Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район

В България през 2012 г. отчетеният средногодишен коефициент на безработица е 12.3% по-висок от средния за Европейския съюз. По данни на Евростат този коефициент през 2012 г. за Евросъюза (ЕС-27) – 10.5 %.

Измереният през 2012 г. коефициент на заетост в Северозападен район е 39.6%, който е най-нисък в сравнение с останалите райони от ниво 2. Най-висок коефициент на заетост в рамките на района е отчетен в област Плевен – 41.2%, а най-нисък – област Видин 37%. _{Всички области} в района _{имат коефициент на заетост под средния за страната, който е 46.6% . По данни на НСИ,} коефициента на заетост в района през 2012 г. се е увеличил с 0.7 процентни пункта в сравнение с предходната 2011 г. (38.9%).

По данни на Евростат, нивото на безработица сред населението на възраст 25-64 години по степен на образование в България през 2012 г. се е увеличило с 1.6 процентни пункта спрямо 2011 г. и достига ниво от 27% през 2012 г., при средна стойност за ЕС-27 – 16.8%.

Следва да се отбележи, че поради спецификата на отчитане на НСИ и Евростат не могат да бъдат представени данни за БВП и другите основни икономически показатели на ниво Северозападен район (както и за останалите райони от ниво 2) за 2011 г. и 2012 г.

Икономическото състояние на района е на сравнително ниско равнище. Общият размер на брутния вътрешен продукт, създаден в Северозападен район през 2010 г. е 5 057.4 млн. лв., като приносът на района по този показател е 7.17 % в съвкупния БВП. В периода 2005-2010 г. се отбелязва тенденция на трайно намаляване на приноса на БВП на Северозападен район към общия БВП. По този показател районът продължава да заема последно място в сравнение с останалите райони от ниво 2.

На областно ниво по данни на НСИ най-висок е размера на БВП в област Плевен - 1 503.7 млн. лв., което е 29.6 % от БВП за района, а най-нисък в област Видин – 532.7 млн. лв. или 10.5 % от БВП за района.

През 2010 г. Северозападният район продължава да е на последно място сред районите от ниво 2 по показател брутен вътрешен продукт на човек от населението - 5 652 лв. при среден показател за България - 9 359 лв.

През 2010 г. в Северозападен район БВП на човек от населението 5 652 лв. и бележи увеличение с 57 лв. спрямо 2009 г.

Във вътрешно регионален аспект/план за 2009 г. най-висок е БВП на човек от населението в областите Враца и Ловеч, със стойности - съответно 6 979 лв. и 5 784 лв., а най-нисък в област Видин - 4 879 лв.

_{Таблица 5.} Брутен вътрешен продукт за 2009 г. по статистически области

Области	БВП, млн.лв.	БВП на човек от населението, лв.
БЪЛГАРИЯ	68 321.6	9 007
Северозападен район	5 087.4	5 595
Видин	532.7	4 879
Враца	1 383.7	6 979
Ловеч	880.9	5 784
Монтана	786.4	5 006
Плевен	1 503.7	5 142

Източник: Национален статистически институт

Област Видин има третият най-нисък БВП на човек от населението през 2009 г. (4 879 лв.), изпреварвайки единствено Сливен и Силистра. Областта регистрира постоянно по-ниски нива на БВП/човек спрямо средните за страната, като изоставането расте непрекъснато и през 2009 г. разликата е най-значителна. Дори и през добрите години на постоянен растеж на българската икономика областта не успява да навакса значителното си изоставане.

Брутният вътрешен продукт за област Монтана на човек от населението за 2009г. е на ниво от 55% спрямо средния за страната. Областта не съумява да се възползва от икономическия подем преди кризата, за да навакса изостаналостта си. Привлечените чужди инвестиции са в изключително малки размери.

В периода 2000 - 2009 г. Враца е областта с най-бавно нарастващ брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението (около 70% ръст за периода) и една от областите с най-бавно нарастващи доходи (около 80%). Една от причините е високата спрямо средната за страната база в началото на периода. Прави впечатление, че до 2003 г. произведеният продукт на глава от населението от областта е по-висок от този в области като Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора и София. Оттам насетне област Враца постепенно губи позиции, като през кризисната 2009 г. вече се намира на девето място по БВП на глава от населението.От 2000 г. насам заетостта остава под средните за страната нива, достигайки връх от 43,5% през 2008 г. Следва свиване с три процентни пункта до малко над 40% през 2011 г.

Област Плевен регистрира постоянно по-нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението за периода 2000 - 2009 от средния за страната. Наблюдава се дори обратната тенденция – с годините БВП на човек в областта все повече се отдалечава от средните стойности за страната, като регистрира един от най-ниските темпове на нарастване за десетгодишния период.

Икономическите резултати на област Ловеч като цяло са под средните за страната. БВП на човек от населението през 2009 г. е 5 784 лв., което е доста сходно с нивата на съседната област Велико Търново и нарежда областта на дванадесето място сред всички области. Най-висок БВП/на човек областта регистрира през 2004 г., но оттогава разликата със средното ниво за страната расте и през 2009 г. е най-голяма.

Структурата на брутната добавена стойност в Северозападния район се характеризира със силен превес на сектора на услугите, където се формира 54,9% от съвкупната добавена стойност в района. В сектора на индустрията се произвеждат 33,2% от регионалната добавена стойност, а приносът на сектора на селското и горско стопанство е 11,9%.

През 2011 г. средната годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение отчита ръст с 187.00 лв. спрямо предходната 2010 г. (6 540лв). Във вътрешнорегионален план най-висока е стойността в област Враца 8 657 лв., като останалите области Плевен, Ловеч, Монтана и Видин са със стойности под средната за района (6 727 лв.).

Броят на предприятията от нефинансовия сектор, които функционират на територията на Северозападен район през 2011 г. са 27 974, което представлява 7.6 % от тези за страната (366 240 бр.). По отношение на структурата на предприятия в Северозападен район, микро-фирмите възлизат на 25 706 броя, малките фирми – 1 858 броя, средните фирми – 360 броя и големите фирми възлизат на 50 броя. В сравнение с предходната 2010 г. се наблюдава намаление на броя на предприятията с 647 броя. Разпределението на приходите от дейността на нефинансовите предприятия е 4.8% от тези за страната (10 918 528 хил. лв.).

През 2011 г. се наблюдава увеличение на преките чужди инвестиции в Северозападен район в сравнение с предходната 2010 г., които възлизат на 539 099 хил. евро или 2.5 % от ПЧИ за страната за същия период. Увеличението, което се наблюдава по този показател е с 26 957 хил. евро, спрямо предходната 2010 г. (512 142 хил. евро). Във вътрешнорегионален план се наблюдават големи различия. Водещи области по привличане на ПЧИ през 2011 г. са област Плевен (174 927 хил. евро), област Враца (172 668 хил.евро), и област Ловеч (133 061 хил. евро). На другия полюс с най-малко преки чужди инвестиции са област Видин (33 057 хил. евро) и област Монтана (25 384 хил. евро).

Икономическото и социално развитие на Северозападен район изостава по основните социално-икономически показатели спрямо останалите райони в страната и районите в Европейския съюз. По брой на населението, икономически потенциал и произведен БВП районът е на последно място в страната. През последните години населението на района намалява с бързи темпове, основно под влиянието на застарялата му възрастова структура, което определя и ниската му раждаемост. Северозападен район е изправен пред решаването на сложни проблеми – тежка демографска ситуация- висока отрицателна стойност на естествения прираст, влошена възрастова структура и ниска покупателна способност на населението, недостиг на работна сила, запазване на тенденцията за трайни трудови миграции, малкия обем на инвестициите и лошото състояние на транспортната и техническата инфраструктура.

През територията на района преминава европейски транспортен коридор № 4, а по северната му граница река Дунав – транспортен коридор № 7. Транспортен коридор № 4 няма добра изграденост и технически параметри в територията на района. Необходими са усилия за подобряване на състоянието му, предвид изграждането на моста над р. Дунав при Видин. Железопътната мрежа е втора по значение и важност за осигуряване на транспортен достъп и обслужване на населението. Общата дължина на изградените и функциониращи жп линии на територията на района е 644 км, които съставляват 15.7% от жп мрежата на страната. Подходящата организация на жп услугите в комбинация с пътния и воден транспорт би допринесла в значителна степен за повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика. От особена значимост за развитието на района, заедно с развитието на водния транспорт, е модернизирането на жп направлението Видин – Мездра – София, като съставен елемент на инфраструктурата на Общоевропейския транспортен коридор № 4.

Ниска е степента на изграденост на телекомуникационните мрежи и системи, като районът изостава от другите райони от страната. Разширяването на мрежите на ИКТ извън големите градове ще създаде възможности за по-широк достъп до услуги и информация за населението и бизнеса от периферните територии.

Недоизградени са благоустройствените и комуналните системи в населените места. В края на 2011 г. районът има най-нисък дял на населението, обхванато от канализационни мрежи 57.6% при средна стойност за страната – 74%. Делът на обслуженото от водоснабдителната мрежа население е 99.4%, при среден показател за страната – 99.2%.