Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северен централен район (2007-2013)



страница10/11
Дата02.02.2018
Размер1.83 Mb.
#54039
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Повърхностни и подземни води

Използването на водните ресурси и опазването им от замърсяване е не само екологичен въпрос, но и съществен фактор за устойчивия икономически растеж, особено в условията на недостиг на вода и зачестяващи суши. По данни на НСИ иззетата прясна вода в страната за водоснабдяване и за собствени цели на предприятията се оценява на 5 960,09 млн. m3/год., а за СЦР е 199,71 млн. m3/год. или 3,35 % през 2010 г. Приблизително в еднаква степен намалява водовземането и от повърхностни, и от подземни води. В СЦР, 32,11 % са добити за собствено снабдяване на предприятията, а 67,89 % - за водоснабдяване (ВиК и напоителни системи). Въпреки намалението, подземните води запазват сравнително постоянен дял в района – 36,89 % от общо иззетите пресни води. Спадът се формира основно от собственото снабдяване на предприятията. Преобладаващата част от подземните води са за питейно-битово водоснабдяване (82,13 %) и остават на относително постоянни равнища.

Наблюдаваната след 2000 г. тенденция към общо намаляване на водовземането в България се дължи на закриване на водоемки и нерентабилни производства, постепенното нарастване на цените на водата, съчетано със засушаването. Пропорционално на намаленото изземване на ресурса, намаляват и количествата на използваните води за периода 2006 – 2010 г. по данни на НСИ, съответно за страната: от 5 343,23 млн.м3/год. до 4 821,28 млн.м3/год. и за СЦР: от 124,98 млн.м3/год. до 103,78 млн.м3/год. Основните потребители на вода са промишлените производства и електро- и топлоцентралите. Намалява и водоползването в селското стопанство, в т.ч. за напояване. През 2010 г., 99,1 % от населението на страната и 99,7 % от населението в СЦР е свързано с публичната система на централизирано водоснабдяване. Към края на 2010 г. 25,5 % от населението в област Габрово и 1,0 % от населението в област Велико Търново са на режимно водоснабдяване. Като цяло за страната, относителният дял на населението с режим на водоснабдяване е 1,0 % и е значително по-нисък от стойността на показателя за Северен централен район – 3,9 % за 2010 г.

Относителният дял на населението, обслужено от ПСОВ в СЦР през 2010 г. е 27,5 %, значително по-нисък от средния за страната (47,6 %), като районът се нарежда на последно място в страната. Проектният капацитет на изградените ПСОВ надвишава почти двойно реално изхвърлените количества отпадъчни води, т.е. изградените ПСОВ, обслужващи големите градски центрове имат значителен свободен капацитет и са в състояние да поемат значителни количества вода за пречистване, в резултат на развитие на нови икономически дейности и разрастването на градовете. Проблемите с пречистването на отпадъчните води са характерни за по-малките градове и селата, където липсват пречиствателни съоръжения, а настаняването на икономически дейности в тях поражда рискове за опазване на околната среда.

През последните години се наблюдава тенденция на подобрение на общото екологично състояние на водите. Горните течения на реките се характеризират с незамърсени до слабо замърсени води. В някои райони се наблюдава намаляване на броя на участъците с нарушен статус и не са установени нови участъци с нарушен хидробиологичен статус. Независимо от горната положителна тенденция, през последните години са регистрирани редица точки и участъци на реки, които са със сериозно влошени екологични качества. Двете основни поречия (Янтра и Р. Лом) се открояват като поречия с висок процент на пунктове с биологично средно замърсени и замърсени води в обхвата на Дунавския басейн. Причина за замърсяването са заустени непречистени битови и промишлени отпадъчни води.

Качеството на водите на р. Янтра се определя като умерено до добро. Повечето от показателите са в нормите за I и II категория. Въз основа на осъществения имисионен контрол през 2010 г. в пунктовете на Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг на околната среда (НАСЕМ) е констатирано, че река Янтра и река Дунав отговарят на проектната категория водоприемник, втора и трета категория, по всички изследвани показатели.

Наблюденията върху качеството на водите на река Русенски Лом позволяват то да бъде определено като общо умерено. Водите на р. Русенски Лом показват отклонение от нормите за ІІ-ра категория приемник, по някои от показателите, в различни периоди от времето. През 2010 г. данните от емисионния контрол в пунктовете на НАСЕМ показват, че река Русенски Лом в значителна степен отговаря на проектната си втора категория, с изключение на показателите неразтворени вещества и общ фосфор.

По степен на изграденост на водоснабдителната мрежа СЦР е на второ място в страната в едно с ЮИР с дял на водоснабденото население 99,7 %, след СИР (99,9 %) като индикаторът е по-висок от средния за страната (99,1 %). Налице е изоставане в изграждането на канализационните мрежи. Към края на 2010 г. само 61,2 % от населението е обхванато от канализационните мрежи и по този индикатор районът остава на предпоследно място в страната. Средният дял на населението, обслужено с канализационна мрежа в България е 70,6 %.

За пречистване на отпадъчните води от населените места има изградени 9 броя ПСОВ в областите Разград (4 бр.), Велико Търново (3) и Габрово (2 бр.) през 2010 г., по данни на НСИ. Функциониращата от 2010 г. ГПСОВ гр. Севлиево, област Габрово, поема най-големите замърсители на река Росица – „Севко” АД и „Милкиекс” ООД.

В края на 2011 г. е въведена в експлоатация Пречиствателна станция за отпадъчни води в град Русе, в рамките на “Интегриран воден проект на град Русе”, с финансиране по Програма ИСПА, за който се отчита изпълнение 99 %. Стартира изпълнението на проект за изграждане на ПСОВ за отпадъчни води - гр. Трявна и довеждащ колектор към нея. В процес на оценка е проект „ПСОВ и довеждащ колектор гр. Свищов” по ОПОС.

Изпълняват се 3 бр. проекти за изграждане на ПСОВ, реконструкция и доизграждане на канализационна и водопроводна мрежа на градовете Дряново, Разград и Тутракан.

През 2011 г. приключи проект “Изграждане на канализационна мрежа към ПСОВ гр. Главиница” на Община Главиница. Продължава изпълнението на проекти за доизграждане и подобряване на инфраструктурата за отпадъчни води на територията на общините Велико Търново, Горна Оряховица (с. Първомайци), Габрово (в гр. Габрово) и Лозница (в гр. Лозница).

През 2011 г. са подготвени 6 бр. инвестиционни проекти по ОПОС за изграждане на ПСОВ и частично изграждане и реконструкция на канализационните мрежи в с. Айдемир и с. Калипетрово в Община Силистра; изграждане на ПСОВ, доизграждане на канализационната мрежа и частична реконструкция на водопроводната мрежа в гр. Силистра; изграждане на канализационна мрежа и ПСОВ на територията на гр. Мартен, Община Русе; подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в гр. Две могили, Община Две могили; подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в гр. Бяла, Община Бяла; строителство и реконструкция на вътрешна В и К мрежа на гр. Кубрат и разширение на ПСОВ, за последващо кандидатстване за финансиране по Оперативна програма “Околна среда”. В процес на изпълнение е подготовката на 6 бр. инвестиционни проекти по ОПОС за изграждане и реконструкция на канализационни системи, изграждане на ПСОВ и реконструкция и рехабилитация на водоснабдителни мрежи в общините Иваново (с. Щръклево), Борово (гр. Борово), Габрово (квартали на гр. Габрово), Елена (гр. Елена) и Горна Оряховица (2 бр. проекти за селата Поликраище и Драганово).

По данни на РИОСВ Велико Търново, частично е изградена ГПСОВ на гр. Стражица. Има изготвени работни проекти за пречиствателната станция в Сухиндол и е отредена площадка за ГПСОВ.

Успешно се изпълнява финансираният от ОП „Околна среда” 2007-2013 г. проект „Интегриран проект за водния цикъл на град Габрово” за подмяна и изграждане на нова канализация и реконструкция на съоръжения в пречиствателните станции за питейни и отпадъчни води. Проектът на обща стойност 123,5 млн. лв. е третият от големите европейски проекти след тези за разширението на софийското метро и за водния цикъл на гр. Враца. Срокът за изпълнение е до средата на 2015 г.

Основните проблеми в района са свързани с достъпа на всички населени места до питейна вода с нужните качества и недостатъчна степен на развитие на канализационните мрежи в по-малките от тях. Пречистване на питейните води се прилага само в областите Велико Търново и Габрово. Доставената питейна вода за задоволяване нуждите на селското стопанство, производствения и битовия сектори в СЦР през 2010 г. е 39,94 млн. м3/год., което е едва 29,49 % от постъпилата във водопреносната мрежа вода. Висок е делът на загубите при транспорта на водата – 70,2 % за СЦР, като стойността на индикатора е значително по-висока от средната стойност за страната – 57,6 % по данни на НСИ. Най-големи количества питейна вода са доставени в областите Велико Търново и Русе, съответно 31,21 % и 30,60 % от доставения в района воден ресурс, следвани от областите Габрово – 14,01 % и Разград – 13,00 %. Най-малки количества питейна вода са доставени в област Силистра – 11,18 %. Използваната вода по дейности в СЦР през 2010 г. съставлява 2,15 % от общото количество използвана вода в страната, с което районът продължава да заема последно място в сравнение с останалите райони. По потребление на вода от домакинствата през 2010 г., СЦР вече заема последно място в сравнение с останалите райони. Количеството използвана вода от домакинствата в СЦР през 2010 г. съставлява 10,72 % от общото количество използвана вода от домакинствата в страната. Най-голямо потребление на вода от домакинствата има в областите Русе и Велико Търново, съответно 32,02 % и 30,78 % от общото количество за района. Най-малка консумация на вода има в областите Силистра и Разград, съответно 12,43 % и 11,11 %. Консумацията на вода на човек от населението през 2010 г. е 86 л/чов./ден. и е под средната за страната – 97 л/чов./ден.

Вътрешнорегионалните различия в дела на населението, обслужвано от канализационна мрежа, са много по-големи. В СЦР се обслужва само 61,2 % от населението. Неизградеността на канализационни мрежи в района е причина за заустване на отпадъчните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води. Това е характерно за почти всички села в района и дори за някои от градските центрове.

По изграденост на канализационните мрежи районът изостава по отношение на комплексните качества на средата за обитаване и развитие на бизнес дейности спрямо регионите от ЕС и четири от районите NUTS 2 в България.

В страната количеството добита вода е почти двойно по-голямо в сравнение с други страни, което показва неефективно използване и разхищение на ресурсите от питейна вода, дължащо се до голяма степен на амортизацията на водопреносната мрежа, която на места се нуждае от цялостна подмяна.

Контролът на водоползването за индустриални нужди показва, че за големите замърсители са определени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) на отпадъчните води. „Захарни заводи” АД, гр. Г. Оряховица, има издадено комплексно разрешително, част от което е и компонент „Води”. През 2010 г. е прекратено замърсяването на водите в река Янтра – III-та категория водоприемник чрез Лясковско дере на отпадъчни води. Силно замърсените отпадъчни води са заустени в градския колектор и същите се отвеждат за пречистване в ГПСОВ.

„Свилоза” АД, гр. Свищов има изградена и въведена в експлоатация през 2010 г. ПСОВ.

„Зорница – Комерс” ООД, с. Кесарево поддържа в експлоатация ПСОВ „Зорница-Комерс” ООД с биологично стъпало за пречистване на отпадъчни води.

Подобрена е работата на ПСОВ на “Милкилукс” ООД гр. Бяла Черква и от дейността на дружеството се заустват само нормативно пречистени отпадъчни води.

В Млекопреработващото предприятие, гр. Елена на “БИ СИ СИ Хандел” гр. Велико Търново работи ПСОВ и пречиства отпадъчните води.

Дружеството “Идеал-Стандарт България” АД, гр. Севлиево има изградени пречиствателни станции за битови и производствени отпадъчни води. Те осигуряват спазването на нормите и изискванията за заустване в река Росица. Дружеството има издадено комплексно разрешително, където са определени ИЕО на отпадъчните води по потоци в съответствие с изискванията на законодателството.

В Националната система за мониторинг на водите (НСМВ) за 2010 г. са включени 22 броя директни емитери на отпадъчни води на територията, контролирана от РИОСВ – Велико Търново, съгласно доклада на инспекцията за състоянието на околната среда през 2010 г. Представените от операторите информационни карти са изпратени в ИАОС за актуализиране на базата данни, съгласно Заповед РД-484/ 14.05.2004 г. на Министъра на околната среда и водите. Взети са 127 бр. контролни водни проби от 31 бр. обекти. Същите са анализирани от РЛ – Велико Търново при ИАОС по 1329 бр. показатели.

Наблюденията на РИОСВ - Русе показват, че контролираният от инспекцията регион се характеризира с многобройни директни зауствания на отпадъчни води във водоприемниците. В крайдунавските селищни системи няма изградени пречиствателни станции за отпадъчни води, с изключение на ПСОВ - Русе. Много от малките агломерации нямат изградени канализационни мрежи, като отпадъчните води най-често се отвеждат в земните пластове. Селищни канализационни системи има изградени в градовете Русе, Бяла, Силистра, Тутракан, Разград, Лозница, Исперих, Кубрат, Дулово и частично в гр. Борово.

Селищни ПСОВ има само в градовете Разград, Лозница, Кубрат, Исперих, Дулово и Ситово, като само в Разград и Лозница имат и биологично стъпало, по информация от доклада на инспекцията за състоянието на околната среда през 2010 г. В края на 2011 г. е въведена в експлоатация ПСОВ - Русе. Изградена е канализационна мрежа към ПСОВ гр. Главиница.

За постигане на съответствие с Директива 91/27/ЕИО за екологосъобразно пречистване и заустване на битови отпадъчни води и съгласно разписаните срокове в законодателството, до 2014 година трябва да се изградят пречиствателни станции и канализационни системи във всички населени места с над 2 000 еквивалентни жители (екв.ж.), а до 2010 година в селищата с над 10 000 екв.ж. На територията, контролирана от РИОСВ - Русе, населените места, които до края на 2010 г. следваше да бъдат с изградени селищни станции за пречистване на отпадъчни води и с изградени канализации са седем. В четири от тях функционират ПСОВ – Разград, Исперих, Кубрат и Русе. В другите селища – Бяла, Силистра и Тутракан, се отчита забавяне. През 2011 г. приключиха проектите на общините Бяла, Силистра, Русе, Две могили, и Кубрат по сключени договори по Оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 г., по процедурата за Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти по приоритетна Ос 1.

Изпълняват се 3 бр. проекти за изграждане на ПСОВ, реконструкция и доизграждане на канализационна и водопроводна мрежа на градовете Дряново, Разград и Тутракан.

Малките населени места (с население между 2 000 и 10 000 екв.ж.) са 47, като срокът за изграждане на ПСОВ е 2014 г. От тях с действащи пречиствателни станции са градовете Дулово и Лозница. За селищата Борово и Щръклево (Община Иваново) има подписани договори за техническа помощ за подготовка на инвестиционните проекти. Приключиха проектите за техническа помощ за селищата Две могили и Мартен (община Русе).

Изпълняват се проекти по ОПОС за строителство на обекти за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в общините Велико Търново, Габрово, Горна Оряховица и Лозница. За „техническа помощ” се изпълняват проекти на общините Габрово, Елена, Горна Оряховица, Борово, Иваново, както и на Трявна и Свищов (в процес на оценка).

Липсва пречиствателна станция в град Силистра. Отпадъчните води от предприятията, разположени в промишлената зона на града, се заустват директно в река Дунав. В тази връзка е изготвен проект по ОПОС за „Прединвестиционно проучване, експертни анализи и подготвяне на инфраструктурен проект за изграждане на ПСОВ, доизграждане на канализационната мрежа и частична реконструкция на водопроводната мрежа в град Силистра”.

Отпадъчните води от град Разград, след пречистването им, се заустват в река Бели Лом. Продължава изпълнението на проекта „Доизграждане и реконструкция на съществуваща канализационна и водопроводна мрежа и пречиствателна станция за отпадни води, гр. Разград“.


Земи и почви

РИОВС – Русе извършва превантивен и текущ контрол на животновъдни обекти, собственици и ползватели на земеделски земи. На територията на РИОСВ – Русе са определени 33 пункта за почвен мониторинг. Почвеното пробонабиране и анализите се извършват от РЛ – Русе, която проследява динамиката на наблюдаваните индикатори мед, цинк, олово, кадмий, никел, хром, арсен и живак. Локални пунктове за почвен мониторинг са заложени в КР на „Оргахим” АД, „Русенска корабостроителница” АД и „ТЕЦ – Русе” АД, свинекомплекс „Голямо Враново инвест” АД, „АВИС” ЕООД, „Бисер-Олива – 98” АД и СД „Марвас 96 – Френкеви”. От представените протоколи за извършени пробонабирания и анализ няма превишения на ПДК по показателите, заложени в КР. При извършените анализи от РИОСВ – Русе през 2010 г. не са регистрирани наличия на тежки метали над ПДК в областите от СЦР Разград, Русе и Силистра. Засоляване и вкисляване на почви, под ПДК са установени в землищата на с. Нов град (община Ценово) и с. Раковски (община Разград). Не е констатирано и наднормено съдържание на тежки метали от автотранспорта, което е показател за ползването на безоловен бензин.

Ограниченото ползване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, въведеният контрол за ограничаване на емисионното замърсяване на въздуха, водите и управлението на отпадъците, технологичното обновление в производствените процеси и дейности, водят до намаляване деградацията на земите и почвите.

Залежалите на територията на област Русе растително защитни препарати са събрани в ББ кубове, разположени в землищата на селата Бъзън, Щръклево, Батишница, Копривец, Ценово, Борисово и Регионално депо за ТБО – Русе. Общият брой на контейнерите, в които се съхраняват негодни за употреба пестициди в областта е 85. В област Разград залежалите растително защитни препарати са събрани в централизирани складове, отговарящи на изискванията за съхранение на опасни отпадъци в селата Езерче, Владимировци, Тръбач и градовете Завет и Разград. Складовете в селата Езерче и Владимировци и гр. Завет са изградени със средства от ПУДООС към МОСВ. Остава неразрешен проблемът със залежалите пестициди в област Силистра. Залежалите фитофармацевтични препарати се съхраняват в складове, неотговарящи на изискванията на Постановление № 53, за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци.

Прилагането на добрите земеделски практики, правилното залесяване и обработки са гаранция за предотвратяването на ветровата и водната ерозия на почвата. Съгласно използвания от ИАОС математически модел за оценка на риска от ветрова ерозия, в България през 2009 г. засегнатите площи се равняват на 3 798 429 ha. Средногодишното количество загуби се задържа и е 0,21 t/ha. През 2009 г. 34 % от обработваемите земи в страната са засегнати от ерозия, причинена от вятъра. Русе (59 %) и Силистра (57 %) са сред областите в страната, най-засегнати от ветровата ерозия.

За периода от 01.01.2010 - 31.12.2010 г. на територията на РИОСВ - Русе е извършена и рекултивация на нерегламентирани сметища. В резултат, 320 дка замърсени площи са почистени, рекултивирани и върнати като мери и пасища за ползване от населението.

На територията на РИОСВ – Русе са регистрирани 16 действащи кариери и 2 рудника за добив на неметални полезни изкопаеми и 10 площи за търсене и проучване. Всички 18 действащи кариери работят по съгласувани от МОСВ работни проекти. През 2010 г. се наблюдава рязко спадане на дейността на миннодобивните обекти, във връзка с намаленото търсене и продажба на строителни материали. Така се нарушават по-малко терени, депонират се по-малко отпадъци, в резултат на което е по-слабо негативното влияние върху околната среда. При извършените през 2010 г. проверки не са констатирани нарушения на екологичното законодателство.

Съгласно Националната мониторинговата програма на МОСВ на територията на РИОСВ - В.Търново са обособени 23 постоянни пункта за почвен мониторинг. През 2010 г. е извършено пробонабиране и анализ на резултатите. Няма информация за наднормено съдържание на вредни вещества в почвата. С финансовата помощ на МОСВ и МЗХ през последните години са обособени 12 склада и 46 ББ кубове, където надеждно и екологосъобразно се съхраняват 550 000 кг стари, залежали и излезли от употреба пестициди. През 2010 г. РИОСВ – В.Търново съгласува значителен брой проекти на животновъдни обекти за изграждане на торохранилища финансирани от ДФ „Земеделие”. По този начин, животновъдните ферми ще изпълняват Правилата за добра земеделска практика за опазване на водите и почвите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.

Мониторингът на водоплощната и ветровата ерозия се извършва чрез математически модели за оценка и прогноза на ерозионните процеси. Според изследванията на ИАОС върху оценката на ерозионния риск в страната, през 2009 г. водоплощната ерозия в различна степен засяга 60 % от земеделските земи, като ср.год. ерозия е около 55 mln/t. Площното разпространение на ерозионните процеси през 2009 г. възлизат на 10 395 397 ha за цялата територия на страна. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1,7 % от територията на страната, а с умерен – 9,2 %. Област Габрово е сред петте области в страната с най-широко разпространение на този процес (до 40 % от общата им територия е засегната). Средната интензивност на ерозията в някои от общините в СЦР е: Априлци (2,0 t/ha/y), Габрово (2,1 t/ha/y) и Трявна (2,3 t/ha/y). На територията на СЦР със загуба на почвата (mln/t) се характеризира само община Априлци (0,5 t/ha/y).

За района на областите В. Търново и Габрово на ветрова ерозия са подложени над 80 хил. дка земи предимно в равнинната и обезлесена част на общините Свищов, Павликени и П. Тръмбеш. Обикновено на 4 – 5 години веднъж през пролетта силни ветрове и суховеи отнасят тонове плодородна почва, което води до загуба на хумус, торове и засети култури. В полупланинската част на региона на наклонени терени водната ерозия е по-изразена поради естественото затревяване и самозалесяване на земите, които не се обработват.

На територията на РИОСВ – В.Търново има 45 находища на подземни богатства. Тези находища са с утвърдени запаси и ресурси и са заведени в Националния баланс на запасите на Република България. През 2010 г. действат 12 кариери, находища за добив и първична преработка на подземни богатства. За 8 площи има издадени от МОСВ разрешителни за търсене и проучване на строителни материали, нефт и газ и съответно са издадени Становища от РИОСВ. Останалите находища не се разработват или е прекратена разработката им по различни причини. Контролът по опазването на околната среда на миннодобивните обекти включва спазване на заложените в проектите мероприятия за реализацията им, както и опазване на земните недра и рационално използване на подземните богатства. През 2010 г. не са констатирани нарушения при изпълнение на работните проекти. Няма и незаконно работещи кариери. При извършване на взривните работи в откритите действащи кариери не са постъпвали жалби за замърсяване на прилежащи терени, обработваеми земи и атмосферен въздух.
Биоразнообразие и защитени природни територии

През 2010 г. на територията на СЦР се намират общо 88 от 955 защитени територии в България. В СЦР има общо 68 бр. защитени зони по Натура 2000, от които: 45 бр. зони по Директива 92/43/ЕЕС за местообитанията, 21 бр. зони по Директива 79/409/ЕЕС за птиците и 2 бр. зони по Директива 92/43/ЕЕС за местообитанията и Директива 79/409/ЕЕС за птиците.

Контролът на 48 защитени територии в териториалния обхват на областите В.Търново и Габрово се осъществява от РИОСВ – В.Търново. През 2010 г. на територията на РИОСВ – В.Търново не са обявявани нови защитени територии. Съгласно годишния Доклад за състоянието на околната среда през 2010 г. на инспекцията, на територията на двете области В.Търново и Габрово попадат 10 защитени зони по Директивата за птиците на ЕС: „Комплекс Беленски острови”, „Остров Вардим”, „Котленска планина”, „Рибарници Хаджи Димитрово”, „Свищовско-Беленска низина”, „Обнова”, „Деветашко плато”, „Априлци”, „Велчево” и „Централен Балкан”. Всички защитени зони за птиците са одобрени от Министерски съвет и обявени със заповед на Министъра на околната среда и водите.

Потенциалните защитени зони в териториалния обхват на инспекцията по Директивата за хабитатите на ЕС са 27. Всички потенциални защитени зони за хабитатите са одобрени от Министерски съвет.

През 2011 г., на територията на трите Национални парка в България е извършен мониторинг на 42 биологични обекта: растения, животни и гъби, а също и 1 допълнителен показател: туристически поток в НП „Централен Балкан”. Липсата на данни за някои от билогичните обекти е поради неоткриването им на местата, заложени в графиците.

Осъществен е необходимият контрол по Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони по отношение на инвестиционни предложения за строителство или промяна на предназначението на земята в или в близост до защитена зона от НАТУРА 2000. По-значими такива са проектите за автомагистрала “Хемус” и Регионалното депо за неопасни отпадъци.

Успешно е завършен проект „Възстановяване на влажни зони и редуциране на замърсяването” на територията на Природен парк „Персина”, финансиран от Световната банка. РИОСВ – Велико Търново е оказало съдействие при изработването на Концепциите за зелени инфраструктури и екокоридори за общините Велико Търново и Лясковец, които ще залегнат в основата на изготвянето на общите устройствени планове на тези общини.

През 2010 г. се изпълнява проект „Екологията гради мостове” под ръководството на Института IZOP – Германия и Центъра за комуникация по екологични въпроси към Германската федерална екологична фондация (DBU) за периода 2009-2012 г.

РИОСВ – Русе осъществява контрол на 40 защитени територии в обхвата на областите Русе, Силистра и Разград, от които: резерват „Бели Лом”, 9 природни забележителности, поддържан резерват „Сребърна”, природен парк „Русенски Лом” и 28 защитени местности. От тях ПР „Сребърна”, ПП „Русенски Лом” и ЗМ „Калимок-Бръшлен” имат утвърдени и влезли в сила Планове за управление като основни документи, определящи конкретните режими и дейности, съгласно годишния Доклад за състоянието на околната среда през 2010 г. на инспекцията.

Във връзка с писмо на МОСВ с изх. № 05-08-5987 от 25.09.2007 г. относно изпълнението на дейностите по Споразумение № РД 50-178 от 2003 г. между МОСВ и МЗХ са извършени проверки на общински служби „Земеделие” и Служби по кадастъра по отразяване границите на защитените територии в картата на възстановената собственост (КВС). В тази връзка са уточнени границите на природна забележителност „Големият Юг” - землище Разград и защитена местност „Ломия” – землище с. Кривня, гр. Ветово, област Русе и гр. Цар Калоян, област Разград.

Провежданият контрол е позволил да бъдат направени предложения за актуализиране на площите защитени територии и за актуализиране на режима на дейностите.

Съгласно Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитени територии – изключителна държавна собственост, са проведени необходимите работни срещи във връзка с пожарното обезопасяване на резерватите „Сребърна” и „Бели Лом”.

На територията на РИОСВ – Русе се намират 11 защитени зони по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици: „Рибарници Мечка”, „Ломовете”, „Комплекс Калимок”, „Стената”, „Остров Пожарево”, „Хърсовска река”, „Сребърна”, „Суха река”, „Лудогорие”, „Гарванско блато” и „Блато Малък Преславец”. Тук се намират и 20 защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

В съответствие със Закона за биологичното разнообразие е осъществяван необходимият контрол върху плантациите за култивирано отглеждане на редки и защитени лечебни растения, проведени са разяснителни кампании относно значението на диворастящите цветни растения за поддържането на екологичното равновесие и вредата от събирането на диворастящи цветни растения с търговска цел. В сравнение с предходните години е установена тенденция към намаляване на нарушенията в регистрираните билкозаготвителни пунктове. Реализира се контрол в съответствие с изискванията на чл. 70 от ЗБР и Регламент 338/97 на Съвета за защитата на видове от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях.

На 01.01.2010 г. стартира съвместeн проект „Изграждане на пилотна мрежа от малки защитени територии в България, чрез прилагане на модела за растителните микрорезервати” между Института по ботаника към БАН и МОСВ по програма Life+. Проектът се изпълнява на територията на РИОСВ – В.Търново и РИОСВ – Русе и цели създаване на мрежа от „растителни микрорезервати“ (около 20 ха) за опазване на видове с висока консервационна стойност и висока степен на застрашеност, с единични, фрагментирани находища, намиращи се извън съществуващите защитени територии. Предвижда се и разработване на Планове за действие и мониторинг на избраните видове и създаване на оптимални условия в местообитанията за подобряване устойчивостта на популациите. Предвижда се проектът да приключи на 30.06.2013 г. , като общият бюджет е на стойност 503 778 евро.



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница