Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район

Шум и вибрации

Шумът се проявява като страничен ефект от почти всички човешки дейности и представлява звукова вълна уловима от човека в честоти от 16 Нz до 20 000 Hz. Опазването на околната среда от шума има за цел недопускане на излъчване и разпространяването му над определени гранични стойности.

Шумовото замърсяване е общоевропейски въпрос, засягащ голям брой хора и във връзка с това Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) поддържа базата данни NOISE (Noise Observation and Information Service for Europe), в която са включени данните от стратегическите шумови карти (СШК), разработени от страните членки в изпълнение на изискванията на Директива 2002/49/ЕО. Общата тенденция за агломерациите в Европа с изготвени стратегически шумови карти, сочи като главен причинител на наднормен шум автомобилния транспорт.

За осъществяване профилактика на неблагоприятните здравно-екологични ефекти от разпространението и въздействието на фактора шум, в България функционира Национална система за мониторинг на шума, която се ръководи от Министерството на здравеопазването. Измерванията и/или изчисленията на шума в урбанизираните територии се извършват от РЗИ в определени пунктове, не по-малко от един път годишно, съгласно изискванията на „Методика за определяне броя, разположението и разпределението на пунктовете за мониторинг на шума, както и периодичността на измерванията и/или изчисленията на шумовите нива”.

РИОСВ – Плевен контролира шума в околната среда от дейността на около 100 промишлени инсталации и съоръжения. От тях през 2012 г. подлежащи на планов контрол са 24 бр. обекти, от които 12 бр. обекти с контролен мониторинг на шум и 12 бр. обекти с издадени комплексни разрешителни и решения по ОВОС, със задължения за провеждане на собствен мониторинг на шум през отчетната година.

През 2012 г. са извършени проверки на 30 бр. промишлени източници на шум в околната среда, разположени на територията на РИОСВ – Плевен, от които:

• 12 бр. обекти с проведен планов контролен мониторинг по утвърден от МОСВ годишен график;

• 12 бр. обекти с планови проверки за изпълнение условията по фактор “шум” в издадените комплексни разрешителни и решения по ОВОС;

• 4 бр. проверени обекти, във връзка с постъпили жалби и сигнали;

• 2 бр. обекти с извънпланови проверки, включително проверки по документи на резултати от проведен собствен мониторинг на шум на нови и действащи обекти без издадени КР.

В обхвата на плановите проверки, по утвърден годишен график се провеждат контролни измервания на нивата на шум в околната среда, съвместно с Регионална лаборатория – Плевен към ИАОС.

От проверените и измерените през 2012 г. промишлени обекти, 16 бр. се намират в жилищни зони или в близост до такива зони. За тези предприятия освен спазването на нормата по границата на промишлената площадка (70 dBA) се контролира и спазването на граничната стойност за ниво на шум в т.нар. “място на въздействие” – пред най-близката жилищна или обществена сграда (55 dBA през деня).

През 2012 г. са измерени с 10 бр. промишлени обекти по-малко, отколкото през 2011 г. Броят на обектите с контролен мониторинг е относително постоянен. Броят на обектите, при които е констатирано превишение на граничните стойности на нива на шум, е минимален – един обект за 2011 г., а за 2012 г. няма констатирани превишения. Нараства значението на превантивния контрол по фактор “шум” чрез поставяне на адекватни условия за запазване качеството на акустичната среда в рамките на процедурите по ОВОС, ЕО и издаване на КР, особено при разработката на общите устройствени планове на урбанизираните територии.

През 2012 г. в рамките на националната мрежа за радиационен мониторинг на околната среда, на територията на Плевенска, Ловешка, В.Търновска и Габровска област са извършени общо 120 бр. измервания на радиационен фон и атмосферна радиоактивност, от Регионална лаборатория – Плевен към ИАОС. Мрежата за мониторинг обхваща и разположената на територията на Плевенска област малка част от 100-километровата зона около АЕЦ “Козлодуй.

В резултат от извършвания от лабораториите за радиационни измервания на ИАОС (РЛ-Враца и РЛ-Монтана) анализ на проби от компоненти на околната среда в 30-km зона на АЕЦ „Козлодуй”, може да се наблюдава цялостния радиационен статус на околната среда в този район.

Освен с резултатите от лабораторните анализи, ИАОС разполага и с информацията от непрекъснатия радиологичен мониторинг на р. Дунав, в района на пристанище Козлодуй и пристанище Оряхово, като администрира Автоматизирана система за радиационен мониторинг на води - р. Дунав в района на АЕЦ „Козлодуй” (АСРМВ). Състои се от две локални мониторингови станции, намиращи се преди и след „топлия” канал на централата. Станциите извършват непрекъснато пробовземане от реката и извършват радиологичен анализ за установяване наличието на гама-емитиращи радионуклиди. Системата дава възможност, при евентуално радиоактивно замърсяване на р. Дунав да се определи категорично, дали източника е АЕЦ „Козлодуй”.

Всички налични данни, сравнени с резултати от минали години не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус на околната среда, произтичащи от експлоатацията на атомната централа.

През изтеклата година е проведен фонов мониторинг, като са извършени 108 бр. измервания на радиационния γ (гама) фон. Не са установени превишения за характерните за региона стойности.

През 2012 г. са взети и изследвани 12 бр. проби за съдържание на радионуклиди в атмосферния въздух. В изследваните проби не е регистрирано повишено съдържание на природни или техногенни радионуклиди.

Поради ограничените правомощия на РИОСВ по отношение на радиационния контрол, той се провежда само при необходимост от извънредни проверки – по жалби и сигнали или по искане на други компетентни органи за съвместен контрол.

През изтеклата година в РИОСВ – Плевен не са постъпвали жалби и сигнали от граждани или организации от дейности, свързани с източници на лъчения.

Анализът на резултатите от проведения мониторинг позволява заключението, че радиационното състояние на околната среда в контролирания регион не показва отклонения от действащите норми и характерните за региона стойности на гама-фон.

Контрол нивата на шум се осъществява по съгласуван График с Регионална Лаборатория - Враца към ИАОС - София. По фактор “Шум” през 2012 г. по предварително утвърден график, съвместно с РЛ - Враца към ИАОС - София са извършени 26 бр. планови проверки на нивата на шум, излъчван в околната среда от промишлени източници. Мониторинг е осъществен на 22 бр. оператори, съгласно изискванията на “Методика за определяне на общата звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне нивото на шума в мястото на въздействие”. Извършените проверки през 2011 г. съвместно с РЛ - Враца са 28 бр. и е взето участие в 10 бр. комплексни проверки по изпълнение на условия залегнали в издадени комплексни разрешителни.

Измерените стойности в извършващите производствена дейност 22 бр. Дружества, не надвишават граничните стойности съгласно Наредба № 6 за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

Радиационният контрол на територията на РИОСВ - Враца се осъществява от Регионална лаборатория - гр. Враца. към ИАОС- София.

С цел следене наличието на радионуклиди в атмосферния въздух през 2012 г. са набрани 25 бр. аерозолни филтъра от стационарната станция в гр. Враца. Не са констатирани повишавания на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух и измерените стойности не се отличават от предходни години.

През 2012 г. продължава да се следи състоянието на радиационния гама-фон в постоянните пунктове за пробовземане на територията Врачанска област. Резултатите от мониторинга на станциите от 30 kм зона: Хайредин и Оряхово и от 100 kм зона: Враца показват, че мощността на еквивалентната доза е в границите на характерните фонови стойности за съответните пунктове.

На територията на РИОСВ – Монтана няма агломерации, основни летища, железопътни линии и пътища, определени като такива в Закона за защита от шума в околната среда. Съществуващите шосейни и железопътни артерии не могат да бъдат класифицирани като силно натоварени и не представляват сериозен проблем по отношение на шумовото натоварване на околната среда. Основните промишлени източници на шум са разположени в отдалечени от жилищните райони промишлени зони, като се предприемат мерки за обезшумяване на производствата и съоръженията. Предприятията, попадащи в обхвата на комплексния разрешителен режим, както и разположените в близост до жилищни райони извършват собствен периодичен мониторинг на шума, излъчван в околната среда. РИОСВ – Монтана, общинските ръководства и РЗИ в гр. Видин и гр. Монтана контролират шумовото натоварване на околната среда от различните видове източници и в рамките на своята компетентност разработват и следят за изпълнението на програмите за намаляване на шума, като част от програмите за управление на околната среда.

На територията на РИОСВ – Монтана се контролират 35 източника на шум в околната среда. През 2012 г., съгласно утвърден от министъра на ОСВ списък, са извършени 10 бр. проверки с 9 бр. контролни измервания на еквивалентните нива на шум по границите на хигиенно-защитната зона на обектите и в мястото на въздействие от промишлени обекти, разположени в близост до жилищни или обществени сгради, като не са констатирани превишения на граничните стойности. През периода не са получавани жалби и сигнали, свързани с излъчвания от промишлените източници шум в околната среда.

На територията на РИОСВ - Монтана действат три ЛМС /локални мониторингови станции/ - в Монтана, Видин и Вълчедръм, които са част от Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама - фон.

През 2012 г. са набрани и анализирани 26 бр. аерозолни проби. Не са регистрирани наднормени концентрации на естествени и техногенни радионуклиди, съгласно Наредба за основни норми за радиационна защита от 30.07.2004 г.

По отношение на ключовите индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси в стратегическите документи за регионално развитие (с които следва да се отчитат резултатите от прилагането на трите Конвенции на ООН от Рио де Жанейро - съответно за биоразнообразието, промените в климата и опустиняването), се наблюдават следните тенденции за Северозападен район:

Относителният дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти) на национално ниво е 5,02%. като за Северозападен район в резултат на извършения анализ е 5,22% антропогенно натоварени площи. Водеща в класацията е област Враца – 6,32%, следвана от областите Плевен – 6,26%, Монтана – 4,92% и Видин – 4,33%. Най – малко антропогенно натоварени площи са за област Ловеч – 4,00%.

Индикаторът се актуализира през 5-годишен период – при актуализация на данните по проект CORINE земно покритие. Стойността за индикатора е изчислена в ГИС среда въз основа на изходни данни от CORINE земно покритие, 2006 г.

Съотношението между горските, земеделските и урбанизираните територии е както следва: относителният дял между земеделските, горските и урбанизираните територии на територията на страната е 51,68%, 42,31% и 5,02%, като за Северозападен район делът в процентно съотношение е съответно 65,06%, 28,38% и 5,22%. Делът на земеделските земи по области е: Плевен – 81,18%, Враца – 70,75%, Видин – 63,00%, Монтана – 62,42% и най – малък е делът на област Ловеч – 45,75%. С най-голям относителен дял на горските територии е област Ловеч – 49,98%, следвана от областите Монтана – 31,18%, Видин – 31,14%, Враца – 21,71% и Плевен с 10,39%.

С най-голям дял урбанизирани територии в Северозападен район е област Враца 6,32% и Плевен 6,26%. Областите Монтана, Вадин и Ловеч са съответно с дял 4,92%, 4,33% и 4,00%.

`Индикаторът се актуализира през 5-годишен период – при актуализация на данните по проект CORINE земно покритие. Стойността за индикатора е изчислена в ГИС среда въз основа на изходни данни от CORINE земно покритие, 2006 г.

Емисиите на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) изхвърлени в атмосферата за цялата територия на Република България към 2009 г. е 59 493 kt CO2 екв., като 7865.6 kg/човек от населението.

Наличните за Северозападен район данни към 2007 г. са 3 856 248,3 тона CO2 екв. и 4,210 тона/жител, като количеството метан е 209 214,906 т, двуазотен оксид 39 230,2412 т и въглероден диоксид 3 607 803,1 тона CO2 екв. Най-много емисии на човек от населението се падат на областите Видин – 7,854 т и Враца – 6,628 т, следвани от Ловеч – 6,364 т, Плевен – 2,148 т и Монтана е с най – малко емисии - 0,362 т.

На база анализите относно дял от територията на териториалната единица с висок риск от ерозия е определено, че най-голям дял от почвите в България (52,47%) и най-голям дял от почвите в Северозападен район (57,56%) са със средна до силна податливост на ерозиране, като водещ е делът на област Ловеч – 67,67% следван от област Монтана – 66,69%, най – малък дял се пада за област Видин е 42,43%. Най-малък е делът в Северозападен район на почвите, които са със силна податливост на ерозиране – 0,01%. Делът на почвите със силна и много силна податливост на ерозията се пада отново най - много на област Ловеч 0,05% и 17,89%. Областите, при които има най - голям относителен дял на почвите с много слаба, слаба и средна податливост на ерозията са съответно Плевен – 1,26%, Видин – 31,63% и отново Плевен с 26,36%.

Индикаторът се актуализира през 5-годишен период (наличните данни са за 2006г.)

По данни на Изпълнителната Агенция по Околна Среда водоплощната ерозия засяга над 60% от земеделските земи на територията на страната, като площното разпространение на ерозионните процеси през 2009 г. възлиза на 10 395 397 ha. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1.7% от територията на страната, а с умерен 9.2%. На територията на Северозападен район най-широко разпространение на процеса е установено в общините в област Ловеч и община Чупрене в област Видин.

В област Плевен 438,6 км² или 9,4% е подложена на умерен действителен риск от водоплощна ерозия, за област Видин тези стойност са 295,51 км² или 9,7% от територията на териториалната единица. В останалите области стойностите са съответно: Ловеч - 362,01 км² (8,8%), Враца - 280,68 км² (7,7%) и Монтана – 233,52 км² (6,4%).

Данните за умерен до висок действителен риск от водоплощна ерозия показват най-високи стойности в областите Видин 9,5%, следван от област Ловеч 9,1% и област Враца 8,0%. С най-малък дял остават областите Плевен 5,2% и Монтана 4,9%.

По данни на ИАОС по показател среден интензитет на водоплощната ерозия в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 4.3 t/ha/y, следвана от община Ябланица – 2.9 t/ha/y, община Угърчин – 2.7 t/ha/y, община Чупрене – 2.1 t/ha/y. Най-ниска стойност е отчетена в община Априлци – 2.0 t/ha/y.

По показател загуба на почва в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 1.6 mln t, следвана от община Троян – 0.7 mln t, община Априлци и община Ябланица – 0.5 mln t. Най-ниска стойност е отчетена в община Угърчин – 0.4 mln t.

Индикаторът отразява спестената енергия чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност и произведената енергия от ВЕИ в дадена АТЕ (община, регион, държава), сравнени с поставените национални цели. Делът на електроенергията от ВЕИ в брутното потребление на електроенергия в страната е 9.8% (НСИ 2011 г.).

Произведената за Северозападен район електрическа енергия от ВЕИ през 2010 г. е 267 212 хил. кВтч или 4.6% от стойността за страната (5 787 814 хил. кВтч), което нарежда района на четвърто място спрямо останалите райони от ниво 2.

Инсталираните мощности за производство на електроенергия от ВЕИ на територията на района е 93.11 MW или 3,3% от тези за страната (2 855.07 MW). Областта с най-много инсталирани мощности е Монтана – 37,5 MW (40,3% от района), следвана от област Ловеч – 17,44 MW. Областите Видин, Плевен и Враца са със стойности 15,11 MW, 13,14 MW и 9,91 MW. На територията на област Монтана 26,5 MW инсталирани мощности са от ВЕЦ и 11,0 MW от фотоволтаични паркове и централи. Най-много инсталирани мощности от ветроенергийни паркове и централи има в област Плевен 5,45 MW, следванa от област Ловеч 2,72 MW.