014 г. ЕК стартира консултации за извършване на междинна оценка на изпълнението, управлението и въздействието на Стратегията, на основата на която през 2015 г. ще се изготвят предложения за бъдещото й развитие. Стратегическата рамка на Регионалния план за развитие на Северен централен район за периода 2014-2020 г. е изготвена в съответствие с целите на Стратегия „Европа 2020“ и ще се реализира чрез средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) на ЕС.
  
• 
  Стратегията на ЕС за развитие на региона на р. Дунав следва политиката на сближаване и е рамка за макрорегионално сътрудничество за преодоляване на транснационалните предизвикателства в областта на свързаността, околната среда, сигурността и изграждането на просперитет в региона. С цел съгласуване на програмирането и изпълнението на Споразумението за партньорство и на оперативните програми със Стратегията, е създаден Национален координационен механизъм, който да гарантира отразяването на приоритетите й в документите за периода 2014-2020 г. Тези приоритети ще се осъществяват чрез проекти по програмите, финансирани от ЕСИФ. На Третия Годишен форум за Дунавската стратегия във Виена през м. юни 2014 г., ЕК поставя акцент върху конкурентоспособността, социалното приобщаване и доброто управление в Дунавския регион. Заключенията от форума са насочени към опазване на околната среда; подобряване на потенциала и плавателността на р. Дунав; преодоляване на административните бариери и др.
  

• 
  В актуализираната през м. април 2015 г. Национална програма за реформи (НПР) на България е представено изпълнението на мерки за адресиране на макроикономическите дисбаланси, на специфичните към страната препоръки и за напредъка по изпълнение на националните цели по стратегия „Европа 2020“, както и за изпълнение на допълнителните мерки за реформи и за използването на структурните фондове на ЕС. През 2015 г. усилията на правителството ще са фокусирани върху подобряване на социалната, здравната и съдебната системи, промени в образователната система, създаването на заетост в районите с висока безработица и др. Включването на част от ключовите мерки на НПР в РПР на СЦР 2014-2020 г. и тяхното изпълнение на територията на Северен централен район, ще допринесе за постигане на националните цели по стратегия „Европа 2020“. НПР се изготвя в съответствие и с актуализираната Конвергентна програма на Република България (2015-2018), приета с РМС № 297/30.04.2015 г. Програмата е елемент от процеса на координиране и наблюдение на икономическите политики на държавите-членки и очертава основните политики за поддържане на устойчива икономическа и фискална политика, с цел създаване на условия за икономически растеж, ускоряване на структурните реформи, стабилизиране на институционалната среда и подобряване на бизнес климата в страната.
  
• 
  Националната програма за развитие: „България 2020“ (НПР:БГ2020) е водещ стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиката за развитие до 2020 г. Документът е връзката между националните приоритети и европейските и международните ангажименти на България. С РМС № 794/ 02.12.2014 г. е приет Тригодишен план за действие за изпълнението на НПР:БГ2020 (2015-2017). Приоритет 3 „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал“ на Програмата се отчита чрез макроикономически индикатори, с които се анализира и съпоставя въздействието му върху развитието на районите от ниво 2. Значителен напредък е констатиран при разработването на документите за регионално и местно развитие 2014-2020 г. (РПР, ОСР и др.) и при изграждането на интегриран градски транспорт и въвеждането на съвременни форми за управлението му в 7-те големи града; проведена е процедура за възлагане изготвянето на последваща оценка за изпълнението на РПР (2007-2013) през 2014 г.; отбелязан е напредък по подобряване на градската среда и разработването на ИПГВР и др. Приоритетът е насочен към развитие на потенциала на българските райони и превръщането им в привлекателно място за живеене и бизнес и е основа на регионалната политика, която България ще провежда до 2020 г. Той засяга дейности в различни сфери, координирани във времето и с взаимосвързан (интегриран) характер.
  
• 
  Приетата през 2012 г. Национална стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г. (НСРР) определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите от ниво 2 в България и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия в контекста на политиката за сближаване и на Стратегия „Европа 2020“. НСРР отчита териториалните аспекти (специфичните особености и потенциали) за развитие на районите, като дава териториална насоченост на секторните стратегии и политики. РПР на СЦР 2014-2020 г. следва рамката на НСРР, като я пренася на по-ниските териториални нива в рамките на района.
  
• 
  Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. (НКПР) е приета от Министерски съвет с Протокол № 47.61/19.12.2012 г. НКПР е с ключово значение за подготовката на стратегическите документи за управление на средствата от ЕС за периода 2014-2020 г. в България. Националната концепция дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Документът поставя акцент върху ролята на градските центрове като основен фактор за устойчив икономически растеж и надгражда и доразвива предложения в НСРР 2012-2022 г. полицентричен модел от йерархизирани центрове и оси на развитие.
  
• 
  Териториалният дневен ред 2020 (ТА2020) (ревизиран 2011 г.) акцентира върху териториалното измерение на политиката на сближаване и на Стратегия „Европа 2020“. ТА2020 е насочен към полицентричното и балансирано териториално развитие в ЕС; интегрираното развитие на градовете, селските и специфичните райони; конкурентоспособността на регионите чрез силни местни икономики; териториалната интеграция на трансграничните и транснационални региони; засилването на връзките между градските и селските райони и управлението и свързването на екологичните, ландшафтните и културните ценности на регионите.
  
• 
  Актуализираният Съвместен документ за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка (Полша, Словакия, Чехия, Унгария), България и Румъния (V4+2) (м. април 2014 г.) е резултат от сътрудничеството между страните-участнички и представя виждането им относно териториалното развитие на техните райони. Целта е чрез V4+2 да се постигне актуализация и координация на националните документи за териториално развитие; подкрепа за териториалното сближаване в ЕС (съгласувано с ТА2020); по-добра координация между секторните политики, влияещи върху териториалното развитие и между страните по отношение на полюсите на развитие, прекъсванията на осите на развитие и свързаността на транспортната мрежа. V4+2 е отчетен при разработването на РПР на СЦР 2014-2020 г.
  
• 
  Приетата през м. април 2010 г. Стратегия за развитие на транспортната система на България до 2020 г. определя насоките, приоритетите и мерките за развитие на транспортната система. Стратегията е важна за СЦР, тъй като на територията му има условия за развитие на различни видове транспорт – жп, автомобилен, речен и др. Развитието на транспортната инфраструктура в СЦР е от важно значение за социално-икономическото развитие на района, за повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика, за развитие на устойчив транспортен сектор, за по-качествено обслужване на населението и за подобряване на регионалната достъпност и свързаност. Част от тази стратегия е стратегическият документ „Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 г. за пътищата с национално и общоевропейско значение“ (приет през м. април 2011 г.), който предвижда постигане на устойчиво балансирано развитие на националната пътна инфраструктура и ефективното й интегриране в общоевропейската транспортна мрежа. От петте трансевропейски транспортни коридори, пресичащи националната територия, два минават през СЦР – № 7 (р. Дунав) и № 9 (част от него е трасето Русе – Велико Търново – Габрово – Маказа). В документа са включени приоритетни проекти (АМ „Хемус“, I-5 Русе – Маказа, тунел „Шипка“ и др.), които са стратегически за развитието на пътната мрежа на страната, вкл. и на Северния централен район.
  

• 
  Регламентите 2014-2020 г. – публикувани на 20.12.2013 г. в бр. L 347 на Официалния вестник на ЕС. Новите правила и разпоредби в тях регламентират инвестициите по линия на политиката на сближаване (политика на солидарност на европейско ниво) и ЕСИФ. Целта на политиката на сближаване е да насърчи хармоничното развитие на ЕС, чрез целенасочени действия за засилване на социално-икономическото и териториално сближаване, за намаляване на различията между равнищата на развитие на отделните региони и за преодоляване на изостаналостта на регионите в най-неблагоприятно положение. За гарантиране интегрираното и целенасочено използване на средствата от ЕСИФ, всяка държава-членка трябва да подпише Споразумение за партньорство. Споразумението с България е одобрено от Европейската комисия на 07.08.2014 г.;
  
• 
  Споразумението за партньорство на Република България 2014-2020 г. заменя Националната стратегическа референтна рамка 2007-2013 г. То определя размера и стратегията за оптимално използване на средствата от ЕСИФ за периода 2014-2020 г. и очертава основните инвестиционни сфери и дейностите за постигане на устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж. СП определя четири стратегически приоритета, чрез които ще се изпълняват политиката на сближаване, общата селскостопанска политика, общата политика по рибарство, Стратегия „Европа 2020“, Дунавската стратегия, НПРБГ:2020 и др. Досега официално са одобрени ОП „Развитие на човешките ресурси“ и ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (м. декември 2014 г.); ОП „Наука и образование на интелигентен растеж“ и ОП „Добро управление“ (м. февруари 2015 г.), ОП „Иновации и конкурентоспособност“ (м. март 2015 г.) и Програмата за развитие на селските райони (м. май 2015 г.). В Работните групи за разработване на Споразумението за партньорство и оперативните програми и в техните Комитети за наблюдение участват представители на РСР на СЦР;
  
• 
  Хартата от Лайпциг за устойчиви европейски градове (2007 г.) формулира общите принципи и стратегии на политиката за развитие на градските райони в Европа: интегрирано развитие на градските райони, балансирана териториална организация в ЕС на основата на полицентрична градска структура и др. Хартата допълва идеите на Териториалния дневен ред ЕС 2020, превръщайки политиката за интегрирано градско развитие в задача с европейско измерение;
  
• 
  На 06.10.2008 г. ЕК прие Зелена книга относно териториалното сближаване, чиято цел е чрез териториалното сближаване да се насърчи хармоничното и устойчиво развитие и конкурентоспособността на европейските региони, като се отчетат техните характеристики, териториално многообразие и ресурси. Книгата е нов инструмент на ЕС за постигането на по-добро и споделено разбиране на концепцията за териториално сближаване и на нейното значение за бъдещето на регионалната политика в Европа;
  
• 
  В Испания на неформалната среща на министрите, отговорни за градското развитие е приета Декларация от Толедо (22.06.2010 г.). В нея се подчертава, че е важно да се прилага интегриран подход в териториалното развитие на европейските градове и че подходът е задължително условие за получаване на финансова подкрепа от ЕС. Политиката за интегрирано развитие на градовете е процес, при който се координират пространствените, секторните и времевите аспекти на основни области от градското развитие. То се реализира чрез Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, с помощта на които се постига максимален ефект от интегрираното използване на различни финансови и институционални ресурси, имащи отношение към градското развитие;
  
• 
  На 23.07.2014 г. ЕК прие Шести доклад за икономическо, социално и териториално сближаване. В него се подчертава, че в интерес на гражданите на ЕС през периода 2014-2020 г. повече инвестиции ще се насочат към ключовите области – енергийна ефективност, заетост, социално приобщаване и МСП. Докладът акцентира на връзката между политиката на сближаване и Стратегия „Европа 2020“ и показва как тази политика се развива и има влияние върху целите на ЕС за растеж и работни места и как доброто управление е важно условие за нейната ефективност;
  
• 
  
  Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
  attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
  attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
  attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
  attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
  attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
  attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
  attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
  
  
  
  Изтегляне 2.26 Mb.
  
  Сподели с приятели: