Политики за развитие на национално, регионално и местно ниво

По отношение политиките за развитие трябва да се отбележи, че и през 2013 г. са разработени и приети редица важни стратегически документи, имащи отношение към формирането на политиката за развитие на районите от ниво 2.

В отговор на изискванията на Стратегия „Европа 2020“ България разработи Национална програма за реформи (НПР). През април 2014 г. е извършена поредна актуализация на НПР, в която са описани предприетите стабилизационни мерки и действията за ускоряване на структурните реформи в страната. Включването на дефинираните в Програмата мерки в Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 и Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г., ще допринесат за постигане на националните цели по Стратегия „Европа 2020“. НПР се изготвя в съответствие и с Конвергентната програма на Република България (2014–2017 г.), приета с РМС № 220/22.04.2014 г. Програмата е елемент от процеса на координиране и наблюдение на икономическите политики на държавите-членки на ЕС и очертава основните политики за поддържане на икономическа и финансова стабилност, с цел създаване на условия за икономически растеж.

Приетата през 2012 г. Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г. (НСРР) е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия в контекста на общоевропейската политика за сближаване. Тази стратегия очертава националните измерения за постигане на европейските приоритети за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Тя определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която от своя страна осигурява териториалното измерение на секторните политики и съдейства за тяхното синхронизиране. НСРР очертава рамката и дава насоки за разработването на документите за регионално развитие на регионално, областно и общинско ниво.

През 2012 г. е приета и Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025 г., която дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с НСРР 2012- 2022 г., тя е основен документ за интегрирано планиране и устойчиво пространствено развитие. НКПР е основа и регулатор за постигане на комплексно, интегрирано планиране на регионалното ниво в контекста на националното и общоевропейското пространствено развитие.

Съвместеният документ за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка, България и Румъния“ (V4+2) е резултат на сътрудничеството в областта на териториалното развитие между България, Полша, Румъния, Словакия, Чехия и Унгария. Целта на документа е постигане на координация на пространственото развитие по отношение на т.нар. „полюси на развитие”, прекъсванията на „осите на развитие” и свързаността на транспортната мрежа. През април 2014 г. в гр. Будапеща на неформална среща на министрите, отговорни за регионалното развитие и пространственото планиране на държавите от V4+2 е представен актуализиран проект на Съвместния документ за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка, България и Румъния“.

През 2013 г. продължи разработването на Споразумението за партньорство, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014-2020 г. Споразумението за партньорство ще замести Националната стратегическа референтна рамка 2007-2013 г. В Споразумението са определени стратегическите приоритети за развитие на България; размера на средствата, които ще получи страната; предварителните условия за достъп до тях, механизмите за управление и координация на оперативните програми и др. Приоритетите са изведени на основата на анализ на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж на районите от ниво 2 в България. Споразумението за партньорство е обвързано с принципите на политиката на сближаване, общата селскостопанска политика, общата политика по рибарство, хоризонталните принципи на ЕС и ЕСИФ и допринася за постигане целите на Стратегия „Европа 2020“, НПР: БГ2020 и Дунавската стратегия. Представители на Регионалния съвет за развитие на Северозападен район участват в тематичните работни групи за разработване на Споразумението за партньорство и оперативните програми за периода 2014-2020 г.

През 2013 г. беше разработен проект на Интегрирана стратегия за прилагане на интегрирани териториални инвестиции в Северозападния район 2014-2020 г. Интегрираните териториални инвестиции са нов и гъвкав инструмент за осъществяване на регионална политика в рамките на ЕС чрез интегрирани интервенции в рамките на предварително дефинирани територии през периода 2014-2020 г. Чрез него се цели постигането на комплексен положителен ефект в развитието на съответната територия, смекчаването на регионалните различия и по-ефективното усвояване на средствата от различните програми и инструменти за осъществяване на Европейската регионална политика чрез прилагането на интегриран подход в планирането и управлението на територията.

Пилотният проект за прилагане на Интегрирани териториални инвестиции в България се предвижда да бъде осъществен в Северозападния район, тъй като е най-бедният район, с най-нисък размер на БВП на глава от населението от районите в ЕС-27 през последните четири години, със силно проявени негативни демографски процеси. В тази връзка, именно Северозападният регион беше включен като пилотен за прилагане на интегрирани териториални инвестиции в изпратената към Европейската комисия версия 3.0 от 21.08.2013 г. на Споразумението за партньорство.

• 
  Териториален дневен ред на ЕС 2020;
  
• 
  Стратегия за развитие на транспортната система на България до 2020 г.;
  
• 
  Пети доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване;
  
• 
  Зелената книга за териториално сближаване;
  
• 
  Лайпцигската харта за устойчиви градове;
  
• 
  Актуализираната Национална стратегия за развитие на широколентов достъп в Република България 2012-2015 г.
  

За да се оцени постигнатият напредък по изпълнението на стратегическите цели на Регионалния план за развитие на Северозападен район са използвани следните основни индикатори за въздействие:

• 
  Брутен вътрешен продукт на човек от населението
  

• 
  Брутна добавена стойност
  

• 
  Равнище на заетост (%)
  

Броят на заетите лица в района през 2013 г. наброява 284.4 хил., или 9.7% от заетите в страната на същата възраст. В сравнение с 2012 г. броят им се увеличава минимално с 0,1 хил. Наблюдава се трайна тенденция на намаляване на равнището на заетост в района за периода 2009 - 2013 г. с 56,9 хил. Намалението на заетостта се отнася в по-голяма степен за жените в сравнение с мъжете, като броят на заетите лица намалява съответно с 1.8 хил. и с 1.6 хил.

Мерките, попадащи в обхвата на специфичните цели на Приоритет 1 „Развитие на транспортната, техническа и екологична инфраструктура”се финансират по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г., ОП „Транспорт” 2007-2013 г., ОП „Околна среда” 2007-2013 г. и Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.

От изключителна важност за цялостното развитие на района e подобряването на транспортната инфраструктура, тъй като подобреният достъп до населените места води до повишаване качеството на живот и осигурява по-добър бизнес климат. Не по-малко важни за гражданите са и подобреният достъп до населените места и поддържането на уличната мрежа, тъй като стандартите на тази инфраструктура се разглеждат, като основен елемент на жизнената среда.

От важно значение за Северозападен район е изграденият втори мост на река Дунав при Видин – Калафат, чрез който се постигна „отваряне” на транспортната мрежа на България и нейното интегриране с европейските транспортни мрежи.

Дунав мост 2 или наричан още мост Нова Европа е открит на 14 юни 2013 г. По информация от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията прогнозните очаквания са общо 415 000 превозни средства да преминат през моста през първата година след отварянето му, от които 186 000 коли, 20 000 автобуса и 209 000 камиона, както и 4 745 влака в двете посоки, от които 730 пътнически влака и 4 015 товарни влака. В края на 2030 г., броят на товарните влакове в двете посоки се очаква да достигне 8 504. Очаква се да се генерира трафик и от Гърция, Турция, Македония и съседния район на Сърбия.

Проектът за изграждането на комбинирания пътен и железопътен мост на река Дунав при Видин – Калафат е уникален не само на регионално, но и на европейско ниво. Общата дължина на пътната част на моста е 1391 м, а на железопътната – 1791 м. Конструкцията на моста е уникална и се състои от три части: железопътна естакада на десет отвора по 40 м и обща дължина 400 м, мост над неплавателната част на река Дунав на осем отвора по 80 м и такъв над плавателната част на река Дунав на пет отвора, три от които по 180 м.

През май 2014 г. потегли първият пътнически влак от България към Румъния. Това ще доведе до увеличаване на пътнико-потока и от двете страни, както и до наплив на инвеститорски интерес и размяна на опит благодарение на изградената и прилежаща към моста инфраструктура.

Мост на река Дунав при Видин – Калафат



По Специфична цел 1.1 „Развитие на транспортната инфраструктура” напредък може да се отбележи с изпълнението на следните проекти:

По подприоритетна ос 2.1. „Регионална и местна пътна инфраструктура” на Оперативна програма „Регионално развитие” за рехабилитация и реконструкция на второкласни и третокласни пътища в Северозападен район към май 2014 г., по данни на ИСУН са приключени или се изпълняват 14 проекта на обща стойност 120 297 801,53 лв. От тях са приключени 10 проекта на обща стойност 88 480 561,65 лв.

• 
  „Лот 1 Рехабилитация на път III-112 Добри дол – Монтана и на път II-13 Кнежа – Искър”, на обща стойност 10 106 431 лв. Подобрената транспортна инфраструктура на ІІ-13 и ІІІ-112 в следствие модернизиране, ще допринесе за подобряването на безопасността им, както и ще подпомогне развитието на туризма и достъпа до административните, здравните, образователните и културните услуги. По този начин ще се подобри достъпа до най-отдалечените райони.
  
• 
  „Лот 47 Рехабилитация и реконструкция на път ІІ-13 Граница Монтана-Криводол-Девене-Борован от км 10+060 до км 16+900 и от км 31+300 до км 43+486, област Враца”, на обща стойност 10 483 773 лв.
  
• 
  Като известен напредък могат да се посочат и следните проекти по Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г., които се намират на различен етап от подготовка:
  
• 
  „Обходен път на гр. Монтана” - Път I-1 (Е79), Общата стойност на проекта съгласно договор ДОПТ-24/22.08.2013 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е 50 580 711.99 лв., от които 40 464 569,59 лв. от Кохезионния фонд на Европейския съюз и 10 116 142, 40 лв. национално съфинансиране. Обектът е по маршрута на общоевропейски транспортен коридор №ІV и е отсечка от участъка Видин – Ботевград. С пускането в експлоатация на втория мост над р. Дунав при Видин – Калафат се увеличават транзитните потоци в Северозападна България, като направлението ще се използва по-интензивно като най-къс маршрут между Западна, Централна Европа и Бяло море, а също и като връзка на Европа с Азия. Крайната дата на приключване на проекта е 28.02.2015 г.
  
• 
  „Обходен път на гр. Враца” – Път I-1 (Е79) от км 0+000 до км 6+816,60. Общата стойност на проекта, съгласно договор ДОПТ-2 от 18.01.2013 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е 17 138 700,13 лв., от които 13 710 960,11 лв. от Кохезионния фонд на Европейския съюз и 3 427 740,02 лв. национално съфинансиране. Обектът е част от общоевропейски транспортен коридор №ІV. Изграждането на нов участък от пътя с дължина 6.8166 км (габарит Г 10.5, двулентов път), с което ще се довърши обходния път на град Враца. При завършването на проекта транзитния поток, който в момента преминава през града, ще бъде напълно отклонен от града. Крайната дата на приключване на проекта е 31.12.2014 г.;
  
• 
  „Подготовка на проект "(Е-79) Видин – Монтана” Общата стойност на проекта, съгласно договор № ДОПТ-1 от 17.01.2013 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е 4 188 500.00 лв., от които 3 350 800.00 лв. от Кохезионния фонд на Европейския съюз и 837 700,00 лв. национално съфинансиране. С настоящия проект се цели извършване на подготвителни дейности, необходими за стартиране строителството на проект „Видин - Монтана“ с цел успешна реализация на инвестиционния проект. По проекта се финансира изготвянето на идеен и технически проект, парцеларен план, доклад за ОВОС, доклад за оценка на степента на въздействие, план за управление на околната среда, план за собствен екологичен мониторинг на околната среда и одит по пътната безопасност Крайната дата на приключване на проекта е 31.08.2015 г.;
  
• 
  Проектиране на строителството на железопътната линия Видин-София: железопътни участъци Видин-Медковец и Медковец-Руска Бяла”. Общата стойност на проекта е 76 205 256,00 лв., като стойността на безвъзмездната финансова помощ е 63 609 346,00 лв., от които 50 887 476,80 лв. от Кохезионния фонд на Европейския съюз. Бенефициент по проекта е Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ). Срокът на изпълнение на проекта е до 30.06.2015 г. Мястото на изпълнение на инвестиционния проект преминава през териториите на общините Мездра, Враца, Криводол, Монтана, Бойчиновци, Медковец, Брусарци, Ружинци, Димово, Грамада и Видин. Целта на проекта е да осигури пълна проектна готовност (технически проекти в пълния им обем, съгласувания, одобрения, разрешения и др.) за реализация на горепосочените железопътни участъци и по този начин да допринесе за изпълнението на инвестиционния проект през програмния период 2014-2020 г.;
  
• 
  „Създаване на речна информационна система в българската част на р. Дунав - БУЛРИС". Обща стойност на проекта е 37 427 697.90 лв. с бенефициент по проекта е Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура";
  
• 
  „Подобряване на корабоплаването в българо-румънския участък на р.Дунав от км 530 до км 520 – Батин и от км 576 до км 560 – Белене” С писмо от 14.05.2013 г. румънското МТ информира УО на ОПТ, че румънската страна поема изцяло разходите за подготовката на проекта и ще бъде заложен за периода след 2014г.;
  
• 
  „Оказване на консултантски услуги за подготовка на проект „Подобряване на системите за навигация и топохидрографните измервания по р. Дунав” Обща сума на договора 117 144 лв. Бенефициент по проекта е Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав”;
  

• 
  „Рехабилитация на път III-3004, участък Тръстеник – Ореховица – път III-137 от км 13+648 до км 29+987” Бюджета на проекта е 7.956 млн. eвро за територията на България е 5.320 млн. eвро. По проекта на българска територия е извършена рехабилитация на 16.339 км съществуващ път III клас от републиканската пътна мрежа на територията на ОПУ-Плевен. Обектът започва от км 13+648.45 - в началото на град Тръстеник /при табелата/, и завършва при пътно кръстовище с път ІІІ-137. Трасето преминава през населените места гр. Тръстеник и с. Ореховица. Ремонтирана е асфалтовата настилка, отводнителната система на пътя, принадлежностите на пътя, хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация. В гр. Тръстеник и с. Ореховица са поставени нови бетонови бордюри. Извършен е основен ремонт на 14 малки и 3 големи съоръжения – мост в гр. Тръстеник - с дължина 10,5 м, мост в с. Ореховица - с дължина 8 м, и мост над река Искър - с дължина 66 м. Изградена е втора пътна лента на моста над река Искър и движението по него вече се осъществява двупосочно. С извършената рехабилитация е подобрена пътната конструкция в участъците с ниска носимоспособност, положен е нов асфалт по целия участък. Възстановени са банкетите, положени са бетонни бордюри, монтирана е нова стоманена предпазна ограда и е положена нова пътна маркировка. Осигурено е оптимално отводняване на настилката. Разрешението за ползване на пътния участък е издадено на 24.10.2013 г.
  
• 
  „Рехабилитация на път III-3402, участък Славяново – Пордим от км 10+654 до км 21+763„ Бюджета на проекта е 5.922 млн. евро за територията на България е 3.473 млн. евро. Пътният участък е част от републиканската пътна мрежа на територията на ОПУ-Плевен - път трети клас, и е с дължина 11.108 км. С рехабилитацията е повишена безопасността и удобството при пътуване. Осигурява се връзка между общините Плевен, Пордим и Ловеч. Участъкът има важно стопанско значение за трите общини и ще стимулира развитието на туризма в региона. Разрешението за ползване на пътния участък е издадено на 03.09.2013 г.
  

• 
  „Обновяване и развитие на населените места – рехабилитация на улици с. Бойница и с.Раброво“ на стойност 1 881 390 лв.
  
• 
  Изграждане на улична мрежа в с.Аспарухово в община Медковец на стойност 1 387 946 лв.без ДДС.
  
• 
  По Мярка 322 от ПРСР на територията на община Мизия като напредък се счита приключването на проект „Обновяване на град Мизия чрез реконструкция на централен площад „Свобода” , централна градска алея, улична мрежа и тротоари ” на стойност 1 222 414 лв.
  
• 
  По Мярка 322 като напредък трябва да се посочи приключването на проект за Подобряване средата на живот в община Чипровци чрез реконструкция, ремонт и изграждане на тротоари, улично осветление и улична мрежа” в гр.Чипровци, с.Железна, с.Мартиново на стойност 1 712 418 лв.
  

През 2013 г. се отчита напредък и с изпълнението на проектите по Програма "Държавни инвестиционни заеми"

• 
  Транзитни пътища V – Лот 17 – ТRP V/ 17 Път II – 16 „Мездра – Елисейна - Своге – Нови Искър. Стойността на проекта е 19 691 394,34 евро без ДДС. Рехабилитация и реконструкция на Път II – 16„ Мездра – Елисейна - Своге – Нови Искър „ ,Участък 1 – Път II- 16, км.0+000 до км. 22+544,90 „ Мездра –Ребарково – Елисейна „ Участък 2 – Път II –16, км. 22+550 до км.50+790.53 „ Елисейна – Своге „ Участък 3 - Път II –16, км.50+790.53 до км.81+778.84 „Своге – Нови Искър „ с обща дължина : 81.773 км. Дата на приключване на проекта е 21.09.2014 г. Финансовото изпълнение на проекта е 13 085 294,83 евро без ДДС. Физическото изпълнение на проекта е на 63.7%.
  
• 
  Транзитни пътища V – Лот 18 – ТRP V/18. Общата стойност на проекта е 11 832 529.94 евро без ДДС. Рехабилитация и реконструкция на : Участък 1 – Път II - 13,км.44+030 до км. 51+2269.700 „Борован – Кнежа„ Участък 2 – Път II –13,км. 53+400 до км. 67+299.07 „Борован - Кнежа „ Участък 3 - Път II – 81,км.50+820.08 до км. 72+706.16 „Петрохански проход „ Участък 4 – Път II – 81,км. 72+685.15 до км.77+537.92 „ Обход Берковица„ Участък 5 – Път II – 81,км. 79+900 до км.86+298.51 „ Йончеви ханове – Благоево „ .Дата на приключване на проекта е 21.09.2014г. Финансовото изпълнение на проекта е 8 526 040,07 евро без ДДС Физическото изпълнение на проекта е на 60%.