Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие



страница3/9
Дата24.10.2018
Размер1.94 Mb.
#96610
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Таблица 9. Естествен прираст на населението за 2010 г.



Район, област

Естествен

прираст на

населението

(души)

Естествен

прираст на

населението

(‰)

БЪЛГАРИЯ

- 34 652

-4,6

Северозападен район

-9440

-10,6

Северен централен район

-6575

-7,3

Североизточен район

-3206

-3,3

Югоизточен район

-4405

-4,0

Южен централен район

-5764

-3,8

Югозападен район

-5262

-2,5

Благоевград

-571

-1,7

Кюстендил

-1411

-9,8

Перник

-1296

-9,6

София

-2014

-8,0

София (столица)

+30

+0,1

Източник: Национален статистически институт
Процесът на застаряване на населението в България, отчетен чрез показателя коефициент на възрастова зависимост на лицата на 65 и повече години, отнесени към броя на лицата в трудоспособна възраст, засяга в относително по-малка степен Югозападния район в сравнение с другите български райони. По данни на НСИ за 2010 г. за ЮЗР този показател е 23,6% при средно за страната 25,9%. Относително по-ниски стойности се отчитат за София (столица) и за област Благоевград – съответно 20,8% и 22,1%. За останалите три области от района се регистрират равнища над средното за страната. За сравнение за ЕС-27 средно Евростат отчита стойност 25,9% на този коефициент.
Докато в периода 2002-2008 г. за всички райони от ниво 2 , в т.ч. и Югозападния район, бе характерно положително развитие на пазара на труда, през следващите две години (2009-2010г.) в резултат на икономическата криза тази тенденция се измени.

Икономическата активност в Югозападния район е най-висока на регионално ниво в България и устойчиво се задържа с около 5-6 пункта над средната стойност за страната през периода 2004-2010 г. Следва да се отбележи, че след достигането на пикова стойност през 2008 г. от 59,1%, коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години в ЮЗР спада до 59% и 57,9% съответно за 2009 г. и 2010 г. През 2010 г. водещи по икономическа активност за района са областите София (столица) - с 61,5% и Благоевград - с 56,9%.
Таблица 10. Коефициент на икономическа активност, коефициент на заетост и коефициент на безработица за 2010 г. (в %)


Район, област

Коефициент на

икономическа

активност

(%)

Коефициент на заетост

(%)

Коефициент на безработица

(%)

БЪЛГАРИЯ

52,0

46,7

10,2

Северозападен район

45,0

40,0

11,0

Северен централен район

47,4

42,0

11,5

Североизточен район

53,6

45,9

14,5

Югоизточен район

50,5

45,1

10,6

Южен централен район

50,9

45,1

11,4

Югозападен район

57,9

54,0

6,8

Благоевград

56,9

53,6

5,8

Кюстендил

49,5

45,0

9,0

Перник

49,0

45,6

6,9

София

51,1

47,1

7,8

София (столица)

61,5

57,4

6,6

Източник: Национален статистически институт
Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече навършени години в Югозападния район е 54,0%, което е по-високо в сравнение със средния коефициент на заетост за страната (46,7%) за 2010 г. За сравнение през 2008 г. стойността на показателя за ЮЗР е била 57,4%, а през 2009 г. – 56,5%. Най-висок коефициент на заетост за 2010 г. се отчита в област София (столица) – 57,4%, следвана от област Благоевград, а с по-ниски показатели са областите Кюстендил, Перник и Софийска.

Сходни тенденции се наблюдават и по отношение на безработицата. Коефициентът на безработицата на населението на 15 и повече навършени години в Югозападния район за периода 2004-2010 г. е по-нисък спрямо средните нива за страна, като през 2008 г. достига най-ниското си равнище от 2,9%. В резултат на финансовата криза през следващите две години настъпва повишаване на показателя до 4,1% и 6,8% съответно за 2009 г. и за 2010 г. при средно за страната 6,8% и 10,2%. Във вътрешнорегионалната структура на безработицата през 2010 г. се отчитат известни отклонения от средното равнище за района, като областите Благоевград и София (столица) са под средното ниво за района, а областите Перник, Софийска и Кюстендил са над средното за района, но под средното за страната.

Системата от образователни институции в Югозападния район е най-добре развита спрямо останалите райони в страната, като се има предвид националното значение и високата концентрация на университети и колежи в столицата, а също така и в Благоевград. По показателя брой университети на 1 млн. жители към 01.02.2011 г. районът е на първо място в страната със стойност 10,9 (за страната – 6,0). Все още обаче системата на образованието не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални и технически кадри в различните сфери на икономиката. В тази насока е необходимо мрежата от специализирани професионални гимназии и университети да бъде оптимизирана, за да се синхронизират резултатите от нейната дейност с очакванията на бизнеса. С цел повишаване на добавената стойност и конкурентоспособността на регионалното производство следва да бъде засилено развитието на приложните изследвания и иновативните технологии.

В Югозападния район системата на здравеопазването, както и мрежата от заведения, осигуряващи социални дейности и услуги е сравнително добре развита. В района се намират 102 от болничните заведения в страната и 412 от заведенията за извънболнична помощ (по данни на НСИ за 2009 г.) В София (столица) са концентрирани приблизително 17% от болничните заведения в страната и около 15% от лечебните заведения за извънболнична помощ. В област Благоевград и област Софийска осигуреността на населението със заведения за болнична и извънболнична помощ е около средната за страната, а в област Кюстендил и област Перник – под средната. Сходна е тенденцията по отношение осигуреността с лекари (включително стоматолози) и помощен медицински персонал по области. Измерена с показателя лекари в лечебните и здравните заведения на 10 000 души от населението, тя е най-висока за София (столица) – 45,4 и най-ниска за област Благоевград – 26,6 (средно за страната – 37 и за района – 39,4). Като цяло недостиг на здравни услуги и недостатъчно добра организация на медицинската помощ има в периферните и отдалечените населени места. В периферните територии на района са ограничени и видовете и качеството и на социалните услуги.



4. Анализ и тенденции в изменението на основни инфраструктурни и екологични показатели в Югозападния район.
През 2009 г. общата дължина на Републиканската пътна мрежа (РПМ) в Югозападния район се запазва на нивото от 2008 г. - 3272 км. През 2009 г. (спрямо 2008 г.) не се отчита промяна в относителните дялове на отделните класове пътища от общата дължина на РПМ в Югозападния район, както и в гъстотата на пътищата (общо и по видове) от РПМ в района. Трябва да се отбележи, че през територията на област София (столица) не преминават пътища от РПМ.
Таблица 11. Дължина и гъстота на Републиканската пътна мрежа към 31.12.2009 г.


Район, области

Общо

(км.)

Авто

магист

рали

(км.)

Първо

класни

(км.)

Второ

класни

(км.)

Трето

класни

(км.)

Обща гъс

тота на РПМ

(км./кв.км.)

Гъстота на АМ и пътищата І клас

(км./кв.км.)

Гъстота на пътищата ІІ и ІІІ клас

(км./кв.км.)

БЪЛГАРИЯ

19 435

418

2 975

4 028

12 014

0,175

0,030

0,144

Северозападен район

3387

7

387

767

2226

0,178

0,020

0,157

Северен централен район

2959

х

462

635

1862

0,198

0,031

0,167

Североизточен район

2667

84

483

467

1633

0,184

0,039

0,145

Югоизточен район

3167

87

597

767

1716

0,160

0,035

0,125

Южен централен район

3983

122

431

773

2657

0,178

0,025

0,153

Югозападен район

3272

118

615

619

1920

0,161

0,036

0,125

София (столица)




x

x

x

x

х

х

х

София

1483

118

363

346

656

0,210

0,068

0,141

Благоевград

666

0

87

153

426

0,103

0,013

0,089

Перник2

546

0

80

66

400

0,228

0,033

0,194

Кюстендил

577

0

85

54

438

0,189

0,027

0,161

Източник: Национален статистически институт
Съществена промяна не е настъпила и в развитието на железопътната мрежа в Югозападния район през 2009 г. Основните показатели за ж.п. инфраструктурата в района остават непроменени спрямо предходната година.
Таблица 12. Железопътна мрежа към 31.12.2009 г.


Район, област

Дължина на жп мрежата

(км.)

Удвоении жп линии

(км.)

Електриф. жп

линии

(км.)

Гъстота на жп мрежата (км./1000 кв. км.)

БЪЛГАРИЯ

4 151

971

2 834

37,4

Северозападен район

655

188

432

34,5

Северен централен район

620

89

433

41,4

Североизточен район

488

248

386

33,7

Югоизточен район

705

190

577

35,6

Южен централен район

784

97

324

35,1

Югозападен район

899

159

682

44,3

София/столица/

203

46

171

150,3

София

297

105

255

42,1

Благоевград

158

0

101

24,5

Перник

111

8

91

46,4

Кюстендил

130

0

64

42,6

Източник: Национален статистически институт
Югозападният район е най-добре обслуженият с въздушен транспорт от районите на ниво NUTS 2 в страната. По достъп до полети районът е в групата на европейските райони с брой на полетите до 250 на ден. С такава характеристика са голяма част от районите, разположени в периферните части на ЕС. Летище София е най-голямото в страната. Оборудвано е с нов пътнически терминал и нова пистова система, които са пуснати в експлоатация през 2006 г. София е свързана чрез директни въздушни маршрути с над 50 дестинации в Централна и Западна Европа, Близкия изток и Африка. Откриването на нови зимни туристически маршрути до българските ски курорти, лесно достъпни през летище София, както и увеличаващият се изходящ летен туризъм допринасят за ръста на сезонните чартърни превози през 2009 г. Летище София има изключително голямо значение за осигуряването на достъпа до въздушен транспорт на районите - Северозападен, Северен централен и Южен централен, както и за обслужването на туристическия трафик до зимните курорти в югозападната част на страната. През 2010 г. летището отчита 5% ръст на пътниците и 4% ръст на товарите и поща в сравнение с 2009 г. През 2010 г. са обслужени около 3,29 милиона пътници (за 2006 г.- около 2,2 млн.), което представлява растеж от близо 50% в рамките на периода 2006-2010 г. Тази тенденция нарежда летище София сред най-бързо развиващите се летища в Европа.3

Югозападният район като цяло се характеризира с най-висока телекомуникационна осигуреност сред районите от ниво 2 в страната, но се наблюдават различия в степента на развитие за различните области и общини. Достъпът до Интернет е осигурен в по-големите градски центрове. Проблеми съществуват основно в по-малките градове и селата, където степента на проникване на информационни технологии е по-ниска.



Към края на 2010 г. 44% от домакинствата в Югозападния район имат достъп до Интернет, като средната стойност за страната е 33%, а за ЕС-27 е 70%. Нарастването на годишна база за района по този показател е 4%. Делът на лицата в Югозападния район, които редовно използват Интернет също бележи тенденция на нарастване през периода 2008-2010 г. и достига до 55% при 42% средно за страната и 65% средно за ЕС-27. По информация на Евростат за 2010 г. в България общо 26% от домакинствата имат достъп до широколентови услуги, като в ЕС-27 този дял е 61%. В Югозападния район достигнатото ниво е по-високо от това за страната – 37%. Делът на лицата в ЮЗР, които никога не са ползвали компютър, през периода 2008-2010 г. непрекъснато намалява и възлиза на 37% за 2010 г. За останалите райони от ниво 2 стойностите на този показател надхвърлят 50%. Въпреки водещата позиция на Югозападния район в страната в развитието на информационното общество и използването на широколентови услуги, в сравнение със средното ниво в ЕС-27 районът изостава.
Таблица 13. Развитие на интернет услугите към 31.12.2010 г.


Район от ниво 2

Дял на домакинствата с достъп до интернет - %

Дял на домакинствата с достъп до широколентови услуги - %

Дял на лицата, редовно ползващи интернет - %

ЕС-27

70

61

65

БЪЛГАРИЯ

33

26

42

Северозападен район

26

24

36

Северен централен район

30

23

40

Североизточен район

26

17

36

Югоизточен район

33

22

36

Южен централен район

29

24

35

Югозападен район

44

37

55

Източник: Евростат
В областта на развитието на екологичната инфраструктура в Югозападния район през разглеждания период не се наблюдава съществено развитие.
Таблица 14. Обслуженост на населението от екологична инфраструктура към 31.12.2009 г. (в %)





Дял на населението,

обслужвано от

водоснабдителна

мрежа

Дял на населението,

обслужвано от

канализационна

мрежа

Дял на обслужваното население от СПСОВ и други ПСОВ

Дял на обслужваното население от системи за сметосъбиране










общо

в т. ч. поне с вторично пречистване




БЪЛГАРИЯ

99,0

70,4

45,3

42,6

96,6

Северозападен район

99,2

52,9

22,6

20,1

97,0

Северен централен район

99,2

60,8

24,8

22,4

99,0

Североизточен район

99,9

71,7

62,0

49,6

87,8

Югоизточен район

99,7

67,4

38,9

38,9

95,0

Южен централен район

97,6

65,7

29,3

28,8

99,1

Югозападен район

99,0

86,5

71,1

66,1

98,7

Блaгoeвгрaд

95,5

81,9

25,6

25,6

98,3

Кюстeндил

99,2

60,2

56,1

56,1

97,5

Перник

97,9

76,3

71,6

71,3

98,4

София

98,8

75,0

28,7

17,3

93,6

София (столица)

100,0

94,3

93,5

93,5

100

Източник: Национален статистически институт
В ЮЗР е достигната висока степен на развитие на водоснабдителните мрежи, делът на водоснабденото население е 99%. Районът разполага със значителен воден ресурс. Въпреки това съществуват проблеми - голяма част от изградените водоснабдителни мрежи са амортизирани, а някои от по-малките населени места изпитват затруднения с непрекъснатата доставка на питейна вода поради честите повреди по водопроводната мрежа. Най-добро задоволяване на нуждите на населението с питейна вода е достигнато в областите София (столица) - 100% и Кюстендил - 99,2%, сравнително по-нисък е този показател за област Благоевград - 95,5%.

По степен на обслужване от канализационните мрежи районът е на първо място в страната. Към 2009 г. 86,5% от населението на Югозападния район е обхванато от канализационни услуги, като по този показател районът е значително над средното ниво за страната - 70,4%. Във вътрешнорегионалната структура се отчитат разлики, като единствено област Кюстендил е под средното ниво за страната с 60,2%, а област София (столица) е на първо място в България с 94,3% дял на населението, обслужено от канализация.

Делът на населението, обслужено от селищни пречиствателни станции за отпадни води (СПСОВ) в Югозападния район е 71,1% и е значително по-висок от средния за страната - 45,3 %. Най-висок е процентът на населението, обслужвано от СПСОВ в област София (столица) - 93,5%, а най-нисък - в област Благоевград - 25,6% и област Софийска - 28,7%. Следва да се има предвид, че през 2008 г. стойността за област Благоевград е била само 3,8%.

Относителният дял на населението, обслужено от система за организирано сметосъбиране в Югозападния район е 98,7%, което е над средния показател за страната (96,6%). Най-голяма част от населението е обхванато от организирано сметосъбиране в област София (столица) - 100%. Само в област Софийска делът на обслуженото население е под средния за страната - 93,6%. Системата за сметосъбиране работи относително добре в градовете, но в голяма част от селските райони тя не функционира ефективно и това води до поява на нерегламентирани сметища и увреждане на околната среда. Необходимо е подобряване на сметосъбирането в по-малките населени места.



Направените разходи за опазване на околната среда за 2009 г. в Югозападен район възлизат на 399 731 хил. лева или 31,2% от тези за страната и са най-големи в сравнение с останалите райони от ниво 2. На годишна база спрямо 2008 г. за района се регистрира намаление с 50%, което се дължи в най-голяма степен на спада в извършените от област София (столица) разходи за опазване и възстановяване на околната среда с 59%. В областите Благоевград, Перник и Софийска също се наблюдават по-ниски стойности спрямо 2008 г. Единствено в област Кюстендил се наблюдава увеличение с 16,4%, но в тази област са извършени едва 3,6% от разходите за опазване на околната среда в района. Въпреки големия спад, и през 2009 г., както и в предходните години, най-големи разходи за опазване и възстановяване на околната среда в ЮЗР са направени в област София (столица) - 67,4% от разходите за района и около 21% от общите разходи за страната.
Таблица 15. Разходи за опазване на околната среда, 2005-2009 г. (в хил. лв)


Район, област

2005

2006

2007

2008

2009

БЪЛГАРИЯ

639320

1038544

1197422

1700329

1280563

Северозападен район

78754

76759

123162

139800

176614

Северен централен район

38993

43865

70471

112665

68271

Североизточен район

65944

105338

160353

131170

140429

Югоизточен район

87692

266360

246696

272228

321296

Южен централен район

67840

93434

153136

246408

174222

Югозападен район

300097

452788

443604

798058

399731

Благоевград

11437

20544

29810

35946

34175

Кюстендил

9918

8456

17210

12358

14385

Перник

8631

12528

12143

27384

20236

София

46641

66162

84860

67764

61678

София (столица)

223470

345098

299581

654606

269257

Източник: Национален статистически институт


II. ПОСТИГНАТ НАПРЕДЪК ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН.
Регионалният план за развитие на Югозападния район (2007-2013 г.) и Актуализираният документ за изпълнение на РПР на ЮЗР (2010-2013 г.) отговарят в значителна степен на главните приоритети за регионално развитие на ЕС и утвърдените оперативни програми за страната за програмния период 2007-2013 г. и са съобразени с приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие (2005-2015 г.). Планът отчита целите и приоритетите на ключовите документи на ЕС - Стратегията от Лисабон, Стратегията от Гьотеборг, и Стратегическите насоки за развитие на Общността в периода 2007-2013 г., както и посоките на интервенции на Структурните фондове и Кохезионния фонд за програмния период 2007-2013 г., които са основните инструменти за финансиране на регионалната политика на ЕС.

Регионалният план е обхванал най-значимото за района, докато в стратегическите документи за развитие на областно и общинско ниво много по-детайлно е отразена спецификата на тези нива в съответствие с основната линия на развитие на района. Приоритетите на РПР и специфичните цели към всеки един от тях взаимодействат на всички нива, като се търси постигането на синергетичен ефект, в резултат на взаимодействието на основните фактори на регионалното развитие- икономика, социално състояние, инфраструктура и екология, които да спомогнат за постигането на балансираното и устойчиво развитие на Югозападния район.

Съобразно законодателството в областта на регионалното развитие индикаторите за наблюдение на Регионалния план за развитие на Югозападния район отчитат степента на постигане на целите и приоритетите за развитие, въз основа на данните за физическото и финансовото им изпълнение. Индикаторите за наблюдение отчитат конкретните продукти, резултатите и въздействието от изпълнението на целите и приоритетите за развитие (чл.80, ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие).

Въз основа на ключови индикатори за изпълнението на Регионалния план за развитие на Югозападен район, се констатират следните резултати по отделните приоритети:



Приоритет І. “Повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика”.
Регионалната икономика на Югозападния район през 2008 г. следва тенденцията от предходните години и продължава да расте с по-бързи и устойчиви темпове в сравнение с тези на останалите райони на страната, като основен фактор на растежа в района остана вътрешното търсене. От една страна, това се дължеше на по-високите доходи, мотивиращи у населението по-големи потребителски разходи, а същевременно инвестициите в основен капитал бяха положително повлияни от навлизането на страната в единното икономическо пространство на ЕС. От изключително значение за развитието на района е наличието на град София и исторически обусловената концентрацията на ресурси в столичния град – материални, финансови и човешки. В резултат на положителните тенденции на икономическо развитие през 2008 г. и на база на основните икономически индикатори може да се заключи, че голяма част от мерките по Приоритет 1 се изпълняват в значителна степен, като някои от индикаторите дори надхвърлят индикативните стойности, определени в Регионалния план за развитие на Югозападния район (2007-2013 г.) Слаб напредък се наблюдава по отношение на изпълнението на Специфична цел 1.2. „Развитие на туристическото предлагане” на АДИ на РПР на ЮЗР. Следва да се отбележи, че спецификата на отчитането на НСИ не дава възможност за цялостна оценка на отражението на световната финансова криза върху икономиката на ЮЗР през 2009 г. и 2010 г. Въпреки това може да се приеме, че кризата се е отразила по-силно на регионалната икономика, отколкото в по-слабо развитите райони, поради високите нива на икономическа активност.


  • Брутен вътрешен продукт

По данни на Евростат нарастването на БВП на ЮЗР по текущи цени за 2008 г. на годишна база спрямо 2007 г. възлиза на 16,7% и надвишава средното нарастване за страната (15,1%). За сравнение средното нарастване на БВП за ЕС-27 за 2008 г. е 0,7%. Тази значителна разлика се дължи от една страна на по-бързите темпове на растеж на икономиката на ЮЗР в сравнение със средните за ЕС-27, и от друга страна, на финансовата криза, чиито първи признаци в световен мащаб започнаха да се усещат още през 2007 г. Кризата засегна страната ни с известно закъснение – към края на 2008 г.


  • Брутен вътрешен продукт на глава от населението

БВП на глава от населението по покупателна способност в Югозападен район за 2008 г. се равнява на 73% от средния БВП на глава от населението в ЕС-27, което е нарастване с 6% на годишна база (по данни на Евростат).



  • Брутна добавена стойност

БДС на района за 2008 г. на годишна база продължава да следва тенденция на нарастване – с 15,7%, но темпът на нарастване се забавя в сравнение с предходната година (2007 г. спрямо 2006 г. - 21,38%). Въпреки силния превес на сектора на услугите в БДС на ЮЗР, през 2008 г. спрямо предходната 2007 г. най-голямо е нарастването в сектора на селското и горското стопанство – с 23,5%, следван от сектора на услугите – с 16,1% и сектора на индустрията – с 13,9%.


  • Преки чуждестранни инвестиции

Чистата стойност на направените ПЧИ в ЮЗР през 2009 г. възлиза на 1 019 360 хил. евро (за 2008 г. – 2 448 544 хил. евро), което представлява намаление от 58,4% на годишна база спрямо 2008 г.


  • Разходи за научно-изследователска и развойна дейност

Разходите за НИРД в Югозападен район и през 2008 г. запазват тенденцията си на нарастване, което на годишна база спрямо 2007 г. възлиза на 11,7%. Югозападният район е с най-висок университетски и научен капацитет от районите от ниво 2 и тенденцията за нарастване на инвестициите за НИРД благоприятства развитието на иновациите в района.


    • Дял на научно-изследователските разходи от БВП

Въпреки нарастването в абсолютна стойност на научно-изследователските разходи, през последните години делът на общите национални разходи за НИРД от БВП е почти постоянен (около 0,45-0,48%). В ЮЗР делът на научно-изследователските разходи от БВП бележи тенденция на непрекъснат спад, като през 2008 г. тези разходи са в размер на 0,77% от БВП на района (делът им за 2007 г. възлиза на 0,79% от БВП). Посочените стойности за страната като цяло, и за ЮЗР в частност, са значително по-ниски от целевите стойности, които България си поставя за постигане до 2020 г. съгласно Стратегия Европа 2020 на ЕС (в рамките на 1,4% до 2,0% разходи за НИРД от БВП). Това дава основание страната да бъде определена от Европейската комисия като една от „догонващите страни” в иновационната дейност.


  • Реализирани приходи от туристически нощувки

Реализираните приходи от нощувки в Югозападен район за 2010 г. спрямо 2009 г. отбелязват спад от 1,5%. Въпреки това спадът е в много по-ниска степен в сравнение с този през 2009 г. (спрямо 2008 г.) – 18,5%. Районът е третият по важност и реализирани обеми в туристическия сектор след двата Черноморски региона и значението на туризма за регионалната икономика през последните години нараства.
Предприятията от Югозападния район в сравнение с останалите райони в страната реализират най-голяма активност по Оперативна програма “Kонкурентоспособност” към края на 2010 г.

По подприоритетна ос 1.1. Подкрепа за създаването и комерсиализацията на иновациите в предприятията и защита на индустриалната собственост” на ОП „Конкурентоспособност” към 01.06.2011 г. общата стойност на договорените или приключили проекти за Югозападен район възлиза на 7 287 714 лв., като бенефициенти са 15 предприятия от област София.

По подприоритетна ос 2.1. Подобряване на технологиите и управлението в предприятията общата стойност на договорените или приключили проекти за Югозападен район възлиза на 187 582 916 лв., в т.ч.:


  • 10 предприятия с адрес на регистрация в област Кюстендил с обща стойност 8 973 172 лв.;

  • 9 предприятия с адрес на регистрация в област Перник с обща стойност 3 382 674 лв.;

  • 25 предприятия с адрес на регистрация в област Благоевград с обща стойност 15 228 303 лв.;

  • 22 предприятия с адрес на регистрация в област Софийска с обща стойност 21 865 198 лв.

  • 175 предприятия с адрес на регистрация в област София с обща стойност 138 133 569 лв.

По подприоритетна ос 3.1. „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура” на Оперативна програма „Регионално развитие” към 01.06.2011 г. на територията на Югозападен район се изпълняват следните проекти:



    • За подкрепа за развитие на туристическите атракции – 2 проекта – с бенефициенти община Разлог и община Етрополе на обща стойност 3,521 млн.лв.;

Очаквани индикативни резултати от изпълнението на проектите: с реализацията на дейностите по проектите ще се създадат 30 работни места и ще се обучат 5 бр. лица в подкрепените туристически атракции. Годишният брой посетители на подобрените атракции се очаква да възлиза на 37 000, а удовлетвореността на посетителите от атракциите на 87,5%. Очаква се нетните годишни приходи от международен туризъм в съответните територии да възлизат на 3 млн. лв., а заетостта на легловата база – на около 56%.
Приоритет ІІ. “Развитие на техническата инфраструктура”.
Известен напредък се наблюдава по отношение на изпълнението на мерките и целите по Приоритет 2. Въпреки това голяма част от пътищата от РПМ и общинската мрежа продължават да са във влошено експлоатационно и техническо състояние. Почти непроменени спрямо края на предприсъединителния период остават и показателите за състоянието на железопътните линии. Причината за липсата на по-сериозен напредък в пътния и железопътния сектор се дължи на два основни фактора – от една страна в забавянето на подготовката на проекти и провеждане на тръжни процедури за строителство в предходните години, а от друга страна - на спецификата на тези проекти, чието изпълнение се извършва за период от няколко години. Следва да се отбележи, че през 2010 г. са стартирали процедури за изграждане на някои ключови проекти в транспортния сектор в района. По-голям напредък в изпълнението на физическите индикатори се очаква след приключването им в периода 2011 – 2015 г.

От приоритетните инфраструктурни проекти с национално и международно значение, които се предвижда да бъдат реализирани по Оперативна програма „Транспорт” на територията на Югозападен район, към 01.06.2011 г., в процес на строителство е един - Разширение на софийското метро. Проектът е разделен на 2 етапа:



  • Етап 1 – участък „Надлез Надежда” – Централна ж.п. гара – пл. „Света Неделя” – бул. „Черни връх” на обща стойност 247, 146 млн. евро (от които 185,19 мл. евро безвъзмездна помощ по Оперативната програма и 61,95 млн. евро финансиране от Столична община). Официалното начало на изпълнението на този етап е в началото на 2009 г., а предвидения срок за завършване – есента на 2012 г. Към началото на 2011 г. напредъкът по физическото изпълнение на строително-монтажните дейности е 51% (50% по график), а по финансовото изпълнение – 48%.

  • Етап 2 се състои от 2 лота:

ЛОТ 1 – участък ж.к. „Обеля”- ж.к. „Надежда”- „Надлез Надежда”;

ЛОТ 2участък ж.к. „Младост 1” – ж.к. „Младост 3” – бул.”Цариградско шосе”

Периодът за изпълнение на Етап 2 е 2010–2012 г. Общият размер на инвестициите е 311 млн. евро (от които 250 млн. евро по ОП „Транспорт” и 61 млн. съфинансиране от Столична община). Реалното изпълнение на договорираните работи по Етап 2 към момента е в размер на 50% (заложени по график – 47%).

По ОП „Транспорт” се изпълнява и проект Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект за трети метродиаметър на метрото в София „Кв. Княжево – ЦГЧ – бул. Ботевградско шосе” за реализация като тип „леко метро”. Договорът с избрания изпълнител по проекта влезе в сила на 01.11.2010 г. и е с продължителност 30 месеца.

Другите големи инфраструктурни проекти в Югозападния район, които се планира да получат финансиране по ОП „Транспорт” през настоящия програмен период се намират на различен етап от подготовка и реализиране, както следва:



  • Модернизация на ж.п. линията София-Пловдивиндикативна стойност 324,37 млн. евро) – избрани са изпълнители на строителството на участък „Септември – Пловдив”. Участъкът е разделен на 3 обособени позиции, като всеки от изпълнителите ще изпълнява различен лот. Очаква се договорите за изпълнение на 3-те лота да бъдат на обща стойност 157 860 млн.лв. и да предвиждат завършване на участъка до края на 2013 г. Осъществяването на другите две отсечки по цялостния проект - от София до Елин Пелин и от Елин Пелин до Септември предстои, като за последната се очаква да бъде отложена за следващия програмен период;

  • Модернизация на ж.п. линията София-Драгоманиндикативна стойност 59,29 млн. евро) и Модернизация на ж.п. линията Видин-Софияиндикативна стойност 50 млн. евро); тези два проекта са в начален етап на подготовка и съществува вероятност да не стартират през настоящия програмен период;

  • Доизграждане на автомагистрала „Струма” – отсечки „Долна Диканя-Дупница”, „Дупница-Благоевград” и „Сандански-Кулата” (с обща дължина 77 км и обща индикативна стойност 250 млн. евро). През м.март 2011 г. бе открита тръжната процедура за строителство на лот 1 „Долна Диканя-Дупница”, която следва да приключи през юни-юли 2011 г. Скоро се очаква да стартира и процедура за избор на изпълнител на лот 4 „Сандански-Кулата”. По ОП „Транспорт” се изпълнява проект „Изготвяне на технически проект на обект АМ „Струма” Лот 2, участък „Дупница-Благоевград” на стойност 3 млн. лв., подписан на 23.09.2010 г. 4-тата отсечка от трасето на магистралата – лот 3 „Благоевград-Сандански” се планира да бъде реализирана през следващия програмен период 2014-2020 г.;

  • Изграждане на връзка на автомагистрала „Хемус” със софийски околовръстен път - автомагистрален участък с дължина 8,5 км с индикативна стойност 32 млн. евро – тръжната процедура бе открита в края на м.март 2011 г. и се очаква да завърши през м.юни/юли 2011 г.;

  • Модернизация на участък от път I-1/Е-79 „Враца-Ботевград” - модернизация на съществуващ двулентов път в четирилентов път с дължина 31,5 км. между Мездра и Ботевград с индикативна стойност 85 млн. евро – към момента няма индикации за готовност за стартиране на тръжна процедура;

  • Строителство на интермодален терминал в гр. София (с индикативна стойност 25,9 млн. евро). Проектът е в начална степен на подготовка. През есента на 2009 г. е сключен договор между Управляващия орган (УО) на ОП ”Транспорт” и Национална компания „Железопътна инфраструктура” за Проект „Техническа помощ за подготовка на проект: „Изграждане на интермодален терминал в гр. София” - фаза 1”. Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е в размер на 500 000 лв. и дейностите по него включват подготовка и посредничество при отчуждителни процедури на имоти, както и изготвяне на документация за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС (оценка за въздействие върху околната среда) и ОС (оценка за съответствие) на проекта.

На 15 май 2011 г. официално бе открита магистрала „Люлин” – първата изцяло завършена магистрала в България с еврофинансиране. Общите разходи за реализацията й възлизат на 185 млн. евро, от които 75% по програма ИСПА и 25% национално съфинасиране. Магистралата е с дължина 19 км и свързва околовръстния път на София при жк. „Люлин” с пътен възел Даскалово през Мало Бучино и Голямо Бучино. Новата магистрала ще разпределя местния и международен трафик по пътища Е-79 към Гърция и Е-871 към Македония, както и ще облекчи интензивния трафик в района на Владая.


По подприоритет 2.1. „Регионална и местна пътна инфраструктура” на Оперативна програма „Регионално развитие” за рехабилитация и реконструкция на второкласни и третокласни пътища в Югозападния район към 01.06.2011 г. се изпълняват три проекта:

  • Лот 14 - Рехабилитация на път II-63 Перник - Брезник и на път III-6204 Овчарци – Сапарева баня на обща стойност 6,93 млн. лв. и срок на изпълнение 08.10.2009 г.-08.10.2011 г.;

  • Лот 15 - Рехабилитация на път III-181 Софийски околовръстен път-с.Ковачевци (община Ковачевци, област Перник) на обща стойност 9,78 млн. лв и срок на изпълнение 08.10.2009 г.-08.10.2011 г.;

    • През 2010 г. бе сключен договор за Лот 31 - Рехабилитация и реконструкция на път IІ-18 Софийски околовръстен път- Южна дъга и пътна връзка №2 на пътен възел Младост в участъка от СОП до началото на съществуващия надлез. Общата дължина на отсечката е 3,582 км. Проектът е на стойност 33,95 млн.лв. и следва да бъде завършен през м.ноември 2011 г.

Очаквани индикативни резултати от изпълнението на проекта: очаква се 10-кратно увеличаване на трафика на пътници и товари спрямо 2006 г., а стойността на спестеното време в евро/годишно в резултат от реконструирани пътища се очаква да възлиза на 2 093 070.
По отношение на рехабилитацията и реконструкцията на общинска пътна мрежа в Югозападния район по ОПРР към момента е договорено финансиране на 7 проекта в общините Костинброд, Гоце Делчев, Перник, Дупница, Благоевград, Сандански и Самоков. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ е 28,86 млн. лв. 6 от проектите вече са финализирани, а проектът за реконструкция и рехабилитация на извънрегулационни участъци от пътната мрежа на Община Дупница е временно спрян. Основните дейности по проектите са свързани с подобряване на пътната настилка на общинската пътна мрежа, осигуряване на нормалната й експлоатация, ремонт и изграждане на нови отводнителни съоръжения, както и повишаване на безопасността на движение по пътищата и улесняване на придвижването между населените места. Предвидена е и изпълнена нова пътна сигнализация и маркировка.
По проект „Транзитни пътища V” на Европейската инвестиционна банка на територията на ЮЗР се осъществява проект за ремонт на второкласният път ІІ-62- Кюстендил-Дупница-Самоков, като участъкът Кюстендил-Дупница е в строителство, а за втората част процедурата е стартирала – Лот 23 А Път II-62 Кюстендил обходен път – Дупница, Път I-1 Дупница обходен път (на стойност 36 027 192 лв.) и Лот 23 Б – реконструкция и рехабилитация на Път ІІ-62 Дупница – Самоков и Път III 181 Ковачевци – Поповяне (на стойност 34 807 645 лв.) със срок на изпълнение 24 месеца от 04.03.2009 г.
По проект за рехабилитация на пътната инфраструктура, финансиран от Световна банка, на територията на Югозападен район се осъществяват следните проекти:

  • ЛОТ 4 - Път І-6 София - Пирдоп с обща дължина 55.396 - срок на изпълнение 24 месеца от 05.10.2009 г.;

  • ЛОТ 8 - Път ІІІ-198  Гоце Делчев - село Пирин, Петрич - ГКПП – Македония, с обща дължина 62.894 км. – срок на изпълнение 24 месеца от март 2010 г.

В областта на екологичната инфраструктура през разглеждания период не се наблюдава съществено развитие. До голяма степен остават нерешени проблемите, свързани с незадоволителното състояние на инфраструктурата за канализация, пречистване на отпадните води и доставяне на прясна питейна вода. Системите за управление на отпадъците също остават неефективни и недостатъчни като качество и обхват. Основната причина е забавянето в предходните години на подготовката и изпълнението на инфраструктурни проекти в екологичния сектор, които следва да бъдат финансирани по Оперативна програма „Околна среда”.




Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница