Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие
Изтегляне 2.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Район, област Естествен прираст на населението (души)
- Югозападен район -7 123 -3,3
- Район, област 0-15 г. 15-64 г. 65 г. +
- Югозападен район 12,5 68,2 19,3
- Район, област Коефициент на демографско заместване (брой) Коефициент на възрастова зависимост (%)
- БЪЛГАРИЯ 70 46,5
- Югозападен район 67,8 45,9
- Икономическата активност
- Район, област Коефициент на икономическа активност (%)
- БЪЛГАРИЯ 51,3 45,6 11,2
- Югозападен район 56,8 52,6 7,3
|
Източник: Национален статистически институт Гъстотата на населението в Югозападния район по данни към 31.12.2011 г. е 105,0 души на кв.км., докато за страната този показател е 66,0 д./кв.км. Високата стойност на показателя за района се дължи преди всичко на област София (столица), на чиято територия (най-малка от всички области в района), живеят 961,2 д/кв.км. Най-ниска е гъстотата на населението в Софийска област – 34,8 д/кв.км. В края на 2011 г. в градовете живее 83,2% от населението на ЮЗР – увеличение с 0,7% спрямо 2010 г. (най-висок процент сред районите от ниво 2, което се дължи основно на столичния град), а в селата – 16,8%. Естественият прираст за 2011 г. на Югозападния район следва общите за страната негативни тенденции и продължава да е отрицателен (-7 123 души или -3,3‰ спрямо -37 412 души или -5,1‰ за България), но все пак с най-ниска стойност от всички райони от ниво 2. На годишна база за 2011 г. (спрямо 2010 г.) отрицателната стойност на естествения прираст в района намалява с 0,8‰. Водещо място по този негативен показател в ЮЗР заемат област Перник и област Кюстендил с отрицателен прираст съответно -11,3‰ и -10,8‰. Отрицателна тенденция се наблюдава при област София (столица), която въпреки че и през 2011 г. е с най-ниския естествен прираст в района и в страната, той отново е отрицателен (-1,1‰). За сравнение за 2009 г. и 2010 г. естественият прираст на област София (столица) е положителен – съответно +0,2‰ и +0,1‰ за 2009 г. и 2010 г. Стойността на естествения прираст за област Благоевград за 2011 г. е – 2,1‰, но също се повишава в сравнение с 2009 г. и 2010 г. За останалите области той се запазва на относително постоянни отрицателни нива. Таблица 10. Естествен прираст на 1000 души от населението за 2011 г.
Източник: Национален статистически институт По отношение на възрастовата структура на населението в Югозападен район се потвърждават неблагоприятните тенденции в демографското развитие, характерни за страната като цяло. Налице е продължаващ процес на застаряване на населението, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години. Районът е на предпоследно място по показателя дял на населението на възраст 0-15 г. (след Северозападен район). В динамичен аспект, протичат положителни промени – не само в ЮЗР, но и в останалите райони от ниво 2 делът на младото население или слабо се увеличава, или се запазва на същото равнище през периодa 2007-2010 г. По показателя дял на населението на възраст 65 г.+ ЮЗР се нарежда на четвърто място сред останалите райони от ниво 2. По отношение дела на населението в трудоспособна възраст стойностите на ЮЗР са близки до тези на Североизточен и Южен централен район, където са най-големите градове в страната и има най-голямо струпване на университети. На областно ниво най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в област Кюстендил - 22,8%, а най-нисък – в областите Благоевград – 16% и София (столица) – 15,6%. Населението във възрастовата група 15 - 64 години е с най-висок относителен дял в област София (столица) – 72,1% и област Благоевград - 70%. Делът на населението на възраст под 15 г. е най-нисък в областите Перник – 11,4% и Кюстендил – 11,5%. Таблица 11. Възрастова структура на населението към 01.02.2011 г. (в %)
Източник: Национален статистически институт Процесът на застаряване на населението в България, отчетен чрез отношението на населението на възраст 65 и повече години към населението на възраст от 15 до 64 години, засяга в относително по-малка степен Югозападния район в сравнение с другите български райони. По данни на НСИ за 2011 г. за ЮЗР този показател е 24,9% при средно за страната 27,8%. Относително по-ниски стойности се отчитат за София (столица) и за област Благоевград – съответно 22,2% и 23,5%. За останалите три области от района се регистрират равнища над средното за страната. За сравнение за ЕС-27 средно Евростат отчита стойност 26,4% на този коефициент. За всички райони от ниво 2, в т.ч. и за ЮЗР (с 1,3%), се наблюдава негативна тенденция на слабо покачване на стойностите на показателя за 2011 г. спрямо 2010 г. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.) Към 01.02.2011 г. общо за страната това съотношение е 70. За сравнение през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. По този показател Югозападен район се нарежда след Южен централен, Североизточен и Югоизточен район. Област Благоевград е от областите в страната с най-благоприятно съотношение (94). Същевременно едни от най-ниските стойности по този показател са отново в ЮЗР – за областите Перник и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 лица, влизащи в трудоспособна възраст. Таблица 12. Коефициент на демографско заместване и на възрастова зависимост по райони и области към 01.02.2011 г.
Източник: Национален статистически институт Общият коефициент на възрастова зависимост към 01.02.2011 г. за страната е 46,5%, тоест на 100 лица във възрастовата група 15–64 навършени години се падат близо 47 лица под 15 г. и на 65 и повече години. Показателят има най-ниска стойност в Югозападния район – 45,9%. Това е логично следствие от по-високата му социално- икономическа развитост и привлекателност като място за живеене и реализация на поколенията в трудоспособна възраст. На областно ниво в най-благоприятно съотношение са областите София (столица) – 38,8% и Благоевград – 42,7%. Докато в периода 2002-2008 г. за всички райони от ниво 2 , в т.ч. и за Югозападния район, бе характерно положително развитие на пазара на труда, през следващите три години (2009-2011г.) в резултат на икономическата криза тази тенденция се измени. Тъй като трудовият пазар е силно инерционен, неговата стагнация или възстановяване се проявява със значителен времеви лаг след проявите на финансовите и икономически фактори. Въпреки стагнацията, и през 2011 г. Югозападен район запазва водещото си място сред останалите райони от ниво 2 и по трите ключови показателя на пазара на труда – коефициент на икономическа активност, коефициент на заетост и коефициент на безработица. Икономическата активност в Югозападния район устойчиво се задържа с около 6-7 пункта над средната стойност за страната през периода 2004-2011 г. Следва да се отбележи, че след достигането на пикова стойност през 2008 г. от 59,1%, коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години в ЮЗР спада до 57,9% и 56,8% съответно за 2010 г. и 2011 г. През 2011 г. водещи по икономическа активност за района са областите София (столица) - с 59,3% и Благоевград - с 58,6%. Таблица 13. Коефициент на икономическа активност, коефициент на заетост и коефициент на безработица за 2011 г. (в %)
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|