Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район

Специфична цел 1.1 „Развитие на транспортната инфраструктура”

Специфична цел 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура”

Мерките, попадащи в обхвата на специфичните цели на Приоритет 1 се финансират по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г., ОП „Транспорт” 2007-2013 г., ОП „Околна среда” 2007-2013 г. и Програма за развитие на селските райони.

Подобряването на транспортната инфраструктура е от изключителна важност за цялостното развитие на района, тъй като подобреният достъп до населените места води до повишаване качеството на живот и осигурява по-добър бизнес климат. От друга страна подобреният достъп до населените места и поддържането на уличната мрежа са не по-малко важни и за гражданите, тъй като стандартите на тази инфраструктура се разглеждат, като основен елемент на жизнената среда.

От важно значение за Северозападен район е изграждането на втори мост на река Дунав при Видин – Калафат. Мостът и прилежащата инфраструктура се финансират по програма ИСПА и заеми от Европейската инвестиционна банка, както и безвъзмездни средства и нисколихвени заеми от КfW (Германската Кредитна институция за възстановяване) и AFD (Френска агенция за развитие). След завършването на Дунав мост - 2 се очаква постепенно увеличаване на транзитния трафик по коридор №4 към границата с Гърция и Турция, а част от трафика на ферибот Оряхово да се прехвърли към Дунав мост 2 при Видин-Калафат. Проектът ще бъде завършен в края на ноември 2012 г. На строителните площадки работят общо 942 души, включително фирмите-подизпълнители. 83% от заетите работници са българи, а 17% - чужденци.

Чрез проекта „Изграждане на нов мост на река Дунав между България и Румъния при Видин-Калафат" се постига „отваряне” на транспортната мрежа на България и нейното интегриране с европейските транспортни мрежи. Ще се повиши качеството на транспортното обслужване като цяло и ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

В Северозападен район по Специфична цел 1.1 „Развитие на транспортната инфраструктура” напредък може да се отбележи с изпълнението на следните проекти:

Като принос за напредък могат да се посочат и два проекта в процес на изпълнение с бенефициент Агенция „Пътна инфраструктура”:

• 
  Лот 1 Рехабилитация на път III-112 Добри дол – Монтана и на път II-13 Кнежа –Искър, на стойност 14 056 987.06 лв.;
  
• 
  Лот 2 Рехабилитация на път III-307 Дерманци - Угърчин – Микре, на стойност 10 105 075.60 лв.
  

• 
  „Път Е-79 Видин – Монтана”- Бенефициент по проекта е Агенция „Пътна инфрас-труктура”. Формуляра за кандидатстване (ФК) се предвижда да бъде представен в началото на 2012 г., а тръжните процедури да приключат в началото на 2013 г.;
  
• 
  „Модернизация на участък от път I-1 (E-79)Враца-Ботевград”- Бенефициент по проекта е Агенция „Пътна инфраструктура”. ФК се предвижда да бъде представен през м. юни 2011 г., а тръжните процедури да приключат през първата половина на 2012 г.;
  
• 
  „Проектиране на строителството на железопътната линия Видин-София”, бенефициент по проекта е Национална компания „Железопътна инфраструктура”;
  

• 
  „Подобряване на корабоплаването в българо-румънския участък на р. Дунав от км 530 до км 520 – Батин и от км 576 до км 560 – Белене”;
  
• 
  Идеен проект за разширението на пътя Ботевград – Мездра (за надграждането на двете съществуващите пътни платна до експресни четири пътни платна с обща дължина 31,5 км на първокласен път E 79 Мездра – Ботевград) е готов и през 2009 г. е съгласуван в Национална агенция “Пътна инфраструктура”. Този проект ще продължи да се изпълнява по ОП „Транспорт”, където са предвидени средства за строителството - 68 млн.евро от Кохезионния фонд и 17 млн.евро национално съфинансиране .
  

• 
  „Създаване на речна информационна система в българската част на р. Дунав” (БУЛРИС). Бенефициент по проекта е Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, стойност на проекта 13 547 328 лв.;
  
• 
  „Консултантски услуги за извършване оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите за проект „Техническа помощ за рехабилитация на железопътната инфраструктура в участъци на ж.п. линията Мездра - Г.Оряховица в България”. Общата стойност на проекта е 225 600 лв., като 188 000 лв. са безвъзмездна финансова помощ по проекта. Проектът обхваща областите Враца, Плевен и Велико Търново.
  

В изпълнение на Специфична цел 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” в рамките на операциите на ОПОС (ИСУН, май 2012 г.) са договорени 46 проекта на стойност 243 196 101 лв. за изграждане и развитие на инфраструктура за питейни и отпадъчни води, пречиствателни станции, подобряване инфраструктурата за отпадъците, за опазване, поддържане и възстановяване на природни местообитания. Приключени са 24 проекта на обща стойност 20 618 290 лв., които са на територията на общините Ловеч, Троян, Кнежа, Искър, Враца, Мездра, Козлодуй, Криводол, Кула, Никопол, Бяла Слатина, Вълчедръм, Лом, Хайредин, Долна Митрополия, Угърчин, Медковец, Луковит и Долни Дъбник.

През 2011 г. Община Враца се присъедини към Конвента на кметовете и привлече още 4 общини от област Враца (Община Козлодуй, Община Мизия, Община Криводол и Община Мездра). Конвентът на Кметовете е една амбициозна инициатива за ангажиране на европейските градове в борбата с климатичните промени. Основната стратегическа цел на проект CONURBANT е да подпомогне достигането на целите на Европейския съюз по отношение на намаляването на емисиите на CO2, увеличаването на възобновяемите енергийни източници и опазване на климата.Общият бюджет на проекта е 1 279 634.00 евро, като безвъзмездната финансова помощ е 959 725.00 евро (75%). Общият бюджет за Община Враца е 63 657.00 евро, безвъзмездната финансова помощ за Община Враца е 47743.00 евро (75%), а съфинансирането от Община Враца: 15 914.00 евро (25%).

При определяне на напредъка по Приоритет 1 са използвани следните индикатори:

• 
  Дял от населението с обществено водоснабдяване (%)
  

Напредък се отчита и с изпълнението на проектите, финансирани по Програма за развитие на селските райони:

• 
  „Изграждане на техническа инфраструктура необходима за подобряването и обновяването на основните услуги за населението и икономиката в община Бойчиновци-Първи етап”. Проекта включва изграждане на Общински обществен център в гр. Бойчиновци и подмяна на водопроводната мрежа в селата Мърчево, Владимирово и Громшин. Стойността на проекта е 5 836 605.00 лв.;
  
• 
  „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа с. Мокреш, община Вълчедръм – ІІ етап, Пречиствателна станция за питейни води при помпена станция “Мокреш”; Рехабилитация на улични настилки и тротоари на улица “Петнадесета” с. Долни Цибър, община Вълчедръм”. Стойността на проекта е 3 250 324.00 лв.;
  
• 
  „Реконструкция вътрешна водопроводна мрежа и външен довеждащ водопровод гр. Брусарци и Реконструкция вътрешна водопроводна мрежа І ЕТАП и хидрофорна станция в с. Крива бара”. Стойността на проекта е 5 529 998,64 лв.;
  
• 
  „Подобряване качеството на живот в с. Ковачица, община Лом, чрез инвестиционни интервенции върху водопреносната мрежа”. Стойността на проекта е 4 520 454 лв.
  

Целта на проектите е да се подобрят условията за живот в селските райони чрез подобряване на достъпа до качествена водоснабдителна инфраструктура и да се подобри привлекателността за развитие на бизнес в селските райони.

• 
  Относителен дял на населението, обслужвано от канализационна мрежа (%)
  

• 
  Разширена и реконструирана водпроводна и канализационна мрежа (км)
  

Дължината на канализационната мрежа в края на 2010 г. е 973 км, което нарежда района на последно място спрямо останалите райони от ниво 2. Новоизградената канализационна мрежа през 2010 г. е 7 км, а реконструираната/подменена мрежа е 1 км. В периода 2006-2010 г. 1.5% от канализационната мрежа на Северозападен район е въведена в експлоатация, което е под средната за страната (3.8%).

• 
  Население свързано към пречиствателни станции за отпадни води
  

Във вътрешнорегионален план значително увеличение в делът на населението, обслужвано от ПСОВ спрямо предходната 2009 г. се наблюдава в област Ловеч (увеличение с 25.7%) и област Монтана (увеличение с 29.1%). В Северозападен район единствено на територията на област Видин няма пречиствателна станция за отпадни води.

През 2010 г. са въведени в експлоатация 2 бр. селищни пречиствателни станции за отпадни води (СПСОВ Ловеч и СПСОВ Монтана), като средногодишното население облагодетелствано от тези СПСОВ е 83 187 души.

Като напредък по последните четири индикатора могат да се посочат 19 приключени проекта по ОП „Околна среда” 2007-2013 г. на обща стойност 18 401 343 лв. Проектите са на територията на общините Ловеч, Троян, Кнежа, Искър, Мездра, Козлодуй, Криводол, Кула, Никопол, Бяла Слатина, Вълчедръм, Лом, Хайредин, Долна Митрополия, Угърчин, Медковец, Луковит и Долни Дъбник.

• 
  Подготовка на интегриран инвестиционен проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на гр. Тетевен, на обща стойност 3 201 600 лв.;
  
• 
  Комплексна техническа помощ за частично изграждане на канализационна мрежа с ПСОВ и рехабилитация на съществуващата водоснабдителна мрежа в гр. Белене, на обща стойност 1 286 000 лв.;
  
• 
  Интегриран воден проект за реконструкция на водоснабдителна мрежа, изграждане на канализационна мрежа и пречиствателна станция за отпадни води в с. Галата, Община Тетевен, на обща стойност 771 659 лв.;
  
• 
  Рехабилитация и доизграждане на канализационната и водопреносната мрежа и пречистване на водите на гр. Ябланица. Първи етап – изграждане на пречиствателна станция, на обща стойност 9 824 075 лв.;
  
• 
  Интегриран проект за водния цикъл на гр. Враца” е първият голям проект за страната по ОПОС. Проектът е на стойност 69.7 млн.евро и предвижда проучвания и проектиране, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителна мрежа, реконструкция и рехабилитация на главни колектори, реконструкция и рехабилитация на второстепенна канализационна мрежа, удължаване на колекторна мрежа, обновяване на съществуващата колекторна мрежа на гр. Враца, проучване, проектиране и реконструкция на водопровода от яз. “Стреченска бара” до гр. Враца, пълно обновяване на пречиствателна станция за отпадни води с ново механично и електрическо оборудване, строителство на лаборатории и сгради.
  

• 
  Население, обслужвано от регионални системи за управление на отпадъците
  

Като принос за изпълнението на този индикатор може да бъде посочена Програмата за управление на отпадъците в общини Враца и Мездра, която е изготвена в рамките на проект “Подобряване управлението на отпадъците във Враца и Мездра, Етап II, България” на програма ДАНСИ. Проектът е финансиран от Датската агенция за защита на околната среда (ДЕПА). Програмата е разработена на регионален принцип от работна група на двете общини с датска консултантска помощ и включва интегрирано управление на отпадъците за периода 2004 – 2015 г.

• 
  Изградени депа за битови отпадъци (бр.)
  

Като напредък по последните два индикатора могат да се отчетат 7 проекта по ОП „Околна среда” 2007-2013 г. на територията на общините Козлодуй, Враца, Видин, Бяла Слатина, Кнежа и Лом.

• 
  Подготовка на проект за управление на отпадъците в Община Козлодуй- регион Оряхово;
  
• 
  Подобряване на инфраструктурата за управление на отпадъците в община Лом;
  
• 
  Подготовка на проект за управление на отпадъците в Община Кнежа- регион Оряхово;
  
• 
  Финансов анализ и подготовка на тръжни документации за проект „Изграждане на клетки 2.1 и 2.2 към Регионално депо за твърди битови отпадъци от община Враца и община Мездра”;
  
• 
  Подобряване на инфраструктурата за управление на отпадъците в община Бяла Слатина.