Развитието на туризма да бъде съобразено с Националната стратегия за екотуризъм

Тъй като екотуризмът е фактор, допринасящ за растеж на местната икономика и опазването на околната среда, при формулиране на стратегическите цели на Националната стратегия за екотуризъм са обхванати широк спектър дейности, голяма част от които са отразени в РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) и в Актуализирания документ за изпълнението му (2011-2013 г.), а именно:

- опазване на биологичното разнообразие и културното наследство. Целта намира приложение в приоритет 1 „Повишаване конкурентноспособността на регионалната икономика”, специфична цел 1.3 „Развитие на туристическото предлагане” и в приоритет 2 „Развитие на транспортната и инженерно-техническата инфраструктура”, специфична цел 2.3 „Възстановяване и опазване на околната среда” на РПР на ЮЗР (2007-2013 г.) Мерките са в обхвата съответно на Оперативна програма „Регионално развитие” и Оперативна програма „Околна среда”;

- развитие на екотуристическия бизнес. Целта е застъпена в приоритет 1 „Повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика”, специфична цел 1.1 „Разнообразяване структурата на икономиката на местно ниво и създаване на бизнес мрежи и клъстъри от МСП на база на специфични местни ресурси” на РПР на ЮЗР 2007-2013 г. Мярката е в обхвата на Оперативна програма „Конкурентоспособност”;

- регионално и местно развитие - планиране и изграждане на подходящата инфраструктура за подобряване на достъпа до обектите на екотуризма, стимулиране и поддържане на съществуващите местни и регионални модели и най-успешни практики в сферата на екотуризма, интегриране на екотуризма в регионалните и общински планове за развитие, провеждане на форуми за екотуризъм, събития и чествания на регионално ниво и др. Дейностите намират приложение по приоритет 1, специфична цел 1.3 „Развитие на туристическото предлагане” на РПР на ЮЗР 2007-2013 г. и са обект на Оперативна програма „Регионално развитие”.

С цел обхващане на ландшафтното разнообразие на територията на страната в Националната стратегия за екотуризъм са разграничени географски клъстери, които са от ключово значение за мрежата на развитие на екотуризма. Условно те са наречени екотуристически региони или еко-региони. Границите на регионите не са фиксирани и описанията им са обособени заради потенциала им да служат като координиращи центрове на местните общински съвети, туристическите асоциации и бизнеса. Предвидени са да предлагат многообразие от туристически атракции, свързани по някакъв начин с ключовите елементи на защитена територия от националната екологична и културна мрежа, представени в съответния регион.

Следните еко-региони попадат изцяло или частично на територията на Югозападния район: Югозападен еко-регион, еко-регион Западни Родопи, еко-регион Витоша-Северна Рила, Западен крайграничен еко-регион и еко-регион Западна Стара планина.

2. Изпълнение на мерките за наблюдение и контрол при прилагане на плана от Становище по ЕО № 3-2/2005 г. на Mинистъра на околната среда и водите.
Компоненти и фактори на околната среда
Въздух

Качеството на атмосферния въздух е сред актуалните екологични проблеми на Югозападен район. Той е определян като географско пространство със значителни стойности на антропогенно натоварване и съответно с влошени качества на атмосферния въздух. Активни източници на замърсяване са зоните на концентрация на промишлените дейности и урбанизираните ареали. Традиционно проблемни зони са София и Перник. На това основание и след предварителна оценка на нивата на замърсителите, по решение на МОСВ от 2001 г. (по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Рамковата директива 96/62/ЕС), тук са категоризирани съответни райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ), а именно Столичен район, Елин Пелин, Пирдоп и Златица, Перник. Със Заповед № РД-580/17.07.2007 г. на Министъра на околната среда и водите е утвърден нов списък на районите (агломерациите) за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ), считано от 31.12.2007 г. На територията на Югозападен район от ниво 2 се намират части от 2 от РОУКАВ – Югозападен и Столичен. На територията на РИОСВ-Перник има един район за оценка и управление качеството на атмосферния въздух- „Югозападен”, включващ две области: Перник и Кюстендил. Община Благоевград е класифицирана като зона Благоевград в рамките на РОУКАВ „Югозападен”. Териториите на област София и област Софийска се причисляват към РОУКАВ Столичен.

По обобщени данни на Изпълнителната агенция по околна среда (към 31.12.2009 г.) и съгласно Национален доклад за състоянието на околната среда за 2009 г. повишени емисии на серен диоксид във въздуха от горивни и производствени процеси са отчетени в община Перник, което се дължи на дейността на ТЕЦ „Република”, гр. Перник. В Столична община под влияние на транспортната интензивност са отчетени едни от най-високите за страната емисии на азотен диоксид. Превишение на средно часовите норми е регистрирано в АИС „Хиподрума”, АИС „Орлов мост”, АИС „Надежда”, АИС „Павлово”. Урбанизираният характер на територията обуславя генерирането на значително прахово замърсяване, като най-високи концентрации на ФПЧ за страната в границите на ЮЗР са измерени в Перник. През 2009 г. в 4 ПМ, разположени в София (АИС „Надежда”, АИС „Хиподрума”, АИС „Павлово” и АИС Копитото”) е регистрирано превишение на праг за информиране на населението (180 mg/m³) по отношение контролирането на озона. Превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух (10 mg/m³) през 2009 г. е регистрирано в РОУКАВ София – в АИС „Павлово”. Източник на замърсяването основно е транспортът, както и всички останали горивни процеси. В Пирдоп измерената концентрация на кадмий през 2009 г. е под средногодишната норма. Концентрацията на фенол се контролира в пункт София/„Гара Яна”, за 2009 г. не е регистрирано превишаване на пределно допустима средно часова концентрация (ПДК с.ч.) за фенол. Средноденонощната концентрация е превишена през 2,3% от дните. Измерена е концентрация, превишаваща 1,7 пъти нормата.

Като конкретно реализирани дейности, в част от общините на територията на съответните РОУКАВ, в които се изпълняват програми по чл.27 от ЗЧАВ, могат да бъдат посочени:

• 
  Столична община – през 2009 г. е изградена 2510 m газоразпределителна мрежа, присъединени са 2815 потребители, от които 79 стопански и 2736 битови. Продължава изпълняването на програмата за поетапно обновяване на автопарка от масовия градски транспорт, като новодоставените автобуси са оборудвани с двигатели, отговарящи на сертификат ЕВРО 4. Ограничен е достъпът на автомобили в централната градска част чрез разширяване на „Синята зона”. Реализиран е проект за изграждане на второ табло (на бул. „Евлоги Георгиев”, в района на „Орлов мост”) към Автоматизираната система за информиране на населението за качеството на атмосферния въздух. Пусната е линията на метрото от станция „Сердика” до „Младост”. Ремонтирани са 681 692 m² от пътната инфраструктура. Изградени са 15 км велоалеи. При зимната поддръжка на уличната мрежа са използвани солни разтвори;
  
• 
  Община Перник – през 2009 г. започва първи етап от проекта за газификация на гр. Перник посредством газифициране на кв. „Църква“ и кв. „Изток”. Преасфалтирана е цялата вътрешно-градска мрежа, централната част на града и вътрешно-квартални пространства. Създадени са нови кръстовища, с цел подобряване на организацията на движението на моторните превозни средства и намаляване на задръстванията;
  
• 
  Община Пирдоп – изготвен е проект за консервиране и рекултивация на депото за твърди битови отпадъци в местността „Сулюманица”. Изготвен е проект от „Еко Медет” ЕООД за рекултивация на терените извън концесията в района на хвостохранилище „Медет”. Извършена е техническа рекултивация на хвостохранилище „Медет”.
  

През 2010 г. съгласно утвърден от Министъра на околната среда и водите график за извършване на контролни измервания на емисиите от неподвижни източници, е проведен емисионен контрол на следните обекти (основни източници на вредни емисии в атмосферния въздух на Столична община): ОЦ „Земляне”; ОЦ „Люлин”; ТЕЦ „София - Изток”; ТЕЦ „София”; „Чугунолеене”; „Дружба стъкларски заводи” АД; КС „Ихтиман” към „Булгартрансгаз” ЕАД; „Булсан” ЕООД гр. Ботевград; „Елаците Мед” АД с. Мирково; „Пролайф Технолоджи” ООД с. Мирково; „Аурубис България” АД; „Керамичен завод” гр. Ботевград; ПУДОООС - МОСВ инсталация за изгаряне на опасни отпадъци (инсинератор) към Александровска болница; „София Мед” АД; „Медиком” ЕООД инсталация за изгаряне на опасни отпадъци (инсинератор) към ВМА – ГОС гр. София; „Кодак Графикс Комюникайшънс” АД; АБ „Враждебна” към „Пътища и съоръжения” ЕАД гр. София.

Контрол на Неподвижни източници на емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух се извършва чрез представените от собствениците и ползватели на обекти резултати от собствени периодични измервания (СПИ) и собствени непрекъснати измервания (СНИ).

В съгласие с Наредба № 10 за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферен въздух от големи горивни исталации (ДВ, бр. 93 /2003 г.) и подготвяне на първичната информация за тях с цел докладване ежегодно по Директива 2001/80/ЕО на контрол са подлагани: ОЦ „Земляне”; ОЦ „Люлин”; ТЕЦ „София Изток”, ТЕЦ „София” и ТЕЦ „Кремиковци”.

На територията на РИОСВ–София са разположени 7 пункта за контрол на качеството на атмосферния въздух. Те са разпределени в два РОУКАВ: РОУКАВ Средногорие: ръчен пункт Пирдоп и РОУКАВ Столичен: ръчен пункт Гара Яна, АИС „Орлов мост”, АИС „Надежда”, АИС „Павлово”, АИС „Красно село”, АИС „Дружба”, АИС „Копитото”.

Според анализите в Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2010 г. на РИОСВ–София, автомобилният транспорт е най-големият източник на замърсяване. Има системни превишавания на пределно допустимите концентрации по показател фини прахови частици. Тези превишения са главно през зимните месеци (отоплителния сезон). Основни причини за превишаване на нормите са промишлените обекти, използваните горива в битовия сектор и транспорта, основните пътни артерии и строителството. Нередовното почистване на уличната мрежа също оказва значително влияние върху количеството регистрирана прах. Високи концентрации и превишения на на нормата с допустимото годишно отклонение от 35 пъти са регистрирани във всички пунктове с изключение на АИС „Копитото”. Най–високи концентрации са регистрирани на пунктовете АИС „Орлов мост”, АИС „Дружба”и АИС „Павлово”.

По показател серен диоксид през 2010 г. няма превишения. Средногодишната норма за азотен диоксид се превишава в АИС „Орлов мост” в следствие на интензивния автомобилен транспорт.

През 2010 г. няма регистрирани превишения от АИС „Красно село” и АИС „Дружба” на средночасовите стойности по показател озон. Регистрирани са превишения в АИС „Копитото”, АИС „Надежда” и АИС „Павлово”. Те са през летните месеци и се дължат на високите температури и интензивния автомобилен транспорт.

По данни на инспекцията от 2005 г. работи програма за намаляване на нивата на замърсителите на атмосферния въздух на територията на Столична община, както и обновен проект на Програма за подобряване организационното и информационното осигуряване качеството на атмосферния въздух. Община София е в процес на разработване и актуализация на общинската програма и план за действие към нея, доказващи осигуряване постигането на съответствие с нормите за нивата на ФПЧ10.

На територията на Столична община се очертават няколко зони, които влияят пряко на КАВ:

• 
  Района непосредствено около „Кремиковци” АД, от който се емитират високи концентрации във въздуха на прах, газови замърсители и тежки метали;
  
• 
  Центъра на София, зоните с плътна застройка и интензивно движение на автомобилния транспорт;
  
• 
  Районите, които се водят индустриални;
  
• 
  Битовите източници използващи в домакинствата главно през зимния сезон, твърди или течни горива за отопление.
  

В Софийска област РИОСВ-София контролира 21 общини, съгласно изискванията на Наредба № 7 за оценка и управление на атмосферния въздух, които условно са обединявани в:

1. Райони, в които е налице превишаване на установените норми за качеството на атмосферния въздух (КАВ) и които са изготвили (или са в процес на актуализация) Програми за намаляване на вредните емисии, са общините Пирдоп, Златица и Челопеч. В района на тези общини влошеното качество на атмосферния въздух е следствие от дейността на „Аурубис България” АД, „Елаците Мед” АД, хвостохранилищата на „Елаците Мед” АД, хвостохранилището „Медет”, „Челопеч Майнинг” ЕАД, някои кариери и други по-малки обекти.

Един от основните фактори влияещ върху КАВ на местно ниво е „Аурубис България” АД. С изпълнение на Инвестиционната си програма за организиране на емисиите (намаляване на неорганизираните прахови емисии от металургията на „Аурубис България” АД), както поддържане на пътната инфраструктура от община Пирдоп, през отчетения период се наблюдава подобрение в качеството на атмосферния въздух от предходни години. Община Пирдоп е в процес на разработване и актуализация на общинската програма и план за действие към нея, доказващи осигуряване постигането на съответствие с нормите за нивата на ФПЧ10.

2. Райони, в които не се наблюдава превишаване на нормите по КАВ – Ботевград, Правец, Етрополе, Годеч, Своге, Копривщица, Долна баня, Горна Малина. РИОСВ–София периодично извършва контрол на промишлените предприятия в тези общини с цел недопускане на голямо количество вредни емисии от тяхната дейност, която би довела до промяна качеството на атмосферния въздух. През 2009 г. е извършен имисионен контрол на КАВ в гр. Ботевград. В част от общините като Ботевград, Елин Пелин, Ихтиман, Правец, Костинброд е осъществена битова газификация, в друга част от общините предстои. Това ще намали нивата на емисиите на прах и серни оксиди.

В Софийска област има и общини, в които качеството на атмосферния въздух е близко до естествения фон, без значително антропогенно влияние, в които с успех може да се развива екотуризъм и балнеолечение – Долна баня, Копривщица и др.

Към настоящият момент, по данни от Доклада за състоянието на околната среда в гр. Перник за 2010 г., на територията на РИОСВ-Перник са разположени един ръчен пункт за мониторинг на качеството на атмосферния въздух с ръчно пробовземане и последващ лабораторен анализ (Пункт „кв. Църква”) и една автоматично-измервателна станция (АИС - Пункт „Шахтьор”- разположена на едноименното кръстовище в централната градска част.) Община Перник е включена в рамките на Югозападен район за оценка и управление на качество на атмосферния въздух с превишаване на горните оценъчни прагове и нормите по показателите фини прахови частици и серен диоксид.

Резултати от Пункт „Шахтьор”

През 2010 г. влияние върху качеството на въздуха оказват: ремонтните дейности на уличната мрежа и строителните дейности в централната градска част; увеличеното битово отопление, поради лошите метеорологични условия; опесъчаването на уличните и тротоарни площи през зимния период с некачествен материал.

По показател серен диоксид през 2010 г. са регистрирани следните превишения:

• 
  регистрирани превишения на средночасовата норма /350 мкг/куб.м/ на серен диоксид – 7 броя през м.ноември и декември 2010 г. от 1 до 1.35 пъти;
  
• 
  регистрирани превишения на средноденонощната норма /125 мкг/куб.м/ на серен диоксид - 5 броя през м. февруари и декември 2010 г. и м. януари 2011 г. от 1.14 до 1.85 пъти.
  

През 2010 г. върху качеството на атмосферния въздух основно влияние оказват: строежът на автомагистрала „Люлин“ и пътния възел към нея (в непосредствена близост до кв. „Църква“); отклоненото движение през квартала за включване в магистрала Е-79; дейността на стоманодобивното предприятие „Стомана Индъстри” АД; емисиите от битовия сектор в отоплителния период.

От регистрираните данни за ФПЧ10 е видно, че превишения на средноденонощната концентрация са характерни и за двата пункта, като по-силно замърсен район е този на пункт „Шахтьор”. Основен източник на праховите емисии през отоплителния сезон е битовият сектор, а през летния период - основно строителните дейности на автомагистрала „Люлин” и вътрешноградските улици. През цялата година източник на емисии е и автомобилният транспорт.

Поради регистрираното в община Перник превишаване на установените норми, е изготвена Програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми, съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Същата е приета е с решение № 241 на Общински съвет–Перник и е актуализирана с решение №466/22.12.2009 г. на ОС–Перник.

На територията на гр. Благоевград е разположена 1 бр. автоматична измервателна станция (АИС) за контрол на качеството на атмосферния въздух, въведена в експлоатация от 01.01.2008 г., съгласно Заповед № РД-264 от 28.03.2007 г. на Министъра на околната среда и водите. През 2011 г. е регистрирано едно превишение на средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве за серен диоксид – 179.46 μg/m3 на 28.12.2011 г., което e 1.44 пъти над СДН. Регистрирани са 364 средноденонощни концентрации на ФПЧ10, като 106 превишават средноденонощната норма /СДН/ от 50 мкг/м^3. . Средногодишната концентрация на ФПЧ10 през 2011 г. е 49.1 мкг/м³ и надвишава средногодишната норма от 40 мкг/м³.

Към 31.12.2011 г. нивата на контролиранираните основни показатели за качеството на атмосферния въздух, с изключение на показател фини прахови частици до 10 микрона, са под установените норми за опазване на човешкото здраве. Броят на превишенията на праговите стойности на средноденонощната норма (ПС на СДН) за ФПЧ10 (-50 мкг/м³) надвишава допустимия по Наредба №12/2010 г. (ПС на СДН за ФПЧ10 - да не бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година). Сравнено с 2009 г. и 2010 г., броят на дните с превишение на средноденонощната норма за ФПЧ10 през 2011 г. се е увеличил с 45%. Поради влошеното икономическо състояние на населението и масовото използване на твърди горива в битовия сектор, в съчетание с неблагоприятни МТО условия за разсейване, се наблюдава значително увеличаване на дните с регистрирани превишения през месеците януари и ноември 2011 г., в сравнение със същите месеци на 2010 г. и 2009 г.

Във връзка с поетите ангажименти от страна на България за осигуряване постигането на установените норми за качеството на атмосферния въздух, община Благоевград е разработила Програма за намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух (ФПЧ 10) на територията на гр. Благоевград. Програмата е приета с Решение №85/29.04.2011 г. на Общински съвет- Благоевград.

Съгласно анализите към проекта на Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г. след 2000 г. се наблюдава тенденция към общо намаляване на водовземането в България. Тя се обяснява със закриването на водоемки и нерентабилни производства и постепенното нарастване на цените на водата. Непосредствено отношение има и влиянието на естествени природни процеси, съпътстващи засушаването на климата.

Пропорционално на намаленото изземване на ресурса намаляват и абсолютните обеми на ползваните води до 138405 хил. м³ за 2009 г. Основните потребители на вода са промишлените производства, електроцентралите и топлоцентралите. Отбелязва се положителна тенденция за известно ограничаване на водоползването в селското стопанство, в т.ч. за напояване.

Съгласно последните представителни данни на НСИ (за 2010 г.) в Югозападния район е достигната висока степен на развитие на водоснабдителните мрежи, тъй като делът на водоснабденото население е 99%, близък до средния показател за страната 99,1%. В резултат на постигнатия напредък след 2000 г. в посока изграждането и реконструкцията на водоеми, селищни водопроводни мрежи и водоснабдителни системи, малки обекти за питейно водоснабдяване или съоръжения за допълнително подаване за райони с критично състояние на питейното водоснабдяване, състоянието на Югозападния район е приемано за сравнително благоприятно. Пречистване на питейните води се прилага във всички области на района Относителният дял на населението с нарушено водоснабдяване доближава средния за страната – 21,6 % (в сравнение с критичните 45,5% за Северозападния район) – данните са за 2009 г.

Водите на Югозападен район попадат в следните райони за басейново управление на водите: Западнобеломорския район с център гр. Благоевград - за водосборните области на реките Места и Струма, Дунавския район с център гр. Плевен - за водосборните области на реките Искър и Ерма и Източнобеломорския район с център гр. Пловдив - за водосборната област на р. Марица (малка част от която се намира на територията на Югозападен район).

Последните актуални данни за състоянието на повърхностните и подземните водни тела в Западнобеломорския район са за 2011 г. и са обобщени в съответния Бюлетин, изготвен от Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград ¹⁴. Докладът отчита, че в речния басейн на р. Струма има 77 бр. повърхностни водни тела - категория „река” и категория приравнени към „река”, а в речния басейн на р. Места те са 38 броя. Оценката на екологичното състояние на повърхностните водни тела е, както следва:

Обща оценка на състоянието на повърхностните водни тела за 2011 г.	в басейна на река Струма	в басейна на река Места
много добро	2	3
добро	40	20
умерено	26	9
незадоволително	1	1
лошо	8	5

В басейна на река Места с лошо състоявие са: река Глазне от вливането на река Бъндерица до вливането й в река Изток; река Златарица от изворите до вливането й в река Места; река Рибновска от изворите до вливането й в река Места; река Неврокопска (Тупувишка) от вливането на река Добротинска до вливането й в река Места; река Дъбнишка от изворите до вливането й в река Места.

В басейна на река Струма с лошо състоявие са: река Струма от язовир Студена до вливане на река Конска; река Струма от вливане на река Конска до язовир Пчелина; река Струма от язовир Пчелина до вливането на река Треклянска; река Глогошка (Банска) от изворите до вливането й в река Струма; река Благоевградска Бистрица от вливането на река Хърсовска до вливането й в река Струма; река Четирка (Логодашка) с десния си приток река Лещанска от изворите до вливането й в река Струма; река Санданска Бистрица от вливането на река Бобов дол до вливането й в река Струма; река Струмешница от българо-македонската граница до вливането й в река Струма.

На територията на област Перник големи точкови източници – потенциални замърсители на водите на р. Струма са: Стомана Индъстри АД, Топлофикация Перник ЕАД, Мини открит въгледобив ЕАД, а на територията на област Кюстендил: ТЕЦ Бобов дол ЕАД, Въгледобив Бобов дол, Каусто Голд АД.

През 2010 г., в изпълнение на Заповед № РД-927/22.10.2010 г. на МОСВ и Заповед № РД-02-14-1798/25.10.2010 г. на МРРБ, са извършени съответно съвместни проверки на РИОСВ – Перник с БД ЗБР - гр. Благоевград и РДНСК ЮЗР - сектори Перник и Кюстендил на язовирите: Студена, Пчелина, Дяково, Калин и Карагьол в резултат на получени сигнали за изливане на отпадъчни води в язовирите.

Като цяло резултатите от извършените проверки показват, че на този етап не са налице сериозни предпоставки за замърсяване на водите на язовир Пчелина и влошаване на екологичното състояние на района на язовира в резултат от дейността на обектите (в частност от третирането на формираните от тях отпадъчни води), разположени в бреговата му ивица. При извършените проверки по поречията на реките Струма, Светля и Ракиловска, вливащи се в яз. Пчелина, не са констатирани нерегламентирани сметища и значими локални замърсявания с отпадъци в заливаемите тераси на реките. Във връзка с установено замърсяване с битови отпадъци в близост до брега и във водата на язовира в землището на с. Калище, община Ковачевци, на Напоителни системи ЕАД - гр. Перник е дадено предписание в едномесечен срок да се почисти сметището. Предписанието е изпълнено.

При извършените проверки по поречията на реките Струма, Кладнишка и Матница, вливащи се в язовир Студена, както и по бреговата ивица, не са констатирани нерегламентирани сметища и значими локални замърсявания с отпадъци. Във връзка с констатациите, че селата Боснек, Чуйпетльово и Кладница, община Перник, разположени във водосбора на язовир „Студена”, нямат изградена канализация и отпадъчните води от имотите в тях са предпоставка за дифузно замърсяване на водите на язовира, от БД ЗБР е дадено предписание на Кмета на Община Перник за проектиране и изграждане на канализации и локални пречиствателни станции за отпадъчни води на трите села.

Констатирано е, че част от къщите на с. Кременик имат изградени септични ями, предпоставка за дифузно замърсяване на водите на язовир Дяково и е дадено предписание на кмета на Община Дупница за предприемане на необходимите действия. При проверките са установени замърсявания с битови отпадъци - по левия бряг, непосредствено до язовирната стена и в района на бетоновата рампа в землището на с. Кременик, община Дупница. След отправяне на предписания съответно на Управителя на „Напоителни системи” ЕАД - клон Дупница и на Кмета на Община Дупница замърсените терени са почистени.

В близост до язовирите Калин и Карагьол няма обекти, генериращи отпадъчни води.

Югозападният район е с най-висок дял на населението, обхванато от канализационни мрежи - 85,8 % за 2010 г. (за сравнение – 86,5% за 2009 г.)

Тук в експлоатация са висок брой градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ) – 16, което показва благоприятна тенденция за нарастване на процента на обслужваното население (71,4%).

През територията, контролирана от