Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район

Мярката намира отражение в РПР на СЗР (2007-2013 г.) в рамките на приоритет 4 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда. Подобряване на екологичната инфраструктура” към цел 2. Мярката предвижда управление на битовите и промишлени отпадъци и създаване на механизми за функциониране на системата за разделно събиране, рециклиране и повторна употреба на отпадъци. Дейностите се включват в обхвата на ОП „Околна среда” и се запазват и в Актуализираният документ за изпълнение на РПР на СЗР (2011-2013 г.)

4. 
   Приоритетно да се изграждат регионални съоръжения за третиране на отпадъци.
   

В Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2011-2013г. към Приоритет 1 „Развитие на транспортната и екологична инфраструктура” по Специфична цел: 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е отразено, че ще се стимулират интервенции по отношение депонирането, обезвреждане и рециклирането на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии.

Основната подкрепа ще бъде осигурена по линия на ОП „Околна среда” 2007-2013, чрез следните приоритети:

• 
  приоритет 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2 000 еквивалентни жители”;
  
• 
  приоритет 2 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”.
  

5. 
   Приоритетно да се изпълняват утвърдените планове за привеждане на съществуващи депа за отпадъци в съответствие с изискванията на Наредба No. 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83/2004 г.)
   

Депото отговоря изцяло на изискванията на Наредба №8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (обн, ДВ, бр.83/2004г.), в която напълно са транспонирани изискванията на Директива 1999/39/ЕС за депата за отпадъци. През годината са закрити 24 броя нерегламентирани сметища.

На територията на РИОСВ - Монтана съществува само едно депо за строителни отпадъци в гр. Видин. В останалите общини строителните отпадъци временно се съхраняват на площадки, определени от общината.

През 2010г. бяха закрити депото за битови отпадъци в гр. Бойчиновци, общинско депо в град Вълчедръм и представен в РИОСВ - Монтана работен проект за закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за неопасно битови отпадъци (сметище) в община Лом.

В град Видин ще бъде изградено регионално депо за отпадъци, което ще обслужва общините от област Видин. На площадката ще бъде изградена инсталация за третиране на строителни отпадъци, приети от общините в област Видин.

В стратегията на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2007-2013г. не е включено приоритетно да се изпълняват утвърдените планове за привеждане на съществуващи депа за отпадъци в съответствие с изискванията на Наредба No.8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр.83/2004 г.)

В Актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2011-2013г. към Приоритет 1 „Развитие на транспортната и екологична инфраструктура” по Специфична цел 1.2 “Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е посочено, че ще се стимулират интервенции по отношение депонирането, обезвреждане и рециклирането на битови и промишлени отпадъци и рекултивация на замърсени територии.

Основната подкрепа ще бъде осигурена по линия на ОП „Околна среда” 2007-2013 г., чрез следните приоритети:

• 
  приоритет 1 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2000 еквивалентни жители”;
  
• 
  приоритет 2 “Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци”.
  

По данни на ИСУН (май 2012 г.) към изпълнението на мярка 5 по ОП „Околна среда” 2007-2013 г. на територията на Северозападен район са приключили 3 проекта:

• 
  Бенефициент Община Бяла Слатина, наименование на проект – „Подобряване на инфраструктурата за управление на отпадъците в община Бяла Слатина”, на стойност 833 888 лв.;
  
• 
  Бенефициент Община Лом, наименование на проект – „Подобряване на инфраструктурата за управление на отпадъците в община Лом”, на стойност 214 866.00 лв.;
  
• 
  Бенефициент Община Враца, наименование на проект – Финансов анализ и подготовка на тръжни документации за проект „Изграждане на клетки 2.1 и 2.2 към Регионално депо за твърди битови отпадъци от община Враца и община Мездра”, на стойност 95 262 лв.
  

6. 
   Да се разработят и реализират мерки за устойчиво решаване на проблема с отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй”.
   

7. 
   Да се разработи система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите, а също и за укрепване на свлачищата по Дунавския бряг.
   

По данни на Изпълнителната Агенция по Околна Среда (ИАОС) водоплощната ерозия засяга над 60% от земеделските земи на територията на страната, като площното разпространение на ерозионните процеси през 2009 г. възлиза на 10 395 397 ha. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1.7% от територията на страната, а с умерен 9.2%. На територията на Северозападен район най-широко разпространение на процеса е установено в общините в област Ловеч и община Чупрене в област Видин.

По данни на ИАОС по показател среден интензитет на водоплощната ерозия в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 4.3 t/ha/y, следвана от община Ябланица – 2.9 t/ha/y, община Угърчин – 2.7 t/ha/y, община Чупрене – 2.1 t/ha/y. Най-ниска стойност е отчетена в община Априлци – 2.0 t/ha/y.

По показател загуба на почва в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 1.6 mln t, следвана от община Троян – 0.7 mln t, община Априлци и община Ябланица – 0.5 mln t. Най-ниска стойност е отчетена в община Угърчин – 0.4 mln t.

Основен фактор за вкисляването на почвите в България е едностранчивото торене с азотни торове.

Данните от наблюденията на РИОСВ-Плевен върху процесите на вкисляване на почвите в обработваемите земи показват, че се очертава трайна тенденция към неутрализиране на обменната киселинност, намаляване на стойностите на обменните форми на алуминий и водород и задържане на степента на наситеност с бази на почвения поглъщателен комплекс. Това се дължи на силното намаляване потреблението на кисели минерални торове.

На територията на РИОСВ-Враца няма данни за засегнати от ерозия площи, както и за проведени противоерозионни мероприятия. Данните от наблюденията от извършения мониторинг свидетелстват за очертаване на трайна тенденция на вкисляване на почвите, в следствие тяхното повърхностно преовлажняване.

По данни на РИОСВ-Монтана, резултата от контролната дейност по отношение опазването на почвите от замърсяване и увреждане е положителен. Производствените дейности също се извършват по начин, който не позволява засоляване, вкисляване и замърсяване на почвите с вредни вещества. Ограниченото ползване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, управлението на оборския тор / като основно изискване за добрите земеделски практики / водят до ефективно опазване на почвите от замърсяване.

Зачeстилите през последните години природни бедствия в следствие на климатични или човешки действия предразполагат към целенасочени усилия в посока на предпазване от наводнения, свлачища, пожари и замърсявания (в т.ч трансгранични замърсявания).

Интегрираният подход за развитие на региона, базиран на стратегията на РПР на СЗР косвено може да допринесе за намаляване на рисковете от ерозия, в резултат на строителни дейности, а изграждането на зелени системи да създаде условия за подобряване на микроклимата.

Програмата за развитие на селските райони ще подкрепи изпълнението на конкретната специфична цел чрез ОС 3 „Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика”, мярка “Обновяване и развитие на селата”.

Интервенциите по отношение на предотвратяване на риска ще бъдат подкрепени по ОП „Регионално развитие” в рамките на приоритет 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операция 1.4 „Подобряване на физическата среда и превенция на риска” при отчитане на териториалния обхват.

8. 
   Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводненията.
   

В Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЗР към Приоритет 1 „Развитие на транспортната, техническа и екологична инфраструктура” в Специфична цел: 1.2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда и подобряване на екологичната инфраструктура” е отразено, че зачeстилите през последните години природни бедствия в следствие на климатични или човешки действия налагат целенасочени усилия в посока на предпазване от наводнения, свлачища, пожари и замърсявания. Интервенциите по отношение на предотвратяване на риска са подкрепени по ОП „Регионално развитие” в рамките на приоритет 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, операция 1.4 “Подобряване на физическата среда и превенция на риска”.

Принос за изпълнението на мярката имат реализиращите се по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г. 8 бр. проекти за защита от наводненията на общините Мездра, Долни Дъбник, Враца, Долна Митрополия, Монтана, Троян, Бяла Слатина и Ловеч:

• 
  Бенефициент Община Мездра, наименование на проект – „Корекция на река Боденска бара - гр. Мездра”, на стойност 1 049 708.26 лв.;
  
• 
  Бенефициент Община Долни Дъбник, наименование на проект – „Корекция на река Петърнишка бара в с. Градина ”, на стойност 925 173.90 лв.;
  
• 
  Бенефициент Община Враца, наименование на проект – „Превенция на риска от наводнения в Община Враца ”, на стойност 1 218 608.79 лв.;
  
• 
  Бенефициент Община Долна Митрополия, наименование на проект – „Реконструкция на охранителни (отводнителни) канали и ремонт на съществуващи към тях защитни съоражения с цел предпазване от наводнения на с. Крушовене, община Долна Митрополия”, на стойност 905 311.74 лв.;
  
• 
  Бенефициент Община Монтана, наименование на проект – „Предотвратяване на риска от наводнения чрез реконструкция на бреговете на река Огоста в урбанизираната територията на град Монтана, община Монтана ”, на стойност 1 034 576.09 лв.;
  
• 
  Бенефициент Община Троян, наименование на проект – „Корекция на река Бели Осъм в централната градска част на град Троян за ц предотвратяване на ерозията на речния бряг и овладяване на риска от наводнение”, на стойност 1 002 882.89 лв.;
  
• 
  Бенефициент Община Бяла Слатина, наименование на проект – „Дренбомащабни мерки за предотвратявания на наводнения чрез отводнявания на квартали в село Попица, община Бяла Слатина”, на стойност 723 081.56 лв.;
  
• 
  Бенефициент Община Ловеч, наименование на проект – „Предотвратяване на риска от наводнения и борба с ерозията чрез реконструкция на коритото на река Осъм в град Ловеч”, на стойност 1 004 509.72 лв.
  

9. 
   При устройственото планиране и проектиране да се вземат предвид границите на паметниците на културата и на техните охранителни зони, както и всички защитени по реда на специален закон територии.
   

В стратегическата част на РПР на СЗР (2007-2013 г.) в цел 1 „Постигане на устойчиво икономическо развитие и повишаване конкурентоспособността на местната икономика”, в приоритет 3 „Развитие на туризма, подобряване качеството на туристическите услуги”, са предвидени мерки, насочени към повишаване атрактивността на културно-историческите обекти и социализиране на паметници на културата, както и стимулиране на създаването на частни музеи и колекции и концесионирането на природни и културно-исторически обекти. В Актуализирания документ за изпълнение на РПР на СЗР за периода 2011-2013 г., мярката намира отражение като препоръка по отношение изпълнението на Приоритет 2 „Повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика”, специфична цел 2.2 „Развитие на туризма и подобряване на туристическите услуги”, където дейностите са насочени към подобряване, обновяване и разширяване на обекти на природното и културно наследство и/или групи от такива обекти и свързаната с тях публична инфраструктура. Мерките попадащи в обхвата на специфична цел 2.2 „Развитие на туризма и подобряване на туристическите услуги” се финансират по ОП „Регионално развитие”.

На територията на общините Видин, Троян, Монтана, Тетевен, Белене, Червен бряг, Мездра, Плевен, Белоградчик и Враца по ОП „Регионално развитие” са регистрирани 11 проекта свързани с модернизацията и реконструкцията на сгради и обекти на културата. Общата стойност на проектите е 30 964 470.97 лв.

10. 
    Мерките за развитие на градската среда да включат планиране на зелените системи в условията на съподчиненост с ландшафтното устройство на територията.
    

Самото планиране на зелените системи не е обект на РПР на СЗР, а на устройственото планиране.

Принос за изпълнението на мярката имат приключилите по ПУДООС проекти за планиране на зелени системи на територията на общините Лом, Видин, Макреш, Бойчиновци, Георги Дамяново, Ново село и Чупрене. Годишния доклад за наблюдение на изпълнението на РПР на СЗР за 2011 г. дава информация за проектите.

11. 
    Проектите за развитие на туризма да се изготвят при спазване на изискванията по околна среда и нормите за рекреационно натоварване, както и при съобразяване със статута на територията.
    

Тази мярка не може да се прилага чрез Регионалния план за развитие, тъй като РПР не включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма. Мярката може да бъде отчетена като препоръка по отношение изпълнението на приоритетите на РПР на СЗР 2007-2013 г. и АДИ на РПР на СЗР 2011-2013 г. свързани с туризма в района.

12. 
    Инвестиционният процес, определен с регионалния план за развитие, да бъде съобразен с потенциални защитени зони, предвидени за включване в Националната екологична мрежа, както и със съществуващи защитени територии в района.
    

В социално-икономическия анализ на РПР на СЗР (2007-2013 г.) е отчетено, че физикогеографското разположение на Северозападен район предполага значително биологично разнообразие, специфична флора и фауна. Голяма част от популациите и местообитанията на защитените видове от флората и фауната са включени в границите на защитените територии. В стратегическата част на РПР на СЗР (2007-2013 г.) по приоритет 2 „Намаляване риска от замърсяване на околната среда. Подобряване на екологичната инфраструктура” е заложена мярка, насочена към консервация, възстановяване и поддържане на ключови екосистеми, хабитати и видове, както и въвеждане на системи за контрол върху опазването на околната среда. Дейностите, свързани с опазването на околната среда и поддържане и възстановяване на природни местообитания и видове се включват в обхвата на ОП „Околна среда” 2007 – 2013 г.

По данни на ИСУН по ОП „Околна среда” 2007-2013 г. на територията на Северозападен район са сключени 5 договора:

• 
  Бенефициент Дирекция Национален Парк "Централен Балкан", наименование на проект - „Информационно обезпечаване и подобряване на посетителската инфраструктура в НП Централен Балкан”, на стойност 1 279 487 лв.;
  
• 
  Бенефициент Дирекция Национален Парк "Централен Балкан", наименование на проект - „Опазване, поддържане и възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове в НП Централен Балкан”, на стойност 1 657 460 лв.;
  
• 
  Бенефициент Дирекция на Природен парк Врачански Балкан, наименование на проект - „"Горски дом" създаване на многофункционален център за ключови консервационни дейности на територията на ПП Врачански Балкан”, на стойност 500 179 лв.;
  
• 
  Бенефициент Община Чупрене, наименование на проект - „Реинтродукция на Балканската дива коза в Западна Стара планина”, на стойност 338 862 лв.;
  
• 
  Бенефициент Регионална инспекция по околна среда и води - Монтана, наименование на проект - „Разработване на план за управление на защитена зона "Берковица" - BG0002090, предмет на опазване по Директива 2009/147/ЕО ”, на стойност 121 724 лв.
  

„Въздухът” е основен компонент на околната среда, без който съществуването на всички живи организми е невъзможно. Неговото качество е от съществено значение за здравето на населението и околната среда. Под „Качество на атмосферния въздух” се разбира състоянието на приземния слой на атмосферата, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества с естествен и антропогенен произход.

Северозападният район може да се определи като един от районите с благоприятни показатели по отношение на качеството на атмосферния въздух. Замърсяването в района е предимно от серни диоксиди и фини прахови частици, чиито произход се обяснява с горивни и производствени процеси. За осигуряване спазването на нормите за съдържание на ФПЧ в атмосферния въздух, в засегнатите РОУКАВ са разработени и приети от съответните общински органи програми за намаляване нивата на емисиите и управление качеството на атмосферния въздух, съгласно чл.27 от ЗЧАВ.

На територията, контролирана от РИОСВ – Плевен (области Плевен и Ловеч)2са разположени 3 стационарни автоматични станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух (Плевен, Никопол и Ловеч).

Анализът на данните показва, че към 31.12.2011 г. нивата на контролираните основни показатели за качеството на атмосферния въздух, с изключение на показател ФПЧ10, са под установените норми за опазване на човешкото здраве. През 2011 г. не е регистрирано нито едно превишение на нормите за показатели: серен диоксид, въглероден оксид, бензен, озон. За замърсител азотен диоксид, само в пункт Никопол е регистрирано едно превишение на СЧН през месец юни 2011 г. Изискването в рамките на една календарна година да няма повече от 18 бр. превишения на средночасовата норма (СЧН 200 Og/m³), е спазено и за трите пункта. По отношение ФПЧ10, през 2011г. в Плевен са регистрирани 150 денонощия с превишена СДН, в Ловеч – 114 бр., в Никопол -100 бр. Изискването СДН да не бъде превишавана през повече от 35 денонощия в рамките на една календарна година не е спазено и за трите пункта. Средногодишната норма също е превишена.

В сравнение с предходните две години, през 2011 г. броят на превишенията е нараснал. Средногодишната концентрация на ФПЧ10 за гр. Плевен е намаляла с около 5%, за гр. Никопол и е практически непроменена, а за гр. Ловеч се наблюдава слабо увеличение. Нарастването на броя денонощия с превишена норма има ясно изразен сезонен характер и се дължи на по-широката употреба на твърди горива за отопление в бита през последните години. Над 90 % от случаите на превишения на ПС на СДН се наблюдават през отоплителния сезон (януари – март и октомври – декември).

През 2011 г. в АИС Никопол са регистрирани 58 бр. превишения на средночасовата норма за пределно допустима концентрация на амоняк и 66 бр. превишения на средноденонощната норма. В сравнение с предходните две години, през 2011 г. броят превишения е нараснал значително. Причината за това специфично замърсяване е трансграничен пренос от север на въздушни маси с повишена концентрация на амоняк и/или азотни оксиди, наблюдаващ се при неблагоприятни метеорологични условия.

Във връзка с превишенията на нормите единствено за показател: фини прахови частици под 10 Tm /ФПЧ10/ (и амоняк – специфичен замърсител за района на гр. Никопол), задължение за разработване на програми по чл. 27 от ЗЧАВ имат кметовете на общини: Плевен, Никопол и Ловеч. В останалите райони, в които качеството на въздуха не е нарушено, общините предприемат мерки за запазване на КАВ, чрез изпълнение на програми за опазване на околната среда (по чл. 79 от Закона за опазване на околната среда) и спазване изискванията на действащото екологично законодателство.

Основни източници на емисии от летливи органични съединения в атмосферния въздух са промишлени предприятия и обекти от сферата на обслужването, чиято дейност е свързана с употреба на органични разтворители.

Емисионните норми и изискванията към управлението на разтворителите за големите консуматори са определени в Наредба 7/21 Окт.2003 г., която въведе в българското законодателство изискванията на Директива 1999/13/ЕО.

С най-голям относителен дял в употребата на органични разтворители са дейностите по нанасяне на покрития (общо 39% , в това число върху метал 27% и върху дърво12%), фармацевтичната промишленост (29%), добивът на растителни масла (17%), производството на бои и лепила (10%).

През 2011 г. в РИОСВ - Плевен е получена информация за вложените количества органични разтворители от дейността на 70 бр. предприятия в Плевенска и Ловешка област. От тях 16 бр. предприятия са регистрирани като задължени по Наредба № 7, поради консумация на органични разтворители над годишните долни прагови стойности.

През изминалата 2011 г. в РИОСВ – Плевен са представени и утвърдени 5 доклада за резултатите от проведени СПИ на емисии от ЛОС (общ въглерод), при които са измерени 23 бр. неподвижни източници на емисии. Извършени са 19 проверки за контрол върху изискванията на Наредба № 7 от 21.10.2003 г., в това число 12 в рамките на комплексни проверки по контролната дейност. Направени са 18 предписания.

Бензиностанциите, петролните бази и терминалите представляват неподвижни източници на емисии от летливи органични вещества, които се съдържат в различните марки бензини – А95, А98 и др.

Към 31.12.2011 г. на територията контролирана от РИОСВ – Плевен, общият брой обекти, които отговарят на изискванията за намаляване на емисиите от ЛОС при съхранение, товарене или разтоварване на бензини е 154. Операторите на обектите са изпълнили изискванията в нормативно определените срокове – 31.12.2005г., 31.12.2007г. и 31.12.2009 г. По изискванията по Наредба № 16 отговарят и две петролни бази с терминалите за автоцистерни, за товарене и разтоварване на бензини и още един терминал.

На територията на РИОСВ – Плевен практически всички по-съществени неподвижни източници на емисии в атмосферния въздух са обхванати за текущ контрол, включително чрез задължаване за провеждане на собствен мониторинг. При промишлените източници с голям дебит на отпадъчни газове, не са констатирани съществени превишения на нормите за допустими емисии. Превишения на нормите са установени само за 13 % от общия брой измерени източници.

Качеството на атмосферния въздух е нарушено единствено по основен показател фини прахови частици - в 3 бр. общини – Плевен, Никопол и Ловеч и по допълнителен показател амоняк – само в община Никопол. Основни фактори за превишенията са използването на твърди горива за отопление и автомобилният транспорт. Всички задължени общини са разработили програми за намаляване на замърсяването, които са приети от общинските съвети през 2011 г. и е започнало тяхното изпълнение.

Намаляването на концентрациите на ФПЧ в гр. Плевен, Ловеч и Никопол и на амоняк в гр. Никопол остават основен проблем пред управлението на КАВ на територията, контролирана от РИОСВ – Плевен. Решението им е в зависимост както от изпълнението на общинските програми, така и от мерки с национален, а при замърсяването с амоняк – и двустранен междудържавен обхват.

Промишлената дейност в района контролиран от РИОСВ - Враца е ограничена и не води до сериозно замърсяване на качеството на атмосферния въздух.

През 2011г. от основните показатели характеризиращи качеството на атмосферния въздух на гр. Враца се наблюдава единствено превишения на допустимите норми за ФПЧ10. За целта през 2011 г. Община Враца е разработила Програма за намаляване на нивата на ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух за периода 2011 г.-2014 г. Същата е приета от Общински съвет Враца през месец април 2011 г. с изготвена моделна оценка за приноса на всеки един от секторите и източниците на емиси към нивата на замърсяване с прах. Ежегодно Община Враца докладва в РИОСВ - Враца за изпълнението на заложените мерки в Плана за действие на Програмата за намаляване на нивата на ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух. Превишенията на СДН за ФПЧ10 за гр. Враца регистрирани от АИС “ЖП Гара” Враца за 2011 г. са 105 в сравнение с 81 превишения по същия показател за 2010 г. Наднормени концентрации на фини прахови частици с размер под 10 микрона се наблюдават изключително през отоплителния сезон и се дължат главно на употребата на твърди горива за битово отопление. Като основната причина за това може да се отчете наблюдаваното увеличение дела на домакинствата употребяващи твърди горива за отопление през зимния сезон, както и некачествени пътни настилки.

Основните Дружества замърсители на атмосферния въздух на територията на

гр. Враца: “Химко”АД и “Камибо”ЕООД - ТП “Хименерго”- специализирани в производство на химически продукти са с преустановена производствена дейност, която през 2011 г. не е възобновявана.

Продължава изграждане на структура за газификация на гр. Враца от страна на Дружеството “Рила Газ”ЕАД, гр. София. До момента такава е изградена в кв. “Околчица”. Продължава газифицирането на битови и обществени сгради на територията на гр. Мездра. С горните дейности ще бъде постигнато намаляване степента на замърсяване на атмосферния въздух с прах и серен диоксид в приземния слой на населените места от горивни процеси.

С построяването и въвеждането в експлоатация на нови възобновяеми енергийни източници / ветроенергийни и фотоволтаични паркове и водно електрически централи/, ще се намалят в значителна степен изпусканите в атмосферния въздух: въглероден оксид, азотни оксиди, серни оксиди и прах.

В сравнение с предходната 2010 г. е намалял броя на пусканите на пазара продукти несъответстващи на изискването за етикетиране от обхвата на наредбата за ограничаване емисиите на ЛОС при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепартурни продукти.

Голяма част от физическите лица, извършващи поддръжка и сервиз на хладилни и климатични инсталации са придобили документ за квалификация за работа с вещества нарушаващи озоновия слой и документ за правоспособност за работа с флуорирани парникови газове. Намалява броя на случаите, в които се установява липса на досие за хладилните и климатични инсталации или не водене на такова от операторите на инсталации.

През 2011 г. по данни на РИОСВ - Монтана са регистрирани превишения по показател фини прахови частици и в двата стационарни пункта. Средногодишната концентрация на ФПЧ10 в пункт „РИОСВ – Монтана” е 59.6 μg/m3 – 1.5 пъти над нормата за ПДК ср.год. Превишенията имат подчертано сезонен характер – почти всички регистрирани превишения са през зимния период – от октомври до април. Броят на дните с превишения е 164, което е 47% от общия брой анализирани проби. Анализът на резултатите показва, че източникът с най-съществен принос за формирането на високите имисионни стойности на ФПЧ10 е битовото отопление, което в преобладаващата си част се осъществява на твърдо гориво. В резултат на газификацията на промишления и обществения сектор след 2001 г. се отчита рязко понижаване на средногодишните нива на ФПЧ10 – с над 50%, но въпреки това същите остават твърдо над нормите и сравнително постоянни през последните години. Очаква се с продължаващото газифициране на частните жилищни сгради да се постигне допълнително постепенно намаляване на нивата на ФПЧ10 през следващите няколко години.

В автоматичната измервателна станция в гр. Видин е отчетена средногодишна концентрация на ФПЧ10 от 73.4 μg/m3. Броят на дните с регистрирани превишения е 208 бр. Превишенията също са с подчертано сезонен характер – от октомври до април, което води до извода, че основният източник на замърсяване на въздуха с ФПЧ10 е отоплението в битовия и обществения сектор. В град Видин не е започнала и не се очаква в обозримо бъдеще газификация, поради което тенденцията е към запазване на сравнително високите нива на ФПЧ10 и за напред.

Данните на РИОСВ - Монтана през 2011 г. показват, че в малките общини замърсяването на въздуха се дължи основно на бита при ползването на твърди горива през отоплителния сезон, а така също и на автотранспорта, особено в тези, през които преминават републикански пътища. Промишлената дейност в тези общини е силно ограничена и не води до сериозно замърсяване на въздуха.

В община Монтана продължава вътрешната газификация на котелни инсталации в не промишлени обществени обекти (преустройство на съществуващи котелни от течно гориво на природен газ и резервен вариант – нафта) и на частни жилищни сгради, в резултат на което се наблюдава известно облекчаване на замърсяването от горивни процеси. Въпреки това не се отчита значително намаляване на съдържанието на фини прахови частици във въздушния басейн над града, главно поради повишената през годините консумация на твърдо гориво в бита през отоплителния сезон, недоброто състояние на уличната мрежа и засиления автомобилен трафик. Положителна тенденция е стабилното намаляване на концентрациите на серен диоксид и запазването на сравнително ниски стойности на азотен диоксид.

В община Видин също се наблюдава продължителна тенденция на запазване на сравнително високи концентрации на ФПЧ10. Общинската администрация и другите заинтересовани ведомства полагат усилия за подобряване качеството на атмосферния въздух чрез реализиране на пакет от мерки, включени в Програмата за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми в РОУ на КАВ – Видин, част от Общинската програма за околната среда.