Относителният дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти)

В резултат на извършени анализи антропогенно натоварените площи в Северозападен район са с дял 5,22%, като за страната тази стойност е 5,02%. На областно ниво водеща в класацията е област Враца – 6,32%, следвана от областите Плевен – 6,26%, Монтана – 4,92% и Видин – 4,33%. Най – малко антропогенно натоварени са площите в област Ловеч – 4,00%.

Изходните данни се актуализират на всеки 5-10 години от Европейската агенция по околна среда и кореспондиращите институции в страните членки на ЕС (последната актуализация е от 2006 г., към 2013 г. тече актуализация по сателитни снимки от 2012 г., като степента на готовност в различните държави е различна. За България се очаква проектът да приключи през 2013 г.). Данните се получават чрез компютърна и ръчна обработка на сателитни снимки, географски карти и друга помощна информация. Настоящите пресмятания са направени на база данни от проекта Корине Земно покритие.

Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии

На територията на България относителният дял между земеделските, горските и урбанизираните територии е 51,68%, 42,31% и 5,02%. За Северозападен район тези стойности са съответно 65,06%, 28,38% и 5,22%. На областно ниво с най-голям дял на земеделските земи е област Плевен – 81,18%, следвана от областите Враца – 70,75%, Видин – 63,00%, Монтана – 62,42% и най – малък е делът на област Ловеч – 45,75%. Общините с най-висока стойност по този индикатор (над 88,75%) са Медковец, Хайредин, Якимово, Кнежа, Вълчедръм и Борован.

Делът на горските територии в Северозападен район по области е съответно: област Ловеч – 49,98%, следвана от областите Монтана – 31,18%, Видин – 31,14%, Враца – 21,71% и Плевен с 10,39%. Общините с най-висока стойност по този индикатор (над 70%) са Чипровци, Георги Дамяново, Тетевен и Чупрене.

С най-голям дял урбанизирани територии в Северозападен район са областите Враца 6,32% и Плевен 6,26%. Областите Монтана, Видин и Ловеч са съответно с дял 4,92%, 4,33% и 4,00%. С най-висока стойност по този индикатор (над 7%) са следните общини: Козлодуй, Видин, Мизия, Лом, Левски, Плевен, Враца и Борован.

Индикаторът „Съотношение между горските, земеделските и урбанизираните територии” предоставя възможност за проследяване напредъка в трите целеви области и съответно за постигането на целта за забавяне на сегашната скорост на загуба на биоразнообразие в световен, регионален и национален план.

Изходните данни се актуализират на всеки 5-10 години от Европейската агенция по околна среда и кореспондиращите институции в страните членки на ЕС (последната актуализация е от 2006 г., към 2013 г. тече актуализация по сателитни снимки от 2012 г., като степента на готовност в различните държави е различна. За България се очаква проектът да приключи през 2013 г.).

Според ИАОС за периода 1988 – 2012 г., емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване. През 2012 г. са емитирани общи емисии на ПГ – 61 045,63 Gg CO2-екв. или 50,1 % от емисиите през базовата година. Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13,6 тона СО2- екв. през 1988 г. до 8,4 тона СО2- екв. през 2012 г. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз.

Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2012 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото. Изпълнителната агенция по околна среда обобщава данните от инвентаризациите и ги публикува в годишни доклади, които са само на национално ниво, поради което не могат да бъдат предоставени данни за СЗР.

Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NOx, CO и NMVOC) и серен диоксид (SO2).

Анализът на разпределението на основните ПГ в общите емисии (в CO2 – екв.) за 2012г. показва, че емисиите на CO2 имат най-голям дял от общите емисии на ПГ – 79,23%, емисиите на CH4 са на второ място с 11,77%, емисиите на N2O с дял 8,24% остават на трето място, F - газове са с дял от 0,76% - на четвърто.

Емисиите на парникови газове са тясно свързани с икономическия растеж, тъй като с нарастване на икономическата активност нараства и потреблението на енергия и природни ресурси. За периода емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт значително намаляват - от 2,48 тона СО2 - екв. за 1999 г. през 2012 г. те достигат до 0,79 тона СО2 – екв. Намаляването на емисиите за единица БВП е признак на устойчиво развитие на икономиката на страната. Между 1990 г. и 2007 г. емисиите на единица БВП намаляват в ЕС-27 с повече от една трета.

Индикаторът „Дял от територията на териториалната единица с висок риск от ерозия” показва делът на територията с висок риск от ерозия, дължащ се на природни и антропогенни фактори.

По данни на Изпълнителната агенция по околна среда в периода 2007 – 2012 г. се наблюдава тенденция към ограничаване на водоплощната ерозия на територията на страната, както по отношение на площното разпространение, така и по отношение на средногодишните почвени загуби. В периода 2007 – 2012 г. загубите на почва от ветрова ерозия се запазват, но площите със слаб риск намаляват за сметка на тези с умерен и висок риск.

През 2012 г. наблюдаваната тенденция през последните години към ограничаване на площното разпространение на ветрова ерозия в страната, е нарушена. Площите със слаб риск намаляват за сметка на тези с умерен и висок риск. Важен е фактът, че загубите на почва остават в същия диапазон.

В област Плевен 438,6 км² или 9,4% е подложена на умерен действителен риск от водоплощна ерозия, за област Видин тези стойност са 295,51 км² или 9,7% от територията на териториалната единица. В останалите области стойностите са съответно: Ловеч - 362,01 км² (8,8%), Враца - 280,68 км² (7,7%) и Монтана – 233,52 км² (6,4%). Данните за умерен до висок действителен риск от водоплощна ерозия показват най-високи стойности в областите Видин 9,5%, следван от област Ловеч 9,1% и област Враца 8,0%. С най-малък дял остават областите Плевен 5,2% и Монтана 4,9%. Най-голям е делът от висок и много висок действителен риск от водоплощна ерозия в област Ловеч, съответно 10,6% и 13,3%.

Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност

Минимизирането на загубите на електроенергия и обезпечаването на екологично чиста електроенергия от ВЕИ пряко допринася за намаляване използването на изкопаеми горива за добив на енергия, поради което благоприятства за намаляване на влиянието на човешката дейност върху промените на климата.

Индикаторът отразява спестената енергия чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност и произведената енергия от ВЕИ в дадена АТЕ (община, регион, държава), сравнени с поставените национални цели.

По данни на МИЕ, през 2012 г. производството и потреблението на енергия от ВИ в страната значително се увеличава, като делът на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия достига 16,4%. С това България преизпълнява националната си цел през 2020 г. – делът на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия да бъде 16%. За периода 2011-2012 г., делът на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в страната нараства с 1,8%. (2011 г. е 14,6%). По данни на Евростат през 2012 г., делът на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в ЕС-28 е 14,1 % (по-нисък от делът за България – 16,4 %), като спрямо 2011 г. има увеличение с 1,1 %.

Произведената за Северозападен район електрическа енергия от ВЕИ през 2010 г. е 267 212 хил. кВтч или 4.6% от стойността за страната (5 787 814 хил. кВтч), което нарежда района на четвърто място спрямо останалите райони от ниво 2.

Инсталираните мощности за производство на електроенергия от ВЕИ на територията на района е 93.11 MW или 3,3% от тези за страната (2 855.07 MW). Областта с най-много инсталирани мощности е Монтана – 37,5 MW (40,3% от района), следвана от област Ловеч – 17,44 MW. Областите Видин, Плевен и Враца са със стойности 15,11 MW, 13,14 MW и 9,91 MW. На територията на област Монтана 26,5 MW инсталирани мощности са от ВЕЦ и 11,0 MW от фотоволтаични паркове и централи. Най-много инсталирани мощности от ветроенергийни паркове и централи има в област Плевен 5,45 MW, следванa от област Ловеч 2,72 MW.