Източник: НСИ
Важен показател, отчитащ социално-икономическото развитие на районите от ниво 2, е и броят на жилищата. По данни на НСИ, за периода 2005-2010 г. се наблюдава тенденция на увеличаване на броя на жилищата както в Северния централен район – с 8 908 бр. (от 466 414 бр. за 2005 г. до 475 322 бр. за 2010 г.), така и общо за страната – с 88 191 бр. (от 3 715 890 бр. до 3 804 081 бр.). Относителният дял на жилищата в СЦР е 12,50 % от общия брой жилища в страната. По данни на МРРБ, относителният дял на жилищата в СЦР към 01.02.2012 г. е 11,94 % от броя на жилищата в страната и бележи намаление с 0,56 процентни пункта в сравнение с 2010 година. Газифицираните жилища от централен източник са общо 6 796 бр. в СЦР или 1,47 % от жилищата в СЦР и 19,60 % от газифицираните жилища в страната. Електрифицирани са 99,99 % от жилищата в района. Жилищата, свързани с обществена канализация в СЦР като относителен дял са 53,78 % от общия брой на жилищата в района. За периода 2005-2010 г. в СЦР са новопостроени общо 9 965 бр. жилища (9,68 % от новопостроените жилища в страната), от които 9 275 бр. в градовете (9,96 %) и 690 бр. в селата (7,06 %).
Общите условия за изпълнението на РПР на СЦР през 2011 г. са свързани и със състоянието и тенденциите в развитието на техническата инфраструктура на територията на района.
През 2010 г. общата дължина на пътната мрежа в СЦР е 6 240 км, от които 2 959 км са републикански пътища и 3 281 км са общински пътища, по данни на НСИ. Гъстотата на пътищата от републиканската пътна мрежа (РПМ) е 0,20 км/кв.км и е по-висока от средната за страната – 0,18 км/кв.км. Докато за периода 2007-2010 г. дължината на РПМ е без съществена промяна, към 31.12.2011 г. се отчита нарастване с общо 4,082 км в сравнение с предходната 2010 г., по данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София. Липсата на изградени автомагистрали определя по-ниското качество на транспортно обслужване на населените места в района.
Като цяло територията на СЦР е най-добре обслужена с жп инфраструктура. Общата дължина на функциониращите жп линии на територията на района към 31.12.2010 г. е 631 км, които съставляват 15,40 % от жп мрежата на страната. Гъстотата на изградената жп мрежа е над 40 км/1000 кв. км. Докато през периода 2007-2009 г. не се наблюдава промяна в дължината на железопътната мрежа в СЦР (620 км), то през 2010 г. увеличението е с 11 км в сравнение с предходната година (от 620 км на 631 км - увеличение с 10 км в област Велико Търново и 2 км в област Габрово и намаление с 1 км за област Русе) по данни на НСИ.
В района е добре развит водният (речен) транспорт по ОЕТК № VII – Река Дунав. Функционират четири пристанища с национално значение - Русе (с международно значение), Свищов, Тутракан и Силистра. Гъстотата на пристанищната инфраструктура е висока и продължава да разполага с по-голям капацитет от обема на обработваните в нея товари.
В СЦР е развит и въздушният транспорт. На територията на района има две летища: летище Горна Оряховица и летище Русе. Летище Горна Оряховица има водеща роля за социално-икономическото развитие на района.
Съобщителната инфраструктура е добре развита, със сравнително добро качество на телекомуникационните връзки в района. През 2010 г. броят на пощенските станции намалява с 5, в сравнение с предходната година. Голямо нарастване бележи броят на пощенските агентства (офиси) – с 86, което определя и по-доброто качество на обслужване.
Продължава да нараства броят на домакинствата, които използват информационни и комуникационни технологии. Въпреки, че като цяло техният дял от 42,7 % за 2011 г. е по-нисък от средния за страната (45,0 %) и за ЕС-27 (73 %), като положителна тенденция в развитието на СЦР се отчита заеманото вече второ място от него, след ЮЗР.
Таблица 13: Достъп на домакинствата до интернет
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
%
|
Брой
|
%
|
Брой
|
%
|
Брой
|
%
|
Брой
|
%
|
Брой
|
Общо за страната
|
19,0
|
516287
|
25,3
|
688821
|
29,6
|
805994
|
33,1
|
901619
|
45,0
|
1143030
|
По региони:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Северозападен
|
12,6
|
44111
|
17,3
|
60578
|
24,7
|
86945
|
26,1
|
91897
|
34,7
|
103161
|
Северен централен
|
14,5
|
50425
|
20,7
|
73818
|
23,6
|
81398
|
30,4
|
104623
|
42,7
|
128799
|
Североизточен
|
17,7
|
61938
|
24,9
|
85047
|
26,8
|
94164
|
25,8
|
90437
|
36,3
|
121447
|
Югоизточен
|
16,1
|
63837
|
21,2
|
84458
|
26,8
|
107268
|
33,3
|
133098
|
42,4
|
157207
|
Югозападен
|
28,9
|
215582
|
36,1
|
269032
|
40,3
|
300567
|
43,7
|
325370
|
57,3
|
429049
|
Южен централен
|
15,0
|
80394
|
21,8
|
115886
|
25,6
|
135652
|
29,5
|
156194
|
41,7
|
203367
|
Източник: НСИ
Редовно използващите интернет граждани в СЦР са 42,6 % от населението на района (увеличение с 2,9 процентни пункта спрямо предходната 2010 г. по данни на НСИ), което продължава да е под средната стойност на индикатора за страната – 46,4 % (увеличение с 4,8 п.п. спрямо предходната година) и е значително под стойността на показателя за ЕС-27 за 2011 г. - 68 % (увеличен с 3 процентни пункта спрямо предходната 2010 г.) и за Еврозоната – 68 %.
През 2011 г. продължава положителната устойчива тенденция на намаляване на относителния дял на лицата, които никога не са използвали интернет с 5,1 процентни пункта (от 54,9 % за 2010 г. до 49,8 % за 2011 г.), но като цяло стойността на индикатора остава по-висока от средната стойност за страната – 45,8 %. През 2011 г. най-малки стойности на показателя са отчетени в ЮЗР (32,0 %), следван от ЮИР (48,5 %) и СЦР (49,8 %), а най-голяма стойност - в СИР (55,0 %), по данни на НСИ.
По отношение на реализиране на политиката за опазване и възстановяване на околната среда следва да се отбележи, че разходите за опазване на околната среда в СЦР през 2010 г. намаляват с 4 134 хил. лв. спрямо предходната 2009 г. Те съставляват едва 5,04 % от тези за страната, което е намаление с 0,29 процентни пункта (5,33 % за 2009 г.).
По степен на изграденост на водоснабдителната мрежа СЦР е на едно от първите места в страната, но по отношение на канализационните мрежи и обслужване от ПСОВ, районът продължава да изостава. През 2010 г. в Северния централен район е най-голям делът на населението, което е с режим на водоснабдяване – 3,9 % при средна стойност за страната ( 1,0 %). В две от областите на района населението е на режимно водоснабдяване – област Габрово с 25,5 % от населението и област Велико Търново с 1 % от населението.
Основните проблеми са свързани с достъпа на всички населени места до питейна вода с нужните качества и недостатъчна степен на развитие на канализационните мрежи в по-малките от тях. Пречистване на питейните води се прилага в областите Велико Търново и Габрово.
Таблица 14: Дял на населението, снабдено с питейна вода, канализация и
пречиствателни станции за отпадъчни води през 2010 г.
Райони/Области
|
Дял от населението,
обслужвано от водоснабди-телната
мрежа
|
Дял от населението, обслужвано от канализацион-ната мрежа
|
Дял от населението, обслужвано от Селищни ПСОВ
|
Население с режим на водоснаб-дяване
|
Общо
|
в т.ч. с поне вторично третиране
|
|
%
|
%
|
%
|
%
|
%
|
Общо за страната
|
99,1
|
70,6
|
47,6
|
45,2
|
1,0
|
Северозападен
|
99,4
|
53,1
|
32,0
|
29,5
|
1,1
|
Северен централен
|
99,7
|
61,2
|
27,5
|
25,1
|
3,9
|
Велико Търново
|
99,6
|
62,8
|
41,2
|
39,4
|
1,0
|
Габрово
|
98,4
|
83,4
|
65,0
|
65,0
|
25,5
|
Разград
|
100,0
|
40,8
|
40,8
|
28,0
|
0,0
|
Русе
|
100,0
|
66,6
|
0,0
|
0,0
|
0,0
|
Силистра
|
100,0
|
45,9
|
0,0
|
0,0
|
0,0
|
Североизточен
|
99,9
|
72,1
|
63,3
|
52,9
|
1,1
|
Югоизточен
|
99,7
|
67,6
|
39,1
|
39,1
|
0,8
|
Югозападен
|
99,0
|
85,8
|
71,4
|
70,0
|
0,2
|
Южен централен
|
97,7
|
66,8
|
31,9
|
31,4
|
0,1
|
Източник: НСИ
На територията на района функционират 22 депа (с 60 депа по-малко в сравнение с предходната 2009 г.), които като относителен дял са 12,79 % от общия брой за страната. Повече от половината депа за битови отпадъци функционират на територията на област Велико Търново – 12 бр. (намалени с 15 бр. в сравнение с 2009 г.), а в останалите области броят на депата е малък: в Разград – 2 бр. (с 18 бр. по-малко), Силистра – 2 бр. (с 2 бр. по-малко), Габрово – 3 бр. (без изменение) и Русе – 3 бр. (с 25 бр. по-малко). Трайната тенденция на намаляване на дела на изградените депа за битови отпадъци през периода 2007-2010 г. се дължи на организиране на събирането в 4 регионални депа за обезвреждане на битови отпадъци - в гр. Русе, гр. Силистра, гр. Севлиево и гр. Разград.
Таблица 15: Битови отпадъци през 2010 г.
Райони, области
|
Депа
|
Дял на
обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране
|
Събрани битови отпадъци от обслужваните населени места
|
Събрани битови отпадъци на човек от обслужваното население
|
Общо
образувани битови отпадъци
|
Общо приети отпадъци на депата
|
брой
|
%
|
хил. тона
|
кг/чов./г.
|
хил. тона
|
хил. тона
|
България
|
172
|
98,2
|
3041
|
404
|
3091
|
3725
|
СЗР
|
28
|
97,7
|
322
|
369
|
328
|
418
|
СЦР
|
22
|
99,8
|
359
|
396
|
359
|
437
|
Велико Търново
|
12
|
99,8
|
146
|
534
|
146
|
176
|
Габрово
|
3
|
99,2
|
47
|
368
|
47
|
59
|
Разград
|
2
|
100,0
|
29
|
221
|
29
|
34
|
Русе
|
3
|
100,0
|
100
|
404
|
100
|
135
|
Силистра
|
2
|
100,0
|
37
|
291
|
37
|
33
|
СИР
|
20
|
95,4
|
371
|
394
|
387
|
411
|
ЮИР
|
30
|
97,4
|
428
|
395
|
436
|
506
|
ЮЗР
|
39
|
99,1
|
854
|
408
|
863
|
948
|
ЮЦР
|
33
|
98,3
|
707
|
473
|
718
|
1005
|
Източник: НСИ
Относителният дял на населението, обслужено от системи за сметосъбиране в областите Разград, Русе и Силистра е 100 %, в областите Велико Търново (99,8 %) и Габрово (99,2 %) надвишава средния за страната – 98,2 % през 2010 г.
През периода 2007-2011 г. на територията на СЦР се изпълняват мерки за подобряване на системата за сметосъбиране и за въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците. През 2011 г. в по-голяма част от общините е въведено организирано събиране на твърди битови отпадъци, но проблеми съществуват в малките населени места. Видно от представените годишни доклади на общините от района за наблюдение на изпълнението на общинските им планове за развитие през 2011 г., в определени общини са закрити нерегламентирани сметища.
Политики за развитие на национално, местно и регионално ниво
През 2011 г. са разработени и приети редица важни стратегически документи, имащи отношение към формирането на политиката за развитие на районите.
Одобрената през 2010 г. Стратегия „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж” цели повишаване на конкурентоспособността на ЕС, постигане на икономически растеж, висока заетост, производителност и социално сближаване.
Основните инструменти за изпълнение на Стратегията са Националните програми за реформи на държавите-членки.
С Решение № 289/11.04.2012 г. на Министерския съвет е одобрена Актуализацията на Националната програма за реформи на Република България (2012-2020 г.). Приоритетните области, допринасящи в най-голяма степен за повишаване на жизнения стандарт като крайна цел на икономическата политика, са дефинирани в Националната програма за реформи на Република България (2011–2015 г). Мерките в настоящата актуализация на програмата са насочени към преодоляване на съществуващите предизвикателства пред растежа и към достигане на националните цели за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Дефинираните в Програмата мерки, чрез включването им в Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 и Националната стратегия за регионално развитие за новия програмен период, ще допринесат за постигане на националните цели по Стратегия „Европа 2020“.
Сподели с приятели: |