Доклад за наблюдение на изпълнението на регионалния план за развитие на южен централен район за 2010 г

Основните интервенции по специфичната цел са насочени към подобряване на системата за депониране и преработване на отпадъците в изпълнение на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците и Директива 1999/31/ЕЕС за депониране на отпадъци и Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013г., както и ПРСР.

По ОПОС са сключени 7 договора с бенефициенти от ЮЦР, които допринасят за реализацията на спецефичната цел. В сравнение с 2009г. не се наблюдава напредък, тъй като 2 от проектите на общините Смолян и Съединение са прекратени. Сключените договори са със следните общини и включват следните дейности:

- „Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект „Изграждане на съоръжение за компостиране и предварително третиране на отпадъци, закриване и рекултивация на общинско депо в местността Оран – Праслуп – Киселка в община Баните, област Смолян” при размер на договореното финансиране от 183 696 лв.;

- „Подготовка на инвестиционен проект за изграждане на регионално съоръжение за третиране на строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване на сгради в община Карлово, област Пловдив” при размер на договореното финансиране от 332 500 лв.;

- „Интегрирано управление на твърди битови отпадъци на територията на община Лъки, област Пловдив”, при размер на договореното финансиране от 131 850 лв.;

- „Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект „Разширение на регионално депо за твърди битови отпадъци в гр. Мадан и изграждане на площадки за предварително третиране на отпадъци в общините Мадан, Златоград и Неделино, област Смолян”, при размер на договореното финансиране от 739 070 лв.;

- „Подготовка на интегриран инвестиционен проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране и управление на отпадъци в общините Панагюрище и Стрелча, област Пазарджик”, при размер на договореното финансиране от 1 383 000 лв.;

- „Интегрирано управление на отпадъците в регион Хасково”, при размер на договореното финансиране от 1 253 040 лв.;

- „Изграждане на съоръжение за компостиране и предварително третиране на отпъдъци, закриване и рекултивация на общинско депо в местността „Ракида” в община Чепеларе, област Смолян”, при размер на договореното финансиране от 191 400 лв.

В периода на действие на НПУДО за периода 2009 – 2013г. се предвижда изграждането на 23 бр. съоръжения за предварително третиране, в т.ч. сепариране, компостиране и механично-биологично третиране (МБТ), които ще бъдат разположени на територията на регионалните депа или на отделни площадки в зависимост от специфичните условия на отделните общини. За изграждането на такива съоръжения има сключени два договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС с общините Баните, Чепеларе и Мадан.

НПУДО предвижда изграждане на инсталации за компостиране и МБТ на биоразградимите отпадъци на територията на общините, на чиито регионални депа се депонират годишно над 50 000 тона отпадъци. Общините, в които се предвижда изграждане на такива съоръжения в ЮЦР са Кърджали, Пазарджик, Хасково и Пловдив.
1.9 Приоритетно да се изграждат регионалните съоръжения за третиране на отпадъци.

Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района са 58, като най-много - 27 са тези на територията на област Пловдив. Относителният дял на населението, обслужено със сметосъбиране, в четири от областите в района - Пловдив, Пазарджик, Смолян и Хасково е над средния за страната.

Основен проблем в региона е изпълнението на регионалната мярка за управление на отпадъците и изграждане на регионалното депо - Пазарджик, в която са включени 9 общини. До този момент само 4 общини са разработили общински програми за управление на отпадъците, за които има направена преценка за екологична оценка, по реда на ЗООС.

Основните интервенции от страна на общините са насочени към подобряване на системата за депониране и преработване на отпадъци в изпълнение на Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците и Директива 1999/31/ЕЕС за депониране на отпадъците, и НПУДО за периода 2009-2013г. През проследения период не се наблюдава подобрение в системата за сметосъбиране в селата. Очаква се изпълнението на сключените договори по ОПОС да допринесат за реализацията на специфична цел 2.2. от РПР: „Развитие на техническата инфраструктура, ВиК мрежи, енергийни мрежи, третиране на отпадъците”.

Прегледът на достъпните информационни източници относно реални резултати от проекти по приложението на НПУДО показва, че както при останалите райони, така и в ЮЦР, приоритетен е проблемът с преминаването към новата система за управление на отпадъците, базирана на регионални депа за ТБО. Районът показва значителен напредък в сравнение със ситуацията в страната за проследявания период. През 2009г. функционира депото в Пловдив, във финален етап на изграждане са депата в Смолян и Кърджали, в експлоатация е въведен завода за преработка на ТБО в село Шишманци, област Пловдив.

1.10 Приоритетно да се изпълняват утвърдените планове за привеждане на съществуващи депа за отпадъци в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83/2004 г.).

Стратегията за развитие на района не посочва конкретни мерки за решаване на проблема със съществуващите депа. Според НПУДО за периода на действие на Програмата, се предвижда изграждане на две инсталации за изгаряне (инсинератори) за болнични отпадъци, разположени в градовете Пловдив и Плевен. Необходимите инвестиции за инсталацията в гр.Пловдив е 12 000 хил.лв. Оценката на необходимите инвестиции не включва средствата за прилагане на разделно събиране, временно съхраняване и предварително третиране на инфекциозните отпадъци. Тези средства ще бъдат осигурени от лечебните заведения.

Общините Баните и Чепеларе имат подписани договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС за закриване и/или реконструкция на общинските депа за отпадъци.

1.11 Да се разработи система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите, а също и за укрепване на свлачищата.

Разработването на система за борба с ерозията, вкисляването и засоляването на почвите не е обект на Регионалния план за развитие. Многобройни са факторите, от които се обуславя и зависи бъдещото успешно прилагане на политиката за Устойчиво управление на земите. Сред тях са наличие на качествени стратегически и планови документи; достъп до достатъчен финансов ресурс; добър институционален и човешки капацитет за прилагане на политиката за устойчиво управление на земите и активно включване и насърчаване на участието на местните общности и заинтересованите страни в процеса на формулиране, прилагане и наблюдение на местните политики за устойчиво управление на земите.

Необходимо е цялостно преразглеждане и включване на мерки за устойчиво управление на земите в общинските планове за развитие 2007 – 2013 г. Основната цел тук е да се осигури добра среда за въвеждане на подхода за устойчиво управление на земите /УУЗ/ в програмните документи на ниво община и по този начин да се осигури приемственост между националната политика за УУЗ и действията на общинско ниво.

Във връзка с устойчивото управление на земите общините и областите трябва да насочат усилията си към разработване на общински програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите съгласно Програмата на Правителството на европейското развитие на България 2009 – 2013г.

По ОПРР през 2010г. се изпълняват 8 проекта за изграждане на инфраструктура за превенция на свлачища на общините Асеновград, Родопи, Смолян, Момчилград, Мадан, Кърджали, Лъки и Велинград.

1.12 Да се изготвят и прилагат мерки за защита от наводненията.

На територията на Южен централен район са изградени и функционират множество язовири, чиито воден ресурс се използва за напояване. Лошото управление на инфраструктурата на някои от язовирите е причина за наводнения в последните години в някои населени места. Необходимо е да се предприемат превантивни мерки за подобряване управлението на хидротехническите и хидромелиоративните съоръжения и за защита на населението от наводнения. Тази мярка не може да бъде прилагана пряко чрез РПР, а чрез план за управление на речните басейни в източнобеломорски район от Басейнова дирекция за управление на водите източнобеломорски район-Пловдив. По ОПОС, приоритетна ос 1 по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са сключени договори с Басейнови дирекции за изготвянето на планове за управление на речните басейни.

По програма ФАР е реализиран проект за „Подобряване на капацитета за прогнозиране на наводнения в българо-турския граничен район”. По проекта са доставени и включени в система 17 нови автоматични дъждомерни станции и 12 нови хидрометрични станции. За избраните контролни точки ежедневно се издава бюлетин за следене на нивото и степента на опасност на избраните участъци на р. Марица и р.Тунджа

1.13 При устройственото планиране и проектиране да се вземат предвид границите на паметниците на културата и на техните охранителни зони, както и всички защитени по реда на специален закон територии.

Тази мярка не може да се прилага пряко чрез РПР, тъй като РПР не е устройствен план. При изпълнението на приоритетите на РПР, които имат отношение към културния туризъм, би следвало извършващите инвестиционни дейности да се съобразяват с границите на паметниците на културата и техните охранителни зони в защитените територии.

В РПР специфична цел 1.2 е „Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура”. РПР отчита необходимостта от развитието на съществуващите бизнес, индустриални и технологични паркове в големите промишлени центрове Пловдив, Димитровград, Кърджали, Пазарджик, Панагюрище, Хасково, Раковски и др. за постигане на устойчив икономически растеж в ЮЦР.

Финансовата подкрепа по тази мярка в РПР ще бъде осъществена по ОПРР и по ОПРКБИ.

1.15 Мерките за развитие на градската среда да включат планиране на зелените системи в условията на съподчиненост с ландшафтното устройство на територията.

Самото планиране на зелените системи не е обект на РПР, а на устройственото планиране. В РПР като мярка, която предвижда дейности за развитие на зелените системи в населените места е специфична цел 2.4 „Развитие на устойчива градска среда”.

Интервенциите са насочени към подобряване на физическата среда и изграждане на адекватни транспортни системи, подобряване на жилищната среда, благоустройство на градовете и прилежащата територия, и осигуряване на достъп до обществени сгради на лица с неравностойно положение. Направлението в посока развитие на градските центрове отговаря на измеренията на европейската политика (Лайпцигска харта за устойчиви европейски градове) и логиката на ОПРР.

1.16 Проектите за развитие на туризма да се изготвят при спазване на изискванията по околна среда и нормите за рекреационно натоварване, както и при съобразяване със статута на територията.

Тази мярка не може да се прилага чрез РПР, тъй като РПР не включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма. Тъй като основната подкрепа ще бъде осигурена от ОПРР и ПРСР, спазването на нормите за рекреационно натоварване и съобразяване със статута на териториите е предмет на разглеждане и определяне при самото одобрение на проектите от съответните компетентни органи.

РПР на ЮЦР отчита все по-голямото значение на туризма за развитието на икономиката и заетостта в района. Благоприятните природни фактори, както и културно-историческото наследство, натрупаният опит в предлаганите туристически услуги и изградената в значителна степен туристическа база и инфраструктура спомагат за разширяването на туристическата индустрия и увеличаване на приходите от туризма. С това в плана се дават стратегически насоки и препоръки относно изпълнението на заложените приоритети, касаещи развитието на туризма в района. РПР в ЮЦР представлява документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано развитие на района, който отчита специфичните характеристики и потенциала на района. В него не се включва изготвяне на инвестиционни проекти в сферата на туризма. Ето защо тази мярка не може да се прилага чрез РПР.

Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 има за цел да гарантира дългосрочното запазване на типове природни местообитания и популации на видове, които са с европейска значимост. Тя включва специални защитени райони, определени от страните-членки на ЕС, съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. Обект на защита по двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни със значение за ЕС. Страните-членки, както и присъединяващите се държави, са длъжни да установят разпространението на тези местообитания и видове в своите територии и да поставят част от тях под защита, да ги управляват с цел запазване и устойчиво ползване.

Южен централен район е сред най-богатите на биоразнообразие райони в страната. В него попада голяма част от Национален парк “Централен Балкан”, част от Национален парк “Рила”. Тук се намира и целият масив на Родопите. На територията на района са разположени 23 защитени зони по Директивата за защита на дивите птици 79/409/ЕС и 4 защитени зони по Директива за запазване на природните местообитания 92/43/ЕЕС, съгласно издадените заповеди от Министъра на околната среда и водите и обнародвани в ДВ към 20. 02.2009г.

РПР пряко не е свързан с инвестиционния процес, което не дава възможност за ефективно изпълнение на мярката.

По ОПОС, приоритетна ос 3 „Биоразнообразие”, схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие”, са сключени следните договори с бенефициенти от ЮЦР:

- „Опазване на лешоядите в източните Родопи”;

- „Информационно обезпечаване и подобряване на посетителската инфраструктура на НП Централен Балкан”;

- „Опазване, поддържане и възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове в НП Централен Балкан”;

- „Възстановяване, опазване и устойчиво управление на биоразнообразието в ЗМ „Злато поле”, община Димитровград”;

- „Възстановяване на местообитания от европейско консервационно значение на територията на община Марица”;

- „Възстановяване и опазване на ЗМ „Лозенски път”– находище на блатно кокиче и устойчиво ползване на биологичните ресурси”;

- „Опазване на вида Дива коза в района на местността Герзовица, община Смолян”;

- „Екоглобус” - Сдружение „Съюз за възстановяване и развитие” – Хасково. Целта е да се изгради местен капацитет за опазване и възстановяване на приоритетните видове и местообитания в община Стамболово.

За запазване на биологичното разнообразие в района и привличане на инвестиции е необходимо да се насочат усилия в преодоляването на различни екологични проблеми в ЮЦР - замърсяване на въздуха, почвите, шум и др. и подобряване на екологичната инфраструктура.

2.1 Въздух

Качеството на атмосферния въздух (КАВ) безспорно е един от актуалните екологични проблеми на ЮЦР. Той е определян като географско пространство с най-влошени качества на атмосферния въздух под влияние на активни източници на замърсяване от промишлените дейности, пътният транспорт, битовите отоплителни инсталации, неорганизирано прахоотделяне от строителни и ремонтни дейности, неблагоустроените територии в населените места. Традиционно проблемни зони са Пловдив, Асеновград, Димитровград и Кърджали. Съгласно анализите върху проекта за Национална стратегия по околна среда 2009-2018 г, в ЮЦР се намират една трета от Районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) в страната, в които трайните проблеми със замърсяването на атмосферния въздух изискват от съответните институции разработването на общински програми за редуциране на нивата на замърсителите.

Замърсяването в района през 2010г. е предимно от серни диоксиди, азотни диоксиди и фини прахови частици. Случаи на превишаване на алармените прагове на серен диоксид са регистрирани в Кърджали и Димитровград.

РИОСВ-Пловдив понастоящем контролира 287 обекта, потенциални и реални замърсители на атмосферния въздух, като ежегодно се извършва наблюдение на емитираните вредности от всички точкови източници. Извършва се непрекъснато наблюдение на показателите характеризиращи КАВ в пунктовете за мониторинг, разположени на територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив.

Замърсяването с Фини прахови частици (ФПЧ₁₀) се контролира денонощно в 4 пункта. Средно годишната норма (СГН) е превишена и в 4-те пункта. Най-висока средногодишна концентрация е установена в Автоматична измервателна станция (АИС) „Баня Старинна”- 60,78 мг/м³. Замърсяванията с ФПЧ_2,5 се контролира денонощно в 2 пункта. СГН е превишена и в 2-та пункта.

През годината серният диоксид е контролиран в 4 пункта и не са регистрирани превишения на средно дневната норма. Този замърсител показва тенденция на повишаване на измерените стойности през зимните месеци.

Замърсяванията с азотен диоксид се контролират в 4 пункта. В 3 от пунктовете през 2010г. се наблюдава превишаване на СГН /40 мг/м³/.

Не се забелязва тенденция към намаляване съдържанието на общ прах в атмосферния въздух. Съществена роля за замърсяването на атмосферния въздух по показател общ прах оказва състоянието на пътната и прилежаща инфраструктура. Високите нива по прах продължават да са основен проблем за територията на цялата страна.

Като цяло в района, контролиран от РИОСВ - Пловдив, се запазва тенденцията към трайно задържане на годишните концентрации на оловни аерозоли под съответната средногодишна норма.

Кадмий се контролира в 3 пункта. През 2010г. СГН е превишена в пункт „Долни Воден”-14,46 мг/м³ при средногодишна норма - 10 нг/м³. Причина за превишенията са периодични емисионни наслагвания в зависимост от розата на вятъра от „КЦМ” АД, така и от дифузното разпространение на утаените количества от земната повърхност.

Замърсяванията с озон се контролират в АИС „Евмолпия”. През годината са регистрирани 43 бр. превишения на прага на здравна защита. Наблюдаваното покачване на стойностите през летните месеци може да се свърже пряко с увеличаване на слънчевата радиация и среднодневните температури.

Общата констатация на РИОСВ-Пловдив при наблюденията по КАВ в почти всички населени места в региона е, че при определени неблагоприятни климатични условия /безветрие/ през есенните и зимни месеци, замърсител като ФПЧ₁₀ е често до границата на нивата, а в някои случаи над нормите. Главните причини са не добре поддържана инфраструктура, продължителни периоди на засушаване, безветрие, задържане на замърсители, както и нарастващия брой автомобили и използването на твърди горива в битовия сектор.

През 2010г. РИОСВ - Пазарджик е извършила 98 проверки на 73 обекта с неподвижни източници на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух. Не са регистрирани съществени нарушения.

Извършеният емисионен контрол на град Пазарджик отчита 91 проби над пределно допустимата концентрация (ПДК) по показател ФПЧ₁₀. Причините за завишените стойности на прах са лошото състояние на пътната мрежа, големият обем строителни дейности в централната градска част, непочистване и не измиване на уличните платна, използване на твърдо гориво за отопление в битовия сектор. Емисионният контрол на обектите не отчита значителни превишения на нормите за допустими емисии. Според анализите на РИОСВ-Пазарджик КАВ в областта е подобрено значително поради увеличаване дела на газифицираните обекти.

През 2010г. експертите на РИОСВ - Смолян са извършили 311 проверки на обекти, източници на емисии. При проверките не са констатирани нарушения по етикетирането на предлаганите продукти по Наредбата за ограничаване на летливи органични съединения (ЛОС).

На АИС-Смолян през 2010 г. са извършени 358 измервания, от които наднормените стойности са 119 броя. На Комплексна фонова станция (КФС) „Рожен” през периода са извършени 355 измервания, от които наднормените стойности са 8 броя. В дните, в които има наднормени и най-високи нива на ФПЧ₁₀ в АИС-Смолян са отчетени много високи нива на ФПЧ₁₀ в КФС „Рожен”, а така също, са отчетени и много високи нива на ФПЧ _2,5 и общ суспендиран прах (ОСП). По данни и изводи на РИОСВ - Смолян наднормени стойности, отчетени в АИС-Смолян и наднормената стойност на КФС ”Рожен” са вследствие на пренос. При анализ на получените данни е видно, че освен съвпадение на дни с пикови стойности, има и високи стойности на ФПЧ_2,5 и ОСП.

Анализите на РИОСВ-Хасково показват, че продължава тенденцията за наднормено замърсяване с ФПЧ ₁₀ в градовете Кърджали, Хасково и Димитровград. Най-високата средногодишната стойност е в пункт „РИОСВ” гр. Хасково - 50,03 µg/m³ и превишава СГН от 40 µg/m³. В сравнение с 2009г. се запазва тенденцията за наднормено съдържание на ФПЧ₁₀, като най-високи и най-голям брой наднормени стойности са регистрирани през зимните месеци.

През 2010г. са регистрирани 101 превишения на замърсяване със серен диоксид, от които 46 бр. превишения са над алармения праг за серен диоксид от 500 µg/m³. Запазва се тенденцията на намаляване на наднормените стойности на серен диоксид, в резултат на предприеманите мерки за промяна в количеството и качеството на използваното гориво от ТЕЦ “Марица 3” АД, град Димитровград.

През 2010г. средногодишната концентрация на азотен диоксид е 17.22 µg/m³ и не превишава СГН от 40 µg/m³.

Регистрираните стойности за кадмий в атмосферния въздух на гр.Кърджали през 2010г. превишават 2.27 пъти средногодишната норма. В сравнение с 2009г. се наблюдава намаляване на превишението на средногодишната концентрация /2009г.- превишават 3.95 пъти средногодишната норма/.

Регистрираните стойности за олово в атмосферния въздух на гр.Кърджали през 2010г. превишават 2.05 пъти средногодишната норма .В сравнение с 2009г. се наблюдава увеличаване на превишението на средногодишната концентрация за олово /2009г. превишават 1,66 пъти/.

Замърсяването на атмосферния въздух на територията на двете области Кърджали и Хасково се дължи основно на големите неподвижни източници на емисии: “ОЦК”АД и ”Ес енд Би Индастриъл Минералс“АД, гр.Кърджали, ”Неохим”АД и ТЕЦ ”Марица 3”АД, гр.Димитровград; автомобилния транспорт и горивните процеси в търговския, административния и битов сектор с употребата на твърдо гориво.

През 2010г. продължава тенденцията за наднормено замърсяване на атмосферния въздух в градовете Кърджали, Хасково и Димитровград с ФПЧ₁₀. В Общините Кърджали, Димитровград и Хасково са разработени програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в РОУКАВ.

Допълнителен фактор за влошеното качество на атмосферния въздух в населените места са емисиите от транспорта, локални горивни източници, както и вторично замърсяване на въздуха с прах, поради нередовно почистване на уличната мрежа. Все по-масовото използване на твърди горива за отопление в бита, в съчетание с неблагоприятните метеорологични условия - ниски температури, голям брой дни тихо време и мъгли създават условия за задържане и натрупване на атмосферните замърсители в приземния слой.

2.2 Повърхностни и подземни води

Съгласно анализите към проекта на Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г., след 2000г. се наблюдава тенденция към общо намаляване на водовземането в България. Тя се обяснява със закриването на водоеми и нерентабилни производства. Непосредствено отношение има и влиянието на естествени природни процеси, съпътстващи засушаването на климата.

Основните потребители на вода са промишлените производства, електроцентралите и топлоцентралите. Отбелязва се положителна тенденция за известно ограничаване на водоползването в селското стопанство.

Съгласно данни на НСИ за 2009г. по степен на изграденост на водоснабдителната мрежа ЮЦР е на последно място в страната, тъй като делът на населението в селища с обществено водоснабдяване, обществена канализация и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води е 97,6 %, при среден показател за страната – 99 %. Наблюдават се вътрешно-регионални различия, най-изразено от които е критичното състояние на питейното водоснабдяване в област Кърджали (10,8 % от населението е на режим на водоснабдяване).

В канализационната мрежа е обхванато 65,7 % от населението в ЮЦР по данни на НСИ за 2009г. В региона функционират ограничен брой пречиствателни станции за отпадъчни води (обслужвано е едва 29,3% от населението), което налага необходимостта от увеличаване, доизграждане и подобряване на ефективността на съоръженията, особено в градски условия и концентрация на население.

Прегледът на достъпните информационни източници показва, че на територията на района се работи по редица дейности и проекти, насочени към подобряване качеството на околната среда и екологичната инфраструктура по оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС.

Като неблагоприятен се окачествява екологичният статус на повърхностните води. ЮЦР се характеризира с голям брой замърсени речни участъци. Най-интензивно е натоварването в басейна на река Марица. Тук са регистрирани 9 участъка, в които нивото на замърсителите е над допустимите концентрации. Преобладаващата част от по-значимите притоци на р. Марица са със средно замърсени и замърсени води (реките Стара, Крива, Чепинска).

На територията на Пловдивска област през 2010г. са определени 8 - 6 пункта на реки и 2 пункта на язовири за контролен мониторинг и 18 пункта на реки и 1 пункт на язовир за оперативен мониторинг.

На територията на Пловдивска област се намират 20 водохващания за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води. За 17 от посочените водохващиния може да се определи, че са в добро състояние. При други 2 водохващания (р.Дамлъ дере и р.Леевица) се наблюдава влошено състояние. Едно водохващане (р.Радина) излиза извън нормите на категория А3 (съгласно Наредба № 12 от 2002 г. към закона за водите). В сравнение с предишните оценки през 2010г. се наблюдава подобрение на качеството на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване на територията на Пловдивска област.

По програма ФАР е реализиран проект за „Подобряване на капацитета за прогнозиране на наводнения в българо-турския граничен район”.

Отпадъчните води на много производствени обекти се заустват в открити водоприемници или в почвата без предварително да са пречистени. Големи обекти, без изградени съоръжения за пречистване на отпадъчни води в района са “Агрия” АД Пловдив, Спиртна фабрика с. Катуница на „Винпром Пещера„ АД Пловдив и “ВМЗ” АД гр. Сопот.

Въпреки обективно съществуващите проблеми, в района са установени многобройни съхранени екологично чисти водоизточници, предимно в планинските територии.

За анализирания период РИОСВ-Пазарджик е извършила 174 проверки върху дейността на 94 обекта, формиращи отпадъчни води. От извършените проверки 120 са по работата на пречиствателните съоръжения и превантивен контрол по отношение на аварийни изпускания и дифузни източници на замърсявания на повърхностните води, а 47 са проверки на комплексните и значими язовири. Наложена е еднократна санкция за замърсяване водите на р. Стрелчанска Луда Яна от Розоварна гр. Стрелча. Остава нерешен проблемът с изграждането на ефективни пречиствателни съоръжения в Завода за хавлии ”Яна ”АД, гр. Панагюрище и селищни канализации на селата с високи подпочвени води – с. Алеко Константиново, Мокрище, Огняново и др.

На територията на РИОСВ - Пазарджик има изградена само една ГПСОВ в гр. Пазарджик. Проектна готовност имат всички агломерации над 10 000 екв. жители: Велинград, Пещера, Панагюрище и тези с екв. ж. от 2 000 до 10 000: Батак, Брацигово, Белово и Септември.

Съгласно годишния доклад за състоянието на околната среда на РИОСВ-Хасково, доминиращ замърсител на повърхностните водни обекти в Хасковска и Кърджалийска области са канализационните системи на населените места. В края на 2010г. е въведена в експлоатация ГПСОВ на гр.Димитровград. Изградена е и ГПСОВ на гр.Хасково. За нито едно от останалите населени места с над 2 000 екв. жители обаче строителство на ПСОВ не е започнало. Изградени и въведени в експлоатация са ПСОВ на селата: с.Мезек, общ.Свиленград, с.Поповец и с.Зимовина, общ.Стамболово, с.Ново Соколино и с.Прогрес, общ.Момчилград и с.Егрек, с.Студен кладенец и кв.”Изгрев”, общ.Крумовград.

Най-големите емитери на замърсени производствени отпадъчни води са: „Неохим” АД-Димитровград; „ОЦК” АД-Кърджали; Северна индустриална зона-Хасково и др.

По данни на РИОСВ-Хасково остава открит проблемът със заустваните замърсени руднични води в региона. Отложено е проектирането и изграждането на ПСОВ за Маджаровското рудно поле.

Замърсяването на водите във водоприемниците на територията на РИОСВ – Смолян се получава най-вече след заустване на отпадните води от по-големите населени места и общински центрове с изградена над 70% канализационна мрежа.

През 2010г. са извършени проверки на пречиствателните станции за отпадъчни води на населените места Мадан, Рудозем, Златоград и к.к. “Пампорово”. И четирите ГПСОВ отговарят на емисионните норми. В края на 2009г. е пусната в експлоатация ГПСОВ - Смолян, като пречиствателния ефект се наблюдава през 2010г. В останалите общински центрове се строят канализационни мрежи и събирателни колектори до площадките, определени за изграждане на ГПСОВ.

В промишления сектор с най-голяма степен на замърсяване са отпадъчните води от хранително-вкусовата промишленост, минно-добивната и минно-преработвателната промишленост. През последните години в областта са ликвидирани няколко рудника и директното им заустване, което е довело до подобряване качеството на водите във водоприемниците. Няма промяна в качеството на заустваните от хвостохранилищата отпадни води.

2.3 Земи и почви

През 2010г., съгласно указания на ИАОС - гр. София на територията на ЮЦР не е извършено пробонабиране и анализ на почви за замърсяване с тежки метали и металоиди, по източниците - промишленост, напояване, автотранспорт и химизация на селското стопанство. Причината е въвеждане на нова мониторингова система, като целта на мониторинга е обхващане на големи територии от почвено различие на територията на цялата страна. Пунктовете са определяни, като са съобразени с типа на почвите, начина на трайно ползване и културите, които се използват.

Основен замърсител на почвите в контролираната от РИОСВ - Пловдив територия е КЦМ - АД. Замърсяванията са стари.Резултатите от анализите на мониторинга показват тенденция към задържане на замърсяването на почвите с олово, кадмий и цинк. Това се дължи на подобряване въздушните пречиствателни съоръжения на КЦМ - АД.

На територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив има образувани много не регламентирани сметища със строителни и битови отпадъци, които замърсяват и увреждат почвите на региона. В тази връзка по предписание на РИОСВ - Пловдив общините в областта са предприели мерки по почистване на замърсените терени.

В Пловдивска област се наблюдава разпространение на засолени почви. Такива са установени в общините Пловдив, Родопи, Асеновград, Марица, Съединение, Калояново, Раковски. От извършените анализи за вкисляване и засоляване на почвите не са установени стойности, застрашаващи почвеното плодородие, освен традиционно засолените почви в землището на с. Белозем. През 2010г. не се изпълняват дейности за подобряване състоянието на установените засолени или вкислени почви. Проблемите могат да се обяснят както с хидроморфните различия и подтиснатите естествени условия на дренаж, така и с нарушаване на водния режим на почвите под влияние на интензивното антропогенно натоварване.

На територията на РИОСВ - Пловдив през 2010г. в сравнение с предходните години се наблюдава намаляване броя на пожарите в земеделските земи. Годишните анализи на инспекцията показват значителното намаляване палежите на стърнища и сериозен напредък по обезвреждане на складовете, съхраняващи стари и негодни за употреба пестициди.

През 2010г. РИОСВ - Пазарджик по направление „Почви и подземни богатства” е извършила 112 проверки. Проверени са всички бетонови центрове работещи на територията на областта с цел недопускане използването на незаконно добити количества инертни материали-пясък и чакъл. Съставени са два акта за замърсяване на почвите по Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. В резултат на засиления контрол по спазване на годишните проекти за добив и първична преработка на подземни богатства не се допуснати значителни отклонения на компонентите, свързани с опазването на околната среда. Не са регистрирани големи замърсявания и трайни увреждания на почвите в региона. Въпреки положителните констатации един от основните проблеми при опазването на почвата остава замърсяването с тежки метали и металоиди от дейността на добивните предприятия. Действащ рудник за добив на метали в областта е „Асарел” (община Панагюрище). Съществуват локални замърсявания от минали периоди на активен рудодобив, предимно в поречието на реките Тополница и Луда Яна.

В резултат на извършените проверки е констатирано замърсяване на земи и почви през 2010г. предимно с битови, строителни и производствени отпадъци, за което са съставени актове по Закона за управление на отпадъците. Не са констатирани замърсявания на земи с нефтопродукти. Не са констатирани палежи на стърнища.

В резултат на извършените проверки от РИОСВ - Смолян през 2010г. е констатирано замърсяване на земи и почви с битови, строителни и производствени отпадъци. Съществени проблеми в района са ерозията на почвите, локалното замърсяване с тежки метали и съществуването на обширни територии с нарушена почвена покривка от дейността на добивните предприятия.

На контролираната от РИОСВ - Хасково територия през последните години се наблюдава тенденция към намаляване замърсяването на почвите. Това се отнася основно за земеделските земи и се дължи на кризата в земеделието, а от тук ограниченото ползване на пестициди и торове.

До момента със средства от Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ са изградени и ремонтирани централизирани складове за съхранение на растително-защитни препарати в 8 общини. Решени са проблемите за общините Хасково, Харманли, Любимец, Димитровград, Кирково, Крумовград, Кърджали и Черноочене.

От извършените анализи за вкисляване на почвите не са установени стойности застрашаващи почвеното плодородие.

2.4 Ландшафт

На територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив има 54 регистрирани находища на подземни богатства. От тях действащи са 20 бр. Добивът в действащите находища се осъществява чрез предоставена концесия от Министерски съвет. Разрешените и действащи находища са основно за добив на строителни материали по открит кариерен способ. През 2010г. след издадени от МОСВ разрешителни и изготвени работни проекти са извършени 9 броя геоложки проучвания и търсения на подземни богатства.

През 2010 г. РИОСВ - Смолян е извършила общо 90 бр. специализирани проверки на място и по документи в областта на опазването и рационалното използване на подземните богатства на действащи обекти. Дадени са общо 6 предписания, които са изпълнени. Съставени са 2 акта за административно нарушение.

РИОСВ - Смолян е осъществила засилен контрол върху търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства. Сериозен проблем при добива и първичната преработка на подземните богатства е генерирането на огромни количества отпадъци (земно-скални и шламообразни материали), замърсяването на водите и почвите. Оползотворяването на отпадъците е ограничено, главно поради липса на технологии, потребителски интерес и икономически регулатори.

В обхвата на Кърджалийска и Хасковска области през последните години са преустановили работа някои от големите миннодобивни мощности, като оловно-цинковите рудници в района на Маджарово и въгледобива около Димитровград. В ликвидираните минни обекти се извършва техническа и биологична рекултивация. От друга страна след приемането на Закона за подземните богатства се забелязва тенденция за узаконяване на площи за търсене, проучване и добив, основно на строителни и скалооблицовъчни материали.

Силен интерес от страна на чуждестранни и български инвеститори представлява района на Източните Родопи, където са обособени няколко големи лицензионни площи за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми.

За региона на РИОСВ-Хасково общия размер на нарушените от миннодобивни дейности до момента терени е около 1 700 ха. По-голяма част от тях /около 1200 ха/ са пропадания на земи над стари минни изработки на “Мини Маришки басейн” ЕООД-Димитровград. Общо нарушени терени в резултат на миннодобивните дейности в района през 2010г. възлизат на 7.5 ха. Общо рекултивираните площи през годината са 1.5 ха.

2.5 Биоразнообразие и защитени природни територии

На територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив се намират 2 резервата, 31- защитени местности и 7 природни забележителности.

През 2010г. РИОСВ - Пловдив е извършила общо 12 проверки за защитени територии, при които не са констатирани нарушения. С цел изпълнение изискванията на Закона за защитените територии, опазването на биосферния резерват “Червената стена” и поддържан резерват “Изгорялото гюне” от страна на инспекцията са изготвени противопожарни планове за опазване на резерватите от пожари. Същите са утвърдени от регионалните служби по противопожарна и аварийна безопасност. През 2010г със средства от ПУДООС е закупен картен материал, необходим за провеждане на процедурите по актуване на двата резервата като изключителна държавна собственост и е извършено отразяване границите на резерват „Червената стена” с ясни и трайно видими знаци на терен.

За територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив се одобрени и обнародвани 11 зони за опазване на дивите птици и 21 зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. През 2010 г. са почистени речните корита от дървесна и храстова растителност с цел предотвратяване на наводнения при по-високи води, които попадат в защитени зони по НАТУРА 2000.

В съгласие с изискванията по Закона за защитените територии за анализирания период РИОСВ-Пазарджик е извършила наложителните проверки в обхвата на Пазарджишка област. Осъществено е маркиране на границите на четирите резервата под контрола на инспекцията: ”Дупката”, „Мантарица”, „Беглика” и „Купена”.

В обхвата на територията, контролирана от РИОСВ-Смолян попадат 4 резервата и 3 поддържани резервата.

През 2010г. е воден мониторинг на защитените животински видове - кафява мечка, дива коза и алпийски тритон, и на защитените растителни видове - мъх и родопски крем.

На територията на РИОСВ-Хасково има 4 поддържани резервата, 1 строг резерват, 24 защитени местности и 51 природни забележителности. На територията на РИОСВ-Хасково официално са обявени 123 бр. вековни дървета - предимно летен дъб, най-възрастните от които са над 500 години.

На територията на областта към настоящия момент със заповеди са обявени 12 защитени зони по НАТУРА 2000 – Директива 79/409 ЕЕС за опазване на дивите птици.

2.6 Отпадъци

Количествата битови отпадъци, отнесени към обслужваното население в ЮЦР през 2009г. по данни на НСИ е 468 кг/жител годишно. От общото количество на събраните битови отпадъци в страната 20,7 % са събрани в ЮЦР и 11,6 % от събраните строителните отпадъци в страната. Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района са 58, като най-много - 27 са тези на територията на област Пловдив. Относителният дял на населението, обслужено със сметосъбиране, в четири от областите в района - Пловдив, Пазарджик, Смолян и Хасково е над средния за страната.

На територията на РИОСВ - Пловдив има изградени в съответствие с действащите нормативни изисквания 2 регионални депа за неопасни отпадъци, в община Пловдив и община Карлово и „инсталация за биологично разграждане по закрит способ с депо за неопасни отпадъци” в с. Шишманци, общ. Раковски. На територията на община Карлово от началото на 2010г. е в експлоатация „Център за сортиране и първична обработка на отпадъци”.

Обхванато в системата на организирано сметосъбиране е почти 100 % от населението на областта. Проблем е недостатъчната осигуреност на по-малките населени места с необходимия брой съдове за сметосъбиране. В повечето от общините се извършва разделно събиране на отпадъците от опаковки и са сключени договори с организациите по оползотворяване.

На територията на РИОСВ - Пловдив са разположени 5 депа за производствени и 1 депо за опасни отпадъци и едно специализирано регионално депо за строителни отпадъци – на гр. Пловдив. В останалите общини строителните отпадъци се депонират съвместно с битовите, а изкопните земни маси се използват за запръстяване на депата за неопасни отпадъци. Липсата на специализирани депа за строителни отпадъци води до неконтролирано изхвърляне на строителни отпадъци от граждани и фирми и формиране на незаконни сметища главно на входовете и изходите на населените места, както и замърсяване на зелените площи в самите населени места.

В изпълнение на политиката по управление на отпадъците през 2010г. на територията, контролирана от РИОСВ-Пазарджик са почистени 17 локални сметища, при което са възстановени качествата на общо 55 дка земеделски земи и почистени крайпътни участъци във входно-изходни зони на населените места в общините Пазарджик, Велинград, Белово, Брацигово, Батак и Ракитово. От началото на 2010г. е закрито 1 селско депо за битови отпадъци в с. Аканджиево, общ. Белово.

Основен проблем в региона е изпълнението на регионалната мярка за управление на отпадъците и изграждане на регионалното депо - Пазарджик, в която са включени 9 общини. До този момент само 4 общини са разработили общински програми за управление на отпадъците, за които има направена преценка за екологична оценка, по реда на ЗООС.

През 2010г. е въведено разделно събиране на отпадъците от опаковки в единствената община (Лесичово) на територията на РИОСВ - Пазарджик, която нямаше през 2009г. сключен договор с организация по оползотворяване на отпадъците от опаковки. Системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки действа във всички общини на територията на РИОСВ - Пазарджик.

На територията на РИОСВ-Смолян в системата на организирано сметосъбиране и сметоизвозване е обхванато почти цялото население /99,7% за 2009г.по данни на НСИ/, с изключение на тези населени места с труден достъп и население под 20 човека. Съществуват 4 депа за неопасни отпадъци. На регионално депо Мадан през 2010г. със средства от ПУДООС е извършено разширение по стария проект за осигуряване капацитет, гарантиращ, експлоатацията на депото за още една година.

На територията на РИОСВ - Смолян са реализирани проекти за домашно компостиране на биоразградими отпадъци в общините Смолян, Чепеларе и Девин. В ПУДООС са подадени молби и от други общини за отпускане на средства за реализация на проекти за компостиране. Изградена е също така площадка за временно съхранение на биоразградими отпадъци в гр. Смолян, на която се съхраняват предимно биоразградима листна маса и отпадъци от зелени площи.

Количеството на производствените отпадъци за 2010г. е по-голямо в сравнение с 2009г. Това се дължи на факта, че са идентифицирани нови фирми, генериращи дървесни и текстилни отпадъци на територията на Община Сатовча и Община Ардино, попаднали под контрола на РИОСВ-Смолян през отчетната година.

Количеството на образуваните опасни отпадъци за 2010г. в сравнение с 2009г. също е по-голямо. Причините са както в засиления контрол от страна на инспекцията при предаване на опасни отпадъци за оползотворяване и/или обезвреждане, така и в идентифицирането на нови обекти, формиращи опасни отпадъци - автосервизи, автомивки и др.

При разделното събиране на отпадъци през 2010г. се отчита намаление с 15,17 % на събрания отпадък в област Смолян

Усилията на РИОСВ - Хасково през 2010г. са насочени към изпълнение на условията за привеждане на съществуващите депа за производствени и опасни отпадъци, в съответствие с нормативните изисквания; закриване на депата, които не отговарят на изискванията; контрол по третиране на опасните болнични отпадъци и изпълнение на ангажиментите на лицата, които пускат на пазара продукти след употребата, на които се образуват масово разпространени отпадъци.

На територията, контролирана от инспекцията съществуват две депа за твърди битови отпадъци в гр. Харманли и в с. Гарваново (общ. Хасково). Към настоящия момент се реализира проект финансиран по програма ИСПА за изграждане на регионален център за третиране на отпадъци в с.Вишеград, обл.Кърджали.

Предвид Националната програма за управление на отпадъците общините в област Хасково трябва да депонират генерираните ТБО на вече изградените и влезли в експлоатация регионални депа за битови отпадъци - Хасково и Харманли. През изминалата година на тези съоръжения е започнал приема на отпадъци не само на община Хасково, но тези на общините Минерални бани и Димитровград.

Общините в област Кърджали, включително община Ивайловград, обл.Хасково прекратиха предсрочно експлоатацията на старите общински депа. Образуваните битови отпадъци се извозват към площадката на старото депо на общ.Кърджали. То ще бъде ползвано до изграждането и пускането в експлоатация на първа клетка на Регионален център за управление на отпадъците - Кърджали.

Осем общини - Хасково, Кърджали, Димитровград, Свиленград, Харманли, Крумовград, Черноочене и Ивайловград са сключили тристранни договори за организиране на система за разделно събиране на отпадъци от опаковки на своя територия. За по-доброто функциониране на разположените вече системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки, организациите по оползотворяване извършват допълнително ръчно сортиране с цел да се отдели годния за рециклиране отпадък.

На територията, контролирана от РИОСВ - Хасково има ограничен брой и недостатъчен капацитет на съществуващите специализирани депа за строителни отпадъци.

2.7 Шум и вибрации

Съгласно изискванията на Закона за защита от шума в околната среда, РИОСВ – Пловдив организира извършването на измерването, оценката, управлението и контрола на шума, излъчван в околната среда от промишлени дейности.

През 2010г. са проведени 19 контролни измервания на шума, излъчван в околната среда от дейността на промишлени обекти, разположени в промишлени и жилищни зони, от които 3 бр. контролни измервания са с регистрирани отклонения от установените норми. Приоритетно са проверявани обекти, които осъществяват промишлена дейност в жилищни зони, при които най-често се наблюдава отклонения от нормата.

Основни източници на шума в границите на гр. Пловдив са средствата за транспорт – леки и товарни автомобили, масов градски и жп транспорт. Въздействие оказват различните дейности на населението.

През 2010г., съгласно утвърден от МОСВ график за измерване на шума, излъчван от промишлени обекти, РИОСВ - Смолян е провела контролни замервания на 15 бр. от предвидените 16 бр. обекта, източници на шум в Смолянска област. С цел осъществяване на ефективен контрол е събрана и анализирана информация за всички действащи промишлени източници. В тази връзка е изготвен актуализиран списък на източниците на промишлен шум, обхващащ и новите общини (общ. Ардино и общ.Сатовча), контролирани от инспекцията. В сравнение с предишни периоди на измерване не се наблюдават съществени изменения на отчетените нива на шума, излъчван от промишлените обекти.

РИОСВ - Пазарджик контролира 27 обекта, значими емитери на шума в околната среда. Приоритетни са тези, които граничат със жилищни територии или се намират в жилищни зони. Такива са: “Биовет” АД – гр. Пещера, “Феникс Агро” ЕООД – с. Ковачево, “Балкан Райс” ООД – с. Ковачево и др.

РИОСВ - Хасково осъществява превантивен, текущ и последващ контрол върху промишлени инсталации и съоръжения, съгласно разпоредбите на Закона за защита на шума в околната среда. По утвърден график през 2009г. са извършени 10 контролни измервания на шум в промишлени обекти. Превишения на граничните стойности на нивото на шум са установени по границите на контурите от производствената площадка на “Неохим” АД гр. Димитровград и „Арда строй” ООД гр. Кърджали. В процес на изпълнение са мерки за намаляване на шумовите нива. При осъществените контролни измервания на останалите промишлени инсталации не са установени наднормени нива на шум от дейността им. Предприятията, попадащи в обхвата на комплексния разрешителен режим, извършват собствен периодичен мониторинг на шума, излъчван в околната среда.