Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район



страница2/10
Дата07.11.2018
Размер1.43 Mb.
#104528
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Таблица 2. Населениe, коефициент на раждаемост, коефициент на смъртност и коефициент на естествен прираст по райони и области към 31.12.2011 г.

Райони, Области



Брой население

Коефициент на раждаемост

Коефициент на смъртност

Коефициент на естествен прираст (‰)

Северозападен

836 601

8.6

19.4

-10.8

Видин

99 481

7.5

22.7

-15.2

Враца

184 662

8.6

18.5

-9.9

Монтана

145 984

8.6

20.9

-12.3

Ловеч

139 609

8.7

18.4

-9.7

Плевен

266 865

8.9

18.5

-9.6

Северен централен

853 468

8.4

16.4

-8.0

Североизточен

961 965

10.2

13.7

-3.5

Югоизточен

1 072 850

10.6

14.6

-4.0

Югозападен

2 131 233

9.9

13.2

-3.3

Южен централен

1 471 107

9.5

14.0

-4.5

За страната

7 327 224

9.6

14.7

-5.1

Източник: Национален статистически институт
Коефициента на безработица за Северозападен район през 2011 г. е 12.5 %, като отчетеното увеличение е с 1.5 процентни пункта спрямо предходната 2010 г. по данни на НСИ. На ниво области най-сериозен е проблема с безработицата в област Видин – 20.3%, като само през 2011 г. коефициента се е увеличил с 7.2 процентни пункта спрямо 2010 г. Най-благоприятна е ситуацията в област Враца – 8.8 %.

В България през 2011 г. отчетеният средногодишен коефициент на безработица е 11.2% по-висок от средния за Европейския съюз. По данни на Евростат този коефициент през 2011 г. в Еврозоната (17 държави на Евросъюза) е 10.2 %, а за Евросъюза (ЕС-27) – 9.7 %.

Измереният през 2011 г. коефициент на заетост в Северозападен район е 38.9%, който е най-нисък в сравнение с останалите райони от ниво 2. Най-висок коефициент на заетост в рамките на района е отчетен в област Ловеч – 40.5%, а най-нисък – област Видин 33.6%. Всички области в района имат коефициент на заетост под средния за страната, който е 45.6% . По данни на НСИ, коефициента на заетост в района през 2011 г. е намалял с 1.1 процентни пункта в сравнение с предходната 2010 г. (40.0%).

По данни на Евростат, нивото на безработица сред населението на възраст 25-64 години по степен на образование (предучилищно, начално и прогимназиално) в България през 2011 г. се е увеличило с 3.8% спрямо 2010 г. и достига ниво от 25.5% (през 2011г.), при средна стойност за ЕС-27 – 14.8%.

Икономически показатели

Следва да се отбележи, че поради спецификата на отчитане на НСИ и Евростат не могат да бъдат представени данни за БВП и другите основни икономически показатели на ниво Северозападен район (както и за останалите райони от ниво 2) за 2010 г. и 2011 г.

Икономическото състояние на района е на сравнително ниско равнище. Общият размер на брутния вътрешен продукт, създаден в Северозападен район през 2009 г. е 5 087.4 млн. лв., като приносът на района по този показател е 7.45% в съвкупния БВП. В периода 2005-2009 г. се отбелязва тенденция на трайно намаляване на приноса на БВП на Северозападен район към общия БВП. По този показател районът продължава да заема последно място в сравнение с останалите райони от ниво 2.

На областно ниво по данни на НСИ най-висок е размера на БВП в област Плевен - 1 503.7 млн. лв., което е 29.6 % от БВП за района, а най-нисък в област Видин – 532.7 млн. лв. или 10.5 % от БВП за района.


Таблица 3. Брутен вътрешен продукт по райони от ниво 2 (в млн. лева)

Райони

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

БЪЛГАРИЯ__45_484__51_783__60_185__69_295'>БЪЛГАРИЯ

45 484

51 783

60 185

69 295

68 322

Северозападен район

4 279

4 404

4 902

5 443

5 087

Северен централен район

4 341

4 648

5 178

5 799

5 528

Североизточен район

5 093

5 869

6 661

7 771

7 241

Югоизточен район

6 244

6 682

7 216

8 443

8 308

Югозападен район

18 487

22 338

27 486

32 062

32 565

Южен централен район

7 039

7 843

8 741

9 776

9 591

Източник: Национален статистически институт
През 2009 г. Северозападният район продължава да е на последно място сред районите от ниво 2 по показател брутен вътрешен продукт на човек от населението - 5 595 лв. при среден показател за България - 9 007 лв.

Таблица 4. Брутен вътрешен продукт на човек от населението по райони от ниво 2 (в лева)

Райони

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

БЪЛГАРИЯ

5 877

6 726

7 857

9 090

9 007

Северозападен район

4 429

4 631

5 233

5 897

5 595

Северен централен район

4 550

4 916

5 528

6 249

6 011

Североизточен район

5 097

5 897

6 710

7 836

7 313

Югоизточен район

5 490

5 901

6 398

7 513

7 424

Югозападен район

8 734

10 548

12 991

15 161

15 406

Южен централен район

4 495

5 036

5 640

6 340

6 256

Източник: Национален статистически институт

В сравнение с 2008 г. БВП на човек от населението за Северозападен район бележи спад с 302.00 лв. спрямо 2009 г. Най-висок е БВП на човек от населението в областите Враца и Ловеч, със стойности - съответно 6 979 лв. и 5 784 лв., а най-нисък в област Видин – 4 879 лв.


Таблица 5. Брутен вътрешен продукт за 2009 г. по статистически области

Области

БВП, млн.лв.

БВП на човек от населението, лв.

БЪЛГАРИЯ

68 321.6

9 007

Северозападен район

5 087.4

5 595

Видин

532.7

4 879

Враца

1 383.7

6 979

Ловеч

880.9

5 784

Монтана

786.4

5 006

Плевен

1 503.7

5 142

Източник: Национален статистически институт

Брутната добавена стойност отчетена през 2009 г. в Северозападен район е 4 370.6 млн. лв., което представлява 7.45 % от общатата БДС за страната (58 695.5 млн. лв). По този показател районът се нарежда на последно място сред шестте района от ниво 2.

През 2010 г. средната годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение отчита ръст с 368.00 лв. спрямо предходната 2009 г. (6 172 лв). Във вътрешнорегионален план най-висока е стойността в област Враца 8 509 лв., като останалите области Плевен, Ловеч, Монтана и Видин са със стойности под средната за района (6 540 лв.).

Броят на предприятията от нефинансовия сектор, които функционират на територията на Северозападен район през 2010 г. са 28 621, което представлява 7.8% от тези за страната (366 929 бр.). По отношение на структурата на предприятия в Северозападен район, микро- фирмите възлизат на 26 379 броя, малките фирми – 1 831 броя, средните фирми – 362 броя и големите фирми възлизат на 49 броя. В сравнение с предходната 2009 г. се наблюдава намаление на броя на предприятията с 580 броя. Най-голям дял на приходите от дейността на нефинансовите предприятия имат микро и малките фирмите - съответно 2 637 567 хил. лева и 2 445 900 хил. лева.

През 2010 г. се наблюдава увеличение на преките чужди инвестиции в Северозападен район в сравнение с предходната 2009 г., които възлизат на 512 142.0 хил. евро или 2.3% от ПЧИ за страната за същия период. Увеличението, което се наблюдава по този показател е с 16 568.2 хил. евро, спрямо предходната 2009 г. (495 573.8 хил. евро). Във вътрешнорегионален план се наблюдават големи различия. Водещи области по привличане на ПЧИ през 2010 г. са област Враца (178 759.4 хил.евро), област Плевен (153 363.3 хил. евро) и област Ловеч (121 997.6 хил. евро). На другия полюс с най-малко преки чужди инвестиции са област Видин (33 369.1 хил. евро) и област Монтана (24 652.6 хил. евро).



Политики за развитие на национално, регионално и местно ниво
По отношение политиките за развитие трябва да се отбележи, че през 2011 г. са разработени и приети редица стратегически документи, имащи отношение към формирането на политиката за развитие на районите.

На 13 април 2011 г. с решение на Министерския съвет е приета Национална програма за реформи на Република България 2011-2015 г., която е изготвена в изпълнение на стратегия ,,Европа 2020”. Предложените в НПР мерки на икономическата политика са насочени към преодоляване на съществуващите предизвикателства за оптималното развитие на основните фактори за растежа на икономиката и към достигане на националните цели в изпълнение на стратегията „Европа 2020”. Изпълнението на целите и приоритетите на Регионалния план за развитие на Северозападен район ще спомогнат за постигането на националните цели и ускоряване на националните фактори за растеж, както следва:



  • По първи приоритет: намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура;

  • По втори приоритет: модернизиране и развитие на бизнес инфраструктурата и технологично обновление; повишаване качеството на човешките ресурси и публичните услуги;

  • По трети приоритет: развитие, укрепване и обновление на градските центрове и прилежащите територии; обновяване и подобряване на социалната, културната и здравната инфраструктура

Националната програма за развитие: България 2020 има за цел да очертае социално-икономическото развитие на страната до 2020 г. Тя се изготвя съгласно утвърдената Концепция за програмиране на развитието на Република България.

Стратегическата част на „Националната програма за развитие: България 2020” представя общата рамка на политиките за развитие на Република България до края на 2020 г. През 2011 г. от Съвета за развитие към Министерския съвет бяха приети анализът, визията, целите и приоритетите на програмата.

Съветът на Европа прие Стратегията на ЕС за Дунавския регион на 24-ти юни 2011г. , с което стартира фазата на изпълнение на Стратегията.

Със своята визия за региона на река Дунав през 2020 г., стратегията подкрепя постигането на целите на Стратегия „Европа 2020“. С нея се подкрепя устойчивото развитие, като се цели да се намали потреблението на енергия, да се увеличи използването на възобновяеми източници на енергия, да се модернизира транспортният сектор, като той стане по екологосъобразен и по-ефективен, и да се насърчи екотуризмът. Стратегията способства за отстраняване на затрудненията на вътрешния пазар и подобряване на бизнес средата.

Дунавската стратегия на ЕС и възможността за задълбочаване на процеса на сътрудничество със съседните райони в Република Румъния и Република Сърбия дават добра перспектива за ускоряване развитието на Северозападен район и Северен централен район от ниво 2.

На 16 декември 2011 г. Министерският съвет прие Актуализиран документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие 2011-2015 г. Актуализираният документ за изпълнение на НСРР за периода 2011-2015 г. има за цел да осъвремени и засили стратегическата ориентация на действащата стратегия до края на периода, да подобри нейното изпълнение, както и процеса на наблюдение и оценка на резултатите и въздействието върху развитието на районите и общините. Специфична цел на актуализирания документ е да предложи гъвкав системен подход към цялостния процес на разработване, изпълнение, наблюдение, оценка и актуализиране на стратегиите и плановете за регионално и местно развитие за следващия планов и програмен период в областта на регионалната политика.

Съвместният документ за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка, България и Румъния е резултат на сътрудничеството в областта на териториалното развитие между шест държави – България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Целта му е да се постигне координация на териториалното развитие и конкретни решения на прекъсванията така наречените полюси и оси на развитие и на постигането на свързани транспортни мрежи.

Съвместният документ ще бъде основа за актуализацията на националните документи за пространствено развитие (също за регионално развитие и развитие на транспортните мрежи), като освен това ще се използва като база за дейностите на държавите от V4+2 на европейско равнище. Той може да бъде посочен и като пример за добра практика в процеса на изпълнение на Териториалния дневен ред на Европейския съюз.

Други значими национални и европейски документи за интегрирано развитие са:


  • Стратегия „Европа 2020” на ЕС;

  • Териториален дневен ред на ЕС 2020;

  • Пети кохезионен доклад;

  • Зелената книга за териториално сближаване;

  • Лайпцигската харта за устойчиви градове;

  • Стратегическа рамка на Европейската комисия за периода 2014-2020 г.

  • Стратегия за развитие на транспортната система на България до 2020 г.;

  • Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България (2009 г.).

2. ПОСТИГНАТ НАПРЕДЪК ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ИНДИКАТОРИТЕ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ
Стратегическа цел 1: „Подобряване състоянието на техническата и транспортна инфраструктура за постигане на устойчиво икономическо развитие и повишаване конкурентноспособността на регионалната икономика”

Стратегическа цел 2: „Подобряване на качеството на живот в Северозападен район”

Стратегическа цел 3: „Подпомагане на регионалното развитие и на инициативи за местно развитие”
За да се оцени постигнатия напредък по изпълнението на стратегическите цели са използвани следните основни индикатори:


  • Брутен вътрешен продукт на човек от населението

В Северозападен район се отчита намаление на БВП на човек от населението – с 302 лв. спрямо 2008 г. (5 897 лв.). Стойността на този индикатор през 2009 г. за района (5 595 лв.) продължава да е под средната стойност за страната (9 007 лв.).


  • Брутна добавена стойност

Стойността на БДС за района през 2009 г. е 4 371 млн. лв., като по този индикатор в Северозападен район се констатира намаление с 164 млн. лв. спрямо 2008 г. (4 535 млн. лв.). Икономиката на СЗР е доминирана от сектора на услугите, който създава 57.1% от БДС през 2009 г. Отчетените стойности в сектора на индустрия и аграрния сектор са 31.1% и 11.7% от общия БДС на Северозападен район.


  • Равнище на заетост (%)

Равнището на заетост на населението на Северозападен район на възраст 15 и повече навършени години за 2011 г. е 38.9%, най-ниска в сравнение с останалите райони от ниво 2.

Броят на заетите лица в района през 2011 г. наброява 299.4 хил., или 10.2% от заетите в страната на същата възраст. В сравнение с 2010 г. броят им намалява с 14.3 хил. Наблюдава се трайна тенденция на намаляване на равнището на заетост в района за периода 2009-2011 г. с 4.0%, като тази стойност остава по-ниска от средната за страната.

Намалението на заетостта се отнася в по-голяма степен за мъжете в сравнение с жените, като броят на заетите лица намалява съответно с 7.7 хил. и с 6.6 хил.

По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” от Агенция по заетостта като договарящ орган за Северозападен район към април 2012 г. са сключени 75 договора на обща стойност 6 573 211.62 лв. Във вътрешнорегионален план разпределението е следното: област Монтана – 23 договора на стойност 2 390 958.77 лв., област Враца – 23 договора на стойност 1 562 141.29 лв., област Плевен – 17 договора на стойност 1 780 315.61 лв., област Ловеч – 7 договора на стойност 377 923.36 лв. и област Видин – 5 договора на стойност 461 872.59 лв.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница