Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северен централен район (2007-2013)



страница4/11
Дата02.02.2018
Размер1.83 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Източник: НСИ
Важен показател, отчитащ социално-икономическото развитие на районите от ниво 2, е и броят на жилищата. По данни на НСИ, за периода 2005-2010 г. се наблюдава тенденция на увеличаване на броя на жилищата както в Северния централен район – с 8 908 бр. (от 466 414 бр. за 2005 г. до 475 322 бр. за 2010 г.), така и общо за страната – с 88 191 бр. (от 3 715 890 бр. до 3 804 081 бр.). Относителният дял на жилищата в СЦР е 12,50 % от общия брой жилища в страната. По данни на МРРБ, относителният дял на жилищата в СЦР към 01.02.2012 г. е 11,94 % от броя на жилищата в страната и бележи намаление с 0,56 процентни пункта в сравнение с 2010 година. Газифицираните жилища от централен източник са общо 6 796 бр. в СЦР или 1,47 % от жилищата в СЦР и 19,60 % от газифицираните жилища в страната. Електрифицирани са 99,99 % от жилищата в района. Жилищата, свързани с обществена канализация в СЦР като относителен дял са 53,78 % от общия брой на жилищата в района. За периода 2005-2010 г. в СЦР са новопостроени общо 9 965 бр. жилища (9,68 % от новопостроените жилища в страната), от които 9 275 бр. в градовете (9,96 %) и 690 бр. в селата (7,06 %).

Общите условия за изпълнението на РПР на СЦР през 2011 г. са свързани и със състоянието и тенденциите в развитието на техническата инфраструктура на територията на района.

През 2010 г. общата дължина на пътната мрежа в СЦР е 6 240 км, от които 2 959 км са републикански пътища и 3 281 км са общински пътища, по данни на НСИ. Гъстотата на пътищата от републиканската пътна мрежа (РПМ) е 0,20 км/кв.км и е по-висока от средната за страната – 0,18 км/кв.км. Докато за периода 2007-2010 г. дължината на РПМ е без съществена промяна, към 31.12.2011 г. се отчита нарастване с общо 4,082 км в сравнение с предходната 2010 г., по данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София. Липсата на изградени автомагистрали определя по-ниското качество на транспортно обслужване на населените места в района.

Като цяло територията на СЦР е най-добре обслужена с жп инфраструктура. Общата дължина на функциониращите жп линии на територията на района към 31.12.2010 г. е 631 км, които съставляват 15,40 % от жп мрежата на страната. Гъстотата на изградената жп мрежа е над 40 км/1000 кв. км. Докато през периода 2007-2009 г. не се наблюдава промяна в дължината на железопътната мрежа в СЦР (620 км), то през 2010 г. увеличението е с 11 км в сравнение с предходната година (от 620 км на 631 км - увеличение с 10 км в област Велико Търново и 2 км в област Габрово и намаление с 1 км за област Русе) по данни на НСИ.

В района е добре развит водният (речен) транспорт по ОЕТК № VII – Река Дунав. Функционират четири пристанища с национално значение - Русе (с международно значение), Свищов, Тутракан и Силистра. Гъстотата на пристанищната инфраструктура е висока и продължава да разполага с по-голям капацитет от обема на обработваните в нея товари.

В СЦР е развит и въздушният транспорт. На територията на района има две летища: летище Горна Оряховица и летище Русе. Летище Горна Оряховица има водеща роля за социално-икономическото развитие на района.

Съобщителната инфраструктура е добре развита, със сравнително добро качество на телекомуникационните връзки в района. През 2010 г. броят на пощенските станции намалява с 5, в сравнение с предходната година. Голямо нарастване бележи броят на пощенските агентства (офиси) – с 86, което определя и по-доброто качество на обслужване.

Продължава да нараства броят на домакинствата, които използват информационни и комуникационни технологии. Въпреки, че като цяло техният дял от 42,7 % за 2011 г. е по-нисък от средния за страната (45,0 %) и за ЕС-27 (73 %), като положителна тенденция в развитието на СЦР се отчита заеманото вече второ място от него, след ЮЗР.



Таблица 13: Достъп на домакинствата до интернет




2007

2008

2009

2010

2011

%

Брой

%

Брой

%

Брой

%

Брой

%

Брой

Общо за страната

19,0

516287

25,3

688821

29,6

805994

33,1

901619

45,0

1143030

По региони:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Северозападен

12,6

44111

17,3

60578

24,7

86945

26,1

91897

34,7

103161

Северен централен

14,5

50425

20,7

73818

23,6

81398

30,4

104623

42,7

128799

Североизточен

17,7

61938

24,9

85047

26,8

94164

25,8

90437

36,3

121447

Югоизточен

16,1

63837

21,2

84458

26,8

107268

33,3

133098

42,4

157207

Югозападен

28,9

215582

36,1

269032

40,3

300567

43,7

325370

57,3

429049

Южен централен

15,0

80394

21,8

115886

25,6

135652

29,5

156194

41,7

203367

Източник: НСИ
Редовно използващите интернет граждани в СЦР са 42,6 % от населението на района (увеличение с 2,9 процентни пункта спрямо предходната 2010 г. по данни на НСИ), което продължава да е под средната стойност на индикатора за страната – 46,4 % (увеличение с 4,8 п.п. спрямо предходната година) и е значително под стойността на показателя за ЕС-27 за 2011 г. - 68 % (увеличен с 3 процентни пункта спрямо предходната 2010 г.) и за Еврозоната – 68 %.

През 2011 г. продължава положителната устойчива тенденция на намаляване на относителния дял на лицата, които никога не са използвали интернет с 5,1 процентни пункта (от 54,9 % за 2010 г. до 49,8 % за 2011 г.), но като цяло стойността на индикатора остава по-висока от средната стойност за страната – 45,8 %. През 2011 г. най-малки стойности на показателя са отчетени в ЮЗР (32,0 %), следван от ЮИР (48,5 %) и СЦР (49,8 %), а най-голяма стойност - в СИР (55,0 %), по данни на НСИ.

По отношение на реализиране на политиката за опазване и възстановяване на околната среда следва да се отбележи, че разходите за опазване на околната среда в СЦР през 2010 г. намаляват с 4 134 хил. лв. спрямо предходната 2009 г. Те съставляват едва 5,04 % от тези за страната, което е намаление с 0,29 процентни пункта (5,33 % за 2009 г.).

По степен на изграденост на водоснабдителната мрежа СЦР е на едно от първите места в страната, но по отношение на канализационните мрежи и обслужване от ПСОВ, районът продължава да изостава. През 2010 г. в Северния централен район е най-голям делът на населението, което е с режим на водоснабдяване – 3,9 % при средна стойност за страната ( 1,0 %). В две от областите на района населението е на режимно водоснабдяване – област Габрово с 25,5 % от населението и област Велико Търново с 1 % от населението.



Основните проблеми са свързани с достъпа на всички населени места до питейна вода с нужните качества и недостатъчна степен на развитие на канализационните мрежи в по-малките от тях. Пречистване на питейните води се прилага в областите Велико Търново и Габрово.
Таблица 14: Дял на населението, снабдено с питейна вода, канализация и

пречиствателни станции за отпадъчни води през 2010 г.

Райони/Области

Дял от населението,

обслужвано от водоснабди-телната

мрежа


Дял от населението, обслужвано от канализацион-ната мрежа



Дял от населението, обслужвано от Селищни ПСОВ

Население с режим на водоснаб-дяване

Общо

в т.ч. с поне вторично третиране




%

%

%

%

%

Общо за страната

99,1

70,6

47,6

45,2

1,0

Северозападен

99,4

53,1

32,0

29,5

1,1

Северен централен

99,7

61,2

27,5

25,1

3,9

Велико Търново

99,6

62,8

41,2

39,4

1,0

Габрово

98,4

83,4

65,0

65,0

25,5

Разград

100,0

40,8

40,8

28,0

0,0

Русе

100,0

66,6

0,0

0,0

0,0

Силистра

100,0

45,9

0,0

0,0

0,0

Североизточен

99,9

72,1

63,3

52,9

1,1

Югоизточен

99,7

67,6

39,1

39,1

0,8

Югозападен

99,0

85,8

71,4

70,0

0,2

Южен централен

97,7

66,8

31,9

31,4

0,1

Източник: НСИ
На територията на района функционират 22 депа (с 60 депа по-малко в сравнение с предходната 2009 г.), които като относителен дял са 12,79 % от общия брой за страната. Повече от половината депа за битови отпадъци функционират на територията на област Велико Търново – 12 бр. (намалени с 15 бр. в сравнение с 2009 г.), а в останалите области броят на депата е малък: в Разград – 2 бр. (с 18 бр. по-малко), Силистра – 2 бр. (с 2 бр. по-малко), Габрово – 3 бр. (без изменение) и Русе – 3 бр. (с 25 бр. по-малко). Трайната тенденция на намаляване на дела на изградените депа за битови отпадъци през периода 2007-2010 г. се дължи на организиране на събирането в 4 регионални депа за обезвреждане на битови отпадъци - в гр. Русе, гр. Силистра, гр. Севлиево и гр. Разград.


Таблица 15: Битови отпадъци през 2010 г.



Райони, области

Депа

Дял на

обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране

Събрани битови отпадъци от обслужваните населени места

Събрани битови отпадъци на човек от обслужваното население

Общо

образувани битови отпадъци

Общо приети отпадъци на депата

брой

%

хил. тона

кг/чов./г.

хил. тона

хил. тона

България

172

98,2

3041

404

3091

3725

СЗР

28

97,7

322

369

328

418

СЦР

22

99,8

359

396

359

437

Велико Търново

12

99,8

146

534

146


176

Габрово

3

99,2

47

368

47

59

Разград

2

100,0

29

221

29

34

Русе

3

100,0

100

404

100

135

Силистра

2

100,0

37

291

37

33

СИР

20

95,4

371

394

387

411

ЮИР

30

97,4

428

395

436

506

ЮЗР

39

99,1

854

408

863

948

ЮЦР

33

98,3

707

473

718

1005

Източник: НСИ
Относителният дял на населението, обслужено от системи за сметосъбиране в областите Разград, Русе и Силистра е 100 %, в областите Велико Търново (99,8 %) и Габрово (99,2 %) надвишава средния за страната – 98,2 % през 2010 г.

През периода 2007-2011 г. на територията на СЦР се изпълняват мерки за подобряване на системата за сметосъбиране и за въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците. През 2011 г. в по-голяма част от общините е въведено организирано събиране на твърди битови отпадъци, но проблеми съществуват в малките населени места. Видно от представените годишни доклади на общините от района за наблюдение на изпълнението на общинските им планове за развитие през 2011 г., в определени общини са закрити нерегламентирани сметища.


Политики за развитие на национално, местно и регионално ниво

През 2011 г. са разработени и приети редица важни стратегически документи, имащи отношение към формирането на политиката за развитие на районите.

Одобрената през 2010 г. Стратегия „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж” цели повишаване на конкурентоспособността на ЕС, постигане на икономически растеж, висока заетост, производителност и социално сближаване.

Основните инструменти за изпълнение на Стратегията са Националните програми за реформи на държавите-членки.

С Решение № 289/11.04.2012 г. на Министерския съвет е одобрена Актуализацията на Националната програма за реформи на Република България (2012-2020 г.). Приоритетните области, допринасящи в най-голяма степен за повишаване на жизнения стандарт като крайна цел на икономическата политика, са дефинирани в Националната програма за реформи на Република България (2011–2015 г). Мерките в настоящата актуализация на програмата са насочени към преодоляване на съществуващите предизвикателства пред растежа и към достигане на националните цели за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Дефинираните в Програмата мерки, чрез включването им в Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 и Националната стратегия за регионално развитие за новия програмен период, ще допринесат за постигане на националните цели по Стратегия „Европа 2020“.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница