Източник: НСИ
Демографската структура и тенденциите от последните години в Северен централен район са подчертано негативни. В годините след преброяването от 1985 г. населението постоянно намалява, като пред последните 10 години отрицателният прираст се дължи както на засилената миграция навън от границите на района, така и на влошения коефициент на раждаемост. Едновременно с това възрастовата структура също се изменя, като средната възраст на населението постоянно расте.
По данни на НСИ към 31.12.2013 г. населението в Северния централен район наброява 835 813 души и спрямо 2012 г. (844 354 души) намалява с 8 541 души (1,07 %).
При съпоставка с останалите райони от ниво NUTS 2, СЦР е на предпоследно място по брой на населението към 31.12.2013 г. (11,54 % от населението на страната), като изпреварва само Северозападния район.
И във вътрешнорегионален план за всички области в района е характерна тази тенденция на намаляване броя на населението. С най-голям брой население 251 126 души е област Велико Търново (3,47 % от населението на страната и 30,05 % от населението на СЦР), а на последно място е област Силистра със 116 038 души.
Гъстотата на населението в Северния централен район по данни към 31.12.2013 г. е 55,8 души на кв.км и е по-ниска от тази за страната (65,3 д./кв.км). Във вътрешнорегионален план най-висока е гъстотата на населението в област Русе (82,0 д/кв.км), а най-ниска – в област Силистра (40,8 д/кв.км).
Таблица 8: Брой и гъстота на населението към 31.12.2013 г.
Райони/области
|
Брой на населението
|
Гъстота на населението
(души/кв.км)
|
България
|
7 245 677
|
65,3
|
Северозападен район
|
810 401
|
42,5
|
Северен централен район
|
835 813
|
55,8
|
Велико Търново
|
251 126
|
53,9
|
Габрово
|
118 271
|
58,5
|
Разград
|
120 594
|
45,7
|
Русе
|
229 784
|
82,0
|
Силистра
|
116 038
|
40,8
|
Североизточен район
|
954 536
|
65,9
|
Югоизточен район
|
1 063 690
|
53,7
|
Югозападен район
|
2 127 618
|
104,8
|
Южен централен район
|
1 453 619
|
65,0
|
Източник:НСИ
Естественият прираст за 2013 г. на Северния централен район следва общите за страната негативни тенденции и продължава да е отрицателен (-6 529 души или -7,7 ‰). Поставен за сравнение с тенденциите в другите NUTS 2 райони на Европа, прирастът на населението в Северен централен район показва едни от най-неблагоприятните отрицателни стойности за периода между 2001 г. и 2013 г. В сравнение с другите райони на България, единствено в Северозападния район се наблюдават по-неблагоприятни тенденции.
В района се наблюдава и силна тенденция на отрицателен механичен прираст, която представлява другата основна причина за наблюдаваните негативни тенденции в промяната на броя на населението.
Отрицателната тенденция е характерна и за всички области в СЦР. Водещо място по този негативен показател в района заема област Габрово с отрицателен прираст -10,7 ‰, следвана от област Русе с -8,0 ‰ и област Разград с -7,0 ‰.
Таблица 9: Естествен прираст на 1000 души от населението за 2013 г.
Район, област
|
Естествен прираст на
населението (души)
|
Естествен прираст на населението (‰)
|
България
|
-37 767
|
-5,2
|
Северозападен район
|
-8 627
|
-10,5
|
Северен централен район
|
-6 529
|
-7,7
|
Велико Търново
|
-1 759
|
-6,9
|
Габрово
|
-1 271
|
-10,7
|
Разград
|
-847
|
-7,0
|
Русе
|
- 1 853
|
-8,0
|
Силистра
|
-799
|
-6,8
|
Североизточен район
|
-3 915
|
-4,1
|
Югоизточен район
|
-4 362
|
-4,1
|
Югозападен район
|
-7 745
|
-3,7
|
Южен централен район
|
-6 589
|
-4,5
|
Източник:НСИ
Промяната на възрастовата структура на населението на СЦР между двете последни преброявания (2001 г. и 2011 г.) показва силно негативна тенденция. Наблюдава се рязко свиване на дела на жителите във възрастовите групи между 10 и 19 години и нарастване на абсолютния брой жители на възраст над 60 години. По-слабо е свиването в броя на лицата на възраст между 5 и 9 години и тези на възраст между 0 и 4 години.
По отношение на половата структура в Северен централен район, по данни на НСИ за 2013 г., преобладават жените, които са 51,3 % от населението (428 801 души). Този процент е близък до средните стойности за страната, което е породено най-вече от възрастовата структура на населението на територията на района, а именно, фактът, че в процентно изражение възрастното население е над средните стойности за страната и по-голямата средна продължителност на живота при жените.
През 2013 г. се наблюдава известно стабилизиране на пазара на труда. Икономически активното население в страната на възраст 15-64 г. нараства с 18,8 хил. души в сравнение с 2012 г. и достига 3 322,7 хил. души през 2013 г. Коефициентът на икономическа активност за същата възрастова група е 68,4 % или с 1,3 процентни пункта по-висок спрямо 2012 г.
В регионален аспект с най-голям брой икономически активно население на възраст 15-64 г. през 2013 г. е Югозападният район (1 058,1 хил. души), следван от Южния централен (670,1 хил. души). Най-нисък е броят на икономически активното население на 15-64 навършени години в Северозападния район (326,3 хил. души). Коефициентът на икономическа активност за възрастовата група 15-64 г. е по-висок от средния за страната за 2013 г. в Югозападния район (72,1 %) и Южния централен район (68,7 %), а най-нисък е в Северозападния район (63,5 %).
За Северния централен район през 2013 г. коефициентът на икономическа активност е 50,5 % – стойност под средната за страната (53,9 %), но в сравнение с 2012 г. нараства с около 0,4 процентни пункта.
Във вътрешнорегионален план, икономическата активност през 2013 г. в областите Велико Търново, Габрово и Силистра отбелязва увеличение спрямо 2012 г., докато в областите Разград и Русе намалява, но като цяло във всички области тя е под средната за България (53,9 %). С по-близки коефициенти до този за страната са областите Велико Търново (51,2 %) и Габрово (52,7 %).
Таблица 10: Коефициент на икономическа активност (%) на населението
през периода 2009-2013 г.
Райони и области
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
2013
|
България
|
53,0
|
52,0
|
52,5
|
53,1
|
53,9
|
Северен централен район
|
49,3
|
47,4
|
49,0
|
50,1
|
50,5
|
Велико Търново
|
46,8
|
44,8
|
48,2
|
49,8
|
51,2
|
Габрово
|
49,7
|
48,3
|
48,9
|
50,0
|
52,7
|
Разград
|
48,4
|
47,6
|
51,1
|
51,7
|
50,3
|
Русе
|
53,4
|
51,3
|
51,0
|
51,1
|
50,5
|
Силистра
|
47,2
|
44,4
|
44,9
|
47,0
|
47,2
|
Източник: НСИ
По данни на EВРОСТАТ за 2013 г., коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години в Европейския съюз на 27-те държави-членки е 64,2 % и запазва равнището си спрямо 2012 г. Коефициентът на заетост за населението във възрастовия диапазон от 15 до 64 години през 2013 г. е 59,5 % за България, или с 0,7 процентни пункта по-висок в сравнение с 2012 г. (58,8 %).
През 2012 г. коефициентът на заетост за населението на възраст от 20 до 64 навършени години на ниво ЕС-27 е 68,5 % и запазва равнището си спрямо 2012 г. Коефициентът на заетост за населението на възраст от 20 до 64 навършени години (показател, включен в стратегия „Европа 2020”) за България е 63,5 % за 2013 г. и нараства с 0,5 пункта спрямо 2012 г.
Различията в броя на заетите и коефициента на заетост в отделните региони от ниво 2 в страната са относително постоянни. Те са резултат от въздействието на различни демографски и социално-икономически фактори. Най-висока е заетостта в Югозападния район, което се дължи на социално-икономическото развитие на този регион, както и на местонахождението на столицата в него. По данни от Наблюдението на работната сила на НСИ за 2013 г. коефициентът на заетост за населението на възраст 20-64 г. в Югозападния район е най-висок – 69,2 %. Най-ниска е заетостта, и като абсолютен брой, и като дял от населението, в Северозападния район (коефициент на заетост – 58,7 %).
Коефициентът на заетост за страната през 2013 г. е 46,9 % и се увеличава с 0,3 процентни пункта спрямо 2012 г. (46,6 %).
Стойността му е най-висока в Югозападния район – 52,7 % и е значително по-висока от тези в останалите райони от ниво 2. На последно място отново е Северозападният район (40,2 %) със съществената разлика от 12,5 процентни пункта.
През 2013 г. равнището на заетост за Северния централен район е 42,8 %, което е по-ниско от средното за страната (46,9 %). В сравнение с 2012 г. коефициентът намалява с 0,1 процентни пункта.
Във вътрешнорегионален план – с най-високо равнище на заетост се характеризират областите Габрово (48,1 %) и Русе (44,2 %), а с най-ниско – област Силистра (37,1 %).
Таблица 11: Коефициент на заетост по райони и области
през периода 2009-2013 г.
Райони и области
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
2013
|
България
|
49,4
|
46,3
|
46,6
|
46,6
|
46,9
|
Северен централен район
|
45,2
|
41,1
|
42,8
|
42,9
|
42,8
|
Велико Търново
|
42,6
|
39,1
|
42,6
|
42,9
|
42,9
|
Габрово
|
47,6
|
43,3
|
44,1
|
45,2
|
48,1
|
Разград
|
39,7
|
36,9
|
40,8
|
40,6
|
39,9
|
Русе
|
50,5
|
45,9
|
45,1
|
44,5
|
44,2
|
Силистра
|
43,6
|
38,0
|
39,3
|
39,4
|
37,1
|
Източник: НСИ
По данни на Евростат, и през 2013 г. отчетеният средногодишен коефициент на безработица в България (13,0 %) е по-висок от средния за Европейския съюз. Този коефициент през 2013 г. за Еврозоната (17 държави на Евросъюза) е 12,0 %, а за Евросъюза (ЕС-27) – 10,8 %.
През 2013 г. в почти половината от държавите-членки на Европейския съюз средногодишният коефициент на безработица нараства спрямо предходната година. Най-голямо увеличение се наблюдава в Кипър (с 4,0 процентни пункта) и Гърция (с 3,0 процентни пункта).
По данни от Наблюдението на работната сила безработицата по райони също се отличава със значителна диференциация. За 2013 г. най-голям е броят на безработните в Югозападния (105,6 хил. души) следван от Южния централен район (91,3 хил. души) и Североизточния (74,9 хил. души). С по-нисък от средния за страната коефициент на безработица за 2013 г. е само Югозападният район с 9,8 %.
Регионалните различия в равнището на безработица се запазват, като през 2013 г. разликата между максималното (за област Видин) и минималното (за област София-град) средномесечно равнище на безработица продължава да нараства за четвърта поредна година. През 2013 г. разликата между стойностите в равнището на безработица за тези области е 18,6 процентни пункта, при 17,8 процентни пункта през 2012 г.
В 8 области през деветте месеца на 2013 г. средномесечното равнище на безработица намалява спрямо същия период на 2012 г. Най-съществен спад се отчита в областите Смолян (с 1,2 процентни пункта) и Шумен (с 0,6 процентни пункта). В 18 области на страната равнището на безработица нараства спрямо деветте месеца на 2012 г. Най-голям ръст се отчита в областите Сливен (с 1,7 процентни пункта) и Плевен (с 1,2 процентни пункта). Средномесечното равнище на безработица е по-ниско от средното за страната в 9 области, като продължава да е най-ниско в областите: София-град (3,6 %), Габровска (7,1 %), Варненска (7,2 %), Бургаска (8 %), Пернишка (10 %), Пловдивска (10,1 %), Старозагорска (10,3 %), Русенска (10,4 %) и Великотърновска (11,1 %). В останалите 19 области равнището на безработица е над средното за страната и най-високите му стойности се отчитат в областите: Видин (22,2 %), Монтана (20,5 %), Враца (20,3 %) и Търговище (19,8 %).
Средногодишният коефициент на безработица в страната през периода 2006-2008 г. отчита трайна положителна тенденция на намаление, но за периода 2009-2013 г. нараства спрямо предходните години.
По данни на НСИ, през 2013 г. коефициентът на безработица за България е 12,9 %, с 0,6 процентни пункта по-висок от този за 2012 г.
През 2013 г. коефициентът на безработица за Северния централен район е 15,3 % (бележи нарастване спрямо 2012 г. с 1,0 процентни пункта) и продължава да е по-висок от средния за страната (12,9 %).
Във вътрешнорегионален план се наблюдават различни тенденции в равнището на безработица. Спрямо 2012 г., през 2013 г. в областите Габрово, Разград и Русе коефициентът намалява, като най-нисък относителен дял на безработица е отчетен в област Габрово – 8,8 %. В областите Велико Търново и Силистра равнището на безработица се увеличава, като най-съществено е нарастването в област Силистра – с 5,3 процентни пункта, където е и най-висок относителният дял на безработица през 2013 г. – 21,3 %.
Таблица 12: Коефициент на безработица за периода 2009-2013 г.
Райони и области
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
2013
|
България
|
6,8
|
10,2
|
11,3
|
12,3
|
12,9
|
Северен централен район
|
8,4
|
11,5
|
12,8
|
14,3
|
15,3
|
Велико Търново
|
9,0
|
13,1
|
11,7
|
13,8
|
16,2
|
Габрово
|
(4,4)
|
7,5
|
9,9
|
9,6
|
8,8
|
Разград
|
18,1
|
22,6
|
20,3
|
21,4
|
20,7
|
Русе
|
5,4
|
6,8
|
11,6
|
12,9
|
12,5
|
Силистра
|
7,6
|
11,4
|
12,5
|
16,0
|
21,3
|
Сподели с приятели: |