Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие


Програма за трансгранично сътрудничество България – Македония 2007-2013 г



страница5/9
Дата24.10.2018
Размер1.94 Mb.
#96610
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9

По Програма за трансгранично сътрудничество България – Македония 2007-2013 г., съфинансирана по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) за Югозападния район са договорени 18 проекта на територията на област Кюстендил на обща стойност 3 925 285,3 евро и 18 проекта на територията на област Благоевградна обща стойност 3 203 173,3 евро5.


По Оперативна програма за транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа 2007 – 2013 г.” на територията на Югозападния район са договорени следните проекти по области6:


Област София

Име на проекта

Обща стойност на проекта (ЕФРР и съфинансиране)

Европейска мрежа за споделяне и разпространение на технологии и знание в сферата на иновациите

15 786 92 евро

Промотиране на иновации в индустриалните информационни системи посредством създаване на мрежи

2 301 900 евро

Междурегионално обединение за оценяване на резултати от изследвания

1 858 330 евро

Устойчиви иновации за текстилна промишленост в Югоизточна Европа

1 820 000 евро

Обединение на Югоизточна Европа в сферата на иновациите и финансовите агенции

2 683 237 евро

Мрежа за развитие на иновативни социални предприятия

2 426 790 евро

Обединена мрежа за логистика и морско обучение, фокусирана върху вътрешния плавателен транспорт по протежението на река Дунав

2 167 820 евро

Използване на мониторинга в борбата с природните бедствия

2 358 000 евро

Оценка на риска от наводнения за Дунавските наводнявани райони

5 886 643 евро

Център по управление на засушаванията за Югоизточна Европа

2 232 447 евро

Екологично управление на трансграничните пристанища

285 100 евро

Енергийна ефективност и алтернативни източници на енергия – подкрепящи политики на местно ниво

1 758 461 евро

Обединена Югоизточна европейска транспортна ос

2 380 553 евро

Транснационална мрежа за промотиране на водния мултимодален транспорт

3 193 500 евро

Държавен модел за социална отговорност: иновативен подход за качество в държавните дейности

1 985 000 евро

Управление на общинската собственост в градовете в Югоизточна Европа

100 000 евро

Транснационална стратегия за устойчиво териториално развитие на Дунавския регион, със специална насоченост към туризма

2 888 952 евро

Адриатическо-Дунавско обединение

2 060 000 евро

Концепция за пространствено развитие на междурегионално обединение в Дунавското пространство

2 082 800 евро

ATRIUM

1 407 076 евро

EVAL-INNO

994 776 евро

FORSEE

1 375 024 евро

M2RES

1 531 128 евро

RECULTIVATUR

2 426 750 евро

SAGITTARIUS

2 012 783 евро

SEE SCIENCE

1 840 360 евро

SY_CULTour

1 736 181 евро

област Перник

Регенерация на традиционни индустриални зони в Югоизточна Европа

3 327 500 евро

област Благоевград

From Army To Entrepreneurship (F.A.T.E.)

2 030 000 евро

Практическа употреба на мониторинга в управлението на риска от природни бедствия

2 358 000 евро

По Оперативна програма ЕСПОН на територията на Югозападния район са договорени следните проекти по области:




област София

Име на проекта

Обща стойност на проекта

Териториално влияние на глобализацията върху Европа и нейните региони

999 801 евро

ЕСПОН в интегрираните териториални стратегии

881 973 евро

Капитализация и разпространение на ЕСПОН стратегии

525 081 евро

ЕСПОН трейн

437 000 евро

По Оперативна програма за междурегионално сътрудничество ИНТЕРРЕГ IV C на територията на Югозападния район са договорени следните проекти по области7:




област София

Име на проекта

Обща стойност на проекта (ЕФРР и съфинансиране)

Региони за по-добра наземна свързаност (B3 Regions)

3 259 180 евро

MORE4NRG

1 326 559 евро

FUTUREforest – горските територии за климатичните промени

1 900 000 евро

Генериране и обобщаване на иновативни подходи за демографски промени (ESF6CIA)

1 445 248 евро

Региони за устойчива промяна

2 099 980 евро

Действия за устойчива мобилност на европейските региони

3 296 955 евро

Университетско сътрудничество за регионално развитие

2 173 658 евро

Минипрограма за иновация и промотиране на малки и средни предприятия

4 004 000 евро

Въвеждане на системи (IMMODI)

1 866 795 евро

Периферни градски паркове – подобряване на природните условия в крайградските територии

2 288 528 евро

Ограничаване на пространствените рискове в европейските региони и градове

1 229 760 евро

Подобряване на ефективността на политиките по изхвърляне на отпадъци на територията на ЕС

1 866 230 евро

Геотермална енергия за стратегии за енергийна ефективност за жилищните и индустриални сгради

2 031 530 евро

Европейска система за мониторинг и превенция от пожар на европейските гори

1 772 030 евро

Генериране на партньорски инициативи в управлението на мобилни услуги

1 761 710 евро

област Перник




Иновационни центрове за градове на ръба

1 469 085 евро

област Благоевград




Управление на мобилността из Европа: променящи се модели на мобилност

1 859 321 евро

По Оперативна програма УРБАКТ II “Мрежа за градско развитие” в Югозападния район се реализират два проекта – „Отворени градове” и „CoNet”, в които партньор от българска страна е Столична община. Общата стойност на бюджета на българския партньор по двата проекта е 75,797 хил. евро, а изпълнението на проектите се очаква да приключи през 2011 г.


По Програма за трансгранично сътрудничество България – Сърбия, финансирана по ИПП, към датата на изготвяне на настоящия доклад все още се провеждат процедури за оценка на проектните предложения в първата покана по програмата и няма сключени договори.
По подприоритетна ос 4.2 „Междурегионално сътрудничество” на Оперативна програма „Регионално развитие” към 01.06.2011 г. на територията на Югозападен район се изпълняват следните проекти:

  • За подкрепа за междурегионално сътрудничество и обмен на най-добри практики – 12 проекта на обща стойност 25,779 млн.лв. Бенефициенти на 7 от проектите са общините Столична, Мирково, Благоевград, Банско, Бобов дол, Елин Пелин и Костенец, а на останалите 5 – неправителствени организации от Югозападния район.


III. Ключови индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в стратегическите документи за регионално развитие.

По отношение на ключовите индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в стратегическите документи за регионално развитие (с които следва да се отчитат резултатите от прилагането на трите Конвенции на ООН от Рио де Жанейро - съответно за биоразнообразието, промените в климата и опустиняването), се наблюдават следните тенденции за Югозападен район:




    • Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти)

Стойността на индикатора за Югозападен район за 2006 г. (по данни на Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на данните от европейския проект CORINE Landcover8) е 4,51%, съответстващо на 923,427 кв.км. от територията на района (от общо 20 468,794 кв.км). Това е под средното за страната (5,03%). Най-силно антропогенно натоварени са териториите на областите Перник - 9,97% и София (столица) - 32,72%, а в по-ниска степен - областите Благоевград (1,86%), Кюстендил (2,53%) и Софийска (3,69%).


    • Съотношение между урбанизираните, земеделските и горските територии

По данни на Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на данните от CORINE Landcover за 2006 г. съотношението между урбанизираните, земеделските и горските територии за Югозападен район е както следва: 4,51%, 30,32% и 64,03% от общата територия на района. Средните стойности за България са съответно 5,03%, 51,75% и 42,37%.


    • Емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението

Въглеродният диоксид (CO2) формира около 40 % от всички парникови газове, поради което останалите се приравняват към него посредством изчисляването на CO2 еквиваленти.

Стойността на емисиите на парникови газове (метан, двуазотен оксид, въглероден диоксид), приравнени към CO2 еквивалент на жител от населението за Югозападен район възлиза на 4 509 тона/жител за 2007 г. Тази стойност е по-ниска от средната за страната за същата година - 6 962 тона/жител. Относителният дял на парниковите газове за Югозападен район от общото количество на национално ниво за 2007 г. е 18%. Посочените данни са на НСИ и не включват стойностите за 3 от 6-те показателя по методиката на Международния панел по изменението в климата (IPCC)- HFC (хидрофлуорокарбони), PFC (перфлуорокарбони), SF6 (серен хексафлуорид), за които няма налични данни в НСИ/ИАОС на териториално ниво.



Целта на България съгласно Протокола от Киото е намаление на емисиите с 8 % спрямо базовата по Протокола 1990 година в рамките на периода 2008-2012 г. По данни на Евростат за 2008 г. емисиите на страната са със 37,4 % по-малко от 1990 г. Така страната ни се нарежда сред малкото европейски страни, вече постигнали целите си по Протокола от Киото. Разликите могат да се използват за търгуване с емисии съгласно установените механизми на Протокола от Киото или за неутрализиране на бъдещи емисии, които България може да направи. Националният план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове за периода 2008 – 2012 г. беше приет от Правителството на Република България на 29.03.2011 г. и беше изпратен в Брюксел за одобрение от Европейската комисия.
Предстои ЕК да изпрати своето становище по Плана в срок от три месеца.
Планът има за цел участието на страната ни в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Той съдържа основните принципи, въз основа на които е извършено разпределението на квотите като общо количество, на ниво сектори и на ниво инсталации. Квотите в него са определени на базата на данни за изпускани от предприятията емисии през периода 2002-2004 г., като е взета предвид и прогнозата за ръста на производството им до 2014 г.


    • Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение (ДМА с ЕП)

В периода 2004-2008 г. разходите за опазване и възстановяване на околната среда в Югозападния район нарастват над 3,5 пъти - от 217 177 хил. лв. до 783 313 хил. лв. - като към 2008 г. достигат относителен дял от 46,5% от общите екологични разходи в страната. Въпреки че за 2009 г. на годишна база спрямо 2008 г. за района се регистрира намаление с 50%, ЮЗР запазва първото си място сред районите от ниво 2 в страната по направени разходи за опазване на околната среда. Разходите за ДМА с ЕП за 2008 г. за Югозападния район се равняват на 2,5 % от БВП на района като нарастват от1,4% от БВП на района през 2004 г. За сравнение разходите за опазване и възстановяване на околната среда за 2008 г. в цялата страна представляват също около 2,5% от националния БВП.


    • Разходи за дълготрайни материални активи (ДМА) с екологично предназначение на човек от населението

Стойността на индикатора за Югозападния район за 2009 г. е 189,2 лв. на човек и намалява почти двойно в сравнение с 2008 г. (377,3 лв. на човек). Размерът на разходите за дълготрайни материални активи (ДМА) с екологично предназначение на човек от населението е над средния за страната (189,2 лв. на човек за 2009 г.) и, въпреки големия спад, по този показател районът запазва първото си място сред районите на ниво NUTS 2.


    • Дял от територията на района с висок риск от ерозия

На база разработения ГИС-модел (Географска информационна система) за оценка на риска от водна ерозия в рамките на Проект “Изграждане на капацитет за устойчиво управление на земите” (УУЗ)9 е оценен потенциалният и действителният риск от ерозия, като за целта почвите се класифицират в 6 категории на база податливостта им от ерозия: 0-Населени места, води, скали; 1-Много слаба податливост на ерозиране; 2-Слаба податливост на ерозиране; 3-Средна податливост на ерозиране; 4-Средна до силна податливост на ерозиране; 5-Силна податливост на ерозиране; 6-Много силна податливост на ерозиране. По данни от CORINE Landcover в Югозападен район 59,33% от територията е оценена с 4, т.е. средна до силна податливост на ерозиране (за страната тази стойност е 52,47%). 20,91% от територията на района е със средна податливост на ерозиране (за България – 18,45%). Малко над 5,14% е процентът на територия на района със силна или с много силна податливост на ерозиране (за България - 7,2%), а малко над 9,3% (за страната - 15,77%) от територията е с много слаба или слаба податливост на ерозиране.


  • Степен на постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и енергийна ефективност (ЕЕ)

Наличните към момента данни за индикатора позволяват извършването на анализи на национално ниво, докато за по-ниските териториални равнища (общини и райони) подобни анализи към момента са невъзможни поради липсата на изходни данни. Следва да се отчете и фактът, че Агенцията за енергийна ефективност работи по изграждането на регионални структури, които ще позволят събирането и анализа на информация за възобновяемите енергийни източници на регионално ниво. Поради задълженията си за представяне на статистика на Eurostat, НСИ също подготвя въвеждането на индикатори, свързани с набиране и анализ на данни за ЕЕ и ВЕИ в страната. На тази основа може да се очаква, че в бъдеще индикаторът ще бъде по-добре обезпечен с достоверни статистически данни за различните териториални равнища.

Поради липса на подходящи изходни данни за крайното енергопотребление в ЮЗР (а и в останалите райони от ниво 2 в страната), показателят дял на енергията от ВЕИ в крайното потребление на енергия в ЮЗР е изчислен като процентен дял на произведената и продадена електроенергия от централи на ВЕИ в ЮЗР от общото количество на произведената електроенергия от ВЕИ в страната.10 Изходните данни за производство на електроенергия от ВЕИ централи в MWh по населени места са достъпни от регистрите на ВЕИ централи, поддържани от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Данните за производството по населени места се агрегират на регионално ниво 2 и се изчислява процентния дял на производството в ЮЗР (и на останалите райони) от общото производство в страната. Произведената и продадена ВЕИ за годината (2009 г.) за ЮЗР възлиза на 495 526.22 MWh, като районът формира 50,08% от произведената ВЕИ общо за страната. С далеч по-ниски стойности на второ и трето място са Северозападен (14,78%) и Югоизточен район (14,76%). Основна роля за това играят както големите ВЕЦ, така и значителният брой на малки такива, разположени основно по р. Струма и нейните притоци.

В изпълнение на задълженията по Директива 2001/77/ЕО и Директива 2006/108/ЕО в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на ВЕИ 2005-2015 г. (приета с Решение на МС от 19.10.2006 г.) е определена индикативната цел от 11 % дял на електрическата енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електроенергия през 2010 г. Поради благоприятните климатични условия тази цел е постигната през 2006 г. - 11,2% (по данни на НСИ), но поради липсата на достатъчно валежи и факта, че основният дял от енергията, произведена от ВЕИ в България е от ВЕЦ през 2008 г. целевата стойност не е постигната (9,6%). Възможността за достигане индикативната цел е до голяма степен зависима от общото годишно количество на валежите, разпределението на валежите през годината, както и други климатични фактори, които оказват сериозно влияние върху равнището на производство от водни централи и използването на слънчева енергия и енергия от вятъра.

Индикаторът има пряко отношение и към Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност при крайното потребление и енергийните услуги на ЕС. Основната цел е всички страни членки на ЕС да постигнат спестяване на горива и енергии, до деветата година от прилагането на Директивата (2016 г.), в размер на 9 % от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г.

По данни на НСИ енергийната интензивност на българската икономика през 2008 г. възлиза на 0,903 т н.е. за 1000 евро БВП (за сравнение стойностите за 2007 г. са 0,972 т.н.е., а за 2003 г. – 1,217 т.н.е.), т.е енергийната интензивност на икономиката на страната намалява трайно.

Индикаторът има пряко отношение към изпълнението на т.н. цели „20/20/20” на Стратегия „Европа 2020” за опазване на околната среда и намаляване на потреблението на енергия.




  • Регионален индекс за климатична сигурност (РИКС)

Регионалният индекс за климатична сигурност е изчислен (въз основа на експертни оценки) в доклад, изготвен във връзка с изпълнение на договор за вътрешни консултантски услуги по отношение адаптирането и интегрирането на индекса за регионална климатична сигурност в системата за наблюдение на Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 в България, разработен за целите на ГД „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство”, МРРБ по проект „Региони за устойчива промяна” по програма INTERREG IVC на ЕС. Предназначението на индекса е измерване и представяне на регионалното състояние, силните и слабите страни при интегрирането на въпросите, свързани с климатичните промени в процеса на планиране. По същество РИКС е композитен показател, който се базира на седем тематични области:

  • емисии на парникови газове (на човек и интензитет на емисиите на парникови газове – представен като отношение между емисиите и създавания в дадения регион БВП);

  • енергопотребление (крайно потребление на енергия на човек, енергиен интензитет – представен като отношение между крайното потребление на енергия и създавания БВП в региона;

  • възобновима енергия (процентен дял на енергията от ВЕИ в крайното потребление на енергия в дадения регион);

  • политическа рамка (измерва обхвата на политиките и процесите на планиране в дадения регион по отношение на климатичните промени);

  • институционален капацитет (включва оценка на капацитета и ефективността на регионалните власти да решават проблеми, свързани с климатичните промени);

  • социално-политически аспекти (включва оценка на информираността и готовността на населението и ключовите заинтересовани групи за действия, свързани с климатичните промени);

  • финансови инструменти (включва оценка на инструментите за финансиране на мерки, свързани с климатичните промени).

За първите три области се използват количествени показатели, а за останалите четири – качествени. Взети заедно, посочените седем ключови тематични области дават комплексна „моментна снимка” на регионалната климатична сигурност, а именно – статусът на регионите по отношение на емисиите на парниковите газове и енергопотреблението плюс оценка на способността на регионите да управляват емисиите и енергията.

Въз основа на експертните оценки (за всяка тематична област се присъждат от 0 до 10 точки, като по-големият брой точки индицира постигнат по-голям напредък) е получен следният краен резултат за РИКС за ЮЗР – 31.89 – най-висока стойност сред районите от ниво 2 в страната заедно с Южния централен район (30.84). Най-неблагоприятна е ситуацията в Югоизточния район (11.98), което до голяма степен се дължи на много високите стойности на парникови газове по отношение както на населението, така и на формирания в района БВП.



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница