Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северен централен район (2007-2013)



страница3/14
Дата26.11.2017
Размер2.37 Mb.
#35445
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Източник: НСИ
Демографската структура и тенденциите от последните години в Северен централен район са подчертано негативни. В годините след преброяването от 1985 г. населението постоянно намалява, като пред последните 10 години отрицателният прираст се дължи както на засилената миграция навън от границите на района, така и на влошения коефициент на раждаемост. Едновременно с това възрастовата структура също се изменя, като средната възраст на населението постоянно расте.

По данни на НСИ към 31.12.2013 г. населението в Северния централен район наброява 835 813 души и спрямо 2012 г. (844 354 души) намалява с 8 541 души (1,07 %).

При съпоставка с останалите райони от ниво NUTS 2, СЦР е на предпоследно място по брой на населението към 31.12.2013 г. (11,54 % от населението на страната), като изпреварва само Северозападния район.

И във вътрешнорегионален план за всички области в района е характерна тази тенденция на намаляване броя на населението. С най-голям брой население 251 126 души е област Велико Търново (3,47 % от населението на страната и 30,05 % от населението на СЦР), а на последно място е област Силистра със 116 038 души.



Гъстотата на населението в Северния централен район по данни към 31.12.2013 г. е 55,8 души на кв.км и е по-ниска от тази за страната (65,3 д./кв.км). Във вътрешнорегионален план най-висока е гъстотата на населението в област Русе (82,0 д/кв.км), а най-ниска – в област Силистра (40,8 д/кв.км).

Таблица 8: Брой и гъстота на населението към 31.12.2013 г.

Райони/области

Брой на населението

Гъстота на населението

(души/кв.км)

България

7 245 677

65,3

Северозападен район

810 401

42,5

Северен централен район

835 813

55,8

Велико Търново

251 126

53,9

Габрово

118 271

58,5

Разград

120 594

45,7

Русе

229 784

82,0

Силистра

116 038

40,8

Североизточен район

954 536

65,9

Югоизточен район

1 063 690

53,7

Югозападен район

2 127 618

104,8

Южен централен район

1 453 619

65,0

Източник:НСИ
Естественият прираст за 2013 г. на Северния централен район следва общите за страната негативни тенденции и продължава да е отрицателен (-6 529 души или -7,7 ‰). Поставен за сравнение с тенденциите в другите NUTS 2 райони на Европа, прирастът на населението в Северен централен район показва едни от най-неблагоприятните отрицателни стойности за периода между 2001 г. и 2013 г. В сравнение с другите райони на България, единствено в Северозападния район се наблюдават по-неблагоприятни тенденции.

В района се наблюдава и силна тенденция на отрицателен механичен прираст, която представлява другата основна причина за наблюдаваните негативни тенденции в промяната на броя на населението.



Отрицателната тенденция е характерна и за всички области в СЦР. Водещо място по този негативен показател в района заема област Габрово с отрицателен прираст -10,7 ‰, следвана от област Русе с -8,0 ‰ и област Разград с -7,0 ‰.


Таблица 9: Естествен прираст на 1000 души от населението за 2013 г.

Район, област

Естествен прираст на

населението (души)

Естествен прираст на населението (‰)

България

-37 767

-5,2

Северозападен район

-8 627

-10,5

Северен централен район

-6 529

-7,7

Велико Търново

-1 759

-6,9

Габрово

-1 271

-10,7

Разград

-847

-7,0

Русе

- 1 853

-8,0

Силистра

-799

-6,8

Североизточен район

-3 915

-4,1

Югоизточен район

-4 362

-4,1

Югозападен район

-7 745

-3,7

Южен централен район

-6 589

-4,5

Източник:НСИ
Промяната на възрастовата структура на населението на СЦР между двете последни преброявания (2001 г. и 2011 г.) показва силно негативна тенденция. Наблюдава се рязко свиване на дела на жителите във възрастовите групи между 10 и 19 години и нарастване на абсолютния брой жители на възраст над 60 години. По-слабо е свиването в броя на лицата на възраст между 5 и 9 години и тези на възраст между 0 и 4 години.

По отношение на половата структура в Северен централен район, по данни на НСИ за 2013 г., преобладават жените, които са 51,3 % от населението (428 801 души). Този процент е близък до средните стойности за страната, което е породено най-вече от възрастовата структура на населението на територията на района, а именно, фактът, че в процентно изражение възрастното население е над средните стойности за страната и по-голямата средна продължителност на живота при жените.

През 2013 г. се наблюдава известно стабилизиране на пазара на труда. Икономически активното население в страната на възраст 15-64 г. нараства с 18,8 хил. души в сравнение с 2012 г. и достига 3 322,7 хил. души през 2013 г. Коефициентът на икономическа активност за същата възрастова група е 68,4 % или с 1,3 процентни пункта по-висок спрямо 2012 г.

В регионален аспект с най-голям брой икономически активно население на възраст 15-64 г. през 2013 г. е Югозападният район (1 058,1 хил. души), следван от Южния централен (670,1 хил. души). Най-нисък е броят на икономически активното население на 15-64 навършени години в Северозападния район (326,3 хил. души). Коефициентът на икономическа активност за възрастовата група 15-64 г. е по-висок от средния за страната за 2013 г. в Югозападния район (72,1 %) и Южния централен район (68,7 %), а най-нисък е в Северозападния район (63,5 %).

За Северния централен район през 2013 г. коефициентът на икономическа активност е 50,5 % – стойност под средната за страната (53,9 %), но в сравнение с 2012 г. нараства с около 0,4 процентни пункта.

Във вътрешнорегионален план, икономическата активност през 2013 г. в областите Велико Търново, Габрово и Силистра отбелязва увеличение спрямо 2012 г., докато в областите Разград и Русе намалява, но като цяло във всички области тя е под средната за България (53,9 %). С по-близки коефициенти до този за страната са областите Велико Търново (51,2 %) и Габрово (52,7 %).


Таблица 10: Коефициент на икономическа активност (%) на населението

през периода 2009-2013 г.

Райони и области

2009

2010

2011

2012

2013

България

53,0

52,0

52,5

53,1

53,9

Северен централен район

49,3

47,4

49,0

50,1

50,5

Велико Търново

46,8

44,8

48,2

49,8

51,2

Габрово

49,7

48,3

48,9

50,0

52,7

Разград

48,4

47,6

51,1

51,7

50,3

Русе

53,4

51,3

51,0

51,1

50,5

Силистра

47,2

44,4

44,9

47,0

47,2

Източник: НСИ
По данни на EВРОСТАТ за 2013 г., коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години в Европейския съюз на 27-те държави-членки е 64,2 % и запазва равнището си спрямо 2012 г. Коефициентът на заетост за населението във възрастовия диапазон от 15 до 64 години през 2013 г. е 59,5 % за България, или с 0,7 процентни пункта по-висок в сравнение с 2012 г. (58,8 %).

През 2012 г. коефициентът на заетост за населението на възраст от 20 до 64 навършени години на ниво ЕС-27 е 68,5 % и запазва равнището си спрямо 2012 г. Коефициентът на заетост за населението на възраст от 20 до 64 навършени години (показател, включен в стратегия „Европа 2020”) за България е 63,5 % за 2013 г. и нараства с 0,5 пункта спрямо 2012 г.

Различията в броя на заетите и коефициента на заетост в отделните региони от ниво 2 в страната са относително постоянни. Те са резултат от въздействието на различни демографски и социално-икономически фактори. Най-висока е заетостта в Югозападния район, което се дължи на социално-икономическото развитие на този регион, както и на местонахождението на столицата в него. По данни от Наблюдението на работната сила на НСИ за 2013 г. коефициентът на заетост за населението на възраст 20-64 г. в Югозападния район е най-висок – 69,2 %. Най-ниска е заетостта, и като абсолютен брой, и като дял от населението, в Северозападния район (коефициент на заетост – 58,7 %).

Коефициентът на заетост за страната през 2013 г. е 46,9 % и се увеличава с 0,3 процентни пункта спрямо 2012 г. (46,6 %).

Стойността му е най-висока в Югозападния район – 52,7 % и е значително по-висока от тези в останалите райони от ниво 2. На последно място отново е Северозападният район (40,2 %) със съществената разлика от 12,5 процентни пункта.

През 2013 г. равнището на заетост за Северния централен район е 42,8 %, което е по-ниско от средното за страната (46,9 %). В сравнение с 2012 г. коефициентът намалява с 0,1 процентни пункта.



Във вътрешнорегионален план – с най-високо равнище на заетост се характеризират областите Габрово (48,1 %) и Русе (44,2 %), а с най-ниско – област Силистра (37,1 %).

Таблица 11: Коефициент на заетост по райони и области

през периода 2009-2013 г.

Райони и области

2009

2010

2011

2012

2013

България

49,4

46,3

46,6

46,6

46,9

Северен централен район

45,2

41,1

42,8

42,9

42,8

Велико Търново

42,6

39,1

42,6

42,9

42,9

Габрово

47,6

43,3

44,1

45,2

48,1

Разград

39,7

36,9

40,8

40,6

39,9

Русе

50,5

45,9

45,1

44,5

44,2

Силистра

43,6

38,0

39,3

39,4

37,1

Източник: НСИ
По данни на Евростат, и през 2013 г. отчетеният средногодишен коефициент на безработица в България (13,0 %) е по-висок от средния за Европейския съюз. Този коефициент през 2013 г. за Еврозоната (17 държави на Евросъюза) е 12,0 %, а за Евросъюза (ЕС-27) – 10,8 %.

През 2013 г. в почти половината от държавите-членки на Европейския съюз средногодишният коефициент на безработица нараства спрямо предходната година. Най-голямо увеличение се наблюдава в Кипър (с 4,0 процентни пункта) и Гърция (с 3,0 процентни пункта).

По данни от Наблюдението на работната сила безработицата по райони също се отличава със значителна диференциация. За 2013 г. най-голям е броят на безработните в Югозападния (105,6 хил. души) следван от Южния централен район (91,3 хил. души) и Североизточния (74,9 хил. души). С по-нисък от средния за страната коефициент на безработица за 2013 г. е само Югозападният район с 9,8 %.

           Регионалните различия в равнището на безработица се запазват, като през 2013 г. разликата между максималното (за област Видин) и минималното (за област София-град) средномесечно равнище на безработица продължава да нараства за четвърта поредна година. През 2013 г. разликата между стойностите в равнището на безработица за тези области е 18,6 процентни пункта, при 17,8 процентни пункта през 2012 г.

В 8 области през деветте месеца на 2013 г. средномесечното равнище на безработица намалява спрямо същия период на 2012 г. Най-съществен спад се отчита в областите Смолян (с 1,2 процентни пункта) и Шумен (с 0,6 процентни пункта). В 18 области на страната равнището на безработица нараства спрямо деветте месеца на 2012 г. Най-голям ръст се отчита в областите Сливен (с 1,7 процентни пункта) и Плевен (с 1,2 процентни пункта). Средномесечното равнище на безработица е по-ниско от средното за страната в 9 области, като продължава да е най-ниско в областите: София-град (3,6 %), Габровска (7,1 %), Варненска (7,2 %), Бургаска (8 %), Пернишка (10 %), Пловдивска (10,1 %), Старозагорска (10,3 %), Русенска (10,4 %) и Великотърновска (11,1 %). В останалите 19 области равнището на безработица е над средното за страната и най-високите му стойности се отчитат в областите: Видин (22,2 %), Монтана (20,5 %), Враца (20,3 %) и Търговище (19,8 %).

Средногодишният коефициент на безработица в страната през периода 2006-2008 г. отчита трайна положителна тенденция на намаление, но за периода 2009-2013 г. нараства спрямо предходните години.

По данни на НСИ, през 2013 г. коефициентът на безработица за България е 12,9 %, с 0,6 процентни пункта по-висок от този за 2012 г.

През 2013 г. коефициентът на безработица за Северния централен район е 15,3 % (бележи нарастване спрямо 2012 г. с 1,0 процентни пункта) и продължава да е по-висок от средния за страната (12,9 %).



Във вътрешнорегионален план се наблюдават различни тенденции в равнището на безработица. Спрямо 2012 г., през 2013 г. в областите Габрово, Разград и Русе коефициентът намалява, като най-нисък относителен дял на безработица е отчетен в област Габрово – 8,8 %. В областите Велико Търново и Силистра равнището на безработица се увеличава, като най-съществено е нарастването в област Силистра – с 5,3 процентни пункта, където е и най-висок относителният дял на безработица през 2013 г. – 21,3 %.

Таблица 12: Коефициент на безработица за периода 2009-2013 г.

Райони и области

2009

2010

2011

2012

2013

България

6,8

10,2

11,3

12,3

12,9

Северен централен район

8,4

11,5

12,8

14,3

15,3

Велико Търново

9,0

13,1

11,7

13,8

16,2

Габрово

(4,4)

7,5

9,9

9,6

8,8

Разград

18,1

22,6

20,3

21,4

20,7

Русе

5,4

6,8

11,6

12,9

12,5

Силистра

7,6

11,4

12,5

16,0

21,3

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница