ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН

Северозападен район е част от района от ниво 1, NUTS 1 „Северна и Югоизточна България”. Граничи на север с Република Румъния и на запад с Република Сърбия, на изток със Северен централен район и на юг с Южен централен и Югозападен район. Наличието на общи граници с две държави, едната от които Румъния, член на Европейския съюз, предоставя добри възможности за засилване на транспортно-комуникационните функции на района, неговата вътрешна свързаност и интегрираността му с останалите части на националното пространство.

Районът се формира от областите Видин, Враца Монтана, Ловеч и Плевен (ниво NUTS 3). Площта на района е 19 070 кв.км, съставляваща 17,18% от територията на страната и в него има 51 общини.

Област Видин включва 143 населени места, обединени в 11 общини - Белоградчик, Бойница, Брегово, Видин, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци и Чупрене. В областта преобладава градското население, което е 63% от общото.

Област Монтана включва 131 населени места, разпределени в 11 общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово.

Област Враца включва 128 населени места, разпределени в 10 общини: Борован, Бяла Слатина, Враца, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман и Хайредин.

Област Ловеч включва 149 населени места в 8 общини - Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин и Ябланица.

Област Плевен обхваща 11 общини с 123 населени места - Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Кнежа, Левски, Никопол, Плевен, Пордим и Червен бряг. Над две трети от населението в областта живее в градовете.

Пазарът на труда в Северозападна България е най-тежко повлиян от икономическата криза. За периода 2008 – 2013 г. районът регистрира постоянен спад на броя на заетите лица на годишна база. Демографската криза, в която се намира Северозападен район през последните години, оказва сериозно негативно влияние върху различни аспекти на социалното и икономическо развитие на района. Повишаващата се средна възраст и продължаващите процеси на изселване от района създават допълнителни предпоставки за влошаване на възрастовата структура на населението. Заетостта и доходите в района са ниски, а безработицата - висока.

Северозападен район се запазва като район с най-ниска гъстота на населението спрямо останалите 5 района (42.50 д/кв.км) при средна стойност за страната 65.27 д/кв.км. Най-голяма в района е гъстотата на населението в област Плевен (55,74 д/км2), а най-малка – в област Видин (31,49 д/км2). В градовете живее 63.57% от населението на района, като делът на градските жители е по-нисък от средния за страната (73,03%). Характерно както за района, така и за страната е нарастване на градското население за сметка на населението, живеещо в селата. Тази тенденция се дължи на вътрешни миграции от селата и по-малките градове към по-големите селища и най-вече към областните центрове. Най-големият град в района е Плевен (103 122 ж.), който е и единственият с население над 100 000 души.

Наблюдава се тенденция на намаление на коефициента на смъртност през 2013 г. в Северозападен район спрямо 2012 г. с 1.5‰. Коефициентът на смъртност измерен в района през 2013 г. е 18.4‰, при средна стойност за България 14.4‰. Вариацията на стойността на коефициента за останалите райони от ниво 2 е в диапазона 13‰ (за Югозападен район) - 16‰ (за Северен централен район). На областно ниво най-висок е коефициента в областите Видин и Монтана – 21.1‰ и 20.1‰, които са и най-високите стойности спрямо останалите райони от ниво 3.

Ниската раждаемост, високата смъртност, ниската средна продължителност на живота, миграционните потоци са причина за поддържането на отрицателен естествен прираст в СЗР. Резултат от отрицателния естествен прираст и миграцията на хора в трудоспособна възраст извън района е силно влошената възрастова структура на населението. Застаряването на населението определя ниската раждаемост (7,9‰) и високата смъртност (18,4 ‰), като най-неблагоприятна е ситуацията в областите Видин и Монтана. Към 2013 г. механичният прираст също е отрицателен (- 4 441 души) и се дължи предимно на икономическите трудности в района.

И през 2013 г. Видин остава областта в най-неблагоприятно демографско състояние в цялата страна. За периода 2001-2013 г. населението е намаляло с 32 583 души, като по този начин областта става единствената в България с население под 100 хиляди души. Около 64% от населението живее в градовете. Възрастовата структура на населението е изключително неблагоприятна. Областта се характеризира с изключително силно изразени негативни тенденции по отношение на естествения прираст на населението. Като резултат от ниската раждаемост и високата смъртност през последното десетилетие коефициентът на естествен прираст е отрицателен, като през повечето години е три пъти по-висок от средния за страната, който се колебае между -3,5 и -5,7‰.

Област Враца се обезлюдява с бързи темпове, като за периода 2001-2013 г. тя е изгубила 44 963 души. Коефициентът на естествен прираст е отрицателен (-10,1 ‰) и областта страда от засилена миграция на населението. Бързото намаляване на населението на областта води до влошаване на възрастовата структура. Приблизително 59% от населението на областта живее в градовете.

Населението на област Монтана през 2013 г. е малко над 141 хиляди души, като продължава тенденцията за неговото намаляване. Повече от половината от населението на областта живее в градовете (64,3%). В периода 2001-2013 година населението е намалявало с 38 145 души. През 2013 г. естественият прираст пада до -11,7‰, като единствено област Видин е с по-висок отрицателен прираст. Стойността е над два пъти по-висока от средната за страната (-5,2%). Комбинацията от напускане на населението, високите нива на смъртност и малкото новородени деца води и до влошаване на цялостната демографска картина.

Лицата в Северозападен район в икономически активна възраст (от 15 и повече години) са общо 330,7 хиляди души, а работещите от тях са около 284,4 хил. души. Това показват данните от наблюдението на работната сила на Националния статистически институт през 2013 година. Коефициентът на безработица се увеличава с 1,7 процентни пункта в сравнение с 2012 г. и достига 14%. Безработните са 46,3 хиляди души, от които 28,6 са мъже и 17,7 - жени.

В България през 2012 г. отчетеният средногодишен коефициент на безработица е 12.3%, по-висок от средния за Европейския съюз. По данни на Евростат този коефициент през 2012 г. за Евросъюза (ЕС-27 и ЕС-28) е 10,4% и 10,5%.

В Северозападен район измереният през 2013 г. коефициент на заетост е 40.2%, който е най-нисък в сравнение с останалите райони от ниво 2 в България. Най-висок коефициент на заетост в рамките на района е отчетен в област Плевен – 42.9%, а най-нисък – област Ловеч 37,8%. _{Коефициента на заетост във всички области} в района _{е под средния за страната, който е 46.9% . По данни на НСИ,} коефициентът на заетост в района през 2013 г. се е увеличил с 0.6 процентни пункта в сравнение с предходната 2012 г. (39.6%).

По данни на Евростат, нивото на безработица сред населението на възраст 25-64 години с ниска степен на образование в България през 2013 г. се е увеличило с 1.5 процентни пункта спрямо 2012 г. и достига ниво от 28.5% през 2013 г., при средна стойност за ЕС-27 и ЕС-28 – 17.9%.

През 2013 г. безработицата в област Видин се увеличава с 0,3 процентни пункта спрямо 2012 г. и остава висока - 17,7% при 12,9% средно за страната, докато заетостта тръгва нагоре и достига 39,6%. Работната сила наброява 40,8 хил. души, което е най-малко в сравнение с областите в цялата страна и е резултат от ниската квалификация на преобладаващата част от работната ръка в областта, миграцията и застаряващото население.

Показателно за устойчивото развитие на област Враца е равнището на безработица. Не се наблюдават резки скокове през последните години и независимо от лекото повишение от 2010 г. насам равнището на безработица достига нива - 14,9% през 2013 г. при 12,9% за България. Въпреки това коефициентът на заетост на хората на 15 и повече навършени години остава нисък - 39,4%, с над 7,5 процентни пункта под средното равнище за страната.

В периода преди кризата пазарът на труда в област Ловеч е един от най-интензивно развиващите се в страната. От 2005 до 2009 г. безработицата при населението над 15-годишна възраст спада от 18,9 на 3,0%, а заетостта се увеличава от 39,4 на 47,8%. В последвалия кризисен период напредъкът е до голяма степен заличен, като през 2013 г. заетостта пада до нива от 37,8%, а безработицата достига 10,7%.

Безработицата в област Монтана продължава да бележи ръст от 2009 г. насам, като през 2013 г. достига почти 16,7%. Установява се нисък коефициент на заетост на населението над 15-годишна възраст - 39% спрямо средния за страната от 46,9%.

В област Плевен безработицата е над средните за страната нива през 2010 и 2011 г., но през 2012 г. и 2013 г. отбелязва спад до 10,3% и 12,1%, като по тази начин Плевен се нарежда сред седемте области с най-ниска безработица. Заетостта на населението също се увеличава, като спрямо средните за страната нива от 46,9% тя остава ниска - едва 42,9% през 2013 година.

Следва да се отбележи, че поради спецификата на отчитане на НСИ и Евростат не могат да бъдат представени данни за БВП и другите основни икономически показатели на ниво Северозападен район (както и за останалите райони от ниво 2) за 2012 г. и 2013 г.

И през 2013 г. икономическото състояние на района остава на сравнително ниско равнище. Икономиката на СЗР генерира средногодишно около 7% от БВП (2010 - 7,2%, 2011- 7,1%) на страната и по този показател той е на последно място сред районите от ниво 2. В него се регистрира най-ниският за страната темп на нарастване на БВП, което е свързано преди всичко с намаляването на производството и затварянето на големи предприятия в химическата, машиностроителната и преработващата промишленост, със слабата експортна насоченост на предприятията, малкия обем на инвестициите, незадоволителното състояние на техническата инфраструктура, неблагоприятните демографски тенденции, несъответствието на професионалната квалификация на реалните потребности на пазара на труда и др.

По БВП на човек от населението (6 343 лв.) районът заема последно място след Северен централен район. Водещи във формирането на БВП са областите Враца и Плевен, на които се падат 58.3% от създавания БВП. Там са концентрирани 60,6% от ПЧИ на района. Най-малък дял от БВП на района формира икономиката на област Видин (около 10%). По обем на Брутната добавена стойност (БДС) – 4 625 млн. лева районът е на последно място, малко след Северния централен район.